Решение № 3413 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2023/2023 г.

Производството е по реда на Глава Х, Раздел I от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Жалбоподателят - ET „•••”, [ЕИК], чрез В. И. Г. – М., със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Х., обл. П., [жк], [улица] оспорва Решение за налагане на финансова корекция № 16/311/01037/3/01/04/02 издадено от И. И., ••• И. на ДФ „Земеделие“, с изх. № 01-6500/8599#14 от 19.07.2023 г., с което на ET „•••”, [ЕИК] е определена финансова корекция в размер на 58 393, 03 лв.

В жалбата се излагат възражения, че заложените в бизнес плана прогнозни приходи не съставляват неизпълнение на Договор № 16/311/01037 от 09.10.2014 г. или Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази насока се излагат съображения, че приходите в бизнес плана на жалбоподателя, с който е кандидатствал за предоставяне на финансова помощ са прогнозни и не са критерии подлежащ на оценяване при подбора на кандидатите по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности". Сочи се, че изпълненият от жалбоподателя проект отговаря на всички относими и измерими показатели и изисквания по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като одобрената инвестиция е изпълнена и осигурява устойчива заетост.

Възразява се, че изискването за спазване на определени критерий би могло да се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономическата обстановка в страната. В тази насока се сочат данни на НСИ.

В хода на производството се излагат възражения за нищожност на акт поради липса на компетентност на издателя. Допълнително в писмената защита са развити възражения по същество, с които се обосновава, че не е налице нередност по смисъла на правото на съюза, доколкото с изпълнението на проекта са постигнати целите на мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което не е налице отражение върху бюджета на съюза.

Иска се съда да прогласи оспорения акт за нищожен, респективно да отменен, като незаконосъобразен.

ОТВЕТНИКЪТ - Зам. И. на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н. иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да се потвърди процесния административен акт по изложените в него съображения. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес на жалбоподателя, поради което се явява допустима.

Съдът от фактическа страна приема за установено следното:

На 09.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“, Булстат 121100421 и ET „•••”, [ЕИК] е сключен Договор № 16/311/01037 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Предметът на посочения договор е определен в т. 1.1. и т. 1.2. Според т. 1.1., фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 16/311/01037 от 22.05.2013 г. Според т. 1.2. Фондът изплаща помощта по т.1.1, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове.

На 12.11.2014 г. от ползвателя е подадена заявка за авансово плащане в размер на 195 000, 00 лева. Съобразно Уведомително писмо № 375/315 на Държавен фонд „Земеделие“, авансовото плащане в размер на 195 000, 00 лева е извършено на 05.12.2014 г. На 06.10.2015 г. от ползвателя е подадена заявка за окончателно плащане. Съобразно Уведомително писмо № 727/311 на Държавен фонд „Земеделие“, окончателно плащане в размер на 193 786, 88 лева е извършено на 27.11.2015 г. Общият размер на предоставената финансова помощ възлиза на 389 286, 88 лева.

Със Заповед № 979863/17.06.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат е възложено извършването на проверка на място на кандидат с УРН 605827, относно проект с УИН 16/220513/32298.

За извършената проверка на място е съставен Контролен лист за извънредни проверки от 27.06.2019 г., които контролен лист е подписан от ползвателя, с отбелязване, че няма забележки.

С уведомление изх. № 01-6500/8599 от 30.10.2019 г. ползвателя е уведомен, че на основание 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

На ползвателя е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/311/01037/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8599#2 от 04.09.2020 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 393, 03 лева. Като основание за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., т. 8.1. във връзка с т. 4.12. и т. 4.18 от Договор № 16/311/01037 от 09.04.2014 г. и т. 30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-201Зг. " обн. бр. 69 на 30.08.2019 г. Мотиви за издаване се свеждат до това, че в хода на извършената проверка на място е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 пълни финансови години в размер на 23, 40% от заложените приходи. Конкретно: за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са установени приходи в размер на 38 673.59 лв. или 12.79% спрямо заложените в производствената програма 302 400, 00 лв.; за 2017 г., е установено, че са изпълнени приходи, възлизащи на 78 419, 73 лв., представляващи 23, 89 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана приходи от 328 320, 00 лв. и за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. са установени приходи в размер на 108 666, 52 лв., което е 32, 53 % изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година 334 080, 00 лв. От така изложеното е изведено заключение, че ползвателят не е изпълнил одобрения проект. В тази насока се излагат съображения, че кандидатите за безвъзмездно финансово подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. сами изготвят и определят стойностите и показателите в бизнес плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да спазват. Налице е позоваване и на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор 16/311/01037 от 09.10.2014 г. Според т. 4.12 от цитирания договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според т. 4.18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Посочено е, че Раздел VIII от договора урежда при неизпълнение, на което и да е договорено или нормативно установено в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. задължение от страна на ползвателя, ДФЗ има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. урежда случаите, в които ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

В разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. са регламентирани условията и начина на определяне на санкциите в случаите по ал. 1 и че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В АУПДВ е посочено, че въз основа на последно цитираната разпоредба, с цел осигуряване на равнопоставеност на бенефициентите при отчитане на вида, степента и продължителността на установеното неспазване, както и прогнозния характер на заложените в бизнес плана показатели Държавен фонд „Земеделие“ е разработил „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г.“ обн. бр. 69 на 30.08.2019 г. и публикуване на електронната страница на фонда. Описаният в АУПДВ случай е подведен под т. 30 от посочените правила, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и времетраенето на неизпълнението е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора. Така с описаният АУПДВ е определен размер на задължение 58 393. 03 лв.

Гореописаният Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/311/01037/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8599#2 от 04.09.2020 г. е обжалван от ползвателя, за което е образувано адм. д. № 2466/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Производството по делото е приключило с Решение № 775 от 15.04.2021 г., с което Актът за установавяне на публично държавно вземане е отменен.

За да отмени описания Акт за установяване на публично държавно вземане Административен съд – Пловдив е приел, че при констатираното нарушение, изразяващо се в непостигане на нивата на показателите, предвидени в бизнес плана, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. От съда изложени мотиви според които постигането на тези цели е в зависимост от изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от дейността, за която е отпуснато финансирането. Самият бизнес-план на жалбоподателката е одобрен, защото е обоснован с постигане на целите на мярката. Условието за достигане на заложените приходи от дейността в ободрения бизнес план не е нововъзникнало, а е съществувало към момента на сключване на договора, 09.10.2014 г., видно от клаузите на същия и Наредба № 30/2008 г., в редакцията й действала към този момент, както и видно от изискването към съдържанието на бизнес-плана.

Решението на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 2466/2020 г. е обжалвано от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за което е образувано адм. д. № 7106/2021 г., по описа на Върховен Административен съд, I отделение. Последното е приключило с Решение № 2106 от 7.03.2022 г., с което Решение № 775/15.04.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2466/2020 г. е оставено в сила.

С писмо изх. № 01-6500/8599#12 от 12.04.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ жалбоподателя е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление) и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 2106/07.03.2022 г. по адм.д. № 7106/2021 по описа на Върховен Административен съд, се открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото са изложени мотиви повтарящи съображенията, послужили като основание за издаване на отменения Акт за установяване на публично държавно вземане.

Процесното Решение за налагане на финансова корекция № 16/311/01037/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8599#14 от 19.07.2023 г. е издадено от И. И., ••• И. на ДФ „Земеделие“. С административната преписка е представена Заповед от 14.07.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на И. П. И., в качеството ѝ на ••• е възложено, в периода от 17.07.2023 г. до 21.07.2023 г., включително да замества изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в съответствие с действащото в страната законодателство и вътрешните актове на ДФ „Земеделие“ при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор.

В процесното Решение се сочи, че се издава на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и в съответствие с влязло в законна сила решение № 2106/07.03.2022 г. по адм.д. № 7106/2021 на Върховен Административен съд.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Проектът за чието изпълнение е сключен Договор № 16/311/01037 е по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР). Т.е. управляващ орган е управляващият орган по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

Последното налага да се установи кой е управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР 2007-2013) и кой е неговия ръководител. Съгласно т. 11 от представената в хода на производството Програма за развитие на селските райони 2007-2013 управляващ орган е Дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и продоволствието (към момента - Министерство на земеделието и храните), а ръководител на управляващия орган е директора на посечената дирекция.

