Решение № 1340 от 13.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10450/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. В., чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 3549/01.08.2024 г, постановено по НАХД № 5065/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 11-01-9642023/28.02.2024г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на касатора, на основание чл. 254, ал. 1 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1778, 50 лева, за нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закон за обществените поръчки /ЗОП/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че решаващият съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди, че са налице основания за приложение на изключението по чл. 54, ал. 4 от ЗОП, тъй като е налице нуждата от защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с опазване на общественото здраве. Сочи аргументи за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. На 11.12.2024 г. от пълномощник е депозирана писмена молба по хода на делото, с която моли да се уважи касационната жалба по аргументите, посочени в нея.

Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд София-град, ХII-ти касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Районният съд е положил дължимите усилия за събиране на необходимите и относими доказателства за изясняване на релевантните факти, установяващи елементите от състава на административното нарушение. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

От страна на въззивния съд е проведено съдебно следствие, в резултат на което е извършено пълно изследване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и включително че: на 03.09.2020 г., в [населено място], в „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, жалбоподателят И. Г. В., в качеството си на прокурист на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и секторен възложител на обществените поръчки, по смисъла на чл. 5, ал.4, т.1 от ЗОП, след проведена обществена поръчка по вид „пряко договаряне“ е сключил договор № 223/03.09.2020 г. с предмет: „Доставка на елементи от централния източник на захранване на спални вагони от серия 7071 (Елементите), подробно описани в Техническата спецификация на Възложителя - Приложение № 1“, с участника, определен за изпълнител - „Dinghan SMART Railway Tehnology GmbH“, [населено място], [държава], който при подписването на договора не е представил документите по чл. 58, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата за обстоятелствата по чл. 54, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ЗОП, а именно:

1. За обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП - свидетелство за съдимост на [Наименование]и [Наименование]изпълнителни директори на Dinghan SMART Railway Tehnology GmbH, [населено място], [държава];

1. За обстоятелството по чл. 54, ал.1, т.3 от ЗОП - удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалище на изпълнителя и възложителя за Dinghan SMART Railway Tehnology GmbH, [населено място], [държава] (участника, определен за изпълнител);

1. За обстоятелството по чл. 54, ал.1, т.6 от ЗОП - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за Dinghan SMART Railway Tehnology GmbH, [населено място], [държава] (участника, определен за изпълнител), издадени от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен - Федерална Република [държава].

По отношение фактическите констатации спор няма като последният се свежда до произтичащите от тях правни изводи.

С въззивното решение е прието, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установяването на административното нарушение и налагането на административно наказание са извършени от компетентните административни органи в пределите на тяхната компетентност, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Въззивният съд е разпитал актосъставителя и правилно е приел неговите действия за съответни на закона. Не се откриват вътрешни противоречия в показанията му и те не противоречат на писмените доказателства по делото, поради което същите правилно са кредитирани от решаващият състав на СРС. В тази връзка, нарушението е правилно квалифицирано от наказващия орган и правната квалификация на същото съответства на установените по делото факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОП за доказване на липсата на основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, както и подизпълнител, представя: 1. за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 - свидетелство за съдимост; 2. за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 3 - удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника; за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В чл. 58, ал. 3 от ЗОП е посочено, че когато участникът, избран за изпълнител е чуждестранно лице, той представя съответния документ по ал. 1, издаден от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен. Непосредствено преди сключване на договора участникът, избран за изпълнител, следва да представи посочените по - горе документи, които да бъдат проверени от възложителя или от оправомощени от него лица за липсата на основания за отстраняване и съответствието с поставените критерии за подбор, след което да се пристъпи към сключването на договора. За изпълнение на това свое задължение, възложителят следва да представи писмени доказателства, приложени към досието на обществената поръчка, създаването и поддържането на което е изрично разписано в чл. 121 – чл. 122 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие, че при подписване на договора определеният изпълнител представи документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. Съдът установи, а и не се твърди противното, че при сключване на договора с изпълнителя, не са били представени всички изискуеми документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване. Към датата на подписване на договора касаторът е изпълнявал функциите на възложител, с оглед на което се явява субект на нарушението и правилно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност. Следователно, В. е извършил нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, тъй като е сключил посочения договор № 223/03.09.2020 г., с изпълнителя „Dinghan SMART Railway Tehnology GmbH“, [населено място], [държава], без последният да е представил документи по чл. 58, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 от ЗОП.

Противно на изложеното в касационната жалба, не са налице и предпоставките за приложението на чл. 54 ал. 4 от ЗОП, съгласно който възложителят може да не прилага изискванията по ал. 1 при поръчки, възлагани на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 182, ал. 1, т. 1 или чл. 191, ал. 1, т. 2 и 3, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. В този случай обаче, възложителят е длъжен да посочи мотиви в обявлението за възлагане на поръчката. С оглед доказателствата по делото, се констатира, че такива не се съдържат нито в обявлението, нито в решението за откриване на процедурата. Не е представен документ, в който да е посочено, че се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, не са изложени и съображения за това. Даже напротив – в решението за откриване на процедурата изрично е посочено, че при подписването на договора определеният за изпълнител представя документите по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, което води до единственото възможно заключение за липса на твърдяната необходимост да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.

Размерът на наложената санкция е определен при спазване на изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ЗОП възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 или 4 или ал. 4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5 000 лв. Отчитайки по-високата обществена опасност на този вид административни нарушения законодателят е определил както вида, така и размера на санкцията. Размерът на наложената глоба – 1 778, 50 лв. е определен правилно, предвид стойността на обществената поръчка от 88 925, 38 лв. с ДДС.

Напълно се споделят и мотивите на СРС, с които е приел, че нарушението не представлява маловажно такова, като не следва да ги преповтаря.

Предвид липсата на касационните основания на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1 от НПК касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение – оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, XII-ти касационен състав,