Решение № 1878 от 11.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1283/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на Е. С. Д., уточнена със заявление от 04.11.2024 г., против заповед № 18-1769/12.02.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград (СГКК), в частта, с която е изменена границата между имоти с идентификатори 07168.501.25 и 07168.501.73 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място]. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. Ф., оспорва заповедта като незаконосъобразна. В жалбата и в хода на устните състезания се поддържа, че заповедта е издадена в производство, образувано от ненадлежна страна – Д. К., както и че не е отчетено съществуването на материализираната граница между имотите, а също и че регулационният план от 1959 г. на [населено място] не е приложен спрямо процесните имоти. Поддържа по същество, че допуснатото изменение засяга неговия собствен имот (07168.501.25) като отнема част от същия. Иска се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на разноски. Ответникът – началникът на СГКК – Благоевград с формално писмено становище от 10.10.2024 г. оспорва жалбата. Заинтересованата страна – „Кенеди метал“ ЕООД, представлявана от адв. Р., счита жалбата за основателна и поддържа искането на жалбоподателя за отмяна на оспорваната заповед. Не се претендират разноски. Заинтересованата страна - Д. К. К., представляван от адв. Р.-В., оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва основателността на претенцията за собственост на жалбоподателя към площите, предмет на изменението. Сочи, че верните граници на имота на жалбоподателя са отразени през 2011 г. с влязло в сила изменение на кадастралния план. Оспорва твърдението на жалбоподателя за съществуването на материализираната на място ограда от 40 години между процесните имоти и се позовава на приложена между имотите регулация като аргумент за неотносимост на мястото на оградата. Претендира се присъждане на адвокатското възнаграждение. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 3569/08.11.2024 г. по делото, което продължава да поддържа. Жалбата е надлежно поправена с молба от 04.11.2024 г. като е уточнен предметът на оспорване. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването, в качеството си на легитимиран съсобственик на [имот номер] по КККР на [населено място], респ. като заинтересована страна по см. на чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 от ЗКИР. Предмет на оспорване е акт, издаден на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 от АПК и чл. 54, ал. 6 от ЗКИР с оглед местонахождението на имота в съдебния район на Административен съд – Благоевград. По отношение срочността на жалбата съдът намира, че по делото не се представиха доказателства за редовното съобщаване на оспорвания акт, поради което не е налице основание по чл. 159, т. 5 от АПК за прекратяване на производството. С определение № 3569/08.11.2024 г. по делото бяха дадени изрични указания до ответника, че не сочи доказателства за изчерпване реда по чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК преди пристъпване към съобщаване спрямо жалбоподателя на Уведомление изх.№ 24-7820/08.03.2024 г. по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК (л.26). В хода на делото не се представят допълнителни доказателства. Съгласно чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Съгласно чл. 18а, ал. 10 от АПК, когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че съобщаването чрез Уведомление изх.№ 24-7820/08.03.2024 г. по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК (л.26) е нередовно. На първо място, редът по чл. 18а, ал. 10 от АПК е приложим след установена невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18а, ал. 9, изр. първо от АПК, респ. не се твърди и не се сочат доказателства за изчерпване на реда за съобщаване чрез залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Редът по чл. 18а, ал. 9, изр. трето от АПК предполага, „че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа“ и „могат да се получат в едноседмичен срок“ в посочената канцелария. В този смисъл, редът по чл. 18а, ал. 9 от АПК е ясен и категоричен и предвижда действията по залепване/пускане на уведомление, както и засвидетелстването на тези действия, да се извършва от длъжностни лица при органа, респ. съда, както и че получаването на книжата се случва единствено в помещение (канцелария) на органа, респ. съда. Редът по чл. 18а, ал. 9 от АПК не позволява участие на пощенски оператор като посредник при съобщаването, какъвто е допустим при съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 8 от АПК. Данните, предоставени от пощенски оператор (л.28), че пратката е „непотърсен“ са основание по арг. от чл. 18а, ал. 9 от АПК да се пристъпи към залепване/пускане на уведомление, но тези действия, както бе казано вече следва да се извършват непосредствено от служители на органа, респ. съда. На второ място, по делото не е доказано ответникът да е предприел действия по установяване на постоянен адрес на Е. Д., както и на неговата месторабота, съгласно чл. 18а, ал. 8 от АПК, за да докаже, невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“ по см. на чл. 18а, ал. 10 от АПК. На трето място, по делото няма доказателства за изпълнение на указанията на ответника от 08.03.2024 г., съдържащи се в самото Уведомление изх.№ 24-7820/08.03.2024 г., а именно същото да се постави на таблото за обявления на СГКК и да се публикува на ел. страница на органа на 08.03.2024 г., респ. да бъде свалено от таблото и ел. страницата на 18.03.2024 г. В този смисъл, изпълнението на реда по чл. 18а, ал. 10 от АПК не е доказано по делото на собствено основание. При тези съображения и като не се установиха отрицателни процесуални предпоставки по чл. 159 от АПК за произнасяне по съществото на спора, съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по заявление от 05.10.2023 г. (л.54) на Д. К. К. до СГКК. С това заявление, към което е представено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-274820/29.09.2023 г., е поискано по същество изменение в КККР на [населено място] по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – непълноти или грешки. Поискано е нанасяне на нов имот с проектен [идентификатор], съгласно правото на собственост по нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Благоевград под № 153, том 7, рег. № 2057/18.08.2004 г., дело № 1712/2004 г. от (л.62) и граници, отразени в протокол от 28.09.2023 г. (л.60). Проектът, видно от обяснителната записка към него (л. 57), е изготвен като възложен от Д. К. К. по причина, че покупко-продажбата на имота, предмет на посочения нотариален акт, е извършена по скица № 1722/25.07.2001 г. (л.63 гръб), която не съдържа данни за УПИ VII, описан в нотариалния акт. Сочи се, че такива се съдържат в скица № 895/08.09.2023 г. (л.63), която отразява данните за УПИ VII-3, кв.3, по РП на [населено място], одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г. В относимата по делото част, изменението касае изместване на границите между имот с [идентификатор] (стар 07168.501.24) и имот с [идентификатор], което засяга обща площ от 34 кв.м. С уведомление от 12.10.2023 г. е извършено съобщение до „Кенеди - Метал“ ЕООД, Е. С. Д., Д. С. С. и Р. К. Д., в качеството им на съсобственици на [имот номер], за подаденото заявление и е указана възможността в 7–дневен срок да направят своите искания и възражения. По делото не е спорно, че съгласно нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Благоевград под № 119, том ХХ, рег. № 5431/29.09.2023 г., дело № 2635/23 г. (л.6), Е. С. Д. е изкупил собствеността на Д. С. С. и Р. К. Д. в [имот номер], респ. че към тази дата единствените съсобственици в имота са „Кенеди - Метал“ ЕООД и Е. С. Д. (л.9). Уведомлението от 12.10.2023 г. е съобщено на жалбоподателя Д. на 17.10.2023 г. (л.49). На 23.10.2023 г. от негова страна е подадено възражение срещу заявеното изменение и е направено искане за прекратяване на преписката. Възражението съдържа твърдение, че регулационния план (РП) на [населено място], одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г., не е приложен и че „до сега не е имало спор за местоположението“ на оградата, разделяща имотите. По делото не се установиха проследими административни действия след подаване на възражението до 10.01.2024 г. На посочената дата е изпратено писмо до заявителя на изменението (л.41), с което се изисква представянето на „уведомление от община Благоевград относно това, дали е приложена регулацията“ по отношение на процесните имоти. На 25.01.2024 г. по преписката са представени удостоверение изх. № КРЗ-0145-1/35/25.01.2024 г., издадено от зам.-кмет на община Благоевград, заповед № 397/18.04.2011 г. на кмета на община Благоевград и извадка от РП на [населено място], одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г. (л.39-41). Със сега оспорваната заповед № 18-1769/12.02.2024 г. на началника на СГКК, е одобрено процесното изменение на кадастралната граница между имоти с идентификатори 07168.501.25 и 07168.501.73 по КККР на [населено място] като спорните 34 кв.м са включени в кадастралните граници на [имот номер]. От фактическа страна в заповедта е посочено единствено, че допълването е на основание представените от заявителя К. нотариален акт за собственост от 18.08.2004 г., скица № 895/08.09.2023 г. и геодезическо заснемане и разработка. По делото, въпреки конкретно дадените указания с определение № 793/14.02.2025 г., ответникът и заинтересованата страна К., не представиха доказателства, от които да е видно обсъждане от страна на органа на възражението от 23.10.2023 г. и установяването, че липсва спор за материално право по см. на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (НССПКККР) относно площите, предмет на изменението на кадастралните граници между процесните имоти. В хода на съдебното производството е оспорена от жалбоподателя верността на удостоверение изх. № КРЗ-0145-1/35/25.01.2024 г., издадено от зам.-кмет на община Благоевград като съдържащо неистински обстоятелства относно прилагането на регулационния план на [населено място], съгласно заповед № 3005/24.12.1959 г., с влизане в сила на заповед № 397/18.04.2011 г. на кмета на община Благоевград, с която е допълнен кадастралния план на селото по отношение на имот с пл. № 25. По делото са представени доказателства за призната собственост по отношение на придаваемите по регулация части към [УПИ], представляващ имот с пл. № 25, кв. 3 по плана на [населено място] (л.90 и л. 98). По делото, въпреки конкретно дадените указания с определение № 793/14.02.2025 г., не се представиха доказателства за прилагане на РП, одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г. на председателя на ОНС – Благоевград, по отношение на придаваемите части - 55 кв. м. от [УПИ] към УПИ VII, съгласно скица № 214/25.02.2008 г. (л.98), които части обхващат спорните по делото 34 кв. м. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКИР административен орган - началника на СГКК – Благоевград, доколкото със същата е допуснато изменение на КККР, касаещо обект, намиращ се в [населено място], област Благоевград, което изменение има за предмет отстраняване на грешки в действителното състояние на границите по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Актът е постановен в предписаната от закона форма, но по отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че същите са съществено нарушени, спрямо изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно общото правило на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а съгласно ал. 3, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Посочените процесуални правила са доуточнени в чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от НССПКККР, където е посочено: ал. 1 - в случаите на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, ал. 2 - СГКК след изтичане на срока по ал. 1 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Съгласно чл. 70, ал. 4 от НССПКККР, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Съгласно чл. 72, пр. първо от НССПКККР, отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално право. Съгласно § 1, т. 16 ДР от НССПКККР, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Тълкуването на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР във вр. § 1, т. 16 ДР от НССПКККР, утвърдено в преобладаващата практика на ВАС, предполага нейното приложение във всеки случай на спор, вкл. и когато същият е извънсъдебен (достатъчно е просто несъгласие/възражение с изменението) или е предизвикан от лице без титул за собственост (достатъчно е да се претендират права). Целта на това правило е да се избегне чрез административен акт да се допусне нестабилно и неразрешено чрез съдебна санкция признаване на спорни имуществени права, по отношение на които правораздавателна власт имат единствено гражданските съдилища. По аргумент от чл. 53а, т.1 във вр. с чл. 54, ал. 2, изр. последно от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В случая съдът намира, че към така издадената заповед липсват мотиви, които да свидетелстват и да позволяват преценка както от страните, така и от съда за обстоятелствата и съображенията, при които е преценено от ответника, че липсва или че е налице спор за собственост по см. на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР. Липсата на обсъждане от страна на органа по същество на възражението от 23.10.2023 г., подадено от жалбоподателя, и на представените впоследствие допълнителни доказателства на 25.01.2024 г. от заявителя К. представлява съществено нарушение на производствените правила, тъй като мълчаливото им пренебрегване или приемане не позволява ефективен съдебен контрол спрямо несъществуващи мотиви. На отделно основание, съдът намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства се установи неспазване на правилото на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В случая, с възражението си от 23.10.2023 г. жалбоподателят е повдигнал именно извънсъдебен спор за материално право върху спорните 34 кв. м като защитава същите като негова собственост, която владее в съотнетните граници от 40 години. Това е причината да се противопостави срещу изменението на КККР и да брани собствеността си от административната промяна, която цели заявителя. Съществуването на спора, а не неговата допустимост или основателност, е изисквало от ответника да изпълни закона като откаже извършването на заявената услуга. В този смисъл, макар и безпредметно, тъй като съдът подобно на ответника няма правомощие да разрешава дали повдигнатият в административното производство спор за собственост е основателен или не, респ. административният съд не може да разрешава дали спорните 34 кв. м са собствени на заявителя или на жалбоподателя, следва да се посочи, че по делото не се представиха доказателства за настъпване на отчуждителен ефект върху спорните придавани по регулация площи от УПИ VI към УПИ VII, съгласно РП, одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г. на председателя на ОНС – Благоевград. Приложението или не на този план, респ. уреждането на регулационните сметки може да бъде установен единствено чрез доказателства за плащане на придаваемите места, доброволното им отстъпване и завземане и нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.), но такива не бяха представени. В случая, допълването на кадастралния план, съгласно заповед № 397/18.04.2011 г. на кмета на община Благоевград, който не е отразен при приемането на КККР на [населено място], е без значение, тъй като не е доказано и е спорно прилагането на РП. Същевременно дали е приложен или не РП като придобивен способ е и с относително значение, доколкото жалбоподателят твърди непрекъснато владение повече от 40 години върху спорната територия. Следва да се посочи също така, че доказателство за уреждане на регулационните сметки не може да бъде и удостоверение изх. № КРЗ-0145-1/35/25.01.2024 г., издадено от зам.-кмет на община Благоевград, тъй като този документ не е официален по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК - официалният документ е този, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Няма нормативен акт, а и такъв не се сочи в удостоверението, който да предвижда форма и ред за удостоверяване факта дали регулационен план е приложен или не от страна на кмета или заместник кмета на дадената община. В този смисъл оспореното удостоверение не е официален свидетелстващ документ и същото няма материална доказателствена сила по отношение прилагането на регулационният план на [населено място]. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК обжалваната заповед следва да бъде отменена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на доказано направените от него разноски съгласно представения списък, съставляващи общо платена държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение - 1250 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поддържано с отговора по жалбата. Адвокатското възнаграждение по своя размер е близко до обичайното за съдебния район на съда с оглед предмета на делото. Защитата по делото е осъществена пълноценно като съдът не установи явни свидетелства за злоупотреба при договарянето спрямо фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Административен съд - Благоевград