Решение № 1045 от 19.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 761/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ••••••• срещу „У.Л.” АД, ЕИК •••••••. Ищецът твърди, че е закупил с договор за покупко-продажба от 12.07.2007 г. използван самолет Bombardier Challenger 604 със сериен № 5602, per. № HB-JRW, с два двигателя General Electnc CF34-3B със серийни номера на производителя съответно GE-E-950267 и GE-E-950276. Уговорената цена била 27 150 000 щатски долара (намалена с анекс на 27 135 000 щ.д.), от които 500 000 щ.д. са заплатени от купувача в аванс преди подписване на договора. С договор за покупко-продажба от 31.10.2008 г. А.L.UCL-1 „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД продава на „У.Л.“ АД самолета срещу сумата от 27 150 000 щ.д., като в договора е посочено, че самолетът се придобива във връзката с договор за лизинг, като лизингополучател е „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД (лизингополучател) сключва договор за финансов лизинг 82436/31.10.2008 г. за същия самолет с „У.Л. АД“ (лизингодател). По силата на договора страните поемат следните насрещни задължения: - лизингодателят се задължава да придобие самолета и да го отдаде на лизинг на лизингополучателя - лизингополучателят може да придобие самолета по време на договора за лизинг или след неговото изтичане; - доставната цена на самолета е 27 150 000 Щ.Д., като лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателя първоначална вноска в размер от 6 516 000 Щ.Д., 132 месечни вноски по 162 995, 20 щ.д. (последната е в размер от 162 995, 05 щ.д.) и финална вноска в размер от 6 787 00 щ.д; като с включената възнаградителна лихва общият размер на сумата, дължима от лизингополучателя се равнява на 34 818 866, 25 Щ.Д., в която не се включват таксите за обслужване на лизинга. Към договора за лизинг е подписано приложение - погасителен план, предвиждащ изискуемост на лизинговите вноски на последно число на месеца за срока на лизинга. Първата вноска била дължима на 30.04.2008 г., а последната - на 31.03.2019 г. и с нея е дължима и финалната вноска в размер от 6 787 500 щ.долара. В периода 2011 - 2012 г. лизингополучателят изпаднал в забава по отношение на част от дължимите лизингови вноски и лизингополучателят се снабдил с изпълнителни листове в рамките на заповедни производства, включително за вноски с ненастъпил падеж, въз основа на които инициирал производства за принудително изпълнение, обединени в общо изпълнително дело № 20138510403045 на ЧСИ М.П.. На 20.11.2013 г. бил сключен договор за цесия между ответника и КТБ АД, с което ответникът прехвърлил на третото лице вземанията си по договора за лизинг срещу ищеца, за които били издадени ИЛ и образувани производства по принудително изпълнение в размер на сумата от общо 9 865 545, 87 щ.д. главница, върху която се дължи законна лихва, и 559 292, 66 лева разноски. Уведомление за цесията е връчено от цедента на „Е.Л. – Д.А.“ ЕООД на 25.11.2013 година. По тези изпълнителни дела принудителното изпълнение било насочено срещу съдлъжника „П.Х.“ АД и на 02.12.2013 г. са продадени акциите на съдлъжника в „Петрол“ АД, като в резултат от проведеното принудително изпълнение, всички цедирани от „У.Л.“ АД суми са събрани в пълен размер. Общият размер на събраните по двата договора за цесия суми възлиза на 36 466 576, 32 лева - протокол за погасяване изх. № 163824/05.12.2013 година, издаден по изп.д. № 20138510403045, 20138510403044, 20138510403043, 20138510403042. Сочи се, че независимо от цесията и събирането на всички цедирани вземания, на 17.01.2014 г. ответникът уведомил ищеца, че разваля договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията по договора за лизинг за внасяне на дължими просрочени месечни вноски за периода 01.02.2012 г. – 17.01.2014 г. в размер на 580 074, 69 щ.д. главница и 599 395, 25 щ.д. - възнаградителни лихви, и непадежирала главница в размер на 8 723 925, 75 щатски долара. и възнаградителна лихва в размер на 1 471 945, 18 Щ.Д., както и поради неучредяване на уговорени обезпечения - ипотеки, съгласно Анекс 3. На 20.01.2014 г. ищецът бил уведомен от трето лице – „П.Л.“ АД (сега в несъстоятелност), че по силата на договор за покупко-продажба от 18.12.2013 г. придобило правото на собственост върху самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5602, който ищецът му предал с приемо - предавателен протокол от 20.01.2014 година. Ищецът сочи, че с решение 2309/06.12.2017 г. по т.д. № 3017/2017 г. На Софийски градски съд, ТО, VI - 14 състав „Е.Л. - Д.А. ЕООД е обявено в несъстоятелност. В производството по несъстоятелност „П.Х.“ АД е предявило свое вземане в размер от 36 466 576, 32 лева - платена сума за задължения на „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД по два договора за лизинг на самолети съгласно протокол за погасяване изх. № 163824/05.12.2013 г. на ЧСИ М.П.. Вземането било прието и „П.Х.“ АД е включено в списъка на кредиторите на „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД. Сочи се, че на 11.01.2019 г. „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД е предявило срещу „У.Л.“ АД искове във връзка с договора за лизинг 82436 от 31.03.2008 г.; - за заплащане на сумата от 6 516 000 щ.д. - първоначална вноска - като платена на отпаднало основание, а при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 6 516 000 щ.д. претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно разваляне на договора за лизинг; - за заплащане на сумата от 7 143 454, 30 щ.д. - непадежирала главница - като недължимо платена, а при условията на евентуалност - за заплащане на сумата от 7 143 454, 30 щ.д. като вреди от неправомерно разваляне на договора за лизинг. Образувано било т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС, ТО, V1-16 състав. Сочи се, че с решение от 23.12.2019 г. по т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС, ТО, V1-16 състав са отхвърлени всички предявени искове. Решението е потвърдено изцяло с решение 11657/22.07.2020 г. по т.д. № 1505/2020 г. на САС, ГО, V състав, недопуснато до касационно обжалване. С влязло в сила определение №2899/20.09.2022 г. по настоящото дело СГС е върнал исковата молба в частта относно предявените искове по чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за сумата от 6 516 000 щ.д. - първоначална вноска по договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; по чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД за сумата от 6 516 000 щ.д., представляваща първоначална вноска по договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., като заплатена на основание, което не се е осъществило, ведно със законна лихва за забава върху посочената сума от момента на предявяване на иска до окончателното плащане; по чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за сумата от 5 117 353, 21 щатски долара - обявени за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг № 82436/31.03.2008 г., платени па отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; по член 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД за сумата от 5 117 353, 21 щатски долара, представляваща обявени за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., платени на неосъществено основание, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и по член 59 от ЗЗД за сумата от 5 117 353, 21 щатски долара - обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в стойността на получени от ответника обявени за предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг 82436/31.03.2008 г., което е в причинно- следствена връзка с претърпяно от ищеца обедняване. Към настоящия момент предмет на производството е иск да бъде осъден „У.Л.“ АД, ЕИК ••••••• да заплати на “Е.Л. Д..А“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••••••, на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ сумата от 6 516 000 щ.д. - представляваща неизплатена част от цена по договор за покупко-продажба от 31.03.2008 г., ведно със законна лихва за забава върху посочената сума от момента на предявяване на иска до окончателното плащане. В ДИМ ищецът поддържа иска, като сочи, че между страните не е установено, че договорът за лизинг е развален на 17.01.2014 г. от ответника като лизингодател. Поддържа се, че за лизингодателя У.Л. ЕАД не са били налице основания за разваляне на договора за лизинг поради липса на неизпълнение от страна на лизингополучателя. Поддържа се, че договорът за лизинг е продължил действието си, а ответникът – лизингодател е лишил лизингополучателя от фактическа власт на лизинговото имущество, поради което и се твърди, че договорът за финансов лизинг е развален от ищеца като лизингополучател с подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело поради неизпълнение на задълженията на лизингодателя да предостави ползване на лизингови самолет, считано от 20.01.20214 година. Оспорва се възражениеto за изтекла погасителна давност за правото да се развали договора за лизинг от лизингополучателя. В отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на искова молба У.Л. АД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че предявеният иск е допустим, но твърди, че е неоснователен, тъй като макар с него да се претендира част от вземане на ищеца по договор за продажба от 31.03.2008 г., дължимостта му била основана на твърдение за отпаднало с обратна сила друго вземане - това на ответника към ищеца по договора за финансов лизинг, в резултат на развалянето му от ищеца с изявление в исковата му молба. Според ответника произнасянето на съда по предявеният иск е обусловено от произнасяне по заявен от ищеца спор, касаещ преюдициално правоотношение между страните и породено от него друго вземане- това на ответника към ищеца по договора за финансов лизинг за първоначалната вноска, като всички наведени от ищеца твърдения касаели друг спор- този дали договора за финансов лизинг е развален на 17.01.2014 г., както и дали вземането на ДФЛ води до отпадане с обратна сила на вземането на ответника към ищеца за този вноска. Сочи се, че този преюдициален спор бил предмет на друго производство между страните- т.д. № 77/2019 г. на СГС, ТО, VI-16- ти състав по който имало влязло в сила решение, с което всички предявени от ищеца искове били отхвърлени. Твърди, че доколкото спорът по настоящото дело е обусловен от друго договорно правоотношение, спорът по който вече е разрешен, Съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо на решение от 23.12.2019 г. по т.д. №77/2019 г. и не може да пререшава въпроса дали ДФЛ е развален с обратно действие. Твърди се, че съобразно клаузите на ДФЛ в полза на ответника възникнали две вземания- за първоначална вноска в размер на 6 516 000 щ.д. и вземане в размер на 109 538, 20 щ.д.- такса за управление, които падежирали веднага след подписването на ДФЛ на 31.03.2009 г. и плащането на тези две вземания от страна на ищеца или погасяването им с прихващане е предвидено като условие, едва при изпълнението на което, ставали изискуеми първите две задължения на ответника по ДФЛ- да плати цената на продавача и да го предостави за ползване с приемо- предавателен протокол. Така със споразумение от 31.03.2008 г. страните постигат съгласие за прихващане между две вземания- изискуемото вземане на ищеца за цената по договора за продажба в размер на 27 150 000 щ.д. и вземането на ответника в размер на 6 625 538, 20 щ.д., формирано от първоначалната вноска по ДФЛ и таксата за управление. Останалата, непогасена част от задължението на ответника, в размер от 20 524 461 щ.д., била заплатена с банков превод на 03.04.2008 година. Оспорват се твърденията на ищеца, че ДФЛ не бил развален на 17.01.2014 г., че продължил да действа и след тази дата, и че ответникът бил в неизпълнение на задължението си предостави на ищеца ползването на самолета. Оспорва се изложеното от ищеца, че с предявената искова молба е развалил ДФЛ, респ. с неговото разваляне е отпаднало и действието на споразумението за прихващане с обратна сила, откъдето следвало, че вземането му за 6 625 538, 20 щ.д. отново станало дължимо от ответника. Ответникът счита, че с решение от 23.12.2019 г. по т.д. №77/2019 г., потвърдено с решение № 11657/22.07.2020 г. по т.д. №1505/2020 г. на САС е разрешен със сила на пресъдено нещо въпроса, че договорът за финансов лизинг между страните относно процесния самолет е развален от ответното дружество на 17.01.2014 г., че развалянето на договора няма обратно действие, че ищецът няма вземане на отпаднало основание за сума в размер от 6 625 538, 20 щ.долара – първоначална вноска. Ответникът прави извод, че претендираното от ищеца право е погасено чрез прихващане на 31.03.2008 г. по силата на сключеното между страните споразумение, съответното предявеният иск е неоснователен. Ответникът твърди, че няма как ищецът да развали ДФЛ с исковата молба, при условие, че с влязло в сила решение по т.д. № 77/2019 г. на СГС постановено между същите страни, е прието че същият договор е развален на 17.01.2014 г. от ответника и развалянето има действие занапред и след 17.01.2014 г. страните са освободени от договорната си обвързаност. По същото производство съдът отхвърлил и предявените от ищеца евентуални искове с правно основание чл.79, ал.1, предложение второ ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД, с аргумента, че ДФЛ е развален на 17.01.2014 г., развалянето на договора има действие занапред, и за периода след развалянето ( след 17.01.2014 г.) му ответника е освободен от задължението си предостави ползването на вещта и да прехвърли собствеността върху същата; второто възражение е че дори ищеца да можеше да развали ДФЛ на твърдените от него основания, то правото му да развали договора е погасено с изтичане на пет годишна давност, считано от датата на която ищеца е бил лишен от ползването на вещта- 20.01.2014 г., като давността е изтекла на 21.04.2019 г.- година и половина преди предявяването на исковата молба; третото възражение е, че съобразно ДФЛ, Анекс № 3 и погасителен план 4.3. към него, срокът на договора е следвало да изтече на 01.02.2019 г. - близо 3 години преди предявяването на исковата молба, а няма как да бъде развален договор който вече е прекратил своето действие. Четвъртото възражение е, че ищецът няма как да развали договора, защото не е бил изправна страна, тъй като не е изпълнявал задълженията си по процесния договор за лизинг както преди, така и след 17.01.2014 година. Ответникът е направил и възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като същото станало изискуемо на 31.03.2008 г. и давността за него е изтекла на 31.03.2013 година. Сочи се, че дори да се приеме, че давността за вземането е започнала да тече на 17.01.2014 г., когато със сила на пресъдено нещо било установено че договора е развален, то същата е изтекла на 17.01.2019 година. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: По делото е представен договор за покупко-продажба на самолет, сключен на 12.10.2007 г. (датата, подписите и размера на суми се съдържат само в представения препис на чужд език), съобразно който ищецът се съгласява да придобие от И.Д.Г. ЛЛЦ правото на собственост с обект самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5602, срещу заплащане на цена в размер на 27135000 щатски долара. С договор за покупко-продажба № Air Lasur-UCL-1, сключен на 31.03.2008 г. с нотариално удостоверени подписи, ищецът е прехвърлил в полза на ответника „У.Л.” АД срещу цена размер на 27 150 000 щатски долара горепосочения самолет. Ищецът е сключил този договор и в качеството си на лизингополучател. По силата на договор за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. от 31.03.2008 г. купувачът „У.Л.” АД предава държането на процесния самолет на ищеца. Съгласно съдържащите се в договора за финансов лизинг дефиниции „първоначална вноска“ означава всички суми в щатски долари (ЩД), дължими от лизингополучателя преди подписването на приемо-предавателния протокол, намаляващи размера на финансирането, независимо дали тези плащания са направени на лизингодателя или на продавача на самолета. Съобразно погасителния план към договора във вр. с пар.II, б.А, под.А от договора, първоначалната вноска възлиза на сумата 6 516 000 щатски долара и е дължима след сключване на договора преди да се направят каквито и да е плащания от лизингополучателя към лизингодателя или към продавача на самолета и преди подписване на приемо-предавателния протокол. Съгласно раздел V от договора, лизингополучателят „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н) дължи заплащането на 132 лизингови вноски, включващи главница и лихва, платими в края на всеки календарен месец, съгласно погасителен план. От представеното споразумение към лизингов договор № 82436, сключено между ищеца, в качеството му на продавач и лизингополучател и ответника „У.Л.” АД, действащ като купувач и лизингодател, се установява, че същите на 31.03.2008 г. постигнали съгласие, дължимата продажна цена за самолета в размер на 27150000 щатски долара (без ДДС) да бъде прихваната с дължимите от продавача, но в качеството му на лизингополучател по договора за финансов лизинг първа вноска в размер на 6 516 000 щатски долара и такса управление в размер на 122 175 щатски долара, намалена с предварително заплатените от лизингополучателя 8 000 евро за инспекция на самолета, преизчислени в щатски долара по официалния курс на ЕЦБ в деня преди прихващането. Задълженията на лизингополучателя „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), произтичащи от договора за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. били обезпечени с поръчителство от страна на „П.Х.“ АД, видно от сключения на 31.03.2008 г. договор за поръчителство към договора за финансов лизинг, но с анекс № 1 към договора за финансов лизинг, поръчителят встъпил в правоотношението като съдлъжник. С анекс № 3/27.12.2011 г. сключен между „У.Л.” АД, солидарните длъжници „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), „П.Х.“ АД и встъпилия в задълженията по силата на анекса съдлъжник „Е.Л.“ АД, е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на лизингополучателя, като бил подписан нов погасителен план. В т. 16 от анекса страните предвиждат неизпълнението на лизингополучателя на което и да е задължение по договора да поражда правото на лизингодателя да направи вземането си за главница до края на договора предсрочно изискуемо за целия или част от неговия размер. В т. 19 на анекса се сочи, че платените лизингови вноски, такси и застрахователни премии да не подлежат на връщане при разваляне на договора. Видно от погасителния план, задължението по договора за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. възлиза на 18 603 898, 93 щатски долара и следвало да бъде погасено чрез 86 месечни вноски, като към 01.02.2019 г. се дължало и заплащането на остатъчна стойност в размер на 6 787 500 щатски долара. Поради неплащане в срок на падежирали задължения по договора за лизинг, на 08.08.2012 г. с нотариална покана, peг. № 8678 от 08.08.2012 г., том 2, акт 94 на нотариус В.В., № 320 на НК, лизингополучателят „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н) е поканен от лизингодателя да заплати просрочените към 23.07.2012 г. вноски в общ размер от 1 410 724, 53 щатски долара, като при неизпълнение в предоставения допълнителен срок, лизингодателят обявил за предсрочно изискуема сумата от 8 498 272, 23 щатски долара, представляваща част от общия размер на дължимата по договора непадежирала главница след 01.07.2012 г. на основание чл. 16, ал. 1 от анекс № 3/27.12.2011 г. към договора. Нотариалната покана е връчена на лизингополучателя на 13.08.2012 година. Не е спорно и от представените заповед № 9698/30.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по частно гр. дело № 17334/2012 г. на 33 състав на РС-Варна и заповед № 2773/05.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по частно гр. дело № 4592/2013 г. на 20 състав на РС- Варна, се установява, че на солидарните длъжници по договора за финансов лизинг е разпоредено да заплатят на „У.Л.” АД, съответно сумата 4 500 000 щатски долара – част от предсрочно изискуема главница (без отразяване на пълния дължим размер), сумата 60 251, 40 щатски долара – просрочена главница за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г. и сумата 3 998 272, 23 щатски долара – останала част от предсрочно изискуема главница по договора за финансов лизинг (без посочване на пълния претендиран размер), заедно със законната лихва и съответните разноски. Въз основа на заповедите за изпълнение са издадени изпълнителни листове и кредиторът инициирал производство за принудително събиране на присъдените вземания – първоначално образувано при ЧСИ № 715 М. П., препратено за продължаване на действията на ЧСИ № 838 М.Б., при който е образувано под № 20138380402818, в което производство бил присъединен за удовлетворяване и изпълнителния лист от 09.04.2013 г., издаден по гр. д. № 4592/2013 г. на РС-Варна. Видно от уведомление, постъпило по изп. дело № 20138380402818 на ЧСИ Б., взискателят „У.Л.” АД и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД нотифицират съдебния изпълнител, че помежду им е сключен на 20.11.2013 г. договор за цесия, въз основа на който вземанията по издадените изпълнителни листове били прехвърлени на банката, съответно цесионерът направил искане изпълнителното производство да продължи при ЧСИ М.П., № 851. Ответникът „У.Л.” АД изрично уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията по договора за финансов лизинг в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД с уведомление, получено от адресата на 25.11.2013 година. Съгласно уведомлението предмет на цесията са вземания в размер на 9 865 545, 87 щатски долара – главница, сумата 559 292, 66 лева – съдебни разноски, заедно със съответното обезщетение за забава в размер на законната лихва. От съдържанието на уведомлението се установява, че в полза на „У.Л.” АД били издадени и изпълнителни листове за падежирала главница, част от която била погасена преди сключването на договора за цесия. Лизингодателят „У.Л.” АД отправя на 17.01.2014 г. изявление за разваляне на сключения договор за финансов лизинг, поради наличието на неизпълнени задължения за просрочена главница и възнаградителна лихва в общ размер на 1 259 718, 60 щатски долара и непадежирала главница и възнаградителна лихва в размер на 7 985 337, 24 щатски долара, което е получено от „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н) на същата дата – 17.01.2014 година. До лизингополучателя е отправено и уведомление от трето лице – „П.Л.“ АД (н) за предаване на фактическата власт върху лизинговия актив – самолет Challenger, фабричен сериен № 5602, поради придобиване на собствеността му въз основа на договор, сключен с „У.Л.” АД на 18.12.2013 година. С приемо-предавателен протокол самолетът е предаден на 20.01.2014 г. от „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н) и „У.Л.” АД на „П.Л.“ АД (н). Съгласно удостоверение, изх. № 67187/15.10.2018 г., издадено по изп. дело № 20138510403045 на ЧСИ М.П., всички дължими в производството суми са заплатени на 06.01.2014 година. Удостоверение за пълно погасяване на задълженията на 06.01.2014 г. е издадено и по отношение на изп. дело № 20138510403042 на ЧСИ М.П.. С молба от 28.11.2018 г. „П.Х.“ АД (н) предявява за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н) вземания в размер на 36 466 576, 32 лева – главница, представляваща извършено погасяване на задълженията на лизингополучателя по договори за финансов лизинг от 31.03.2008 г. и 30.10.2008 г. (не е предмет на настоящото производство), заедно със съответните изтекли мораторни лихви, които са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ищеца. На 11.01.2019 г. „Е.Л. – Д.А.” ЕООД предявява срещу „У.Л.” АД искове във връзка с договор за лизинг № 82436 от 31.03.2009 г.- 1) за заплащане на сумата от 6 516 000 щ.д.- първоначална вноска - като платена отпаднало основание, а при условията на евнентуалност- за заплащане на сумата от 6 516 000 щ.д. претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно разваляне на договора за лизинг.; 2) за заплащане на сумата от 7 143 454, 30 щ.д. – непадежирала главница- като недължимо платена, а при условията на евентуалност- за заплащане на сумата от 7 143 454, 30 щ.д., като вреди от неправомерно разваляне на договора за лизинг. По предявената искова молба е образувано т.д. № 77/2019 г. на СГС, ТО, V-16 състав. С решение от 23.12.2019 г. по т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС, ТО, V1-16 състав са отхвърлени всички предявени искове. Решението е потвърдено изцяло с решение № 11657/22.07.2020 г. по т.д. № 1505/2020 г. на САС, ГО, V състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 60612 от 26.11.2021 г. по т.д. №2327/2020 г. на ВКС. В решение № 11657/22.07.2020 г. по т.д. № 1505/2020 г. на САС, ГО, V състав е посочено, че искът по чл.55, ал.1, предложение трето се отхвърля, тъй като ищецьт - „Е.Л. – Д.А.” ЕООД няма вземане за връщане на първоначалната вноска по договор за финансов лизинг от 31.03.2008 г., тъй като процесният договор за лизинг е развален с едностранно волеизявление на лизингодателя на 17.01.2014 г., но липсва „даване“ по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и, доколкото едната от престациите по договора за лизинг е за продължително изпълнение (тази на лизингодателя да предостави ползването на вещта), а другата за периодично изпълнение (тази на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски), договорът се разваля занапред, а не с обратно действие, поради което даденото по договора от лизингополучателя, вкл. и началната вноска не подлежи на връщане. По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, което заключение Съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Вещото лице Д. сочи, че цената по договор за покупко- продажба № Air Lazur- UCL- 1 от 31.03.2008 г. е заплатена по следния начин: ищецът е издал фактура на ответното дружество за сумата от 27 150 000 щ.д., която е отразена в счетоводството на ответника. Съобразно двустранно подписано споразумение от 31.03.2008 г. към договор за финансов лизинг №82436 лизингополучателят - ищец дължи на лизингодателя ответник следните суми - заплащане на първоначална вноска в размер на 6 516 000 щ.д. и такса за управление в размер на 109 538, 20 щ.д, като във връзка с посоченото споразумение при „У.Л.“ АД е извършена счетоводна операция, с която е намалено задължението на ответника към ищеца по договора за покупко- продажба със сумата от 6 625 538, 20 щ.д., като остатъкът от дължимата сума по договора за продажба възлиза на 20 524 461, 80 щ.долара. На 03.04.2008 г. ответното дружество е наредило на ищеца плащане в размер на 20 524 461, 80 щ.долара. С така нареденото и изпълнено плащане бил закрит остатъка от дължимата сума по договора за продажба. Във връзка с начина на отразяване в счетоводството на „Уникредит лизинг“ ЕАД сумата от 6 516 000 щатски долари, вещото лице сочи, че счетоводно при „Уникредит лизинг“ ЕАД е намалено задължението към „Е.Л.- Д.А.“ ЕООД по договор за продажба със сумата от 6 516 000 щ.д., вследствие на двустранно подписано споразумение от 31.03.2008 г. към ДФЛ от 31.03.2008г., съобразно чиято т.3 страните са се съгласили да прихванат двете насрещни и изискуеми задължение (това за първоначална вноска по ДФЛ с това по договора за продажба) до размера на по- малкото. Таксата за управление в размер на 122 157 щ.д. е намалена с разходите за инспекция на самолета в размер на 8 000 евро - издадена фактура № 8000000156/01.02.2008 г. с равностойност 12 618, 800 щ.д., тъй като сумата е била заплатена на 30.01.2008 г. от „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД, или такса за управление 122 157 щ.д. - 12 618, 80 щ.д. р/ди за инспекция = 109 538, 20 щ.долара. Размерът на останалата непогасена с прихващането част от вземането на ищеца „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД от „У.Л.“ АД по Договор за покупко-продажба № А.L.UCL-1 от 31.03.2008 г. възлиза на 20 524 461, 80 щ.д. (27150 000 щ.д. - прихванати 6 625 538.20 щ.д. = 20 524 461, 80 щ.д), като на 03.04.2008 г. ответното дружество е наредило на ищеца плащане в размер на 20 524 461, 80 щ.долара. и с така нареденото и изпълнено плащане е закрит остатъка от дължимата сума по договора за продажба. Вещото лице е посочило, че не му е предоставен достъп до счетоводните регистри на ищеца, а всички счетоводни отразявания при ответника са подробно описани в предходните отговори. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Ищецът е предявил иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ. За да бъде уважен този иск следва да бъдат доказани следните юридически факти: 1) валидно възникнало между ищеца и ответника правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставка на самолет срещу заплащане на парична сума – неговата цена; 2) настъпила изискуемост на задължението за плащане на цената. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цената. В тежест на ответника е да докаже плащане на продажната цена, съответно тази част от продажната цена, въведена в процеса от ищеца. По делото се установи, че между страните е постигнато съгласие със споразумението от 31.03.2008 г. процесното вземане за част от цената, в размер на 6 516 000 щ.д. да бъде погасено чрез прихващане между две вземания - изискуемото вземане на ищеца за цената по договора за продажба в размер на 27 150 000 щ.д. и вземането на ответника в размер на 6 625 538, 20 щ.д., формирано от първоначалната вноска по договора за финансов лизинг и таксата за управление. Доказа се, че остатъкът от цената е платена по банков път. Ответникът поддържа, че именно чрез това прихващане е погасил задължението си за исковата сума, поради което и искът е неоснователен. Със сключеното споразумение за прихващане от 31.03.2008 г., двете страни по спора са си отправили взаимни изявления за прихващане на своето вземане с насрещното вземане, което има ответната страна (аргументи и от решение № 168 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1933/2015 г., т. к., II ТО на ВКС). Ищецът твърди отпадане с обратна сила на погасителния ефектът на извършеното прихващане с довода, че с разваляне на договора за лизинг, което според ищеца е направено с подаване на ИМ, по която е образувано настоящото производство, е отпаднало неговото задължение да заплати началната вноска по договора за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 година. Така се твърди, че е отпаднало с обратна сила и вземането на ответника за началната вноска по договора за финансов лизинг, поради което и вземането на ищеца за тази част от продажната цена не е погасено чрез прихващането от 31.03.2008 година. Както е обобщено в ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 Г., ОСГТК на ВКС институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, като изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Вземането на прихващащия (активното вземане) следва да е изискуемо, а задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо. Ликвидността е изискване само към активното вземане. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно и за да породи действие, трябва да достигне до адресата. Във всички случаи обаче се приема, че действието на прихващането (и извънсъдебното и съдебното) като погасителен способ винаги е обратно, т.е от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. В настоящия процес ищецът обосновава вземането си с отпадането с обратна сила на вземането на ответника като лизингодател за началната вноска по договора за финансов лизинг поради развалянето му. За преценка основателността на исковата претенция, на първо място следва да се прецени значението за настоящия спор на влязлото в сила решение 11657/22.07.2020 г. на САС, потвърждаващо решение по т.д. № 77/2019 г. по описа на СГС, ТО, V1-16 състав (съгласно чл.296, т.3 от ГПК), с което е отхвърлен иска на „Е.Л. - Д.А.“ ЕООД срещу У.Л. ЕАД по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 6 516 000 щатски долара – първоначална вноска по развален договор за финансов лизинг от 31.03.2008 година. За да прецени относимостта на това съдебно решение към настоящия спор, Съдът намира, че следва да се изложат съображения относно обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН), доколкото в конкретния случай е налице безспорно идентитет между субектите по цитираното решение и в настоящото съдебно производство. Както е посочено и в ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС в основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН. При исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои - не. В същото ТР е посочено, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване. При тези изходни съображения, следва да се съобрази и, че основанието на иска по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД обхваща следните юридически факти – 1) наличие на валидна правна връзка между страните, по силата на която ищецът е дал определена престация и 2) отпадане с обратна сила на основанието, с оглед на което е дадена престацията (в случая твърдяното разваляне на договора за финансов лизинг от 31.03.2008 година) - в този смисъл са указанията, дадени с т.1 на ППВС №1/1979 година. По дадените по-горе разяснения, следва да се приеме, че обективните предели на силата на присъдено нещо по решение 11657/22.07.2020 г. на САС обхващат установяване, че ищецът като лизингополучател няма вземане за връщане на първоначалната вноска по договора за финансов лизинг във връзка с развалянето на договора за финансов лизинг от 31.03.2008 г. в размер на 6 516 000 щатски долара, поради неосъществяване на твърдените от същия правнорелевантни факти за възникване на правото му – няма „даване“ по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, както и, че развалянето на договора за финансов лизинг е породило ефект занапред - считано от 17.01.2014 година, т.е не е отпаднало с обратна сила основанието за лизингодателя да получи престацията за първоначалната вноска по разваления договор за финансов лизинг. С направената конструкция, на която основава настоящата си искова претенция – лизингополучателят (ищец в производството) разваля договора за лизинг с подаване на исковата молба, с твърденията, че развалянето има обратно действие, ищецът се опитва да избегне обвързаността си от СПН на цитираното решение на САС. Съдът обаче е длъжен да зачете обвързаността на страните по настоящото дело със СПН на това съдебно решение (чл. 297 от ГПК) и да приеме, че между страните е установено, че не е отпаднало основанието за дължимост на началната вноска по договора за финансов лизинг в полза на лизингодателя по разваления, считано то 17.01.2014 г. договор за финансов лизинг от 31.03.2008 година (аргументи и от решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I ГО, ГК). При вече решен спор между страните с влязло в сила съдебно решение относно претенцията за връщане на даденото въз основа на развален договор, при което е прието, че договорът е развален, но страната няма вземане за връщане на началната лизингова вноска, не може да се преразглежда въпросът относно дължимостта на тази начална вноска по повод претенция за плащане на цената по договор за продажба на самолета пак на основание твърдение за разваляне на същия договор за финансов лизинг, но настъпило в друг твърдян момент, за да се обоснове извод за отпадане на договорната връзка по договора за финансов лизинг с обратна сила. Действително, силата на пресъдено нещо не обхваща установяването на фактите поотделно, освен ако не се касае за установителен иск за факти, но както бе посочено, СПН обхваща съдебното установяване на съществуването/несъществуването на твърдяното право, с белезите, които го индивидуализират (правопораждащи факти, съдържание, субекти и правно естество) в цялост, което конкретната хипотеза е пречка ищецът да търси ново упражняване на вече съдебно отречено негово право по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД на връщане на дадена начална вноска по договор за финансов кредит от 31.03.2008 година поради разваляне на договора с действие занапред, в рамките на настоящия процес, с твърдение, че договорът е развален отново, но с обратно действие. Поради установено разваляне на договора за финансов лизинг между страните, считано от 17.01.2024 г., при което обаче не се дължи връщане на началната вноска, не може да се разглежда като позоваване на новонастъпил