Решение № 13893 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от "С. д." ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Р. С. Д., със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет. 3, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000323005337 – 091 – 001/ 29.03.2023 г., потвърден с Решение № 91/ 17.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/, с който за ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10.2023 г. в размер на 8782, 67 (осем хиляди седемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем ст.) главница и лихва в размер на 449, 87 (четиристотин четиридесет и девет лв. и осемдесет и седем ст.). Задълженията са във връзка с отказ на приходната администрация да признае на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1600004115 от 27.10.2023 г., издадена на ревизираното търговско дружество "Сийком дизайн" ЕООД от „Ауто Бохемия“ АД за покупка на лек автомобил „Шкода – Октавия селекшън“ (с рег. № [рег. номер]). В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на констатациите на органите по приходите, послужили за издаване на процесния РА. Твърди се, че лекият автомобил не е закупен и не се ползва за лични нужди, а с търговска цел и по-конкретно – за отдаване под наем. В подкрепа на тези твърдения е посочено, че автомобилът вече е отдаван под наем - краткосрочно два пъти през м. 12.2023 г. и дългосрочно през м. 02.2024 година, за което са налице доказателства. Извършено е позоваване на съдебна практика по чл. 9 на Директива 2006/112/ЕО и практика на СЕС по приложението му. Сочи се, че през ревизирания период, дружеството извършва облагаеми доставки на услуги с процесния лек автомобил, от което реализира приходи, съответно – формирана е печалба. Последното следва да се приеме като основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 от ЗДДС по фактурата за закупуването му, тъй като е доказано неговото използване за икономическата дейност на дружеството. Отправя се искане за отмяна на Ревизионния акт, потвърден с решението на директора на ОДОП- Варна при ЦУ на НАП. Претендират се и разноски. В съдебно заседание, "С. д." ЕООД, чрез пълномощник, поддържа жалбата. Излага съображения, че резултатът от ревизията би бил друг, ако органите по приходите бяха възприели правилно фактите и становището, че предоставянето на автомобила под наем е било основна дейност на дружеството през ревизирания период, както и ако бяха съобразили наличието на други две фактури на друго дружество – „С. М.“ ЕООД, които имат отношение към формирането на задълженията за процесния данъчен период. Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. Д. М., поддържа становище за неоснователност на жалбата въз основа на подробно изложените в ревизионния акт аргументи. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 030003230053337 – 020 – 001/ 05.09.2023 г., издадена от Р. М. С., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения корпоративен данък, за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и за данък върху добавената стойност, за периода от 01.06.2022 г. до 31.03.2023 г., като е посочено, че следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 05.09.2023 г. Определен е ревизиращ екип в състав: А. Д. С. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С. З. Ш. – инспектор по приходите. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/030003230053337 – 020 – 002/ 11.12.2023 г., издадена от Р. М. С., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, е изменен срокът за извършване на ревизията – 16.02.2024 година. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/030003230053337 – 020 – 003/ 20.12.2023 г., издадена от Р. М. С., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна е изменен обхватът на ревизията, като същата включва следните видове задължения: корпоративен данък, за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.; данък върху добавената стойност, за периода от 01.04.2023 г. до 31.10.2023 г.; данък върху добавената стойност, за периода от 01.06.2022 г. до 31.03.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323005337-092-001/29.02.2024 г., в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. Производството е финализирано с издаване на РА № Р-03000323005337-091-001/ 29.03.2024 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от възложителя и ръководителя на ревизията, с който на „С. д.“ ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 8878.21 лв. и 650.02 лева – лихви. Ревизионен акт № Р-03000323005337-091-001/ 29.03.2024 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, като с Решение № 91/ 17.06.2024 г. същият е потвърден изцяло. В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации: „С. д.“ ЕООД е местно търговско дружество, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 03.06.2022 г., със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], [адрес]. По отношение на ревизираното дружество липсват данни за открити производства по несъстоятелност и ликвидация. По реда на ДОПК дружеството е регистрирано в компетентната ТД на НАП – Варна на 03.06.2022 год. По реда на ЗДДС дружеството е регистрирано на 06.06.2022 г. по избор, независимо от облагаемия оборот. Предметът на дейност на „С.д.“ ЕООД е строителни дейности, извършване на строителни услуги и продажба на стоки във връзка с извършвани услуги по строително-монтажни работи (СМР). Същият основен предмет на дейност е посочен от органите, представляващи дружеството, и в представените писмени обяснения и декларации. Към момента на извършване на ревизията, дружеството няма нает персонал, няма обекти, складови бази и т.н. Дейността се извършва чрез наемане на подизпълнители. Установено е също, че през ревизирания период, „С.д.н“ ЕООД закупува моторно превозно средство - Шкода Октавия Селекшън 2, 0 TDI /85kW/ 115к.с. от „А. Б.“ АД с ЕИК ••••с договор за покупко-продажба №0405201_РРА_000326/ 26.10.2023г. /стр. 250 от преписката/. Стойността на автомобила е в размер на 52 696 лв. с включен ДДС. Към договора има представен приемо-предавателен протокол от 30.10.2023 г. /л. 250 – гръб от преписката/, с който автомобилът е предаден от продавача на купувача. Талонът за собственост на автомобила е на името на „С.д.“ ЕООД /л.249 от преписката/. Представена е фактура № 1600004115/ 27.10.2023г. с доставчик „А. Б." АД с ЕИК ••• и предмет - продажба на лек автомобил Шкода Октавия Селекшън TDI /85kW/ 115к.с. с данъчна основа /ДО/ 43 913.33лв. и начислен ДДС 8782, 67лв. /л.240-гръб/. Установено е също, че дружеството е ползвало данъчен кредит за покупката през дан. период м.10/ 2023 година. В ревизионното производство от ревизираното лице са представени фактури за извършени услуги със закупения лек автомобил, изразяващи се в отдаването му под наем, а именно: 1. Фактура № 17/ 04.12.2023г. /л.243 от преписката/ с получател Р. Д. М., с предмет по фактурата - отдаване под наем на лек автомобил Шкода с peг. № [рег. номер] за срок от 5 дни, за по 30лв. на ден - ДО в размер на 150лв. и начислен ДДС в размер на 30 лева. Във връзка със същата фактура е представен Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 04.12.2023г. /стр.243- гръб от преписката/; 2. Фактура № 18/ 20.12.2023г. /л.247 от преписката/ с получател П. Л. Т., с предмет по фактурата отдаване под наем на лек автомобил Шкода с peг. № [рег. номер] за срок от 3 дни, за по 30 лв. на ден - ДО в размер на 90лв. и начислен ДДС в размер на 18 лева. По повод на тази фактура е представен Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 20.12.2023г. /л.247 гръб/ и приемо-предавателен протокол от 22.12.2023 година. На „С. д.“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 03000323005337-040-003/ 21.02.2024г. /л.335-342/, с което са изискани доказателства във връзка със закупеното превозно средство - документи свързани с извършени пътувания на автомобила от закупуването му до момента на ревизията - пътни листи, товарителници, фактури за гориво, свидетелство за правоуправление на водачите, заповеди за командировка, документи, регламентиращи взаимоотношенията на водачите на автомобила със „С.д.“ ЕООД, показания на километража при покупката на автомобила към момента. Изискана също е и информация дали превозното средство е напускало границите на България. В отговор на искането от счетоводителя на ревизираното лице са представени: 1./ регистрационна карта на бежанец на името на Ю. Р. Б., родена на [дата]. в Украйна, като наемател на превозното средство - с предоставена временна закрила № 825150237, издадена на 16.02.2023 г. и със срок на валидност до 04.03.2024 г.; 2./ Договор за наем на лек автомобил от 27.02.2024 г., сключен между „С. д.“ ЕООД, като наемодател от една страна, и Ю. Р. Б., като наемател от друга страна; 3./ снимка на таблото на автомобила с информация за километропоказателя, със засечена стойност за изминати километри - 294 км.; 4./ приемо- предавателен протокол от 29.02.2024г., съгласно който автомобилът, предмет на Договора за наем, се предава ведно с ключ, талон /малък/, застраховка „Гражданска отговорност“, контролен талон за годишен технически преглед, горивна наличност 12 л.; копие на свидетелство за управление на МПС на Ю. Б., издадено от Украйна (без превод на български език). Видно от съдържанието на договора за наем на автомобила, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване лек автомобил: марка Шкода Октавия селекшън 2, 0 TDI, бял цвят, peг. № [рег. номер], при условията на „RENT A CAR", срещу заплащане на възнаграждение. Срокът на договора е три години. Върху самото свидетелството за управление на МПС на Ю. Б. липсва информация относно срока на неговата валидност. За целите на ревизията на 01.03.2024 г. ревизиращите извръшват оглед на процесния лек автомобил Ш. О., с peг. № [рег. номер], в присъствието на представляващия ревизираното лице Р. С. Д., на посочен от него адрес в град Варна, [улица], бл.14, вх. А. Резултатите от огледа са обективирани в протокол № 1889060/ 01.03.2024г. (л. 360 от преписката). Протоколът е подписан от Р. С.. Д., без възражения. Установено е, че към 01.03.2024 г. километропоказателят на МПС показва пробег от 310 км., като автомобилът се използва от представляващия дружеството от приемането му до момента на огледа. По информация на Д., автомобилът е отдаван под наем два пъти през месец декември на физически лица по празниците, за което не са изготвяни пътни листи. За изясняване на всички факти и обстоятелства, относими към предмета на ревизионното производство, органите по приходи изискват документи за самоличност на наемателя Ю. Б. с цел да се осъществи връзка с нея. На 22.03.2024 г. на електронния адрес на органа по приходите е изпратено копие от регистрационна карта на чужденец, с предоставената временна закрила № 825150237 от 16.02.2023 г., валидна до 04.03.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-03000323005337-041-003/ 25.03.2024 г. ревизиращите изискват документи и писмени обяснения от Ю. Б. /л.375 от преписката/. Предприети са действия по връчване на искането, като е посетен указания в Договора за отдаване под наем на лекия автомобил адрес на Ю. Б. - гр. Варна, к.к. „Св.Св. К. и Е., комплекс А. Д., корпус 3, ет.З, ап. 13. Лицето не е открито на посочения адрес, което е описано в протокол № 18888909/25.03.2024 година. Искането е изпратено и по пощата, но се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. От органите по приходи е изготвено и връчено, чрез електронния обмен на данни, Искане за извършване на действия до други контролни органи № Р-03000323005337-032- 001/ 22.03.2024 г. (л.373 от преписката), с което е изискана информация от ОД на МВР Добрич относно лицето Ю. Б., и по-конкретно издавани ли са документи за самоличност на това лице; издавано ли е свидетелство за управление на МПС на същото; информация с данни за дата на напускане и дата на завръщане в страната на лицето и за държави на пребиваване, в случай, че е налична такава информация. В отговор от ОД на МВР гр. Добрич е получено писмо изх.№357000-3142/28.03.2024г. (л.383 от преписката), от което става ясно, че при проверка в информационната система на МВР е установено, че Ю. Р. Б., [ЛНЧ], с гражданство Украйна, за периода 01.01.2024 - 27.03.2024 г. е извършила пътувания през ГКПП Аерогара Варна както следва: Излизане от РБ - на 16.01.2024 г. в 9: 47 ч.; Влизане в РБ - на 08.02.2024 г. в 15, 32 ч.; Излизане от РБ - на 21.03.2024 в 9: 25 часа. Лицето е със статут на временна закрила и има издаден документ „Карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825150237, издадена на 16.02.2023 г., валидна до 04.03.2024 г., без да е подновена и няма издадено СУМПС на името на същото лице. Анализът на подписите върху документите, представени от ревизираното лице в хода на ревизията, издадени на лицето Ю. Р. Б., пораждат съмнения относно автентичността на подписа на това лице върху договора за наем на лекия автомобил. В хода на ревизионното производство, при извършена проверка в информационния масив на НАП, по отношение на двете физически лица, посочени като наематели по краткосрочните договори за наем на МПС от м декември 2023 г., органите по приходи установяват, че те са собственици на лични леки автомобили съответно: Р. Д. М., [ЕГН], е собственик на две МПС -О. В., с регистрационен номер [рег. номер] и МПС БМВ/530Д, с peг. номер [рег. номер]; П. Л. Т., [ЕГН], е собственик на МПС Фолксваген голф, рег. номер [рег. номер] и МПС Мицубиши Лансер с рег. номер [рег. номер]. С оглед на тези констатации, органите по приходи достигат до извод, че посочените лица нямат обективна необходимост от наемане на лек автомобил. По тези съображения, доводите на представляващия ревизираното дружество - за закупуване на автомобила с цел да бъде отдаван под наем, не се приемат от ревизиращия екип, доказателствата. Относно представените от „С. Д.“ ЕООД документи ревизиращите са заключават, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, за да удостоверят изгодни за ревизираното дружество факти, поради което нямат нужната доказателствена стойност. Формиран е извод, че автомобилът реално не е отдаван под наем. Всичко, изложено по-горе, мотивира органите на приходната администрация да приемат, че за данъчен период м.10.2023г. не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8782.67лв. (осем хиляди седемстотин осемдесет и два лв. и шестдесет и седем стотинки) по фактурата за покупка с №1600004115/27.10.2023г. на лек автомобил марка Шкода, модел Октавия Селекшън на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, както и поради липса на условията на чл.70, ал.2 от ЗДДС. По изложените съображения, с оспорения в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р – 03000323005337 – 091 – 001/ 29.03.2023 г. за данъчен период м. 10.2023 г. за ревизираното лице „С. Д. ЕООД са установени задължения по ЗДДС в посочения в предходното изречение размер, както и лихви в размер на 449, 87 лева. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса, от вещото лице Г. К., е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява следното: фактура № 17 от 04.12.2023 г. и фактура № 18 от 20.12.2023 г., издадени от „С. Д.