Решение № 272 от 2.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 273/2024 г.

С присъда от 22.12.2023 г. по НОХД № 3113/2022 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 22 състав е признал подс. А. Т. Г. - роден на •••••••• г. в с. •••, община •••, жив. гр. •••, кв."•••", бл. •, ап. •, българин, български гражданин, със средно образование, ••• в „АУТО-Кен", женен, неосъждан/реабилитиран по право/, с ЕГН - ••••••••••, ЗА НЕВИНОВЕН в това, за времето от месец септември 2018 г. до 14.08.2019 г. на територията на Република България да е членувал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на шест лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Д. К. Д. и с участници - М. Д. Д., А. Ш. К. /участвал в ОПГ за времето от началото на м. февруари 2019 г. до 14.08.2019 г./, Г. К. З. и Г. Н. П., както и А. Т. Г., като групата била създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, поради което и на основание чл. 302 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подс. А. Т. Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2019 г. в гр. София, бул."Христо Ботев" до № 144, в автомобил с марка „Фолксваген Поло" с ДК № ••••••••, собственост на И. Д. Д., ЕГН-••••••••••, ползван от А. Т. Г., ЕГН- •••••••••• държал материали, за които знаел че са предназначени за съставяне на неистински официални документи по чл. 308, ал. 2 от НК, както следва: а/ 6 бр. малки отрязъци ДОВЕ, апликирани върху шест броя непопълнени бланки на неистински Удостоверения за техническа изправност на ППС - голям и малък отрязък с нанесена хоризонтална перфорация между тях, предназначени за изготвяне на неистински официални документи /обекти по т. 4, 1 от Протокол № 19/ДОК-194 от 22.08.2019 г. на НИК- МВР/; б/ 12 бр. самозалепващи се метА.зирани имитации на ДОВЕ за Удостоверение за техническа изправност на ППС с номера № 22442593, № 22442594, №22442595, № 22442596, № 22442597 и № 22442598 /6 броя, от които продълговати и 6 бр. квадратни/ върху общ носач от силиконизирана хартия, изработени по точково - матрична технология и различаващи се от оригиналните по технология на производство, структура на елементите и ъгъл на отражение при осветяване с падаща под един и същ ъгъл светлина /обекти по т.4.2 от Протокол № 19 ДОК-194 от 22.08.2019 г. на НИК-МВР/, предназначени за изготвяне на неистински официални документи, поради което и за извършено престъпление по чл. 308, ал. 7 вр.ал. 2 вр. чл. 54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на 1 година „Лишаване от свобода". На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила жалба и допълнение към нея от адв. И. Я., защитник на подс. А. Т. Г., в които се развиват пространни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, съдът не е положил достатъчно усилия за откриването и призоваването на Г. М. в качеството на свидетел. Изтъква се, че съдът неубедително и необосновано е изключил от доказателствата по делото показанията на св. О. Т.. Развиват се доводи, че направеният анализ от първостепенния съд е едностранчив, че не е обсъдено възражението на защитата, че върху иззетите неистински бланки няма дактилоскопни следи от подсъдимия. Сочи се също, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и необоснована и в частта й относно наложеното наказание. Направено е и доказателствено искане за допускане на свидетел „при довеждане”, който е бил в автомобила на подсъдимия и ще установи, че подс. Г. не е знаел и няма отношение към иззетите неистински бланки. В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена в осъдителната част. В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура излага съображения, че възприетата от първия съд фактическа обстановка е доказана еднозначно от събраните по делото доказателствени материали. Изтъква, че действително автомобилът, в който са намерени инкриминираните вещи не е собственост на подсъдимия, но се ползва единствено от него. Сочи, че в тази насока са и показанията на св. И. Д.. По отношение на наказанието изразява становище, че то е справедливо. Предлага атакуваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Защитникът на подс. Г., адв. Я. поддържа въззивната жалба срещу присъдата на СГС по изложените в нея съображения. Счита, че не е установено по безспорен начин отношението на подсъдимия към намерените в автомобила материали, които са били предназначени за съставяне на официални документи. Сочи, че липсват преки доказателства за съпричастност на подс. Г. към тези материали. Изтъква, че единствените показания в подкрепа на обвинението са тези на св. Д., който е служител на МВР, а от заключението на дактилоскопната експертиза е видно, че не са налице пръстови отпечатъци от подсъдимия. Предвид на изложеното моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Г. да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 НК. Алтернативно моли за намаляване на наказанието, тъй като то не е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Подс. Г. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник. В последната си дума подс. Г. моли да бъде отменена присъдата на първата инстанция и да бъде оправдан, за да може да замине за чужбина и да не е ангажиран с дела. Софийският апелативен съд като прецени изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното. За да постанови присъдата, Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – показанията на свидетелите И. В. Д., Д. К. Д., М. Д. Д., Г. К. З., А. Ш. К., Г. Н. П., А. Л. Р., М. С. Р., О. С. Т., заключението на изготвената техническа експертиза №19/ДОК-194 от 22.08.2019 г., писмените и веществените доказателства по делото, както и от ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС-та и др. Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел, че в периода от м. септември 2018 г. до 14.08.2019 г. на територията на Република България съществувала организирана престъпна група с ръководител свид. Д. Д. и участници свидетелите М. Д., А. Ш. К., Г. К. З. и Г. Н. П.. Това престъпно сдружение е било създадено с користна цел и с цел осъществяването на престъпление по чл. 243 и чл. 244 от НК. Подсъдимият Г. се познавал със свидетеля Д. Д. от ранните си детски години, предвид, че живели тогава в един и същи град - гр. •••. От дълги години подсъдимият имал бегло познанство и със свидетелите А. Ш. К. и подс. Г. П.. Подсъдимият Г. се познавал и със свидетеля Д., тъй като и двамата към инкриминирания период живеели в един и същи квартал в гр. София. Двамата се виждА. спорадично в района на кв. „Красно село”, като приятели, а също и по повод на това, подсъдимият да донесе на свид. Д. продукти от родния си край в района на гр. Сандански. Така на 24.02.2019 г. подс. Г. ходил до дома на свид. Д., за да му занесе неизвестни по делото стоки и продукти. В същата връзка, два дни по-късно, на 26.02.2019 г. двамата се срещнА. отново, като разговаряли в автомобила, ползван от подс. Г. - марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ••••••••, като на тръгване свид. Д. излязъл от описаното МПС с прегънат хартиен зелен плик с неустановено съдържание. Последно описаните две срещи между подс. Г. и свид. Д. били възприети от свид. И. Д., намиращ се на същото местоположение в изпълнение на служебните си задължения по разследване на съществувало престъпно сдружение с ръководител свид. Д. Д. и участници свидетелите М. Д., А. Ш. К., Г. К. З. и Г. Н. П.. След описаните по-горе две срещи между подс. А. Г. и свид. М. Д., същите продължили да контактуват помежду си, като по делото не са установени с категоричност времето и мястото на последвА.те им срещи. В инкриминирания период подс. А. Г. ползвал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ••••••••. На 14.08.2019 г. подс. А. Г. също ползвал цитираното МПС, видно от протокол за претърсване и изземване, находящ се в том 9, л. 88 и сл. от ДП. Именно в този ден е претърсен лекият автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ••••••••, който е бил намерен от разследващите органи в гр. София, на бул. „Христо Ботев" срещу градинката „Алжир" до № 144. При проведеното претърсване и изземване наред с телефонни апарати и СИМ карти в купето на автомобила, под задна дясна седалка, на пода, била намерена рекламна брошура на „Доминос", сгъната, в която са били открити 6 броя холограмни стикери за годишни технически прегледи на МПС, както и 6 броя непопълнени удостоверения за техническа изправност на МПС. Видно от експертно заключение, част от Протокол за извършена техническа експертиза с №19/ ДОК-194 от 22.08.2019 г. (том 12, л. 118- 121 от ДП), иззетите с протокол за претърсване и изземване от 14.08.2019 (том 9, л. 88 - 90 от ДП), 6 броя холограмни стикери за годишни технически прегледи на МПС и 6 броя непопълнени удостоверения за техническа изправност на МПС са неистински. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 НК и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи, писмените доказателствени източници и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на голяма част от свидетелите и не е възприел като достоверни показанията на св. О. Т.. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Първостепенният съд подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателствени материали и обосновано е заключил, че въз основа на тях се изгражда една ясна фактология за осъществяване на престъплението по чл. 308, ал. 7 вр. ал. НК, извършено от подс. Г.. Неоснователно е оплакването на защитника на подсъдимия, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК. Въззивната инстанция изцяло споделя направения от решаващия съд доказателствен анализ, тъй като той е пълноценен и всеобхватен, поради което не намира за необходимо да го преповтаря дословно, а при дължимия собствен анализ на доказателствените материали ще внесе някои допълнения и уточнения. Видно е от цялостното развитие на наказателния процес пред първата инстанция, а и от мотивите към присъдата, че решаващият съд е взел необходимите мерки за разкриване на обективната истина. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е било подценено или надценено, доказателствените материали не са тълкувани превратно, а според действителното им съдържание и информативност. Доказателствените източници са анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е даден аргументиран отговор на кои гласни доказателствени средства се дава вяра и по какви причини, както и защо се кредитира заключението на приетата по делото техническа експертиза. В тази връзка към първата инстанция не може да бъде отправен упрек, че не е взела решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Допуснатият от въззивния съд разпит на свидетел при довеждане от страна защитата, не води до промяна на вече установените фактически положения. При дължимия собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото въззивната инстанция констатира, че не може да направи значими по-различни изводи от тези, до които е достигнал първостепенният съд. Така при оценката на показанията на св. И. Д. първоинстанционният съд правилно е приел, че те са достоверни, логически последователни, в корелация са с други доказателствени източници, поради което с основание ги е кредитирал. Показанията на свидетеля съвпадат и със заявеното от св. М. Д. в частта, че се е виждал с подсъдимия в инкриминирания период, както и че действително подс. Г. му е давал пакети с различни стоки при срещите им. От своя страна показанията на св. М. Д. се допълват от показанията на свидетелите Д. К. Д., Г. К. З., А. Ш. К., Г. Н. П. по отношение на факта, че и четиримата не се осъществявА. срещи с подсъдимия Г.. В подкрепа на показанията на св. И. Д. е и факта на самото намиране на инкриминираните вещи в ползвания от подсъдимия автомобил, като тези вещи са били добре опаковани и скрити под дясна задна седалка, което не може да прието за дело на инцидентен пътник в автомобила. Първата инстанция с основание е отбелязала, че св. И. Д. е лице, което не попада в приложното поле на забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 118 от НПК, поради което на това основание показанията на посочения свидетел не могат да бъдат изключени от доказателствената маса. С оглед на изложеното въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че обвинението се основава единствено на показанията на св. И. Д.. Обективни и достоверни са и показанията на поемните лица А. Л. Р. и М. С. Р., разпитани в качеството на свидетели по делото. Показанията им са в корелация с обективните находки по делото, коректно дават информация за правно релевантни факти и обстоятелства, а именно проведени ли са процесуалните действият по разследването съобразно реда и правилата на НПК, а също и действително ли са намерени описаните в съответния протокол веществени доказателства. Предвид изложеното въззивният съд намира, че показанията на цитираните свидели правилно са били ползвани от първата инстанция формиране на фактическите и правни изводи. Както първоинстанционният, така и въззивният съд счита, че показанията на св. О. Т. не са от такова естество, че да послужат за изясняване на обективната истина и не могат да бъдат поставени в основата на формирането на вътрешното убеждение на съда относно авторството на престъпната деятелност. Св. О. Т. в разпита си пред първата инстанция е заявил, че се познава с подсъдимия и че през 2019 г. със сигурност е ползвал лекия му автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" е ДК № ••••••••. Свидетелят е разказал пред първия съд, че точно в този период с негов приятел с имена Д. Ю. и прякор „М." е ходил до гр. Пловдив, но след като видял, че той разменя с други хора пари, се уплашил и го оставил до крайпътна бензиностанция. В следващите дни, след разказаната случка, според св. О. Т., Д. Ю. му е звънял цяла седмица, за да си вземе обратно вещ, забравена в автомобила. Св. О. Т. не съобщава да е забелязал каквито и да били конкретни вещи, забравени от Д. Ю. в dвтомобила. Като е съпоставил показанията на св. О. Т. с останА.