Решение № 68 от 15.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от И. Х. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Н. против решение № 1509/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1031/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от воденото против него сл.д. № ••••••• по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив за разликата над присъдените 6 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение по ДП № •••••• по описа на РПУ - Асеновград и съдебното му разглеждане по н.о.х.д. № •••••• по описа на Районен съд – Асеновград за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и невземане предвид на всички важни фактори за определяне на размера на обезщетението по изложените във въззивната жалба подробни съображения, поради което моли да бъде отменено обжалваното решение в посочените части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва върху сумите така, както е поискано в исковата молба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Въззиваемият П на ••••• счита, че жалбата е неоснователна, а решението на окръжния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от И. Х. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Н. против П на ••••• обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с постановление от 15.04.2014 г. против него било образувано сл.д. № ••••••• г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив за това, че в периода 09.07.2010 г.- 17.08.2010 г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - управител на търговско дружество „Ц ••••••“ ООД, е присвоил чужди пари - около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери, което е престъпление по чл. 202, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По делото били извършени множество процесуално-следствени действия и с постановление от 17.02.2017 г. то било прекратено поради липса на извършено престъпление, но с определение № •••••••••• г. по ч.н.д. № ••••••••. по описа на Районен съд – Пловдив постановлението било отменено и делото върнато за допълнително разследване, на 25.01.2018 г. на ищеца било повдигнато обвинение, впоследствие прецизирано на 14.02.2018 г., по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26 от НК във вр. с чл. 220, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“. С постановление от 08.05.2019 г. наказателното производство отново било прекратено и с постановление от 07.08.2019 г. мярката му за неотклонение била отменена, след подадена жалба от К К като управител на „Ц ••••••“ ООД с определение № ••••••• г. по ч.н.д. № •••••• г. по описа на Пловдивския районен съд постановлението за прекратяване било отменено, но с определение № •••••••• г. в.ч.н.д. № •••••••• г. по описа на Пловдивския окръжен съд определението на районния съд било отменено, а подадената жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство - оставена без разглеждане. Ищецът твърди също, че на 07.02.2018 г. против него било образувано друго досъдебно производство - ЗМ № ••••••г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл. 347, ал. 1 от НК, той бил задържан първоначално за 24 часа, а впоследствие за 72 часа, били му повдигнати обвинения и за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000 лв.“, с постановление от 18.07.2019 г. наказателното производство било частично прекратено по отношение на деянията по чл. 347, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК, но с определение от 09.10.2019 г. по ч.н.д. № ••••••• г. на Районен съд - Асеновград, потвърдено с определение от 13.12.2019 г. по в.ч.н.д. № ••••••• г. на Окръжен съд - Пловдив, постановлението за прекратяване на наказателното производство било отменено и делото върнато на Районна прокуратура - Асеновград. Междувременно с влязло в сила решение по гр.д. № ••••••• г. на Пловдивския окръжен съд задържането на Г. по ДП № •••••• г. на РУ - Асеновград било обявено за незаконно и на същия било присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв. След извършването на редица процесуално- следствени действия по това досъдебно производство бил съставен обвинителен акт и делото било внесено в съда, но с определение от 01.11.2021 г. по н.о.х.д. № •••••• г. на Районен съд – Асеновград, потвърдено с определение № •••••• г. по в.ч.н.д. № •••••••• г. на Пловдивския окръжен съд, то било прекратено и делото - върнато на проукратурата за отстраняване на констатираните пороци в обвинителния акт, а с постановление от 03.02.2022 г. на ТО - Асеновград към РП – Пловдив досъдебното производство било прекратено поради липса на престъпление, подадената против него жалба от ощетеното юридическо лице била оставена без разглеждане и постановлението - потвърдено с определение от 01.09.2022 г. по ч.н.д. № ••••••• г. на Районен съд – Асеновград, потвърдено с определение № •••••••••• г. по в.ч.н.д. № •••••••• на Пловдивския окръжен съд. В исковата молба се твърди, че от водените против него две наказателни производства ищецът станал жертва на разчистване на сметки от страна на негови конкуренти чрез използването на наказателна репресия, доколкото още при образуването им те били базирани на факти, които не разкриват състав на престъпление, а се отнасят до търговски отношения, това предопредЕ.ло последващото им прекратяване, тези производства се отразили изключително зле върху личния авторитет на Г. като управител на търговски дружества с многобройни клиенти, което наред със широкото медийно отразяване на случая, довело до високи нива на стрес у ищеца, той започнал да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в апатия от усещането, че е несправедливо обвинен, загубил доверие в правосъдната система, чувствал се безпомощен и обречен, претърпял огромен стрес, тъй като се чувствал жертва на прокурорски произвол. Образуваните досъдебни производства се отразили трайно на психическото му състояние, наложили се консултации с психолог за неутрализиране на негативното влияние върху психиката му, а публичното оповестяване на производствата и задържането му под стража допринесли за неговото отчуждаване, ограничили личните и социалните му контакти и се отразили негативно върху неговия имидж в професионалните среди, като търпените негативи в личен и професионален план продължават и до момента. Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 10 800 лв., представляващи направени разходи за заплащане на хонорар за адвокатска защита на адвокат Е. Н. в двете производства, от които 3 600 лв. платени по сл.д. № ••••••• г. на ОСлО при ОП - Пловдив и 7 200 лв. по ДП •••••• на РПУ - Асеновград. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 70 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото против него сл.д. № ••••••• г. на ОСлО при ОП – Пловдив и 3 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото против него сл.д. № ••••••• г. на ОСлО при ОП - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на прекратяване на наказателното производство 08.05.2019 г. до окончателното им плащане, 80 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото против него ДП № •••••• на РПУ – Асеновград и 7 200 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на воденото ДП № •••••• на РПУ - Асеновград, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2022 г. до окончателното им плащане. Претендира разноски. Ответникът П на ••••• оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва, че против ищеца са били водени посочените наказателни производства, но счита, че размерът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен, тъй като не са доказани описаните негативни последици за Г., в т.ч. наличие на психически и здравословни проблеми, и причинната връзка с водените наказателни производства, а през процесния период ищецът също е сезирал многократно прокуратурата със жалби срещу своя конкурент К К и по този начин сам е пренесъл фирмените си и бизнес отношения в обсега на наказателното преследване. Твърди, че активното поведение на лицето при упражняване на правото му на защита чрез представяне на документи, договори и искане на експертизи противоречи на твърдените чувства за безпомощност, обреченост и липса на доверие в правораздавателните органи, а самата прокуратура не е разгласявала в медийното пространство факти относно водените наказателни производства, поради което ответникът не следва да носи отговорност за негативните преживявания, настъпили вследствие на тях. Счита, че при определяне размера на обезщетенията трябва да се отчете това, че наказателните производства са протекли в разумни срокове с оглед фактическата и правната им сложност, против ищеца не са били извършвани множество процесуално-следствени действия, към 2014 г. вече е имало две влезли в сила присъди против Г. и друго висящо производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва върху търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по ДП № •••••••г. С обжалваното решение е осъдена П на ••••••• да заплати на И. Х. Г. 6 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство - сл.д. № ••••••• г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 220, ал. 1 от НК, което производство е прекратено с постановление от 08.05.2019 г., влязло в сила на 19.05.2021 г., 3 600 лв. обезщетение за претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение по същото досъдебно производство имуществени вреди, съставляващи направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.05.2021 г. до окончателното им изплащане, както и 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство - ДП № •••••• г. по описа на РПУ - Асеновград за престъпления по чл. 347, ал. 1 от НК, чл. 323, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК, прекратено с постановление от 03.02.2022 г., влязло в сила на 17.10.2022 г., и 7 200 лв. обезщетение за претърпените в резултат на повдигнатите му незаконни обвинения по същото досъдебно производство имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 353, 33 лв. разноски, като са отхвърлени предявените от И. Г. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., за присъждане на законна лихва върху главниците по първото досъдебно производство за периода 08.05.2019 г. - 19.05.2021 г., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. по второто досъдебно производство и за присъждане на законната лихва върху главниците за периода 03.02.2022 г. - 17.10.2022 г., а П на ••••••• е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив 581, 81 лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Решението е обжалвано от ищеца само в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, поради което то е предмет на въззивното производство в тази част, а в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост. По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства, както и от приложените сл.д. № ••••••• г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив и ДП № ••••••• г. по описа на РПУ – Асеновград се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно: С постановление от 24.02.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив е разпоредено да се образува досъдебно производство против И. Г. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 09.07.2010 г. - 17.08.2010 г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - управител на търговско дружество „Ц“ ООД, е присвоил чужди пари - сумата от около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, а длъжностното присвояване е в големи размери. С постановление от 15.04.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив разследването по ДП № •••••• г. е възложено на следовател при ОСлО при ОП - Пловдив и е образувано ДП № ••••••• г., а ищецът е разпитван като свидетел на 02.09.2014 г., 09.09.2014 г., 16.02.2015 г. и 20.05.2015 г., както и е депозирал писмени обяснения на 06.01.2014 г. и 04.09.2014 г. На 29.12.2016 г. е изготвено заключително мнение за изпращане на делото на Районна прокуратура - Пловдив с мнение за прекратяването му на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив досъдебното производство е прекратено. Против това постановление е подадена жалба от К К, по нея е образувано ч.н.д. № ••••••••. по описа на Районен съд – Пловдив, завършило с определение № •••••••• г., с което постановлението е отменено и делото е върнато на Районна прокуратура - Пловдив за изпълнение на дадените указания. С постановление от 14.02.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 220, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“, която е внесена същия ден. На 16.11.2018 г. разследването е предявено на обвиняемия, а на 11.02.2019 г. е изготвено заключително мнение за прекратяване на производството. С постановление от 08.05.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив наказателното производство е прекратено, тъй като не е осъществен съставът на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Против това постановление е подадена жалба от „Ц”ООД и с определение № ••••••• г. по ч.н.д. № •••••• г. по описа на Районен съд – Пловдив то е отменено, но с определение № •••••••• г. по ч.н.д. № •••••••• г. по описа на Окръжен съд – Пловдив определението на районния съд е отменено и жалбата на „Ц” ООД е оставена без разглеждане. Установява се също, че ДП № ••••••• г. е образувано на 07.02.2018 г. за престъпление по чл. 347, ал. 1 от НК. Със заповед на полицейски орган от 07.02.2018 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. Г. е задържан за срок от 24 часа. С постановление от 08.02.2018 г. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 347, ал. 1 от НК за това, че на 07.02.2018 г. в гр. Асеновград е повредил телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет и с това е прекъснал и попречил на съобщенията на 185 физически лица, абонати на „Т •••••••” да ползват прием на кабелна и цифрова телевизия и интернет, както и за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на 07.02.2018 г. в гр. Асеновград е извършил непристойни действия - агресивно поведение, изразяващо се в предизвикване на конфликти с множество лица - абонати на „Т •••••••”, многократно отправяне на закани, че „Т •••••••” няма повече да съществува и той ще продължава да реже кабЕ.те за пренос на сигнал за телевизия и интернет към абонатите, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С постановление от дата 08.02.2018 г. ищецът е задържан за срок от 72 часа. В Районен съд – Асеновград е внесено искане по чл. 64 от НПК от Районна прокуратура - Асеновград за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо ищеца, но с определение № ••••••••• г. по ч.н.д. № 89/2018 г. е оставено без уважение искането и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000 лв.“. С постановление от 11.02.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 347, ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК. На 21.05.2019 г. разследването е предявено на обвиняемия, а на 30.05.2019 г. е изготвено заключително мнение за изпращане на досъдебното производство в Районна прокуратура - Асеновград с мнение за предаване обвиняемия на съд. С постановление от 18.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Асеновград производството е частично прекратено за престъпленията по чл. 347, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК. С определение № ••••••2019 г. по ч.н.д. № ••••••• г. по описа на Районен съд – Асеновград, потвърдено с определение № ••••••• г. по ч.н.д. № ••••••• г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, това постановление е отменено поради липса на мотиви и доказателства досежно релевантните факти и делото е върнато на Районна прокуратура - Асеновград. В Районен съд – Асеновград е внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № •••••• г., но с протоколно определение от съдебно заседание на 01.11.2021 г. производството по делото е прекратено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, подробно описани в определението, и делото е върнато на Районна прокуратура - Пловдив за изпълнение на дадените указания. Против това определение е подаден протест от Районна прокуратура – Асеновград, но с определение № •••••• г. по ч.н.д. № •••••••• г. на Окръжен съд – Пловдив то е потвърдено. С постановление от 03.02.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Асеновград наказателното производство е прекратено поради нереализиране състава на престъпленията, за които ищецът е обвинен. Постановлението е потвърдено с определение № •••••• г. по ч.н.д. № ••••••• г. на Районен съд - Асеновград, а последното е потвърдено с определение № •••••••••• г. по ч.н.д. № •••••••• на Окръжен съд - Пловдив. Следователно общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство по сл.д. № ••••••• г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив от момента на образуването му /24.02.2014 г./ до влизане в сила на постановлението за прекратяване /19.05.2021 г./ е 7 години, 2 месеца и 26 дни, а общата продължителност на воденото против Г. наказателно производство по ДП № ••••••• г. по описа на РПУ – Асеновград от момента на привличането му като обвиянем /08.02.2018 г./ до влизане в сила на постановлението за прекратяване /17.10.2022 г./ е 4 години, 8 месеца и 9 дни. При определяне на срока на първото досъдебно производство и отражението му върху правната сфера на ищеца следва да се отчете фактът, че макар след образуването му Г. да е бил разпитван само като свидетел, а като обвиняем е бил привлечен на 14.02.2018 г. /т.е. почти две години след образуването му/, досъдебното производство още от самото начало е било образувано само против него, а не срещу неизвестен извършител, и той би бил единственото лице, което би носило наказателна отговорност, ако се установят предпоставките за това, поради което следва да се приеме, че в този период той е бил реално застрашен от наказателно преследване и осъждане и е търпял вреди от това досъдебно производство от момента на узнаване за образуването му, но в същото време в този период не е участвал в много процесуално- следствени действия /единствено четири разпита като свидетел и няколко пъти дадени писмени обяснения/. За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на дЕ.ктна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Д ържавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай е безспорно установено, че против И. Г. са били образувани две досъдебни производства, като по първото му е повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност или да упражнява определена професия или дейност, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния, а по второто му е повдигнато обвинение за извършване на три умишлени престъпления, макар и не тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – престъпление по транспорта и съобщенията по чл. 347, ал. 1 от НК за повреждане на телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет /за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години/ и две пръстъпления против реда и общественото спокойствие – по чл. 325, ал. 1 от НК за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание/ и по чл. 323, ал. 1 от НК за самоуправни действия, извършвани самоволно, не по установения от закона ред, за осъществяване на едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право /за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 1 000 лв./. От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените процесуално-следствени действия по двете досъдебни производства са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие подсъдим за кратък период по второто наказателно производство, действията в двете досъдебни производства са започнали от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, респ. Районна прокуратура – Асеновград, процесуално-следствените действия са били извършвани от следовател по първото и разследващ полицай по второто, ищецът е бил привлечен като обвиняем, била му е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. по първото производство и в размер на 10 000 лв. по второто, първото досъдебното производство е било прекратено, но постановлението е отменено и делото е върнато на Районна прокуратура - Пловдив за изпълнение на дадените указания, като впоследствие отново е прекратено, второто досъдебно производство е било частично прекратено по отношение на две от престъпленията, което постановление е било отменено и делото е върнато на Районна прокуратура – Асеновград поради допуснати съществени процесуални нарушения, впоследствие то е прераснало в съдебно след внасяне на обвинителен акт в Районен съд – Асеновград, но е било прекратено отново по същата причина - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Пловдив, като впоследствие е окончателно прекратено. През цЕ.я горепосочен период след образуване на досъдебните производства, който е сравнително продължителен спрямо фактическата и правна сложност на престъпленията, за които ищецът е бил обвинен, прокурори от Районна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Асеновград не са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдените престъпления от ищеца, като при адекватни и своевременни действия от страна на разследващите органи наказателните производства биха могли да приключат в значително по-кратки срокове, включително при проявена процесуална активност за връчване на заинтересуваните страни на препис от постановление от 08.05.2019 г. за прекратяване на сл.д. № ••••••• г., продължило около година и половина, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове. По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите В. Г.а и Е. Г.а, като отчита близките им връзки с ищеца /негова съпруга и съответно дъщеря/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които създават известна тяхна заинтересуваност, но в същото време им дават възможност за пълни, преки и непосредствени впечатления от състоянието на Г. през процесния период. Според свидетелката В. Г.а през 2014 г. против съпруга й започнало наказателно производство, било му повдигнато обвинение за извършено престъпление, свързано с неправомерно взет дивидент от фирмата му, първоначално той смятал, че може да докаже правотата си, но постепенно започнал да се отчайва, чувствал се безсилен, накърнено било чувството му за справедливост. През 2018 г. против него било образувано второ досъдебно производство и това рефлектирало изключително негативно върху емоционалното и психическото му състояние, върху имиджа и самочувствието му. В хода на това производството Г. бил задържан за 24 часа и след това до 72 часа, а по-късно му била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в голям размер, тази капка преляла чашата на търпението му и той се обезверил, мислел, че прокуратурата подпомага конкурентната му фирма и искала да му навреди, а в Асеновград всичко се знаело, пресата отразявала производството, той бил много разстроен, силно притеснен, имал проблеми със съня, спрял да се храни, отслабнал с близо 15 кг, сринал се авторитетът му в града, който бил градил с години, и изведнъж по телевизията го представили като престъпник, което било унизително и шокиращо, загубил доверие в държавните органи, приятелите и бизнес-партньорите му го изолирали, това се отразило изключително неблагоприятно финансово и морално на бизнеса му, станал емоционално тревожен, нестабилен, често сприхав, недоверчив, често получавал призовки и други съдебни книжа, често пред дома му стояли полицейски коли, психическото му състояние се сринало, наложило се да приема медикаменти, посещавал невролози и психиатри, имал постоянно чувство за съществуване в среда на опасност и не знаел какво да очаква, когато звънне звънецът, съпругата и дъщеря му също преживЕ. емоционално второто наказателно производство и Г. се чувствал отговорен за техните негативни преживяния, след прекратяване на наказателните производства той все още не можел да възприеме това, което му се случило, усещането за липсата на справедливост не го напускало, страхувал се, че се е действало безнаказано и че никой не се съобразявал с това дали си прав или не, като емоционално вече е друг човек, а второто наказателно производство му повлияло повече от първото, защото усещането за безсилност се задълбочило и повторността на ситуацията му създала повече негативни емоции и усложнения. В същата насока са и показания на свидетелката Е. Г.