Съгласно чл. 2г, ал. 3 от ЗПЗП (Редакция към ДВ, бр. 18 от 28.02.2006 г.), Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. се одобрява от Министерския съвет и се изпълнява от Министерството на земеделието и храните.

Тук следва да се вземат предвид разпоредбите на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Според чл. 74, пар. 1, държавите-членки приемат всички законодателни, законоустановени и административни разпоредби в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (EО) № 1290/2005 с цел осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Общността.

Параграф 2 на чл. 74 предвижда, че държавите-членки определят (назначават), за всяка програма за развитие на селските райони, следните органи: a) управителен орган, който може да бъде публичен или частен орган, действащ на национално или регионално ниво, или самата държава-членка, когато тя извършва задачата, който да ръководи въпросната програма; б) акредитирана разплащателна агенция по смисъла на член 6 от Регламент (EО) № 1290/2005; в) сертифициращ орган по смисъла на член 7 от Регламент (EО) № 1290/2005.

1. Държавите-членки гарантират, че за всяка програма за развитие на селските райони е създадена съответна система за управление и контрол, която осигурява ясно възлагане и разделяне на функциите между управителния орган и другите органи. Държавите-членки са отговорни за ефективното действие на системите за целия период на програмата.

1. Държавите-членки поемат контрола в съответствие с подробните правила за прилагане, определени съгласно процедурата по член 90, параграф 2, особено по отношение на вида и интензивността на контрола, пригоден към естеството на различните мерки за развитие на селските райони.

Съобразно чл. 75, пар. 1 от Регламент (EО) № 1698/2005 Управителният орган е отговорен за управлението и изпълнението на програмата по ефективен, резултатен и правилен начин. Според чл. 75, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 когато част от задачите му са делегирани на друг орган, управителният орган остава изцяло отговорен за ефективното и коректно управление и изпълнение на тези задачи.

Изложеното до тук налага да се приеме, че управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 е Дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и продоволствието (към момента - Министерство на земеделието и храните).

Безспорно е, че ДФ „Земеделие“ е акредитирана разплащателна агенция. Действително съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Това правомощие на РА е допустимо в случаите посочени в ал. 3 на 46, а именно РА може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато:

1. ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба;

1. ползвателят на помощта е получил допълнителна публична финансова помощ за дейностите, финансирани по реда на тази наредба;

1. ползвателят на помощта е променил предмета на подпомаганата дейност;

1. ползвателят на помощта не използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение.

Цитираната разпоредба е императивна и предвижда възможността за връщане на вече платени суми, само и единствено в конкретно и лимитивно изброените хипотези. Тоест, разширителното тълкуване и приложение на този нормативен текст е изключено.

Посочените хипотези предполагат съставяне на Акт за установяване на публично държавно вземане, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Съобразно трайно установената съдебна практика, хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ се издава АУПДВ. Именно това е и причината издаденият на жалбоподателя АУПДВ подробно описан по-горе да бъде отменен.

След като се изясни, че настоящият случай не попада в хипнозите, при които може да бъде издаден АУПДВ, посочени в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., не е налице и компетентност на РА да търси възстановяването на предоставената финансова помощ или на част от нея.

В настоящия случай се твърди да е налице неизпълнение на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, при което следва да бъде съставено решение за налагане на финансова корекция, което е в компетентността на управляващия орган, а не на РА. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, определя материално компетентния орган - ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и формата на акта, които следва да издаде - мотивирано решение с което се определя финансова корекция в хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, включително в случаите когато е налице неизпълнение на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Все в тази насока следва да се съобрази, че дейностите на управляващия орган и на РА са различни и между тях не следва да се допуска преплитане или дублиране. Правната сигурност не допуска възлагането на компетентност за разрешаването на един и същ въпрос едновременно от два различни административни органа. Последното е така, тъй като би могло да се стигне до хипотезата един и същ въпрос да бъде разрешен по различен начин от двата компетентни органа. Именно това е и причината да се предвиди възможността за делегиране на правомощия от управляващия орган, така както е записано в т. 11.2. от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. Посоченият текст предвижда, че управляващият орган ще сключи с РА специален договор/споразумение, в който подробно са описани всички конкретни задължения/делегирани функции/дейности по отношение на прилагането на ПРСР. Аналогично е предвидено и в чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, според която разпоредба Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. може, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция.

Такъв договор бе представен в хода на съдебното производство, а именно Договор № РД50-61 от 11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2007 – 2013 г., но след 31.12.2015г., договорът е преустановил своето действие. Последващ договор не е представен, като в тази насока в нарочна молба процесуалният представител на ответника излага съображения за произтичаща по силата на закона компетентност на РА.

Както бе посочено, правната сигурност не допуска възлагането на компетентност за разрешаването на един и същ въпрос от два различни органа в тази насока до § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ в редакцията му преди 01.07.2022 г. предвиждаше, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Така посоченият текст макар, че е изменен към момента на издаване на процесния акт отново не дава възможност да се приеме, че Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция са разполагали с еднаква компетентност. Напротив, разпоредбата предвижда, че компетентността на двата органа се определя според разпоредбите на ЗПЗП или иначе казано всеки от посочените органи упражнява тази компетентност, която ЗПЗП предвижда конкретно за него. Все в тази насока следва да се отчете, че компетентността предвидена в чл. 11а от ЗПЗП е компетентност на РА, а не правомощия на управляващия орган предвидени за упражняване от РА. В този смисъл предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП администриране на нередности включва осъществяването на контрола предвиден за РА, в качеството ѝ на РА, а не правомощието за издаване на решение на финансова корекция предвидено за ръководителя на управляващия орган.

Още повече, следва да се вземе предвид, че § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ, така както е формулиран от законодателя не предвижда разпределянето на компетентност за всяка ПРСР приемана или съществувала някога, а ПРСР 2014-2020, която е актуалната ПРСР към момента на приемане на разпоредбата и която ПРСР е различна от ПРСР 2007-2013. Тоест, правилото на § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ е приложимо към действащата при неговото приемане и влизане в сила ПРСР 2014-2020 г. Дори да се приеме, че § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ е предвиждал РА да упражнява правомощия на управляващ орган по Програмата за развитие на селските райони, то считано от 01.07.2022 г. § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ вече не предвижда такава възможност. Не е налице и нормативен текст, който да предвижда, че производствата започнали до влизане в сила на изменението обнародвано в ДВ бр. 51 от 2022 г., се довършват по досегашния ред. Последното налага, че наличието на компетентност на РА да издава решения за налагане на финансова корекция по ПРСР не може да бъде извлечено и от посочената разпоредба.

На следващо място, в молба от 04.01.2024 г. от процесуалния представител на ответника бяха изложени съображения, че РА е компетентен орган да налага финансови корекции съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Горното се обосновава с текста на чл. 54, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, според който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо — получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция.

Така посочената разпоредба предвижда срокът в който държавите членки следва да предприемат действия за възстановяване (да изискат) на неправомерно плащане, а именно в срок от 18 месеца след одобрението в общия случай и където е приложимо – в срок от 18 месеца от получаването от РА или органа отговарящ за възстановяването на контролен доклад или друг документ установяващ нередност. Тоест, правомощията не са предвидени само и изцяло за РА, а и за органа отговарящ за възстановяването, съобразно националното законодателство, тоест в случая – Управляващия орган. Още повече, в настоящия случай този срок не е и спазен, доколкото контролният лист от извършената на място проверка е съставен на 27.06.2019 г., а производството по издаване на процесното решение е образувано на 12.04.2022 г. Извън последното, текстът на чл. 54, ал. 1 предвижда, че действието следва да бъде предприето от държавите членки, а не конкретно от РА. Горното намира потвърждение и в разпоредбата на чл. 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, според която, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Под държавите-членки следва да се разбира компетентния орган на държава членка. Ако в разпоредбите на чл. 54 и 56 се имаше предвид възлагане на компетентност конкретно на РА, то текстът не би бил със съдържанието с което е. В тази връзка следва да се съобрази, че Регламент (ЕО) № 1698/2005 и към момента не е изгубил силата си, доколкото съобразно чл. 88 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г. Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 е именно такава програма.

Всичко изложено по-горе налага да се приеме, че процесното Решение за налагане на финансова корекция № 16/311/01037/3/01/04/02 издадено от И. И., ••• И. на ДФ „Земеделие“, с изх. № 01-6500/8599#14 от 19.07.2023 г., с което е на ET „•••”, [ЕИК] е определена финансова корекция в размер на 58 393, 03 лв. е издадено при липса на компетентност и като такова следва да бъде прогласено за нищожно.

Съдът за пълнота на изложението, следва да посочи, че в настоящият случай, от събраните в хода на производството доказателства не се установява наличието на нередност по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95. Съобразно трайно установената практика на СЕС и Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход“. Съобразно последното, за да е налице нередност, то следва да е налице нарушаване на бюджета или възможност за неговото нарушаване. В хипотезата на настоящият случай, за да е налице нередност, то следва неспазването на одобрените индикатори да има отражение върху бюджета, което на този етап би могло да бъде единствено използването на средства за цели различни от тези на мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В настоящият случай финансирането по сключеният между жалбоподателя и Държавен фонд „Земделие“ Договор № 16/311/01037 от 09.10.2014 г. е за изпълнение на одобрен проект за изграждане на къща гости. Реалната цел на предоставената по проекта финансова помощ разбира се е не е самото изграждане на къща за гости, като обект, а постигането на целите на мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Конкретните цели на мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ са посочени в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и те са:

1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности;

1. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони;

1. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

От събраните в хода на производството доказателства се установява изпълнението на всички поставени от мярката цели.

Първата цел, а именно насърчаването към неземеделски дейности е постигнато посредством изграждането на къщата за гости и осъществяване на дейността по настаняване на туристи. Между страните не се спори, че къщата за гости е построена и функционира като такава. Още повече, това се установява както от извършената контролна проверка на място, послужила като основание за издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция, така и от представените от жалбоподателя справки за реализирани нощувки. От тези доказателства се установява, че къщата за гости функционира като място за настаняване, включително и към 31.10.2023 г., за която дата са последно представените доказателства. Последното установява и разнообразяването на дейността на жалбоподателя, като същият очевидно осъществява дейността, за която е получил безвъзмездно финансиране.

Втората цел на мярката е насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Същата цел е изпълнена, като видно, че през целия период се осигурява заетост, като към 15.11.2023 г., съобразно представената справка за актуалното състояние на трудовите договори, жалбоподателя има наети седем лица.

Третата цел на мярката - насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони също е изпълнена. Обектът на жалбоподателят осигурява настаняването на туристи. Същото се установява както от извършената контролна проверка на място, послужила като основание за издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция, така и от представените от жалбоподателя справки за реализирани нощувки. Още повече, от представените от жалбоподателя и неоспорени справки за нощувки се установява и траен ръст на реализираните в обекта нощувки.

Посочените цели предвидени в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. са и част от целите предвидени и в т. 17 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 1305/2013, според която от съществено значение за развитието на селските райони са разкриването и развитието на нови икономически дейности под формата на нови земеделски стопанства, разнообразяването с неселскостопански дейности, включително предоставянето на услуги за селското и горското стопанство, дейностите, свързани със здравеопазване, социална интеграция, и туристическите дейности.

Според същата точка, дадена мярка за развитие на стопанствата и предприятията следва да улеснява първоначалното установяване на млади земеделски стопани и структурното приспособяване на техните земеделски стопанства след първоначалното установяване. Нещо повече, разнообразяването с неселскостопански дейности при земеделските стопани и създаването и развитието на неселскостопански МСП в селските райони следва да се поощряват. Тази мярка следва да стимулира и предприемачеството сред жените в селските райони. Освен това следва да се насърчава развитието на малки стопанства, които са потенциално жизнеспособни от икономическа гледна точка. С цел гарантиране на жизнеспособността на нови икономически дейности, подпомагани с тази мярка, помощта следва да се предоставя само при представянето на бизнес план. Помощта за създаване на предприятия следва да обхваща единствено първоначалния период от жизнения цикъл на предприятието и не следва да се превръща в оперативна помощ.

При положение, че проектът на жалбоподателя осигурява изпълнението на целите за които финансирането е предоставено, то не следва да приема, че е налице нередност, която би имала за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Нарушаване на бюджета би имало в случаите, когато вследствие на нередност са получени средства, които не се използват или няма да бъдат използвани за постигане на целите на съюза. В настоящият случай очевидно тези средства са използвани в тяхната цялост за постигане на целите съюза и същите осигуряват постигането на тези цели.

От жалбоподателя разноски не са претендирани, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното Съдът