“ ЕООД, са осчетоводени в м. декември 2023 година; по двете фактури са извършени плащания – по фактурата от 04.12.2023 г. в брой на 18.01.2024 година, а по фактурата от 20.12.2023 г. – по банков път на 11.04.2024 година; начисленият по същите фактури ДДС в общ размер 48, 00 лв. е приспаднат от данъчния кредит за възстановяване, възникнал през м. декември 2023 година; през периода 26.10.2023 г. – 31.12.2023 г. няма издадени други фактури, с основание договор за наем на автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер]; процесната фактура № 1600004115 от 27.10.2023 г. е осчетоводена от „С. Д.“ ЕООД по дебитната счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“; „С.Д.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесната фактура № 1600004115 от 27.10.2023 г. в размер на 8782, 67 лв., през м. Октомври 2023 г. От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К. К., се установява следното: в случай, че се приеме, че фактури с номера №1/ 16.06.2022г. и № 2/ 15.06.2022г. са нищожни, то нетните приходи на „С.д.“ ЕООД за 2022 г. ще бъдат 31 686, 00 лв., резултатът ще бъде печалба в размер на 1 813, 44 лева, респ. размерът на корпоративния данък за 2022г. ще бъде 181, 34 лева; в случая внесеният от ревизираното лице корпоративен данък за 2022 г. е 3 181, 34 лева, поради което ще е налице надвнесен корпоративен данък за 2022г. в размер на 3 000.00 лева; ако се приеме, че фактури с номера №1/16.06.2022г. и №2/15.06.2022г. са нищожни, то резултата по Справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. юни 2022г. би бил 6 000, 00 лв. ДДС за възстановяване; ако се приеме, че "С. д.” ЕООД няма право на приспадане на данъчен кредит, по фактура №1600004115/ 27.10.2023г., то задължението за данъчен период м. октомври 202Зг. ще бъде 7470, 00 лв. ДДС за внасяне и лихви за забава от 449, 87лв., изчислени върху 8 782, 67лева. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Р. Д. М., П. Л. Т. и Ю. Р. Б.. В показанията си свидетелят М. излага, че е наел автомобил Шкода Октавия с peг. № [рег. номер], през м. декември 2023 г., за семейно пътуване извън град Варна, тъй като не притежава личен автомобил. Уговорената наемна цена е 30 лв. с ДДС, на ден. Автомобилът и ключовете са му предадени от собственика – Р. Д., на паркинг, находящ се някъде около светофарите в началото на [улица]в посока „Максуда“. Ползва автомобила го 5 дни, за което заплаща по банков път 180 лв. с ДДС, по сметка на собственика, без да уточнява дали на физическо или на юридическо лице. Свидетелят не може да отговори дали са му издавани други документи, освен договора за наем на автомобила. В показанията си свидетеля Т. излага, че наема процесния автомобил, за периода от 20.12.2023 г. до 23.12.2023 г., за да пътува до гр. Бяла, поради неизправност на личния му автомобил. Не помни мястото, на което му е предаден автомобила и ключовете за него, но помни, че го връща на наемодателя в района на читалище „М.. Познава се лично с Р. Д., тъй като са колеги, работят заедно и са приятели. От същия разбрал, че дружеството развива дейност като отдава лек автомобил под наем. Спомня си, че за наемането на автомобила подписали договор и приемо-предавателен протокол. Не си спомня дали са му издавани документи за извършеното плащане. В показанията си свидетелят Ю. Р. Б. излага, че познава Р. Д. по повод на колата, която взела от него под наем през 2024 година. Не помни точната дата, като твърди, че всички данни относно договорните им отношения са посочени в самия договор. Казва, че ползва същия автомобил под наем и към момента на даване на гласните показания пред съда. От предването/ получаването, до момента, превозното средство е непрекъснато в нейно владение, без да е връщано на собственика. За възможността да наеме тази кола узнала от своя бивш счетоводител, който е приятел на Р. Д.. Получава автомобила лично от Д. от място в близост до дома му – някъде в района на пицария „Д.“, близо до разклона за Виница. Свидетелката твърди, че наемът, който плаща за колата, е 750 лв. на месец. Сумата плаща в брой. Фактури не са й издавани. Парите за наема дава лично на Р. (Д.). Срещат се един път в месеца за наема някъде навън, на улицата. Заявява, че е управлява автомобила само на територията на Република България, един - два пъти е пътува до Румъния. Срокът на нейното разрешително за пребиваване в Република България е удължен до 2025 година. Срокът на валидност на притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС отговаря, заявява че същото е безсрочно. Твърди, че лекият автомобил нощува на наето от нея паркомясто в комплекса, където живее. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото съдебно производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство, и органа, определен за ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионният акт, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че заповедта за възлагане на ревизия и тези за нейното изменение са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства, а и не се оспорва от дружеството-жалбоподател. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица. Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която публичните задължения са установени по основание, период, размер и по субект. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възражението от задълженото лице за неоснователни. Неразделна част от РА е ревизионният доклад, който е издаден в 14-дневния срок, визиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК. Същият има и предписаното в чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК съдържание. Видно от административната преписка РД е връчен по електронен път на ревизираното лице, като на същото е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Органът, възложил ревизията, съвместно с ръководителя на ревизията са издали оспорения в настоящото производство ревизионен акт в предвидения в чл. 119, ал. 2 ДОПК 14-дневен срок. При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и обосноваващи отмяна на РА на това основание. Ревизиращият екип е събрал относимите и допустими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата. В настоящия случай органите по приходите са проявили активност в събирането и анализираното на представените доказателства, провеждайки множество процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад. Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност, поради липса на компетентност у неговите издатели. Между страните в производството липсва спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон. С РА е установено задължение по ЗДДС на оспорващото дружество за м. 10.2023 г., което влиза във времевия и предметен обхват на ревизията, съгласно заповедта за нейното възлагане. С разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, е възведено общото правило, че с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1./ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2./ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3./ осъществен от него внос; 4./ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС. Съгласно чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 2, 5 ал. 3 от ЗДДС. Правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, поради което настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане. В тази насока е и разпоредбата на член 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240. Като неразделна част от механизма на облагане с ДДС правото на приспадане на ДДС представлява основен принцип, присъщ на общата система на ДДС и по правило не може да бъде ограничавано. Установеният в Директива 2006/112/ЕО (респективно в ЗДДС, доколкото Директивата е транспонирана в националното ни законодателство) режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че дейностите по принцип подлежат на облагане с ДДС (Решение на Съда от 16 февруари 2012 година по дело C-118/11 по дело "ЕОН А.М." ООД срещу Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, точка 43, Решение от 12 февруари 2009 г. по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C-515/07, Сборник, стр. I-839, точка 27, Решение от 22 февруари 2001 г. по дело Abbey National, C-408/98, Recueil, стр. I-1361, точка 24 и цитираната съдебна практика). Следователно, когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък по извършени доставки, нито да се приспада данък по получени доставки (вж. Решение на Съда от 16 февруари 2012 година по дело C-118/11 по дело "ЕОН А.М." ООД срещу Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, точка 44, Решение от 30 март 2006 г. по дело Uudenkaupungin kaupunki, C-184/04, Recueil, стр. I-3039, точка 24 и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Wollny, C-72/05, Recueil, стр. I-8297, точка 20). В разглеждания случай, липсва спор, а и се установява от приобщения по административната преписка договор № 0405201_РРА_000326 от 26.10.2023 год., че данъчнозадълженото лице „С.Д.“ ЕООД реално придобива чрез покупко-продажба лек автомобил „Шкода – Октавия селекшън“, с рег. № [рег. номер], от „Ауто Бохемия“ АД. В тази връзка, от продавача - „А. Б.я“ АД е издадена фактура № 1600004115/ 27.10.2023 г., за сумата от 52696, 00 лв., от които 43913, 33 лв. данъчна основа и 8782, 67 лв. ДДС. С оглед на изложеното по-горе и на фактите по делото, данъчното събитие е настъпило именно на 27.10.2023 г., поради което правилно задължението по ЗДДС е начислено в д. п. м. 10.2023 година. Видно от доказателствата по делото, именно през този данъчен период е приспаднат данъчния кредит по посочената фактура, в размер на 8782, 67 лева. Спорен по делото е въпросът относно наличие на основание за приспадане на данъчния кредит от ревизираното дружество. При формиране на изводите по този въпрос следва да бъде отчетено, че в разглеждания случай реалното извършване на доставката, както и наличието на първичен счетоводен документ не са достатъчни условия за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. С разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Те са изрично изброени в точки от 1 до 6 включително, като именно относно едно от тези ограничения е концентриран спора по настоящото производство. Касае се за т. 4 от ал. 1 на чл. 70 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Изключенията (изключенията от изключението) от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС са уредени във втората