а, която твърди, че през 2014 г. започнало първото наказателно производство против баща й, в дома им често се получавали призовки, идвали служитЕ. на реда, трябвало постоянно да ходи по дела и това сринало ищеца, през 2018 г. започнало второ производство против него за това, че повредил мрежа, която е негова, и Г. бил задържан, в медиите постоянно излизала информация за делото, включително от конкурентната телевизия, ищецът бил представян като най-голям престъпник, колегите му спрели да го търсят, защото изглеждал като престъпник, и това го травмирало, в дълъг период в асеновградските групи в социалните мрежи се пишели. много негативни коментари за него, ищецът бил човек на справедливостта и трудно преживял несправедливостта да си обвинен без причина, след повдигане на обвиненията Г. се променил, затворил се в себе си, получавал паник атаки, не искал да разговаря с никого, дори с дъщеря си, което не се било случвало преди, посещавал психолог и психотерапевт и започнал да приема лекарства, които продължава да приема и досега, и вече не е същият силен и здрав мъж. От заключението по съдебно-психологичната експертиза с вещо лице А Д, прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, е видно, че общото прихологично състояние на И. Г. е в нормални психологични параметри, не се установяват болестни изяви в изследваните и наблюдавани когнитивно-познавателни психични сфери и в цялостното му функциониране, но водените против него наказателни производства в периода 2014 г. – 2022 г. са имали негативно отражение върху емоционалното му състояние, събитието под форма на неоснователно провеждане на наказателно производство е довело до силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки и клиенти, препятстване нормалната комуникация в личните и професионални среди, като при ищеца е налице категорична причинно- следствена връзка между водените наказателни производства и установеното емоционално и психично състояние. Към момента на прегледа при Г. продължава да се наблюдава повишена сензитивност относно обсъждането на болезнената тема, все още не са отреагирани натрупалите се емоции, произхождащи от усещането за несправедливост, на етапа на провеждане на експертизата все още са видими белезите на чувствителност, ранимост, емоционално страдание и болезненост, налице е трайна непримиримост с преживяното на базата на устойчиво изградена ценностна система и чувство за справедливост, но не се установяват данни за психопатологични нарушения. По делото са приети като доказателства консултативни прегледи от лекар-детски психиатър на 02.12.2020 г., 13.07.2021 г., 20.10.2022 г. и 07.11.2023 г., от които е видно, че на ищеца е поставена диагноза: „Генерализирана тревожност“, отчетено е, че той е двигателно спокоен, контактен, с ясно съзнание, ориентиран, ауто и алопсихичен, хипобуличен, но съобщава за инсомния, безапетитие, тревожност, мисленето му е нормално по скорост, без промени в структурата, в съдържанието е насочено към травматични събития, без суицидни мисли, няма данни за сетивни измами, вниманието, паметта и интелектът му са без груби нарушения, като му е била назначена терапия с ксетанор и лирика при четирите прегледа и са му били издадени рецепти за предписаните лекарства от лекар, различен от извършил прегледите, две от които без посочена дата, а третата от 13.12.2023 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че водените против ищеца наказателни производства са били отразени в печатни и електронни медии и са предизвикали обществен интерес, което е обяснимо предвид осъществяваната от Г. търговска дейност и известността му в град с размерите на Асеновград, като съдът намира, че вредите от това разгласяване, независимо дали е в резултат на официални изявления на представител на прокуратурата или предварително подадена от нея информация, са пряка последица от повдигнатото на Г. обвинение, прието за незаконно. Видно от справка за съдимост на И. Г., с присъда № •••••• г. по н.ч.х.д. № •••••••• г. на Пловдивския районен съд, изменена с решение от 01.03.2011 г. по в.ч.н.д. №••••••••• г. на Пловдивския окръжен съд, ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл.78а ог НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“, а с влязла в сила присъда № •••••••• г. но н.ч.х.д. № ••••••••• г. на Асеновградския районен съд той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Пробация”. Представена е справка от УИС на П на •••••••, според която против Г. има неприключено ДП № •••••• г. на ОД на МВР - Пловдив, сектор ”ИП”. Като доказателство по делото е приета и справка за образувани преписки и досъдебни производства по жалби на И. Г. против К К и по жалба на К К против И. Г. в периода 2013 г. – 2022 г., от която се вижда, че са били образувани множество прокурорски преписки по тях. Прието е решение № 710/11.