Решение № 261152 от 19.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8150/2020 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 58599 от 05.03.2020 г. СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 71607/2018 г. е отхвърлил предявения от А.Т.Н. срещу „ЧЕЗ Електро България” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че А.Т.Н. дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата от 613, 16 лв., представляваща сума за начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 20.06.2018 г. до 17.09.2018 г. въз основа на извършена проверка съгласно констативен протокол № 1021401/17.09.2018 г. за клиентски № 300026371128, за която сума „ЧЕЗ Електро България” АД е издало фактура № 0250511999/25.10.2018 г. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца А.Т.Н. с оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за възникване в негова полза на правото на корекция на сметка.Излага доводи, че към датата на съставяне на констативния протокол от проверката са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ освен тези от чл.48 до чл.51.Поддържа становище, че действащите норми от ПИКЕЕ не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ, тъй като не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури и е недопустимо с предвидените в ГПК доказателствени средства да се установява факта на констатираното неточно измерване.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице неточно измерване при хипотезата на чл.48, ал.1, т.2 ПИКЕЕ, тъй като въззиваемият не е доказал, че СТИ не измерва или измерва с грешка потребяваната ел.енергия.Твърди, че съдът не е обсъдил представения протокол № 1714/16.10.2018 г. на БИМ, видно от който СТЕ е измервало с 0% грешка.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е спазило изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като действащите ОУ на въззиваемия през процесния период не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка.Моли съда да отмени решението и да уважи иска.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-„ЧЕЗ Електро България“ АД /сега „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а доводите на въззивника са необосновани.Изразява становище, че са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на въззивника и че корекцията е извършена при спазване на установените правила.Оспорва възражението на въззивника, че не е доказано основание за извършване на корекция на сметка и че не е установено, че електромерът измерва с грешка.Твърди, че от приетата комплексна експертиза е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, изразяващ се в промяна на формата на запис в софтуера на СТИ /налице е препрограмиране на електромера/, като приложима в случая е методиката на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПИКЕЕ, както и че препрограмирането води до неизвестно поведение на електромера във времето, като констатациите от извършената проверка в БИМ отразяват само моментното състояние на уреда и точността на измерването му.Счита, че към момента на извършване на проверката са действали разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ, като в тях е предвидено правото на лицензианта да извършва корекция на сметка на потребителя при наличие на посочените предпоставки.Излага доводи, че проверката, извършена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е на основание чл.58 от ОУ на и въз основа на лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.Поддържа становище, че отмяната на чл.48-51 ПИКЕЕ не се отразява на правото му да извърши процесната корекция на основание чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.48-51 ПИКЕЕ.Изразява становище за наличие на ред за уведомяване на потребителя за извършена корекция в ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- А.Т.Н. твърди, че е потребител на електрическа енергия за битови нужди за обект, находящ се в гр.София, жк „Фондови жилища“, бл.••••••с клиентски № 300026371128 с титуляр на партидата-П.Г., починал на 29.05.1997 г.При извършена справка относно текущите си задължения е установил, че му е издадена фактура № 0250511999/25.10.2018 г. на стойност 636, 16 лв., като сумата е начислена по констативен протокол за период от 20.06.2018 г. до 17.09.2018 г.Ищецът твърди, че не е потребил електрическа енергия на съответната стойност.При извършена справка в център за обслужване на клиенти на ответника негови служители са му обяснили, че е извършена проверка на електромера му, при която е било установено, че електромерът не е измервал точно потребяваната от него електрическа енергия и е съставен протокол, въз основа на който ответникът едностранно е коригирал сметката му за минал период и е съставил процесната фактура.Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като с решение № 1500/06.02.2016 г. по адм.д.№ 2385/16 г. на ВАС, 5-членен състав, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017 г. са отменени всички норми на ПИКЕЕ с изключение на чл.48-51 от ПИКЕЕ вкл., а крайната дата за начисляване на сумата е 17.09.2018 г., към който момент ответникът не е имал право да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ и съставеният констативен протокол /КП/ не е породил правни последици.Излага доводи, че констативният протокол няма характер на официален документ, дори и подписан от полицейски служител, тъй като с отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ липсва нормативен ред за издаване на такъв документ.Твърди, че ответното дружество няма право да извършва корекция за максимално допустимия срок, без да е доказало предходната извършена проверка.Ищецът оспорва техническата изправност и метрологичната годност на процесния електромер, като излага твърдения, че към датата на проверката той не е бил метрологично годно СТИ, както и обстоятелството, че еталонният уред, с който е проверен електромера, е от одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл.29 и сл. ЗИ, тъй като не е преминал последваща проверка.Липсват и доказателства твърдяното неотчитане да е вследствие на негови виновни действия.Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, и че липсва предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметка.Твърди, че при приемане на чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./ ДКЕВР е излязла извън законовата делегация, и че посочените норми са нищожни.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата в размер на 636, 16 лв., начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 20.06.2018 г. до 17.09.2018 г. по фактура № 0250511999/25.10.2018 г. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния имот и че корекцията е извършена въз основа на проверка на служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, за което е съставен констативен протокол и при която е установено, че е извършена манипулация върху СТИ и че същият не е отчитал изцяло потребяваната електрическа енергия.Спазен е и редът за уведомяване на клиента за извършване на корекции, предвиден в ОУ. Не се спори, че ответникът е потребител на електрическа енергия за процесния имот, и че процесната сума е платена на ответника. По делото е представен констативен протокол № 1021401 от 17.09.2018 г. за извършена от служители на „Чез Разпределение България” АД проверка на електромер с фабр. № 1020321302 на адрес-гр.София, жк „Фондови жилища“, бл.210, вх.А, ет.17.Протоколът не е подписан от потребителя, а от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и от двама свидетели.В протокола е констатирано, че е нарушена пломба на клемния блок на електромера, нарушен е холограмния стикер на електромера, нарушени са пломбите /фирмена и метрологична/ на големия капак на електромера, срязани са пломбажните телове и са лепени в отворите за пломбиране на големия капак на електромера.Посочено е, че електромерът е демонтиран и ще бъде заявен за метрологична експертиза.Монтиран е нов изправен електромер, който измерва в класа си на точност. Представен е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ № 1714/16.10.2018 г. с констатация, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера.При четене на енергозависимата памет се констатира, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от производителя. Въз основа на посочените протоколи е изготвено предложение за корекция на сметка на основание р-л IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ и е издадена фактура № 0250511999/25.10.2018 г. за сумата от 636, 16 лв., начислена за периода 20.06.2018 г.-17.09.2018 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ.Фактурата е изпратена до ищеца с писмо с изх.№ 1203099455/26.10.2018 г. и е връчена на 01.11.2018 г. на Т.-дъщеря. До титуляра на партидата П.Г. са изпращани писма за уведомяване за извършената проверка на СТИ на процесния адрес и за съставянето на КП № 1021401 от 17.09.2018 г., съответно на КП № 1714/16.10.2018 г. на БИМ /с изх.№ NTZ 105655/18.09.2018 г. и изх.№ NTZ 108037/23.10.2018 г./, получени на 21.10.2018 г. и на 30.10.2018 г. Ищецът А.Н. е подал възражение, че не дължи сумата по процесната фактура. От заключението на приетата по делото комплексна техническа експертиза-електротехническа част, изготвена от вещото лице В.Б.е установено, че по смисъла на ПИКЕЕ няма промяна в схемата на измерване.Промяната е на формата на запис и намеса в софтуера на електромера.Електромерът мери в класа си на точност.Общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ-3312 К W h за период от 90 дни е преизчислено при спазване на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПИКЕЕ.Изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР.Не са установени данни за проверка от служители за изправността на СТИ в периода 90 дни преди проверката. Вещото лице Т.Т., изготвило заключението на копмплексната техническа експертиза-софтуерна част е заявило, че се е запознало и с документация от производителя на СТИ, като при прочит на парамитрите е констатирано, че само фабричният номер на електромера е верен.Върху процесното СТИ е извършена външна манипулация с цел препрограмиране на електромера, оригиналният /фабрично заложен/ софтуер на електромера е променен, не е възможно да се определи какво прави новият софтуер.При манипулацията в СТИ, изразяваща се в промяна на софтуера чрез външна намеса е възможно да възникнат непредвидими дефекти.Препрограмирането води до неизвестно поведение на уреда във времето.Възможно е СТИ да не измерва точно реално потребената ел.енергия.Проверката, извършена в БИМ показва моментното състояние на уреда и точността на измерване на преминаващата в момента ел.енергия.Как ще се държи електромера при продължително включване в ел.мрежата и как ще натрупва /записва/ отчетените данни във времето е заложено в новоинсталирания софтуер, който не е познат. Разпитаната по делото свидетелка Е.П.заявява, че през м.септември 2018 г. е присъствала на проверката на процесния адрес в качеството си на свидетел от Федерацията на потребителите.Твърди, че е била извършена проверка на етажното табло с три електромера в него.На един от тях са установени нарушени държавни знаци, които включват холограмен стикер, пластмасови пломби и оловни пломби.Собственикът на партидата е бил потърсен, но не е намерен.Електромерът е бил свален от техниците на ЧЕЗ и поставен в безшевен чувал за даване на метрологично изследване.При проверката не е извикана полиция. Свидетелят Р.Д. твърди, че работи в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като техник ел.системи, контрол НТЗ.Твърди, че през м.септемри 2018 г. е извършил проверка на електромер на адрес в гр.София, кв. „Фондови жилища“, бл.210 по сигнал за намаляла консумация.Таблото е било етажно с три електромера.Установено е, че пломбата на клемния блок на електромера е нарушена, както и фирмената и държавната пломба и стикера на големия капак на електромера.Електромерът е свален и поставен в безшевен чувал с два вида пломби и предаден на БИМ за експертиза.През цялото време на проверката е присъствал колегата му М.П.и двама свидетели от Федерацията на потребителите. При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено следното: Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект.Приел е, че през процесния период са били налице предпоставките на чл.48 ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция.Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган-ДКЕВР въз основа на законова делегация съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.Приел е, че отмяната на чл.48-51 ПИКЕЕ с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. на ВАС, IV отд., влязло в сила на 23.11.2018 г., действа занапред и не влияе на законосъобразността на извършената от ищеца корекция на основание чл.48 ПИКЕЕ.Отменената разпоредба на чл.47 ПИКЕ е уреждала единствено задължението при извършване на проверката операторът да съставя констативен протокол с посочените реквизити.Съдът е приел, че осъщественото вмешателство в софтуера на СТИ води до промяна в записа, т.е. до грешка в измерването без точен измерител на електроенергия, което като резултат води до неправилно измерване на потребената електроенергия и е отхвърлил възраженията на ищеца, че не е установено да е извършена проверка на процесния електромер в период 90 дни преди процесната проверка, както и че не е спазен реда за уведомяване на клиента при извършването й.Приел е също, че по делото е установено, че направените изчисления съответстват на нормативните изисквания и са верни. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия.От заключението на приетата пред СРС комплексна техническа експертиза се установи, че върху процесния електромер е извършена външна намеса, оригиналният /фабрично заложен/ софтуер на електромера е променен, възможно е СТИ да не измерва точно реално потребената ел.енергия, препрограмирането води до неизвестно поведение на уреда във времето.Поради това съдът счита, че СТИ не е от одобрен тип.Преизчислението на консумираната електрическа енергия е извършено математически вярно и по действащите за периода цени на електрическата енергия, утвърдени от ДКЕВР.На потребителя са изпращани писма са съставените констативни протоколи, както и за фактурата с начислената сума в резултат на извършената корекция. В ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98/2013 г./, приети съгласно законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.От момента на обнародване в ДВ /бр.15/14.02.2017 г./ на решение № 1500/06.02.2017 г., адм.д.№ 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават неотменените правила по чл.48-чл.51, до отмяната им през 2018 г. с решение № 2315/21.02.2018 г., адм.д.№ 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. /в сила от 23.11.2018 г./.Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение.В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД.Ако в Общите условия в нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред.В случая корекцията е извършена за периода 20.06.2018 г.-17.09.2018 г., като констативният протокол, въз основа на който е извършена корекцията на сметки, е съставен на 17.09.2018 г. и нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ са действали към този момент. Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя.Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация. Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.Затова гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл.47-чл.51 ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената енергия.Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, І V ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, І V ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр.д.№ 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр.д.№ 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022 г. по гр.д.№ 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г. по гр.д.№ 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр.д.№ 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр.д.№ 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр.д.№ 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр.д.№ 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др./.Дори и в ОУ да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при корекция на сметката, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение е установено по съдебен път /решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/18 г., ВКС, III ГО/. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното съдът