Решение № 398 от 10.6.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1614/2025 г.

Производството е образувано по жалба на "Б.Г." ООД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, представлявано и управлявано от В.С.К., и К.К. – заедно и поотделно, чрез адв.М. Г. от АК-Б. против Наказателно постановление № 02- 2500178/22.04.2025 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Б., с което за нарушение на чл. 403 а, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 6/1987 г.), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Със жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се пространни съображения, ориентирани към опровергаване на възприетата в НП фактическа обстановка и към необоснованост на фактическите изводи.Развиват се доводи за демонстрирани формализъм и тенденциозност при проверката, като контролните органи единствено предоставили телефон за връзка на работник на въззивното дружество и напуснали обекта, като минути по-късно били известени с телефонно обаждане от управителката относно местонахождението в обекта – на поименния месечен график за м. февруари 2025 г. – на шкаф под касовия апарат. Изтъква се и неяснота по повод изпълнителното деяние на нарушението, като жалбоподателят е санкциониран не заради липса на поименния график в обекта, а заради това, че този документ не бил на разположение на контролния орган. Изложени са и аргументи за приложимост на привилегирования текст на чл.415в, ал.1 КТ. В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от законния представител В.К.. Явява се адв.М. Г., която поддържа жалбата и доразвива доводите в нея в насока, че към датата на проверката 24.02.2025 г. Д. не е била лице за контакт с органите на ДИТ- Б., т.к. Заповед №/2024 г. няма дата, а проверката на контролните органи не изпълва критериите за обективност, всестранност и пълнота. Настоява се за отмяна на НП, в т.ч. и преценка на маловажността на нарушението. За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Н., която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 24.02.2025 г. в 16, 50ч. от инспектор Д. С. и инспектор К. Г. в Дирекция „Инспекция по труда“, била извършена проверка на място в обект – магазин в гр.Б., бул.•••••••••••••••••, стопанисван от „Б.Г.“ ООД, представлявано от В.К.. При извършената проверка били изискани документи, свързани с разпределение на работното време, а именно предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г., който следва да се съхранява в обекта, в който се полага труд и да се предоставя на контролните органи на Инспекция по труда при поискване. До приключване проверката на място не бил представен предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г. Това обстоятелство контролиращите длъжностни лица отразили и закрепили във връчена на място призовка на осн. чл.45, ал.1 АПК с изх. №25012397/24.02.2025 г. С оглед гореизложените фактически положения, актосъставителят приел, че „Б.Г.“ ООД в качеството на работодател не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г. Видно от приложената на л.16 Призовка на Дирекция „Инспекция по труда“ Б. по реда на чл.45, ал.1 АПК до „Б.Г.“ ООД е обективирана констатация на контролните длъжностни лица, съгласно която в обекта по време на проверката са изискани правилник за ВТР и график за м.02.2025 г., но същите не са представени. Съгласно Заповед от 01.02.2025 г. на управителя на „Б.Г.“ ООД за работниците и служителите на фирмата е въведено сумирано отчитане на работното време за период, считано от 01.02.2025 г., при определени фискирани времеви граници на работното време /л.19/, а съгласно Заповед №3/2024 г. в обекта на фирмата, в който се полага наемен труд да се държат на разположение на контролните органи – екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, като например: поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. С възражението по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН срещу акта постъпили и 3 бр. писмени сведения до директор на Инспекция по труда –Б. от служители на въззивното дружество П.Т., Р. Н. и Н.А.С., в които се излага еднозначно тезата, според която още при постъпване на работа служителите са били инструктирани, че поименните графици за сумирано изчисляване на работно време се съхраняват „в сини папки в първо чекмедже под касов апарат“. Срещу дружеството жалбоподател било издадено и предписание, инкорпорирано в т.3 от Протокол за извършена проверка №ПР 2508029/07.03.2025 г., работодателят „Б.Г.“ ООД да държи на разположение на контролните органи на „Инспекция по труда“ в обект „ магазин в гр.Б., бул.••••••••••••••••• предварително утвърден поименен месечен график за работа на работещите в обекта лица за съответния месец, връчено на управителя на 07.03.2025г. АУАН бил предявен и връчен на управителя на „Б.Г.“ ООД на 07.03.2025г., който го подписал и получил препис от него, като в реквизит „обяснения или възражения“ е вписал изявление, изразяващо несъгласие с АУАН поради осъществено бездействие на работиничката в обекта да предостави на контролния орган поименния месечен график. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Б. издал обжалваното Наказателно постановление № 02-2500178/22.04.2025 г., с което при идентично възпроизведени фактически параметри на нарушението и индивидуализация на правната квалификация на нарушението, - на чл. 403а, ал.1 Кодекса на труда във връзка с чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, наложил на въззивното дружество на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.1 КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв. В хода на съдебното следствие съдът приобщи гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. Г. и актоъставителя Д.С., чийто показания съдът оценява като последователни, логични и достоверни предвид тяхната информативност, описателност, пълнота на разказа, и вътрешна съгласуваност, в т.ч. и при съотнасянето им и съпоставка с други от събраните доказателства. И двете свидетелки детайлно пресъздават възприятията си относно точния развой и отделните епизоди от проверката на 24.02.2025 г. в магазина, стопанисван от „Б.Г.“ ООД, посочвайки, че в обекта се е намирала само една служителка - продавач –консултант Д. Д., че никъде на видно място не бил изложени поименни месечни графици за сумирано изчисляване на работното време, а също и че в хода на проверката и до напускане на контролните длъжностни лица Д. не предоставила на инспекторите изисканите поименни месечни графици за сумирано изчисляване на работното време за месец 02.2025 г. По аргумент на чл. 102, т. 1 НПК на доказване в административно- наказателното производство подлежат извършеното нарушение и неговото авторство. Степента на изясняване, до която следва да се достигне при установяването на всеки елемент от фактическия състав на нарушението зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която никога не може да е механично обременявана с неизпълними в процесуалната дейност изисквания за изследване до ненужни подробности на всички, неотносими към законния състав на нарушението факти, както се настоява от защитата. Предметът на доказване е фокусиран и доказателственият процес се развива в информативния кръг факти и обстоятелства, които се определят от пределите на доказване, определени с материално-правната квалификация на нарушението. В случая правната квалификация, под която е субсумирано нарушението гласи, че: В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В случая нормирания в КТ състав на нарушението „работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи“, "стандартизира" и задава модела на съответния вид неправомерна дейност, с което служи като корективна база по отношение обема и пределите на доказване. Ето защо съдът сам по себе си не се ангажира да навлиза в анализ на ненужна фактология извън обхвата на конкретното изпълнително деяние по чл.403а, ал.1 КТ като отговаря на неотносими въпроси за принципното съществуване и своевременно изготвяне от работодателя на поименните месечни графици за сумирано изчисляване на работното време за м.02.2025 г.; за степента на осведоменост, и познаване на документооборота от страна на присъствалата при проверката служителка Д., за възможните версии, поименните месечни графици за сумирано изчисляване на работното време да са се съхранявали в обекта на 24.02.2025г. в синя папка или другаде и т.н. Независимо от това, следва да се има предвид, че свидетелят К. Г. отграничи конкретен спомен относно проверката с участие на Д.Д., а именно, че последната извадила папка с неотносими към предмета на контролната дейност на ДИТ-Б. документи на „Б.Г.“ ООД и заявила, че това са всички налични документи на дружеството, които се съхраняват на разположение в обекта, като след детайлния техен преглед контролните органи не установили поименните месечни графици за сумирано изчисляване на работното време за месец февруари 2025 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след цялостен анализ и внимателна проверка на събраните по делото доказателства и доказателствени източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност, съдържащи се в гласните и в писмените доказателствени средства, които изграждат единна и непрекъсваема логическа верига от факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, /НП е връчено на 24.04.25 г., а жалбата е депозирана на 05.05.2025 г./ подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед № 3- 00864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и съобразно заложената в чл.416, ал.1 и ал.5 КТ нормативна компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН и при издаване на НП. НП съдържа всички лимитативно изброени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на АУАН са спазени задължителния минимум на изискуеми съдържателни критерии съгл. разпоредбата на чл. 42, ал.1 от ЗАНН. Признаците от състава констатираното с АУАН нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен, с оглед съответствие между словно отразеното фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация, което обезпечава стандартите за ясно и точно административно-наказателно обвинение, подпомагащо ефективно упражняване правото на защита. Според съда в АУАН са допуснати незначителни пропуски, които обаче не накърняват логическата последователност на изложените факти, нито засягат съществено информативния аспект на административното обвинение, поради което и попадат в обхвата на приложимост на чл.53, ал.2 ЗАНН. Касае се за посочената в началото на фактическото изложение в АУАН дата на проверката 24.02.2024 г. в 16.50 ч., която неточност още със самото фактическо изложение на АУАН е преодоляна с посочване по-нататък на 24.02.2025 г., и окончателно отстранена в НП с еднозначно и ясно посочените дата и година 24.02.2025г. На следващо място, разпоредбата на чл.403а, ал.1 КТ лимитира ясно юридическите параметри на административно-наказателната отговорност, изразяваща се в липса на съхранение в обекта и на разположение на контролния орган на поименни графици за работа за периода, но не какви да е поименни месечни графици, а само за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. С оглед това съдът приема, че в АУАН е допуснато непрецизно терминологично боравене чрез непълния израз „не е изпълнил задължението си да държи на разположение на конролните органи на Инспекция по труда предварително утвърден поименен месечен график за работа за месец февруари 2025 г.“ Този пропуск обаче окончателно е преодолян по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН с прецизно описаното нарушение при издаване на НП, с който наказващият орган ясно е заявил волята си, според която на дружеството се налага наказание за това, че „не е изпълнил задължението си да държи на разположение на конролните органи на Инспекция по труда предварително утвърден поименен месечен график за работа за месец февруари 2025 г. в условия на сумирано изчисляване на работното време.“ Според разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В актуалната практика на касационната инстанция Решение № 4295 от 12.05.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 539/2025 г. е формирана изходна база, позволяваща класифициране на процесуалните нарушения по степен и тежест, което да предпостави квалифицирането им като съществени и радикални, съответно да подпомогне различаването на преодолимите по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН несъществени нарушения: „съществено е онова процесуално нарушение, което не само води до ограничаване на правото на защита на лицето, но и което, ако не е допуснато, би могло да доведе до издаването на административен акт с друго съдържание или изобщо би обосновало отказ от издаване на административен акт.“ В случая се касае единствено за детайлна непълнота в лексиката при описание на деянието в АУАН, а не и в непосочване на фактите, досежно формата на изпълнителното деяние по административния състав, по който е наказан дееца.Този аргумент черпи допълнително основание и от самия опис на писмените доказателства в АУАН, в който се цитира именно Заповед на работодателя от 01.02.2025 за въвеждане сумирано изчисляване на работното време, предвид което и уточнението в НП съставлява изцяло преодоляване на несъществен пропуск по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Още повече, че още от самото начало на проверката, както се твърди и в жалбата и в хода на съдебното следствие, управителят на дружеството-работодател е бил наясно, че се касае именно за липса на установено изпълнение на задължението да държи на разположение на контролните органи поименен месечен график за работа за месец февруари 2025 г. в условия на сумирано изчисляване на работното време, който е бил представен от управителя на указаната в призовката дата -04.03.2025 г. Единствено с илюстративна цел при аналогичен по степен и тежест процесуален пропуск съдът препраща и към разрешенията в Решение № 719 от 6.07.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 418/2023 г. „Действително така направеното описание не е съвсем прецизно, но доколкото е посочено, че лицето "напуска местопроизшествието" то това описание съответства на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, а именно, че не спира, за да установи какви са последиците от произшествието.“ Налице е и в АУАН и в НП очертаване на обективните признаци и е индивидуализирана нарушената законова разпоредба в АУАН и в НП, т.е. налице фактическа и юридическа тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП санкционната норма на чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.1 КТ. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство. Видно от събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства се установява, че при извършена проверка на място на 24.02.2025 г. административно- наказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното НП, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ. По безспорен начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Дружеството-жалбоподател несъмнено има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските: „Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.“ Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ, под чиято нормативна специфика е субсумирано коментираното нарушение, е с императивен характер и предписва, че В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Работодателят съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ е носител на задължение да държи на разположение на контролните органи в обекта поименни графици за работа само в случаите, когато е установено сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на работното време винаги става с нарочен акт на работодателя /заповед/, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 КТ, съгласно която работното време се изчислява в работни дни – подневно, а според ал. 2, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца./ в т.см. Решение 1497 / 03.11.2020 г. по КАНД № 1829/2020 г. на АдмС-Б../ В настоящия случай не се спори, че работодателят „Б.Г.“ ООД е установил сумирано изчисляване на работното време за м. февруари 2025 г. видимо от съдържащото се и в жалбата признание на тази организация на трудовия процес в дружеството и предвид изрично приобщената към писмената съвкупност издадена от работодателя Заповед №/01.02.2025г. Ето защо съдът приема, че е реализирано положителното материално условие, за да може жалбоподателят да носи отговорност по чл. 403а, ал. 1 КТ при евентуално неспазване на задължението му да съхранява в обекта поименния график за работа за този период, за който е установил сумирано изчисляване на работното време. Нормата на чл. 403а от КТ, императивно обвързва работодателя със задължение да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата, на които се полага наемен труд, с което се дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Предвид това, след като посочените документи не са се намирали в проверявания обект, правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение./ в т.см. Р Е Ш Е Н И Е №1745/27.10.2017 по КНАХД 1647/2017 г. по описа на АдмС-Б./. Решение № 548 от 16.04.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 67/2020 г. От събраните в хода на производството доказателства, по единен начин се доказа фактическият извод, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не държи на разположение на контролния орган предварително утвърден поименен месечен график за работа на работещите за месец февруари 2025г., за който месец с нарочна заповед е било установено сумирано изчисляване на работното време. Нещо повече, тези документи следва да бъдат на разположение и на служителите, и на работниците в съответното предприятие, тъй като именно чрез тях се определя вътрешния трудов ред, работните смени, графици на работа и т.н. Противно на персоналното несъгласие, изразено в жалбата относно формата на изпълнителното деяние, очертано с нормата на чл. 403а от КТ, съдът намира за ясна и недвусмислена законодателната концепция, чрез която е установено задължение за работодателя да държи на разположение на контролните органи посочения документ на местата, на които се полага наемен труд. По този начин се подпомагат и гарантират контролните механизми на проверяващите във всеки момент във вр. с изготвените графици на работа, работни смени и др. в обсега на защита на трудовите права. В този смисъл е и практиката изявена в Решение № 548 от 16.04.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 67/2020 г., в която се приема, че е напълно достатъчно за осъществяване обективната съставомерност по чл.403а, ал. 1 КТ поименният месечен график да не е бил на разположение в проверявания обект и на разположение на контролните органи, за да се приеме, че търговското дружество е извършило административно нарушение. Несподелима е и тезата за процесуална недопустимост при разделяне на основанията за санкциониране на дружеството за нарушение на чл.403а, ал.1 КТ във вр.с установеното при проверката неизпълнение на задължението работодателят да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и от поименния месечен график за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В случая с диспозицията на чл.403а, ал.1 КТ към работодателя е адресирано императивно задължение да държи в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, на разположение на контролните органи изчерпателно лимитирани документи, а именно: екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Непредставянето, на който и да било от тези документи до приключване на проверката е самостоятелно основание, пораждащо предпоставките на административно-наказателната отговорност по чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 КТ. И това е така, т.к.с всеки от изброените документи законодателят чрез изброително въвеждане нормира отделни алтернативни форми на различни изпълнителни деяния, като всички са систематизирани в една и съща разпоредба поради характер на обекта на общественоопасно въздействие, съответно на трудовоправна и административно-наказателна закрила. Този извод следва и от общата разпоредба на чл. 18 ЗАНН, която предписва, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Не могат да бъдат споделени аргументите за приложение на привилегирования състав на чл.415в КТ поради лансираната теза за съхраняване на поименния месечен график за сумирано изчисляване на работното време за м.02.2025г.в обекта при проверката, който поради субективни основания /неяснота и дезинформация на присъствалия служител/ не бил станал достояние на инспекторите, нито поради предоставянето на процесния месечен график няколко дни по –късно на 04.03.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Привилегированият състав на чл.415в, ал.1 КТ съдържа имплицитно допълнително оценъчно указание към съответния решаващ орган. Заради тази му особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм при прилагането му, в самата пояснителна разпоредба на чл.415в КТ, законодателят е указал характеристиките му, респ. насоките, в които следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните и обикновените квалифицирани състави. Начинът, по който се допуска приложимост на привилегирования санкционен състав, показва, че законът разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място е незабавното /веднага/ отстраняване на нарушението. На следващо място е отсъствието на произтекли вредни последици от нарушението, като не е възможно някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. В случая досежно привилегироващият фактор на чл.415в, ал.1 КТ, свързан с отстраняване на нарушението веднага са формирани устойчиви критерии в константната практика на касационната инстанция. Според разрешенията „отстраняването“ е веднага, ако е извършено до приключване на проверката в обекта, което държи сметка за обективния характер и естество на нарушението, свързано не с поначало липсата на поименен месечен график, а с неразполагането му в обекта, достъпно за вниманието на контролния орган, в т.см. Решение № 548 от 16.04.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 67/2020 г.: Без значение е обстоятелството, съдържащо се в показанията на разпитания пред първоинстанционния съд св. Т., а именно, че след като проверяващите органи са напуснали обекта работодателят е поставил график на месечните дежурства. Подобно "отстраняване" на нарушението е извършено в последствие, а не "веднага" по смисъла на чл. 415в от КТ. Обстоятелството че няколко дни по-късно графикът е представен в Инспекцията по труда, също не означава, че нарушението е отстранено веднага, тъй като дружеството е било санкционирано за това, че не държи екземпляр на разположение в своя обект, в който се полага наемен труд, а не че не разполага с такъв.“ Изцяло в този смисъл е и разрешението, обективирано в Решение №1745/27.10.2017 по КНАХД 1647/2017 г. по описа на АдмС-Б. При проверката на място е установено, че тези документи не се държат в обекта, като те не са били представени до нейното приключване, поради което няма как да се приеме, че нарушението е отстранено веднага.“ В контекста на гореизложеното съдът намира, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му, в който контекст неоснователно е настояването за приложение на привилегирования състав на чл.415в КТ. Несподелима е и тезата за ненастъпване на вредни последици, т.к.нарушението е формално и самото негово осъществяване влиза в конфликт с интересите на обществото, респ. неговият социално –негативен облик не е материално измерим. Поименният месечен график за сумирано изчисляване на работно време касае вътрешната организация на работа, а отсъствието му влияе пряко негативно върху отчетността и възможностите за контрол върху положения труд при сумирано изчисляване на работно време, в проверявания обект, и засяга пряко правата на наетите лица. И в процесния случай видно от представените писмени материали, съдът формира убеждението си, че представянето на екземпляр от поименните графици за работа за м.02.2025 г., за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е извършено в по-късен момент, след финализиране на проверката на място в търговския обект, при която тези писмени документи не са били намерени на разположение на контролните органи, респ. не са били предоставени. Според санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Наказанието е правилно индивидуализирано. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500.00 лв, който е в абсолютния нормативно установен минимален праг.Несъмнено са отчетени индивидуалните за административно-наказателната отговорност обстоятелства с грижливо изложена мотивация в тази насока, като са отчени и характерът и тежестта на нарушението, обекта, върху който същото оказва негативно въздействие и степента на това въздействие. Тежестта на нарушението и неговата правна укоримост в случая е относително висока и реализирането на обществената опасност се свежда в осъществяването на нормативно възведените от законодателя признаци на това нарушение. Обекта на посегателство в случая е разнороден. От една страна е възможността за безпрепятствено /извън волята и усмотрението на работодателя/ упражняване на контролните функции на съотв. длъжностни лица върху съответните документи относими към организацията на трудовия процес на местата, на които се полага наемен труд. А от друга страна са обществените отношения, свързани с нормалното протичане на процесите свързани с определяне на вътрешния трудов ред, работните смени, графици на работа на работниците и служителите, като интегрален елемент от дължимата организационна отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то съдът намира, че не може да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение. Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП- законосъобразно и следва да се потвърди. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъдят разноски – за юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения, Б.кият районен съд