Решение № 606 от 20.6.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1139/2025 г.

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищецът ••• твърди в исковата си молба, че в качеството му на потребител, сключил от разстояние четири договора за потребителски кредит с ответника, който е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3а от ЗКИ. Сочи, че ответникът предвижда клаузи, които противоречат на закона, поради което предявяват установителни искове, които да внесат яснота в отношенията с ответника като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).

Първият е договор за потребителски кредит №•••, сключен на 28.05.2022г. за отпускане на кредит в размер на 1300 лева при ГЛП 12, 27% и ГПР 49, 43% с обща дължима сума с включена в размер на 1606, 85 лв., разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 218, 40 лева и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Вторият е договор за потребителски кредит №•••, сключен на 12.07.2022г. за отпускане на кредит в размер на 1200 лева при ГЛП 12% и ГПР 49, 43% с обща дължима сума с включена в размер на 1483, 01лв., разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 203, 29 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Третият е договор за потребителски кредит № •••, сключен на 10.08.2022 г. за отпускане на кредит в размер на 1500 лева при ГЛП 12% и ГПР 48, 05 % с обща дължима сума с включена в размер на 1854, 20 лева, разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 252, 09 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Четвъртият е договор за потребителски кредит № •••, сключен на 15.12.2022 г. за отпускане на кредит в размер на 2500 лева при ГЛП 22% и ГПР 48 % с обща дължима сума с включена в размер на 4047, 88 лева, разсрочено на 30 /тридесет/ месечни вноски. От 2500 лева, 1344, 81 лева са използвани за плащане на паричните задължения по догово𠹕•• от 10.08.2022г., следователно реално усвоени средства са в размер на 1155, 19 лева. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 741, 69 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

По първия договор за потребителски кредит № ••• ищецът направил следните плащания: На 13.06.2022 г. – 1525, 44 лева.

По първия договор е усвоена сума в размер на 1300 лева на 28.05.2022г., като на 13.06.2022г. е изплатена цялата сума в размер на 1525, 44 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 13, 55 лева (съгласно погасителния план и чл.32, ал. 4 от ЗПК) за времето на ползване на кредитния ресурс и всичко останало е надплатено, като размерът на надплащането е 211, 89 лева.

По втория договор за потребителски кредит №••• е направил следните плащания: На 18.07.2022 г. – 1405, 63 лева. По втория договор е усвоена сума в размер на 1200 лева, като след 6 дена е изплатена цялата сума в размер на 1405, 63 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 12, 23 лева (съгласно погасителния план и чл.32, ал. 4 от ЗПК) за времето на ползване на кредитния ресурс и всичко останало е надплатено, като размерът на надплащането е 193, 40 лева.

По третия договор за потребителски кредит № ••• е направил следните плащания: На 16.09.2022 г. – 154, 29 лева, на 04.11.2022 г. – 169, 94 лева, на 05.12.2022 г. – 169, 94 лева, на 15.12.2022 г. – рефинансира задължението в размер на 1344, 81 лева. По третия договор е усвоена сума в размер на 1500 лева, като в тримесечен период са заплатени суми в размер на 494, 17 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 55, 59 лева за времето на ползване на кредитния ресурс – 3 месеца. Рефинансирането на задължението в размер на 1344, 81 лева е неправилно. Към момента на рефинансирането е следвало да се рефинансира неизплатеното в размер на 1061, 42 лева (1555, 59 – 494, 17). Още повече към този момент ищецът е могъл да направи прихващане в размер на 211, 89 лева + 193, 40 лева по надплатеното в предходните договори. На основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД дължимото от ответника се е прихванало с дължимото от ищеца. Следователно по този договор са останали дължими 656, 13 лева.

Доколкото се изплаща с договор № ••• (четвърти договор) по третия догово𠹕•• сумата от 1344, 81 лева – тази сума следва да се счита за изплатена от името на ищеца на кредитора. Следователно надплатеното над 656, 13 лева следва да се върне на ищеца – а именно надплатената сума в размер на 688, 68 лева. Тази сума обаче се прихваща със следващия договор.

По четвъртия договор за потребителски кредит № ••• е направил следните плащания: На 15.02.2023 - 149, 03 лева, на 20.03.2023 - 158, 13 лева, на 04.04.2023 - 133, 98 лева, на 21.05.2023 - 178, 23 лева, на 16.06.2023 - 149, 17 лева, на 15.07.2023 - 148, 82 лева, на 15.08.2023 - 150, 00 лева, на 16.09.2023 - 148, 33 лева, на 19.10.2023 - 170, 00 лева, на 19.11.2023 - 169, 00 лева, на 19.12.2023 - 170, 00 лева, на 10.02.2024 - 200, 00 лева, на 13.03.2024 - 150, 00 лева, на 22.03.2024 - 400, 00 лева, на 02.05.2024 - 300, 00 лева, на 18.06.2024 - 311, 84 лева, на 05.09.2024 - 600, 00 лева. По четвъртия договор кредитът е в размер на 2500 лева, при реално усвоени средства в размер на 1155, 19 лева. Сумата от 1344, 81 лева е отишла за рефинансиране на дълг, но както по-горе бе описано, сумата от 688, 68 лева е надплатена по предходния кредит и същата следва да се прихване със задължението от 2500 лева на деня на сключването на четвъртия договор (чл. 104, ал. 2 от ЗЗД). Следователно сумата по кредита и по отношение на лихвата е следвало да се преизчисли съгласно оставащия размер – а именно 1811, 32 лева, въз основа на който е следвало да се начислява ГЛП, но това не се е случило поради недобросъвестното поведение на кредитора да прихваща по задължения за такси за разглеждане. Ищецът не е направил това преизчисление и така са начислявани увеличени разходи по договора за кредит № •••. При ГЛП от 22% за сумата от 1811, 32 лева при анюитетни вноски, ищецът е изплатил задължението си на 13.03.2024 г. (14 месечни плащания). Това е така, защото за периода от 14 месеца лихвата е следвало да се намалява пропорционално с размера на кредита и съгласно кредитния калкулатор на https: //www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html лихвата се равнява за този 14 месечен период в размер на 258, 83 лева. Следователно общата дължима сума по този договор е следвало да бъде в размер на 2070, 15 лева. Надплатеното по този договор е в размер на 1616, 38 лева.

Ищецът твърди, че в Договорите се предвижда за потребителя задължение за такса за разглеждане в деня на подписването, като същата следва да бъде възстановена с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Предвижда се, че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случая на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В догово𠹕••, се предвижда такава такса за разглеждане на искането на кредита в чл.6, т.1, като тази такса е забранена от чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като се явява такса/комисионна свързана с усвояването на кредита. В договори №•••, № •••, № ••• се предвижда в основните условия, че потребителят дължи такса за разглеждане на искането в размери, съгласно описаните по- горе параметри. Страните са се споразумели, че всички права и задължения, предписани в Рамково споразумение №•••, се прилагат изцяло към Договорите. В т.8.4 от Рамковото споразумение се дава дефиниция на таксата за разглеждане, която гласи следното: „Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средствата по кредита, сключване на Договор кредит или изменения на Споразумението по т.6.10 от Процедурата.“. Така формулирана тази клауза предвижда начисляване на такса за действия във връзка с усвояване на кредита.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, таксата за разглеждане на искането за кредит, както е описана в договора и в т.8.4. от рамковото споразумение, попада под забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е свързана с усвояване на кредита.

По отношение на таксите при забава ищецът сочи, че получава съобщения за дължими такси по тарифата, които се явяват непозволени обезщетения за забава по кредита. Разпоредбата на т.14.1.2 от рамковото споразумение предвижда начисляване на такси при забавено плащане от страна на потребителя във връзка с презумирани административни разходи в тежест на ответното дружество. Текстът на тази разпоредба гласи следното: „14.1.2. Да начисли административна(и) такса(и) за уведомления за просрочени задължения, изпратени чрез SMS и административна такса за изпратени писмени уведомления, както следва: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено предупреждение преди прекратяване на Споразумението и писмено уведомление за прекратяване на Споразумението. Таксата ще се изчислява съгласно Тарифата, валидна към деня на уведомлението.“ Начисляването на административни такси при забавено плащане при буквален прочит на текста на тази разпоредба има характер на допълнителна услуга, която възниква по усмотрение на ответното дружество и винаги в условията на неизпълнение от страна на потребителя. Формулираната по този начин договорна разпоредба представлява санкция спрямо потребителя при забавяне на плащанията към ответното дружество. Реалната функция на тези такси е да обезщети дружеството при неизпълнение на потребителя да заплаща на време своите вноски по кредита. Това обезщетение е прикрито като допълнителна услуга и е аргументирано с това, че дружеството търпи загуби от административни разходи. Още повече, ответното дружество начислява таксите за забавено плащане въз основа на Тарифа, на която потребителят не е изразявал изрично съгласие. Съгласно т.2.4 от рамковото споразумение ответното дружество може да променя „периодично по собствено усмотрение“ размера на тези такси по Тарифата, което се явява и неравноправна клауза по чл. 143, ал.1 във вр. с чл. 143, ал.2, т. 11 и т. 13 от ЗЗП. Ето защо счита, че тази клауза за начисляване на такси при забавено плащане от страна на потребителя пряко противоречи на чл.33, ал. 1 от ЗПК. Законът предвижда императивно правило по отношение на обезщетение на кредитора при забавено плащане от страна на потребителя. Такова обезщетение може да бъде само в рамките на законната лихва, а видно в т.14.1.1.1 от Рамковото споразумение е предвидено право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, при което следва, че т.14.1.2 освен че предвижда начисляване на фиксирани такси в определени размери е и допълнително обезщетение, което е недопустимо съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК.

Моли съда постанови решение, с което да признае за установено, че:

• клаузата на чл.6, т.1 от Договор за потребителски кредит № ••• от 28.05.2022 г. е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: 218, 40 лева;

• таксата за разглеждане на искането за кредит в договора за потребителски кредит №••• от 12.07.2022 г., пояснена в рамково споразумение №•••- т.8.4. е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: 203, 29 лева;

• таксата за разглеждане на искането за кредит в договора за потребителски кредит № ••• от 10.08.2022 г., пояснена в рамково споразумение №•••- т.8.4. е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: 252, 09 лева;

• таксата за разглеждане на искането за кредит в договора за потребителски кредит № ••• от 15.12.2022г., пояснена в рамково споразумение №•••- т.8.4. е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: 741, 69 лева; т.14.1.2 от Рамково споразумение №••• е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: неоценяем.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1616, 38 лева, ведно със законната лихва от депозиране на настоящата искова молба, тъй като ответникът държи тази сума при липса на основание и неоснователно се обогатява за сметка на ищеца. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище предявените искове са изцяло недопустими и моли производството да бъде прекратено. Оспорва предявените искове и по основание и размер.

Ответникът не оспорва ищецът ••• е сключил общо четири Договора за кредит с „ЮтеКредит България“ ЕООД, както следва: Договор за кредит № ••• от 28.05.2022 г., Договор за кредит № ••• от 12.07.2022 г., Договор за кредит № ••• от 10.08.2022 г., Договор за кредит № ••• от 15.12.2022 г. ( общо заедно наричани „Договорите за кредит“), както и че задълженията по тях са погасени.

Оспорва, че ищецът е погасил сумата от 741, 69 лева такса за разглеждане по Договор за кредит № ••• от 15.12.2022г., като твърди, че ищецът е бил в просрочие за плащане на задълженията по този договор, поради което са цедирали вземанията си по договора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 05.03.2025г., за което длъжникът е уведомен.

Оспорва, че плащанията, получени от ••• следва да се разпределят по описания в исковата молба начин по отделните Договори за кредит.

Заявява, че всеки един от договорите е заявен и подписан от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно приложимото право. Клиентът е кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита. Кредитополучателят е потвърдил Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия/Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково споразумение), страните са приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на Договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления. ЗПК допуска договор за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя СЕФ съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл. преддоговорната информация, Общите условия/Рамковото споразумение са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗПК неразделна част от всеки Договор за кредит са и общите условия (в случая това е Рамковото споразумение), което е подписано електронно между страните на 12.07.2022 г. и изрично посочено в Договора за кредит като обвързващо кредитора и кредитополучателя.

Ищецът е уведомен за размера на дължимата от него такса за разглеждане. Таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки и др. Таксата за разглеждане е изрично посочен разход в кредитната документация, който разход е включен в ГПР (общите разходи за кредита) по всеки от Договорите за кредит. Таксата за разглеждане е конкретизирана по месечни вноски в Стандартен европейски формуляр в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит" в т. 6. Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента. Посочили са изрично, че кредитополучателят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора, в т.ч. нейния размер общо и по месеци. Това е приложимо за всеки от Договорите за кредит. Таксата за разглеждане е изрично посочена в погасителния план по всеки от Договорите за кредит. Таксата е изрично конкретизирана по размер и месечни вноски. Таксата за разглеждане е включена в ГПР по всеки от Договорите за кредит. Оскъпяването на ЮтеКредит България ЕООД по всеки Договора за кредит/ГПР включва фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в кредитната документация) както и таксата за разглеждане, която също е посочена в точен размер. Таксата за разглеждане на ЮтеКредит България ЕООД е разход, който е включен в ГПР по всеки от процесните Договори за кредит, това е разход за допълнителна услуга, който е в изрично посочен размер и включен в ГПР. Таксата за разглеждане, бидейки включена в ГПР е част от общите разходи по конкретния кредит. Тъй като ГПР по кредита при всеки от процесните Договори е с включената в него такса е в рамките на законовите изисквания.

С оглед изложеното счита исковете за нищожност на таксата за разглеждане по Договор за кредит № ••• от 28.05.2022 г., Договор за кредит № ••• от 12.07.2022 г., Договор за кредит № ••• от 10.08.2022 г., Договор за кредит № ••• от 15.12.2022 г. за неоснователни по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

Счита, че всеки процесните Договори за кредит отговаря на законовите изисквания:

ГПР по всеки кредит е посочен на стр. 1 от Договора за кредит, като в част III, чл.2 от същия е посочено, че при изчисляване му са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Съгласно чл. 8.9. общите условия/Рамковото споразумение ГПР включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви и такса за разглеждане), произтичащи от усвояването на кредита. Лихвеният процент за ден се изчислява като 1/365-та част от годишния лихвен процент. Изчисляването на първоначалния ГПР се извършва при сключване на Договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден към този момент). При изчисляване на общата сума на кредита и ГПР се счита, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от Клиента, че Договорът за кредит остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата на кредита по Договора за кредит и Страните надлежно ще изпълняват задълженията си по него.

В настоящия случай таксата за разглеждане е включена в ГПР и ГЛП е в рамките на законовия максимум по всеки от процесните Договори за кредит. ЗПК не ограничава кредитора да има допълнителни задължителни услуги (освен ограничението на чл.10, ал.2 от ЗПК), когато тези услуги са включени в ГПР, както е по процесния кредит. Кредиторът може в рамките на законовия праг на ГРП да избере начина за формиране на своята печалба между отделните и елементи (лихва и допълнителни услуги).

Моли да се остави без разглеждане като недопустим, респективно да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове за нищожност на клаузи по Договор за кредит № ••• от 28.05.2022 г., Договор за кредит № ••• от 12.07.2022 г., Договор за кредит № ••• от 10.08.2022 г., Договор за кредит № ••• от 15.12.2022 г., сключени с •••, с ЕГН ••••••••••, както и да се отхвърли предявения осъдителен иск срещу ЮтеКредит България ЕООД, като неоснователен и недоказан. Моли да се отхвърли претенцията за разноски, като излага подробни правни аргументи. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че между ищеца ••• и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД София са сключени следните договори: Договор за кредит №••• от 28.05.2022г., Договор за кредит №••• от 12.07.2022г., Договор за кредит №••• от 10.08.2022г., Договор за кредит №••• от 15.12.2022г.

По силата на Договор за кредит №••• от 28.05.2022г. ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1300 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 12 месеца, при ГПР 49, 43% и годишен лихвен процент 12, 27%, като общо дължимата по договора сума възлиза на 1606, 85 лв. В чл.6.1 от Договора е предвидено, че кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 218, 40 лв., която е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

По силата на Договор за кредит №••• от 12.07.2022г. ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1200 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 12 месеца, при ГПР 49, 43% и годишен лихвен процент 12, 00%, като общо дължимата по договора сума възлиза на 1483, 01 лв. В Договора е предвидено, че кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 203, 29 лв., която е дължима в деня на подписване на договора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

По силата на Договор за кредит №••• от 10.08.2022г. ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 12 месеца, при ГПР 48, 05% и годишен лихвен процент 12, 00%, като общо дължимата по договора сума възлиза на 1854, 20лв. В Договора е предвидено, че кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 252, 09 лв., която е дължима в деня на подписване на договора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

По силата на Договор за кредит №••• от 15.12.2022г. ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 2500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 30 месеца, при ГПР 48 % и годишен лихвен процент 22 %, като общо дължимата по договора сума възлиза на 4047, 88 лв. В Договора е предвидено, че кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 741, 69 лв., която е дължима в деня на подписване на договора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

Ответникът не оспорва и изрично заявява в писмения си отговор, че задълженията по четирите договора - Договор за кредит №••• от 28.05.2022г., Договор за кредит №••• от 12.07.2022г., Договор за кредит №••• от 10.08.2022г. и Договор за кредит №••• от 15.12.2022г. са погасени.

