Решение № 39 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството е образувано по постъпила касационна жалба от А. А. К. с [ЕГН] от гр. Тутракан срещу Решение № 33 от 13.05.2024 г., постановено по АНД № 143 по описа за 2023 г. на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-10 от 12.06.2023 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, санкциониращо касатора с глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Касаторът счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Поддържа, че не е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, а съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието. Сочи, че не са взети предвид предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай. Моли за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноски по делото. Ответната страна – Началникът на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – не се е възползвал от възможността да представи писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото. Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна пред РС – Тутракан е установено, че на 26.04.2023 г., около 08: 42 ч., двама служители в сектор „Рибарство и контрол“ към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе, осъществявали проверка със служебна патрулна лодка във водите на р. Дунав в близост до брега при гр. Тутракан. При извършване на патрулната си дейност установили, че от борда на риболовен кораб с рег. № Тн 2012, намиращ се на GPS координати N 44.050215 E 26.605297, две лица, едното от които бил А. К., осъществяват стопански риболов посредством найлонов мрежен риболовен уред, поставяйки го във водата. В момента, в който служителите на ИАРА били забелязани от риболовците, последните пуснали мрежата във водата. След проведен разговор на място, при който риболовците отрекли както мрежата да е тяхна, така и да са риболували, двете лодки, движещи се в непосредствена близост една до друга, се насочили към лодкостоянката, като служителите взели мрежата от водата и я поставили в своята лодка. След като акостирали на брега до лодкостоянката, служителите на ИАРА установили параметрите на риболовната мрежа, която се оказала с по-малък размер на окото от допустимия. Въз основа на констатациите на място бил съставен акт на касатора за установяване на административно нарушение № В 0031868. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО, въз основа на констатациите по акта е приел, че с действията си А. К. и извършил нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗРА, изразяващо се в извършването на стопански риболов посредством мрежен риболовен уред от найлон с дължина 80 м, без радина, с размер на окото 30 мм, при минимално допустим размер от 36 мм, определен в чл. 12, ал. 2 от Наредбата по чл. 15, ал. 1 от ЗРА, поради което на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За да потвърди наказателното постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания. Изтъкнал е, че показанията на разпитания по настояване на нарушителя свидетел А. Х. са повлияни от близките отношения между тях, като в голяма степен показанията му възпроизвеждат начина на интерпретиране на събитията от санкционираното лице, доколкото свидетелят не е имал пряка видимост и възможност да изгради непосредствени впечатления. Съдът е констатирал и противоречие в обясненията на свидетеля относно причините за придвиждането му до лодкостоянката – макар да е отричал, че А. К. е ловил риба, свидетелят е отишъл до лодкостоянката да провери дали са имали такава. Въз основа на това показанията на този свидетел не са приети за надеждни. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК доказателствени средства, като е аргументирал наличието на всеки един от обективните признаци на нарушението и извършването му с пряк умисъл. Счел е, че наказанието е наложено при съобразяване на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксирания в закона минимален размер. Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието, като е игнорирал липсата на доказателства, че мрежата е собственост на соченото за нарушител лице, и е кредитирал свидетелските показания на служителите на АНО. За да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Правилна е преценката на съда, че впечатленията на свидетеля Х. са от момента на акостирането на лодките на брега, респ. същият не би могъл да възприеме по какъв начин риболовната мрежа е попаднала в реката, нито да дава обяснения относно причините за излизането на лодката в Дунава. В същото време служителите на ИАРА са били очевидци на нарушението и са възприели както поставянето на мрежата във водата от лодката на касатора, така и в последствие хвърлянето ѝ, след като са били забелязани. Ето защо правилно и аргументирано съдът е дал вяра на техните показания пред тези на свидетеля Х.. Без значение е собствеността върху уреда за риболов. Меродавен факт в случая е използването му по предназначение от касатора и спътника му в лодката, което е видяно от служителите на ИАРА. Що се касае до вида на риболовния уред – същият е иззет със съставения АУАН, а в последствие е отнет на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА с издадения санкционен акт, поради което при наличие на съответно конкретно оспорване относно вида му, каквото не е заявено, би могъл да бъде предмет на експертна оценка. Макар определянето на големината на окото да не изисква специални знания и за него да не е необходим специален уред (какъвто се изисква например при морския риболов по силата на Регламент (ЕО) № 517/2008 на Комисията от 10 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 850/98 по отношение определянето на размера на окото и оценяването на дебелината на влакното на рибарските мрежи), жалбоподателят, при наличие на доказателствени искания, би могъл да инициира проверка на този факт. В случая обаче твърденията му са били концентрирани около оспорването на собствеността върху мрежата, а не на нейния вид, поради което правилно съдът е приел, че достатъчни за установяването на този факт са показанията на изслушаните свидетели – служители на ИАРА, които са пояснили как точно е измерена мрежата. Правилна е и преценката на съда, че предвид разпоредбата на § 1, т. 28, изречение второ от ДР на ЗРА риболовът с мрежа следва да се квалифицира като стопански. Досежно специфицирането на вида на рибата, предмет на риболов, както органът, така и съдът са приели най-благоприятния за касатора вариант – че се касае за улов на дунавска скумрия, който е бил разрешен към 26.04.2023 г., за разлика от улова на останалите пролетно лятно размножаващи се риби в р. Дунав, за които чл. 12, ал. 1 Наредба 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от ЗРА, предвижда дори по-големи размери на окото на мрежите. Без значение е и обстоятелството, че към момента на установяване на нарушението не е имало уловена риба, тъй като нарушението е формално и не изисква настъпването на вредоносни последици от извършването му. Въз основа на изложеното несъмнено може да се приеме, че е налице извършване на нарушение на чл. 36 от ЗРА - извършването на стопански риболов със забранени мрежени уреди – такива със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в Наредба 37 от 10.11.2008 г., чийто извършител следва да понесе санкция по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като случаят не се отличава по никакъв начин от типичните нарушения от този вид, а и не са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Достигайки до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК