Решение № 20 от 23.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 432/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано в резултат на подадена въззивна жалба от Ш. А. ЕООД, ЕИК ••••••••, представлявано дружество от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН ••••••••••, действащи чрез процесуалния им представител адвокат А. П., срещу постановеното решение №246 от 29.05.2024 г. по търг.дело №623/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С обжалваното решение е уважен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото, че ответниците Ш. А. ЕООД, ЕИК ••••••••, представлявано дружество от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН ••••••••••, дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца А.З. ООД, ЕИК ••••••••, сумата 125 382, 80 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден от ответното дружество Ш. А. ЕООД на 24.06.2023 год., с падеж 30.06.2023 год., авалиран от Б. П. Ш., за което вземане в полза на А.З. ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.07.2023 год. по ч.гр.д. № 9789 по описа на Районен съд - Пловдив, първи гр. състав за 2023 год., като е постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист. С решението са осъдени ответниците солидарно да заплатят на А.З. ООД разноските, сторени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 9789 по описа на РС - Пловдив за 2023 год., а именно сумата 2 508 лева за заплащане на държавна такса и сумата 5 666 лева адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в хода на исковия процес, развил се по т.д. № 623/2023 год. по описа на ОС- Пловдив, в общ размер на 8 874 лева. Жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното решение, като считат, че е неправилно и необосновано с оглед събраните доказателства, постановено при допуснато нарушение на порцесуалните правила. Изложили са подробни съображения. Посочили са спорния предмет между страните, а именно внесени ли са промени в записа на заповед, без съгласието на издателя, за да се придаде вид, че материализира неговата воля в частта досежно оспорваното съдържание на документа и настъпила ли е изискуемостта на притезанието. Считат, че тежестта на доказване на спорния предмет лежи върху ищеца, тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени отразените в тях факти, като последните подлежат на доказване по правилата на чл.154, а не по чл.193 от ГПК, което той не е сторил, както и, че правните изводи на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал в своята съвкупност. В тази връзка считат, че изводите на съда досежно констатациите на съдебно графологическата експертиза са неправилни и необосновани, като се позовават на събраните косвени доказателства по делото и посочват, че те не са изследвани в своята съвкупност и във взаимовръзка с другите обстоятелства, поради което се е достигнало до неправилен извод, че процесната ценна книга досежно падежа не е в противоречие с волята на издателя и авалиста. Не са съгласни и с допълнителния извод на съда, че записът на заповед би се възприел като частично бланков в тази му част. Считат и, че е нарушено правото им на З., тъй като разпределената доказателствена тежест е неясна и непълна. Молят да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения установителен иск. Претендират направените по делото разноски. Ответникът – въззиваемата страна А.З. ООД, представлявано дружество от управителя Х. С. Д. - К., чрез процесуалния си представител адвокат С. К., е представил отговор, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния закон. Претендира разноски за въззивната инстанция. Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Въззивната жалбата е подадена в срок от надлежни лица и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество. Видно от исковата молба, предявен е установителен иск по чл.422, по който ищецът А.З. ООД моли да се признае за установено вземането му в размер на 125 382, 80 лв. при условие на солидарност, произтичащо от запис на заповед, издаден на 24.06.2023 г. от първия ответник и авалиран от втория ответник, за който е проведено заповедно производство по ч.гр.д.№9798/2023 на ПРС и издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците оспорват иска, като посочват, че процесния запис на заповед е нищожен на основание чл.537 във вр. с чл.486, ал.2 от ТЗ. Оспорват изписаните падежни дати – 30.06.2023 г. Считат, че не са изписани ръкописно от издателя, че са поставени след издаване на записа на заповед без неговата воля и съгласие. Поради това няма валидно определен падеж, а също така съдържа два падежа, поради което е нищожен, поради порок във формата и поради несъставяне на текста в частта относно падежната дата от издателя и. Граматическото тълкуване на съдържанието на записа на заповед буди съмнение относно определянето на падежа – дали е на изписаните в него дати, като падеж, или на предявяване. Т.