Ищецът представя извлечение за извършените от него плащания по договорите.

Представени са и Рамково споразумение за потребителски кредити №••• от 12.07.2022г., сключено между ••• и „ЮтеКредит България“ ЕООД София, Общи условия, Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.

Ищецът излага твърдения за нарушения на нормите на чл.10а и чл.33 на ЗПК, и в частност твърдения, че клаузите на договорите и споразумението, предвиждащи начисляване на такси за разглеждане и такси при забавено плащане са нищожни.

Съгласно чл.8.4 от Рамковото споразумение „Таксата за разглеждане“ представлява таксата заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от Процедурата. Видно от представените договори тази такса е включена в месечните вноски. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочената услуга е свързана с усвояването и управлението на кредита, с оглед на което съдът намира, че клаузата, с която е договорена, заобикаля изискванията на чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК и като такава е нищожна съгласно чл.21 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете за прогласяване на нищожност на клаузите от четирите договора, регламентиращи заплащане на такса за разглеждане са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на клаузите предвиждащи заплащане на такса за разглеждане, съдът намира, че за ответника не е налице основание за задържане на платените по Договор за кредит №••• от 28.05.2022г., Договор за кредит №••• от 12.07.2022г., Договор за кредит №••• от 10.08.2022г. и Договор за кредит №••• от 15.12.2022г. суми за такса за разглеждане: 218, 40 лв. по Договор за кредит №••• от 28.05.2022г.; 203, 29 лв. по Договор за кредит №••• от 12.07.2022г.; 252, 09 лв. по Договор за кредит №••• от 10.08.2022г. и 741, 69 лв. по Договор за кредит №••• от 15.12.2022г., или общо 1415, 47 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените осъдителни искове за сумата от общо 1616, 38 лв., съответно получена от ответника по четирите договора при начална липса на основание, се явяват основателни и доказани до размера на 1414, 47 лв., до който следва да бъдат уважени. В останалата част до претендирания размер следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

По отношение иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14.1.2 от Рамковото споразумение се установява следното:

Съгласно чл.14.1.2 от Рамковото споразумение, ако клиента не изпълни изцяло и навреме задълженията си по сключения(ите) договор(и) за кредит, подписани въз основа на Рамковото споразумение, кредиторът има право да начисли административна такса за уведомления за просрочени задължения, изпратени чрез SMS и административна такса за изпратени писмени уведомления, както следва: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждание, писмено предупреждение преди прекратяване на споразумението и писмено уведомление за прекратяване на споразумението. Таксата ще се изчислява съгласно Тарифата, валидна към деня на уведомлението.

Съдът счита, че тази клауза противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава. Освен това регламентираната административна такса за уведомления за просрочени задължения противоречи и на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в случая не се касае за допълнителна услуга, която заемодателят предоставя на заемателя, тъй като посочената дейност, ползва единствено кредитора, поради което и таксата е предвидена в нарушение за закона.

Предвид изложените съображения и този иск се явява основателен и доказан.

Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в настоящото производство в размер на 500 лв. Съображенията за това са, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност; действително с исковата молба са предявени шест иска, но осъществената защита е по идентични кредитни правоотношения, а освен това съществува богата съдебна практика по идентични казуси.

Предвид даденото разрешение, касаещо отговорността за разноски при частично уважен иск на потребител, обективирано в решение от 16.07.2020г. по съединени дела С- 224/19 и С-259/19 на СЕС и в Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. №1085/2022г. на ВКС I т.о., в тежест на ищеца не следва да бъдат възлагани разноските, направени от ответника, съразмерно отхвърлената част от иска по чл.55 ЗЗД.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 306, 61 лв. държавна такса.

Водим от горните мотиви, съдът