Решение № 85 от 13.9.2021 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 496/2021 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №351 А- -148 от 12.02.2021 година на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН •••••••••• с адрес - гр.••••••••••••••• за нарушение на чл.63, ал.4 във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв. Жалбоподателят ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН •••••••••• моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита, че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – НП и АУАН не отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неясна и противоречива била фактическата обстановка, при което било извършено твърдяното адм.нарушение. Отделно от нтова счита, че било налице маловажен случай.Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован, не се явява.От пълномощника му е постъпило становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендират се разноски по делото, като е представен списък на същите. АНО – Директора на ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: За времето от 20, 30ч. на 06.02.2021г. до 08, 30ч. на 07.02.2021 год, свидетелите Д. Т. Ив. и Ат. М. Ш. - и двамата служители в РУ Свиленград изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района на центъра на град Свиленград. Около 00: 30ч. на 07.02.2021г. двамата свидетели по разпореждане на ОД извършили проверка на нощен бар „Али Баба“, находящ се в гр.Свиленград на площад 14 март, като на место установили, че барът не работи. Издирили собственика на нощното заведение и му се обадили, който след около 10минути отворил нощното заведение отвътре и им заявил, че заведението не работи и няма клиенти. При извършената проверка на място в една от тоалетната полицейските служители заварили три лица, между които и жалбоподателя, като всички били без поставени предпазни маски на лицето. И трите лица заявили пред полицейските служители, че били в бара, за да разговарят със собственика му по работа и изпили по едно питие по покана на собственика. Полицейските служители снели писмени сведения от трите лица, които се препокриват с изложеното от тях пред двамата свидетели. Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на закрити публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата, свидетеля Д.И. съставил АУАН №351А-148/07.02.2021г./изведен на 09.02.2021г./ в който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя, на 07.02.2021г., около 00.30 часа, като свидетел по акта бил вписан св.Ш.. Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го подписал без възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис. В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН. На 12.02.2021 год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в което административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа обстановка, допълвайки, че в посоченото на проверката време – 07.02.2021г. била издадена заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които се въвеждат противоепидемични мерки, по чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Приел, че въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв. НП било връчено на въззивника на 25.05.2021г., като жалбата била входирана в ОД на МВР Хасково на 27.05.2021г. Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна на Закона за здравето, в частност от разпоредбата на чл.209а, ал.4 от ЗЗ, съдът приема за доказана. Видно от Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково изрично е оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по чл.209а от Закона за Здравето, конкретно определени в заповедта длъжности, включващи мл.инспекторите към всички звена към съответното ОД на МВР, вкл.и актосъставителя по делото. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка от 07.02.2021г.; 4бр.сведения; Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково и заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. - публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Т. Ив. и Ат. М. Ш., които са установили нарушението и неговия извършител. Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя. Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място въззивника е бил на закрито обществено място без поставена предпазна маска или друго предпазно средство. Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице. Преценена по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице. Преценена по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР- Хасково, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. АУАН е съставен от полицейски орган в РУ Свиленград, оправомощен съгласно Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Хасково е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите Д. Т. Ив. и Ат. М. Ш., същите са служители в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково. Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Липсата на ЕГН и адрес на свидетеля Ат. М. Ш., при условия, че същият е служител в РУ Свиленград, което е отбелязано в АУАН и предвид наличието на три имена не представлява съществено процесуално нарушение. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП. Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника не носи на обществено заведение защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед. Очевидно е, че въззивникът е разбрал в какво е обвинен. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към датата на нарушението, а и към настоящият момент) предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивникът не е изпълнил – бил е на обществено място-нощен клуб без поставена предпазна маска. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. В т. 7 от посочената Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за първи път е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. В т.9 обаче са уредени изключения, а именно: Изключение от задължението по т. 7 и 8 се допуска за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения; б) спортуващите на открито и закрито за времето на физическата дейност; и т.н. В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка – от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год. Към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН / 07.02.2021г./ процесната описана Заповед № РД-01-675/25.11.2020г не е създала задължения и непосредствено не е засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, тъй като същата както се посочи по горе е важала в периода от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год. Отделно от това, дори и хипотетично да се приеме, че същата е важала към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН - 07.02.2021г. АНО и актосъставителя не са взели предвид предвиденото в т.9 изключение на правило въведено в т.7 от процесната, поради което следва да се приеме, че липсва осъществено от страна на жалбоподателя адм.нарушение. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважен Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът