Мотиви към Решение № 927 от 6.7.2022 г. на Районен съд - Варна по дело № 2204/2022 г.

производство по несъстоятелност /чл. 608 и сл. ТЗ/, а е достатъчно да бъде констатирана, като обективно съществуващо фактическо състояние. В същото време в наказателния процес не могат да намерят приложение презумпциите по чл. 608, ал. 2 и чл. 608, ал. 3 ТЗ, съгласно които неплатежоспособността се предполага, когато деецът е спрял плащанията и ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, доколкото подобен подход би противоречал на базисни принципи, прогласени в чл. 13, чл.14., чл. 16 и 301-303 НПК. В този смисъл трайната невъзможност на търговеца да погасява своите изискуеми и ликвидни вземания следва да бъде доказана с всички допустими доказателствени средства. Престъплението е на формално извършване и се счита за довършено с изтичането на 30-дневния срок за заявяване на неплатежоспособността, считано от спиране на плащанията /неизпълнение на изискуемото задължение/, като за съставомерността му не е необходимо да настъпва допълнителен противообществен резултат. В този изричен смисъл Решение № 566 от 13.10.2004 г. по н. д. № 173/2004 г., I н. о. на ВКС, Решение № 538 от 30.12.2009 г. по нак. д. № 586/2009 г. на ВКС, I НO, Решение № 170 от 13.05.2014 г. по нак. д. № 273/2014 г. на ВКС. В конкретния случай от приетата за установена фактическа обстановка се установи, че всички гореизложени съставомерни обстоятелства са налице. За търговеца "САГА 1729" ЕООД, ЕИК •••, е съществувало изискуемо публично задължение към НАП, което дружеството поради трайно влошеното си икономическо състояние не могло да изпълни. Тоест същото е било изпаднало в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 708 ТЗ. Трайно влошеното икономическо състояние на дружеството, обуславящо обективна невъзможност за изпълнение на изискуемото задължение за внасяне на ДДС се обуславя от установените от фактическа страна обстоятелства, че дружеството не разполагало с дълготрайни активи, нямало регистрирани моторни превозни средства, нямало открита банкова сметка, не притежавало имоти, нямало наети работници. Въпреки, че на 06.09.2018 год. дружеството спряло плащанията по, обвиняемия Николов в качеството му на Управител не е изпълнил в предписания от закона 30 - дневен срок задължението си да заяви това обстоятелство и да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничаващ умисъла на пряк и евентуален, намира приложение само при резултатните, но не и при формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните престъпления (какъвто е процесния случай) умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален, като за да е налице е необходимо и достатъчно деецът да съзнава фактите, които обуславят общественоопасния и противоправен характер на извършеното деяние. Така изрично Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС. В конкретния случай от събраните доказателства по делото се установи, че обвиняемия е знаел за наличните публични задължения към НАП. В същото време от признанията на самия обвиняем е видно, че същия е знаел и че управляваното от него дружество не разполага с материални активи и е в обективна невъзможност да погасява задълженията си. Тоест налице е познание за съставомерните факти, което обуславя и пряк умисъл за извършване на престъпното деяние. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че няма как обвиняемия да бъде оневинен, поради твърденията му на ДП, че не е знаел, че след като управляваното от него дружество е изпаднало в неплатежоспособност, следва да заяви това обстоятелство пред Окръжния съд. Това е така, доколкото съгласно теорията и трайната съдебна практика за разлика от липсата на познание за съставомерните факти, което може да бъде изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 14 НК, непознаването на закона никога не може да бъде извиняващо обстоятелство. Така изрично Решение № 99/14.05.2018 по дело № 354/2018 на ВКС. Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода до три години или глоба; обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а.; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание „глоба“ в рамките на минимума предвиден в чл. 78а НК, а именно 1000.00 /хиляда/ лв. При определяне размера на административната санкция съдът съобрази: -вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези осигуряващи нормално функциониране на установената в страната икономическа система и търговски оборот. -степента на засягане на обществените отношения, намиращ проявление в обстоятелството, че задължението на дееца за заявяване на състоянието на неплатежоспособност, в което е изпаднал търговеца, въобще не е изпълнено и към настоящия момент. -данните за личността на обвиняемия –в съдебно заседание е признал вината си и изразява съжаление за стореното. Същият е неосъждан, без данни за извършени други противообществени прояви, с добри характеристични данни. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете изминалия срок от извършване на деянието - почти 4 години, като според константната практика на ЕСПЧ с увеличаване на срока на наказателното преследване необходимостта от налагане на по-високо наказание намалява, доколкото самият наказателен процес сам по себе си оказва поправително и превъзпитателно въздействие При оценка на гореизложените факти, настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказателната отговорност няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018 г. Съобразявайки гореизложените принципни положение настоящия състав счита, че на обвиняемата следва да се наложи санкция в минимален размер- 1000.00 /хиляда/ лева. Този размер на административната санкция според съда съответства в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и гарантира постигане целите на наказанието, без да се използва спрямо обвиняемата непропорционална по интензитет държавна репресия. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия А.А.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Варна сумата от 487.50 лева, представляваща разноски по делото. Така мотивиран, съдът постанови решението си. СЪДИЯ при ВРС: