Решение № 1790 от 20.5.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 10933/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от С. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В. за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Ваучер“ №87 д а й заплати сумата о т 100.00 (сто) лева, частичен иск от сумата в размер на 16000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. №ХХХХ, причинени в резултат на реализирано на 03.05.2024г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищцата излага, че на 03.05.2024г. около 15: 30 часа, в гр.В., собственият й лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ, бил блъснат от лек автомобил марка Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ, управляван от М. М.. ПТП настъпило при следните обстоятелства: На 03.05.2024г. около 15: 30 часа, в гр. Варна, Я. Х. управлявайки лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ се движил по ул. „Зограф“ посока бул. „Васил Левски“. Пред него се движил лек автомобил марка Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ, като изведнъж автомобилът спрял. Я. Х. спрял зад л.а. „Фолксваген Голф“ и докато чакал да потегли спрелият пред него автомобил, последният потеглил рязко назад. Я. Х. натиснал клаксона, за да предотврати удара, но водачът на лек автомобил марка Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ не успял да спре и блъснал лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ВХХХХ. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола, като за виновен посочили водачът на лек автомобил Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ. Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания „Бул Инс“ АД, със срок на действие 26/06/2023г. - 25/06/2024г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 07.05.2024г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета № 2410013426/07.05.2024г. В описа като увредени детайли били описани: облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник, бъбрек ляв, бъбрек десен, рамка решетка предна броня лява, рамка решетка предна броня дясна, кутия жалузи, фар ляв, буфер предна броня на основа, дифузьор под радиатори, основа предна броня, сензор, сензори пешеходец, дистроник и датчик парктроник преден. До момента не е получила необходимото обезщетение, поради което счита, има правен интерес от завеждане на настоящия иск. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Фолксваген Голф, с рег. № ХХХХ. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Излага, че единствено доказателство за механизма, което е ангажирал ищецът, е съставеният по случая двустранен констативен протокол за ПТП, който удостоверява пътнотранспортно произшествие, но без пострадали лица и има задължителна сила само за подписалите го лица, но не и за трети лица какъвто е застрахователят. Оспорва автентичността и съдържанието на този документ. Моли да бъде открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Излага, че без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по пътищата. Оспорва причинно-следствената връзка между процесния инцидент и всички изброени в исковата молба повреди. Твърди, че описаните щети на л.а. БМВ 5 ЕР Реихе не кореспондират с декларирания механизъм, при който е реализирано процесното ПТП. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 16000 лв. е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ. Смята, че така реализираното плащане в пълнота изцяло съответства на принципите и методите, заложени в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която следва да се приложи, позовавайки се на НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. В тази връзка твърди, че обезщетението, съобразено с изискването на чл.17 ал.2 от Методиката, за всички МПС над 3 години стойността на новите части да се приема след експертно сравнение, но не по-високи от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATTON, коригирани с коефициентите по чл. 12, ал. 2 или 3 от Методиката съобразно групирането на МПС според вида им и годините от датата им на производство, а също и с изискването на чл.19 ал.2 от Методиката по отношение нормовремената дължимото обезщетение за имуществени вреди резултат от процесния инцидент. Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от 100.00 лева частичен иск от общо 12961, 38 лв. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът С. С. К. е придобила собствеността над лек автомобил „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ, за което е издадено Свидетелство за регистрация Част І №012587978/21.07.2022 г.(4). Представен е Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 03.05.2024 г., подписан между водача на лек автомобил Фолксваген Голф“, с рег. № ХХХХ М. М. и водача на лек автомобил „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ – Я. Х., като е описано, че в гр. В. водачът М. М. е дал на заден ход без да гледа и така е ударил намиращия се зад него автомобил „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ, като му е нанесъл щети по броня, фар, бъбреци, решетка, датчици, сенозори. Съгласно опис на щета №1, №2410013426/07.05.2024 г. като увредени детайли са посочени: бъбрек ляв – решетка декоративна лява - за подмяна, бъбрек- решетка декоративна дясна – за подмяна, рамка решетка предна бр. лява – рамка ляв бъбрек- за боя, рамка решетка предна бр. дясна – рамка на десен - бъбрек за боя; кутия жалузи – за подмяна и фар ляв - за подмяна след решение на експертен съвет. Представено е и заключение по щета на МПС от 22.05.2024 г., в което като увредени са описани и буфер предна броня на основа – за подмяна, Дифузьор пред р- ри – за подмяна и основа предна броня – за подмяна. Изготвен е и опис на щета №5, №2410013426/07.05.2024 г. от 31.08.2024 г., съгласно който като увредени детайли са описани и сезнор FGS сензор – за подмяна след решение на експертен съвет, сензори пешеходец - за подмяна след решение на експертен съвет, дистроник - за подмяна след решение на експертен съвет и датчик парктроник пр. – 4 броя за подмяна след решение на експертен съвет. От приобщеното към доказателствения материал по делото заключение на вещото лице инж. С. М., което съдът кредитира като мотивирани и компетентно дадено се установява следния механизъм на ПТП, а имено, че на 03.05.2024г. около 15: 30 часа в гр. Варна, в района на ул. „Зограф" № 39 един зад друг са спрели лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф" с рег. № ХХХХ, управляван от М. М. и зад него лек автомобил марка и модел „БМВ 5 ER Reihe" с рег. № ХХХХ управляван от Я. Х.. Водачът на „Фолксваген" тръгва на заден ход, при което със задната си част удря предната част на спрелия зад него лек автомобил „БМВ". При удара на лек автомобил „БМВ 5 ЕР Реихе“, с рег. № ХХХХ са причинени от следния вид и степен: облицовка предна броня – 1-ва степен + боя, декоративна решетка „бъбрек“ ляв – за подмяна, декоративна решетка „бъбрек“ – за подмяна, рамка решетка „бъбрек“ лява – 1-ва степен на за боя, рамка решетка „бъбрек“ дясна – 1-ва степен на за боя, кутия жалузи – за подмяна, фар ляв – за подмяна, буфер предна броня на основа – за подмяна, дифузьор под радиатори – за подмяна, основа предна броня- за подмяна, сензор – FGS- за подмяна, сензори за пешеходец – за подмяна, дистроник АСС сензор – за подмяна и датчик парктроник – за подмяна. Стойността за закупуване на необходимите части за подмяна с оригинални такива е в размер на 12796, 64 лв., а с алтернативни на 10600, 58 лв. (при оригинален дистроник, доколкото вещото лице е посочило, че няма алтернативен). Стойността на ремонта за възстановяването на автомобила от процесното ПТП със средни пазарни цени на труда отчитайки стойността на сервизния труд в 30 сервиза, половината от които притежават ISO 9001, a другата половина не, и със средни пазарни цени на частите (между оригинални нови и алтернативни нови) е 12601, 38 лв. с ДДС. Отделно в съдебно заседание вещото лице заявява, че за калиброване на дистроника ще е необхидимо да бъде заплатена сумата от 360, 00 лв. допълнително, или общо се получава сумата от 12961, 38 лв. Стойността на ремонта за възстановяването на автомобила от процесното ПТП с цени за алтернативни нови части, съгласно методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите възлиза на 5507, 11 лв. Изслушани са и показанията на свидетеля М. И. М., от които се установява, че на 03.05.2024 г. на ул. „Зограф“ е причинил ПТП, като се движил към бул. „Левски“. Отсреща идвала кола, с която не можели да се разминат, тъй като на пътя имало паркирани автомобили и решил да спре и пропусне идващия насрещна автомобил. В това време зад него е пристигнал процесният автомобил, но той не го забелязал, тъй като печало слънце, дал рязко назад, за да пропусне насрещния автомобил, и се блъснал в предната част на БМВ-то. Била увредена отпред бронята, където имало някакви датчици и решетки. Не викали КАТ, а попълнили двустранен констативен протокол. След предявяване на свидетеля на двустранния констативен протокол се установява, че това е протоколът, който са състави и е подписал, като преди това отишли в застрахователна къща да им съдействат при попълването. При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 432, ал.1 от КЗ. Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия автомобил, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания размер. В случая е безспорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за гражданска застраховка по отношение на причинилия вредата автомобил и ответника. Представеният двустранен констативен протокол е оспорен от ответника десежно неговата автентичност и съдържание, поради което съдът е изискал оригинала на документа от ищеца, който е заявил, че оригиналът се намира в ответника, тъй като му е предаден при завеждане на щетата. Поради това на осн. чл.190 ГПК съдът е задължил ответника да представи оригинала на протокола, като го е предупредил за последиците по чл. 161 ГПК. В предоставения му срок ответникът не е представил оригинала на протокола, нито е изтъкнал някакви уважителни причини за това. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания за изключване от доказателствения материал по делото на заверения препис от двустранния констативен протокол на осн. чл.183, ал.1 от ГПК. С оглед на свидетелските показания на свидетеля М. съдът намира, че оспорването на авторството и съдържанието не беше доказано, поради което протоколът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото и на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК. Съгласно установеното в протокола, описа по щета и заключението на вещото лице, съдът намира, че ищецът успя да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на щетата, вината на водача на застрахования в ответното дружество л.а. Фолксваген Голф“, с рег. №ХХХХ и причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на водача М., поради и което застрахователят дължи тяхната пълна обезвреда. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, дължимото от застрахователя обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на действително претърпените вреди от застрахованото лице се равняват на пазарната стойност за репатрирането им, която е определена от вещото лице на 12961, 38 лв., а определената сума съобразно методиката на застрахователя е в размер на 5507, 11 лв. Тъй като изчислено по този начин обезщетението е недостатъчно да покрие действително претърпените от ищеца вреди (само стойността на увредените части за подмяна от алтернативни производители е в размер на 10600, 58 лв.), то същото противоречи на повелителната норма на чл. 386, ал.2 от КЗ. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество – чл. 402 от КЗ. Или в случая дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца вреди, представляващи покрит застрахователен риск, се равнява на определената от вещото лице средна пазарна стойност за възстановяването им в размер на 12961, 38 лв. Доколкото настоящият иск е предявен като частичен именно за сумата 12961, 38 лв., то същият се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните и направени разноски по делото, съгласно приет списък по чл.80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането им. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 2644, 06 лв., от които сумата от 554, 06 лв.- платена държавна такса, 200 лв.- депозит за вещо лице и 1890, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, което в размер на минималното такова, съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Водим от горното, съдът