е. оспорва се и изискуемостта му. Навеждат и каузални правоотношения във връзка с издаването на процесния запис на заповед, а именно същият е издаден за обезпечение на задължения на първия ответник към ищеца, произчичащи от издадени фактури. В тази връзка правят възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по издадените фактури. В допълнителната искова молба ищецът счита, че са несъстоятелни възраженията на ответниците. Потвърждава, че е налице падеж на точно определен ден 30.06.2023 г., като конкретизира, че изписаните падежни дати не са изпълнени от издателя, съответно авалиста, поради несигурността на Б. Ш. на коя точно дата може да изпълни паричното си задължение. Това е и причината той да се съгласи за поставянето на тази дата от друг човек, но в негово присъствие, като това е станало преди полагането на подписите по ценната книга. Дори и да е налице бланков запис на заповед, допустимо е поемателят да попълни липсващите реквизити, като това следва да се осъществи преди упражняването на материализираните в ценната книга права. По отношение на каузалните правоотношения, описва фактурите, формиращи общото задължение от 125 382, 80 лв., посочва сключените споразумения, договор за особен залог и протоколи за прихващане между страните за разплащането на фактурите, като счита, че не е изтекла погасителна давност в полза на ответниците относно процесното задължение, поради прекъсването и. В допълнителния отговор ответниците оспорват твърдението на ищеца, че има съгласие за това трето лице да изпише падежните дати преди поставянето на подписите в процесната ценна книга. Същите не са положени в присъствието със знанието и съгласието на издателя, съответно авалиста. Не е налице бланков запис на заповед, тъй като не е налице неуговорен липсващ реквизит от ценната книга, който да не е попълнен от издателя. Уговорката е била падежът да е на предявяване. Поради това и с оглед граматическото тълкуване на съдържанието на записа на заповед се създава основателно съмнение относно определянето на падежа – дали е на посочената дата или на предявяване „срещу представянето му“. Изписването на падежна дата от друго лице след полагането на подписите върху ценната книга и последвалото заповедно производство говорят за недобросъвестно поведение от страна на ищеца. В крайна сметка възразяват, че вземането е изискуемо, тъй като липсва предявяване на процесния запис на заповед. Наред с това възразяват срещу записа на заповед, като считат, че е нищожен, поради липса на воля, съзнание за извършване на едностранна сделка с допълнително поставен падеж от трето лице, а и на основание чл.537 във вр. с чл.486, ал.2 от ТЗ. Поддържат и възражението си за изтекла погасителна давност за вземанията по каузалните правоотношения. Окръжният съд е определил правната квалификация на иска - по чл.422, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124 от ГПК установителен иск с материално правно основание чл.535 от ТЗ, а на защтните възражения – по чл.537, вр. с чл.486, ал.2 от ТЗ, вр. с чл.26 от ЗЗД. Възражението на ответниците за погасяване по давност на каузалните правоотношения – по чл.110 от ЗЗД, а доводите на ищеца за прекъсване на давността – по чл.116 от ЗЗД. Разпределил е доказателствената тежест на страните в съответствие с чл.154, ал.1 от ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като е посочил конкретно кои факти и доказателства следва да установи ищецът /редовен от външна страна запис на заповед и настъпването на падежът му, вземанията си по каузалните правоотношения, както и действията/изявленията на ответната страна, довели до прекъсването на давността по отношение на тези вземания/, както и кои свои възражения следва да установят ответниците /за нищожност на записа на заповед на твърдяното основание, за погасяване на вземанията по каузалните правоотношения/. Допуснал е доказателствените искания, направени от страните. С обжалваното решение е приел, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, с настъпил падеж, че са налице каузални правоотношения между страните, обезпечени с издадения запис на заповед, че са останали неизпълнени задължения по тези правоотношения в общ размер 125 382, 80 лв., че изискуемостта на това задължение е настъпила далеч преди издаването на процесния запис на заповед за обезпечаването му, че давността е прекъсната, като е уважил предявения установителен иск. Предмет на въззивното производство, съгласно изложените оплаквания във въззивната жалба, е валидността на издадения запис на заповед във връзка със защитните възражения на ответниците за липса на съгласие от страна на издателя му за изписаната падежна дата и дали са допуснати процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора. За вземането по процесната запис на заповед са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9789/2023г. на Районен съд - Пловдив, приложено по настоящото дело, както и е образувано изпълнително дело №573/2023 по описа на ЧСИ С. Г.. Длъжниците са възразили в срок, поради това е указано на ищеца да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази възможност. Уведомленията са връчени на 25.09.2023 г., а искът е предявен на 23.10.2023 г., което води до извод, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим. Предметът на доказване по този иск е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като редовен от външна страна документ, подлежащ на изпълнение, като ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, следва да докаже вземането си, а именно съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а ответникът – длъжник своите възражения, които по принцип са абсолютни /обективни/ възражения, произтичащи от самия запис на заповед, и релативни /относителни/, например, произтичащи от каузално правоотношение. В случая и съобразно предметът на въззивното производство, ответниците следва да докажат абсолютните си /обективни/ възражения. Така окръжният съд е разпределил доказателствената тежест при изготвяне на доклада по делото, което разпределение е и съобразно трайната съдебна практика на ВКС. Страните са ангажирали доказателства в съответствие със становищата си – писмени доказателства и съдебни експертизи. Установява се, че е издаден запис на заповед от 24.06.2023 г., съгласно който издателят му Ш. А. ЕООД, представлявано дружество от управителя Б. П. Ш., се е задължил безусловно и неотменимо, срещу представянето му, да плати без протест и разноски на А.З. ООД сумата 125 382, 80 лв. на падеж 30.06.2023 г. и място на плащане с.П., о. Б., обл. П., като сумата е платима по банков път, който запис на заповед е авалиран от Б. П. Ш. изцяло - за пълната посочена сума, при условията, при които е поето. Записът на заповед е с печатни реквизити, които са ръкописно попълнени, като падежната дата 30.06.2023 г. не е изписана от издателя, съответно авалиста, а от трето лице. Това обстоятелство изрично се потвърждава от ищеца. В текста фиругира падеж на три места, като и на трите места е посочена една и съща падежна дата - 30.06.2023 г. По искане на страните е изготвена съдебно графологична експертиза с въпроси дали ръкописният текст в процесната запис на заповед и текстът на падежните дати са изпълнени с една и съща химикална паста, както и към кой момент са изпълнени падежните дати – преди или след полагане на подписите на издателя, съответно авалиста. От заключението, изготвено от вещото лице С., се установява, че ръкописният текст в процесната запис на заповед и текстът на падежните дани са изпълнени със сходна химикална паста, както и че текстовете на падежните дати в документа не се застъпват с подписите за издател, съответно авалист, поради което не може да се установи поредност на полагане. За да достигне до тези изводи, вещото лице е използвало визуално изследване, под лупа и с помощта на микроскоп при увеличение до 10 пъти, и видео спектрален компаратор, като в съдебното заседание и в присъствието на страните обяснява, че дори да се направи и химичен, а не само визуален анализ на химикалната паста, то възможният извод отново би могъл да бъде за наличие на сходство, а не за идентичност, дори текстът да е изписан с един химикал. Тези изводи следва да бъдат кредитирани, като компетентни и неоспорени от страните. Изслушани са и обясненията на управителя на ищцовото дружество, от които се установява, че с Б. Ш. се разбрали да актуализират дължимата сума, като подпише заповедта до 30 юни, тъй като задълженията му били стари. „Той казал нека бъде тази дата и ще платя до края на декември, когато дойде субсидията“. Б. Ш. му казал, че всеки момент ще дойдат субсидиите и ще плати, като посочил тази дата, с която се е съгласил.“Той казал при разговорите да се пише тази дата“. Така изслушаните обяснения на ищеца по своя характер не са доказателствено средство, а с тях се посочват определени факти, които следва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно разпоредбата на чл.175 от ГПК. От значение е дали с тях се признават изгодни за страната факти или не. В случая подлежат на преценка с изводите от назначената съдебно графологическа експертиза, поискана от страните, според които не може да се установи поредност на полагане между текстовете на падежните дати и подписите на издател, съответно на авалист, както и че същите са изпълнени със сходна химикална паста, а те от своя страна и спрямо характера на процесната ценна книга. Несъмнено записът на заповед представлява едностранна правна сделка с абстрактен характер, като наличието на основание не е елемент от фактическия състав, а също така и е ценна книга. Необходимо е да съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ, а именно наименованието „запис на заповед“, безусловно обещание да се заплати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис. Съгласно чл.536, ал.2 от ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване, а съгласно чл.537 по принцип за всеки запис на заповед важат правилата за менителницата, съвместими с естеството му. В случая страните спорят относно падежната дата, дали е приложима нормата на чл.486, ал.2 от ТЗ, водеща до нищожност на ценната книга, нищожна ли е, поради изписването от трето лице, имало ли съгласие между страните относно посочената падежна дата 30.06.2023 г., кога е изписана тази дата - преди подписа за издател, съответно за авалист, или е изписана след това, платимо ли е вземането на предявяване „срещу представянето“на ценната книга и съдържат ли се два падежа с изписването на този израз, изискуемо ли е вземането. Доколкото записът на заповед и менителницата са едностранни правни сделки, правилата за менителницата намират приложение и за издадения запис на заповед. Видно от изводите на приетата съдебно графологическа експертиза, не се установява падежните дати да са изписани, след като записът на заповед е бил подписан. Напротив, установява се, че падежните дати и подписите са изписани със сходна химикална паста. В същото време не са ангажирани доказателства, че датите са изписани против волята на издателя, без неговото съгласие, при носене на доказателствената тежест от страна на ответниците, както е указал окръжният съд при разпределение на доказателствената тежест, съгласно правомощията си по чл.374 във вр. с чл.146 от ГПК. Поради което остава недоказано защитното възражение на ответниците за липса на воля на издателя относно посочения падеж. Както се посочва по-горе в мотивите, записът на заповед е едностранна правна сделка и ценна книга. Представлява волеизявление на едната страна, с което се създава правоотношение между две страни, пораждат се права и задължения между тях, от което следва, че по принцип издателят му следва да знае за какво отговаря и как се задължава. Поради това законът е предвидил специална форма и необходими реквизити, като при липса на някой от тези реквизити и ако той не е заместен от изрична разпоредба в закона, се стига до нищожност. Освен това, по своя характер записът на заповед е частен диспозитивен документ. Съгласно чл.180, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При оспорване на някое от изявленията, какъвто е настоящият случай, страната, която оспорва и иска да опровергае верността, тя носи доказателствената тежест да установи какво е действителното положение относно падежната дата на основание чл.154, ал.1 от ГПК. Дори да се приеме, че се касае за бланков запис на заповед на основание чл.464 от ТЗ, уреждащ бланковата менителница, допустимо е, когато документът при издаването си не е бил попълнен, да бъде впоследствие допълнен. В този случай и ако е попълнен несъобразно уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя. В чл.486 от ТЗ са посочени начините на определяне на падежа на менителницата, като в ал.2 е прогласено, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна. При положение, че е допустимо падежът да е на определен ден, обстоятелството, че е посочена три пъти една и съща падежна дата 30.06.2023 г., само по себе си не води до нищожност на ценната книга. Същият извод се отнася и до факта, че падежните дати са изписани от трето лице, а не от издателя на документа, съответно авалиста, тъй като няма нормативно изискване те да са саморъчно изписани и е допустимо за посочването им да бъде използвано и техническо средство, като например компютър или печатна машина. Изписаният израз в процесния запис на заповед „срещу представянето му“ е свързан с легитимацията на кредитора, доколкото записът на заповед има характер и на ценна книга, правата по която могат да бъдат прехвърлени чрез джиро, като по този начин активно легитимиран да получи плащането не винаги е първоначалният поемател, а и лицето, което физически държи ценната книга, като чрез представянето се установява качеството на надлежен кредитор към момента на падежа. Едновременно с това представянето на записа на заповед е свързано и с упражняване на правата на платеца по чл.492, ал.1 от ТЗ при плащането да получи обратно ефекта с отбелязване за извършеното плащане. Не е условие за настъпване на изискуемостта на вземането. Не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл.486 от ТЗ, и не съдържа два начина на определяне на падежа, поради което не може да се приеме, че използването му води до неясен и неопределен падеж. Въз основа на така установеното по делото следва да се приеме, че се касае до валиден запис на заповед, в който ясно и точно е посочен падежът му на плащане, до който извод е достигнал и окръжният съд при уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС / решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. №1156/2014 г., решение №246 от 15.01.2015 г. по т.д. №2879/2013 г., решение №105/23.10.2012 г. по т.д. №515/2011 г., решение №100/06.10.2020 г. по т.д.№2133/2019/. Не са налице оплакванията във въззивната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ето защо, съдът