Решение № 3487 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 301/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. Д. Г., с постоянен адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Б. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 93/25.02.2024 г., издадена от С. Д. Н. – полицай към 02 РУ – Полиция при ОДМВР-[област], с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“, на А. Д. Г. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 25.02.2024 г., с отнети документи: 1. 2 броя рег. табели [рег. номер] и СРМПС № 010453696. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, алтернативно незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3-5 от АПК. Релевира доводи, за това, че оспорената заповед е нечетяща се, поради което съществено са нарушени процесуалните правила. Оспорващият твърди, че в момента, в който е извършена проверката не е управлявал лекия си автомобил, че не е спиран за проверка със светлинен и звуков сигнал, нито е бил спиран на пътя изобщо. Сочи се, че в оспорваната заповед няма препращане към съставения акт за установяване на административно нарушение, като в същата не е посочено дали е издаден талон или не талон за медицинско изследване. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от адв. П.. Ответникът – С. Д. Н., младши инспектор във 02 РУ [област], в съдебно заседание, се явява и твърди, че е имала право да съставя Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка. По делото са събрани писмени доказателства. Административен съд - [област], след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: На 25.02.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №1085386 от С. Д. Н. – на длъжност полицай при ОД на МВР [област], РУ 02 [област], затова че на 25.02.2024 г., в 17: 35 часа в [населено място], на [улица]с посока на движение от [населено място] към [населено място] управлява собствения си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № [рег. номер] като в района на асфалтова база е спрян за проверка със светлинен и звуков сигнал. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство алко-тест Дрегер-7510 с фабричен номер ARBB-0001 за употреба на алкохол. Водачът не представя СУМПС за съответната категория. На водача бил издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на преждепосоченото актосъставителят приел, че с деянияето си А. Д. Г. е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. А. Г. е отказал да се запознае със съдържанието на акта и е отказал да му бъде връчен АУАН, които откази са скрепени - първият с подпис на свидетеля Е. Ф. Д. и вторият с подпис на свидетеля К. И. А. /л. 4/. В издадения Талон за медицинско изследване на алкохол в кръвта с № 0169468 е отразено, че А. Д. Г. е отказал да му бъде връчен талонът, което обстоятелство също е удостоверено с подпис на свидетеля Е. Ф. Д. /л. 18/. Въз основа на преждецитирания АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 93/25.02.2024 г., № в АИС –АНД 24-7852-000020/25.02.24 г. по чл. 171, т. 2А, б. „б“ ЗДВП, от С. Д. Н., на длъжност полицай 02 РУ при ОДМВР [област], упълномощена със заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОДМВР [област], с която на основание чл. 171, т. 1 2а, б. “б“ ЗДвП, на А. Д. Г. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 25.02.2024 г., с отнети документи: 1. 2 броя рег. табели [рег. номер] и СРМПС № 010453696. Заповедта е връчена лично на А. Г. на 25.02.2024 г., видно от отбелязването върху същата /л. 20/. На 07.03.2024 г. Г. е подал жалба срещу заповедта до Административен съд – [област], видно от клеймото в/у жалбата /л. 1/. Като доказателства по делото са приети: заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 93/25.02.2024 г., издадена от С. Д. Н. - на длъжност полицай 02 РУ при ОДМВР [област], талон за изследване № 0169468, издадена на А. Д. Г.; заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 92/25.02.2024 г., издадена от С. Д. Н. - на длъжност полицай 02 РУ при ОДМВР [област], докладна записка, обяснение, наказателно постановление № 24-7852-000008/22.03.2024 г., писмо №УРИ7852р5832/19.04.2024 г. на началник 02 РУ, заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОД на МВР - [област]. Видно от писмо № УРИ7852р5832/19.04.2024 г. на началник 02 РУ, мл. инспектор С. Д. Н. към 25.02.2024 г. е била служител на 02 РУ [област]. При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считан от връчване на заповедта на жалбоподателя на 25.02.2024 г. Жалбата изхожда от адресата на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, приложена с оспорената заповед, която е индивидуален административен акт – в обхвата на съдебния контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП. В тази връзка и с оглед отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК за допустимост на жалбата, съдът прие следното от правна страна по същество на правния спор между страните: Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая за правомощията си за издаване на оспорената заповед ответникът се е позовал на Заповед № 244з-735 от 14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област], видно от съдържанието на която (т. 2) заповеди по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП могат да издават „полицейските служители на длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ и с функционални задължения по контрол на пътното движение, „младши автоконтрольор ІІ и І степен“ РУ и сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], „Командир на отделение в сектори и групи „Охранителна полиция“ в РУ“, „Полицейски и мл. полицейски инспектори от групите и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при РУ, както и полицейските служители ООР от сектори и групи „Охранителна полиция“ при Р. О. – [област]“. Към датата на издаване на оспорената заповед не са представени доказателства относно заеманата от Накова конкретна длъжност – нито с изпращането на административната преписка, въпреки задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, нито в изпълнение на указаното с разпореждането на съда по чл. 157 АПК задължение по чл. 152, ал. 4 АПК. Доказателства за заеманата длъжност с посочено длъжностно наименование не са представени и в съдебно заседание, макар че видно от писмо № УРИ7852р5832/19.04.2024 г. на началник 02 РУ, мл. инспектор С. Д. Н. към 25.02.2024 г. е била служител на 02 РУ [област]. От цитираното писмо и от съдържанието на оспорената заповед може да се съди единствено, че към датата на издаването й Накова е заемала длъжност „Младши инспектор“ във 02 РУ при ОДМВР – [област], но длъжност с това длъжностно наименование не е сред изброените в т. 2 на Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област]. Младши полицейски инспектори и полицейски инспектори могат да прилагат мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, но при положение че първите са от групи и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при районните управления, а вторите заемат длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, за което в случая не са представени доказателства. От отговора на началника на 02 РУ при ОДМВР – [област] е потвърдено, че към 25.02.2024 г. Накова е била служител на 02 РУ – [област], но извън това, че е младши инспектор, не е посочено конкретното длъжностно наименование на заеманата от нея длъжност и в кой сектор/звено на районното управление. Полицейски служители, заемащи длъжност със специфично наименование „Младши инспектор“ по Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, каквито са и водачи на специални автомобили І степен, командоси, тактически полицаи и пр., не са сред оправомощените от директора на ОДМВР – [област] да издават заповеди по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Не са оправомощени и заемащите длъжност „Полицай“ (посочената длъжност в акта за установяване на административно нарушение № 1085386 от 25.02.2024 г.). В тази връзка и доколкото доказателствената тежест за заеманата длъжност е на издателя на заповедта (чл. 170, ал. 1 АПК), при липсата на доказателства за оправомощаване на Накова за издаване на заповед по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП оспорената заповед е издадена при липса на компетентност. Затова и жалбата по оплакването по чл. 146, т. 1 АПК е основателна и заповедта следва бъде обявена за нищожна. Поради основателността на жалбата следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за разноски (чл. 143, ал. 1 АПК) – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът