Решение № 5045 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба от П. К. П., [ЕГН] с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.4, ап. 29, допълнително уточнена с молба вх. №5728 от 23.09.2025 г., против решение на факултетния съвет при Факултет по химични технологии /ФХТ/ на Химикотехнологичен и металургичен университет-гр. София /ХТМУ/, обективирано в т. 1 от протокол №7 от 22.07.2025 г., с което е приключена конкурсната процедура за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедра „Аналитична химия“, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2 Химически науки, научна специалност „Аналитична химия“ и за заемане на длъжността е избрана асистент В. Г. И.. Първоначално жалбата е била подадена в Административен съд – София-град, като с Определение №29492 от 10.09.2025 г., постановено по адм. д. №9207/2025 г., делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. В жалбата са съдържат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, поради наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - на процедурата по провеждане на конкурса и поради неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се твърдения за липса на достатъчна квалификация на кандидата, спечелил обявения конкурс. От съда се иска постановяване на решение, с което резултатите от процедурата да бъдат анулирани, като факултетният съвет да бъде задължен да извърши нов избор, след провеждането на ново заключително заседание на научното жури. Жалбоподателят редовно и своевременно призован се явява в открито съдебно заседание, като поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Ответникът по жалбата - Факултетен съвет при Факултет по химични технологии на ХТМУ-гр. София, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Митковски, който в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в тази връзка съображения. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – В. Г. И. в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Жалбоподателят в настоящото производство – П. К. П., е подал документи за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедра „Аналитична химия“, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2 Химически науки, научна специалност „Аналитична химия“ за нуждите на ХМТУ-гр. София. Конкурсът е обявен с решение на академичния съвет на университета, обективирано в протокол №29 от проведено на 02.042025 г. заседание, като в Д. В. бр. 34/2025 г. е публикувана обява за провеждането му със определен срок за подаване на документи за кандидатстване в рамките на два месеца, считано от публикуване на обявата. С решение, обективирано в протокол №3 от 15.05.2025 г. от проведено на същата дата заседание на факултетния съвет при ФХТ е утвърден предложения от Комисията по академично развитие състав и резервни членове на научно жури във връзка с обявения конкурс. Със заповед №Р-ОХ-337 от 10.06.2025 г. на ректора на ХМТУ-гр. София е назначено научното жури с поименно определени вътрешни, външни и съответно резервни на тях членове /л. 44 от адм. д. №9207/2025 г., по описа на АдмС-София- град/. Със заповед №Р-ОХ-356 от 20.06.2025 г. на ректора на университета е назначена комисия за разглеждане на постъпилите документи на кандидатите за заемане на конкурсната длъжност с председател – заместник ректорът по научните дейности и двама членове –всички те, поименно и чрез заеманите от тях длъжности посочени в заповедта. Определена е и дата за провеждане на заседанието на комисията – 23.06.2025 г. /л. 15 от адм. д. №9207/2025 г., по описа на АдмС-София- град/. След разглеждане на постъпилите документи, П. П. е допуснат до участие в конкурса, видно от решението, съдържащо се в протокол №152 от 23.06.2025 г. на комисията по допускане. С протокол №153 от същата дата комисията е допуснала до участие в конкурса и подалата документи кандидатка ас. д-р. инж. В. И.. Първото заседание на научното жури е проведено на 25.06.2025 г., за което е съставен протокол с №2-79-1 от същата дата /л. 36 от адм. д. №9207/2025 г., по описа на АдмС-София- град/. На това заседание журито е избрало свой председател, допуснало е до конкурса двамата подали документи кандидати – д-р П. П. и ас. д-р., инж. В. И., отчитайки, че и двама покриват изпълнението на минималните национални изисквания съобразно резултатите и приносите им, приело е, че представянето от кандидатите на избрана от тях тема ще бъде във вид на презентация с продължителност до 20 минути, както и че това ще се случи на заключителното заседание на научното жури, за дата и час на провеждането на което са определени 17.07.2025 г. от 10.00 часа. По делото са налични попълнени от членовете на научното жури декларации за липсата на свързаност по смисъла на §1 от ДР на ЗРАСРБ с кандидатите. Протоколът е подписан от председателя на научното жури и от протоколиста на заседанието. Жалбоподателят е уведомен по електронен път на 26.06.2025 г. за допускането си до конкурса, като е запознат с датата, часа и мястото на провеждане на заключителното заседание на научното жури, и му е изпратен конспект за избор на учебна тема, която да презентира. Видно от Протокол № 2-79-2 от 17.07.2025 г. от заседание на научното жури, на същата дата е проведено заключителното заседание, на което се е явил само един от допуснатите до участие кандидати - ас. д-р., инж. В. И.. В протокола е отразено, че кандидатът П. К. П. не се е явил. Въз основа на извършеното от членовете на научното жури писмено оценяване на единствения явил се кандидат, същият е класиран на първо място. Въз основа на получената обща средна оценка от представянето научното жури е предложило В. И. да бъде избрана да заеме академична длъжност главен асистент, за която е обявена процедурата. По делото е приложен доклад, изготвен от председателя на научното жури /л. 44/, адресиран до декана на ФХТ, в който с оглед представянето на единствено явилия се кандидат, същият се предлага да бъде избран за заемане на длъжността. С писмо изх. №НД-20-28 от 18.07.2025 г. на председателя на научното жури В. И. е уведомена за резултата от оценяването й. С оспореното решение, обективирано в т. 1 на протокол № 7/ 22.07.2025 г. от проведено на същата дата заседание на факултетния съвет при ФХТ, е приключена конкурсната процедура за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедра „Аналитична химия“, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2 Химически науки, научна специалност „Аналитична химия“ и за заемане на длъжността е избрана асистент В. Г. И. /л. 43/. На заседанието е разгледан и обсъден изготвеният от председателя на научното жури доклад, като след подлагане на гласуване на направеното в него предложение за избор, същото е възприето единодушно от ФС. Със заповед №Р-НД-228 от 24.07.2025 г. на ректора на ХТМУ-гр. София /л. 43 от адм. д. №9207/2025 г., по описа на АдмС-София- град/ е утвърден изборът на ас. д-р., инж. В. И. за заемане на въпросната академична длъжност. По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт, която всъщност представлява документацията по провеждане на конкурса в т. ч. и подадените от двамата кандидата документи за участие. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Решенията на факултетните съвети за заемане на академична длъжност имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Те подлежат на съдебен контрол съгласно изричната норма на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ и без да са обжалвани по административен ред пред Министъра на образованието, като доколкото в специалния закон /ЗРАСРБ/ не се съдържат специални правила относно тези актове, следва са се прилагат общите такива, регламентирани в АПК. Съдът приема, че за жалбоподателя, който е бил допуснат до участие в конкурса, но не се е явил на заключителното заседание на научното жури, без съответно да изложи уважителни причини за това и на практика се е отказал от по-нататъшното си участие в процедурата, е налице правен интерес да обжалва крайния акт, с който процедурата е завършила, тъй като макар и без особена конкретика, в жалбата му се съдържат твърдения за допуснати в хода на конкурса процедурни нарушения. Поради неучастието на П.П. в процеса по оценяване, съдебният контрол върху административния акт следва да се фокусира единствено върху процедурата по провеждането на конкурса, но не и относно извършеното оценяване на другия кандидат, доводи за неправилност на което се поддържат в жалбата. Доколкото в оспореното решение от 22.07.2025 г. на факултетния съвет не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, съдът приема, че съобразно правилото, съдържащо се в чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване на решението се удължава на два месеца, като към датата на депозиране на жалбата в Административен съд - София-град /20.08.2025 г./ този срок не е изтекъл. Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК съгл. чл.32, ал.8 от Закона за развитието на академичния състав на РБългария и в предвидения от закона срок, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Преди всичко останало и за да бъде внесена яснота относно правния спор на плоскостта на относимите за случая материалноправни норми, съдът счита за уместно да онагледи процедурата, т. е. процесуалния ред при който се провежда конкурс от вида на процесния. Съгласно чл.18, ал.3 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент", се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 19 – 23 от ЗРАСРБ, съответно в чл. 45-52 от ППЗРАСРБ и раздел III от ППРОААСВВУ. Тя представлява съвкупност от множество правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора за конкретната длъжност. Според чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на "минималните национални изисквания" по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а и чл. 4б от ППЗРАСРБ, и на "допълнителните изисквания" към кандидатите, които научните организации могат да определят "при спазване на този закон и правилника за прилагането му", на основание чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а, ал. 2 и ал. 3 от ППЗРАСРБ, като групите показатели и минималните точки по групи показатели са определени в Таблица 1 - Приложение към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ, където в забележка е посочено и то с правнорелевантно значение, че изпълнението на минималните национални изисквания е само условие за допуск до участие в процедурите по ЗРАСРБ. Освен съответствието с тези изисквания, кандидадът следва да притежава и образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. Визираното двуфазно производство протича по правилата, посочени в чл. 20 – 23 от ЗРАСРБ, съответно по чл. 45 – чл. 51 от ППЗРАСРБ, както и правилника на научната организация, към който препраща чл. 51, ал. 2 от ППЗРАСРБ, и приключва с решението на факултетния/научния съвет за избор на един от кандидатите. Първата фаза на процедурата – конкурс, се провежда от петчленно научно жури от хабилитирани лица, най-малко двама от членовете на което са външни за съответната научна организация, а за председател се определя вътрешен за научната организация член на журито, като съставът му се определя със заповед на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено след утвърждаването му от научния съвет. В чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано, в чл. 48, ал. 3 ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа - чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ. При систематическото тълкуване на цитираните правни норми се налага извода, че комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на научното жури като извърши формален преглед на изискванията за допустимост. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на законовите изисквания към кандидатите, без минималните национални изисквания и изискванията по чл. 1а, ал. 2, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане или не, което е в правомощията на научното жури, съгласно изричното законово предписание – аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗРАСРБ. Конкурсът, съгласно чл. 21, ал. 3 изр. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 48, ал. 6 от ППЗРАСРБ, се провежда по документи. В чл. 21, ал. 3, изр. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 3 от ППЗРАСРБ, е регламентирано, че в рамките заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито. Всеки член на журито "оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на допълнителните изисквания по чл. 2б, ал. 5" /чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ЗРАСРБ/. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗРАСРБ всеки член на журито "оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите", отново въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания, посочени в Правилника на научната организация. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 4 от ППЗРАСРБ, председателят на журито представя обобщен доклад -заключение, в който се включва и решението по ал. 1, за резултатите от конкурса не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на научната организация, с предложение за провеждане на избор. Във втората фаза на производството, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 51 от ППЗРАСРБ, факултетният, съответно научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят в правилника на съответната научна организация. Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора в срок до 14 дни след заседанието. Оспореният административен акт е издаден от компетентентния по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 51, ал. 1 от ППЗРАСРБ орган - факултетният/научният съвет на съответната научна организация, който е извършил избора, като в случая това е факултетният съвет /ФС/ при Факултета по химични технологии на Химикотехнологичен и металургичен университет-гр. София. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, като актът съдържа и съответните за взетото решение мотиви. Действително в съдържанието на същия липсва подробно изложение на фактическите и правните съображения на органа за извършения избор, но доколкото очевидно ФС възприема доклада и предложението на научното жури и се позовава на тях, то следва да се приеме, че конкретната фактическа обосновка за извършения избор се съдържат в документите, предхождащи постановяването на крайния акт, с което е изпълнено изискването на закона за мотивиране на възприетото крайно решение. Оспореното решение е прието на редовно заседание на ФС при ФХТ при наличие на изискуемия кворум и след проведено явно гласувано, при което единодушно / с 20 гласа 4за“/ е избрана асм.В. Г. И. да заеме академчмичната длъжност „главен асистент“ по 4.2 Химически науки /Аналитична химия/. Крайното волеизявление на административния орган е формулирано ясно и точно, като диспозитивът на оспорения акт не създава неяснота или съмнение във волята на издателя му. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в т. ч. специалните такива, съдържащи се в ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ. В случая процедурата за заемане на вакантна академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедра „Аналитична химия“ при ХТМУ-гр. София, в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.2 Химически науки, научна специалност „Аналитична химия“ е обявена от овластен за това орган – академичния съвет на висшето училище – арг.чл. 24, ал. 1 от Закона за висшето образование. Обява за това е публикувана в Държавен вестник, като по този начин са изпълнени изискванията на закона за публичност и достъпност. Определените срокове за участие в процедурата са съобразени със законоустановените и същите са спазени, като такива се явяват и тези, свързани с извършената проверка за допустимост на кандидатите и обявяване на резултатите за допуснатите кандидати, както и провеждането на заседанията на научното жури, изготвянето на заключителен доклад от председателя му, съответно представянето на този доклад на факултетния съвет, вземането на решение от последния за избор и уведомяването на кандидатите, участвали в конкурса за получените резултати от оценяването. Както комисията по допустимост, така и научното жури са определени от компетентния за това орган, като техният състав отговаря на посочените от закона изисквания, както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. По делото безспорно се установява, че научното жури е провело две заседания, като на първото е избрало свой председател, допуснало е кандидатите до участие е приело правилата, по които ще се провежда конкурса. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че е допуснат до втората фаза на процедурата, като едновременно с това му е изпратен конспект за избор на тема, която да бъде презентирана на заключителното заседание на научното жури. Заключителното заседание на научното жури е проведено на 17.07.2025 г., за което е съставен съответен протокол, подписан от представляващия помощния орган и съдържа взетите решения за класирането на явилите се кандидати и направеното до решаващия орган предложение за избор. Всъщност в документа са инкорпорирани и дадените оценки от членовете на журито, но само по отношение кандидата В. И., доколкото жалбоподателят не се е явил на заседанието. С тези действия са изпълнени изискванията на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗРАСРБ. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 4 от ППЗРАСРБ, председателят на журито е представил обобщен доклад до факултетния съвет, в който се съдържа конкретно предложение за избор. Следва да се отбележи, че П. П. не се е позовал на уважителни причини за неявяването си на насроченото заключително заседание на научното жури. По делото е приложена кореспонденция, водена по електронен път между жалбоподателя и администрацията на висшето училище, като в нея липсват изложени уважителни причини – конкретни твърдения за внезапно настъпили неотстраними пречки, препятстващи възможността кандидатът да се яви на заключителното изслушване пред научното жури. В хода на настоящото съдебно производство също не бяха представени доказателства от страна на оспорващия за наличие на непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, възпрепятствало явяването му на заключителното заседание, за провеждането на което е бил своевременно уведомен. Чрез неучастието си в заключителния етап от конкурсната процедура П. несъмнено е манифестирал отказ да продължи участие в конкурса, респ. отказ от заявеното намерение да бъде назначен на академичната длъжност „главен асистент“. Доколкото кандидатът П. П. не е бил оценяван от научното жури, то не следва да бъдат подлагани на съдебен контрол извършените от научното жури същински действия по оценяване на другия кандидат. Научното жури е експертен орган, изразяващ становище за качествата на кандидатите и научния им принос, но предложението му не обвързва административния орган при вземане на решение. Произнасянето на научното жури е условие, без което не може да приключи процедурата, но то няма значението на правопораждащ факт. Преценката за заемане на академична длъжност от кандидата се извършва окончателно от факултетния/научния съвет и е израз на оперативната самостоятелност на съвета като ръководен и решаващ орган в процедурата. В случая факултетният съвет е възприел предложението на научното жури, като в установения срок е взел своето решение, обективирано по съответния ред. Оспореното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Както вече бе посочено съгласно чл. 1а от ПЗРАСРБ кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ /Приложение №1 към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ/. Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Съдът не разполага с компетентност да преценява качествата на кандидатите, нито научната стойност на публикациите им. Преценката за това е единствено в компетентността на научното жури, съответно на факултетния съвет, последният в качеството си на орган на академичното управление и стожер в утвърждаване на принципа за академичната автономия. По тази причина съдът не може и не следва да обсъжда наведените твърдения и представени доказателства за научната специализация, постижения и професионална квалификация развитие, както на жалбоподателя, така и на явилия се на заключителното интервю кандидат, а следи единствено дали те не са игнорирани от органа, което в случая очевидно не е така. Изрично становище за покриване на минималните национални изисквания от страна на П. П. се съдържа във волеизявленията на помощния орган в процедурата, а констатации за представянето му пред журито реално липсват, предвид неявяването му на заключителното заседание. В случая съдът не дължи анализ на конкретното представяне на кандидата В. И. на проведеното заключително заседание, а следва единствено да извърши проверка, въз основа на установените по делото факти, дали проведената процедура и нейният краен резултат в т. ч. извършеният на база проведеното класиране избор за заемане на вакантната длъжност, удовлетворяват изискванията на закона от гл. т. осъществяването на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на относимите материалноправни норми, уреждащи сложния фактически състав по избор на академичната длъжност „главен асистент“. В конкретния случай съдът приема, че обективираното в протокол №7 от 22.07.2025 решение на факултетния съвет при ФХТ за приключване на процедурата и избор на кандидата В. И. е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Принципите за развитие на академичния състав, дефинирани в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ, са насочени към постигане на баланс между академичната автономия и свободното развитие на академичния състав, от една страна, и обществения интерес, който предполага контрол върху качеството на образователния процес и научните изследвания, от друга страна. Приемайки че кандидатът В. И. отговаря на условията за заемане на длъжността от гл. т. покриване на изискванията на чл. 1а от ПЗРАСРБ, факултетният съвет при ФХТ се е ръководил от целта на закона да гарантира именно баланса на посочените по-горе интереси. По изложените съображения съдът приема, че липсват основания за отмяна на оспорения по делото административен акт, като подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на Химикотехнологичен и металургичен университет гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв, определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд