Решение № 635 от 15.4.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 29/2025 г.

Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от Р. Е. Р., чрез адв. В., против НОИ – гр.София, с която на осн. чл.4 вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вр.§1 ЗР на ЗОДОВ, претендира от ответната страна имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че с Решение №1860/22.11.2024 г. на Административен съд – Търговище, постановено по АД №504/2024 г. по описа на съда за същата година е отменено изцяло Решение №2153-25-303/19.07.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024г., издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. Административната преписка е била изпратена на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ 251- 00-1217/26.09.2023г.за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от ищеца, в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на Решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира да му бъде заплатена сумата в размер на: 291, 00 лв. - главница представляваща неизплатено ПОБ дължимо за периода от 23.09.2023г. до 16.06.2024 г.; 5, 51 лв. - мораторна лихва за периода 22.11.2024г. до 10.01.2025г.; 145, 50 лв. - главница представляваща неизплатено ПОБ дължимо за периода 17.09.2024г. до 14.10.2024г.; 2, 75 лв. - мораторна лихва в размер за периода 22.11.2024г. до 10.01.2025г.; 71, 80 лв. - мораторна лихва в размер на върху неизплатената част от ПОБ за 2023г., за периода 22.11.2024 г. до 10.01.2025 г.; 270, 35 лв. – мораторна лихва върху неизплатената част от ПОБ за 2024г. за периода 22.11.2024г. до 10.01.2025г. Твърди се, че с претендираните суми са нанесени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Същите се претендират ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Претендира и 1000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Иска се присъждане на разноски. В с.з. исковете се поддържат. Представя писмена защита. Ответникът оспорва исковете. Счита искът за обезщетение за недопустим. Оспорва и основателността на иска, като излага подробни съображения за липса на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за възникване претендираното от ищеца право на обезщетение. Претенцията на тази страна е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Представя подробен отговор и писмена защита. Сочат се доказателства. В с.з. моли за отхвърляне на исковете. Претендира прекомерност на адв.хонорар и разноски за юрк.възнаграждение. Задължително участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура Търговище, намира исковите претенции за неоснователни и недоказани. Искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на органи на НОИ. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, исковата претенция е основана на налична съдебна отмяна на Решение на Директора на ТП на НОИ Търговище. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице. По същество исковата претенция се явява частично основателна. Съдът предвид събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното: За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати ползи) така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според цитираната разпоредба следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. Под „вреда“ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Следователно причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. Както бе посочено по-горе при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За пълнота следва да се отбележи, че доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, който претендира присъждане на обезщетение, съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест и тя е указана от съда. С Решение №1860/22.11.2024 г. на Административен съд – Търговище постановено по АД №504/2024 г. по описа на съда за същата година е отменено изцяло Решение №2153-25-303/19.07.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с това решение Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024г., издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. Административната преписка е била изпратена на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ 251- 00-1217/26.09.