те годни доказателствени материали по делото, решаващият съд не е открил нито едно доказателство или доказателствено средство, което да потвърждава информацията, дадена от св. О. Т., поради което не е кредитирал с доверие показанията на цитирания свидетел. Това виждане на първата инстанция се споделя от въззивния съд, но то не е единственото, поради което не следва при формиране на изводите на съда да се възприемат показанията на св. О. Т.. Нужно е да се посочи, че показанията на цитирания свидетел са поначало неточни, неясни, до известна степен хаотични и не носят никаква конкретна информация за извършено от Д. Ю. престъпление, което да послужи за разколебаване на обвинението по отношение на подс. Г.. С идентичен характер са и показанията на св. И. Д., допуснат в това качество от въззивиня съд и разпитан в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Св. И. Д. разказва, че в периода 1985 – 1990 г. работил в дискотека в НДК и от там познава Д. Ю., по прякор „М.”. Знаел, че е някъде от Южна България и се събирал с една групичка, която играела комар, а св. И. Д. ги гонел, за не стоят пред вратата. Св. И. Д. сочи, че през годините случайно се е срещал два – три пъти с Д. Ю., който постоянно му предлагал нещо, а последният път, преди около три - четири години, след случайна среща помежду им, му предложил „някакви за тирове карнети и за коли, такива разни граждански прегледи, документи”. Тези показания на свидетеля въззивният съд намира за неясни и неточни, лишени от логика и конкретност и изкуствено напасвани към обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд. Нужно е да се подчертае, че показанията на св. И. Д. не кореспондират с показанията на св. О. Т.. И това е така, тъй като и двамата дават неточна и лишена от конкретика информация, която не съвпада и във времево отношение. Хаотичността и липсата на логическа връзка между показанията на цитираните двама свидетели изключват и възможността за реална съпоставка помежду им. Единственото сходство е, че и двамата свидетели споменават лице на им Д. Ю., което отдавна е починало и не може нито да потвърди, нито да отрече изнесената от тях информация. С оглед на изложеното въззивният съда намира, че показанията на свидетелите И. Д. и О. Т. не са годни да разколебаят обвинителната теза по отношение деятелността на подс. Г., тъй като не са от естество да се противопоставят на останалите доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство и които са в подкрепа на несъмнената доказаност на обвиненото. Обясненията на подс. Г. също не са достатъчно информативни и съдържателни, така че да обслужат подържаната защитна теза. Освен, че отрича да е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден, подсъдимият разказва за това как след дълги години се срещнал във връзка работата му като ••• със св. И. Д., когото познавал бегло, как са говорили за случая с подс. Г., който разбрал, че св. И. Д. познавал Д. Ю. и как подсъдимият помолил св. И. Д. да дойде в съда и да разкаже какви неща му е предлагал да купи Д. Ю.. Така дадените от подс. Г. обяснения въззивният съд намира за недостатъчно конкретни, изглеждат изкуствено съгласувани с показанията на св. И. Д., а и откъм съдържание не допринасят за оневиняване на подсъдимия. При анализа на свидетелските показания, депозирани в хода на ДП, за които страните са се съгласили, че същите следва да бъдат прочетени в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, първостепенният съд правилно е приел, че не страдат от процесуални пороци. При разпита на свидетелите С. Д. В., А. И. Р., Б. В. Д., М. П., служител под прикритие №7, служител под прикритие №8 е спазено изискването на същите да им бъдат разяснени правата по НПК, както и отговорността по чл. 290 от НК. По отношение на свидетелите, които са служители под прикритие, първата инстанция с основание е приела, че е спазена и процедурата на чл. 123а от НПК. Вярно е възприетото на решаващия съд, че данните, които същите възпроизвеждат не са относими към предмета на делото и не допринасят за изясняването на обективната истина по делото. Правилно първостепенният съд е приел, че протоколът за претърсване и изземване от 14.08.2019 г., находящ се в том 9, л. 88-91 от ДП, е годно доказателствено средство. От този протокол е видно, че на 14.08.2019 г. подс. Г. е държал в ползвания от него автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № •••••••• инкриминираните 6 броя бланки на Удостоверение за техническа изправност и 12 броя самозалепващи се метА.зирани ДОВЕ с №22442593, 2442594, 2442595, 2442596, 2442597 и 2442598. Действието, удостоверено с цитирания протокол, е извършено при съблюдаване на относимите разпоредби от НПК. На същото са присъствА. поемни лица, които при разпита си в хода на съдебното следствие след като протоколът им е предявен, потвърждават, че подписите положени от поемни лица са именно техни. За разкриване на обективната истина по делото от важно значение е и заключението по изготвената съдебно - техническа експертиза, което и въззивният съд възприема като обективно и обосновано, изготвено от компетентно вещо лице с необходимите знания в съответната научна област. Въз основа на това заключение по делото се установява, че материалите, открити при претърсване на лекия автомобил, ползван от подсъдимия, са неистински. Решаващият съд при формиране на крайните си изводи по фактите, правилно не се е ползвал от останА.те приложени по делото експертни заключения, защото тези заключения не са относими към предмета на доказване, очертан в обвинителен акт по настоящото дело. С основание първоинстанционният съд е кредитирал веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на експлоатираните СРС – та, както и приетите по делото писмени доказателства, тъй като те са съставени по предвидения в закона ред, издадени са от посочените в тях органи, поради което и няма съмнение по отношение на тяхната истинност и достоверност. От правна страна. При така установената по несъмнен начин фактология в хода на наказателното производство, въззивният съд намира, че подс. А. Т. Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 308, ал. 7 вр. ал. 2 от НК, а именно, че на 14.08.2019 г. в гр. София, бул. Христо Ботев до № 144, в л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло", с рег. № •••••••• държал оръдия и предмети, за които знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи и преправяне на документи по чл. 308, ал. 2 от НК - неистински официални, както следва: 6 бр. малки отрязъци квадратни ДОВЕ, апликирани върху 6 броя непопълнени бланки на неистински Удостоверения за техническа изправност на ППС - голям и малък отрязък с нанесена хоризонтална перфорация между тях, предназначени за изготвяне на неистински официални документи Удостоверение за техническа изправност на ППС; 12 броя самозалепващи се материализирани имитации на ДОВЕ за удостоверение за техническа изправност на ППС с №22442593, 2442594, 2442595, 2442596, 2442597 и 2442598 (6 броя от които продълговати и 6 броя квадратни) върху общ носач от силиконизирана хартия, изработени по точкова- матрична технология и различаващи се от оригиналните по технология на производством структура на елементите и ъгли на отражение при осветяване с падаща под един и същ ъгъл светлина. За съставомерността на деянието по чл. 308, ал. 7 от НК предметите, З.те и оръдията следва да са потенциално годни да участват в процеса на престъпно документиране, като е криминА.зирано самото държане на такива средства. Изпълнителното деяние в случая е държането на инкриминираните вещи. Такъв е и конкретния случай. По делото категорично е установено, че 6 бр. малки отрязъци квадратни ДОВЕ, апликирани върху 6 броя непопълнени бланки на неистински Удостоверения за техническа изправност на ППС - голям и малък отрязък с нанесена хоризонтална перфорация между тях, предназначени за изготвяне на неистински официални документи Удостоверение за техническа изправност на ППС; 12 броя самозалепващи се материализирани имитации на ДОВЕ за удостоверение за техническа изправност на ППС с №22442593, 2442594, 2442595, 2442596, 2442597 и 2442598 (6 броя от които продълговати и 6 броя квадратни) върху общ носач от силиконизирана хартия, изработени по точкова-матрична технология и различаващи се от оригиналните по технология на производством структура на елементите и ъгли на отражение при осветяване с падаща под един и същ ъгъл светлина - са потенциално годни да участват в процеса на престъпно документиране и са били предназначени за съставяне на неистински официални документи. Това се установява от съдържанието на инкриминираните документи, така и от това, че всички бланки са били непопълнени от съответните компетентни органи. Безспорно е установено също, че при извършеното претърсване и изземване в гр. София, бул. Христо Ботев до № 144, в л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло", с рег. № ••••••••, са били иззети инкриминираните вещи. Вярно е, че претърсеният лек автомобил е собственост на И. Д. Д., но същият е бил ползван приоритетно от подс. Г., който е установил фактическа власт върху инкриминираните вещи и съответно е държал същите. Въззивният съд, както и първостепенният намира за неоснователно възражението на защитата, че подсъдимият не е единственото лице ползвало автомобила. Вярно е, че св. О. Т. дава показания, че е ползвал неведнъж МПС-то през 2019 година. Този свидетел обаче не е заявил, че е оставял свои вещи в лекия автомобил, ползван от подсъдимия, а разказва само за Д. Ю. /починал/, който бил забравил нещо в лекия автомобил, което искал да си върне. Показанията на св. О. Т. бяха обсъдени подробно по-горе, поради което не се налага отново да се излагат съображения за това по какви причини въззивният съд не им дава вяра. Меродавни са показанията на св. И. Д., който лично е възприемал как подсъдимият е ползвал л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло", е рег. № ••••••••, което се потвърждава за конкретната дата и от протокола за претърсване и изземване на посоченото МПС. От друга страна, иззетите и изследвани документи са потенциално годни да участват в процеса на престъпно документиране - това се установява както от изготвеното експертно заключение - Протокол №19/ДОК-194 от 22.08.2019 г. и от самият характер и предназначение на тези вещи. Установено е също така и знанието на подс. Г., за какво са предназначени предметите, което съдът извежда от техния вид, брой, нА.чието на различни по вид документи (всичките неистински), съхраняването им на скрито място именно в автомобила, ползван от подсъдимия. Всички тези установени факти, водят до безспорно и еднозначно заключение относно нА.чие и на субективната страна на престъплението. С оглед на всичко изложено по-горе въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата за недоказаност на авторството на деянието по този пункт от обвинението. Срещу присъдата в оправдателната част липсват както жалби, така и съответен протест от прокурор, поради което в тази част присъдата не е предмет на въззивна проверка и въззивният съд не намира за необходимо да излага съображения по отношение на престъпната деятелност на подс. Г. по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. При индивидуА.зацията на наказателната отговорност първостепенният съд е взел предвид броя и вида на неистинските документи предмет на престъплението. Отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието и доброто му процесуално поведение. Предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението, с основание първостепенният съд при условията на чл. 54 НК е наложил на подс. Г. наказание „лишаване от свобода” в размер по-нисък от средния, а именно в размер на 1 /една/ година. Правилно първата инстанция е приела, че са нА.це и основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години, тъй като с този размер на изпитателния срок биха се постигнА. целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Наказателният кодекс поначало подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останА.те членове на обществото. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждане на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без изолирането на лицето в пенитенциарно заведение. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуА.зацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Въззивният съд не констатира нА.чие на предпоставките на чл. 55 НК за налагането на по-леко наказание, тъй като по делото не са нА.це нито многобройни, нито изключителни смечкчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда не бяха констатирани нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, които да обусловят необходимостта от отменяване на първоинстанционния съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 8 състав