РЕШЕНИЕ

№ 315

гр. Видин, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V• СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20211320100918 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 918 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Твърди се от ищцата Т. В. О-Ц, ЕГН ••••••••••, от гр. Видин, ул.“Ц.А. • •“, бл.••, вх.•, ап.•, че на 30.04.2014г. ответната страна М. В. С., ЕГН ••••••••••, от гр. Видин, ж.к.“С. бл. ••, ап.• издала запис на заповед в полза на ищцата, с който ответната страна се е задължила да заплати на ищцата сумата от 10 000, 00лева на 30.04.2015г. В процесния документ е отразено, че издателят следва да престира след като получи обратно заложения срещу ипотека, учредена в полза на ищцата, недвижим имот. Сочи се, че въпреки настъпването на това събитие и падежа, ответната страна не е изпълнила поетото парично задължение. Въведени са обстоятелства относно развило се заповедно производство, по инициатива на ищцата, по гр. дело № 2691/2019г. по описа на Районен съд Видин, по което ответната страна подала възражение. Впоследствие по образуваното съдебно производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, , ал. 1 от ГПК, Районен съд Видин е отхвърлил исковете, предявени от ищцата против ответницата. При това положение се е стигнало до неоснователно обогатяване на ответницата, чието имущество се е увеличило с процесната сума, на неосъществено основание. Процесната сума от 10 000, 00лева е следвало да се върне на ищцата, след връщането на заложен в нейна полза апартамент. След като имотът е бил получен обратно, ответницата е задържала парите, като по този начин се е стигнало до неоснователно разместване на имуществени блага между страните в настоящия процес, при липсата на облигационни отношения между тях. Изложени са подробни обстоятелства и мотиви на осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.

С Разпореждане № 122 от 01.06.2021 г., Районен съд гр. Видин, е оставил без движение исковата молба, поради нередовност на същата.

В изпълнение на горното разпореждане, е постъпила молба – уточнение, от 05.08.2021 г. с въвеждане на обстоятелства относно исковата молба.

Ищцата твърди, че сумата обективирана в процесната Запис на заповед, е предадена по заемно правоотношение между ищцата и ответницата. Посочено е, че уговорката, че ответницата е учредила ипотека в полза на ищцата, е плод на стилистическа грешка в Записа на заповед. Твърди се, че по време на издаването на заповедта, синът на ищцата – Д.А.Ц. е имал фирма „А.“ ЕООД гр. Видин, чиито предмет на дейност е бил в областта на корабоплаването. Горното дружество се е нуждаело от финансови средства, поради което е трябвало да се изтегли кредит. От Пощенска банка, с която работила ищцата, казали на същата, че се нуждае от допълнително обезпечение на кредита. Ответницата казала на ищцата, че може да й съдейства, като ипотекира собственият й апартамент в полза на банката, по предоставен на дружеството кредит от Пощенска банка. За целта, обаче са и необходими 10 000.00 лева, които ответната страна дължи в полза на банката, в която апартаментът вече е ипотекиран. Твърди се, че процесната сума е дадена в заем. Сочи се, че процесната сума е нужна на ответницата, за да плати някакво задължение, относно апартамента, находящ се в гр. Видин, ж.к. „Съединение“ бл. 11, вх. А, ап. 2, ет. 1. По спомен на ищцата, след като същата и предала сумата от 10 000.00 лева, ответницата е учредила ипотека на горния апартамент, в полза на фирма „А.“ ЕООД гр. Видин.

Твърди се от ищцата, че доколкото за заемното правоотношение за сумата от 10 000.00 лева не съществува изричен писмен Договор. Поради това, би следвало предаването на процесната сума да се квалифицира като такава, по несъществуващо основание по чл. 55 от ЗЗД.

Иска се от съда, да постанови решение с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата, сумата от 10 000.00 лева, получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху горната сума, от момента на настъпване на изискуемостта, до окончателното погасяване на задължението. При условията на евентуалност, се иска осъждане на ответната страна, да заплати на ищцата сумата от 10 000.00 лева, с които неоснователна се е обогатила, за сметка на ищцата, ведно със законната лихва. Искат се разноски по производството.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на исковете.

Направено е възражение за погасени по давност вземания, както по евентуално заемно правоотношение, така и за евентуално неоснователно обогатяване. Твърди се, че по

гражданско дело № 3389/ 2019 г. на РС – Видин, заведен във продължение на производството по заповедно дело № 2691/ 2019 г. на РС – Видин не се твърди, че процесния Запис на заповед е издаден в обезпечение на каузално правоотношение – Договор за заем. Сочи се, че предвид отхвърлянето на ищцовите претенции по

гражданско дело № 3389/ 2019 г. на РС – Видин, то давността не се смята прекъсната.

Твърди се, че процесната сума нито е била давана, нито получавана от ответницата.

Липсват доказателства за заемно правоотношение. Процесната сума не е била предадена от ищцата на ответницата, като процесния Запис на заповед е подписан от ответницата под заплаха и при натиск от страна на ищцата. Въведени са обстоятелства относно влошени отношения на ищцата и синът й, срещу ответницата, за което е образувано

гражданско дело № 1352/ 2020 г. по описа на Районен съд гр. Видин. Оспорва се твърдението, че е бил сключван Договор за заем между ищцата и ответницата. Твърди се, че в производството по

гражданско дело № 3389/ 2019 г. по описа на Районен съд гр. Видин, е налице сила на присъдено нещо, по отношение на заемно правоотношение.

По делото събрани писмени доказателства и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна: Свидетелят Д.А.Ц. син на ищцата, е живял дванадесет години с ответницата.

На 30.04.2014 г. ответницата е подписала в качеството на „издател“, процесния документ наименован „Запис на заповед“. Съгласно последният, ответницата се е задължила, на падежа на същият документ, да плати на ищцата сумата от 10 000.00 лева, получена от ответницата за изплащане на кредит, за заложен апартамент. Посочено е в горният документ, че съгласно договореност с ищцата, получената от ответницата искова сума, последната е длъжна да плати, след получаване обратно на заложеният срещу ипотека в полза на ищцата, личен апартамент на ответницата.

По инициатива на ищцата е образувано

гражданско дело № 2691/ 2019 г. по описа на Районен съд гр. Видин, с предмет – издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на Запис на заповед, издаден на 30.04.2014 г. и предявен за плащане на 30.05.2015 г., за процесната сума. По горното дело е издадена Заповед № 1808/ 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за процесната сума. От длъжникът по горното дело, е постъпило възражение против заповедта за изпълнение.

Предвид направеното възражение ищцата е предявила, против ответницата, искове с правно основание – чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал 1 от ГПК, за процесната сума въз основа на Запис на заповед от 30.04.2014 г. С влязло в сила решение № 834/ 31.03.2021 г. по

гражданско дело № 3389/ 2019 г. на Районен съд гр. Видин, са отхвърлени като неоснователни, главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване на съществуване на вземане в размер на 10 000.00 лева, произтичащо от процесната Запис на заповед, както и евентуален иск с правно основание чл. 534 от КЗ, за процесната сума по Запис на заповед от 30.04.2014 г. Свидетелите Д.А.Ц. син на ищцата, и А.Г.Ц. съпруг на ищцата, сочат на обстоятелства, за подписана от ответницата процесната Запис на заповед, ипотекиран недвижим имот на ответницата, заличаване на ипотеката, предвид дадените 10 000.00 лева, ипотекиране на недвижим имот на ответницата в полза на фирмата „А.“ ЕООД гр. Видин.

Ищцата е учредила ипотека за обезпечаване на вземане, на кредитополучател „А.“ ЕООД гр. Видин, върху апартамент № 2, заедно с избено и таванско помещения, находящ се на адрес: гр. Видин, ж.к. „Съединение“ бл. 11, ет. 1, ап. 2.

За удовлетворяване на вземанията на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, по отношение на „А.“ ЕООД гр. Видин, е образувано изпълнително дело № 316/ 2012 г. по описа на ЧСИ - Виолета Томова, с район на действие Окръжен съд гр. Видин.

В ОД на МВР гр. Видин и Окръжна Прокуратура гр. Видин, няма данни за подадени жалби, сигнали, частни жалби, искови молби, за упражняване на тормоз, натиск, принуда по отношение на ответницата от страна на ищцата, за периода от 2013 г. до 2014 г. Останалите събрани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са необходими по спора, поради което не следва да ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:

Предявеният иск, с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, е неоснователен.

По делото не се доказа твърдяното от ищцата облигационно отношение, породено от Договор за заем с ответницата.

Процесният документ, наименуван „Запис на заповед“ издаден на 30.04.2014 г., с падеж – 30.05.2015 г., не обективира Договор за заем. В същият не са посочени права и задължения на страните, заемодател и заемател. Горният документ носи подпис, единствено на ответницата. Предвид неоснователността на главният иск, следва да се разгледа евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Същият иск е основателен. Имотът на ответницата е бил ипотекиран, като същата е получила исковата сума, с която е погасила кредит и е заличила ипотека на собствения си апартамент. В последствие последният имот, е ипотекиран в полза на банка, за обезпечаване на вземане по банков кредит за нужди на фирма „А.“ ЕООД гр. Видин.

Осъществен е фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Предвид основателността на иска за неоснователно обогатяване, следва да се разгледа възражението на ответната страна, за погасени по давност претенции. Същото е предявено с подадения писмен отговор на исковата молба, поради което е допустимо.

По същество, възражението за изтекла погасителна давност, е основателно.

Съгласно твърденията на ищцата и приложените писмени доказателства, най-късната падежна дата на исковото вземане е 30.04.2015 г. От тази дата до предявяването на исковете – 07.05.2021 г., е изтекла петгодишната погасителна давност.

Развилото се съдебно производство, по

гражданско дело № 3389/ 2019 г на Районен съд гр. Видин, с предмет, процесната сума, не е прекъснало давността, предвид отхвърляне на предявените искове, с влязло в сила решение.

Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че главният иск и евентуалният иск, са неоснователни.

Предвид изхода на делото ищцата следва да заплати на ответната страна направените разноски по производството.

Направените от ищцата разноски остават в нейна тежест.

С оглед на горното, Съдът