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от ищеца, в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е изпълнено в срока за произнасяне в производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, уреден в чл. 5, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), а именно - 14 дни. Към датата на предявяване на иска, Решението на АС - Търговище е изпълнено по отношение на претендираните главници. Сумата от 18 074, 19 лв., представляваща парично обезщетение за безработица за периода от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. е заплатена на 13.12.2024 г., в изпълнение на условията на чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ. Изложено е в исковата молба, че сумата от 4976, 10 лв. е изчислена неправилно и че лицето е следвало през м. юни 2024 г. да получи сумата от 5 267, 10 лв. Посоченото не намира основание, доколкото съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ на 15 - то число на месеца се превежда дължимата обща сума на паричните обезщетения за предходния месец. Следователно, плащането извършено на 14.06.2024 г. е с период от 23.09.2023 г. (това е началната дата на периода за който е отпуснато ПОБ) до 31.05.2024 г. Съгласно справка за изплатени обезщетения за безработица на 14.06.2024 г. е преведена сумата от 4976, 10 лв., за отпуснатото ПОБ в размер на 29, 10 лв. дневно, която обхваща дни, период и суми, както следва: за 5 работни дни - от 23.09.2023 г. до 30.09.2023 г. - 145, 50 лв. за 22 работни дни - от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. - 640, 20 лв. за 22 работни дни - от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. - 640, 20 лв. за 18 работни дни - от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. - 523, 80 лв. за 22 работни дни - от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. - 640, 20 лв. за 21 работни дни - от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. - 611, 10 лв. за 20 работни дни - от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. - 582, 00 лв. за 22 работни дни - от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. - 640, 20 лв. за 19 работни дни - от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. - 552, 90 лв. С оглед на гореизложеното се налага извод, че няма разлика в дължимата и изплатена главница. В исковата молба е посочено, че второто плащане е с период от 17.06.2024 г. до 12.07.2024 г. и е в размер на 582, 00 лв. Същевременно в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ, плащането, направено с ведомост на 12.07.2024 г. е за 20 работни дни, относно период от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г., в размер на 582, 00 лв. Ищецът е посочил, че третото плащане е с период от 15.07.2024 г. до 14.08.2024 г. Налице е разминаване с действителния период. На 14.08.2024 г. е направено плащане обхващащо периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г., за 23 работни дни, в размер на 669, 30 лв. Според ищеца четвъртото плащане е с период от 15.08.2024 г. до 16.09.2024 г. Видно от представените доказателства от ответната страна на 13.09.2024 г. е платена дължимата сума за период от 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г., за 22 работни дни, която е в размер на 640, 20 лв. По отношение на второто, третото и четвъртото плащане ищецът няма имуществени претенции. Относно петото плащане от 14.10.2024 г. ищецът е посочил период - от 17.09.2024 г. до 14.10.2024 г. Периодът за който е отпуснато ПОБ е от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. Липсва основание въз основа на което административният орган да извършва плащане на ПОБ до 14.10.2024 г. При плащането от 14.10.2024 г. е платена сумата от 407, 40 лв., представляваща ПОБ за период от 01.09.2024 г. до 22.09.2024 г., за 14 работни дни. След получаване на Решение № 1860/22.11.2024 г., заведено под номер 2103-25- 204#6/25.11.2024 г. в законно определеният 14 - дневен срок, съгласно чл. 5, ал. 1 от НОИПОБ, административният орган е изпълнил Решението, като е отменил Разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. Прието като доказателство е Разпореждане № 251-00- 1217-8/28.11.2024 г. Издадено е Разпореждане № 251-00-1217- 9/02.12.2024 г., с което е отпуснато ПОБ с период от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г., в размер на 85, 71 лв. дневно. Издадено е и Разпореждане № 251-00-1217-10/02.12.2024 г., с което е изменен размерът на ПОБ, считано от 01.01.2024 г. на 107, 14 лв. дневно. Приети от съда са представените документи от ответната страна като доказателства, а именно: Справка за изплатени обезщетения за безработица от 14.06.2024 г. до 14.10.2024 г., Справка за изплатени обезщетения за безработица от 13.12.2024 г., Разпореждане № 251-00-1217-8/28.11.2024 г., Разпореждане № 251 -00-1217-9/02.12.2024 г. и Разпореждане № 251 -00-1217-10/02.12.2024 г. Във връзка с тези Разпореждания на 13.12.2024 г. е изплатена сумата от 18 074, 19 лв., представляваща доплащане към вече получените от лицето суми по отмененото разпореждане № 251-00-1217-7/21.05.2024 г. /Посоченото не се сочи в исковата молба, независимо, че същата е с по-късна дата като предявяване, от датата на изплащане на допълнителната ПОБ/. За периода от 23.09.2023 г. до 31.12.2023 г. е доплатена сумата от 3 792, 87 лв. Периодът от 23.09.2023 г. до 31.12.2023 г. има 67 работни дни. При определен със ЗБДОО за 2023 г., максимален размер на ПОБ за 2023 г., в размер на 85, 71 лв. Ищецът би следвало да получи сумата от 5 742, 57 лв. (67 р. д. х 85, 71лв.). С плащане от 14.06.2024 г. за този период той е получил сумата от 1 949, 70 лв. (67 р. д. х 29, 10 лв.). Сумата, която следва да получи е 5742, 57 - 1949, 70 = 3 792, 87 лв. Това и сумата, която е изплатена. Няма разлика в сумите. За периода от 01.01.2024 г. до 22.09.2024 г. е доплатена сумата от 14 281, 32 лв. Периодът от 01.01.2024 г. до 22.09.2024 г. има 183 работни дни. При определен със ЗБДОО за 2024 г., максимален размер на ПОБ за 2024 г., в размер на 107, 14 лв. Ищецът би следвало да получи сумата от 19 606, 62 лв. (183 р. д. х 107, 14 лв.). С плащания от 14.06.2024 г. от 12.07.2024 г., от 14.08.2024 г., от 13.09.2024 г. и от 14.10.2024 г. за този период той е получил сумата от 5 325, 30 лв. (183 р. д. х 29, 10 лв.). Сумата, която следва да получи е 19606, 62 - 5325, 30 = 14 281, 32 лв. Това и сумата, която е изплатена. Няма разлика в сумите. При така установените факти съдът прави следните правни изводи. От изложеното следва, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника НОИ-София и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК. Следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като в КСО липсва законова разпоредба при която административния орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза, като процесната. Тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство и за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. Така съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение, като обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законната лихва по чл. 86 ЗЗД се начислява от деня на забавата на длъжника до деня на изпълнението на паричното задължение. Тя е вид обезщетение за забавено плащане на парично задължение. В конкретния случай, плащането на обезщетението е било възможно след определяне на размера му, което е станало в един по-късен момента, от момента, от който ищецът претендира обезщетение за пропусната полза в размер на законната лихва. В процесния случай спрямо ищеца е била проведена процедура по отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а и сл. от КСО. Първоначално отпуснато парично обезщетение и по-конкретно размера му, не е влязло в сила и е било отменено от съда, като процедурата е продължила по установяване на претендираното право на обезщетение за безработица и е бил определен по-висок размер. Процедурата е приключила с издаване и влизане в сила на Разпореждане № 251-00-1217-8/28.11.2024 г., Разпореждане № 251 -00-1217-9/02.12.2024 г. и Разпореждане № 251 -00-1217-10/02.12.2024 г. По силата на постановеното Решение на съда, е възникнало правото на ищеца да получи определеното обезщетение, а за държавата е възникнало задължението да го изплати. Съдебният акт е с дата 22.11.2024г. Първоначално издадения административен акт Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Търговище, с което незаконосъобразно е определен размера на исканото обезщетение е бил отменен от съда, с което е изпълнена една от предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ. По отношение на претендираните главници и лихва за забава: Липсва частично неизплатена част, претендирана от ищеца дължимата главница, както се твърди в исковата молба, с оглед изложеното по-горе. В тази връзка няма как да възникне законна лихва, тъй като лихвата е акцесорно задължение към главницата, а в настоящия случай такава не съществува. Относно искането за мораторна лихва посочено на стр. 4 от исковата молба в т. 1 и т. 2, същото е неоснователно. Следва да се има предвид, че такава лихва няма как да възникне, тъй като няма разлика в главниците - дължими и изплатени, както бе отбелязано по-горе. По отношение на претендираната лихва за забава: Принципно от издаването на незаконосъобразния административен акт Разпореждането, с което е определен по-малък размер на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Практиката е наложила, че ищецът не би претърпял посочената вреда – забавено изпълнение на парично задължение за изплащане на обезщетение за безработица, ако при осъществяване на своята административна дейност органите на ответника бяха съобразили материалния и процесуалния закон. По исковата претенция визирана в т. 3 и т. 4, административният орган се е произнесъл с Разпореждания с които е отменил обжалваното Разпореждане и е отпуснал ПОБ в максимален дневен размер, съгласно указанията на АС – Търговище, преди законно определеният 14 - дневен срок. Този срок е посочен в чл. 5, ал. 1 от НОИПОБ, това е предвиден от законодателя разумен срок за издаване на административния акт относно претендираното ПОБ. Паричните обезщетения за безработица, както бе отбелязано се изплащат на лицата веднъж месечно на 15 - то число, съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ. Отделно издадените Разпореждания са подлежали на обжалване по административен ред в 14-дневен срок. Претенцията за обезщетение обаче се извлича от забава в плащането на определения нов размер на обезщетение за безработица. Като начало на периода на забава ищецът сочи влизането в сила на съдебното решение – 22.11.2024г., с което първоначално издаденото Разпореждане е било отменено, а като край на периода не датата на доплащане на обезщетението – 13.12.2024г., а датата на подаване на иска. Счита, че за този период следва да се начислява законната лихва за забава. Видно е, че доплащането е извършено на 13.12.2024г. и не е налице твърдяна забава до датата на подаване на исковата молба. Забавата по смисъла на чл.86 от ЗЗД е неизпълнение на възникнало и дължимо парично задължение. В случая, към посочената в исковата молба начална дата 22.11.2024г. паричното задължение на държавата за заплащане на обезщетение за безработица в посочения размер е възникнало. Акта на ответната страна, е произнесен в законовия срок. Постановени са Разпореждане № 251-00-1217-8/28.11.2024 г., Разпореждане № 251 -00-1217-9/02.12.2024 г. и Разпореждане № 251 -00-1217-10/02.12.2024г., като доплащане е налице преди влизането им в сила (същите са подлежали на адм.контрол в 14-дневен срок пред Директора на ТП на НОИ -Търговище). Обезщетения за безработица се изплащат на лицата веднъж месечно на 15 - то число, съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ, а в случая е налице доплащане на цялата дължима главница на 13.12.2024 г. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което е изпълнено. С незаконосъобразната на първоначалното Разпореждане неправомерно е бил определен по-малък размер за ПОБ, т. е. налице е дължимо парично задължение, което не е платено по повод издаден незаконосъобразен акт. В тази връзка със съдебния акт е върната преписката на органа за издаване на акт, с който да се изплати търсеното обезщетението. Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правото на законна лихва (мораторна, закъснителна лихва) е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница (обезщетение за безработица), дължи се поради неизпълнение в срок на главното задължение и се изчислява като процент от размера на главницата за определен период. В тази връзка дължимостта на лихвата за забава (обезщетение за една вреда – за забавено изпълнение) е във връзка с неправомерното поведение на длъжника, изразяващо се в незаплащане на парично задължение. В случая имуществените вреди се явяват като пропускане възможността за ползване на паричното обезщетение в по-голям размер, като тази пропусната полза се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Законната лихва върху претендираната сума за обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с което е отменен акта, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка лихва за забава се дължи от 22.11.2024 г., когато е постановен окончателният съдебен акт, т. е. на тази дата е настъпила забавата за изплащане на обезщетението. Крайният момент, до който се дължи законна лихва е датата, на която е извършено плащането на дължимата сума – 13.12.2024 г., но в настоящия случай се претендира по – късна дата - момента на предявяване на исковата молба, който определен момент не намира основание – 10.01.2025г. Налице са всички кумулативни предпоставки, на посочения фактически състав само по отношение на тази претенция и следва да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съобразявайки размера на главницата 18 074, 19 лв., установения размер на законната лихва (определен в ПМС № 426/2014 г.) и периода от забавата до изплащането, съдът намира, че обезщетението за забава е в размер на 150, 54 лева за периода от 22.11.2024 г. до 13.12.2024 г., която сума е изчислена с достъпния лихвен калкулатор на НАП. Именно до този размер се явява основателна исковата претенция, като за разликата над тази сума до претендирания общ размер от 342, 15 лева (неизплатената част от ПОБ за 2023 г. и 2024 г. като сбор) иска се явява неоснователен. От посочената начална дата в исковата молба 22.11.2024г. - до датата на предявяване на иска, претенцията не намира основание, предвид плащането на 13.12.2024г. т.е. ищецът е разполагал с посочената сума, която му е изплатена и липсват основания, след датата на изплащане на допълнителната сума за ПОБ до датата на завеждане на иска, такава да се присъжда. От датата на влизане на съдебното решение в сила, до извършеното плащане, претенцията се свежда до 23 дни. Липсва основание за присъждане на законната лихва върху сума, формирана от изтеклата за съответния период законна лихва върху главницата. Законната лихва по чл. 86 ЗЗД се начислява от деня на забавата на длъжника до деня на изпълнението на паричното задължение. Законната лихва, както сочи и наименованието ѝ, се урежда от закона като показател за размера на вредите, които кредиторът понася при забавено изпълнение. Назоваването на претенцията, формирана от изтекла лихва, обезщетение за вреди, не променя характера на задължението. Правото на законна лихва е правоувеличаващо право и акцесорно на паричното вземане за главница. В тази връзка натрупаната върху определено парично задължение лихва за забава е вторично, а не основно задължение, така че не може да се характеризира като главница, както в случая е подходил ищеца. Поради това претенцията е свързана с анатоцизъм, който на основание чл. 10, ал. 3 ЗЗД не е допустим в конкретния случай. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Тъй като такива не са издадени, няма нормативно основание за олихвяването на изтекли лихва. В този смисъл са Решение № 8371 от 14.08.2023 г. по адм. д. № 10607 / 2022 г. на ВАС и Решение № 7000 от 27.06.2023 г. по адм. д. № 481 / 2023 г. на ВАС. При това положение исковата претенция срещу ответния административен орган за обезщетяване на имуществени вреди е частично основателна. По отношение неимуществените вреди: В исковата молба се претендират вреди, които се свеждат до следното: действително претърпените субективни преживявания, отсъствия на ищеца от работното му място в град Разград, поради пътувания до град Търговище, които обосновават от субективна страна неприятни преживявания, свързани със страх да не бъде уволнен, ново доверяване на нов адвокат във връзка с оспорването на издадения акт, което създава мнителност при последващо правоотношение между клиент и адвокат, поради съдебния процес, отделно се твърди, че е възпрепятстван отново да излезе извън границите на страната, където да реализира сравнително по-високо заплащане по трудово правоотношение. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като във всички случаи тези вреди трябва да се докажат и да са действително настъпили. Тези вреди следва да се докажат, а не да се предполагат. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на трите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл.1 ЗОДОВ се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. По силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, за неуредените в Дял трети „Производства пред съд“ въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от с.з., всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че са му причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Липсват доказателства, в подкрепа на твърдението, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, което е елемент от фактическия състав на търсената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказано наличието на причинна връзка между отменения акт на НОИ - Търговище и вредите, които се твърди, че са настъпили. При условията на главно и пълно доказване ищецът не сочи доказателства. Иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По разноските: Съдът, след като отчете размера на направения и претендиран като разход в настоящото производство размер на адвокатско възнаграждение от 800 лева и съобрази същото с минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г., която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, приема, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение в случая се явява несъответен на предоставената адвокатска защита. Сумата е почни наполовина от претендираните по иска. Последното обосновава основателност на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения съдът намира, че размера следва да го редуцира до 500 лв. С оглед изхода на делото ищцовата страна има право да ѝ се възстановяват направени разноски, съответни на уважената част на исковата претенция. Направени са следните разноски: 10 лева – държавна такса и 500 лева, след уважение на претенцията за прекомерност - адвокатски хонорар, т. е. 510 лв. Съобразявайки размера на уважената част от исковата претенция 150, 54, общия размер на исковите претенции 1786, 91 лв. и направените разноски съдът намира, че ищецът има право на разноски в размер на 46 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 10лв. По претенцията за разноски на ответната страна: Видно от ал. 4 на чл. 10 ЗОДОВ „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“. Видно от чл.24 от Наредбата по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът го определя към минимума от 100 лв. Съдът извърши компенсация между дължимите разноски между страните и намира, че ищцовата страна, следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 44, 00 лв. Водим от горното, съдът