Мотиви към Решение № 80 от 15.5.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 143/2025 г.

Русенска районна прокуратура е обвинила обвиняемия Г. П. Г., роден на ••.••.••••г. в гр.Русе, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: •••••••••• в това, че на 25.05.2018г. в град Русе, като представляващ търговско дружество, , •••••• •“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, след като изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.2 от Търговския закон, като не изпълнил изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност в размер общо на 76009, 74 лв., установени както следва:

• За 2018г.- общо задължение в размер на 12 595, 71 лв. (главница),

възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 2 600, 95 лв., ДОО, с общо задължение 6 094, 37 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 2413, 87 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 1486, 52 лв.

• За 2019г.- общо задължение в размер на 62 126, 21 лв. (главница),

възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 12 012, 66 лв., ДОО, с общо задължение 29 192, 74 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 12 644, 72 лв., Данък върху доходите на ФЛ- свободни професии граждански договори, с общо задължение 792, 18 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 7 483, 91 лв.,

• За 2020г.- общо задължение в размер на 1 287, 82 лв. (главница),

възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 275, 59 лв., ДОО, с общо задължение 622, 03 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 342, 58 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 47, 62 лв.,

в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискал от съда-

Окръжен съдгр.Русе, да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 от НК.

С решение №497/18.10.2024г., постановено по АНД№813/2024г. РРС е признал обвиняемия за виновен в извършването на вмененото му престъпление, освободил го от наказателна отговорност с приложението на чл.78а от НК и го осъдил на административно наказание глоба в размер на 1000лв. Изложени са мотиви, че в поведението на обвиняемия се разкриват всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението, в което е обвинен, поради което следва да понесе предвидената в чл.227б, ал.2 от НК наказателна отговорност с определения размер на наказанието.

Решението е обжалвано от адв. М. Д. от АК- Русе, защитник на обвиняемия, която е изложила съображения за незаконосъобразност на атакувания акт, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата по делото, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмЯ. на първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемия по предявеното обвинение.

В съдебното заседание пред настоящия съд прокурорът иска потвърждаване на решението на РРС, като правилно и законосъобразно.

Обвиняемият, редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Защитникът му пледира за неправилност на решението на РРС и иска отмЯ.та му, като обвиняемият бъде оправдан по обвинението против него.

Напълно безспорно, според всички събрани по делото доказателства, установената фактическа обстановка е следната:

На 16.02.2018г. в Търговски регистър към Агенция по вписванията било

регистрирано „ТЕМОДА“ ЕООД- с.Кошов, ЕИК •••••••••, с адресна управление с.Кошов, обл.Русе, ул. „Отец Паисий“ № 13, с едноличен собственик накапитала и управител М.М.. На29.03.2018г. наиМ.нието на дружеството било променено на „•••••• •“ ЕООД, като М.М. запазила статута си на едноличен собственик на капитала и управител.Предмет на дейност на търговското дружество било строителство, шивашкопроизводство, транспортни услуги на стоки в страната и други, незабранени от законадейности.

На 2.03.2018г. и на 25.06.2018г. М.М., упълномощила обвиняемия Г. Г. с

нотариално заверени пълномощни № 1906 и № 6143 по описа на нотариус И.К., вписана под № ••• в НК, с район на действие Районен съд- Русе с множество права и действия по отношение на дружеството, сред които липсва това да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Във връзка с търговската си дейност, през периода м.март 2018г.- м.март

2020 г., „•••••• •“ ЕООД натрупало публични задължения в общ размер на 76 009, 74 лв. главница, които не били погасени своевременно. Дружеството продължило да начислява задължителни осигурителни вноски за Здравно осигуряване, ДОО, Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях и по Универсален пенсионен фонд, като ежемесечно подавало в НАП изискуемите от закона декларации. Управителят и едноличен собственик на капитала на процесното дружество М.М. не предприела действия по изпълнение на паричните задължения и не поискала от съда да открие производство по несъстоятелност на търговеца. За принудителното събиране на задълженията на дружеството, в ТД НАП офис- Русе било образувано изпълнително дело № 180593827/2018 г., по което било изготвено Разпореждане за присъединяване на задължения №С200018- 105- 0201850/26.05.2020 г., за което обвиняемия и М.М. били уведомени. В хода на изпълнителното производство били изготвени съобщения за доброволно изпълнение, множество разпореждания за присъединяване и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения. През м.ноември 2020 г., М.М. била поканена в ТД НАП Варна, офис- Русе, където била уведомена лично, че търговско дружество „•••••• •“ ЕООД има натрупани задължения в размер на около 80 000 лв. М. отново не подала молба до съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност.

На 10.12.2020г., в качеството си на управител на „•••••• •“ ЕООД, с

нотариално заверена декларация с рег.№ 9232/2020г., по описа на нотариус И.К., М.М. оттеглила дадените от нея пълномощни на обв. Г. Г..

С Определение №381/18.10.2024 г., постановено по АНД № 1729/2024 г.

по описа на РРС, М.Г. М. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 25.05.2018 г. в гр.Русе, като управляваща и представляваща търговско дружество, , •••••• •“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, след като изпаднала в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.2 от Търговския закон, като не изпълнила изискуеми публично правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност в размер общо на 76 009, 74 лв., установени както следва: за2018г.- общо задължение в размер на 12 595, 71 лв. (главница), възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 2 600, 95 лв., ДОО с общо задължение 6 094, 37 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях с общо задължение 2413, 87 лв., Универсален пенсионен фонд с общо задължение 1486, 52 лв.; за 2019 г.- общо задължение в размер на 62 126, 21 лв. (главница), възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване с общо задължение 12 012, 66 лв.,

ДОО с общо задължение 29 192, 74 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях с общо задължение 12 644, 72 лв., Данък върху доходите на ФЛ- свободни професии граждански договори с общо задължение 792, 18лв., Универсален пенсионен фонд с общо задължение 7 483, 91 лв.; за 2020г. – общо задължение в размер на 1287, 82 лв. (главница), възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване с общо задължение 275, 59 лв., ДОО с общо задължение 622, 03 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях с общо задължение 342, 58 лв., Универсален пенсионен фонд с общо задължение 47, 62 лв., и в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискала от съда- Окръжен съд гр.Русе, да открие производство по несъстоятелност, била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба в размер на 700лв.

През целия инкриминиран период и по време на всички факти,

представени по- горе, вписаният в ТР управител и собственик на процесното дружество била М.Г. М..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,

доводите изложени в жалбата, както и становищата, изразени пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна в процеса с правен интерес

от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Чрез престъплението, инкриминирано с нормата на чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК, се санкционира бездействие на търговец, респективно на лица, управляващи и представляващи едно търговско дружество по търговския закон, които, след обективното изпадане на съответното дружество в

състояние на неплатежоспособност, не са изпълнили своето задължение да уведомят съда по регистрацията на същото за това състояние в посочен от закона срок. Последният е обвързан с определена дата– тази за спиране на плащанията, и е 30 дневен, като липсата на подадено уведомление за неплатежоспособността до съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност до изтичането на този срок, води до осъществяване на престъплението по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК от обективна страна. Престъплението се явява продължено по своя характер, и е такова поради естеството на самото изпадане в неплатежоспособност, а дефиницията на това понятие, доколкото не се съдържа в нито една от нормите на чл. 93 от НК, следва да се търси в ТЗ. В чл. 608, ал. 1- 4 на същия се посочва кой търговец е неплатежоспособен и кога неплатежоспособността е налице.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял

плащанията. Спиране на плащанията представлява неизпълнение на парично задължение, което е изискуемо, т. е. за съставомерността на деянието по чл. 227б, ал. 1 от НК е достатъчно да се установи, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение на управляваното и представлявано от обвиняемия дружество, по която плащането е спряно и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е уведомен за това съда. Съставът на чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, предвижда наказателна отговорност за лицата, които управляват и представляват търговско дружество, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Съставът на престъплението е формален и се осъществява с бездействие. От обективна страна са релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения, а второто е необявяването на това обстоятелство във визирания от Закона срок пред компетентния съд. Правото на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, да заяви неплатежоспособността му и да поиска откриването на производство по несъстоятелност, съгласно чл. 626, ал. 1 от ТЗ, е същевременно негово задължение, неизпълнението на което води до отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание за търсене на наказателна отговорност по чл. 227б от НК. Според чл. 626, ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник, а според ал.4 от ТЗ, когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно. Субектът на това престъпление е лице, което едновременно упражнява правомощията да управлява и представлява търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискало от съда да открие производство по несъстоятелност. Касае се за противоправно бездействие на лице, управляващо и представляващо дружество или кооперация, в случаите, когато са налице признаците на

настъпила неплатежоспособност. В ТР № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС е уточнена идентичността на използваните в НК понятия

"неплатежоспособност", "лица, които представляват търговско дружество или кооперация", "спиране на плащанията", "откриване на производство по несъстоятелност" с понятията на търговското право. В цитираното решение се упоменават и активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ – длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник и съгласно чл. 742, ал. 2 от ТЗ – член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът. Тоест, за възможен субект на

престъплението по чл.227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е определен кръг физически лица, вписани в Търговския регистър да изразяват волята на търговците. ВКС подчертава установяването на управляващото и представляващо лице за всеки конкретен търговец чрез вписванията в търговския регистър. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Наказателната отговорност съгласно чл. 35 от НК е лична и се отнася за вписани в търговския регистър физически лица, които са възможен субект на престъплението. Задълженото лице по ТЗ носи отговорност и по НК за собственото си бездействие, когато се установи, че в поведението му има умисъл. В случая няма съмнение относно лицето, което е било управител и представител на процесното търговско дружество към посочената дата на спиране на плащанията, а и след това- представителната власт, съгласно вписаните в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията обстоятелства, е принадлежала на осъденото за бездействието досежно обявяването на несъстоятелността лице М.М., а не на обвиняемия. Издаденото от управителя на дружеството в полза на обвиняемия нотариално заверено пълномощно/ съдържанието на което съдът установява от декларацията за оттеглянето му/, с оглед предоставения широк обем права, би могло да определи обвиняемия като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ /макар да няма данни за получавана насрещна престация от упълномощения/. Дори и в тази хипотеза обвиняемият се е нуждаел от изрично пълномощно за заявяване на обстоятелства относно евентуална неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, с оглед изискването на чл. 626, ал. 4 от ТЗ. Такива правомощия не могат да се извлекат от предоставените с пълномощното права, включително "Да извършва необходимите действия през Русенски окръжен съд", каквито биха могли да бъдат много. В съдържанието на издаденото в полза на обвиняемия пълномощно липсва надлежно упълномощаване за заявяване на

обстоятелствата относно неплатежоспособност поради спиране на

плащанията от "•••••• •" ЕООД. Упълномощаването е едностранна сделка на представлявания /упълномощителя/, с която се създава представителна власт на представителя /пълномощника/. От упълномощителната сделка за пълномощника възниква представителна власт, но не и задължение за

извършване на възложените му правни действия. За да се ангажира отговорността на представителя, то следва задължението му да произтича от закона или от договор между страните, пораждащ взаимни права и задължения, каквито хипотези в настоящия случай не са налице. В конкретния случай законът определя кръга на лицата, които са задължени да заявят пред съответния окръжен съд евентуалната неплатежоспособност чрез молба за откриване на производство по несъстоятелност, а обвиняемият не е между изброените категории лица, за да носи наказателна отговорност по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По изложените съображения, окръжният съд достигна до извод, че обвиняемият не е субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съответно не го е извършил, а и не би могъл да го извърши.

На следващо място, престъплението, в което обвиняемият е обвинен, от обективна страна не би могло да се извърши на посочената в обвинението дата – 25.05.2018 г. Както вече беше отбелязано по- горе, за съставомерността на деянието по чл. 227б, ал.2 вр ал.1 от НК е необходимо да се установи, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение на управлявано и представлявано от обвиняемия дружество, по което плащането е спряно и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е уведомен за това съда. Не е възможно към упоменатата дата през 2018г. да са налице ликвидни и изискуеми задължения за 2019г. и 2020г., по които и да спряно плащането през 2018г. Задълженията за 2019г. и 2020г. са възникнали през тези години, поради което няма как да бъде спряно плащането по тях през предходен период и това да породи задължение за обявяването на това обстоятелство по предвидения в закона ред. Поради всичко изложено обвиняемият не извършил

престъплението, в което е обвинен, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК против него. Тези съображения налагат отмЯ.та на първоинстанционния акт изцяло, като неправилен.

Мотивиран така съдът постанови решението си.