Решение № 10984 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 510/2024 г.

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000323001492-020-001/17.03.2023г., издадена от органи по приходите за установяване на отговорността на жалбоподателя за задълженията на „Реми Проект“ ООД както следва: отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2013г. – 31.12.2021г., отговорност за данък върху представителните разходи за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., отговорност за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.08.2017 г. – 30.06.2022г., отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.07.2017г. – 31.03.2020г., отговорност за ДДС за периода 01.06.2013 г. – 28.02.2019 г., отговорност за ДОО – за осигурители за периода 01.07.2013 г. – 31.05.2022г., отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.07.2013 г. – 31.05.2022г. и отговорност за УПФ – за осигурители за периода 01.03.2013г. – 31.05.2022 година. Със Заповедта е определен тримесечен срок за приключване на ревизията, считано от датата на връчване на Заповедта. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 20.03.2023 година. Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03000323001492-020-002/14.06.2023г., срокът на ревизията е удължен до 20.07.2023г., а със ЗИЗВР №Р-03000323001492-020-003/19.07.2023г. срокът за приключване е определен до 18.08.2023г. Фактическите и правните изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад /РД/ №Р-03000323001492-092-001/01.09.2023г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 07.09.2023г. по електронен път. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, жалбоподателят е подал възражение срещу констатациите по РД. Издаден е РА №Р-03000323001492-091-001/24.10.2023г., с който на жалбоподателя са установени задължения по отговорност за задължения на „Реми Проект“ ООД на осн. чл. 19, ал. 2 от ДОПК. За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-03000323001492-092-001/01.09.2023г., представляващ неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. В резултат на административно обжалване на РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №296/19.01.2024г., с което РА за установените задължения за периода 2013г. – м.11.2017г. е отменен поради изтекла давност, а в останалата част е потвърден, като на ревизираното лице са установени задължения в размер на 75 907.21 лева. Предмет на настоящото производство е правилността на ревизионния акт в тази част. Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК. Ревизионния акт е издаден в предписаната от закона форма от компетентен орган в срок при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка. В хода на ревизионното производство е констатирано, че И. Р. Х. в ревизирания период е управител на търговското дружество „Реми Проект“ ООД – задължено лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Същият е и съдружник в дружеството с 50 % участие в капитала от 27.10.2010г. до настоящия момент. В хода на установителното производство на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения, в отговор на което Х. е представил документи и писмени обяснения. С нарочни протоколи органите по приходите са приобщили доказателства, събрани в хода на други административни производства. След анализ на релевантните за чл.19, ал.2 от ДОПК факти е прието, че са налице четирите изискуеми предпоставки на разпоредбата за реализиране на отговорността на И. Р. Х.. Констатирано е след справка в ТР по отношение на първата предпоставка, съгласно която лицето, субект на отговорността следва да има качество управител или член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения, че за периода 27.10.2010г. до настоящия момент ревизираното лице е имало качеството на управител на „Реми Проект“ ООД и е направен извод, че е задължено лице по чл. 14, т.3 от ДОПК. Горното обстоятелство е видно от договор за възлагане на управление от 02.01.2014г. на „Реми Проект“ ООД и е потвърдено в писмени обяснения от 25.11.2022г. и е изведен извод, че може да бъде ангажирана отговорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК на И. Х. за установените задължения на „Реми Проект“ ООД, декларирани пред НАП с Годишни данъчни декларации по ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, чл. 204 от ЗКПО, Декларации образец 6, и справки-декларации за ДДС, установен с РА корпоративен данък за 2018г. Констатирано е, че за декларираните и невнесени задължения от „Реми проект“ ООД е образувано е ИД под №3150001817/2015г., принудителното производството по изпълнение, на което е започнало на 30.01.2015г. Органите по приходите са установили, че през 2017г., съгласно протоколи на общото събрание на съдружниците на „Реми проект“ ООД, е разпределен дивидент съобразно дяловия капитал между двамата съдружници. С разходни касови ордери, в месец 07.2017г. са изплатени суми в брой - дивиденти в полза на съдружниците - И. Х. и Д. Х. по 66112, 92лв. за всеки съдружник или общо 132225, 83 лв. За получените суми е деклариран данък върху дивидента, който не е внесен в приход на бюджета. Констатирано е с РА № Р-03000320007947-091-001/08.06.2021г. издаден на „Реми проект“ ООД, с обхват на ревизията КД по ЗКПО за периода 01.01.20214г.-31.12.2018г., че през периода 2014г.-2018г. дружеството декларира счетоводна и данъчна загуба, като е изведен извод, че именно в този период през 2017г. съдружниците са си разпределили дивидент при отчетена загуба от минали години и наличието на ликвидни и изискуеми данъчно-осигурителни задължения на дружеството. Същото е относимо и за отчетната 2020 г., за която с ГДД по чл.92 от ЗКПО са декларирани увеличения на счетоводния финансов резултат на „Реми проект“ ООД в размер [рег. номер], 54 лв. в това число сума в размер [рег. номер], 13лв. посочена като скрито разпределение на печалбата. В хода на ревизионното производство на дружеството, приключило с РА № Р-03000320007947-091- 001/28.06.2021г. по сметка 422 „Подотчетни лица“ са установени изтеглени суми от управителите на дружеството от банковата сметка разкрита от „Реми проект“ ООД /5033 Б. сметка П. А./ и банкова сметка в ТБ СиБанк АД, впоследствие Т. О. А. /5034 Б. сметка С. А. - титуляр адв. К. К. активна в периода 14.08.2017г.-28.02.2019г./ общо в размер [рег. номер].00 лв., по които липсват документи за закриване на авансите и съответно отчети за извършената работа. Изведен е извод, че не са представени доказателства и за използването на тези суми в дейността на дружеството. Във връзка с горното с ИПДПОЗЛ № Р-03000320007947-040- 002/21.04.2021 г. са изискани данни, относно причините, поради които същите не са върнати по сметките за отчитане на парични средства и/или причините, поради които със сумите не са погасени задължения на дружеството към 31.12.2018 г., като същевременно е изискана оборотна ведомост към 31.12.2019г. и аналитичен и хронологичен дневник на сметка 422 Подотчетни лица за 2019 г., инвентаризационен опис за извършена инвентаризация на разчетите с подотчетни лица към 31.12.2017г., 31.12.2018г, 31.12.2019г., 31.12.2020г. В отговор на искането от управителя на „Реми Проект“ ООД е дадено писмено обяснение от 10.05.2021г., в което е посочено, че при извършена инвентаризацията на паричните средства в подотчетни лица към 31.01.2020г. са били установени пари в брой в Д. Х. в размер на 20500.00лв. и липса в размер на 93178.86лв. по сметка подотчетно лице Д. Х. и липса в размер на 18109.27 лв. по сметка 422 подотчетно лице И. Х.. Било взето е решение от управителите, липсващата сума [рег. номер].13 лв. да се обяви за скрито разпределение на печалбата. В резултата на така взетото решение дружеството е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО - тримесечна 2020г. 1-во тримесечие с вх. № 0300И0947266/18.06.2021г., с която е деклариран окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ от източници в страната в размер на 5564.41лв., който не е внесен в приход на бюджета. Била подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2020г. с вх. №0300И0947266 Б/813143693 18.06.2021г., в която са декларирани други увеличения в размер на 118 836, 54 лв. за облагане на скрито разпределение на печалбата. В ГДД за 2020г. била декларирана данъчна загуба в размер на 736.70лв. В декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2021г., дружеството е намалило СФР като е приспаднало формираната загуба за 2020г. в размер на 736, 70 лв. Отделно от горепосоченото, въз основа на извършения анализ на финансовото и имуществено състояние на дружеството, органите по приходите са установили и, че: - управителите на дружеството са извършили продажби на материални активи на свързаните е тях лица, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и към 31.05.2022г. активите са с нулева балансова стойност, подробно описано на стр. 15-16 от РД; - дружеството е предоставяло заеми на свързани е управителите лица, съгласно договори за заем през 2017г., като не са обезпечени и не са върнати в сроковете указани в договорите; - дружеството има несъбрани вземания от контрагенти-свързани лица, като управителите не са предприели действия за ефективното им събиране в пълен размер по съдебен път; - сключени са договори от „Реми проект" ООД с предмет-прехвърлени вземания от контрагенти /цесии/ и споразумения за уреждане на взаимни задължения по извършени доставки. По отношение на банковата сметка в ТБ СиБанк АД /Т. О. А./ с титуляр адвокат К. К. органите по приходите са установили, че с изрично пълномощно титулярът на сметката е упълномощил двамата съдружници Д. Х. и И. Х., в качеството им на управители на „Реми проект“ ООД, да се разпореждат с наличностите по процесната банкова сметка, като теглят в брой, внасят суми и нареждат изходящи кредитни преводи от нея към трети физически и юридически лица. От приложените дневни отчети по процесната банковата сметка в ОББ Банк АД е установено, че по същата е налице движение на парични средства в големи размери, като именно по същата сметка дружеството „Реми проект“ ООД е получавало плащания по фактури, аванси и всякакви други разплащания, свързани с дейността на дружеството. Същевременно съдружниците и управителите на дружеството са теглили периодично постъпвалите по сметката суми, без посочено основание или под общо наименование „служебен аванс“. С оглед установеното органите по приходите са извели извод, че е налице втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - недобросъвестно извършване на плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и дивидент по см. на §1, т. 4 и т.5, б. “а“ от ДР на ЗКПО. По отношение на изискването за недобросъвестност по арг. от чл. 19, ал. 10 от ДОПК и с оглед извършените периодични тегления от банковите сметки/касата на дружеството от управителя на дружеството, в резултат на което е настъпило намаление на имуществото на дружеството, е изведен извод, че е била възпрепятствана възможността за принудително събиране на задълженията на дружеството от страна на приходната администрация. Прието било и, че е налице и третата предпоставка по фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно причинно-следствена връзка между недобросъвестното разпореждане с имущество и непогасяване на дължимите данъци и осигурителни вноски. В РД в табличен вид на стр.6-7 били описани подробно всички извършени действия и издадени документи от публичните изпълнителни в образуваното производството по принудително изпълнение, започнало на 30.01.2015г. С Разпореждане от 20.10.2022г. на публичния изпълнител било прекратено производството по принудително събиране на публичните вземания по ИД, съгласно чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК - вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Доколкото размерът на извършеното от жалбоподателя плащане на дивиденти и скрито разпределение на печалбата, респ. с което се намалява имуществото на задълженото дружество, надвишава размера на установените публични задължения в общ размер на 75907, 21 лв., от които 55785, 39 лв. главница и 20121, 82 лв. лихви, отговорността на И. Х. била ангажирана за целия размер на така установените задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. С оглед горните констатации и изводи органът по приходите приел, че е установено недобросъвестно и съзнателно поведение на И. Х., в резултат на което е било осуетено заплащането на установените данъчни и осигурителни задължения на дружеството. Предвид установените факти и обстоятелства с обжалвания РА в потвърдената част с решението на Директора на „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на И. Р. Х. за непогасени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ЗО, КД, ДДС и вноски за УПФ на „Реми Проект" ООД, както и за данък върху представителните разходи и данък върху дивидентите на местни физически лица за процесните периоди. Жалбоподателя за изясняване на спора и по – конкретно за доказване на причината поради която е извършена корекцията за начисляване на данъка върху дивидентите при предходна извършена данъчна проверка, ангажира свидетелски показания. Съгласно свидетелските показания на г-жа Г. В., работила като счетоводител на основен трудов договор през периода 2016г.-2019г. в „Реми Проект“ ООД, по време на ревизията на дружеството през март 2021г. управителите са си изплатили възнаграждения по договорите за управление и контрол, за което са подадени декларации обр. 6 за данък общ доход. Свидетелката сочи, че когато инспекторите от НАП са разбрали за изплащането на възнагражденията са обяснили, че ще наложат санкции и са предложили скрито разпределение на печалбата. След което са изпратили покана за подаване на декларация по чл. 55, която свидетелката е подала. В. сочи, че не е успяла да направи корекция на ДОД, поради започналите проверки на двамата управители. Свидетелката твърди, че тя подписва ОПР, а годишните данъчни декларации се подписват с електронен подпис на управителя, който е запознат с отчета и декларациите. Сочи също, че през март 2021г. управителите я уведомили, че са си изплатили възнаграждения и са подали декларация обр. 6. В свидетелските показания е посочено, че по отношение на наличностите в касата на дружеството единствено управителите имат достъп до нея, а в счетоводството се представят само извлечения и документи за касови плащания. В хода на съдебното производство с молба с.д. 5509/16.04.2024г. жалбоподателят оспорва извода в РД, че начислената сума в размер на 18 109.27лв. за периода 2020г. представлява скрито разпределение на печалбата. Сочи, че през периода 2017г.-2018г. е получил служебен аванс в същия размер, който е бил използван за дейността на дружеството. Оспорва и констатациите на ревизиращите органи, че е действал недобросъвестно като е осуетил събирането на задълженията на дружеството, в подкрепа на което сочи образувано изпълнително дело и осребрено вземане от предходните управители на дружеството, действия за събиране на неправомерно начислен ДДС по дело С-314/22 на СЕС, договор за мениджмънт в строителството от 12.02.2019г. и сметка за неустойка №01/03.04.2024г. С молба с.д. 8714/17.06.2024г. жалбоподателят в изпълнение на указания дадени в с.з., проведено на 29.05.2024г. посочва, че не оспорва получени суми в общ размер на 50726.24лв. от дружеството, които са разходвани за оперативната дейност на дружеството в размер на 2227.73лв. и за възнаграждение по ДУК в размер на 48 498.51лв. Жалбоподателят не оспорва факта, че е управител и съдружник в „Реми Проект“ ООД и е получил дивиденти от дружеството през м. 07.2017г., както е описано в РД стр.8, т.3. В молбата е описано и, че дружеството е предоставило заеми на „Реми Ауто“ ЕООД (14 000лв.), „Ют тауър“ ЕООД (20 800лв.) и „Реми билдинг строй“ ЕООД (4 000лв.). Горните факти съдът намира за установени от събраните в хода на установителното производство и в хода на съдебното производство доказателства. Оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите – М. Т. Г. - на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Е. Н. Г. – на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията по силата на ЗВР №Р-03000323001492-020-001/17.03.2023г. Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с реквизитите по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 – 8 от ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и по този начин конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК неразделна негова част. Направено е възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу от РД от ревизираното лице, което е обсъдено в РА в съответствие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК, но същото е оставено без уважение като неоснователно. Ревизионното производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР, издадена от М. Т. Г., на длъжност "началник сектор", определена по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизии със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. Заповедта за възлагане на ревизията има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано, определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите, конкретизиран е обхватът на ревизията, включително чрез отразяването в частта "други обстоятелства, имащи значение за ревизията", че тя е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на "Реми Проект" ЕООД, даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените в т. 1, от подадената жалба възражения за нищожност на РА поради субективна заинтересованост на органа издал ЗВР и последващите ЗИЗВР. Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното: Спорът е формиран за това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на И. Х. за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на "Реми Проект" ООД. За да отговори на така поставения спорен въпрос, съдът съобрази указанията дадени в тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на Върховния административен съд по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия; както и съображенията изложени по приложението на разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК дадени в Решение № 250 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2020 г., VIII о., докладчик председателят М. М.; Решение № 12019 от 22.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2020 г., I о., докладчик съдията В. П.; Решение № 331 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 14550/2019 г., I о., докладчик председателят М. З.; Решение № 312 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2020 г., I о., докладчик председателят М. З.; Решение № 77 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2020 г., VIII о., докладчик съдията Р. Д.; Решение № 311 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2021 г., I о., докладчик съдията Полина Я.; Решение № 11917 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2019 г., I о., докладчик председателят Й. К. и Решение № 11255 от 7.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2020 г., VIII о., докладчик председателят М. М., Решение № 11938 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2023 г., I о., докладчик председателят Й. К.. В посочените решения е прието, че с разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи субекти, задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал.2 от ДОПК в приложимата редакция - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., по отношение на г-н Х. за ангажирането на отговорността му в качеството на управител на „Реми Проект“ ООД за незаплатените от дружеството публични задължения. Кумулативно предвидените в чл.19, ал.2 от ДОПК предпоставки за това (съгласно редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) са: 1) субект на отговорността е лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) недобросъвестно да са извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, 3) наличие на незаплатени публични задължения на дружеството; 4) невъзможност за събиране на публичните вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски, 5) причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задължения за данъци или ЗОВ. Поставени са граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, като се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице. Приходните органи следва в хода на установителното производство да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК. По делото не е спорно, че ревизираното лице е било управител на „Реми Проект“ ООД за периодите, в които на дружеството са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава. Т.е. изпълнена е първата предпоставка за реализиране на отговорността на И. Р. Х. съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК. На следващо място в случая е релевантно обстоятелството, което чл. 19, ал. 2 от ДОПК свързва с характера на плащанията, а именно те да представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, доколкото не се твърди от приходните органи безвъзмездно отчуждаване на активи. Според пар. 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО "Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Според пар. 1, т. 4 от ДР на ЗКПО "Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. По отношение на втората предпоставка не е спорно, че „Реми Проект“ ООД има неплатени данъчно-осигурителни задължения, които са декларирани от дружеството с ГДД по чл.92, ал. 1 от ЗКПО и установени с РА №Р-03000320007947-091-001/28.06.2021г., Декларации по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, Декларации обр. 6 и справки-декларации по ЗДДС, за които задължения има образувано изпълнително производство през 2015г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Съдът намира, че независимо от наличните ликвидни и изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в хода на ревизионното производство безспорно са доказани действия, извършени от жалбоподателя, които са такива по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като в резултат на същите се е стигнало до невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството, възникнали преди или по време на извършване на действията. На първо място през периода 2017г. въпреки наличието на изискуеми задължения и непокрити загуби от предходни отчетни периоди, видно от Протокол за извършена насрещна проверка №П-03000322195734-141-001/10.02.2023г. и съгласно протоколи от общи събрания на „Реми Проект“ ООД, в полза на свързани лица - съдружниците, вкл. и на жалбоподателя, са изплатени суми в брой –дивиденти по 66112.92лв. на всеки. Този факт е установен с РА №Р-03000320007947-091-001/28.06.2021г. издаден на „Реми Проект“ ООД, който не е бил обжалван от дружеството, влязъл е в законна сила и се ползва с доказателствена сила относно основанието и размера на установените задължения, включително и по отношение на обстоятелствата, формиращи задълженията. Следователно видно и от първото протоколно решение на общото събрание за разпределяне на дивидент, взето през м.07/2017 г., съдружниците са взели управленското решение на база съставен счетоводен отчет към 31.12.2016 г. и няма как да не са знаели за размера задълженията по образуваното изпълнително дело от 2015г., вкл. и размера на формираната счетоводна загуба за 45 хиляди лв. към датата на отчета. Горният извод важи и за 2020 г., за която безспорно е установено, че съдружниците са декларирали скрито разпределение на печалбата през 2020 г. в размер [рег. номер].13лв., като общото събрание на съдружниците не е взело решение за покриване на формираната счетоводна загуба за 2016 г., както и за следващите отчетни периоди 2018г.-2020г., а вместо това е пристъпило към разпределение на неразпределената печалба. Следователно това действие на мажоритарните съдружници е извършено недобросъвестно. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че това действие е било извършено под натиска на данъчната администрация, поради водено дело в СЕС. Видно от писмени обяснения от 10.05.2021г. дадени в ревизионното производство на дружеството, Д. Х., в качеството му на управител на „Реми Проект“ ООД, сочи, че при извършена инвентаризация на паричните средства в подотчетни лица към 31.01.2020г. са установени: - пари в брой в Д. Х. в размер 20500.00лв. и липса в размер на 93178.86лв. по сметка подотчетно лице Д. Х. и - липса в размер на 18109.27 лв. по сметка 422 подотчетно лице И. Х.. Поради горното е взето решение от управителите, липсващата сума [рег. номер].13 лв. да се обяви за скрито разпределение на печалбата. А преди това в заявление от 05.05.2021г. е посочено, че съдружниците оттеглят разписките за изплащане на възнаграждение по ДУК от 15.03.2021г. и прилагат нова главна книга за периода 01.01.2020г. до 31.03.2021г., като отново е посочено, че е взето решение липсващите суми да се обявят като скрито разпределение на печалбата в ГДД за 2020г. В случая Покана за подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ №Р-03000320007947 е с дата, следваща датата на писмените обяснения на съдружниците, а именно – 11.05.2021г. поради което съдът намира за неоснователно направеното възражение, като не кредитира обясненията в тази част и на разпитания свидетел – счетоводител на дружеството. Ирелевантни в аспекта на чл.19, ал.2 от ДОПК са причините, поради които е декларирана сума за скрито разпределение на печалбата на дружеството между съдружниците, като указанието, съдържащо се в поканата не е задължително, а и липсва препоръка дивидентът да бъде ефективно изплатен и то без да се погасени публичните задължения на дружеството. Видно от приложената оборотна ведомост от 11.01.2023г., представена от жалбоподателя, съгласно Протокол № 1657989/11.01.2023г. относно дълготрайни активи, дружеството притежава транспортни средства в размер на 2293.20лв. и стопански инвентар, в началото на годината на стойност от 31974.40лв. /л. 122 от делото/ От записванията по гл. книга „Транспортни средства" 01.01.2013г.-30.06.2022г. се установява, че през 2013г. от дружеството е придобит лек автомобил „Рено Канго“, продаден на 01.08.2019г. чрез публична продан от публ. изпълнител /л.191 от преп./. Други активи липсват. От счетоводните записи в гл. книга сметка 206 “Стопански инвентар“ е видно, че дружеството от 01.01.2013г. е заприхождавало активи на ниска, незначителна стойност, с изключение на копирна машина /на 01.06.2013г./, на стойност 30549.49лв., бракувана на 01.06.2022г. /л. 192 от преп./. Посочената машина е запорирана с Постановление на публичен изпълнител, предложена публичен търг, но не е възложена на купувач. Поради горното дружеството не е притежавало активи. Видно от предоставена от „Реми Проект“ ООД справка за ДМА, значителна част от активите на дружеството са прехвърлени на свързани лица, като съгласно справката, изготвена от органите по приходите общата стойност на продадените активи на свързани лица за 2014г., 2018г. и 2019г. е в размер на 79 765.57лв. /стр.15-16 от РД/. Следователно в резултат на извършените разпоредителни действия от управителите, в това число и в полза на свързани лица, имуществото на "Реми Проект" ООД е намаляло в пъти и към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.05.2022 г. вече е с нулева балансова стойност, което предпоставя обективна невъзможност за събиране на задълженията от публични изпълнители при НАП-Варна. Следователно към момента на извършване на скритото разпределение на печалбата - първо тримесечие на 2020 г., посочените ликвидни и изискуеми задължения през горепосочените данъчни периоди задължения на „Реми Проект“ ООД са в общ размер /главница+лихви/ на 36 798.27 лв., а към 31.12.2019 г. балансовата стойност на активите на дружеството е в размер на 763, 64 лв. Доказателствената тежест за установяване на по-висока стойност на активите на дружеството към релевантния момент на извършеното скрито разпределение на печалба е за жалбоподателя по делото, тъй като се касае за положителен и благоприятен за него юридически факт. Установената от приходните органи нулева балансова стойност на активите на „Реми Проект“ ООД към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и към 31.05.2022 г. не е била оспорена от жалбоподателя, като от страна на същият единствено се твърди съществуването на негови вземания от трети лица, които не били взети предвид от приходните органи и по отношение на които публичния изпълнител не е предприел необходимите изпълнителни действия. За да послужат за погасяване на задълженията на дружеството чрез изпълнение върху вземания на длъжника, следва от страна на жалбоподателя да е установен в условията на пълно и главно доказване факта на изискуемост и ликвидност на претендираните от него вземания към трети лица, а в случая това не е налице. Представените споразумителни протоколи и договори за цесии не представляват действия за събиране на задълженията по съдебен път, още повече, че тези задължения са облигационни и единствено по инициатива на взискателя – в случая дружеството, може да се осъществи отговорност по изпълнение на договорите. Споразуменията са сключени за уреждане на взаимни задължения по извършени доставки между „Реми Проект“ ООД и дружества, някои от които представлявани от бащата на жалбоподателя Р. Х., като част от споразуменията имат за предмет погасяване на облигационни задължения на процесното дружество, но не и договорени плащания към него, т.е. касае се за участие в споразуменията на свързани лица по смисъла на пар. 1, т.3, б. “а“ и б. “в“ от ДР на ДОПК. Нещо повече така посочените действия съобразно представените договори водят до отпадане на възможността парични вземания на дружеството в посочените в договорите размери да бъдат получени ефективно и съответно да бъдат насочени за погасяване на ликвидните и изискуеми публични задължения. Същото се отнася и за представените с жалбата договор от 12.02.2019 г. за строителен мениджмънт и с молба с.д. 5509/16.04.2024г. сметка за неустойка, като тези представени частни документи, нямат по отношение на приходните органи достоверна дата по смисъла на пар. 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 181, ал.1 от ГПК, доколкото за тях липсва каквато и да било друга информационна следа – те не са възпроизведени в друг документ, като например счетоводен такъв, съдебно решение, акт на съдебно изпълнение или обезпечение. В още по-голяма степен е неоснователна претенцията на жалбоподателя за евентуално негово вземане към фиска, във връзка с което той се позовава на неприключил спор по висящо пред ВАС адм. дело, за което представя като доказателство решение на СЕС по дело № С-314/22г. При тези обстоятелства, според които към момента на извършване на скрито разпределение на печалба по смисъла на пар.1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, активите на процесното дружество са на стойност 763, 64 лв. видно от табл. на стр.15 от РД, а задълженията му са в размер на 36 798.27 лв., то намаляването на имуществото на „Реми Проект“ ООД със сумата [рег. номер].13 лв. представлява пряка причина за невъзможността да се погасят публичните му задължения в посоченият размер. В този смисъл, налице са всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.2 от ДОПК. Във връзка с горното съдът намира за неоснователни направените с жалбата възражения за погасени по давност задължения – предмет на оспорения РА, посочени в справка към жалбата. Към релевантния момент, а именно първото тримесечие на 2020 г., когато е извършено скритото разпределение на печалбата, установените по основание и размер задължения на „Реми Проект“ ООД са тези, за които с обжалваната част на РА е вменена отговорност на РЛ за д.п. 04/2018г., 08/2018г., 12/2018г., 02/2019г. по ДДС; КД по ЗКПО за данъчен период 2018 г.; вноски по ДОО за м.12.2017г.-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г. и м.03.2020 г.; вноски за УПФ за м.12.2017г.-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г. и м.03.2020 г.; вноски за здравно осигуряване за м.12.2017г.-м.12.2018 г., м.02-м.06.2019 г. и м.03.2020 г.; данък върху представителните разходи за данъчен период 2018 г. Най-ранното задължение е за данъчен период м.12.2017 г., при което [възраст] давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г. и при липсата на спиране и прекъсване на давността би следвало да изтече на 01.01.2023 г. Междувременно образуваното за тяхното събиране изпълнително дело е било прекратено на 20.10.2022 г., а настоящото ревизионното производство е образувано през 2023г. Предприетите по изпълнително дело № 3150001817/2015 г. принудителни изпълнителни действия и такива по налагане на обезпечителни мерки са подробно описани в таблицата на стр.6-7 от РД и тяхното извършване не е било спорно както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. По арг. от чл.172 от ДОПК, същите имат ефекта на спиране на давността с Постановление № С-180003-022-066921/17.09.2018 г. за налагане на ОМ - запор на ППС „Рено Канго“, съответно прекъсване на давността чрез извършване на описа по съобщение за насрочването му №[рег. номер]-110-0000886/21.03.2019 г., като по арг. от чл.172, ал.3 от ДОПК давността продължава да тече след прекратяването на изпълнителното дело на 20.10.2022 г. Съобразно тези обстоятелства давността за най-ранното задължение за данъчен период 2017 г. е била спряна, съответно тя е прекъсната в периода от 22.03.2019 г. до 20.10.2022 г., като след датата 20.10.2022 г. започва да тече нов [възраст] давностен срок, който не е изтекъл. След като този срок не е изтекъл за най-ранното задължение за данъчен период м.12.2017г., то същият не е изтекъл и за задълженията за последващите данъчни периоди, поради което възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията на „Реми Проект“ ООД е неоснователно. Жалбоподателят в качеството си на управител на дружеството е отклонил и парични средства, разпореждайки се със същите, предоставяйки ги в заем на свързани лица съгласно договори за заем през 2017 г. като в представените писмени обяснения от страна на лицето е посочено, че същите не са били обезпечени по какъвто и да било начин. Видно от представените анекси към договорите сроковете за връщане на заемните суми се удължават до 31.12.2021г., като няма представени доказателства за връщане на сумите след тази дата. От друга страна, не е спорно, че жалбоподателят заедно с другия съдружник е теглил суми от банковата сметка разкрита от „Реми проект“ ООД /5033 Б. сметка П. А./ и банкова сметка в ТБ СиБанк АД, впоследствие Т. О. А. /5034 Б. сметка С. А. - титуляр адв. К. К. /активна в периода 14.08.2017г.-28.02.2019г./ общо в размер [рег. номер].00 лв., което е установено както от хронологичните регистри на сметка 422 „Подотчетни лица“, така и от РА, издаден на дружеството. Видно от приложените банкови отчети по тази сметка, е налице движение на парични средства в огромни размери, като по същата сметка са получавани плащания по фактури, аванси от клиенти и други разплащания, които съдът счита, че са извършвани именно с цел отклоняване на парични средства от банковите сметки на дружеството, върху които може да се наложи запор от публичен изпълнител. Отделно от горното липсват представени от жалбоподателя документи за закриване на авансите и съответно отчети за извършената работа. Следователно не са налице доказателства, че сумите са използвани във връзка с дейността на дружеството. Тези факти са установени и в горецитирания РА №Р-03000320007947-091-001/28.06.2021г., издаден на дружеството. Посочените факти и събраните в тази насока доказателства не са оспорени в хода на съдебното производство от жалбоподателя. Тази поредица от действия и бездействия, характеризираща се със системност и целенасоченост, сочи волеви актове от страна на жалбоподателя целящи неплащането на публични задължения посредством изпразване на патримониума на представляваното от него дружество. Именно тази волева поредица от действия и бездействия е довела и до нулева стойност на активите към 31.12.2020г. Жалбоподателят несъмнено е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия, доколкото се касае за задължения, посочени в подадени от дружеството декларации и издаден РА, който е влязъл в сила. С оглед на това съдът приема за осъществен и доказан и следващият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно "недобросъвестност" при извършване на действията от жалбоподателя. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. В случая се касае именно за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им. От събраните в хода на ревизията доказателства, неоспорени в съдебното производство е безспорно установена недобросъвестността на жалбоподателя. Както беше посочено по-горе страните не спорят по отношение на факта, че „Реми Проект“ ООД има установени данъчно-осигурителни задължения за процесните периоди, които не са заплатени. Следователно е налице и третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. Установена е също така и причинно-следствената връзка (четвъртата предпоставка) между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените публични задължения. Причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика трайно се приема, че фактическият състав на отговорността по чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните и/или осигурителните задължения на дружеството. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. С други думи казано, извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В случая жалбоподателят е отклонил ресурс от имуществото на дружеството, който би могъл да се използва за погасяване на данъчните и осигурителни задължения, възникнали в периоди, непосредствено преди отчуждаване на имуществото, вследствие на което, имуществото на дружеството е намаляло и е била осуетена възможността за събиране на задълженията чрез провеждане на ефективно принудително изпълнение спрямо него. Следователно невъзможността да бъдат погасени публичните задължения на дружеството „Реми Проект“ ООД е пряка и непосредствена последица от действията/бездействията на жалбоподателя и неговия съдружник. В този аспект неоснователен се явява доводът, че управителят на дружеството не следва да носи отговорност за задълженията на дружеството, тъй като има образувано ревизионно производство и срещу втория управител и съдружник, поради което задълженията на дружеството били начислени в двоен размер. Както правилно е посочено в потвърдителното Решение отговорността по чл. 19 от ДОПК пряко зависи от наличието на невнесено задължение, затова когато РА е отменен частично, отговорността се намалява съобразно отменената част. Доколкото ревизионното производство за реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК не води до възникване на задължения, а довежда до определяне на отговорност за задължение на трето лице, то лицата, чиято отговорност е ангажирана не стават носители на задължението, поради което всяка промяна в размера на задължението, за което тези лица носят отговорност, ще доведе до редуциране или отпадане на тяхната отговорност. В случай на плащане от страна на самото задължено юридическо лице или друго лице, ще бъде погасено и задължението на останалите отговорни лица, включително на лицето, невнесло задължението. Следователно плащане от страна на отговорното лице, погасява и задължението на носителя на задължение в размера на плащането. По силата на чл. 19, ал. 4 от ДОПК, обхватът на отговорността е ограничен до размера на извършените плащания, който е съобразен от органите по приходите при издаването на оспорения РА. Правилно в обхвата на отговорността на ревизираното лице са включени и установените задължения за лихви на дружеството, предвид приетото с Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г. На основание изложеното, следва да бъде направен извод, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради което съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалвания РА за правилен и законосъобразен. С оглед на резултата по делото, искането на процесуалния представител на приходната администрация за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на така претендираното от ответника възнаграждение, поради което, съдът съобрази следното: В решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС, в същото решение е приел, че при въведеното ограничение от Наредбата на Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, СЕС приема, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Оттук следва да се приеме, че предвид решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от процесуалния представител на ответника при разглеждане на делото (проведени три съдебни заседания и подадена една писмена молба по доказателствата) възнаграждение в размер на претендираното минимално такова - 6 722.58 лв. е прекомерно, независимо от високия материален интерес – 75 907.21 лв. Няма пречка съдът служебно да намали размера на възнаграждението, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. (Решение № 4125 от 04.04.2024г. по адм. д. № 9209/2023г., І отд. на ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/2024 г. на ВАС и др.). Предвид всичко изложено, след като съдът съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия и предвид фактическата и правна сложност на спора, претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се редуцира, като на основание чл. 161, изр. 3 от ДОПК на НАП следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 000 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Съдът