Решение № 26 от 14.2.2024 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 841/2023 г.

Производството е по чл. 49, ал. 1 СК. Образувано е по искова молба на С. Д. И. срещу Ю. С. И.. В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата са съпрузи от 10.09.1982 г. и от брака си имат две пълнолетни деца. Във фактическа раздяла са повече от 20 години и нямат никакъв контакт. Всеки от тях е устроил живота си отделно от другия и имат нови партньори. Ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати, без да се произнася по вината. Ответницата не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок. По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от удостоверение за граждански брак страните са съпрузи от 10.09.1982 г. От брака нямат ненавършили пълнолетие деца. От показанията на свид. З.Х. /майка на ищеца/ се установява, че страните не живеят заедно от 25 г., не поддържат никакви отношения и контакт, нито се чуват помежду си. От показанията на свид. Е.Д. /съпруг на сестрата на ищеца/ се установява, че страните не живеят повече от 25 години заедно, съпругата е напуснала семейното жилище и не са се виждали. Свидетелят посочва, че всеки един е имал друг партньор през годините. Съдът кредитира показанията на свидетелите и при преценката им по реда на чл. 172 ГПК намира същите за последователни, логични и основани на лични и непосредствени впечатления и взаимнодопълващи се. Съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Касае се за брак, който съществува формално вече години и не е полезен за страните и обществото. Дългогодишната фактическа раздяла, по време на която всеки от съпрузите е устроил живота си отново, е довела до пълно и трайно отчуждение. Не съществува никаква възможност за стабилизиране на брака. Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като не е направено такова искане. Съдът не дължи произнасяне по отношение фамилията на съпругата, доколкото няма искане в този смисъл. По отношение на семейното жилище: Съгласно чл. 5, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая няма такова искане от страна на съпруга, поради което съдът не дължи произнасяне. Окончателната държавна такса съдът определя на 50 лв. и тъй като при предявяване на иска е внесена от ищеца първоначална д.т. от 25 лв. ответникът ще бъде осъдена да заплати допълнителна д.т.в размер на 25 лв. На осн.чл. 329, ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страните, както са направени. Водим от гореизложеното съдът