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1922/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което П на ••••••• е осъдена да заплати на И. Г. обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му задържане в ареста по ДП № •••••• г., продължило от 17, 30 ч. на 07.02.2018 г. до 20, 35 ч. на 11.02.2018 г., като с решение № ••••••• г. по в.гр.д. № ••••••• г. по описа на Апелативен съд – Пловдив решението на окръжния съд е потвърдено, но с решение № •••••••• г. по гр.д. № ••••••• г. по описа на Върховния касационен съд решението на въззивната инстанция е отменено в частта, в която е уважен предявеният иск за разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв. и вместо това искът на И. Г. е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв. Настоящият състав отчита наличието на други наказателни производства против ищеца, но те са извън процесния период и са за различни деяния, като от тях може да се направи извод, че в предходен период на Г. са били повдигани обвинения и дори е бил осъждан, което може да означава, че е бил запознат със съдебната система, но не и че това е намалило или задълбочило усещането му за справедливост, респ. да доведе до намаляване или увЕ.чаване на размера на претърпените от него неимуществените вреди от двете процесни наказателни производства. Съдът, съобразявайки се с константната практика на Върховния касационен съд, счита, че при незаконно повдигнато обвинение се презюмира настъпване на неимуществени вреди за обвиняемия от обичаен вид и в обичаен размер както по отношение на тяхното настъпване, така и относно причинно-следствената връзка с наказателното производство, а на доказване подлежат всички претендирани неимуществени вреди извън обичайните. На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от водените против него две наказателни производства по повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по първото и три умишлени престъпления, макар и не тежки по своята квалификация, по второто, съвпаднали по време в определен период, изразяващи се в увЕ.чено равнище на тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде осъден, психически и емоционален стрес, затваряне в себе си и нежелание да контактува с познати и приятЕ., отдръпване на голяма част от приятЕ.те и бизнес партньорите му, негативно отражение върху самочувствието и самооценката му, засягане на чувството му за справедливост, затруднение в осъществяване на професионалната му дейност, отразило се на отдръпване на бизнес партньори, подсилени от широката медийна разгласа на делата, в голяма степен повлияни от известността на ищеца в професионален план в Асеновград, имайки предвид, че той е сравнително малък град и новините там бързо се разпространяват, известни финансови затруднения при изпълнение на наложената мярка за неотклонение „Подписка“ в размер на 5 000 лв. и съответно 10 000 лв. по двете дела, като всичко това повлияло негативно върху психиката и емоционалното състояние на ищеца, той имал проблеми със съня, развил психическо разстройство, спрял да се храни, отслабнал с близо 15 кг, станал емоционално тревожен и нестабилен, наложил се прием на медикаменти, а всички тези негативни последици се задълбочили още по- драстично след образуване на второто наказателно производство, по което бил задържан от органите на полицията за 72 ч., и засилили чувството му на обреченост и безсилност Действително по делото е установено, че в периода 2013 г. – 2022 г. прокуратурата е била сезирана с множество жалби на И. Г. против К К и обратно, които първоначално са били бизнес партньори, а впоследствие конкуренти, включително послужили като законен повод за образуване на разглежданите досъдебни производства, но тя е трябвало да положи максимални усилия за преценка доколко е извършено престъпление от ищеца преди да образува досъдебно производство против него или да събере достатъчно доказателства в максимално кратък срок за отговор на този въпрос, като и при двете досъдебни производства се е стигнало до прекратяването им поради липса на осъществяване на фактическия състав на съответното престъпление от обективна и субективна страна от дееца след достатъчно дълъг период от време. Тук следва да се добави, че голяма част от престъпленията, за които Г. е бил обвинен, касаят осъществявана от него професионална дейност /по чл. 202, ал. 2 от НК за длъжностно присвояване в големи размери, по чл. 347, ал. 1 от НК за повреждане на телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет, без да се посочи дали е собствена или на конкурент и по чл. 323, ал. 1 от НК за самоуправни действи за осъществяване на едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, свързано с бизнес дейността му/, поради което следва да се приеме, че понесените в това качество неимуществени вреди са засегнали в по-голяма степен правната му сфера. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст, професионална реализация и създадено име в обществото, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, приятЕ. и бизнес партньори, изживените силни негативни емоции, влошаването на психическото и емоционалното му състояние, създадената несигурност в бъдещето поради възможното осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на едно тежко умишлено престъпление и още три умишлени престъпления, в т.ч. предвижданото за тях наказание /лишаване от свобода от три до петнадесет години, съчетано с лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност или да упражнява определена професия или дейност и конфискация до ½ от имуществото на виновния, съответно лишаване от свобода до пет години, лишаване от свобода до две години или пробация и обществено порицание и лишаване от свобода до пет години и глоба до 1 000 лв./, отчитайки факта, че и по двете досъдебни производства му е била наложена сравнително лека мярка за неотклонение „Парична гаранция“/, а за задържането от органите на полицията по второто досъдебно производство ищецът е бил обезщетен в отделно производство, продължителността на наказателното производство /около 7 години и 3 месеца по първото и 4 години и 8 месеца по второто/, при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч. временастъпването на вредите, и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 12 000 лв. за първото досъдебно производство и 18 000 лв. за второто наказателно производство, включително и за съдебната фаза. При определяне на посочения размер на обезщетението съдът съобразява и факта, че воденото наказателно производство, което е било широко медийно отразено, се е отразило пряко на професионалния живот на ищеца и възможностите му за развитие на бизнес, създавайки пречки при упражняване на търговската му дейност, предвид факта, че част от повдигнатите му обвинения са пряко свързани с изпълнение на служебните му задължения, като съдът отчита и факта, че за незаконното му задържане от 72 ч. във второто досъдебно производство ищецът вече е бил репариран с присъденото обезщетение за неимуществени вреди с решение по гр.д. № 1922/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, поради което тези вреди не следва да бъдат взети предвид повторно в настоящото производство. Съдът намира, че посочените размери на обезщетението е достатъчен за обезщетяване на понесените от ищеца и установени по делото неимуществени вреди по двете наказателни производства, а при определянето им са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот. Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до различни правни изводи, решението му е правилно в частта, в която исковете са уважени до размер от 6 000 лв. и съответно 10 000 лв., както и в частта, в които исковете са отхвърлени за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и съответно над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., и следва да бъде потвърдено в тези части, като следва да бъде отменено в частта, в която исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 6 000 до 12 000 лв. и съответно над 10 000 лв. до 18 000 лв. и в тези части исковете следва да бъдт уважени. С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените обезщетения се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. от 19.05.2021 г. за сл.д. № ••••••• г. и от 17.10.2022 г. за ДП № •••••• г., като решението следва да бъде потвърдено в частта, в която законната лихва върху обезщетенията е присъдена за този период. Решението в частта, в която са отхвърлени исковете на Г. за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 08.05.2019 г. - 19.05.2021 г. по сл.д. № ••••••• г. и за периода 03.02.2022 г.- 17.10.2022 г. по ДП № •••••• г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. С оглед определения размер на обезщетенията от въззивната инстанция на ищеца са се дължали разноски за първоинстанционното решение в размер на 420 лв., от които 20 лв. заплатена държавна такса изцяло и 400 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Н. съобразно уважената част от исковете, поради което следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която П на ••••••• е осъдена да заплати на Г. 353, 33 лв. разноски, като следва да му бъдат присъдени допълнително такива от 66, 67 лв. Следва да бъде потвърдено решението на окръжния съд и в частта, в която П на ••••••• е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив 581, 81 лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Предвид частичното уважаване жалбата на Г. следва да бъде осъден въззиваемият да му заплати разноски за въззивното производство в размер на 211 лв. съразмерно на уважената част от жалбата спрямо предмета на въззивното производство /обжалваем общ размер от 134 000 лв./, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложените мотиви съдът