Решение № 1005 от 8.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2097/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. В. срещу „Б.Б.“ ООД. Ищецът твърди, че е български актьор, който на 21.01.2019 г. е сключил с „П.п.“ ООД договор за заснемане на рекламен клип за ответника. Клипът бил използван за реклама на продукти на „Б.Б.“ ООД. С договора ищецът като актьор отстъпил на продуцента сродни на авторското право свои права на като артист - изпълнител срещу сумата от 550 лв., като договорът бил продължаван за следващите две години – 2020 г. и 2021 г., при което възнаграждението било по 275 лв. на година. Твърди се, че договорът е изтекъл на 01.03.2022 година. Ищецът сочи, че на 04.09.2022 г. е посетил обект на ответника в гр. София, като установил, че рекламните клипове с неговото участие все още се излъчват. Счита, че въпросният рекламен клип се е излъчвал след изтичане на договора в продължение на 6 месеца без съгласие и разрешение на ищеца като артист – изпълнител, вкл. и по телевизията. Поддържа се и, че процесния клип е излъчван и в обект на ответника в гр. Варна през юни 2022 година. Ищецът твърди, че е сезирал ответника, като последният му предложил да сключат споразумение и да обезщети ищеца с 500 лева. Ищецът твърди, че с излъчването на рекламен клип с неговото участие след изтичане на срока на договора, с който е отстъпил сродните на авторските си права върху процесното произведение, са нарушени правата му по ЗАПСП. Въз основа на горното счита, че следва да получи обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лв., като част от пълното обезщетение в размер на 10 000 лв., определено при критериите по чл. 95а от ЗАПСП за нарушение на сродно на авторското право, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на актьорско изпълнение на ищеца без неговото съгласие в продължение на 6 месеца след изтичане на договора. Претендира се и обезщетение в размер на 5000 лв., като част от пълното обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – изживени отрицателни емоции и накърнено професионалното достойнство, тъй като не бил разрешил възпроизвеждането на рекламния клип. Излъчването на клипа демонстрирало незачитане на правата му по ЗАПСП и имало интензивен демотивиращ ефект върху бъдещите му намерения за създаване на подобни клипове. Ответникът „Б.Б.“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че на 21.01.2019 г. между ищеца и „П.п.“ ООД е бил сключен договор за заснемане на рекламен клип за „Б.Б.“ ООД. Също така не оспорва, че договорът е продължаван два пъти, като има подписани анекси за продължаване на действието му през 2020 г. и 2021 година. Поддържа, че рекламният клип бил възпроизвеждан през периода март 2019 г. – декември 2021 г. в рамките на рекламна кампания в ефира на различни телевизии, канали в интернет, и в магазинната мрежа на Б.. След януари 2022 г. „Б.Б.“ ООД променило рекламната си концепция, като излъчването рекламният клип с участието на ищеца било преуставено. Оспорва твърдението на ищеца, че рекламният клип се излъчвал след изтичането на договора в продължение на 6 месеца. Счита, че от представения снимков материал не ставало ясно на коя дата е заснет. Поддържа, че ищецът е уведомил ответника, че рекламният клип е излъчван в един търговски обект от веригата на 04.09.2022 година. След получаване на сигнала и вътрешна проверка ответникът установил, че рекламният клип се излъчвал на телевизор, с цел демонстриране на качествата на картината само в един магазин, намиращ се на адрес: гр. София, Околовръстен път 794. Рекламният клип се излъчвал от USB устройство, включено към телевизора, излъчването било заедно с друг материал, с инцидентен характер и само на конкретното телевизионно устройство, поради пропуск на служител на дружеството да изтрие старата реклама, записана на USB устройството, включено към телевизора. Рекламата не е излъчвана централно чрез останалите мострени телевизионни устройства в същия търговски обект, нито е излъчвана през продължаващ период от време след изтичането на срока на продуцентския договор. След изтичането на срока на продуцентския договор рекламата не е била разпространявана в останалите търговски обекти на Б. или чрез каквито и да е други средства, нито пък е била излъчвана в телевизионен ефир или в интернет. Ответникът сочи, че след получаване на уведомлението от ищеца, негови представители са се срещнали с ищеца, разяснили са ситуацията, уведомили са го, че излъчването е инцидентно, и са както и са изразили готовност за обезщетяване на ищеца с 500 лева. Поради това се твърди, че едно инцидентно излъчване на стар рекламен клип не може да обоснове отговорност на ответника за имуществени и неимуществени вреди за накърняване правата на ищеца, сродни на авторските права като артист – изпълнител върху записаното изпълнение в процесния рекламен клип. Оспорва се и претендирания размер на исковата претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, се излагат твърдения, че същата е произволно определена, необоснована и явно несъразмерна с възнаграждението, което самият ищец се е съгласил да получи и е получил във връзка с активното разпространение на рекламния клип съгласно продуцентския договор. Поддържа се, че именно размерът на възнаграждението по продуцентския договор следва да е критерият за определяне на размера на обезщетението. Поддържа се, че няма нарушение на неимуществените права на ищеца по чл. 75, ал.2 от ЗАПСП, тъй като рекламният клип е с участието на ищеца и още петима артисти – изпълнители, при което не се изписват имената на участниците. Още при излъчване на рекламния клип по време на действие на продуцентския договор, не са били посочени имената на актьорите. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: За безспорно е прието по делото, че е сключен договор за заснемане на рекламен клип между ищеца В. В. като артист и „П.п.“ ООД, като продуцент от 21.01.2019 г. и анексите за продължаване на действието му. Съгласно договора (стр. 10 по делото) – продуцентът възлага, а артиса приема да участва в заснемането на рекламен клип за Хоум Макс с продължителност 30 секунди, както и производни кратки форми по желание на клиента. Посочени е, че клипът представлява аудиовизуално произведение по смисъла на ЗАПСП. Възнаграждение е уговорено на 500 лева. Според чл. 4 от договора, артистът няма да претендира заплащане на допълнително възнаграждение, освен в случаите когато ТВ клип се излъчва повече от една календарна година, считано от датата на първо излъчване на клипа по телевизия или интернет. Уговорено е кога се определя първо излъчване, както и, че при използване на кадър или снимка за билборд, заплащането на артиста се уточнява с допълнителен анекс, а дължимата сума е посочена, че възлиза на 50 % от цената за участие във видеореклама. Срокът на действие на договора е от подписването до една година след изтичане на първото излъчване на рекламния видеоклип на Хоум макс по националната, кабелна телевизия или интернет. Според чл. 8 от договора артистът отстъпва авторските си, респ. сродните на авторските права съгласно от датата на първото излъчване на клипа от ефирен или кабелен оператор за период от 1 година, вкл. правата по чл.78 ал.6 и по чл.65, ал.1 и ал.4 от ЗАПСП, като според чл. 8.1 при желание от страна на „Хоум Макс" да удължи срока на излъчване на клипа от чл.1 от договора след една календарна година от първото излъчване, артистът има право на допълнително възнаграждение от 50% от сумата по чл.3 от договора. Изрично е предвидено, че възнаграждението на артиста по чл. 3 от договора, включва и правото на „Хоум Макс" да използва кадри от клипа и такива, заснети при мейкинг на рекламата, да прави дипляни, брошури, интернет банери, както и права за излъчване на рекламата в киносалони на територията на България. Според чл. 9 от договора, продуцентът има всички права по чл. 90а от ЗАПСП върху произведения видеоклип. По делото е представен и анекс към договора от 21.01.2019 г. – от 31.01.2021 г., с който артистът преотстъпва правата на продуцента за още една година за периода 01.02.201 г. – 01.02.2022 година, за което артистът има право на възнаграждение, възлизащо на 50 % от сумата, изплатена за снимки на рекламния клип. Изрично е посочено, че с анекса артистът отстъпва авторските си права, респ. сродните на авторските права съгласно ЗАПСП за излъчване по всякакъв начин в телевизия, интернет и всякакви други устройства по преценка на клиента и продуцента. По делото са разпитани като свидетели Александър Х. и С. П.. Свидетелят Х. заявява, че е колега – актьор на В. В., работил е с него в сериал и оттам по познава по-добре. Заедно с него участвал и в заснемане на видеоклип с продуцентската компания „П.п.“ за „Б.Б.“ през 2019 година. Рекламния клип бил на продуктите на фирма „Б.“. Свидетелят заявява, че е участвал в рекламния клип, като е трябвало да разбие плочки. В. бил на мястото на заснемане на клипа, като участвал като рекламно лице на самата фирма – бил облечен в червен гащеризон. Свидетелят заявява, че също е имал договор с „П.п.“ за рекламата, като договорът му бил приподписван всяка една година - 2019 г., 2020 г., 2021 година. През пролетта на 2022 г. - месец април свидетелят узнал от приятели, с после и през лятото, от брата на свидетеля, че този клип се излъчвал по някои от телевизиите - националните ефирни телевизии. Свидетелят виждал клипа и в търговски обекти – магазин „HOME MAX“. Видял постер в обекта, който се намирал в кв. Редута. Видял и клипа да се излъчва в магазина в Люлин през лятото на 2022 година, но не си спомня точен месец, може би м. юни - м. август 2022 година. Не си спомня на колко екрана е изпъчван клипа. Разпитан по делото свидетелят П. заявява, че познава В. В. чрез неговата майка. Виждал е в магазин Б. - Варна през лятото на 2022 г. - юли- август клип с негово участие. През 2023 г. видял и постери с неговия образ. Клипът се излъчвал на телевизор. Свидетелят минал покрай мястото, където излъчвали клипа, но не го е гледал подробно, но видял, че В. В. е в клипа. По спомени на свидетеля видял да се излъчва този клип на един телевизор, като в магазина имало много телевизори в магазина, като на всеки върви някакво предаване. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП. Защитата на авторското право възприета в чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. В обобщение, предпоставките за иска с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП са: 1) да съществува обект на авторско право/сродно на авторското право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП и чл. 72 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право/сродни права; 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право/сродно право, чиято закрила търси ищецът, вкл. и субективно отношение на извършителя; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за носителите на защитени права, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размер на обезщетението. Съгласно чл. 72, т.1 от ЗАПСП права, сродни на авторските права имат артистите-изпълнители върху своите изпълнения, като според чл. 74 от ЗАПСП артист – изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. С оглед събраните данни по делото се установи, че ищецът В. Вълев е артист – изпълнител, участвал в изработен рекламен клип, с продължителност 30 сек. по договор за изпълнение с продуцента на клипа П.п. ООД. Това аудиовизуално произведение е реклама на дейността/продукти на ответното дружество, като собственик нa веригата магазини Homemax и на комбинираната търговска марка HomeMax (рег. номер на ПВ 00092367 - https: //portal.bpo.bg/bpo_online/-/bpo/mark-detail). Като артист – изпълнител, участвал в създаването на този рекламен клип, ищецът има имуществени и неимуществени права, посочени в чл. 75 и чл. 76 от ЗАПСП, както и специалните права на артист – изпълнител по чл. 78 от ЗАПСП върху изпълнението си и записа на изпълнението му (за обектите на сродното на авторското право право при хипотезата на изпълнения на артист – изпълнители, участващи в аудио-визуално произведение – Р. К. - стр. 191, Аудиовизуалното произведение. Конкуренция и баланс на права, Сиела 2018). Установява се, че за периода от подписване на договора за изпълнение на 21.01.2019 г. до 01.02.2022 г. ищецът като артист - изпълнител е отстъпил на продуцента (договорът от 21.01.2019 г. е договор за изпълнение по смисъла на чл. 84 вр чл. 42 от ЗАПСП, с който са уредени отношенията между артиста – изпълнител и продуцента на аудиовизуалното произведение, но е налице и презумция по чл. 78, ал.1 от ЗАПСП) сродните си на авторското право права, вкл. и правата по чл. 78, ал.6 - правото на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Отстъпено е срещу уговорено възнаграждение правото да се разпространява записа на изпълнението му като част от рекламното произведение по интернет, ефирни или кабелни оператори и чрез други устройства (правата по чл.76, ал.1 от ЗАПСП), вкл. и правото да се използват кадри от клипа, да се правят дипляни, брошури, т.е отстъпено е правото по чл. 75, ал.1, т.2 от ЗАПСП. Изрично е уговорено, че не е прехвърлено правото да се използват части от произведението чрез изработване на билборд. Спорът по делото е дали в периода след 02.2022 г. – 11.2022 г. (така въведен в ИМ, съгласно уточнението на същата) ответникът е нарушил правата на ищеца като артист – изпълнител чрез излъчване на записа на процесното аудио-визуално произведение в свои обекти. След изтичане на срока на договора, с който артистът – изпълнител - ищец по делото е отстъпил срещу възнаграждение сродните си права върху записа на изпълнението му в аудиовизуално произведение – рекламен клип, на продуцента (в случая, от съдържанието на договора за изпълнение от 21.01.2019 г., Съдът намира, че е налице отстъпване на изключителните права на артиста – изпълнител за уговорения срок от 1 г., след което за период от още 2 години), Съдът намира, че артистът - изпълнител е легитимиран да търси защита за твърдени нарушения за собствените му сродни на авторските права права върху записа на изпълнението по смисъла на чл. 75, ал.1, т.2, чл. 76 от ЗАПСП, вкл. и правото на публично прожектиране на записаното произведение от всяко лице. Следователно, възложителят на изработване на рекламния клип – носител на съответната търговска марка и собственик на рекламираните обекти, т.е рекламодателят – ответник по делото следваше да докаже, че след изтичане на срока на действие на договора на ищеца с продуцента е постигнал съгласие с артиста – изпълнител, за да ползва процесния рекламен клип по някой от начините, посочени в ЗАПСП. Следва да се отбележи, че в предмета на делото с ИМ е въведено единствено твърдение за нарушаване на правата на ищеца като артист – изпълнил чрез излъчване на аудиовизуалното произведение – рекламен клип в магазини на ответника. С протоколно определение то 04.04.2023 г. е допуснато уточнение на исковата претенция относно мястото, където се е осъществило твърдяното нарушение. В исковата молба липсват твърдения за използване на произведението чрез изработени постери, т.е след преработка, поради което и Съдът с протоколно определение от 04.04.2023 г. е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на включване на нови твърдения относно формата на нарушението на авторските /сродни права на ищеца. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че на 04.09.2022 г. процесният рекламен клип е излъчван в обект на ответното дружество в гр.София, както и че след това е направена проверка и е установено, че клипът действително се излъчва на един телевизионен приемник в магазин HomeMax в кв. Люлин, гр. София. Установява се от твърденията на свидетеля Х., че през лятото на 2022 г. - месец юли или август този клип (доколкото не се твърди и установява да е създаван друг клип с участие тона ищеца като артист – изпълнител за реклама на дейността на ответното дружество по посочения по-горе начин) също е бил излъчван в този магазин в гр. София. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на този свидетел, доколкото също е участник – артист – изпълнител в същото аудио-визуално – произведение, и при установено нарушение, за същия биха възникнали сходни претенции като процесните, но от друга страна, неговите показания се потвърждават от данните по делото, вкл. и фактите, неоспорени от ответника. При констатирано излъчване на 04.09.2023 г., на процесния клип в магазина, и с оглед механизма на достъп до аудиовизуалното произведение на служители на ответника, то е логически обосновано да се приеме, че такова излъчване е било осъществено и в края на месец август например. Обстоятелството, че се касае за запис, съхраняван на USB drive, използван, за да се демонстрират качествата на телевизионни приемници в магазина на ответника (обясненията на ответника), и този запис е бил наличен и използван през месец септември 2022 г., сочи на логичния извод, че е бил използван и в периода преди това. Поради това и Съдът кредитира показанията на този свидетел. Съдът кредитира и показанията на свидетеля П. като логични и последователни. Познанството на свидетеля с майката на ищеца не сочи на извод за заинтересованост от изхода на процеса, съответно не е основание да не се кредитират тези показания, още повече, че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. От тези показания, се установява, че процесния клип е бил излъчван и в магазин на ответника в гр. Варна през лятото на 2022 година. Излъчването само на един монитор сочи на извод, че е станало по същия начин, както в магазина в гр. София – предварително записан клип, съхраняван на USB drive се използва, за да се демонстрират качествата на телевизионни приемници в магазин на ответника. Следователно, доказа се излъчване на процесното аудио-визуално произведение – рекламен клип в два магазина на ответника в гр. София и в гр. Варна през лятото на 2022 година. С оглед данните по делото, Съдът намира, че следва да се заключи, че тези клипове са излъчвани и в периода след 01.02.2022 г. (дата на изтичане на последния анекс по договора за изпълнение) поне до датата, в която ищецът, чрез своя адвокат се е свързал с представители на ответника с цел постигане на извънсъдебно споразумение във връзка с излъчването на произведението (началото на месец септември 2022 година). Това излъчване е в нарушение на сродните права на ищеца като артист – изпълнител по чл.76, ал.1, от ЗАПСП – да разрешава публичното изпълнение на записа на аудио-визуалното произведение. Относно субективния елемент на нарушението, Съдът намира следното: В практиката на ВКС (така решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ ТО), е прието, че нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП (сега чл. 95, ал. 1) има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. С въвеждането на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.), настоящ текст на чл. 95г, е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права, да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др.). Поради това при гражданските деликти е релевантна и вина под формата на небрежност, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. При нарушения на авторското право небрежно действа това лице, което използва чрез формите по чл. 18 ЗАПСП произведение, което е обект на авторското право, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми за това кой е авторът на произведението, както и да получи предварително съгласие от него да го използва. За оборване на презумцията по чл. 95г, изр. 2 от ЗАПСП ответникът трябва да представи доказателства, от които да е видно, че той не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, съответно сродно на авторското право, като тази невъзможност се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери кой е носителя на авторското право върху конкретно произведение, както и дали е получил предварително писмено съгласие от автора да използва това произведение. Поради това и, допуснати технически грешки от персонала на ответника, чрез използване на рекламен запис, с неуредени авторски/сродни на авторските права права, сочи на извод за проявена небрежност, а в гражданското право в понятието вина се включва както умисъла, така и небрежността. Дължимата грижа в случая е изисквала при ответника да бъде създадена организация за изключване достъпа до аудиовизуални произведения с неуредени авторски и сродни права от служители на същия за целите на дейността му. В допълнение, не се твърди и не се установява по делото наличието на някое от обстоятелствата по чл. 23 и чл. 24 от ЗАПСП за свободно ползване без заплащане на възнаграждeние. Съдът намира, че не се доказа, че са нарушени неимуществените права на ищеца по чл. 75, ал.1, т.1 от ЗАПСП – а именно правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин. Доколкото се касае за рекламно аудиовизуално произведение, не е обичайно при тези произведения да се вписват и обявяват имената на артистите-изпълнители, на другите носители на авторски/сродни права (вкл. и с оглед много ограничената продължителност на тези произведения). Ищецът не доказа, че посочване на името му при излъчване на записа е било изрично предвидено в договора за изпълнение, откъдето може да се направи противен извод. С оглед установяването на извършеното от ответника нарушение на сродните на авторските права имуществени права на ищеца, следва да се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушението. По отношение на претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 95 и чл. 95а от ЗАПСП, съгласно които този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съгласно решение № 106/11.07.2012 г. по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О за извършено нарушение за защитено авторско право се дължи обезщетение, като се касае за един иск, а отделните претърпени вреди (имуществени и неимуществени) са от значение за определяне на размера на обезщетението. В случая се търси отговорност от ответното дружество, като без значение е действието на конкретно физическо лице. Размерът на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства, като не може да надхвърля претендирания размер по исковата молба. Определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП. Определеното от съда обезщетение има и възпираща и предупредителна функция спрямо нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция по чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП. В съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на вредите изисква да се определи паричен еквивалент на неправомерното ползване на сродните на авторските права на артиста – изпълнител и за неимуществените вреди от нарушението, като обезщетението не следва да надхвърля претендирания размер по искова молба. Ищецът претендира присъждане обезщетение за вреди в размер на общо 10 000 лева, от които 5000 лева (предявен като частичен) - имуществени - пропуснатите ползи от получаване на възнаграждение и 5000 лева (предявен като частичен) - неимуществени вреди в резултат на претърпени разочарование, недоволство от използване на рекламния клип без разрешение и пр. При изчисляване на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП съдът следва да образи и дадената конкретизация относно размера и вида на претърпените вреди. В конкретния случай, ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства за установяване на размера на дължимото обезщетение. При тази хипотеза, Съдът следва да се съобрази с границите, указани в чл. 95а, ал.1 от ЗАПСП и критериите по чл. 95, ал.3 и ал. 4 от ЗАПСП. При определяне на обезщетението следва да се отчете и изричната разпоредба на чл. 78, ал.6 от ЗАПСП, съгласно която лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. В конкретния случай, за да определи размера на имуществените и неимуществените вреди Съдът съобразява периода, в който прие, че е осъществявано нарушението – около 7 седем месеца (01.02.2022 г. – 08.09.2023 година) и обстоятелството, че е осъществявано в два от магазините, управлявани от ответното дружество в гр. София и гр. Варна. Съдът съобразява и обстоятелството, че макар и да не са ангажирани данни за печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната за периода (критерий по чл.78, ал.6 от ЗАПСП), са налични публично обявени данни за 2021 г. (данни в обявения ГФО на ответника по партидата му в ТРРЮЛНЦ, не е заявен за обявяване ГФО за 2022 г.), от които се установява нетната печалба на дружеството, което би следвало да се използва и като критерий за начина на формиране на обезщетението. Съдът отчита и естествените чувства на безсилие, пренебрежение, неудовлетвореност, които съпътстват всеки автор/артист - изпълнител при неразрешено ползване на продукт на неговите интелектуални и физически усилия. При тези критерии и данни, Съдът намира, че справедливото обезщетение за имуществените и неимуществените вреди в конкретния случай възлиза на 1800 лева. Този размер отразява както действително претърпените вреди, така и би имал въздействащо и препятстващо влияние върху ответника. Присъденото обезщетение е и в границите по чл. 95а от ЗАПСП, което е дължимо, дори ако няма данни за размера на исковете. Доводът на ответника, че предложеното от него обезщетение в размер на 500 лева е максималното, което би следвало ищецът да получи като обезщетение, доколкото именно това е размерът по изпълнителския договор, с който ищецът е отстъпил правата си, Съдът намира за неоснователен. Целта на обезщетението е да има и превантивния характер, заедно с обезщетителния, като в процесния случай Съдът отдава тежест именно на превантивния характер по отношение на ответника, така и общата превенция, като се съобразява и сериозния дисбаланс между икономическо влияние и устойчивост и на двете страни, и стремежа съдебното решение да послужи като стимул за ответника да коригира поведението си в подобни случаи. Относно разноските С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете. Ответникът също претендира адвокатско възнаграждение и такова му се дължи съобразно отхвърлената част от исковете. Ищецът прави възражение за прекомерност на уговорените и заплатени разноски в размер на 6000 лева, за които ответникът е представил и списък и фактура. С оглед характера на предявените искове, обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни заседания, за относително кратък период от време, без да разкрива сериозна фактическа трудност, Съдът намира, че направеното възражение е основателно до размера на сумата от 1600 лева без ДДС, т.е 1920 лева с ДДС. Този размер е съобразен и с минималните размери, посочени в Наредба 1 за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав