Решение № 10201 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Н. В. Г., [ЕГН], чрез адв. Н.П.-пълномощник, против Заповед № Л-3345/10.07.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, с която и е наложено наказание "порицание" за срок от една година.

По изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорения административен акт се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез пълномощник, поддържа жалбата. Посочва, че основните ѝ аргументи са досежно нарушена процедура преди налагане на наказанието и нарушение на материалния закон при издаване на обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител по пълномощие, който оспорва жалбата. Поддържа становището, дадено с писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустимо като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

От доказателствата по делото се установява, че Н. В. Г. е в служебно правоотношение с ГДИН и заема длъжността „Инспектор IV-степен(психолог)“ в Затвора-Пловдив. Приета е по делото Кадрова справка рег. № 6757/04.06.2024г.(л.36), за професионалния опит на Г. в пенитенциарната система. Факти, по които няма спор между страните.

По повод жалба вх. № Ж-1084/15.12.2023г. от лишени от свобода от затвора-Пловдив против инспектор Г. на 12.01.2024г. била извършена проверка на място в затвора-Пловдив от комисия. За проверката бил съставен Доклад per. № 537/15.01.2024 г. за извършена проверка на място в затвора гр. Пловдив на цялостната професионална дейност на инспектор Н. Г.. Направените констатации в доклада се свеждат до: недостатъчна екипност, прозрачност и откритост в работата, което създава предпоставки за погрешно тълкуване и интерпретиране на действията на инсп. Г. и интеракции с осъдените и задържани лица; при иницииране на консултативни процеси на лишени от свобода не се спазват основанията за насочване на случая към психолог и провеждане на консултации съгласно чл. 162 буква „г“ от ППЗИНЗС и „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главния директор на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018г.; не са изготвени диференцирани заключения на всички лица, които имат наложено наказание над 10 години лишаване от свобода в съответствие с Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода; налице са пропуски по отношение своевременното прилагане и прикачване на всяко изготвено психологическо заключение /експресно, диференцирано или експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние/ към профила на лишения от свобода както в електронна платформа за психологическо изследване на лишените от свобода, така и към електронната платформа ИСИН, съгласно Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода; не са спазени стриктно изискванията, посочени в Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода по отношение изготвянето на планове за интервенции. В тях не са предвидени определен брой сесии, които психологът трябва да реализира, а това прави неясна продължителността и рамката на консултативния процес; налице е неизпълнение на т. 2 от окръжно писмо с per. № 8410/2019 г. на главния директор на ГДИН, която гласи: „Инспекторите психолози, съвместно с медицински специалист(психиатър) да изготвят поименни списъци за всички осъдени и задържани лица с диагностицирана суицидна готовност или в риск от самонараняване, които да актуализират своевременно и да запознават инспекторите /социална дейност и възпитателна работа/ и надзорно-охранителния състав“.

Комисията е предложила мерки по отстраняване на нередностите, като се предприемат следните действия от инспектор Г.:

1. При иницииране на консултиране на лишени от свобода да се спазват основанията за насочване на случая към психолог и провеждане на консултации съгласно чл. 162 буква „г“ от ППЗИНЗС и „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018 г.;

2. Всяко изготвено психологическо заключение /експресно, диференцирано или експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние/ да бъде прикачено към профила на лишения от свобода, както в електронната платформа за психологическо изследване на лишените от свобода, така и към електронната платформа ИСИН, съгласно Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода;

3. Да се проведат психодиагностични изследвания и се изготвят диференцирани психологически заключения с прогнози и препоръки за пенитенциарно третиране на всички лишени от свобода с присъди над 10 години и осъдени на „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“;

4. При консултиране на лишени от свобода да се спазват „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018 г., като се изготвят и съхраняват всички необходими документи, отчитащи консултативния процес;

5. В началото и края на консултативния процес, регламентиран чрез заложените в плана за интервенции брой сесии, да се провежда психодиагностика с утвърдения от ГДИН инструментариум, чрез което да се гарантира проследяване на състоянието на лицето и да се оцени напредъка и ефекта от реализираните интервенции;

6. При изготвяне на планове за интервенции, стриктно да се спазват изискванията за определяне на брой сесии, които ще се реализират от психолога, като плановете бъдат утвърждавани от началника на затвора в съответствие с методическите указания;

7. Да се коригират пропуските в изпълнение на окръжни писма с per. № 8410/2019 г. и per. № 8075/25.07.2023 г. на главния директор на ГДИН;

8. В рамките на един месец инспектор Г. да финализира консултативния процес с лишените от свобода, визирани в жалбата, и предаде случаите на другия инспектор (психолог), за да се създадат условия за обективност на психологическата работа и се предостави друга перспектива на осъдените лица. В този времеви диапазон, предвид изградения доверителен контакт с лишените от свобода, да се работи активно по посока подготовка на лицата за прехвърлянето им към инспектор П.;

9. В своята работа да се придържа към границите на своята сертифицирана компетентност;

10. В процеса на консултиране стриктно да се придържа към Професионалните стандарти на психолозите от ГДИН, като се обърне внимание по-специално на т. 21 от тях;

11. Проследяването в дълбочина и спецификата на психодинамичните процеси при дългосрочна консултативна работа не може да бъде обект на супервизия от сектор ПЛ. Поради това, с цел намаляване на потенциалните рискове и негативни ефекти за участниците в процеса, е необходимо продължителността на консултативния процес по дадена заявка да не надвишава 6 месеца;

12. С цел повишаване отчетността, в края на дългосрочен консултативен процес да се изготвя доклад за работата по случая до сектор ПЛ за запознаване;

13. При работа по случай с осъдено или задържано лице, периодично да подава информация към ИСДВР на групата, в която е настанено, за резултатите от извършваните психологически интервенции, с цел подобряване на екипността, колаборацията и повишаване ефективността от мултидисциплинарната работа с осъдените и задържаните лица;

14. Да се осъществява регулярна интервизия между двамата психолози, с цел супервизиране на проблемни случаи и повишаване на екипната култура, насърчаване на колаборация и унифициране на професионалната практика.

Даден е срок за изпълнение на препоръките от 3 месеца.

Съгласно утвърдения план с per. № 3554/14.03.2024 г.(л.83) за времето от 18.03.2024 г. до 21.03.2024 г. била извършена комплексна проверка на психологическата дейност в затвора-Пловдив, включително затворническите общежития и ареста към него от инспектор Ц. М. - инспектор /психолог/ в сектор „Психологическа лаборатория“, обхващаща периода от 01.01.2023 г. до 29.02.2024 г. В резултат от извършената проверка е изготвен доклад per. № 4417/03.04.2024 г. с препоръки за отстраняване на установените пропуски.

В ГДИН, сектор „Психологическа лаборатория“, е депозиран доклад от инспектор Г., per. № 2253/19.04.2024г., в който се излагат обстоятелствата за инициираната проверка и се взема отношение на дадените препоръки.

По отношение предприетите действия от страна на инспектор Г. по отстраняване на допуснатите пропуски, посочени в горния доклад и въз основа на съхраняваната информация в сектор „Психологическа лаборатория“ е установено, че не е ясно и прозрачно или стриктно спазено изпълнението на: т. 1. При иницииране на консултиране на лишени от свобода да се спазват основанията за насочване на случая към психолог и провеждане на консултации съгласно чл. 162 буква „г“ от ППЗИНЗС и „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018 г.“.

От комплексната проверка на психологическата дейност в затвора в гр. Пловдив е констатирано, че инициирането на консултиране на лишените от свобода в затвора- гр. Пловдив се осъществява по следните начини: при устно подаден сигнал от служител; по преценка на психолога; след писмено или устно изразено желание на осъдено или задържано лице. Също така е констатирано, че в затвора-Пловдив „все още не са наложени изискванията, посочени в утвърдените методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода и по-конкретно „Процедура при консултиране на лишен от свобода по заявка“, както и в съответствие с чл. 162 буква „г“ от ППЗИНЗС. т. 2. „Всяко изготвено психологическо заключение /експресно, диференцирано или експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние/ да бъде прикачено към профила на лишения от свобода, както в електронната платформа за психологическо изследване на лишените от свобода, така и към електронната платформа ИСИН, съгласно Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода“.

Установени са пропуски по отношение липсата на прикачени заключения в психологическата платформа за изследване на правонарушители и в ИСИН. т. 3. „Да се проведат психодиагностични изследвания и се изготвят диференцирани психологически заключения с прогнози и препоръки за пенитенциарно третиране на всички лишени от свобода с присъди над 10 години и осъдени на „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

Проверката е установила, че не са приложени документи, удостоверяващи изпълнението на препоръката. т. 4. „При консултиране на лишени, от свобода да се спазват „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л-4184/25.09.2018 г„ като се изготвят и съхраняват всички необходими документи, отчитащи консултативния процес“.

Проверката е върху изискването да се изготвят и съхраняват всички необходими документи, отчитащи консултативния процес. Посочено е, че двата случая, описани в жалбата с per. № Ж-1084/15.12.2023г. и касаещи продължителен консултативен процес не са били документирани по никакъв начин преди подадените сигнали. За първи път инспектор Г. е докладвала в ГДИН, сектор „Психологическа лаборатория“, по време на проведена супервизия, реализирана в края на 2022 г. Видно и от приложената документация в психологическата платформа за изследване на правонарушители, изготвените диференцирани заключения на двамата лишени от свобода с присъди над 10 години лишаване от свобода са качени съответно на 04.04.2024 г. и на 22.04.2024 г., вследствие на дадените указания по време на извършената комплексна проверка. Установено е от проверяващата, че в хода на първата проверка плановете за интервенции на двамата лишени от свобода са изготвени съответно през 2021 г. и 2022 г. Представените планове за интервенции за двамата лишени от свобода не са изпратени до сектор „Психологическа лаборатория“ в ГДИН с необходимите реквизити по установения ред. Прието е, че е нарушен чл. 162е, ал. 3 от ППЗИНЗС. От предоставената документация до ГДИН във визираните планове за интервенции липсвало конкретна времева рамка за работа по двата случая, не били правени оценки за напредъка на лицата и корекции в плановете от инспектор Г.. т. 5. „В началото и края на консултативния процес, регламентиран чрез заложените в плана за интервенции брой сесии, да се провежда психодиагностика с утвърдения от ГДИН инструментариум, чрез което да се гарантира проследяване на състоянието на лицето и да се оцени напредъка и ефекта от реализираните интервенции“.

При инспекцията е прието, че в своя доклад per. № 2253/19.04.2024г. инспектор Г. отчита, че вече „се спазва посоченото“ в т. 5, като уточнява, че „почти не са постъпвали заявки, а проведените разговори по заявка на НОС в повечето случаи са били еднократни и не са изисквали проследяване на състоянието по психологически параметри“. За удостоверяване на изложеното от инспектор Г. твърдение относно спазването на тази препоръка, обаче не била представена надлежна документация (планове за интервенция, протоколи от проведените консултативни сесии, доклад от приключилите такива и др.). т. 6. „При изготвяне на планове за интервенции, стриктно да се спазват изискванията за определяне на брой сесии, които ще се реализират от психолога, като плановете бъдат утвърждавани от началника на затвора в съответствие с методическите указания“. Проверката приела, че в своя доклад /рег. № 2253/19.04.2024г./ инспектор Г. отбелязва, че ще коригира пропуска за въвеждане на определен брой сесии в плановете за интервенции, изготвяни в хода на консултативния процес, но такива не били представени. т. 7. „Да се коригират пропуските в изпълнение на окръжни писма с per. № 8410/2019 г. и per. № 8075/25.07.2023 г. на главния директор на ГДИН“. В хода на комплексната проверка е констатирано, че в затвора гр. Пловдив списъци на лишените от свобода със специфични психологически и поведенчески особености, при които има повишен риск от самоубийство и самонараняване се водят, но от м. март 2024 г. с тях се запознават служителите на НОС. Списъците стояли при главния надзирател, който всяка сутрин запознава служителите от НОС с рисковите лица. Посочено е, че съгласно окръжни писма с per. № 8410/04.09.2019 г. и per. № 2372/19.02.2024 г. надзирателите на всяка група трябва да разполагат с актуален списък на лицата, при които има опасност и готовност за осъществяване на рисково поведение, като списъците ежемесечно трябва да се преразглеждат, актуализират и обсъждат от психолог, ИСДВР и надзирател, по възможност и от медицински специалист, с оглед на текущи или възможни неблагоприятни промени и да се планират мерки за превенция.

