Решение № 6261 от 14.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10636/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК. С решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение - заповед №З-353/02.11.2022г., издадена от изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К •••••••, на основание чл.328, ал.2 КТ във вр. с договор №РД-16-251/13.10.2022г.; възстановена е Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••; осъдена е Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••, да заплати на Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от сумата 8688.18 лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 03.11.2022г. до 26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2023г. до окончателното плащане на вземането; осъдена е Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••, да заплати на адв.Е. Е. С. сумата от 1200 лв., адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.; както и е осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 714.72 лв., дължима държавна такса по предявените искове. С определение №21758 от 20.06.2023г. е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••, да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ЗАдв.. Постъпила е въззивна жалба вх.№139450/18.05.2023г. от ответника - Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К •••••••, чрез процесуален представител юрисконсулт И.А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, с което са уважени предявените от Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата о т 8688.18 лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 03.11.2022г. до 26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2023г. до окончателното плащане на вземането, както и в частта на възложените в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че обоснованият краен извод на СРС, че не са налице предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед прекратително основание – чл.328, ал.2 от КТ, е в противоречие на събраните по делото доказателства. На първо място се твърди, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е бил сключен нов договор за управление и не е налице ново ръководство на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, тъй като управлението на болницата се осъществява от Съвет на директорите /СД/ като колективен орган, съгласно договор №РД-16-557/09.09.2021г. за възлагане на управлението, а проф.д-р А.Й. е заменил само един от членовете на СД, съгласно сключения между него и министъра на здравеопазването договор №РД-16- 251/13.10.2022г.. Поддържа се още, че с правото по чл.328, ал.2 КТ разполага само изпълнителния директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, с който договор предприятието му възлага управлението, а той се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. В случая в оспорената заповед като основание за уволнение на ищцата е посочен договор №РД-16-251/13.10.2022г., който е бил сключен между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като принципал, и проф.д-р А.Й. като член на СД /избран за изпълнителен директор с протокол от 13.10.2022г. на СД на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД/, с който на последния е възложено управлението на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД. Сочи се още, че в сключения договор са определени правата и задълженията на страните, като в чл.9 са предвидени правата и задълженията на член на СД, избран за изпълнителен директор, между които са: да управлява и представлява лечебното заведение /т.1/; да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на лечебното заведение и ежегодното й актуализиране, както и достигането на конкретни икономически показатели, заложени в нея /т.2/; да извършва всички действия в качеството си на работодател, в т.ч. да сключва, изменя и прекратява трудови договори /т.3/; да отговаря за финансовото управление на лечебното заведение /т.4/. По тези аргументи се твърди, че проф.д-р А.Й. след като е бил избран за изпълнителен директор на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД законосъобразно е упражнил правомощието си по чл.328, ал.2 КТ в предвидения в закона 9-месечен срок. На следващо място се твърди се, че заеманата от ищцата длъжност – "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ", е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика има вменени трудови функции да ръководи, организира, контролира цялостната дейност на отдела, да разпределя текущи задачи и да контролира изпълнението им, да отговаря за спазването на трудовото законодателство в болницата, както и да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Поддържа се, че с оглед трудовите задължения на ищцата, вменени й съгласно длъжностната й характеристика, се налага извода, че трудовите й функции включват организирането, планирането и контрола на трудовия процес в отдел "Човешки ресурси и ТРЗ", което определя изпълняваната от нея длъжност като ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. В тази връзка се поддържа, че спрямо ищцата е приложимо основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение и оспорената заповед за уволнение е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и като такава е законосъобразна. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното първоинстанционно решение и постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по преценка на съда. Въззиваемата страна - Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.Е. С., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решението на СРС е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че като еднолично акционерно дружество с едностепенна система управлението на ответника се осъществява от колективен орган – СД, в чийто състав с протокол №РД- 250/13.10.2022г., съставен от министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като принципал, временно е бил включен проф.д-р А.