Решение № 589 от 6.4.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3773/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № МН-ЮЦБ-22-005/12.05.2022 г. на началник на Регионален отдел „Южна централна България“ (РО ЮЦБ) в Главна дирекция „Метрологичен надзор“ (ГД МН) към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „•••“ ЕООД с ЕИК ••• на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с правната квалификация на твърдяното нарушение, както и с липсата на нарушение от правна страна, доколкото е спазен редът по чл. 16а, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и за изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В допълнително писмено становище се поддържат възраженията от жалбата. Претендират се разноски за представителство от адвокат. Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище по жалбата чрез процесуален представител - юрисконсулт, не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено, а възраженията по аргументиран начин отхвърля. Претендира разноски за ангажиране на юрисконсулт. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на обжалване и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. От фактическа съдът намери за установено следното: На 27.01.2022 г. около 12: 30 ч. служители на РО ЮЦБ към ГД МН при ДАМТН, сред които и Б. Й. на длъжност •••, извършили надзорна проверка в обект „•••“, стопанисвана от дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД, намираща се в землището на община Марица на Карловско шосе непосредствено преди входа на гр. Пловдив. По време на проверката колонката била в работен режим и от нея се зареждало гориво за автомобилни газови уредби. При проверката било установено, че дружеството на обекта си използва за измервания, свързани с търговски плащания в случаите на чл. 5 от ЗИ, средство за измерване – колонка за втечнен въглеводороден газ тип РУСЕ ГК0101, вписано в регистъра на одобрените типове средства за измерване под № 4545 с фабричен № 068 с електронен блок тип С100. Служителите на регионалния отдел забелязали, че същата колонка била в работен режим, чрез нея се зареждало гориво, но била без знак от проверка на средството за измерване в употреба върху една от пломбите, ограничаваща достъпа до вътрешността на електронния й блок, описана и посочена в т. 3 на Удостоверение за одобрен тип средство за измерването № 06.03.4545 „Схеми на местата за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от контрола и местата за пломбиране“. Върху наличната пломба държавните служители установили отпечатък от знак със съдържание „ТХ“ от предната страна на пломбата и цифри „2012“ от другата й страна. Преценили, че това не е знак от проверка на средство за измерване в употреба, за което съставили и протокол за проверката на място. Всъщност това били знаци от ремонтна пломба на електронния блок на колонката. Поставянето и се наложило, доколкото възникнала необходимост от ремонт на колонката. Последният бил извършен от дружеството „•••“ ООД, с което дружеството жалбоподател имало сключен договор за сервизиране на ЕСФП от 22.05.2020 г. Сервизното дружество разполагало и с разрешение № 04101 за извършване на техническо обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД от 16.04.2019 г. Ремонтът бил извършен на 22.12.2021 г., за което бил съставен протокол № 0428/221.12.2021 г., съгласно който ремонтирана била ел. главата на газколонката. Лично Г. С., който извършил ремонтът, премахнал знакът от БИМ. След приключване на работата била поставена сервизната пломба с инициалите на сервизното дружество, която била регистрирана в БИМ. Още същия ден С. изпратил до БИМ заявление за проверка на средството за измерване след извършен ремонт. Същото получило вх. № 000029-36687 от 29.12.2021 г. До момента на проверката обектът на дружеството жалбоподател не бил посетен от служители на БИМ, които да поставят съответните знаци. В деня на проверката и след нея управителят на дружеството жалбоподател се свързал със С. по повод на поставената сервизна пломба. На 27.01.2022 г. С. пуснал ново заявление за проверка след ремонт към БИМ, което получило вх. № 000029-6053 от 31.01.2022 г. На 04.02.2022 г. служители на сервизното дружество и на БИМ извършили съвместна проверка на ремонтираната газколонка и поставили съответните знаци. За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1965ПД от 04.03.2022 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя в качеството му на ползвател на средства за измерване при продажба на горива като нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е съставен след проверката в присъствието на двама свидетели и отсъствието на представител на дружеството жалбоподател. Последният бил уведомен на 28.02.2022 г., когато била получена покана изх. № 82-02-58/21.02.2022 г. за явяване за съставяне на АУАН на 04.03.2022 г. РО ЮЦБ на ГД „МН“ към ДАМТН. Актът бил връчен на 14.04.2022 г. на управителя на дружеството, за което се разписал на него. Не вписал в него нищо на мястото за възражения. В допълнителни писмени възражения от 27.04.2022 г. от дружеството били изложени аргументи срещу констатациите в акта, които се покриват с тези от жалбата. За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушението. Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Б. Й. - актосъставител, и Г. С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, покана изх. № 82-02-58/21.02.2022 г., писмено възражение с вх. № 82-02-58(04)/27.04.2022 г., протокол за ремонт № 0428/22.12.2021 г., 4 броя разпечатки от имейл за подаване и входиране на заявления до БИМ, заявление за проверка съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ведно с приложение № 1, протокол за ремонт № 0434/04.02.2022 г., договор № 0672 от 22.05.2020 г. за сервиз на ЕСФП съгласно Наредба № Н-18, разрешение № 04101 за извършване на техническо обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД, заявление съгласно приложение № 13 за регистриране на фирма за сервиз и ремонт на фискални устройства, заповед № А-54/03.02.2021 г. и заповед № А-33/14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН. Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на място. Той лично възприела и липсата на поставени знаци и маркировка върху средството за измерване, което се експлоатирало. Неговите показания за липсата на поставен знак от БИМ се потвърждават и от показанията на свидетеля С., който споделя, че знакът е махнат по повод на ремонт, който той лично е извършил, а след това поставена сервизна пломба, както и че е заявил пред БИМ за проверка средството за измерване. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви помежду си и последователни относно всички обстоятелства, посочени в АУАН. Те се покриват с данните от изготвените документи, които са приложени по делото, включително протоколите за ремонт, разпечатките от имейл, заявление съгласно приложение № 13 за регистриране на фирма за сервиз и ремонт на фискални устройства. Затова показанията им следва да бъдат оценени с доверие изцяло. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съобразно предоставените заповеди при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на двама свидетели и отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, което е било редовно уведомено за датата и часа на съставяне на акта. Въпреки това са изложени възражения в писмен вид, макар и след 7- дневния срок за това. Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. От фактическа страна нарушението е описано надлежно в НП, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за използване средствата за измерване без поставени знаци за проверка. Не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила посочването на условията на чл. 85, ал. 1 от ЗИ в обстоятелствената част на акта и постановлението. Тази разпоредба представлява санкционната част на правната норма, а не предписва конкретното правило за поведение – хипотеза, която се съдържа в чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Затова и обсъждането на чл. 85, ал. 1 от ЗИ следва да се извършва при определянето и налагането на санкцията и не е част от самото нарушение с обективните му и субективни елементи. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за установените по делото фактически констатации към хипотезата на правната норма по чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Текстът на чл. 44, т. 4 от ЗИ гласи, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като направена привръзка именно с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, която разпорежда последваща проверка да се извършва на средствата за измерване в употреба и да се удостоверява със знаци за последваща проверка. В хипотезата на ал. 3 на същия член последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че в обекта, стопанисван от санкционираното лице, в качеството му на ползвател на средства за измерване при продажба на стоки, използваната колонка за втечнен въглеводороден газ не съдържала знак от извършена последваща проверка на средство за измерване в употреба, като тези по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, ограничаващ достъпа до вътрешността на електронния й блок. Вместо това била поставена сервизна пломба с отпечатък от знак „ТХ“ от едната й страна и „2012“ от другата, която била поставена от дружеството „•••“ ООД, сервизирало проверявания обект, по повод на извършен на 22.12.2021 г. ремонт на колонката. Същевременно средството за измерване било в експлоатация, тъй като чрез него се извършвало зареждане на гориво. Оттук се установява, че средството за измерване се използвало от служители на търговеца без да е имало поставен знак за последваща проверка, доколкото наличния такъв бил унищожен и поставен сервизен на негово място. Доколкото отговорността на дружествата е обективна и безвиновна, то и не следва да се извършва анализ на субективната страна на нарушение. Във връзка с основаното възражение в жалбата относно допустимостта на ползване на газколонката, тъй като това било съобразено с условията по чл. 16а, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съдът намира следното. Съгласно правилото на чл. 16а, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. когато при промяна или заменяне на елементи от блок-схемата на ЕСФП, както и в случаите по чл. 36а, ал. 5 (от Наредбата) е необходимо нарушаване/премахване на пломба, до извършване на проверката по ал. 6 ЕСФП може да работи със сервизни пломби, удостоверяващи извършването на ремонта от лице, което е регистрирано в БИМ като фирма за техническо обслужване и ремонт на посочения тип ЕСФП или е лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване. Чл. 36а, ал. 5 от Наредбата регламентира възможността за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с централното регистриращо устройство при отсъствие на мобилна връзка за определен в заповедта по ал. 1 период. Анализът на посочените разпоредби сочи, че те уреждат отношенията на търговеца с агенцията за приходите във връзка с използването и работата на ЕСФП. Те обаче нямат връзка със използването на средствата за измерване. Това е изводимо от хипотезата на нормата по чл. 16а, ал. 8 от Наредбата, която регулира отношенията с блок-схемата на ЕСФП, а не на средството за измерване. Следователно се позволява работата на ЕСФП със сервизни пломби, но не и работата на средството за измерване със сервизни пломби. Следва да се прави разлика между ЕСФП и средство за измерване, доколкото първото е свързано с фискалната политика на държавата и съдържа легалната си характеристика в чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а второто са тези средства и компоненти, които се използват в случаите на чл. 5 от ЗИ и са определени в наредбата по чл. 28 от ЗИ – в конкретния случай нивомерни измервателни системи. За разлика между двете сочи и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в която се посочва, че нивомерната измервателна система се свързва с централното регистриращо устройство на ЕСФП. И не на последно място чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ представлява норма от по-висока степен, тъй като е въведена със закона, от тази по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., следователно и съдът е длъжен да приложи нея при наличие на колизия, в случаи че въобще се стигне до такъв извод. За наказанието: Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ, съгласно който на юридическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. В конкретния случай е налице неизпълнение на задължение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, което се и субсумира в състава на санкционната разпоредба. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 200 лв. за нарушението. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и легалната дефиниция на „маловажния случай“ по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗИ. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на закона е гарантирането на плащанията към държавата и осъществяване на контрол върху търговията със стоки, които подлежат на измерване. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността (респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението включва в себе си несъответствието на изискванията за наличие на знак за последваща проверка върху средството за измерване. Затова закономерен е изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност, каквато беше установена и по конкретното дело. То от своя страна не попада в хипотезата на „маловажния случай“. Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкция в минимума за едноличните търговци от 200 лв. за нарушението, която съдът намира за законосъобразна и справедлива. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, то следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й представител в депозираното допълнително писмено становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и оказването на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева. По изложените съображения съдът