В отговора си по т. 7 инсп. Г. е посочила, че са коригирани пропуските в изпълнение на посочените окръжни писма, но не била предоставила документи /списъци/, удостоверяващи това. т. 8. „В рамките на един месец инспектор Г. да финализира консултативния процес с лишените от свобода, визирани в жалбата, и предаде случаите на другия инспектор (психолог), за да се създадат условия за обективност на психологическата работа и се предостави друга перспектива на осъдените лица. В този времеви диапазон, предвид изградения доверителен контакт с лишените от свобода, да се работи активно по посока подготовка на лицата за прехвърлянето им към инспектор П.“.

Въз основа на доклада на инспектор Г. /рег. № 2253/19.04.2024 г./ и приложените декларации на двамата лишени от свобода, удостоверяващи отказа им да бъдат прехвърлени на другия инспектор (психолог), проверяващите са приели, че тази препоръка все още не била изпълнена.

Проверката приема, че следващите препоръки са от постоянен характер, а именно: по т. 9. „В своята работа да се придържа към границите на своята сертифицирана компетентност“; т. 10. „В процеса на консултиране стриктно да се придържа към Професионалните стандарти на психолозите от ГДИН, като се обърне внимание по-специално на т. 21 от тях“; т. 11. „Проследяването в дълбочина и спецификата на психодинамичните процеси при дългосрочна консултативна работа не може да бъде обект на супервизия от сектор ПЛ. Поради това, с цел намаляване на потенциалните рискове и негативни ефекти за участниците в процеса, е необходимо продължителността на консултативния процес по дадена заявка да не надвишава 6 месеца“; т.12. „С цел повишаване отчетността, в края на дългосрочен консултативен процес да се изготвя доклад за работата по случая до сектор ПЛ за запознаване“; т. 13. „При работа по случай с осъдено или задържано лице, периодично да подава информация към ИСДВР на групата, в която е настанено, за резултатите от извършваните психологически интервенции, с цел подобряване на екипността, колаборацията и повишаване ефективността от мултидисциплинарната работа с осъдените и задържаните лица“; т. 14. „Да се осъществява регулярна интервизия между двамата психолози, с цел супервизиране на проблемни случаи и повишаване на екипната култура, насърчаване на колаборация и унифициране на професионалната практика“.

Със заповед № Л-2190/23.05.2024г.(л.29) на гл.директор на ГДИН е назначена комисия, която да извърши проверка по данните за дисциплинарни нарушения от инсп. Н. Г., изразяващи се в това, че в качеството на инспектор(психолог) в Затвора-Пловдив в периода 24.01.2024г.-24.04.2024г. не е изпълнила в цялост дадените препоръки с доклад рег. № 537/15.01.2024г. Определил е срока на приключване на проверката - до 14.06.2024 г., както и изготвяне на доклад за резултатите от нея.

От комисията с писмо per. № 6552/29.05.2024г. от инсп. Г. е поискана информация по изпълнение на препоръките. В отговор с per. № 8930/31.05.2024г. настоящата жалбоподателка е заявила, че поддържа изложеното от нея в доклад рег. № 2253/19.04.2024 г. във връзка с предприетите действия.

В резултат на проведената проверка по дисциплинарното производство комисията е изготвила писмена справка с рег. № 7324/12.06.2024 г.(л.21), в която е приела извършването на нарушения от жалбоподателката по чл.162е, ал. 1 от ППЗИНЗС, чл. 162е, ал. 3 от ППЗИНЗС, както и на служебни задължения по раздел VI, т. 3 от длъжностната характеристика. От комисията е предложено на инспектор Н. Г. да се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

В писмената справка е направен извод, че с деянието си Н. Г. е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР "неизпълнение на служебните задължения" се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца до 1 година.

Въз основа на писмената справка главният директор на ГДИН е отправил покана рег. № 7902/26.06.2024г.(л.39) до инспектор Н. Г. да представи в срок от 3 дни писмени обяснения относно какви действия е предприела в изпълнение на дадени препоръки в доклад рег. № 537/15.01.2024г. и създадени ли са условия за работа в екипност, откритост и прозрачност при изпълнение на професионалните ѝ задължения по длъжностна характеристика за заеманата длъжност в Затвора-Пловдив и в съответствие с Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода, утвърдени със заповед № Л-4184/25.09.2018г. на главния директор на ГДИН. Поканата е връчена лично на 28.06.2024г. на Г., видно от отбелязване на нея. С Протокол рег. № 4027/03.07.2024г. е удостоверено, че не са постъпвали писмени обяснения от инсп. Н.Г. по повод поканата.

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед № Л-3345/10.07.2024 г. от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. З, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на инспектор Н. Г.-инспектор(психолог) в затвора-Пловдив II-ра категория е наложено едно общо дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка и констатациите от писмената справка и становището на комисията, назначена със заповед № 2190/23.05.2024г., като са описани три отделни нарушения - първото на чл. 162е, ал.1 от ППЗИНЗС, второто на чл. 162е, ал. 3 от ППЗИНЗС, третото на т. 3, раздел VI от длъжностната характеристика за заеманата длъжност (своевременно да отчита пред началника на затвора и сектор „Психологическа лаборатория“ в ГДИН реализираните дейности по отношение профилактирането на професионалния стрес и суицидното поведение както сред служителите, така и сред осъдените и задържани лица, чрез изготвяне на писмени доклади за резултатите).

По делото, освен изброените по-горе доказателства, са представени от ответника- Методически указания за психологическо оценяване и консултиране на обвиняеми и подсъдими лица, настанени в местата за лишаване от свобода, Процедури за психологическо оценяване и консултиране на обвиняеми и подсъдими лица, настанени в местата за лишаване от свобода, План за извършване на проверка на психологическата дейност в затвора-Пловдив, включително ареста и затворническите общежития към него и ОСИН-гр.Пловдив, декларации на лишени от свобода, Окръжно писмо рег. № 8075/25.07.2023г., Окръжно писмо рег. № 8410/04.09.2019г., докладна рег. № 9536/05.10.2016г. и Професионални стандарти на психолозите от ГДИН, заповед № Л-4060/05.10.2016г.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните, че Н. Г. е държавен служител в ГДИН на длъжност инспектор(психолог) в Затвора-Пловдив. В това си качество същата е държавен служител по смисъла на чл. 19 и чл. 20 от ЗИНЗС. Не е спорно и обстоятелство, че жалбоподателката при издаване на обжалваната заповед е имала качеството инспектор(психолог), която длъжност е сред изброените в чл. 204, т. 3 от ЗМВР „служители на изпълнителски длъжности“, на които се налага дисциплинарно наказание, от посочения вид, от ръководителя на структурата ( в случая главен директор на ГДИН). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на наказания служител.

Съдът намира за основателни изложените в жалбата доводи, касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед не съдържа всички законови реквизити, посочени в горната норма.

В заповедта е налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания, които обосновават нейното издаване. От една страна са описани три нарушения, като без да е конкретизирано за кое точно се твърди, че представляват такива по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения.

В оспорената заповед са описани три осъществени от жалбоподателката дисциплинарни нарушения. Същевременно, без да е конкретизирано за кои, е посочено предвиденото в закона наказание, а за всички тях е наложено само едно наказание. Това също е ограничило правото на защита на Г., а от друга страна води до невъзможност съдът да упражни контрол върху законосъобразността на обжалваната заповед.

Нарушения във формата на административния акт и липсата на законови реквизити винаги водят до неговата незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяната му. В случая такива нарушения са налице.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед № Л-2190/23.05.2024г., с която е назначена комисия като ДРО. Тя е изготвила писмена справка. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, органът е запознал жалбоподателката с изготвената справка и я поканил да представи писмени обяснения и възражения. Служителката не е представила в дадения срок обяснения. По този начин е спазено императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Г. не е представила допълнителни писмени обяснения. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Н. Г. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Обжалваната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарната отговорност на служителите на ГДИН се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В обжалваната заповед са изложени мотиви и са посочени три извършени от жалбоподателката нарушения - първото на чл. 162е, ал. 1 от ППЗИНЗС, второто на чл. 162е, ал. 3 от ППЗИНЗС и е прието, че служителката не е изпълнила служебно задължение по раздел VI, т. 3 от длъжностната характеристика за заемната длъжност. При така описаната в заповедта фактическа обстановка не се установява безспорно дали същата визира неизпълнение на служебни задължения, въведени със специфичната длъжностна характеристика, или неизпълнение на подзаконов нормативен акт. Нарушението е неправилно конкретизирано и е налице съществено противоречие, тъй като от изложените в акта мотиви се достига до извод за неизпълнение на подзаконов нормативен акт и на министерска заповед и утвърдените с нея правила - нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Същевременно тези нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като "неизпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

ДНО е допуснал нарушение при определяне размера на наложеното наказание. Според чл. 197, ал. З, т. 2 от ЗМВР, при установени едновременно две нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко едно от тях, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая наказващият орган е посочил бланкетно какъв вид наказание се предвижда за трите вменени нарушения (порицание) и какъв е относително определеният от закона размер (от шест месеца до една година), без да определи и индивидуализира дисциплинарното наказание за всяко от установените от него дисциплинарни нарушения така, както изисква чл. 197, ал. З от ЗМВР. ДНО направо е определил едно наказание "порицание" в максимален размер от 1 година. Този начин на индивидуализиране на наказанието представлява съществено нарушение на закона. ДНО при определяне на наказание следва точно да го посочи като размер, в рамките визирани от закона, но и да го индивидуализира, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието, както и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. В случая липсва индивидуализиране на предвиденото от закона дисциплинарно наказание за всяко от конкретно посочените от ДНО дисциплинарни нарушения. В тази насока, че липсва мотивиране, съобразено с фактическото изпълнение на държавната служба от страна на наказания служител, на срока на наложеното наказание е и фактът, че в заповедта е посочено, че по време на службата си Г. е награждавана и няма дисциплинарни наказания.

Няма пречки ДНО, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал. З от ЗМВР. Това може да бъде направено само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. В случая, административният орган в мотивите на заповедта си само е цитирал бланкетно пределите на предвиденото в закона наказание за цитираните в заповедта три нарушения, което съдът не приема за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла на цитираната норма. Като не е изпълнил това изискване, ответникът при издаване на заповедта е допуснал нарушение на чл. 197, ал. З от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 9452/10.07.2018 г. по адм. д. № 11030/2017 г., Решение № 7764/11.06.2018 г. по адм. д. № 926/2017 г. Следващо основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването ѝ в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

В хода на дисциплинарното производство е останало неизяснено какви са били последиците от неизпълнението на задълженията на жалбоподателката. Липсва обсъждане на тежестта на нарушенията, не става ясно и как ДНО е определил формата на вината - небрежност. Не са обсъдени подробно и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Няма никакви мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието и по какъв начин е определен размерът му, защо ДНО е наложил определеното наказание "порицание" в максималния размер. Липсата на мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР представлява съществено нарушение на тази законова разпоредба. Видът и размерът на наложеното наказание и то за всяко описано в нея нарушение подлежи на проверка от съда. При липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съдът не може да извърши такава. По този начин се възпрепятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу акта, още повече че единственото определено и наложено с обжалвания акт наказание е в максималния предвиден в закона размер. Вместо конкретно да обоснове вида и размера на наложеното наказание по посочения начин и съобразно изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, административният орган се е задоволил бланкетно да цитира текста на същата разпоредба.

При определяне вида и размера на наказание не е отчетно и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В административната преписка се съдържа кадрова справка за професионален стаж, заеманите длъжности, липсата на наказания и многократни награждавания на Н.Г.. Тези обстоятелства не са обсъждани и в подготвителните за издаването на заповедта документи. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, което представлява основание за отмяна на същия. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по аналогични случаи - Решение № 2550/28.02.2017 г. по адм. д. № 12906/2015 г., Решение № 139/09.01.2017 г. по адм. д. № 6938/2015 г., Решение № 3369 /20.03.2017 г. по адм. д. № 39/2016 г., Решение № 2328/23.02.2017 г. по адм. д. № 2272/2016 г., Решение № 4813/19.04.2017 г. по адм. д. № 2273/2016 г. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, предвид допуснатите от ДНО нарушения на формата на административния акт, на административнопроизводствените правила, на материалния закон при определяне на наказанията за осъществените деяния и на вида и размера на наложеното наказание. Обжалваната заповед е в несъответствие и с целта на закона. Това налага същата да бъде отменена.

При този изход на делото следва да се присъдят в полза на жалбоподателката направените от нея разноски по настоящото дело. Според представените доказателства и списък на разноските, заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв., а според чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се е в размер на 750лв. Следва да се уважи направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание. Делото не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от други дела от същия вид, поради което и няма основание за определяне на по-висок размер на възнаграждение за един адвокат. Затова и разноските следва да се редуцират до 750лв. и 10лв. заплатена държавна такса.

Ето защо, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,