Й. със срок до провеждане на конкурс, но включването му в състава на СД като орган на управление не води до сключване на нов договор за възлагане на управлението по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Поддържа се, че в случая действащият към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата договор за възлагане на управлението е този, който е бил сключен със СД с №РД-16-557/09.09.2021г. и същият е бил вписан в Търговския регистър, поради което заповедта за уволнение се явява издадена след предвидения в закона 9-месечен срок. Сочи се още, че проф.д-р А.Й., който е избран на длъжността изпълнителен директор на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД по сключения договор за възлагане на управление е за срок до провеждане на конкурс, поради което временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор не разполага с възможността да прилага чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав н а болницата независимо, че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение персонала и възможност да сключва, изменя и прекратява трудови договори, тъй като това е във връзка с организацията на текущата работа, но не и възможност да подбере свой управленски екип. На следващо място се излага още, че при доказателствена тежест за въззивника - работодател не са представени доказателства, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" е от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ във вр. с §1, т.3 от ДР на КТ, което е основание да се приеме, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и правилно са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв. Прилага списък по чл.80 ГПК. Постъпила е частна жалба вх.№193513/06.07.2023г. от ответника - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К •••••••, чрез процесуален представител юрисконсулт И.А., срещу определение №21758 от 20.06.2023г., с което е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е осъдена УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че за всеки от предявените искове се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че съгласно задължителното разяснение, дадено в т.16 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по всички трудови дела при изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение намира приложение нормата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дължимият адвокатски хонорар се определя в минимален размер на една минимална месечна работна заплата за страната, определена към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие. В тази връзка се твърди, че не следва да се начислява отделен адвокатски хонорар по предявения иск с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, съгласно предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по която норма се определят възнагражденията по дела за защита на имуществени права, които не са породени от трудови правоотношения. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - адв.Е. Е. С., не депозира писмен отговор, в съдебно заседание взема становище относно неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че СРС се е съобразил с релевантните за спора факти и правилно е приложил закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба от ответника като неоснователна. Постъпила е частна жалба вх.№200176/13.07.2023г. от адв.Е. Е. С., лично, с която се обжалва определение №21758 от 20.06.2023г., с което е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, в частта относно определеният от съда размер на допълнително адвокатско възнаграждение от 1138.56 лв., което е осъдена УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД да му заплати за осъществена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ЗАдв.. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на адвокатския хонорар за всеки от предявените искове в минимален размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че в случая определеният размер на адвокатски хонорар не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на правния спор, както и с извършените процесуални действия от страна на адв.Е. Е. С., който осъществил процесуално представителство на ищцата в проведените две съдебни заседания, ангажирани са многобройни писмени доказателства, както и е била изслушана съдебно-счетоводна експертиза. По тези съображения се твърди, че справедливото възнаграждение следва да се определи над минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 4779.12 лв. с ДДС. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските като присъди допълнителна сума за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 4779.12 лв. с ДДС. Ответникът по частната жалба - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт И.А., заявява, че няма становище относно подадената частна жалба от адв.Е. Е. С., пълномощник на ищцата, като предоставя на преценката на съда досежно нейната основателност. Предявени са от Г. С. П., с ЕГН ••••••••••, срещу УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК •••••••, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът намира, че на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните, считано от 23.11.2017г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността – "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" на основание сключено допълнително споразумение №86/14.02.2018г. към трудов договор №2178/23.11.2017г.. С оспорената в исковото производство заповед №З-353/02.11.2022г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на договор за управление №РД-16- 251/13.10.2022г. във връзка с протокол №РД-16-250/13.10.2022г. на министъра на здравеопазването, считано от 03.11.2022г.. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в предвидения в ГПК срок от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 – ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС). Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за отмяна на атакуваното уволнение като незаконно - на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и за уважаване на осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал. 1 КТ, първостепенният съд е приел, че назначеният от министъра на здравеопазвавето за член на СД проф. д-р А. С.Й., за срок до провеждането на конкурс, който с протокол от заседанието на СД на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД от 13.10.2022г. е бил избран за изпълнителен директор, няма компетентност да упражни правото си по чл.328, ал.2 КТ. На това основание е прието, че уволнението на ищцата по чл.328, ал.2 КТ е незаконно. Първоинстанционният съд е изложил и допълнителни съображения, че по отношение на ищцата не е установено да е била част от ръководството на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД. Обоснованият краен извод на СРС за основателност на предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ е законосъобразен и съответства на правилното тълкуване и прилагане на закона и е съобразен с приетите по делото като неоспорени писмени доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: По иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ: В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства – трудов договор №2178/23.11.2017г. и допълнително споразумение №86/14.02.2018г. към него, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата, считано от 14.02.2018г. е заемала при ответника длъжността – "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ". Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №З-353/02.11.2022г. на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане управлението на лечебното заведение, считано от 03.11.2022г.. Фактическият състав на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищцата, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала - държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието - да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно - не по-късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно - подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника-работодател. По отношение на доказването на първата предпоставка за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.2 КТ, а именно, че заеманата от ищцата длъжност е имала ръководен характер, въззивният съд приема следното: Настоящият съдебен състав не споделя, а напротив - счита за неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства наведените във въззивната жалба доводи досежно факта, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В съдебната практика и в правната теория се налага разбирането, че други лица по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. обособени звена. Това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. Наложено е и разбирането, че ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции – в този смисъл решение №259 от 02.06.2011г. по гр.д.№1725/2010г. на ВКС, ІV Г.О., решение №165/06.07.2011г. по гр.д.№1611/2009г., ІV Г.О. на ВКС и решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, ІV Г.О.. Следователно дали определена длъжност е ръководна се преценява с оглед трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността, т.е. мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в същата трудови функции. В случая преценка относно обстоятелството дали изпълняваната от ищцата длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ следва да се направи към момента на издаване на оспорената заповед за уволнение, към която дата ищцата е заемала длъжността "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ". Следователно преценката дали ищцата ръководи трудов процес по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ следва да се извърши въз основа на възложените й трудови функции според длъжностната характеристика. Въззивният съд като взе предвид вменените по длъжностна характеристика задължения на ищцата счита, че не са й възложени трудови функции за организирането и планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение, както и такива, свързани с ръководството и контрола за определен персонал и ресурси в болничното заведение, от които да зависи производствения процес в ответното дружество, респективно постигането на заложените лечебни цели и стопански резултати. Вменените по длъжностна характеристика задължения на ищцата нямат пряко отношение към постигането на финансовите резултати и към формиране на политиката по управление на ответното дружество. Действително от длъжностната характеристика на ищцата се установяват правомощия, свързани с управлението и подбора на персонал, но те не са самостоятелни, а са чисто оперативни и не са пряко свързани с предмета на дейност на ответното лечебно заведение – диагностика и лечение на пациенти, конкретно посочен в чл.7 от Устава на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД. Налага се извода, че изпълнението на трудовите функции на лицето, изпълняващо длъжността "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ", нямат определящо значение на стопанските резултати на болницата. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че заеманата от ищцата длъжност няма ръководен характер е и факта, че в действащия в болничното заведение Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, приет с протоколно решение №2/14.09.2021г. на Съвета на директорите на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, са изброени в чл.18 и следв. длъжностите, осъществяващи цялостното ръководство на лечебното заведение, на основание закона и договора за възлагане управлението на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, в които се включват: изпълнителният директор, който при осъществяване на правомощията си, се подпомага от заместник – директори, главен секретар, началник на консултативно – диагностичен блок, главна медицинска сестра, главен юрисконсулт и главен счетоводител /чл.18, ал.4/. В изчерпателно изброените ръководни длъжности в УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД не е посочена заеманата от ищцата длъжност - "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ". В тази връзка съдът следва да приеме за недоказан твърдяния от ответника - работодател факт, че упражняваната от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" е част от ръководството на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД и по отношение на същата е приложимо посоченото в оспорената заповед прекратително основание - чл.328, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието. По горните съображения съдът счита, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" не е част от ръководството на ответното дружество УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, съответно всички изложени доводи от въззивника-ответник в смисъл, че заеманата от ищцата длъжност има ръководен характер не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива се явява неоснователни. Изложените във въззивната жалба аргументи, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ са неоснователни. На следващо място спорен между страните е въпросът, пренесен и във въззивното производство, относно доказването на втората предпоставка от фактическия състав на посоченото в оспорената заповед прекратително основание – чл.328, ал.2 КТ, а именно обстоятелството дали е бил сключен валиден договор №РД- 16-251/13.10.2022г. за възлагане на управлението на лечебно заведение - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на болницата, и от друга страна проф. д-р А. С.Й.. В конкретната хипотеза е необходимо да се установи дали има сключен валиден договор за управление и кога е сключен с оглед преценката за спазване на 9- месечния срок, в който може да прекратяват трудовите правоотношения на това основание. От извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответната болница е еднолично акционерно дружество с държавно имущество с едностепенна система на управление, като управлението се осъществява от колективен орган – Съвет на директорите, който избира измежду членовете лице, което да представлява дружеството като изпълнителен член /директор/. В конкретния случай от анализа на приетите като неоспорени писмени доказателства, както и от вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява, че е бил сключен договор №РД-16-557/09.09.2021г. за възлагане на управлението на лечебно заведение - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на болницата, и от друга страна А. А.ов, Р.С. и В.П., в качеството им на членове на съвета на директорите. В договора за управление е уговорен срок на действие от три години, като е предвидено съветът на директорите да изработи и представи за одобрение на принципала бизнес програма за целия срок на договора. Установява се от протокол №РД-16-250/13.10.2022г., че едноличният собственик на капитала на ответната болница - министъра на здравеопазването е взел решение за член на съвета на директорите да назначи проф. д-р А. С.Й., за срок до провеждането на конкурс. С протокол от заседанието на съвета на директорите на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД от 13.10.2022г. се установява, че проф. д-р А. С.Й. е избран за изпълнителен директор, както и е бил сключен договор №РД-16- 251/13.10.2022г. за възлагане на управлението на лечебно заведение - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на болницата, и от друга страна проф. д-р А. С.Й., със срок до провеждане на конкурс. В чл.5, т.2 от договора е предвидено, че съветът на директорите е длъжен да разработи и приеме бизнес програма за срока на действие на договора за управление и да я представи на принципала за одобрения в двумесечен срок от сключването на договора. Всички горецитирани решения са вписани в ТРРЮЛНЦ. Съдържанието на цитираните писмени решения и сключени договори, както и тяхното времево проследяване, водят до извода, че сключеният договор за възлагане на управлението с проф. д-р А. С.Й. е валиден и същият е породил действие. Настоящият въззивен състав не споделя, а напротив счита за неправилен изводът обоснован от първостепенния съд, че сключеният договор №РД-16-251/13.10.2022г. за възлагане на управлението на лечебно заведение - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на болницата, и от друга страна проф. д-р А. С.Й., не е същински такъв, доколкото е сключен до провеждането на конкурс за заемане на длъжността на член на СД /чл.63 ал.3 от ЗЛЗ/. Договорът за управление е вид договор за поръчка. Разпоредбите, уреждащи съдържанието на договорите за поръчка, в това число и договорите за управление, не са с императивен характер. Конкретното съдържание на отделния договор за управление на предприятието зависи от интереса на принципала. Принципалът е този, който предоставя на управителя, директора или органен представител управлението на търговското предприятие като съвкупност от субективни права, правни задължения и фактически отношения, като поставя пред него изисквания и цели, в зависимост от самото управлявано предприятие и неговия предмет на дейност, поради което страните по тези договори могат свободно да уговарят правата и задължения, при изпълнението на които да се осигури постигането на целите на предприятието чрез упражняване на неговата дейност. В случая следва да се отчете обстоятелството, че липсват каквито и да са нормативно установени ограничения в правомощията на лицето, с което е сключен договор за управление до провеждане на конкурс /още повече, че това лице отговаря на всички нормативни изисквания/ и съответно като член на СД и изпълнителен директор, но и същото лице носи всички задължения и отговорности. В решение №259 от 20.12.2017г. на ВКС по гр.дело №1235/2017г., IV Г.О., Г.К., е разяснено, че "нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми /чл.63, ал.3 ЗЛЗ, чл.24 и сл. ПРУПДТДДУК и Наредба №9/26.06.2000г. за реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебните заведения по ЗЛЗ/ не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл.328 ал.2 от КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. до провеждане на конкурс за нов управител/". Посочено е, че договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ. Следователно се налага извода, че за приложение на основанието по чл.328 ал.2 от КТ е ирелевантен срока на договора за управление и начина, по който същия е определен. По горните съображения следва да се приеме, че от момента на вписване на договора за управление в Търговския регистър – 19.10.2022г. следва да се счита в отношенията с трети лице, че именно проф. д-р А. С.Й. е управляващият ответното дружество вкл. и упражняващ работодателската власт спрямо работниците и служителите. Така обоснования извод на настоящия въззивен състав обаче не води до промяна на крайния извод за незаконосъобразност на оспореното уволнение. На следващо място въззивният съд намира да посочи, че условие за упражняване на правото по чл.328, ал.2 от КТ /както се посочи по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт/ е работодателят да установи с допустимите в закона доказателствени средства, че към датата на издаване на оспорената заповед е налице сключен договор за възлагане управлението на предприятие, в който се съдържа бизнес-програма с конкретни икономически показатели, което в случая не е сторено. В случая по изложените по-горе съображения съдът приема, че е бил сключен валиден договор №РД-16-251/13.10.2022г. за възлагане управлението на ответното дружество УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, като в чл.5, ал.2 е уговорено избраният Съвет на директорите да разработи и приеме бизнес-програма за целия срок на действие на договора за управление и да я представи на Министерство на здравеопазването за одобрение в двумесечен срок от сключването на договора. При доказателствена тежест за ответника – работодател е да ангажира доказателства, че в изпълнение на поетото задължение по чл.5, ал.2 от договора за възлагане на управлението е била разработена и приета бизнес-програма, в която се съдържа конкретно поставена на Съвета на директорите бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и др.. В случая по делото е представена бизнес-програма, като от нейното съдържание, съответно липсват ангажирани доказателства, че същата е била приета, съгласно предвидената процедура по чл.18, ал.1, т.1 от Устава на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД. Според цитираната норма от Устава се предвижда Съвета на директорите да разработи и приеме бизнес- програма за целия срок на действие на договора за управление, която всяка година се предлага за одобрение от Общото събрание на акционерите. В разглеждания случай при доказателствена тежест за ответника - работодател по делото няма представен нито протокол от решение на Съвета на директорите, с което се приема такава бизнес- програма, нито протокол от решение на едноличния собственик на капитала, с което същата е приети и одобрена. Следователно се налага извода, че по делото няма представените доказателства, че към датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 02.11.2022г., такава бизнес- програма е била разработена и приета, съответно е била представена пред Министерство на здравеопазването. При това положение следва да се приеме, че не се установява наличието на елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, а именно избраният Съвет на директорите да е разработил и приел бизнес -задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне, съответно няма разработена бизнес-програма, която да приложи и изпълни по време на действието на договора за изпълнение. При липсата на доказателства, че е разработена и приета такава бизнес-програма не би могло да се прецени как работата на ищцата би могла да засегне постигането на поставените на Съвета на директорите бизнес-задачи от новия управленски екип. При така изложените правни съображения и предвид ангажираните доказателства от страна на работодателя - ответник, въззивният съд приема, че не са налице визираните в закона предпоставки за приложението на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, което обуславя извод, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно извършено от работодателя – ответник и като такова следва да бъде отменено. Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции съдебното решение в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. Уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя и основателността на предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и в частта, в която е уважен изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част, предвид на което съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които счита за правилни и законосъобразни. В тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ищца, но доколкото по делото няма доказателства за реално направени такива, съдът не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемата страна – ищца. Във въззивното производство на въззиваемата страна – ищца е оказана безплатна адвокатска помощ от адв.Е. С. на основание сключен договор за правна защита и съдействие от 03.07.2023г., в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие – какъвто в случая е представен, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се нуждае от доказване. Следователно на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв.Е. С., процесуален представител на въззиваемата страна - ищца - Г. С. П., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на страната безплатна правна помощ за въззивното производство. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се съобрази със следното: Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. В тази връзка следва да се приеме, че нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв., препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е определение №50015 от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г., Т.К., І Т.О. на ВКС. В конкретния случай настоящият въззивен състав намира, че в полза на адв.Е. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата страна - ищца - Г. С. П. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. в размер под минималния по Наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за депозиране на отговор на въззивна жалба и осъществено процесуално представителство в едно съдебно заседание, при съобразяване с вида на делото – трудов спор, както и че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД възнаграждение на адв.Е. С. следва да се определи в размер на 500.00 лв.. Върху така определения размер на адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, поради следните съображения: Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не н задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативни уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно от разпоредбата на §2а ДР Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв.. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения /в този смисъл е определение №917 от 02.05.2023г., постановено по ч.гр.дело №1323/2023г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., което се споделя изцяло от настоящия въззивен състав/. При този изход на спора в полза на въззивника-ответник не се дължат разноски, сторени във въззивното производство. По подадените две частни жалби от ответника - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД и от адв.Е. Е. С., процесуален представител на ищцата: Частните жалби са допустими - подадени са в законоустановения срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледат по същество. Разгледани по същество подадените частна жалба от ответника - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, както и частна жалба от адв.Е. Е. С., процесуален представител на ищцата, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното определение №21758 от 20.06.2023г. е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е осъдена УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ЗАдв.. В мотивите на обжалваното определение първостепенният съд е приел, че в постановеното решение неправилно съдът е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Е. Е. С., осъществил безплатна правна помощ на ищцата в исковото производство на основание чл.38 ЗАдв.. Прието е, че в постановеното решение не е определено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Е. С. досежно предявения оценяем иск, поради което такова е изчислено в минимален размер, съобразно правилото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 1138.56 лв., която е прието, че следва да бъде присъдена допълнително. Настоящият въззивен състав споделя и счита за правилни изводите на първостепенния съд, че следва да се определи адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Е. С. както относно предявените неоценяемите искове чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, така и досежно предявения оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Неоснователен е релевираният довод в частната жалба на ответника - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, че определянето на адвокатско възнаграждение за предявения оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е в противоречие със задължителните разяснения, дадени в ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС, т.16. Правилото, залегнало в т.16 от цитираното Т Р за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след измененията на Наредбата. Тълкуването по т.16 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата - ДВ, бр.2/2009г.. След изменението на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудовите спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и оценяемият иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно - минималната месечна заплата (по исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. В този смисъл е практиката на ВКС -определение №2181 от 14.07.2023г. по ч.гр.дело №3853/2022г. на III Г.О., Г.К.; определение №28 от 28.01.2022г. по ч.гр.дело №3299/2019г. на III Г.О., Г.К.; определение №240/19.08.2020г. по гр.дело №3430/2019г. на III Г.О., Г.К.; определение №260 от 20.09.2022г. по гр.дело №265/2022г. на IV Г.О., Г.К. и мн. други, в които съдебни актове безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. - общо една минимална месечна работна заплата за съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по реда н а чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ съобразно материалния интерес. По горните съображения въззивният съд счита, че правилно първостепенният съд е определил отделно адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Е. С. по отношение на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ в минимален размер, съобразно правилото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място настоящият състав не споделя довода на адв.Е. Е. С. в подадената от него частна жалба, че в конкретния случай дължимото му адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. следва да се определи над минималния размер и неговия справедлив размер възлиза на сумата от 4779.12 лв. с ДДС доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност и при съобразяване на извършените от него процесуални действия. Настоящият състав при определяне на справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Е. Е. С. преценява видът на правния спор, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че извършените от адв.Е. Е. С. процесуални действия не надхвърлят обичайните за такъв вид дела, както и се отчита обстоятелството, че същият се е явил само в две съдебни заседания. Според въззивният съд справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи в полза на адв.Е. Е. С., осъществил безплатна правна помощ на ищцата, съответства на размера, който е определен от първостепенния съд с постановеното решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, което в последствие с обжалваното определение е изменен в частта за разноските. По горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, като е осъдена УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ЗАдв., се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадените срещу него частни жалби като неоснователни и недоказани следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав