РЕШЕНИЕ

№ 727

гр. Силистра, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420100177 по описа за 2021 година Ищцата Д. Д. Й. твърди, че с решение по в.гр.д. № 411/2007 год. по описа на Окръжен съд В. В. Е. Т. е осъден да заплати на Б. Г. Б. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в размер на 16717, 86 лв., като в изпълнение на това решение било образувано изпълнително дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. – Я. по което ищцата се явявала присъединен взискател. Ищцата твърди, че вземането на ответника Б. Б. не съществува, поради несъществуване на трудовото правоотношение от което то произтича (т.е. поради несключването на трудов договор), поради което моли съда да признае за установено, че В. Т. не дължи на Б. Б. сумата от 16717, 86 лв. представляваща трудово възнаграждение, както и мораторна лихва върху него за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421, 40 лв. Предявява и инцидентен установителен иск, чрез който моли съда да признае за установено, че между страните Б. Б. и В. Т. в качеството му на ЕТ с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ не е съществувало трудовото правоотношение, от което произтичат вземанията по изпълнителния титул на първия ответник. Аргументира тезата си с обстоятелството, че правният субект ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ не съществувал, тъй като тази фирма била регистрирана след регистрацията на друга такава – ЕФ „Няма – няма“, въпреки забраната по чл. 58, ал. 4 ТЗ едно лице да регистрира повече от една фирма като ЕТ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Б. Г. Б. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни Твърди, че между него и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор от 03.06.2003 г., чрез който той бил назначен на длъжност „бизнес консултант“ с трудово възнаграждение в размер на 1650 лв.

При отхвърляне на исковете претендира присъждане на адвокатски хонорар в полза на процесуалния си представител.

Ответникът В. Е. Т. признава предявените искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 464 ГПК.

От представените по делото доказателства е видно, че чрез решение № 943 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4902 по описа за 2008 г. е признато за установено, че между Б. Г. Б. и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ е възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003 г., което е съществувало до 08.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Б. заемал длъжността „посредник в бизнес услугите“ в предприятието на ЕТ срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 1650 лв. Чрез решение № 919 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 411/2007 г. по описа на ОС В., допълнено с решение 1469 от 30.11.2010 г., съдът осъдил ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ да заплати на Б. трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в общ размер от 16717, 86 лв., мораторна лихва за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421, 40 лв., както законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2005 г., до окончателното им плащане. Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 26.01.2011 г. за вземането си, по който към настоящия момент е образувано изп. д. № 20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. – Я.; по същото дело като взискател се присъединила ищцата въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2018 г., обективиращ вземане за трудово възнаграждение за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999 г. в размер на 208616, 36 лв., заедно с мораторна лихва за периода от 30.06.1999 г. до 12.11.2018 г. в размер на 487927, 21 лв.

Чл. 464, ал. 1 ГПК гласи, че когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника, като според ал. 2 на същата разпоредба този иск може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За установяване на вземанията си ответникът Б. представя ксерокопие от трудов договор от 03.06.2003 г., сключен между него и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, чрез който той е назначен в предприятието на ответника на длъжност „бизнесконсултант“ на пълно работно време срещу трудово възнаграждение в размер на 1650 лв., като в самия документ е отбелязано, че „работникът се задължава да постъпи на работа на 04.03.2003 г.“. По делото е представена и справка от НОИ за изпратени от работодателя уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, от което е видно, че на 03.06.2003 г. с придружително писмо с вх. № 03-999-03-00003176 от същата дата пред НОИ са представени три уведомления за сключени след 01.01.2003 г. трудови договори, единият от които на ответника Б.. Тази информация се потвърждава и от писмо от НАП, ТД – В., в което е удостоверено, че в информационния масив на дирекцията има данни за сключен между тези страни трудов договор от 03.06.2003 г., който е прекратен на 08.04.2004 г. и по който работодателят не е внасял здравни и социални осигуровки. По делото също така е представена и служебна бележка, издадена на 16.12.2003 г. от ЕТ и предназначена да послужи пред „Дайнърс Клуб“, удостоверяваща, че Б. е назначен на трудов договор във фирмата от 04.03.2003 г. с брутно трудово възнаграждение от 1650 лв. Ответникът Т., както и самата ищца оспорват автентичността на трудовия договор и служебната бележка с възражението, че същите не са подписани от работодателя.

Според обясненията на ответника Б. той бил назначен в предприятието на ЕТ няколко месеца преди официалното подписване на трудовия договор, а самият договор бил изготвен в офиса на фирмата в гр. В. и му бил изпратен чрез куриер в няколко подписани от работодателя екземпляра, които той също подписал и върнал, като си задържал един от тях. Тъй като фирмата се занимавала с консултантска дейност, свързана с издаването на бизнес визи за Англия, задълженията на ответника Б. се заключавали в консултиране на клиенти по телефона и в офиса и придружаването им до посолството на Великобритания за внасяне на документите. Тъй като възнамерявал да поиска издаването на кредитна карта от „Дайнърс Клуб“, Б. съобщил на някой от варненския офис на фирмата, че му е необходима служебна бележка за трудовите му доходи, при което такава била издадена от лице от този офис, сканирана и изпратена по и-мейл директно на нейния адресат (т.е. на „Дайнърс Клуб“). Б. също така твърди, че по възложение на В. Т. именно той създал офиса на фирмата в гр. В., т.е. наел го и го обзавел, като плащането на наема и разноските извършвал чрез служебни средства, предоставяни му от майката на Т. – Т., която му превеждала необходимите суми от по банков път – от нейната сметка в банка „Биохим“ по неговата, открита в същата банка. За прекратяването на трудовия си договор той разбрал, когато И. Д., който от определен момент работил в офиса и му помагал, сменил патрона на входната врата и му обяснил, че договорът му е прекратен на по – ранен етап.

Разпитван през 2007 г. като свидетел по ДП № 418/2006 по описа на ОДП - В. ответникът Б. обяснява в по – големи детайли, че задълженията му спрямо В. Т., в когото се познавали от ученици, се изразявали в открИ.ето и разработването на офиса на фирмата му в гр. С., който първоначално няколко месеца се водел на негово (на Б.) име; впоследствие офисът бил преместен на по – долен етаж, като тогава горе – долу бил подписан и трудовия му договор. В показанията си ответникът излага сходна версия с тази, изразена в настоящото производство, като в нея се съдържа и уточнението, че подписването на договора се осъществило в присъствието на И. Д., също служител в софийския офис на фирмата.

В своите обяснения и показания по ДП № 418/2006 по описа на ОДП - В. В. Т. заявява, че не е подписвал трудовия договор на Б. и служебната бележка от 16.12.2003 г., тъй като по това време пребивавал в Англия, Б. никога не бил назначаван на договор във фирмата и същият бил откраднал от офиса в гр. В. бланка с логото и адреса на фирмата в Англия, тъй като имал достъп до офисите, за да ползва интернет. В последващи показания Т. обяснява, че в края на 2002 г. или началото на 2003 г. се срещнал случайно с Б., който го помолил за помощ поради затрудненото си материално положение, и затова той започнал да му възлага изпълнението на поръчки предимно с характер на куриерски услуги срещу заплащането на минимални суми.

В показанията си по настоящото дело свидетелката Р. И. заявява, че в периода 2003 г. – 2004 г. тя обслужвала счетоводно ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, като запознавайки се с трудовия договор от 03.06.2003 г., признава, че именно тя го е изготвила, тъй като ръкописните текстове били изпълнени от нея. Твърди, че данните за договора били предоставени от служителка на ЕТ от офиса в гр. В., докато самата тя не познавала Б. Б.; предполага, че впоследствие именно тя го е представила в НАП или НОИ за регистрация съобразно създадената в отношенията им с търговеца практика. Тъй като съдействието, което оказвала на ЕТ, продължило в период от няколко месеца, свидетелката не била запозната кой е изпратил уведомлението за прекратяване на трудовия договор в НАП.

Разпитаната по искане на ответника Б. свидетелка К. Л. заяви, че е работила в търговското предприятие на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ от м. януари 2003 г. до м. април 2004 г., като работното място било в офиса на фирмата в гр. В.. С Б. я запознал именно нейният работодател, който я уведомил, че той отговаря за дейността на фирмата в гр. С., а впоследствие при изпълнение на трудовите си задължения тя контактувала с него по телефона и по всяка вероятност двамата си кореспондирали по електронна поща. Свидетелката потвърди, че трудовите договори в предприятието се изготвяли от Р. И.. Свидетелят Д. В., разпитан по искане на същия ответник, заяви, че той и Б. се познават от деца, както и че през 2003 г. – 2004 г. последният го информирал, че работи във фирмата на В. Е. Т., с когото покрай него се запознал и самият свидетел. Свидетелят бил осведомен, че работното място на Б. е в офиса на ЕТ, където го посещавал и където понякога присъствал, докато той попълва заявления на клиенти за работни визи.

По искане на ищцата бяха разпитани петима свидетели, първият от които – И. Д., посочи, че е работил в ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ от началото на 2003 г. до 2004 г., като работното му място се намирало в софийския офис на фирмата, където той бил единствения служител. Отрича такъв да е бил ответникът Б., когото твърди, че е виждал два – три пъти в същата офис сграда, на втория етаж, където се намирал и офиса на „Дайнърс Клуб“. На това място ответникът се подвизавал като момче за всичко, като изпълнявал дребни поръчки на служителите в „Дайнърс Клуб“ и от другите офиси, а самият той го черпил няколко пъти с кафе, но впоследствие му забранил да влиза в офиса, опасявайки се, че той рови по чекмеджетата.

Свидетелят И. Г. заяви, че е съсед в гр. С. с В. Т. и майка му, с която били приятели, като той бил осведомен, че Т. притежава фирма за издаване на бизнес – визи, към чиито услуги самият той прибягнал в края на 2022 г. – м. октомври или ноември. С тази цел той посетил няколко пъти офиса на фирмата в гр. С. и там бил обслужен от И. Д., който му съдействал при попълването на документите; същевременно в офиса нямало други служители, поради което свидетелят не се бил срещал с ответника Б., когото изобщо не познавал. В началото на 2003 г. свидетелят получил виза и заминал за работа в Англия, като впоследствие той и съпругата му взели решение тя да се премести при него, като за тази цел тя също посетила офиса в началото на 2004 г., но тогава установила, че той е затворен. Свидетелката Т. Г. потвърждава показанията на съпруга си И. Г., че в края на 2002 г. той си подал документите за виза и в началото на 2003 г. заминал за Англия, като свидетелката придружавала съпруга си при посещението на офиса на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, макар да го чакала отвън; същевременно тя била информирана, че документите му били изготвени и придвижени от И. Д., когото също познавала. След като решила да се премести при съпруга си свидетелката отново посетила два пъти офиса на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ в гр. С., но той бил затворен и не функционирал, а от съседните офиси обяснили, че това се дължи на наложения мораториум върху дейността по издаване на бизнес визи за Великобритания. Поради невъзможността да замине при съпруга си последният решил да се завърне в страната, което сторил в края на лятото – есента на 2004 г. В показанията си свидетелят В. Г. обясни, че е бил служител в ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ в офиса в гр. В., като той не бил запознат ответникът Б. да е ангажиран с дейности, свързани с дейността на тази фирма в гр. С., където според него работел И. Д.. Свидетелят виждал Б. в офиса на фирмата в гр. В. един – два пъти месечно, но той не бил забелязвал да води клиенти или да носи документи, а единствено да отива при К. Л., с която пиели кафе.

