Решение № 56 от 10.7.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 181/2023 г.

Производството е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура - П. против присъда № 11 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 2034/2021 г. по описа на Районен съд - Перник и въззивна жалба от И. Н. К. чрез нейния защитник адв. Е. Б. против присъда № 11 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 2034/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.

С посочената присъда, подсъдимата И. Н. К. е призната за виновна в това, че за времето от ••• г. до ••• г. в условията на продължавано престъпление в ••• пред надлежни органи на властта /орган на досъдебното производство - разследващ полицай при •• РУ при ОД МВР гр. П. и пред Районен съд гр. Перник/ в качеството на свидетел по досъдебно производство № 767/2018 г. по описа на •• РУ при ОД МВР гр. П. и по НОХД № 1340/2019 г. по описа на Районен съд гр. Перник, устно /при проведени разпити/ и писмено /в протокол за разпит на свидетел от дата ••• г./, съзнателно потвърдила неистина, а именно че на ••• г. в ••• А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П. Б. П., като заявила „Не е имало бой между П. П. и А. Д., а последният е седял отстрани и е гледал през цялото време“, както и, че А. Д. в никое време не е удрял П. П., а през цялото време е стоял настрани и не се е доближавал до Па. П. - престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В посочения протест се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като същото е определено при прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК без да са налице необходимите предпоставки за това, като същевременно съдът не е отчел отегчаващите вината обстоятелства. Отправено е искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде отменено приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и да бъде увеличено наложеното наказание, като вместо „Пробация“ по отношение на подсъдимата И. К. да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Не е постъпило възражение от страна на И. К. срещу депозирания протест в законоустановения срок.

Постъпила е и въззивна жалба от подсъдимата И. К., чрез процесуалния й представител адв. Б., в която се навеждат твърдения, че присъдата, постановена от Районен съд - гр. Перник е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че присъдата е постановена при липсата на безспорни доказателства, които несъмнено и категорично да доказват, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, в извършването на което е обвинена. Твърди се, че съдът не е извършил прецизен и задълбочен анализ на всяко едно от доказателствата по делото, което е довело и до постановяване на неправилен акт. В допълнение се отбелязва, че съдът кредитира единствено доказателствата, обслужващи обвинителната теза, като за сметка на това без основание изключва и не кредитира доказателствата, ползвани от защитата. С жалбата се прави оплакване, че първата инстанция е нарушила разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 1 от НПК, като не е извършила всестранна и обективна оценка на релевантните факти, което е довело до осъждането на подсъдимата. В заключение се твърди, че районният съд е постановил присъдата, единствено основавайки се на предположения. Въз основа на горното се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата И. К. да бъде оправдана. В условията на алтернативност се моли за връщане на присъдата на първоинстанционния съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона.

Не е постъпило становище по депозирана въззивна жалба от Районна прокуратура гр. П.. Доказателствени искания не са направени, както в протеста на Районна прокуратура - П., така и във въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура поддържа подадения протест от Районна прокуратура – П.. Счита, че са налице основанията за изменение на постановената присъда и увеличение на наказанието.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата И. К. - адв. П. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл. 290, ал.1 НК. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение във внесения обвинителен акт, тъй като подзащитната й не може да бъде отговорна за нещо, което не е видяла. Цитира съдебна практика, в която е посочено, че за да се осъди лице за лъжесвидетелстване е необходимо безспорно да е установено, че дадени обстоятелства са били възприети от свидетеля, че те са били отразени в съзнанието му и са били премълчани или умишлено изопачени.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение на кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, се споделя изцяло от настоящата инстанция и се изразява в следното:

Подсъдимата И. Н. К. към месец •••г. се намирала в интимни отношения със свидетеля А. М. Д., като последният от своя страна, не се познавал с лицето П. Б. П.. На •••г. в следобедните часове, П. П. влязла в своя профил в „Инстаграм“. При това тя забелязала публичен чат, в който Н. Б. С., която била обща позната на подсъдимата И. Н. К. и П. Б. П. снимала с мобилния си телефон домашна сбирка между себе си и подсъдимата И. Н. К.-провеждаща се в апартамента на последната. Посредством това приложение така осъществяваният запис от Н. Б. С. бил излъчван на живо, чрез профила й в „Инстаграм“. Когато П. П. видяла този публичен чат тя влязла в него, желаейки и тя да гледа излъчваното от Н. Б. С., но появата и била забелязана от подсъдимата И. Н. К., на която това не се понравило. Поради това, и без да бъде провокирана с нещо конкретно, подсъдимата И. Н. К. започнала да отправя различни негативни обръщения посредством писане на съобщения в чата по адрес на П. П. от рода на: „курва“, „проститутка“, „боклук“, „че ходела със старци на море, за да й плащат пари“ и други такива в този аспект.

Това тя сторила от профила в „Инстаграм“ на Н. С.. Афектирана от действията на подсъдимата И. Н. К. в отговор на същите П. П. изпратила на профила на Н. С. снимка, която била качена по-рано в интернет на подсъдимата И. Н. К., на която било видимо, че същата прави орален секс на лице от мъжки пол.

Когато подсъдимата И. Н. К. видяла тази снимка, същата започнала да изпраща съобщения с различни закани и обиди по адрес на П. П. посредством своя профил в приложението „Viber“. След което многократно позвънила по „Viber“ и на мобилния телефон на П. П., продължавайки да я обижда и заплашва, както и настояла да се видят в района на заведението „•••“ в •••. П. П. отклонила това предложение, но това не разколебало подсъдимата И. Н. К. от намерението й да се срещне с П.. Същата вечер подсъдимата И. Н. К. се видяла със своя приятел - свидетеля А. Д., като поискала от него да й съдейства в това да си уговорят среща с П. П., на която да изяснят възникналия въпрос. Среща била отказана от П. П.. Тогава подсъдимата И. Н. К. и свидетеля А. Д. се придвижили с лекия автомобил на последния до заведението „•••“, за което знаели, че се намира в непосредствена близост до дома на П. П.. Към 22: 30 ч. на същата дата - ••• г., П. П. отишла до „•••“ и забелязала, че до заведението я чакат подсъдимата И. Н. К. и свидетеля А. Д.. Непосредствено след пристигането й, подсъдимата И. Н. К. започнала да настоява П. П. незабавно да изтрие компрометиращата снимка, с която разполагала по отношение на подсъдимата. Тъй като П. П. не сторила това, подсъдимата И. Н. К. започнала да я обижда, хванала я за косата и започнала да я дърпа. В един момент подсъдимата И. Н. К. пуснала косата на момичето и й нанесла няколко удара в тялото. В този момент А. Д. внезапно нанесъл силен удар с юмрук в областта на устата на П. П.. Същата изпитала силна болка и изпищяла, при което подсъдимата И. Н. К. я хванала през устата, за да й попречи да вика за помощ. В този момент П. П. успяла да се измъкне и побягнала по улицата към дома си. Тя успяла да стигне до него, където майка й /С. Б. С./ възприела, че един от зъбите на дъщеря й е избит, други два се клатят, а от устата й тече кръв. Поради това те незабавно потърсили медицинска помощ.

Вследствие на нанесения удар с юмрук от страна на А. Д. бил избит първи зъб долу вдясно /зъб 41/ на П. П., била причинена травматична луксация /разклащане/ на първи зъб долу вляво /зъб 31/, били причинени травматичен периодонтит и разклащане на зъби 32 и 42 /втори зъб долу вдясно и втори зъб долу вляво/ и била нанесена разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна на устата.

След сигнал, подаден от пострадалата, било образувано досъдебно производство № 767/2018г. по описа на •• РУ ОД МВР - гр. П.. Предмет на това дело било престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК от страна на процесния свидетел А. Д. /подсъдим по горепосоченото производство/.

След приключването на съдебното следствие, пледоариите и последната дума на подсъдимия по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд - гр.Перник била постановена присъда № 260036 от 07.06.2021г., с която А. М. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от Районна прокуратура гр. П. обвинение - за извършено на •••г. в ••• срещу П. Б. П. престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Във връзка с установяване на обективната истина е проведен на разпит в качество на свидетел на подсъдимата И. Н. К.. Подсъдимата К. следвало да изложи възприятията си относно изложения и подробно описан случай съобразно действително възприетите от нея обстоятелства. Въпреки, че съзнавала задължението си да изложи единствено истината относно възприетите от нея обстоятелства, подсъдимата И. Н. К. решила да изложи неистини в проведения й разпит с цел да възпрепятства разкриването на обективната истина, касаеща предмета на обвинението.

Видно от приложените документи: в периода •••г. до •••г. в условията на продължавано престъпление в •••, пред надлежни органи на властта - орган на досъдебното производство-разследващ полицай при ••• РУ-гр.П.- С. В. и пред Районен съд-гр.Перник като свидетел по досъдебно производство № 767/2018г. по описа на ••• РУ-гр.П. и по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник, устно при проведени разпити и писмено в протокол за разпит на свидетел от дата •••г., съзнателно потвърдила неистина, че на •••г. в •••, А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П. Б. П., заявила че: „Не е имало бой между П. П. и А. Д., а последният е седял отстрани и е гледал през цялото време“, както и че А. Д. в никой момент не е удрял П. П., а през цялото време е стоял настрани и не се е доближавал до П. П. както следва:

1. На •••г. в ••• в сградата на ••• РУ-гр.П., находяща се в •••, пред надлежен орган на властта - орган на досъдебното производство, а именно - разследващ полицай при ••• РУ-гр.П. С. П. В., като свидетел по досъдебно производство № 767/2018г. по описа на ••• РУ-гр. П. устно, при проведен й разпит и писмено в протокол за разпит на свидетел от дата •••г., съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на •••г. в •••, А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П. Б. П. - заявила, че: “...не е имало бой между П. Па. и А. Д., а последният е седял отстрани и е гледал през цялото време... “;

2. На •••г. в сградата на Районен съд-гр. Перник, находяща се в •••, пред надлежен орган на властта- Районен съд-гр.Перник като свидетел по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник, устно, при проведен спрямо нея разпит като свидетел в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, че на •••г. в •••, А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П. Б. П. - заявила, че: А. Д. в никой момент не е удрял П. П., а през цялото време е стоял настрани и не се е доближавал до П. П.. Подсъдимата И. Н. К. е следвало да изложи възприятията си в качеството си на свидетел относно изложените и подробно описани случаи, съобразно действително видените и чутите от нея обстоятелства. Въпреки, че съзнавала задължението си да изложи единствено истината относно възприетите от нея обстоятелства, подсъдимата решила да изложи неверни обстоятелства в проведените й разпити с цел да възпрепятства разкриването на обективната истина. Преди провеждане на разпитите на подсъдимата в качеството й на свидетел били разяснени надлежно всички права и задължения, както и разпоредбата чл.290 ал.1 от НК, включително отговорността, която се носи при затаяване на истина или съзнателно потвърждаване на неистина. Така също й били разяснени изрично и разпоредбите на чл.121 ал.1 от НПК, както и тази на чл.119 от НПК.

Видно от дадените показания като свидетел на ••• г., същата заявява: „Не е имало бой между нас двете, както и между нея и А.. Той дори седеше отстрани и гледаше през цялото време. След това и ние с А. си тръгнахме, като през цялото време други хора покрай нас не са минавали, нито са ни виждали.“ Противно на заявеното от подсъдимата в този разпит, че през цялото време никой не е минавал покрай тях, са показанията на свидетеля Р. Ц. Т., който твърди: „Вечерта на ••• г. към 22.30-23.00 ч. тръгнах към вкъщи. Отстрани на заведението има площадка, на която видях една съседка на име П.. Тя беше с още две лица – момче и момиче, като момчето го познавам като А., а момичето беше приятелката му… Чух, че тримата нещо се разправят, не съм чул за какво. Поздравих ги и се прибрах.“ Свидетелката С. Б. С., майка на пострадалата П. П. в показанията си заявява: “ На ••• г. П. излезе от нас, като малко по-късно се прибра цялата в кръв…..П. ми каза, че А. я бил извикал по телефона да излезе онази нощ от нас, за да се видят и разберат. Пред бар „••“ И. започнала да я скубе и дърпа, като А. я ударил веднъж с юмрук в устата, при което избил зъба й.“ Показанията на свидетелите Т. и С. напълно кореспондират с останалия доказателствен материал, в това число и с разпита на разследващия полицай С. П. В. към Сектор „•••“ при отдел „•••“ на ОД МВР гр.П., разпитал подсъдимата по досъдебното производство и разпитан като свидетел по досъдебното производство, който категорично и смислово сочи /в това число и по реда на чл.281 НПК/, какви обстоятелства подсъдимата устно е заявила пред него и които са били писмено възпроизведени в инкриминираните протоколи за разпит. В този смисъл първоинстанционният съд е намерил, че доказателствената съвкупност е еднозначна и безпротиворечива.

След приключването на съдебното следствие, пледоариите и последната дума на подсъдимия по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд - гр.Перник била постановена присъда № 260036 от 07.06.2021г., с която А. М. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от Районна прокуратура гр. П. обвинение - за извършено на •••г. в ••• срещу П. Б. П. престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

При така приетата за установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция приема, че от обективна и от субективна страна подсъдимата И. Н. К. е осъществила състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, респ. счита, че районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието.

От обективна страна деянието е осъществено при форма на изпълнителното деяние потвърждаване на неистина. За състава на лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливите показания да са повлияли на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква и причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези показания. Присъдата по делото, по което са били дадени лъжливите свидетелски показания, може съвсем да не бъде основана върху тях. Престъплението "лъжесвидетелстване" ще бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в качеството на свидетел потвърди неистина - свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил. Тъй като престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред съд или друг надлежен орган на властта неверни показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването. Това от своя страна може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, с които деецът съзнателно да е потвърдил неистина или е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото. Накрая следва да се посочи, че за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено от доказателствената съвкупност, че деецът устно или писмено съзнателно е потвърдил неистина или затаил истина пред съд или друг надлежен орган на властта. Надлежен орган по смисъла на чл. 290 от НК е този, който е овластен да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с правомощието му да установи истината по определени факти.

При установената фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимата е заявила неистина – заявила е факт, който не се е осъществил в обективната действителност. Поради това се налага извода, че подсъдимата И. К. от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.

От субективна страна, за да е налице осъществено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК е необходимо подсъдимия в показанията си пред съда да е заявил съществуването на факти, за които е знаел, че не са се осъществили в обективната действителност или да е затаил за съществуването на факти, съществуващи в обективната действително.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимата И. К. е знаела и съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла настъпването им. Това е така, защото действията на подсъдимата показват, че в съзнанието й са били оформени представи за това, че дава неверни обстоятелства, които пречат на разкриването на обективната истина. Следователно деянието е осъществено при пряк умисъл. Мотив за извършване на престъплението са криворазбрано отношение, незачитане на установения правов ред и неправилно разбиране, въпреки съзнанието, че така пречи на разкриването на обективната истина.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че РС-Перник правилно е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на анализа им е достигнал до обоснования извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата И. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК.

Съдът не приема доводите на защитата на подсъдимата, наведени в съдебно заседание, че обвинението не е доказано безспорно. Настоящият съдебен намира, че първоинстанционният съд е направил всестранен и внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В настоящия казус не става въпрос за деяние с ниска или незначителна обществена опасност, тъй като този вид престъпления са се ценили винаги като такива с висока обществена опасност с оглед отношенията, които накърняват. Още повече в настоящия случай върху обществените отношения е било въздействано отрицателно, както и при наличието на субективен елемент от състава на инкриминираното престъпление – пряк умисъл при извършването му, като са били дадени неверни данни, от което деяние се е създала реална опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност.

По отношение на вида и на размера на наказанието:

За престъплението по чл. 290, ал.1 от НК е предвидено наказание "Лишаване от свобода" до 5 години. Производството по делото е проведено по общия ред, без прилагане на предвидените в НПК особени правила.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, първоинстанционният съд е взел предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, като е отчел тежестта на престъплението и подбудите за неговото извършване. С оглед на изложените данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства първоинстанционният съд е наложил наказание на подсъдимата за престъплението по чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б”б”, във вр. с чл.42”а”, ал.2, т.1, т.2 и ал.3 от НК “ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 6/шест/месеца и периодичност от 2/два/пъти седмично, както и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 6/шест/месеца.

Видът и размерът на наказанието първоинстанционният съд е определил, отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимата, така както повелява чл. 54 от НК. Така определеното наказание е в минимален размер, именно защото съдът е намерил, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно – младата и още неукрепнала възраст на подсъдимата, трудовата й ангажираност, както и че същата е млада майка в началото на жизнения си път, както и изминалия сравнително дълъг период от извършване на деянието до постановяване на присъдата, както и че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, имащи значение в тази връзка - както тези относно степента на обществената опасност на дееца и деянието, така и тези които биха смекчили или отегчили неговата наказателна отговорност. Поради това въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд в тази им част.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание на подсъдимата би могло да отговори на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Именно така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите п о чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането на наказанието, подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд достигна до извода, че присъдата на Районен съд - Перник е правилна и законосъобразна, като не са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяна на същата и връщане на делото. Поради това съдът приема, че присъда № № 11 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 2034/2021 г. по описа на Районен съд - Перник следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не се дължат.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3, във вр. с чл. 337, ал. 1 от НПК‚ съдът