Решение № 683 от 15.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5678/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 781/25.09.2023г. на Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-231/01.02.2022г на Кмета на Община Пловдив, с което на В. К. Д., с ЕГН: •••••••••• от гр. ••• е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП Жалбоподателят В. К. Д., редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат М. А. Ц. – упълномощен процесуален представител. По съображения изложени в жалбата и съдебно заседание моли, съдът да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Административнонаказващият орган – Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, редовно уведомен за съдебното заседание, не изпраща представител, Същият, чрез гл. юрк. Г. взема становище по делото в депозирана до съда молба, с аргументи за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 28.06.23г. в 11.05 часа в гр.Пловдив била направена проверка от ст. полицай Н. Х. М. на ул. Петко Д. Петков срещу № 33 и било установено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като лек автомобил БМВ с рег.№ ••• бил паркиран в нарушение на поставения на улицата знак В -27. Бил издаден фиш № 0002508903, който бил закрепен към МПС-то., било издадено и уведомление към наложената с фиша глоба в размер на 20.00 лв. Жалбоподателят оспорил приложения фиш, поради което на 24.08.2023г му бил издаден АУАН№ 004447 от ст. полицай М., при следната фактическа обстановка, за това, че на 28.06.23г около 11.05 часа в гр.Пловдив на ул. Петко Д. Петков до № 33 като водач на МПС л. а. БМВ -320 Д с рег.№ ••• е извършил нарушение на чл.6 т.1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата, тъй като в нарушение е паркирал в зоната на действие на пътен знак В -27 с допълнителна табела Т 18. Т.1, за което бил съставен фиш 0002508903/28.06.23г в отсъствие на водача. АУАН е подписан от упълномощен представител на жалбоподателя – адв. Й.Я., без възражения. Въз основа на така съставения акт е издадено и процесното НП. От разпита на св. Н. М. се установява, че същият поддържа изцяло съставения от него АУАН, Твърди, че на ул. Петко Д. Петков до № 33 има поставен знак В -27, с който се забранява паркирането, че въпросният лек автомобил бил там в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДВП и на база допълнителната табела бил репатриран. Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото. Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните и приложени по делото писмени доказателства, както и от свидетелските доказателства – показанията на актосъставителя. При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Правилно поведението на жалбоподателя е подведено под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която определя, че участниците в движението по пътищата съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, със светлинните сигнали и пътните знаци. Така посочената материална норма отговаря и на изложената в обстоятелствената част на АУАН и НП фактическа обстановка. Правилно и в съответствие с нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е определен и размерът на наказанието, а именно глоба в размер на 20 лв., което законодателят е предвидил във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на Съда. От своя страна, жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да обори констатациите по вмененото нарушение по АУАН, поради което последният се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Действително разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП съдържа няколко хипотези, но доколкото и актосъставителят и наказващият орган при описване на нарушението са посочили изрично, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак В27, то очевидно става въпрос за третата хипотеза на цитираната норма и по никакъв начин не е ограничено правото на нарушителя да разбере обвинението, като правилно в АУАН, квалификацията е при разпоредбата на чл.6 т.1 пр.3 от ЗДВП. При условията на чл.186 ал.3 от ЗДВП на автомобилът е закрепено уведомление за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДВП( а не както жалбоподателят сочи чл.“в“.), като същото е с всички налични реквизити, съгласно цитираната разпоредба. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е допусната неяснота в хода на съставяне на ел. фиш, както и последващите АУАН и НП довела до ограничаване на правото му на защита, като била посочена разпоредба, която не съществува. В случая следва да се има предвид следното: На първо място, и в АУАН, и в НП при описване на нарушението е записано изрично, че водачът е паркирал процесния автомобил, като не се е съобразил с пътен знак В- 27, въвеждащ забрана за престой и паркиране. В този смисъл са и показанията на свидетеля М. На второ място, пътен знак В-27 въвежда забрана за престой и паркиране, и доколкото фактическото обвинение касае неправилно паркиране, то липсва неяснота на обвинението, която да ограничава правото на защита на В. Д.. Правната квалификация на административното деяние ясно е отразена като чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП в съставените АУАН и НП, с което допусната нередовност в съставения фиш, в който банкетно е отразено чл.6 т.1 от ЗДВП е прекратена. Отправеното фактическо обвинение е пълно, доколкото съгласно цитираните по- горе разпоредби се установява, че изпълнителното деяние е едноактно и се състои в паркиране на място, за което действа пътен знак В27 – забранени са престоя и паркирането. Обстоятелствата по извършване на нарушението като дата и час са посочени, вид и регистрационен номер на автомобила, собствеността върху него, от която следва, че субект на нарушението е неговия собственик, освен ако не се установява в хода на производството, че друго лице е имало качеството на водач. Съставомерните факти са два – паркиране, което е активно физическо действие на водача и мястото, на което е забранено неговото извършване. След като в обстоятелствената част е указано мястото на паркиране и пътния знак, който въвежда забрана за извършване на това действие, както и датата, часа, индивидуализирано е и превозното средство, то се налага извод, че всички реквизити на обвинението по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са налични и правото на защита е гарантирано. Нещо повече, то е упражнено чрез оспорване на фактическите констатации по АУАН, които не бяха оборени от жалбоподателя. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Актът и постановлението са съставени от оправомощени длъжностни лица /видно от приложената по административната преписка оправомощителна заповед/, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са били извършени. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед изхода на спора, а именно потвърждаване на НП, по реда на чл.63д от ЗАНН, въззиваемата страна има право на разноски. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Пловдив, разноски в размер на 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението