Решение № 6089 от 10.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3566/2025 г.

Производство по чл.463 ГПК. Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Е. Л. Ч. и Т. Ч., чрез адв. С. Н., със съдебен адрес гр.Варна, ул.••••, насочена срещу разпределение от 28.02.2025г., изготвено по изп.д.№8/2023г. по описа на ЧСИ К.П.. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на извършеното разпределение на събраната от осребряване на активи сума от 493 682, 60лв. и се извърши ново разпределение, в което се включи сума, постъпила по делото от неучастващо в производството лице, която е в размер на 34 027, 70лв. Тази сума е платена от трето лице и посоченото от него основание е „чужд дълг на А.Д. и И.Д.“. Излагат се твърдения относно проведено обезпечително производство по предявен частичен иск за подобрения, извършени от добросъвестни владелци в чужд имот. Описва се фактическа обстановка, свързана с имота – актове на разпореждане с имота от страна на двамата Ч., след извършен обратен въвод по посоченото изп.дело, в резултат на което двамата Д. са придобили този имот. След пространно описание на факти по исковото производство, обезпечителното такова и действията по индивидуалното принудително изпълнение, жалбоподателите, чрез своя процесуален представител, достигат до извод, че извършеното разпределение на сумата, която е получена от проведената продан на имота е незаконосъобразно, защото в нея не е включена сумата, платена от трето за делото лице, което погасява дълг на преобретателите на имота – двамата Д. и тъй като обезпечението – възбрана на този актив е до размер на сумата от 33 950лв.Тази възбрана е само за частичния иск и обезпечение за увеличения размер на претенцията няма допуснато. По виждане на процесуалния представител на жалбоподателите това води до автоматичен извод, че отговорността на двамата преобратетели на имота е ограничена до посочения размер и не отговарят за задълженията на двамата Ч. над този размер. Ето защо със заплащане на тази сума от трето лице, дългът на двамата Д. се счита погасен и поради това извършеното разпределение се явява незаконосъобразно. Взискателите по изпълнителното дело А.А.В. и Т.Н.В., чрез адв. А.П., възразява жалбата да е основателна, тъй като се явява банкетна, защото не съдържа конкретни твърдения за нарушение на извършеното разпределение в контекст на нормата на чл.460 ГПК. В тази връзка се позовава на ТР№2/22.11.2022г. по тълк.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи относно действието на възбраната и процесуалния и характер, съпоставяйки последиците на решението, с което спорът между страните е решене със СПН; действието на извършената от трето лице правна постъпка – плащане и неговото действие в хода на осъществяващото се индивидуално принудително производство и подчертавайки правилността на извършените от съдебния изпълнител действия по разпределение.Молят съда да остави без уважение жалбата. ЧСИ К.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за неоснователност на подадената жалба, като очертава двете основания, които съдържа тя, за да обоснове искането за отмяна на разпределението. От останалите присъединени взискатели: НАП, ЧСИ Г. Д.; адв.А.Д., възражение па жалбата депозират ЧСИ Д. и адв. Д.. Възражението от адв. Д. и ЧСИ Д. е в смисъл, че разпределение по делото няма характер на същинска такова, тъй като събраната по делото сума е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, което е достатъчно основание да се приеме, че институтът на разпределението не е приложим. Всъщност това разпределение е сметка, а не същинско разпределение, поради което жалбата се явява недопустима, в условие на евентуалност оспорват нейната основателност, като твърдят, че извършената сметка е правилна, при спазена поредност съгласно закона. Пред СГС е депозирана „допълнение към жалба“ с вх. №69427/06.06.2025година от двамата жалбоподатели, с което се противопоставят на изложените от ЧСИ мотиви. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: От представеното в препис изп.дело №8/2023г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№852 на КЧСИ се установява, че на 28.02.2025година е извършено разпределение на събраната в хода на принудителното производство сума от 493 682, 60лв., получена от публична продажба на недвижим имот, придобит от А.Д. и И.Д. след вписана на допусната от съда възбрана по гр.д. №6379/2017г. по описа на СГС в полза на взискателите А. и Т.В., които са първоначални взискатели. В документа, изготвен от ЧСИ К.П. е удостоверено, че качество на присъединени взискатели имат следните лица, които наред с първоначалните взискатели имат следните неудовлетворени вземания, а именно: СТОЛИЧНА ОБЩИНА с вземането си за ДНИ и ТБО, съгласно справка в общ размер на 225лв. и 197лв.; НАП с вземането си за здравни осигуровки от Т. Ч. в размер на 317, 17лв.; А. И Т.В. –съобразно издадените им изпълнителни титули, които сочат размера на вземанията спрямо всеки от двамата длъжници Ч.; Адвокат А.Д. – вземане спрямо АТ. Ч. по изп.дело№628/2024г. общо в размер на 1 241лв.; вземане спрямо Е. Ч. – в същия размер; ЧСИ Г. Д. – вземане спрямо АТ. Ч. по изп.дело№628/2024г. общо в размер на 4 705, 58лв. и спрямо Е. Ч. – по същото изпълнително дело и в същия размер. За всяко от тези вземания ЧСИ Попов е посочил и дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ. При извършване на преценка относно това какъв е общият размер на дълга, настоящият състав достига до извод, че този дълг се покрива изцяло от събраната сума от осребряване на активите, поради което не се изисква ЧСИ да извърши разпределение. Съгласно нормата на чл.460 ГПК разпределение се извършва тогава, когато събраната сума се явява недостатъчна. Тъй като събраната сума от осребяването на актива е достатъчна за покриване на задълженията на длъжниците към кръга взискатели е правилно възражението на взискателя Д., че по същината си осъщественото от ЧСИ процесуално действие не представлява разпределение в същинския смисъл на думата, а е извършена сметка, с която се сочи размер на дълг, съобразно кръга кредитори, между които сумата се разпределя, с оглед постигане на пълно удовлетворяване на паричните притезания, които са предявени за удовлетворяване в това индивидуално принудително изпълнение. По основателността на жалбата. Както правилно е посочено от ЧСИ в изготвените мотиви две са основанията, които се извличат от подадената жалба – относно това, последиците от наложената възбрана и липсата на необходимост имота, върху който е наложено това ограничение, да бъде обект на изпълнителен способ и че платената по сметка на ЧСИ парична сума от трето за делото лице е тази, която следва да бъде разпределена. По въпроса относно продажбата на имота е налице произнасяне по реда на чл.435 ГПК и в това производство не са налице предпоставки съдът да преразгледа въпроса относно осъществената публична продан и издаденото постановление за възлагане на същия. По въпроса относно предметните предели на възбраната в това производство, които има за предмет преценка за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител процесуални действия- в случая разпределение на получените от осребряването парични средства, въпросът за възбраната като процесуален способ за ограничаване на правната сфера на длъжника, не стои в основата на преценката за законосъобразността на разпределението. По въпроса относно привнесени суми от неучастващо по делото лице, то макар и извън конкретния предмет на спора, съдът отбелязва това, че тези парични средства не се явяват част от активите на длъжника, за да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, като в тази насока СИ е изложил и допълнителни аргументи. Въз основа на това настоящият състав приема жалбата за неоснователна. Изводът му е съобразен с постановките в ТР№2 от 22.11.2022г. по тълк.д. №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че съдът е ограничен. Съгласно мотивите на това задължително ТР: “ При обжалване на действията на СИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно- отменителна инстанция - Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Производството е контролно- отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. От друга страна, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл.463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл.463 ГПК окръжният съд не действа като контролно- отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК.“ В настоящия случай основанията, изложените оплаквания в жалбата дала начало на настоящия процес, не са включени въпроси, които биха били дали възможност на съда да извърши преценка за законосъобразността на извършеното разпределение от примерно изброените в това ТР. При изложеното съдът приема жалбата за неоснователна и поради това