факт, непреклудиран от СПН на решение 11657/22.07.2020 г. на САС твърдението, че с подаване на ИМ на 21.04.2022 г. договорът за финансов лизинг отново е развален, а следва да се тълкува като опит да се избегне обвързаността на страните от СПН на посоченото решение. Не могат да бъдат споделени възраженията на ищеца, наведени в в допълнителната искова молба, че е необходим нарочен установителен иск, който да установи дали, кога и с какъв ефект е развален ДФЛ, за да се приложи чл.297 от ГПК. Недопустимо е да се води установителен иск за установяване развалянето на договор, с който се прехвърля право на собственост върху движима вещ. Такъв иск би бил недопустим, като установителен иск за факт, непредвиден в закона - чл.124, ал.4, изречение второ ГПК. Недопустим е и конститутивен иск за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху движима вещ, поради липса правен интерес. Също така, вече бе посочено, че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат не отричане на парично вземане на ищеца в определен размер, а отричането на съществуване на това вземане, обосновано от правопораждащите юридически факти, от които ищецът извежда своето субективно право - даване на сумата от 6 516 000 щ.д. и разваляне с обратно действие на договора за лизинг. Действително мотивите по решение 11657/22.07.2020 г. на САС не се ползват със СПН (така т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК), но следва да се разграничават мотивите от обективните предели на СПН. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл. 236, ал.1, т.5 ГПК, визира като „какво постановява съдът по съществото на спора“, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК не са част от него. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. В случая обаче, както вече се посочи по- горе, обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение 11657/22.07.2020 г. на САС обхващат в цялост отреченото спорно право с правопораждащите му факти, т.е фактите от които ищецът е извел правото си – наличието на валидно сключен договор за финансов лизинг, и свързан с него договор за покупко- продажба на лизинговата вещ, погасяване на задължението за плащане на началната вноска чрез прихващане с част от продажната цена, разваляне на договора, но с действие занапред. Поради това и в настоящото производство Съдът е длъжен да зачете СПН на влязлото в сила решение 11657/22.07.2020 г. на САС между страните, при наличието на пълен субективен идентитет, т.е обвързаността на страните с целия комплекс от установени в съвкупност правнорелеванти факти, довели до отхвърляне на претендираното въз основа на тези факти субективно право за сумата от 6 516 000 щатски долара – вземане за начална вноска по развален договор за финансов лизинг от 31.03.2008 година в предходния процес. Следователно, не се установява да е отпаднало с обратна сила вземането на ответника У.Л. ЕАД за началната вноска по договора за финансов лизинг, съответно не е отпаднал ефекта на прихващането, извършено на 31.03.2008 година. По тези съображения, ответникът доказа изпълнение на задължението си да заплати изцяло продажната цена по договора за покупко-продажба – частично погасена чрез прихващане от 31.03.2008 г. и частично с плащане, установимо от заключението на ССчЕ. Поради това и предявеният иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр чл. 327 от ТЗ следва да се отхвърли като неоснователен. Поради отхвърляне на претенцията поради установено погасяване на задължението за изцяло плащане на продажната цена по договора за покупко- продажба на самолет от 31.03.2008 г., не са налице предпоставките за произнасяне по възражението за погасяване по давност на вземането за продажната цена. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Ищецът е направил възражение за прекомерност, по което съда следва да се произнесе. Към датата на подаването на исковата молба цената на иска, преобразувана в български левове, възлиза на 11 047 860 лева. Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.8 от НМРАВ (дори и да се приеме, че съдът следва да се съобрази с така приетите минимални размери съобразно разясненията, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22), възлиза на 55 367, 9 лева без ДДС, т.е. претендираното от ответника адвокатско възнаграждение (48 000 лева с ДДС) е дори под минималния размер, определен в НМРАВ. Съдът намира, че така уговорения и заплатен размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. По отношение на възнаграждението за производството пред ВКС по частна касационна жалба във връзка с частичното прекратяване на производството по делото, чл.7, ал.1, т.7 от НМРАВ предвижда, че размера на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната т.е. 18 455, 96 лева без ДДС, като адвоката на ответника претендира 3000 лева с ДДС. Видно от изложеното, претендираното възнаграждението на адвоката на ответника в исковото производство и частното гражданско дело пред ВКС, е под предвидения по НМРАВ минимален размер, поради което възражението на ищеца за прекомерност, следва да бъде оставено без уважение. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса по предявения иск. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът