Решение № 988 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1608/2023 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 ГПК. Образувано е по постъпила жалба вх. №1941/17.03.2023 година от Р. Ц. Ч., чрез адв.И. Я. срещу решение №18/02.02.2023 година, постановено по в.гр.д.424/2022 година по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното от ЧСИ Г. Б. с рег. №••• Разпределение от 19.07.2022 година по изп.д. №20117220400040. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като главницата е платена от ББР към 28.03.2011 година, поради което след тази дата не следва да се начислява лихва, а в протокола за разпределение лихвата е изчислена към 26.05.2011 година, което води до погрешно изчисляване на т.26 от ТТРЗСЧСИ. От посоченото в протокола за разпределение не може да се направи извод дали се касае за извършени от банката плащания за разноски след датата 26.05.2011 година и неправилно се приема, че тези данни могат да се намерят в изпълнителното дело. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да разгледа жалбата по същество, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски. Ответниците по жалбата „ОББ“ АД, Община Бяла Слатина и ТД на НАП не са депозирали писмени отговори. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима /депозирана е на 16.03.2023 година/, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по в.гр.д.424 по описа за 2022 година на Окръжен съд Враца е образувано по жалба на Р. Ц. Ч. от гр.Враца, чрез упълномощения му адвокат И. Я., срещу извършено от ЧСИ Г. Б., с рег.•••, разпределение от 19.07.2022г. на събрани по изпълнително дело №20117220400040 суми, която е подадена в срок с оглед данните по делото, че разпределението е предявено на 30.08.2022 година, а същата е депиозирана на 02.09.2022 година. В жалбата си жалбоподателят, имащ качеството длъжник в изпълнителното производство твърди, че обжалваното разпределение м у е предявено на 30.08.2022 г. като със същото е разпределена сумата от 13 500 лв., постъпила от приключила публична продан на недвижим имот в гр.Бяла Слатина, а именно апартамент №6, находящ се на трети етаж във вх.А на жилищен блок “Водно стопанство“. Жалбоподателят Р. Ц. Ч. твърди, че тъй като към 26.05.2011г. трето лице-банка гарант, е превело на първоначалния взискател сумата от 44 034, 15 лв., то от сумите по изпълнителния лист са останали дължими само сумата от 198, 78 лв.мораторна лихва и сумата от 1854, 57 лв.законна лихва върху главницата до датата на плащане, което е установено и с решение по търг.дело № 59/2021г.на ОС-Враца. Размерът на разноските там е посочен като сумата от 2660, 06 лева, като след тази дата не са извършвани никакви действия. За вземанията по чл.136, т.1 и чл.137 от ЗЗД, определени в полза на „ОББ“АД, в разпределението не са посочени датите, на които са направени разноските, при което длъжникът не би могъл да прецени дали не се начисляват повторно разноски, които вече са били платени от банката гарант. Моли съдът да отмени извършеното разпределение. Ответникът по жалбата „ОББ“ АД е депозирал писмен отговор, в който излага, че жалбата е неоснователна, а разпределението е правилно. Ответниците по жалбата Община Бяла Слатина и ТД на НАП не са депозирали писмени отговори. ЧСИ Г. Б. е представил мотиви по обжалваното действие, в които посочва, че при изготвяне на разпределението се е съобразил с мотивите на постановеното решение, с което е отменено предходното разпределение, с постъпилото удостоверение 1102/01.11.2021 година, както и с постъпилата молба от 29.11.2021 година от взискателя. От приложеното служебно изготвено копие по изп.д. 40/2011 по описа на По делото се установява, че същото е образувано на 18.01.2011 година по подадена молба от „СИБАНК“ АД /понастоящем правоприемник, на която е „ОББ“ АД по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.1301/11.12.2010 година срещу ЕТ „Ради-транс-Силвия Чолашка-Р. Ч.“ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 39 007, 23 лв. главница, дължима по договор за кредит №97/01.03.2007г., сумата от 198, 75 лв. мораторна лихва за периода 22.11.2010г.-09.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от 10.12.2020г.до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на общо 2284, 12 лв. В хода на производството са конституирани като присъединени взискатели Държавата и Община Бяла Слатина за вземанията и за данъци и такси. Видно от представеното извлечение от сметка на длъжника /л.710, том III/ е, че главницата в размер на 39007, 23 лева е заплатена на 26.05.2011 година, както и, че са заплатени разноски в размер на 1335 лева на 29.03.2011 година; сумата от 2284, 12 лева на 29.03.2011 година и сумата от 1416, 80 лева на 25.05.2011 година, като искането от страна на банката за изплатени разноски в изпълнителното производство е за сумата от 3619, 12 лева. С протокол от 05.01.2021 год. публичната продан за имот апартамент №6, находящ се на трети етаж във вх.А на жилищен блок “Водно стопанство“ е обявена за станала, наддавачът е обявен за купувач и след доплащане на предложената цена от 13500.00 лева имотът му е възложен с постановление за възлагане от 07.01.2021 год./л.1805, том V I /. Видно от извършеното официално удостоверяване е, че същото е влязло в законна сила на 22.03.2021 година. На 29.11.2021г. взискателят „ОББ“АД е подал молба вх.№13604, с която е заявил, че към посочената дата задълженията на длъжника по делото възлизат на сумата от 198, 75 лв.мораторна лихва, присъдена по изпълнителния лист, сумата от 1854, 57 лв. законна лихва върху главницата за периода 10.12.2010г. - 26.05.2011г., както и разноски по изпълнителното дело, направени след 26.05.2011г. На 05.03.2021 година е извършено разпределение на постъпилата сума, като същото е предявено на 26.04.2021 година. Срещу това разпределение е постъпила жалба, по която е постановено решение по ч.гр.д.2383 по описа за 2021 година на САС, с което извършеното разпределение е отменено и делото е върнато на ЧСИ за зивършване на ново разпределение. Такова е извършено и е предявено на страните на 11.01.2022 година, като с решение 94/26.04.2022 година на Окръжен съд Враца, постановено по в.гр.д.74 по описа за 2022 година е отменено разпределението и е върнато за извършване на ново разпределение при съобразяване на мотивите. Видно от удостоверение изх. №060372202592701/31.05.2022 година от ТД на НАП Търново дължимата сума е в размер на 120 лева, а сумата за данък върху недвижимите имоти, дължим към Община Бяла Слатина е в размер на 133, 81 лева. Изготвено е ново разпределение, което е предявено на 30.08.2022 година. Постъпилата за разпределение сума е в размер на 13500 лева, като ЧСИ Б. е приел, че дължимата към „ОББ“АД сума е в размер на 4 713, 98 лв., дължимите по способа за имота в гр.Бяла Слатина разноски са в размер на 1560, 66 лв., дължимата сума към ТД на НАП е в размер на 120 лв., а дължимата сума към Община Бяла Слатина е в размер на 133, 81 лв. При разпределението като вземания по чл.136, т.1 от ЗЗД в полза на ЧСИ, са включени вземанията на ЧСИ за такси по т.4, т.5 и т.13 от ТТРЗЧСИ. Като вземания на „ОББ“АД по чл.136, т.1 от ЗЗД са включени вземанията за разноски по реализиране на способа /всички извършени след 26.05.2011г./. като върху тези вземания е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 88, 71 лв. За вземания по чл.136, т.2 от ЗЗД са приети вземанията на Община Бяла Слатина за данък върху недвижими имоти и върху тях е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Следват вземанията на „ОББ“АД по чл.136, т.3 от ЗЗД за лихви, върху които също е начислена такса по т.26 от ТТРДЧСИ, вземанията на ТД на НАП по чл.136, т.6 от ЗЗД по удостоверението по чл.191 от ДОПК и таксата по т.26 за ЧСИ, ; вземанията на „ОББ“АД по чл.137 от ЗЗД за разноски за публичните продани на дворното място и таксата по т.26 върху тези вземания; неплатените разноски на ЧСИ /вземания по чл.137 ЗЗД/. За връщане на длъжника е разпределен остатъка от 6232, 29 лв. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: По жалба срещу разпределението, съдът извършва проверка, като редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /чл.136, ал.3 ЗЗД/. Съгласно т.1 от ТР 2/2021 година на ОСГТК на ВКС съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, освен в изрично посочените случаи. Не са допуснати процесуални нарушения при обявяването на разпределението, както и при определяне кръга на взискателите. Съдът намира, че определения размер на задълженията към взискателите в протокола за разпределение съответства на данните по делото, тъй като с подадената молба на 29.11.2021 година взискателят е признал извършено плащане, и е посочил, че претендира сумата от 198, 75 лв.мораторна лихва, присъдена по изпълнителния лист и сумата от 1854, 57 лв.законна лихва върху главницата за периода 10.12.2010г.-26.05.2011г и разноски по изпълнителното дело, направени след 26.05.2011г., което се удостоверява и от представената справка, от която е видно, че главницата е погасена на 26.05.2011 година, т.е. неоснователно е възражението на длъжника, че лихва се дължи до един по-ранен момент. Сумите, дължими на другите взискатели са удостоверени с официални свидетелствуващи документи. Както длъжникът и сам поддържа в подадената от него жалба, от 26.05.2011г.до датата на извършване на разпределението извършените от взискателя „ОББ“АД разноски по изп.дело са в размер на 2660, 66 лв. За извършването на тези разноски в посочения период по делото са налице съответни платежни документи, при което разноските също подлежат на събиране от сумата, получена от продажбата на недвижимия имот- апартамент. Сумата по разноските, заедно със сумите по изпълнителния лист, чието събиране взискателя претендира с молбата от 29.11.2021г., са в общ размер от 4 713, 98 лв., каквато е и сумата на дълга към ОББ“АД, посочена в разпределението. При извършване на разпределението ЧСИ е съобразил изискванията на чл.136 от ЗЗД, досежно поредността на удовлетворяване на вземанията, при което на първо място е разпределил суми за погасяване на вземанията на ЧСИ по чл.136, т.1 от ЗЗД за такси, следвани от вземания на взискателя „ОББ“АД, произтичащи от направените от него разноски по реализиране на способа-сумата от 1560, 66 лв. Оплакванията в жалбата са насочени срещу таксите по чл.26 и разноските, определени в полза на „ОББ“ АД, като при извършената от съда проверка не се налага корекция в изчисленията. По въпроса "ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?" е налице постановено решение по т.3 по тълкувателно дело № 2/21 г. на ОСГТК, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.137 от ЗЗД тези вземания са отнесени за погасяване като хирографарни и с оглед изискванията на чл.26, заб.т.4 от ТТРЗЧСИ такса за събиране на вземания се дължи само за онези от тях, които представляват вземания на взискателя /„ОББ“АД/ и то за разноски. С оглед горното, при определяне на сумите ЧСИ е извършил законосъобразно разпределение, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Софийският апелативен съд