Свидетелят З. И., преди време собственик на фирма „Интервитес“, занимаваща се с издаването на туристически визи, твърди, че през периода 2003 г. – 2004 г. имал служебни отношения с ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, при когото водел клиенти, като по този повод многократно посещавал офиса му в гр. С., където работил единствено И. Д.. Свидетелят изрази убеждението си, че ответникът Б. не е упражнявал дейност в този офис, тъй като в противен случай той е щял да бъде запознат и информиран, но затова пък осведоми съда, че последният през 2000 г. му предложил да прави фалшиви визи на негови клиенти, получили отказ от английското посолство за издаване на такива, а също така да съдейства на него или на някой негов човек за издаване на кредитна карта от „Дайнърс Клуб“, за което трябвало единствено да представи служебна бележка с висока заплата.

При анализа на така изслушаните свидетелски показания съдът взема предвид и показанията на свидетеля И. Г., дадени по гр.д. № 248 по описа на СРС за 2019 г. в следния смисъл: Свидетелят бил съсед на Т. Т.а, майка на В. Т., с която живеели в една и съща жилищна сграда в гр. С., като се намирал в близки доверителни отношения с нея, така че през 2003 г. – 2004 г. тя му споделила, че Б. Б. доста често иска пари на заем, и тя му предоставяла парични суми, без да съобщи тези обстоятелства на синовете си. Т.а помолила свидетеля да си записва предоставените от нея суми, която молба той най – акуратно изпълнил, тъй като тя го уведомявала след всеки превод, а той си отбелязвал получената информация в тефтер. Свидетелят е заявил, че познава Б., тъй като го виждал няколко пъти в дома на Т.Т.а.

При съпоставянето на тези свидетелски показания с дадените от свидетеля в настоящото съдебно производство съдът установява сериозни противоречия, които съдът отдава на преднамерено изопачаване на фактите от негова страна и квалифицира като лъжесвидетелстване. В настоящото производство свидетелят заяви, че не познавал ответника Б., което твърдение не съответства на показанията му по гр.д. № 248 по описа на СРС за 2019 г., че го е виждал няколко пъти в дома на Т.Т.а. Според показанията на свидетеля по настоящото дело от началото на 2003 г. до 2004 г. той пребивавал в Англия, благодарение на издадената с помощна на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ бизнес виза, но от показанията му по гр.д. № 248 по описа на СРС за 2019 г. става ясно, че през този период се е намирал в апартамента си в гр. С., записвайки в тефтера си извършените от Т. Т.а преводи към ответника Б. и оказвайки морална подкрепа по повод на множеството предоставени заеми на това лице. По същия начин се поставят под въпрос и показанията на свидетелката Г., която също потвърди, че през периода от началото на 2003 г. до есента на 2004 г. съпругът се намирал в Англия; отделно от това буди недоумение нерационалното поведение на тази свидетелка, която с цел да си осигури виза за Англия, двукратно пътувала до гр. С. (единият път целенасочено) в опит да посети офиса на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, който установила, че е затворен, макар да е могла да получи информация за това обстоятелство от своята съседка, майката на В. Т., с която се виждала всеки ден, за да пият заедно кафе. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че в представено по делото писмо от НАП от 25.06.2024 г. е удостоверено, че в периода 2003 г. – 2004 г. И. Д. не е имал регистриран трудов договор с ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, а единствено с „Ел ес би си лимитид“ ЕООД, като договорът му бил сключен на 05.09.2003 г. и прекратен на 31.01.2017 г. Въпреки тази официална информация свидетелите твърдят, че са посетили офиса на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ в гр. С. в края на 2022 г., когато там работило именно това лице, което според тях придвижило процедурата по издаването на бизнес визата на свидетеля Г.. Казаното обосновава несъстоятелността на тези свидетелски показания, които не биха могли да послужат за установяване на относимите към спора факти в никаква своя част, вместо което компрометират изначално тезата на страната, по чието искане са допуснати, при положение че тя е в готовност да я доказва на всяка цена, включително чрез използването на неистински доказателствени средства.

По същия начин възникват съмнения в достоверността и на показанията на свидетеля И. Д., тъй като от представеното писмо от НАП от 25.06.2024 г. става ясно, че през 2003 г. той не е работил в предприятието на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, а в „Ел ес би си лимитид“ ЕООД, което дружество по всяка вероятност също е било собственост на ответника Т., като по официални данни правоотношението му възникнало на много по – късен етап от посочения от него – т.е. от м. септември 2009 г., вместо от началото на годината. В показанията си по ДП № 418/2006 по описа на ОДП - В. свидетелят заявява, че не е запознат дали Б. е бил в трудовоправни отношения с ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, но той често го срещал в офиса на фирмата, като Б. бил носил изготвени от него (свидетеля) документи в посолството на Великобритания в гр. С. и изпълнявал нещо като куриерски задачи. Това свидетелство си противоречи съществено с казаното от Д. в настоящото производство, че е виждал Б. само два – три пъти в същата сграда и че отношенията му с него се заключавали в черпенето с кафе, поради което съдът е на мнение, че този свидетел също изопачава действителните факти по начин, изгоден за ищцовата страна.

От разпечатка от сметката на Т. Т.а, съдържаща се в материалите по гр.д. № 248 по описа на СРС за 2019 г. е видно, че в периода от 23.01.2003 г. до 11.02.2004 г. майката на ответника Т. превела по банков път на ответника Б. общата сума от 11673 лв. на общо 28 вноски, като от същия документ е видно, че регулярно нейната сметка била захранвана с преводи, извършени от самия Т. (общо около 20000 лв.), а също така и от вноски, направени от самия титуляр или от обмен на валута. Видно е също така, че от същата сметка Т. Т.а редовно превеждала суми на следните лица: К. Р. И.а (свидетелката Л., чието моминско име е И.а), В. Г., също свидетел, Д. В. Н., И. Д. (за пръв път на 23.07.2003 г.), всички те, служители в предприятието на ЕТ, както и на други лица, за които няма данни в настоящото производство.

Същевременно по делото бе извършена тройна съдебно графическа експертиза на подписа за ръководител, положен в трудовия договор на Б. от 03.06.2003 г. и в служебната бележка от 16.12.2003 г., вещите лица по която достигат до заключението, че тези подписи не са изпълнени от В. Т.. Експертизата е изготвена при изследването на ксерокопия от посочените документи, тъй като същите не се съхраняват в оригинал, и изводите се различават от заключението на вещото лице по единичната експертиза, което е заявило, че не може да отговори на поставените въпроси, тъй като ксерокопията на тези документи не представлявали годен обект на изследване – в конкретния случай подписите били неотчетливи и частично застъпени с печата на фирмата.

При съвкупния анализ на така събраните доказателства по делото съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 464 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. Трудовото правоотношение на ответника Б. се установява на първо място от безспорното обстоятелство на регистриране на трудовия му договор по реда на чл. 65, ал. 3 КТ в НОИ, както и от регистриране на прекратяването му на по – късен етап, което последно регистриране работодателят не би предприел, ако не е запознат със съществуването на оспореното в настоящото производство правоотношение. По делото се установи, че техническото оформяне на договора и представянето му пред НОИ е било извършено от свидетелката Р. И., обслужваща счетоводно ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, т.е. от лице, което няма връзка с ответника Б., така че да има мотивация под негово давление да придвижи неизходящ от нейния възложител (т.е. от ЕТ) документ. Няма данни за подобни отношения и между Б. и останалите служители в офисите на предприятието в гр. В., които да породят съмнения, че някой от тях го е подпомогнал в официализирането на един фалшив трудов договор, имащ за цел да увреди интересите на техния работодател. Установи се също така, че докато е упражнявала трудова дейност при ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ свидетелката Л. е била информирана от работодателя си, че Б. е назначен в софийския офис на фирмата, поради което тя контактувала с него по служебни въпроси. На работното си място ответникът Б. бил посещаван от свидетеля Д. В., а обстоятелството, че той посещавал варненския офис на фирмата един – два пъти месечно се потвърждава дори от допуснатия до разпит по искане на ищцата свидетел Г., като по делото не са известни други предполагаеми причини за тези посещения освен служебни такива. От друга страна показанията на допуснатите свидетели на ищцата И. Г. и Т. Г., целящи да опровергаят присъствието на Б. в софийския офис на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, са напълно компрометирани от свидетелството на Г. в друго съдебно производство, което на свой ред поставя въпроса дали прибягването до лъжливи свидетелски показания не е само по себе си достатъчен аргумент за недостоверността на защитаваната чрез тях позиция. В немалка степен се явяват разколебани и показанията на свидетеля И.Д., предназначени също да оборят тезата, че Б. е полагал труд за ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ в софийския офис на фирмата, а в контекста на всички тези съмнения е изключено да се даде вяра на показанията на новооткрития според ищцата свидетел З. И., от които следваше да се изясни освен друго и незавидния морален облик на Б., който бил пребивавал в затвора и изготвял фалшиви визи, а при по – задълбочено вникване в общия смисъл на показанията може да се съзре и принципната готовност на Б. да състави фалшива служебна бележка за „Дайнърс Клуб“.

Допълнителна индиция за трудовото правоотношение на ответника Б. се явяват и паричните преводи, направени в негова полза от майката на Т. - Т. Т.а, за чието предприемане липсва друга логична причина освен нуждата за покрИ.е на служебните разходи по издръжката на офисите на ЕТ и на търговската му дейност. Видно е, че по същия начин са били превеждани средства и на останалите служители на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, което разкрива установена практика на Т. при финансовото обезпечаване на дейността на неговите служители.

Не на последно място доказателство в подкрепа съществуването на трудовия договор на Б. се явява и служебната бележка от 16.12.2003 г., без оглед на нейната автентичност, тъй като тя възпроизвежда точно параметрите на трудовия договор, включително и предхождащата сключването му дата на постъпване – 04.03.2003 г. Казаното сочи, че договорът се е съхранявал в документацията на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ в период от поне половин година и някой служител е възпроизвел данните от него върху въпросния документ.

Поради всички изложени по – горе причини и въпреки липсата на съмнения в компетентността на вещите лица по тройната съдебно – графическа експертиза съдът не кредитира нейните крайни изводи, с оглед на изготвянето на експертизата чрез изследване на ксерокопирани документи, както и поради принципното наличие на граници пред възможностите на научните методи и технологии, които не позволяват на този етап постигане на безпогрешност. Следва да се отбележи, че въпреки квалификацията и опита на вещите лица условията за тяхното изследване не бяха оптимални поради липсващите оригинали на документите, неотчетливостта на подписите и частичното им застъпване с печата на фирмата (обстоятелства, отбелязани от вещото лице по първоначалната експертиза), а по мнението на съда и от липсата на друг ръкописен текст (по - конкретно ръкописно изписване на името на лицето, сочено за автор), който да предостави допълнителни белези, полезни за изследване на автентичността му.

Не на последно място в подкрепа на извода за неоснователност на исковата претенция се явява обстоятелството, че трудовото правоотношение между Б. Б. и ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ е установено с влязъл в сила съдебен акт, чието действие между страните не би могло да се ревизира. В най – общ план чл. 464 ГПК цели да осигури защита на добросъвестния взискател срещу мними взискатели с фиктивни вземания, чрез които да им се разпределят събраните по реда на принудителното изпълнение средства, така че да се осуети удовлетворяването на кредитора, спрямо когото съществува реален дълг. Чл. 8, ал. 2 ЗЗД гласи, че лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси и че те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. По сходен начин звучи и разпоредбата от по – висш ранг - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, според която не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, като според съдебната практика злоупотребата с право се изразява в превратното му упражняване или неупражняване с цел да се увреди друг правен субект. В конкретния случай съдът е на мнение, че ищцата упражнява превратно правото си на иск по чл. 464 ГПК, тъй като от множеството доказателства по делото става ясно, че действа като подставено лице на длъжника В. Т. и обслужва неговия стремеж да избегне последиците от принудителното изпълнение върху имуществото му за удовлетворяване на признатите по съдебен път вземания на Б. Б.. Целият процес доказва, че ищцата, легитимирайки се формално като ощетен от В. Т. кредитор, се ползва с целия доказателствен арсенал на своя мним длъжник – негови бивши работници, братовчеди и съседи, включително и случайно новопоявилия се с важна информация свидетел З. И., отново негов познат. Във всички свои правни становища и доказателствени искания ищцата получи пълното одобрение и съдействие от страна на ответника Т., а в пледоарията си същата чрез своя процесуален представител изрази възмущение от личността на Б. и обстоятелството, че от 20 години не работи, няма фирми, не развива трудова дейност и няма имущество, но въпреки това преживява и на всичкото отгоре води дела срещу нейния собствен длъжник, към когото въпреки образуваното изпълнително производство тя очевидно изпитва дълбока съпричастност. Видно е, че собственото вземане на ищцата идва на дневен ред след многократните опити на Т. да постигне отмяна на постановените в полза на Б. съдебни решения и по – точно в момента, в който постъпват суми за разпределение по образуваното от него изпълнително производство.

Неоснователни са доводите на ищцата, че евентуално погрешно посочения в трудовия договор на Б. шифър от Класификатора на длъжностите наименования сочи на извод за неговата неавтентичност, тъй като грешка в шифъра би могла да се допусне от всяко лице, изготвящо договора, поради което същата не би могла да индицира някаква манипулация от страна на този ответник. Всъщност в показанията си свидетелката И. потвърди, че именно тя е изготвила и регистрирала трудовия договор на ответника Б., поради което евентуалното допускане на грешка в шифъра на длъжността не би могло да даде информация за неправомерни действия от негова страна.

Липсата на трудово правоотношение между Б. и ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ не би могла да се изведе от обстоятелството, че Т. е регистрирал две фирми като едноличен търговец, първата от които била ЕФ „Няма – няма“, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност и трансформирана в ЕТ по силата на § 8, т. 1 от ПЗР към ТЗ. Евентуалното регистриране на втора фирма на името на едно физическо лице не означава неправосубектност на регистрирания впоследствие едноличен търговец, тъй като правният субект не е наименованието, а самото физическо лице, което безспорно съществува и поема права и задължения при встъпването в правоотношения под логото на която и да е от регистрираните фирми. Регистрирането на фирма на ЕТ разширява правоспособността на физическо лице, като му придава качество на търговец, поради което то встъпва в отношения като един правен субект, без оглед на обстоятелството чрез коя от двете фирми се легитимира. Заличаването на втората поред фирма се явява административен въпрос, който не дава отражение върху валидността на сключените от търговеца сделки, поради което и трудовите договори, сключени с фирмата ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ имат, както е редно да се предположи, две страни, едната от които В. Е. Т. в качеството му на ЕТ.

Дори да се допусне хипотезата, че сключването на трудов договор с ЕТ, ползващ втора регистрирана фирма, е недействителен поради противоречие със закона, следва да се вземе предвид, че по силата на чл. 74, ал. 2 КТ последиците от тази недействителност могат да настъпят едва след обявяването от съда, при това занапред с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ.

Чл. 124, ал. 1 ГПК гласи, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Казаното сочи, че при наличието на правен интерес искът може да бъде предявен само за установяване или оспорване на едно съществуващо правоотношение, докато в настоящия случай ищцата претендира установяване несъществуването на правоотношение между ответниците през един минал период. Казаното сочи, че предявеният на това основание иск се явява недопустим, поради което производството по делото по отношение на него следва да бъде прекратено (в този смисъл например са решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., решение № 115 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2019 г., II г. о., ).

Казаното налага предявеният иск по чл. 464 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен ведно с искането на ищцата за присъждане на деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника Б. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 2302, 53 лв. по иска с правно основание чл. 464 ГПК и 1000 лв. – по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд