Решение № 120 от 19.8.2024 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 142/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Делото е образувано по жалби и на двете насрещни страни в производството -ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК •••••••••• и ответника И. С. М. с ЕГН •••••••••• от гр. Д. против решение № 819/ 29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 410/2022г. по описа на РС-В.. С обжалваното решение частично е уважен предявеният от ищеца частичен иск, като ответникът И. С. М. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., общ. В., е осъден да заплати на ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК •••••••••• сумата от 4324.37 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в унищожени овощни дръвчета от стадо овце и кози, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 08.03.2022г. до окончателното плащане, като предявеният иск над тази сума до претендираната сума от 10 000.00 лева, частичен иск от 40000лв., е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски по производството, както следва: ответникът И. С. М. е осъден да заплати на ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК •••••••••• сумата от 713.52 лева, а ищецът „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК •••••••••• е осъден да заплати на ответника И. С. М. сумата от 822.96 лева. Въззивникът-ищец „ИРЕНОР“ ООД обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Сочи, че в тази част решението е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на съда, че мишки и зайци били унищожили част от насажденията-фиданките в овощната градина. Съдът неправилно приел, че: засадените фиданки били 1000 броя, противно на установените 1680 бр. с назначените по делото експертизи; имало противоречие в свидетелските показания относно броя животни в стадото на ответника - овце и кози и броя на влизанията на стадото в овощната градина на ищеца. Увреждания по овошките имало само в неговата овощна градина, но не и в овощната градина на свид.Т., която била на 50 м. от тази на ищеца. Излага, че след като съдът приел, че не бил предприел необходимите мерки за защита на овощната градина не бил посочил какви мерки е следвал да предприеме. В тази връзка посочва, че при огледа било установено, че целият имот е защитен с ров с дълбочина най- малко 1м а от другата страна с канал на СЕП" Водно стопанство" пълен с вода. Липсвала защита само откъм оранжерията на дружеството откъдето не можели да влизат и излизат диви животни- зайци и сърни. Съдът не бил изложил мотиви защо зайците и мишките унищожавали само овощната градина на ищеца, но не и тази на свид.Т.. Посочва се, че първоинстанционният съд бил игнорирал заключението на назначените експертизи, включително и експертизата относно стойността на унищожените овощни дървета. Липсвали мотиви, в какво се изразявало съпричиняването от негова страна на вредата и приетия размер на съпричиняване от 2/3 от стойността на вредата. Моли Съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да постанови друго с което да уважи предявения от него иск до предявения размер. Не отправя искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна И. С. М. не е постъпил отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна и отправя искане за присъждане на разноски по производството. Въззивникът-ответник И. С. М. обжалва решението на Районен съд-В. в осъдителната част, с която частично е уважен предявения от ищеца иск. Счита, че в тези част решението е неправилно и необосновано. Излага, че ищецът не бил доказал да е собственик на имот с номер 148018 в землището на В., тъй като представил скица на ОСЗ-В. от 2004 година. След влизане в сила на кадастралната карта на В. през 2008 г. имотът имал друг номер, няма актуална скица от СГКК. Посочва, че и на скицата от 2004 година имотът е записан като разсадник. Впоследствие било установено, че площта, претендирана като овощна градина е оранжерия с масивна конструкция, с идентификатор по КККР •••••.148.29. От този имот 148018 била обособена една единствена овощна градина с площ само от 6, 278 дка, като промяна в предназначението-от оранжерия в овощна градина е извършено на 07.07.2022 г. - след завеждане на делото. Тази овощната градина е била отдадена под аренда на трето лице - Р.В.. Посочва се още, че ВРС неправилно преценил и заключенията на вещите лица- агрономи и ветеринари, които според него съдържали повторение на частната експертиза към исковата молба, в която били оценени насажденията като лозови от сорта „Мерло” и то на декар, а не на брой дръвчета. Излага, че първоинстанционният съд неправилно преценил и заключенията на експертите - зоолози, които единствени могли да преценят какви повреди има по дръвчетата и от какви животни са те, като експертите били категорични, че повредите са от диви животни. Съдът неправилно приел съпричиняване от негова страна. Било доказано, че стадото един единствен път било преминало през това пространство и не би могло да причини претендираните вреди, ако действително са били насадени дръвчета на площ от 25 дка. Не би могло да се игнорира и мнението на експерта-ветеринар в съдебно заседание, че върху дръветата имало следи от пила. ВРС не обсъдил липсата на промяна на начина на ползване - от разсадник в оранжерия /както е до днес/ - в овощна градина. Съдът не обсъдил и липсата на технологична карта, а това е строителното разрешение за овощна градина, като само неподаване на декларация за промяна на начина на трайно ползване в едномесечния срок по закона изключва наличието на овощна градина. Поддържа се, че посочените пороци на решението довели и до нарушение на материалния закон - чл.37б от ЗСПЗЗ и в крайна сметка на чл.50 от ЗЗД. Молим Съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Отправя искане за присъждане на разноски по въззивното производство. В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „ИРЕНОР“ ООД не е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника. В проведеното открито съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна. Не е отправил искане за присъждане на разноски по въззивното производството. В открито съдебно заседание страните поддържат въззивните си жалби. В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Двете въззивни жалби са подадени от надлежни страни и са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явяват се процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. Пред първата инстанция е предявен осъдителен иск от „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК •••••••••• против И. С. М. по чл.50 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на овощна градина, която сума е предявена като частична от общата сума от 40 000.00 лева. Обстоятелства на които се основава исковата претенция на ищеца са: Ищецът е собственик на имот 148018 в землището на гр. В. с ЕКАТТЕ ••••• с площ от около 132 дка. През пролетта на 2021г. дружеството засадило 1800 овощни дръвчета на площ от 27 дка от посочения имот. Посочва извършените дейности по засаждането. През есента презасадил 400 бр. дръвчета, поради изсъхнали фиданки. Овощната градина била окончателно оформена в края на октомври. Твърди, че ответникът е собственик на смесено стадо от овце и кози общо около 300 броя. Овчарникът се намира до подстанцията на дигата в местността „Чобан кюприя“ и е единственото стадо в района около овощната градина. Стадото на ответника било пускано в имота на дружеството без тяхно знание и съгласие. Навлизането на стадото в имота било установено от работници на дружеството. На 06.12.2021г. стадото било изгонено от работник на ищцовото дружество. На 07.12.2021г. работници били установили, че градината е унищожена като е опасана с обелена кора на фиданките, градината била наситена с изпражнения от овци и кози и със следи от техни копита. Назначената от ищцовото дружество комисия открила стадо и овчар близо до овощната градина и пред тях пастира признал, че е минавал със стадото през градината и имота на фирмата, стигал е до оранжериите, но не правил нищо лошо, защото там няма посеви. Посочва се, че единствения начин стадото, идвайки от дигата да стигне до оранжериите, е да мине през овощната градина. Поддържа се, че преминаването на стадото през овощната градина до оранжериите и връщането му, е напълно достатъчно за животните да унищожат фиданките. В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. С. М., чрез адв.Ел.С., е постъпил отговор на исковата молба с който е оспорил исковата претенция, като неоснователна и недоказан. Навел е твърдения, че стадото му било от овце и 10 броя кози. Стадото не е навлизало в имота на ищеца. Неговите животни не са унищожили градината на ищеца. Стадото му не е навлизало в имота на ищеца и не е стигало до оранжериите, липсва причина да е извършван такъв преход. До оранжериите на ищеца имало няколко пътища. Овцете не могат да пасат фиданки, а десет кози не са в състояние да унищожат овощна градина от 27 дка, за един ден или за времето на едно преминаване на стадо през градината. Излага, че ако на овощните дръвчета са нанесени щети, то те са от диви животни, напр. диви зайци, които белят дървесната кора. На 09.05.2022г. извършил оглед на градината и установил, че овощните дръвчета са доста високи, от което прави извод, че не се пресаждани. При огледа не открил повредени дръвчета. Естествено било не всички засадени дръвчета да се вкоренят, още повече, че ищецът твърдял, че имало пресаждане поради изсъхване. Градината няма, а за да се опази от всякакви животни ищецът следвал да я огради. Въззивното дружество-ищец е собственик на имот № 148018 в землището на гр. В. с ЕКАТТЕ •••••, м.“Шуговец“, с площ от около 132 дка. Ищецът придобил собствеността по силата на представения договор за замяна на общински недвижим имот по реда на ЗОС от 18.05.2004г. От приложената по делото скица от 24.09.2004г., изд. от ПК – В. /л.6/ се установява, че имота е образуван от имот № 148005, съответстващ на номера на имота посочен в договора за замяна, с начин на трайно ползване на имота: разсадник. От представената по делото фактура № 334/02.04.2021г./л.31/ се установява, че ищецът закупил овощен посадъчен материал 1000 броя на обща стойност 3500.00 лева, Видно от приложения протокол от 02.04.2021г., неразделна част от фактурата, се установява вида и количеството на закупения с фактурата посадъчен материал -ябълки -300 броя, круши - 100 броя, череши - 100 броя, праскова - 100 броя, нектарини - 50 броя, дюли - 20 броя, райска ябълка - 20 броя, кайсия - 50 броя, сливи - 100 броя, бадем - 60 броя, вишни -100 броя. Пред настоящата инстанция страните не спорят, че към процесната дата - 06.12.2021г въззивникът – ответник е собственик на 280 броя овце и 25 броя кози. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят И.Д. - баща на собствениците на капитала на ищцовото дружеството заявява, че дружеството е собственик на имот-земеделска земя от около 132 дка в землището на гр. В. - в посока на излизане от града, срещу „Видахим“, където са оранжериите. От имота обработвали само 6 дка с оранжерии. През пролетта на 2021 г. в част от имота около 27 дка засадили около 1800 фиданки. Посочва дейностите по засаждане и поддръжка на фиданките – засаждане, поливане-около 16 поливки, 3 пъти фрезоване, окопавана на ръка, подхранване с торове, пръскане. Сочи, че около 400 фиданки не се прихванали-изсъхнали и през м. октомври същата година, засадили нови 400 фиданки. До края на месец октомври, градината била оформена и оставена за зимуване. На 06.12.2021 г. две служителки работили при оранжериите. Около обяд свидетелят им се обадил, тогава едната от тях - К. му казала, че е изгонила едно стадо с овце и казала на овчаря, че тук повече работа няма. Попитал работничката дали е имало в стадото кози и тя му казала, че е имало. На 07.12.2021 г. около 10: 30 ч. му се обадили служителите по телефона и му казали, че тези кози и овце са съсипали цялата градина, защото всичко е в следи от техни копита, изпражнения. Идвали са откъм Д. и са се насочили в края на имота. Казали му, че всичко е съсипано, пълно е с фиданки, които са огризани, обелени, няма пъпки по тях. Свидетелят заедно със сина си К. и служителя А. отишли да видят какво е станало. Тръгнали да търсят стадото като стигнали до циганската махала, но не видели стадо и от там тръгнали към Д.. По пътя К. му казал, че в дъното вижда стадо овце, това било преди местността „Чобан кюприя“, преди реката. Подминали моста на „Чобан кюприя“, завили надясно и стигнали до подстанцията на дигата. Овчарят бил горе, представил се като Златан, който дал телефона на собственика на стадото. Според свидетеля Д. били унищожени около 500-600 бр. фиданки, около 1/3 от градината, а може и половината, като не можел да посочи точно. След 07.12.2021г. в овощната градина не е правено ново разсаждане. Свидетелят А. Георгиев Ангелов заявява, че е служител в ищцовото дружество - рецепционист. Посочва, че през пролетта на 2021г. участвал в засаждането на овощната градина на ищеца в имот срещу „Видахим“ до оранжериите, които също били на ищеца. На 07.12.2021 г. придружил свид.Ил.Д. и синът на същия до овощната градина по повод сигнал за стадо овце и кози, които били влезли в градината. В района на градината забелязали овчаря със стадото. Свид.Д. показал на овчаря унищожена фиданка но той отрекъл да е минавал през градината. Минали през градината да видят щетите. Според свидетеля Ангелов около 30-40% по дръвчетата имало следи от обелени кори, имало следи от изпражнения и личали стъпките на животните. Стадото било близо до оранжериите и овощната градина, имало около стотина овце и кози. Свидетелят К. Н. Т. заявява, че е работник-зеленчукопроизводител в оранжериите на ищеца. Сочи, че на 06.01.2021 г. забелязала стадо овце и кози около оранжериите и непосредствено до фиданките. Свидетелката направила забележка на овчаря да изкара стадото от градината, защо имало фиданки. Свидетелката посочва, че и друг път е виждала същото стадо и овчар на същото място. Сочи, че овощната градина била насадена през март месец предишната година. Свидетелят Б.В. И. заявява, че е бивш оранжериен работник на ищцовото дружество. Посочва, че в началото на миналата година /2021г./ е участвал в засаждането на градината на ищеца, която се намира в близост до оранжериите - копаене на дупки, поливане, засаждане, наторяване, окопаване. Овощната градина била 27 дка и били насадени хиляди фиданки. Свидетелят видял поражения върху овощната градина. На 07.12.2021 г. бил изпратен от свид.Ил.Д. да прибере маркучите и видял, че има дръвчета - счупени, прекършени, изядени, в градината било влизано и имало унищожени дръвчета. Навсякъде имало животински изпражнения-кръгли. Всичко било отъпкано, имало копито до копито, дупка до дупка. Овчарят не бил там, а бил от другата страна на дигата. Свидетелят посочва, че след Нова година - януари месец отново отишъл поради получен сигнал за стадото, че се намира там. Свидетелят посочва, че заварил стадото, след като било излязло от овощната градина. Всичко било отъпкано, изядено. Видял самото стадото и говорил с пастира, който му казал, че стадото е от 275 овце и 35 кози. Той си признал, че не може да се справи всеки път със стадото, изпуснал ги, много са животните и не може да ги гони. Според този свидетел, над 50 % от всичко било счупено. Свидетелят В. Т., посочва, че арендова овощна градина от 6 дка дадена му от ищеца и и се намира в землището на фирма „Иренор“, зад парниците. Свидетелят посочва, че по документи се е водело оранжерия, но от 2023г. предназначението е променено и в момента е овощна градина. Свидетелят посочва, че е под аренда от м. март 2022 г. и има засадени 350 бр. овошки - сливи. Посочва, че в неговата овощна градина няма увреждания на нито едно от дръвчетата от зайци и мишки. Неговата овощна градина е в близост до градината на „Иренор“, на 50 м. и оттам минава всеки път, за да стигна до неговата градина. При него няма нито едно унищожено или увредено дръвче. Свидетелят знае, че има увреждания в овощната градина на „Иренор“, виждал ги е според него са наядени от животни, но не посочва от какви. Посочва, че кората на овошките е обелена, а при него не е имало такива неща. Свидетелят изказва предположение, че може да са от заек. Свидетелят видял, че кората на дърветата при ищеца е обелена, когато го извикали през м. март 2022г. да помогне при намазване на дръвчетата с препарат. Според него, това е направено от животно, имало копита, изпражнения, но свидетелят не може да каже от какво животно, изказва предположение, че може би е от сърни. Посочва, че неговата градина е точно до пояса с храсти, до парниците. Посочва също, че в оранжерията, която се намира непосредствено до неговата градина има 12 броя големи кучета, които са пуснати, има и хора. Кучетата са на ищеца и като идват на проверка за градините, хората не слизат от колите. Свидетелят Д.Е.П. заявява, че е приятел на ответника. Посочва, че Златан - овчар при ответника, се оплакал, че овцете са влезли в някаква овощна градина и по този повод отишъл до процесния имот. Сочи, че на мястото нямало ограда, не било обозначено, че има овощна градина и установил, че няма счупени дръвчета, нямало дръвчета с обелена кора. Това било февруари 2022 г. Овчарят бил казал, че е ходил само един път там. Казал, че е излязла една жена и му казала, че това е овощна градина и да не идва, след което извел стадото от мястото. Свидетелят посочва, че стадото е от около 100 овце и 10-на кози. Свидетелят З.Й. заявява, че е пастир на стадото на ответника И. М.. Свидетелят посочва, че на 06.12.2021 г. извел стадото на паша в района на оранжериите на ищеца, имало хубава трева. В този район не видял и нямало обозначения за овощна градина. Не е видял да има овошки. Пуснал животните да пасат и след 20 мин излязла жена, която му казала, че имота е частна собственост. Извел животните и повече не е ходел в района. За свид.Б. И. посочва, че го е виждал 1-2 пъти и същият му дал цигара не е говорил за стадото или овощната градина. Съдът като обсъди поотделно и в съвкупност свидетелските показания, и извърши преценката по чл. 172 от ГПК, намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, доведени и от двете страни, доколкото всъщност между тях не е налице противоречие за общи факти и не е налице противоречие със събраните писмени доказателства по делото. Разказът на свидетелите и изявленията, които не са за обективни факти, а за субективни възприятия и изводи на свидетелите, ще бъдат коментирани от съда по-долу при разглеждането на спора от правна страна. От приетото заключение на назначена съдебно-агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице агр. Б. И. се установява следното: Заключението е изготвено от експерта след извършен оглед на място в имота на ищеца на 26.09.2022г. Съгласно заключението имотът на ищеца е около 25 дка и са засадени 1 680 броя овощни дръвчета, установено според броя на овощните ямки към датата на огледа. Овощната градина е засадена най-вероятно м.април 2021г. На място установил, че много голяма част от засадените фиданки са унищожени. Изказва предположение, че вероятно фиданките са унищожени при паша от стадо селскостопански животни. Експертът е посочил, че върху фиданките личало видимо огризана и обелена кора, изядени и повредени пъпки, прекършени стъбла и изтръгнати фиданки. В овощната градина били извършени необходимите мероприятия за създаването й. Според заключението общият брой на унищожените дръвчета е 1006 бр. разходите за създаване на 1 дка овощна градина са 1032лв., а за 25 дка 25 800лв. Броят на унищожените 1006 бр дръвчета при приложената схема на засаждане – 5м х 3м заема 15 дка площ. При разход за създаване на декар овощна градина от 1032 лв., то за 15 дка възлиза на 15 480лв. за 2021г. По делото е прието заключението на назначената тройна агротехническа и зооинженерна експертиза изготвена от вещите лица – зооинж Е.Б., инж.агр.З.К. и от инж.агр. Б. И.. Заключението е изготвено от експертите след извършен оглед на място в имота на ищеца на 04.12.2022г. Експертите са дали разнопосочно заключение. По същество заключението на вещите лица агрономи -Б. И. и З.К. преповтаря заключението от единичната агротехническа експертиза изготвена от в.л.Б. И.. От заключението на вещото лице зооинженер Е.Б. се установява следното: При извършения оглед на имота експерта е установил, че на мястото където е овощната градина липсва табела с надпис “ овощна градина“, липсва ограждение, няма повредени дръвчета, стъблата на фиданките са огризани и с обелени кори от диви зайци и др. гризачи. Установила е, че по неразвитите фиданки, които са на височина до 60 см. има наличие на гъбични заболявания, наличие на смазка върху наранените фиданки при агротехнически обработки, липса на предпазни мерки срещу дивите зайци и други гризачи около засадените фиданки. Съгласно заключението към дата 06.12.2021г., и след справки в БАБХ-В., вещото лице е установило, че наличните животни при ответника са 280 броя овце и 25 броя кози., от които 248 бр. овце са млечни, а 22бр. от козите са майки. Животновъдния обект на ответника се намира в гр. Д. на 2 км. от овощната градина и функционира от 2007г. Вещото лице е пояснило, че през процесния период не всички животни излизат на паша, тъй като месец декември съвпада с окозването на козите и агнилната кампания при овцете. Преди пускането на паша, животните се подхранват със зърнен комбиниран фураж, т.нар. кърмилка, за да не се нахвърлят лакомо върху тревата, защото това води до храносмилателни разстройства. През зимния сезон, дребните преживни животни се пускат на паша, но при кратък престой от 30 минути, преминавайки и пасейки през овощната градина, не могат да нанесат никакви вреди на засадените фиданки. След анализ на поведението на домашните животни – овца и коза, отглеждането им през размножителния период, вида и начина на нараняванията на овошките експертът е достигнал до категоричен извод, че: нанесените вреди-унищожените фиданки в овощната градина на ищеца са от диви зайци и гризачи, а не са причинени от животните на ответника, който извод напълно се споделя от настоящият състав, като заключението е изчерпателно, непротиворечиво и научно обосновано. Експертът е обосновал заключението си, като е посочил още, че малките животни - дивия заек и гризачите са реална заплаха за овощните градини, като основна тяхна храна особено през зимния период стават младите клони, разсад, кората на овощните дръвчета. Само за няколко седмици те могат да унищожат цялата овощна градина. Дивият заек нанася големи вреди на овощните дръвчета. През зимата, когато няма с какво да се хранят, той гризе кората на дръвчетата, наранява дръвчетата, вследствие на което те обикновено умират. На основание чл. 204, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е извършил оглед на 26.01.2023г. на процесната овощна градина в присъствието на вещите лица – И., К. и Б.. При огледа е констатирано от съда, че овошките са с височина от около 60 -70 см. Част от овошките са били със замазки по стъблата заради наранени стъбла по протежението им, които са видими, и обелена кора. Съдът е констатирал и наличие на овошки, които са били със следи от пресни наранявания, представляващи изгризвания, същите не са били третирани преди и към момента на огледа със замазки. Около тях е констатирано наличие на изпражнения, които според вещото лице зооинженер са от диви зайци. По назначената тройна експертиза – ветеринарно-медицинска и зоотехническа, изпълнена от двама ветеринарни лекари – д-р С.М.в и д-р В.Б. и един зоотехник – зооинж.М.Ц. също е представено разнопосочно заключение от експертите. Вещите лица ветеринарни лекари С.М.в и В.Б. са дали заключение, че пораженията по засадените млади насаждения са причинени от селскостопански животни. При посещение на имота през м. 09.2023г. не са констатирали новообелени дръвчета, а пресните поражения имали вид на механични повреди - от пила за дърво, от умишлено повреждане. Вещото лице зоотехник М.Ц. е дала заключение, че животните на ответника не са нанесли констатираните щети на овощната градина на ищеца. Същата е посочила, че е посетила имота на ищеца на 28.03.2023г. и е установила прясно нагризана кора, което може да е от зайци или сърни, но не и от селскостопански животни, а също така е установила и изпражнения най-вероятно от зайци или сърни, които били пресни. За да уважи частично предявеният иск РС-В. е приел, че стадото животни на ответника е навлязло в имота на ищеца, но и самият ищец не предприел необходимите мерки за защита на овощната си градина от нерегламентирано навлизане в нея на хора и животни, както и не е предприел необходимите действия да опази овощните насаждения от увреди от различни по вид животни, освен селскостопански, така също и от диви зайци, гризачи, сърни и пр. Формирал е извод, че за настъпване на процесните вреди ищецът също носи отговорност, която обаче не може да изключи отговорността на собственика на вещта. При определяне размера на вредата ВРС не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебната аграрно техническа експертиза, тъй като същото извършило изчисленията на декар, а не съобразно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и приложенията към същата. ВРС извършил самостоятелни изчисления на овошките, закупени по приложената фактура и протокола. Съгласно изчисленията на ВРС общата стойност на тези овошки възлиза на сумата от 12 973.10 лева. Приел е, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество 1/3 от така определената от съда стойност, която се равнява на 4324.37 лева. За да определи посочения размер от 1/3 ВРС е приел, че в овощната градина на ищеца са установени следи от диви животни - зайци, сърни и гризачи, които също са допринесли за унищожаване на дръвчетата, а също така ищецът не бил предприел необходимите мерки да предпази овощните насаждения от безпрепятствено влизане в градината на животни и хора. С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. При наличие на въззивни жалби и от двете насрещни страни настоящата въззивна инстанция следва да разгледа изцяло спора по същество. Предявеният иск от въззивника–ищеца „ИРЕНОР“ ООД е с правна квалификация по чл. 50 от ЗЗД. Настоящото производство касае отговорност за вреди причинени от вещи съобразно нормата на чл. 50 от ЗЗД. Касае се за обективна (без виновна) отговорност, която е обвързана от причиняване на щети от вещ (в случая животни), като в случая предмет на доказване не е въпроса за вината, а само причинно следствената връзка с настъпилите вреди. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50, изр. второ ЗЗД, е необходимо да се установи, че същият е собственик на животните, че са нанесени вреди на ищеца, видът и техният размер, както и че животните са причинили тези вреди. В случая по делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на имот 148018 в землището на гр. В. с ЕКАТТЕ ••••• с площ от около 132 дка, съгласно договор за замяна на общински недвижим имот по реда на ЗОС от 18.05.2004г. От приложената по делото скица от 24.09.2004г., изд. от ПК – В. /л.6/ се установява, че имота е образуван от имот № 148005, съответстващ на номера на имота посочен в договора за замяна, с начин на трайно ползване на имота: разсадник. По делото няма данни към процесната дата-06.12.2021г., както и към предявяване на исковата молба-08.03.2022г. ищецът да е променил предназначението на имота от разсадник в овощна градина. Установено е, че една част от имота е оранжерия, а в друга част на имота е засадена овощна градина с фиданки. С отговора на исковата молба ответникът И. М. не е навел възражения относно собствеността, както и не е оспорил обстоятелството, че върху част от имота ищецът е засадил овощна градина. Тези възражения на въззивника-ответника са наведени едва с въззивната жалба и са неоснователни, като се опровергават от посочените по-горе доказателства, установяващи собствеността на ищец върху имота. Промяната на начина на трайно ползване на имота е без правно значение за гражданската отговорността на делинквента. По делото е безспорно установено от заключенията на вещите лица зоолози – Е.Б. и М.Ц., че към процесната дата - 06.12.2021г., наведена с исковата молба, наличните животни при ответника са 280 броя овце и 25 броя кози., от които 248 бр. овце са млечни, а 22бр. от козите са майки. Животновъдния обект на ответника се намира в гр. Д. на 2 км. от овощната градина на ищеца и функционира от 2007г. От приетата по делото агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице агр. Б. И., и след извършен оглед на място на 26.09.2022г, се установява, че действително върху част от имота - около 25 дка ищецът е засадил 1 680 броя овощни дръвчета, установено от вещото лице според броя на овощните ямки. Според експерта овощната градина е засадена най-вероятно м.април 2021г. От показанията на свидетелите- И.Д., А. Ангелов, К. Т., Б. И., В. Т. и Д.П. също се установява, че ищцовото дружество е засадило овощните дръвчета през м.април 2021г., като през м.октовмри същата година е било извършено пресаждане на изсъхналите дръвчета. От данните по делото безспорно се установява, че на 06.12.2021г. стадото на ответника около 100 бр. животни, състоящо се от овце и кози, е било в района около оранжериите на ищеца, където непосредствено се намират овощните насаждения. Този факт безспорно се установява от показанията на свид. К. Т.-зеленчукопроизводител в оранжериите на ищеца, която видяла пастира-свид.З.Й. със стадото и му казала да изведе стадото, защото в района има засадени фиданки. Видно от показанията на свид.З.Й. същият признава, че на 06.12.2021г. бил със стадото в района на оранжериите, където престоял около 20мин. и потвърждава казаното от свид.Т. - да изведе стадото. От извършения от първоинстанционния съд оглед, приетите по делото експертизи и свидетелските показания се установява, че на място процесната овощна градина не е оградена и липсват всякакви обозначения за наличие на такава, следователно насажденията са изложени на външни въздействия – природни сили, диви животни, човешка намеса. За човешка намеса са изнесени данни от експертите ветеринарни лекари С.М.в и В.Б., които посочват, че върху дръвчетата според тях имало следи и от пила за дърво. От заключението на приетата агротехническа експертиза, изготвена от агр.Б. И. се установява, че към датата на огледа 26.09.2022г. е констатирал, че унищожените дръвчета в овощната градина на ищеца са 1006 бр. От тази експертиза съдът не кредитира заключението в частта в която вещото лице е изразило предположение, че „ …вероятно фиданките са унищожени при паша от стадо селскостопански животни.“, поради изразено необосновано предположение. От друга страна не се посочва времето на причиняване на тези щети. При така установената по делото фактическа обстановка настоящият състав приема, че от ангажираните по делото доказателства не се установява причинно- следствена връзка между преминаване на стадото на ответника, състоящо се от около 100 бр. овце и кози, на 06.12.2021г. и причинената вреда в овощната градина на ищеца – унищожени 1006 бр. фиданки. По делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се формира извод, че на процесната дата 06.12.2021г. стадото на ответника е нанесло щети в овощната градина на ищеца и техния размер. Първо по делото липсват доказателства, че към процесната дата 06.12.2021г. засадените фиданки са се прихванали и били в добро състояние и без увреждания. Доколкото безспорно се установи, че овощната градина не се охранява, не е оградена и защитена от диви животни или друга намеса. Самите дръвчета не са защитени от диви животни – гризачи напр. с телени мрежи около стъбълцата, както е посочило в.л.М.Б.. Свидетелите на ищеца излагат предположения и лични впечатления за състоянието на овощната градина месец след 06.12.2021г. но не и преди това. От друга страна тези свидетели изказват предположение, че може би животните на ответника унищожили част от фиданките но не посочват да са установили техния брой. Изказват и различни предположения за размера на щетите, който варира от 1/3 до 1/2 от овощната градина, което разколебава достоверността на показанията. Настоящият състав напълно споделя заключенията на вещите лица зоолози – Е.Б. и М.Ц., които са категорични, че констатираните увреждания по дръвчетата в овощната градина на ищеца са от диви зайци и гризачи, а не са причинени от животните на ответника- овце и кози. Заключенията на тези вещи лица са категорични, а не почиват на предположения, непротиворечиви са и научно обосновани. Експертът - Е.Б. е обосновал заключението си, като е посочил, че малките животни - дивия заек и гризачите са реална заплаха за овощните градини, като основна тяхна храна особено през зимния период стават младите клони, разсад, кората на овощните дръвчета. Само за няколко седмици те могат да унищожат цялата овощна градина. Дивият заек нанася големи вреди на овощните дръвчета. През зимата, когато няма с какво да се хранят, той гризе кората на дръвчетата, наранява дръвчетата, вследствие на което те обикновено умират. Следва да се отбележи, че при извършените огледи на дръвчетата в овощната градина на ищеца в рамките на процеса: 04.12.2022г.-зооинж. Е.Б.; 28.03.2023г.-зооинж.М.Ц. и на 26.01.2023г., когато е осъществен оглед и от РС-В. вещите лица и съдът са констатиранли нови /пресни/ наранявания увреждания по дръвчетата, които са от диви животни, а изпражненията в овощната градина са от диви животни – диви зайци и сърни. Съдът не дължи произнасяне по възражението на ищеца, че ВРС не бил изложил мотиви защо зайците и мишките унищожавали само неговата овощната градина, но не и тази на свид.Т., като неотносимо към предмета на спора, доколкото не е обхваната от предмета на спора. В обобщение съдът приема, че по делото въззивникът –ищецът не доказа на 06.12.2021г. животните на въззивника-ответник да са причинили вреди, както и вида и техния размер. От събраните по делото доказателства не може да се формира извод за наличие на причинна връзка между констатираните от вещите лица вреди-унищожени фиданки да са причинени от животните на ответника. Предвид изложените съображения и поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на РС-В. следва да се отмени в частта, с която е уважен иска по чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата от 4324.37 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в унищожени овощни дръвчета от стадо овце и кози, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 08.03.2022г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските в която ответникът И. С. М. е осъден да заплати на ищеца „ИРЕНОР“ ООД разноски в общ размер на 713.52 лева. В останалата част, за отхвърляне на иска за горницата над 4324.37 лева. до претендирания размер от 10 000лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на въззивната страна-ищеца „ИРЕНОР“ ООД не се следва присъждането на разноски. Въззивникът-ответник И. С. М. е направил разноски за въззивното производство в общ размер на 686, 49лв., от които 600лв.-адвокатско възнаграждение и 86.49 държавна такса, съгласно приложения списък за разноски. На същият се следват още разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 577.04лв., представляваща разлика между направените пред РС-В. разноски от 1400лв и присъдени с първоинстанционното решение в размер на 822.96 лева /1400лв – 822.96лв. = 577.04лв/, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът-ищецът следва да му заплати сумата в общ размер от 1263.53 лв. разноски пред двете съдебни инстанции /577.04 лв. – пред РС-В. и 686, 49лв.лв. – пред ОС-В./, поради отхвърляне на иска. По изложените съображения, В.ският окръжен съд