Решение № 1465 от 30.6.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5838/2022 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Маргарита 08“ ЕООД, ЕИК 200092748, със седалище и адрес на управление: град Сливен, кв. „Даме Груев“ бл.11, вх.Д, ап.18, представлявано от управителя М.И.М. против А. Н. Ф. ЕГН ••••••••••, с адрес: град Бургас, ••• за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 15 000 лева, представляваща частичен иск от сума в размер от 83 750, 85 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в резултат от неизпълнение на задълженията на ответника в качеството му на адвокат по договор за правна защита и съдействие от 12.02.2021 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. Ищцата е поискала и присъждане на разноските, направени по водене на делото. Исковата молба е основа на фактически твърдения за това, че между М.И.М. като управител на „МАРГАРИГА 08“ ЕООД ЕИК 200092748, със седалище и адрес на управление: град Сливен, кв. „Даме Груев“ бл.11, вх.Д, ап.18, и ответника, като адвокат- А. Н. Ф., е сключен договор за правна защита и съдействие сер. № БС № 0000006750 от 12.02.2021 година и съставено адвокатско пълномощно от същата дата, с основание процесуално представителство и защита на интересите по предявен срещу дружеството иск по повод който е образувано производството по търговско дело № 80/2020 година по описа на Окръжен съд- Сливен. Уговореното възнаграждение било в размер от 2 600 лева, което ищцата заплатила изцяло и в брой. Производството по посоченото дело приключило с решение № 8/12.04.2021 година по търговско дело № 80 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2020 година, с което дружеството е осъдено да плати на „Грифит Петрол“ ЕИК 202668662 сума в размер от 67 503, 24 лева, ведно със законната лихва, считано от падежа на всяко задължение по издадени фактури до предявяване на исковете молба, които са в общ размер от 4 493, 29 лева, както и сумата 5 885 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски. Ищцата, като управител на дружеството, излага, че в този период била здравословно неразположена след прекаран Covid 19 за периода от 20.03.2021 година до 05.04.2021 година и 1 комуникацията с ответника се осъществявала предимно по телефона. След като получила решението на съда ищцата решила да го обжалва и се свързала с наетия от нея адвокат. Помолила го да направи всички възможно за целта като комуникацията се осъществявала само по телефона. Ищцата излага, че ответникът ясно и недвусмислено й заявил, че поема ангажимент да продължи да работи по делото и да я представлява и пред следващата съдебна инстанция. Уговорили се, че след като здравословното й състояние се подобри ще заплати адвокатския хонорар. Ищцата била спокойна, че ответника ще предприеме необходимите действия, разчитала изключително много на него и очаквала професионално и коректно отношение. Тя очаквала следващо обаждане от адвокат Ф., с което да бъде уведомена за датата на съдебното заседание през следващата инстанция. В края на месец май 2021 година се свързала с него, за да установи как се движи делото. От него разбрала, че той не е подал жалба в регистратурата на Окръжен съд – Сливен, а е изпратил неподписани файлове на племенницата й Й Д., която задължил по неясни за ищцата причини да свърши неговата работа. В отговор на въпрос ответникът заявил, че жалбата била възможно да е подадена пред РП – Сливен поради грешка. След като ищцата упълномощила друг адвокат да извърши справка по делото и да провери депозирана ли е й въззивна жалба разбрала, че решението на Окръжен съд – Сливен е получено от адвокат Ф. на 15.04.2021 година и той е следвало да подаде въззивна жалба до 29.04.2021 година включително, но въззивна жалба срещу решението в кориците на делото не се съдържа. След като узнала за тези обстоятелства ищцата подала въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас въз основа на която съдът е направил служебна справка. С разпореждане от 21.06.2021 година съдът е разпоредил връщане на въззивната жалба като просрочена. Въз основа на постановеното решение ищецът по посоченото дело се е снабдил с изпълнителен лист и било образувано производството по изпълнително дело № 503/2021 година на ЧСИ П.Г.. Размерът на дълга по посоченото изпълнително дело е 83 750, 85 лева. В хода на изпълнителното производство са наложени запори върху движими вещи и вземания. В исковата молба са изложени фактически и правни доводи за това, че надлежното изпълнение на адвокатските задължения по процесния договор е включвало в законоустановения срок адвокат Ф.: да подаде жалбата лично в регистратурата на Окръжен съд – Сливен, да изпрати жалбата по пощата с обратна разписка до регистратурата на Окръжен съд – Сливен, да изпрати жалбата чрез фирма за куриерски услуги до регистратурата на Окръжен съд – Сливен, да изпрати жалбата по електронна поща на Окръжен съд – Сливен. Ищецът счита, че адвокатът е нарушил чл.11, ал.4 и чл.12 от ЕКА, поради което е налице неизпълнение на задълженията на адвоката за полагане на дължимата грижа при изпълнение на поетата поръчка за незлоупотреба с доверието на клиента, за даване на достоверна информация за изпълнение на поръчката. Твърди, че той не е подал въззивна жалба в срока за обжалване в изпълнение на поетите от него договорни задължения и в същото време е поддържал в клиентката си заблуждение, че изпълнява задълженията си по този договор. Поради това счита, че е налице лошо изпълнение на задълженията от адвоката по посочения договор. 2 Ищцата счита, че е налице и следващата предпоставка, относима към ангажиране на гражданската отговорност на ответника – адвокат, а именно установяване на имуществена вреда за ищцата, изразяваща се в нереализирана защита на правото и обжалване на решението. В исковата молба ищцата се позовава на решение № 227 от 19.08.2013 година, постановено по гражданско дело № 1166/2021 година на ВКС, IV г.о., и посочва, че имуществените вреди съставляват разликата между паричната оценка на имуществото му при надлежно изпълнение на адвокатската услуга и парична оценка на неговото имущество в резултат на действията на адвоката. Ищцата счита, че в случая размера на имуществените вреди е безспорно доказан от приложените доказателства, поради което предявява иск с посочената цена. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът А. Н. Ф. дава писмен отговор на предявения иск. Ответникът излага, че адвокатското пълномощно между него и ищцата било само за водене на гражданско дело № 80/2020 година по описа на Окръжен съд – Сливен на първа инстанция. Изготвянето на въззивна жалба и изпращането и по електронен път на племенницата на ищцата било акт на добра воля и свръх уговореното между страните. Твърди, че не са уговаряли пълномощно за по – горните инстанции, хонорар, както и липсва сключен адвокатски договор/пълномощно за такова задължение. Счита, че от исковата молба не става ясно дали е сключена нова договорка за процесуално представителство или устно са договорили отново клаузите на съществуващото между тях адвокатско пълномощно. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване от ищцовата страна, в случай че приеме, че за него е възникнало задължение да подаде въззивна жалба. Конкретизира, че ищцата е предложила кореспонденцията по делото, включително справки за подаване на документи в деловодството на съда да се води с посредничеството на нейната племенница Й.В.Д.. Уточнява, че ищцата заявила, че тя има пълномощно по делото. На 27.04.2021 година, три календарни дни преди изтичане на срока за обжалване, г- ца Д. в телефонен разговор го уверила, както и уверили и ищцата и счетоводител, че е подала и двете жалби - пред Прокуратурата и въззивната жалба пред съда, като е взема входящи номера. Поради това ответникът счита, че ищцата го е въвела в заблуждение за наличие на пълномощно по делото на г - ца Д.. На следващо място ответникът излага, че преди да се свърже с него ищцата, при наличие в деловодството й на фактури за плащане в брой е осчетоводила фактури за плащане по банков път, които са за същото задължение; не е подала в срок писмен отговор на предявения иск, направила е писмено признание за съществуването на дълга и основателността на предявения към нея иск. Жалбата в РП – Сливен била подадена за това, че г- жа М. била подложена на неправомерен натиск, за да пропусне подаването на писмен отговор по делото и да признае писмено исковата претенция срещу нея. Тази жалба била представена по търговско дело № 80/ 2020 година на Окръжен съд – Сливен, с искане да бъде приет подаден след изтичане на 3 срока писмен отговор и да не се взема предвид направеното писмено признание на исковата претенция по посоченото дело. Производството било прекратено от РП – Сливен, поради което била подадена жалба пред ОП – Сливен. Поради изложеното ответникът счита, че следва предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Т. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност на предявения иск. В съдебно заседание ответникът адвокат Ф. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 51 от ЗА, съгласно който всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Установяват се фактическите твърдения, изложен в исковата молба, за това, че ищцата, като управител на дружеството е упълномощила адвокат Ф. да осъществи процесуално представителство по гражданско дело № 80 по описа на Окръжен съд – Сливен за 202 година. В пълномощното е посочено, че той има право да завежда и води делото пред настоящата инстанция. Страните са подписали договор за правна защита и съдействие № 0000006750 от 12.02.2021 година. По делото е постановено решение от 12.04.2021 година, с което „Маргарита 08“ ЕООД, представлявано от управителя, е осъдено да заплати на „Грифит Петрол“ ЕООД, представлявано от управителя сумата от 67 503, 24 лева по посочени фактури от 31.12.2019 година, 31.01.2020 година, 29.02.2020 година, 31.03.2020 година и 30.04.2020 година, ведно със законната лихва, считано от падежа на всяко задължение по издадените фактури до предявяване на исковата молба, в общ размер на 4 493, 29 лева. Ответното дружество е осъдено да плати на ищеца и разноски в размер на 5 885 лева. Въз основа на постановеното по делото решение на 18.05.2021 година е издаден изпълнителен лист. Като писмено доказателство е приложено споразумение от 21.12.2020 година между двете дружества за уреждане на спора на спора по посоченото дело между тях, съдържащо конкретни уговорки, както и искане за спиране на производството по делото. С определение от 23.12.2020 година производството по делото е спряно по общо съгласие на страните на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК и впоследствие е възобновено с определение от 20.01.2021 година. Постановеното по делото решение е връчено на ответната страна чрез адвокат Ф. на 15.04.2021 година. Като доказателство относно установяване как се е развило производството по посоченото дело между страните е посочено Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 19.04.2021 година на прокурор при Районна прокуратура – Сливен. Като доказателство по настоящото дело е приет и сигнал, подаден от адвокат А. Ф., като пълномощник на управителя на дружеството М.И.М. до Районна прокуратура - Сливен. Видно от разпореждане от 21.06.2021 година, постановено по търговско дело № 80 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2020 година подадената на 02.06.20221 година въззивна жалба от адвокат Ф., процесуален представител на ответника „Маргарита 08“ ЕООД срещу решението по посоченото дело е върната като просрочена. Разпореждането е връчено на адвокат Ф. на 24.06.2021 година. Като писмено доказателство е приета и молба от М.И.М. като управител на дружеството, до Апелативен съд – Бургас, в която излага, че процесуалният й представител е изготвил жалба, която тя трябвало да входира лично в Окръжен съд – Сливен, както е правила до момента. Отишла на указаното от деловодството място, от където й взели жалбата и след малко се върнали и й дали входящ номер. Впоследствие установила, че това е входящ номер на Районна прокуратура – Сливен. Впоследствие установила след проверка, че под този номер няма никакъв документ и жалба не е постъпвала дори там. Счита, че дори да е нейна грешка жалбата е следвало да бъде препратена от Районна прокуратура – Сливен на адресата Окръжен съд – Сливен. Счита, че неприлагането на жалбата в срок се дължи на административни неуредици в Съдебната палата в град Сливен. Предвид становищата на страните по фактите настоящият състав приема за безспорно установено по делото, че между ищеца по настоящото дело и адвокат Ф. не е подписван друг договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл.25 от Закона за адвокатурата адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, може да бъде упълномощен и устно в съдебно заседание. От свидетелските показания на свидетелката Й.В. Д., която е племенница на управителката на дружеството, се установява, че доста от документите по посоченото дело били внесени в съда от нея. След като загубили делото на първа инстанция трябвало да се вкарат документи в апелативен съд. Леля й и адвокат Ф. разговаряли, впоследствие и тя разговаряла с него. Видели се в Сливен, за да подаде жалбата, която била в срок. С неин близък го взели от град Бургас и го закарали до град Сливен, за да подаде жалбата, която била в срок. Той казал, че не е готов с жалбата и трябва да седнат на заведение да попълнят някои неща, но не се получили така нещата и той не я пуснал същия ден. Вечерта разговаряли и се установило, че свидетелката трябва да подаде жалбата, защото той нямал с какво да отиде до там, но тя не е поемала антажименти да я пусне, посочва, че той си е бил адвокат. Леля й била болна и не можела да отиде до съда. Посочва, че не е имала пълномощно от леля й за нищо. Обсъждали по телефона и той казал, че ще изпрати имейл и тя да подаде жалбата в съда. Още на следващите разговори също е присъствала, в Сливен пак били заедно. Жалбата получила по имейл и я подала, заедно с друга жалба на леля й и не знае какво се е случило впоследствие. На файла, който получила нямало подпис От показанията на свидетеля Г.Т.С. който живее на семейни начала със свидетелката Й.В. Д., също се установява, че не е присъствал на разговор за това кога трябва да се входират документите. Знае, че адвокат Ф. изпратил документите на съпругата му, защото оставали няколко дена. Излага, че не е чувал тя да обещава на адвокат Ф. да входира жалбата. От показанията на свидетелката М.Г.П., в частта, в която са относими относно датата на подаване на въззивната жалба, се установява, че не е била свидетел адвокат Ф., да поема ангажимент да я представлява за втора инстанция и тогава той й предложил текст на жалбата, който изпратил на племенницата й Й Д. и те да решат дали да подадат жалбата, текста не бил подписан. Тя се обадила след като излязла от съда, че е подала документи с два входящи номера. При тази фактическа обстановка се налагат следните правни извод: От събраните по делото доказателства не се установява подписване на договор за правна защита и съдействие за процесулано представителство пред апелативен съд, което да бъде осъществено от адвокат Ф., в който случай той би имал задълженията, посочени в исковата молба, за които ищцовата страна счита, че не са изпълнени и това е довело до вред В исковата молба са изложени правни доводи за нарушения на ЕКА. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за това, че адвокат Ф. ясно и недвусмислено е заявил, че поема ангажимент да работи по делото. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установява при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на адвокат Ф. при изготвяне и при уговорките с трето на правоотношението лице относно подаване на въззивната жалба. Тъй като предпоставките за уважаване на иска следва да са налице кумулативно настоящият състав приема, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен. По изложените по – горе съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд