Решение № 3143 от 25.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 39497/2020 г.

Предявен е иск, с правна квалификация чл. 422, ГПК, вр. чл. 149 ЗЕС и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване на факта, че са налице облигационни отношения между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, както и че е била доставена топлинна енергия на ищцата на посочената в исковата молба цена и обем е на ответника както и че е налице спиране или прекъсване на давностния срок, за лихвата - че е поставил длъжника в забава, а в тежест на ответника, че при доказване на горното в негова тежест е да установи погасяване на вземането. По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №..., от който е видно, че собственици на недвижим имот ап. 101, находящ се в.. са И. Г. ( починал в хода на делото ответник) и.. Г. ( трето неучастващо по делото лице - всеки по 1/2 ид. ч. от имота. Не са представени доказателства от които да е видно, че ответникът М. А. и Л. Г. ( починала в хода на процеса) - да са собственици на така заявените всеки по 1/6 ид. ч. от недвижимия имот, доколкото собственик е освен И. Г. и лицето.. Г., като за последната не са представени доказателства да има наследствена или друга връзка с ответниците по иска. Освен горното, по делото по безспорен начин се установи, че аб. №.., за който са направени счетоводните начисления и за който се претендират суми за потребление се касае за апартамент № 102, а не за апартамент № 101 в същата сграда. Представени са доказателства за собственост на апартамент 102, от ищеца, от които е видно, че собственица са други лица, различни от ответниците по иска - семейство... Горното се установява, освен от вещото лице по извършената СТЕ, което в съдебно заседание, проведено на 12.04.2024г. заявява горното, още от приетото по делото доказателства - Решение № от 11.01.2011г. по гр. д. № 25940/2010г. на СРС, влязло в сила, в мотивната част на същото, както и от представените към отговор на искова молба извлечение от сметки, както и молба декларация от И. Г., както и представения към искова молба "адрес на топлинно счетоводство" - л. 36 от делотоа. Представените доказателства са приети по делото без възражение и не са представени други от ищеца, които да водят до различен извод, освен до извода, че аб. №.. се касае за ап. 102 в същата сграда. От горното, съдът приема за доказано, че ответниците, срещу които е предявен първоначално иска, съответно техния наследник в хода на процеса, не са съсобственици на имота, за който е отправена ищцовата претенция. Това означава, че същите не са и потребител на енергия за битови нужди, по смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката (ЗЕ). При това положение, искът се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: Право на разноски има ответната страна: 916 лв. - възнаграждение по исково производство за всеки един ответник по отделно както следва за М. А. и Л. Г. по 300 лв., а за Ив. Г. - 316 лв., както и общо 400 лв. - разноски, сторени в заповедното производство - или по 100 лв. за М. и Л. Г.и и за И. Г. - сумата в размер на 200 лв. възражението за прекомерност на адвокатското възражение е допустимо, но не основателно, доколкото защитата действително първоначално е предоставена на ответниците И. Г. и Л. Г., починали в хода на процеса, след подаване н аотговор на искова молба от същите, поради което на техния наследник се дължат суми, за стореното от наследодателя им разноски. Възнагражденията са определени между страните в техния минимум съобразно Наредба № 1/2004г. ВАС, поради което и тези разноски се дължат на ответника А. така, както са сторени от починалите в хода на процеса ответници. Така мотивиран Софийски районен съд,