Решение № 271 от 1.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 210/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №512 от 21.12.2023 г., постановено по т.д.№414/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, е признато за установено на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Т. П. Р., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. С., ул. • № 19А, че дължи на „Б.“ АД, ЕИК ••• към 10.03.2023 г. следните суми предмет на образуваното ч.гр.дело № 3661/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив и издадена Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение, а именно: Главница в размер на 46 204.76 лева; Дължима договорна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 18 443.03 лева; Обезщетение за забава в размер на лихвена надбавка за забава по договора в периода от 24.09.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 6 323.68 лева и Обезщетение за забава в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 03.11.2022 г. до 07.03.2023 г., върху главницата в размер на 1 735.06 лева, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 10.03.2023г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдена Т. П. Р., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. С., ул. • № 19А, да заплати на „Б.“ АД, ЕИК ••• сумата от 3958.48 лева направени деловодни разноски в заповедното и настоящото производство. Горното решение е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство Т. П. Р..Във въззивната си жалба, подадена чрез адв. Р. И. като пълномощнищ, жалбоподателката Р. поддържа, че обжалваното решение на ОС-Пловдив е неправилно и незаконосъобразно.На първо място е поддържан довода, че предсрочната изискуемост, на която се позовава кредитора, не е обявена надлежно на жалбоподателката, съобразно изискванията на закона и съобразно уговорките между страните при подписване на процесния договор за кредит.Конкретни обстоятелства и по-подробни аргументи в тази насока са изложени в жалбата. На следващо място, жалбоподателката Р. се позовава на недействителост на процесния договор за кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, както и на основание чл.22 вр. с чл.20 от ЗПК.В този контекст счита за нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като на страница 12 от процесния договор било записано, че погасителния план не е част от договора със съдлъжника /т.е. с жалбоподателката/.Твърди още в тази насока, че като страна по договора не е получила въобще екземпляр от процесния договор за кредит, като е имала право единствено до го подпише.Счита това за нарушение на императивни норми на закоа, което води след себе си до извода /според жалбоподателката/, че процесния договор е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК.На самостоятелно основание сочи, че договора е недействителен с оглед чл.22 във вр. С чл.20 от ЗПК, тъй като в чл.6, ал.2 от договора е записана неравноправна клауза, което по същество било отказ от права на потребителя, предвидени в закона.Твърди в тази връзка, че нито тя /като съдлъжник/, нито кредитополучателя да били запознати с Тарифа за таксите и комисионните на Б. и че е налице отказ от запознаване с тази тарифа от стрната на потребителя и съдлъжника.На второ място посочва, че във въпросната алинея е записано, че Тарифата може да бъде променяна едностранно от кредитора, като промените или новата Тарифа стават задължителни за кредитополучателя, съответно за съдлъжника.Това, според жалбоподателката, е неравноправна клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключването на договора, като по същество отново е предварителен отказ от права от страна на потребителя по смисъла на закона. И въз основа на горните аргументи, жалбоподателката Т. Р. моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и недоказана. От ответника по въззивната жалба-ответник и в първоинстанционното производство-“Б.”АД-гр.С. с ЕИК •••, е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба, в който отговор, подаден чрез упълномощения юрисконсулт на Б.-С. Д., е изложено становището, че жалбата е неоснователна и необоснована.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора и е поискано въз основа на тях жалбата да се отхвърли и да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.Поскано е в полза на Б. да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.Заявено е възражение за намаляване на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в “Тарифата за адв. възнаграждения”. Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция, не са представени и писмени доказателства от тях по съществото на спора. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателката оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение предвид постановения с решението краен резултат, а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че с решението съдът се е произнесъл по иска, с който е сезиран и който иск също се преценява от настоящата инстанция като допустим. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка, преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: По т.д.№414/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, XVIII-ти състав, е предявен от “Б.”АД, ЕИК ••• против Т. П. Р. с ЕГН •••••••••• установителен иск по чл.422 от ГПК, като е поискано от Б.-ищец да се признае за установено, че към 10.03.2023 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, ответницата дължи на ищеца следните суми: Главница в размер на 46 204.76 лева; Дължима договорна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 18 443.03 лева; Обезщетение за забава в размер на лихвена надбавка за забава по договора в периода от 24.09.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 6 323.68 лева и Обезщетение за забава в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 03.11.2022 г. до 07.03.2023 г., върху главницата в размер на 1 735.06 лева. По повод на предявения иск Б.-ищец е изложила твърдения, че между нея и Б.П.К. като кредитополучател и Т. П. Р. като съдлъжник е сключен Договор за кредит № ••• от 09.07.2015 г., по силата на който Б. е предоставила на кредитополучателя сумата от 50 000 лева, като кредитът е изцяло усвоен по разплащателната сметка на Б.П.К. на същата дата, когато е сключен договора. Твърди се, че срокът за издължаване на кредита е до 24.07.2025, а съгласно чл.6 от същия, отпуснатата сума по кредита се усвоява и погасява по разплащателна сметка, посочена в договора, с титуляр Б.К. и че кредитът се издължава при условията, посочени в чл.7, чл.7.1., чл.7.2 и чл.7.3 от договора и се олихвява съгласно уговорките в чл.8 и сл. от договора.Твърди се още, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя по процесния договор, поради което Б.-кредитор е предприела необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред, като е изпратила уведомления за предсрочна изискуемост на задължението до титуляра по кредита Б.П.К., както и до съдлъжника по кредита Т. П. Р..Твърди се, че адресираното до ответницата уведомление е било получено редовно на датата 07.09.2022 г. от трето лице, от същото домакинство, със задължението да бъде предадено. Твърди се, също така, че Б. е упражнила правото си по чл.417 от ГПК да подаде срещу солидарно отговорните длъжници Б.П.К. И Т. П. Р. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като въз основа на образуваното ч.гр.дело № 3661/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив е издадена Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Ответникът Т. П. Р. подала писмено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, поради което се инициира настоящата искова защита. Кредиторът моли в случай, че се установи, че потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, да се приеме настъпила в хода на настоящото производство предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба, ведно с приложенията, на ответника Т. П. Р.. Ответницата Т. П. Р.-настояща жалбоподателка, не е взела становище по иска в производството пред първата инстанция и не е подала в законния срок писмен отговор на исковата молба. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим и по същество-за основателен, поради което го е уважил изцяло със същото решение. Въззивният съд също приема иска за допустим, тъй като са осъществени законовите предпоставки за допустимостта му-наличие на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№3661/2023 г. по описа на РС- Пловдив, I-ви гр.с. за исковите суми в полза на Б.-ищец и срещу ответницата- съдлъжник по договор за кредит от 09.07.2015 г., наличието на подадено в законния срок от ответницата Р. срещу издадената заповед за изпълнение и упражнено в законния срок право на Б.-ищец за установяване по съдебен ред на вземането по издадената заповед за изпълнение. По същество е установено в първоинстанционното производство и това не се оспорва в жалбата, че между “Е.”АД, от една страна и лицето Б.П.К. като кредитополучател и ответницата Т. П. Р. като съдлъжник, от друга страна, е бил сключен процесния договор за кредит №••• от 09.07.2015 г., който е приложен в заверено копие към първоинстанционното дело.А Б.-ищец “Б.”АД се явява универсален правоприемник на “Е.”АД, тъй като е налице вписано в ТР вливане на последната банка в Б.-ищец.На следващо място се установява от приложеното към първоинстанционното дело “усвояване по разплащателна сметка”, че предоставената по договора за кредит главница от 50 000 лв. е била изцяло усвоена на датата 09.07.2015 г. конкретно посочена разплащателна сметка на кредитополучателя Б.П.К., а от съдържанието на договора се потвърждават твърденията на Б.-ищец за договорените условия за погасяване на кредита, както и за крайния срок на погасяването му-до 24.07.2025 г.По първоинстанционното дело са представени и неоспорени от ответницата погасителен план към договора и общи условия, както и извлечение от счетоводните книги и покана до ответницата-съдлъжник за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Освен горното, от назначената по първоинстанционното дело и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира и от настоящия съд като компетентно и безпристрастно извършена, се установява, че общата стойност на погасената главница по процесния кредит възлиза на сумата от 3 795, 24 лв., като последното извършено плащане по кредита е осъществено на датата 24.10.2016 г. и след тази дата до 16.03.2023 г.-крайната дата на движение по банковото извлечение/ други постъпления няма.Общата стойност на погасените лихви по кредита е в размер на 4 489, 70 лв. с последна дата на погасяване на лихви-24.10.2016 г.Към момента на депозиране на исковата молба-19.06.2023 г., дължимата главница по кредита е 46 204, 76 лв., както се установява от ССЕ-за, а дължимата договорна лихва за периода 24.10.2016 г.-19.06.2013 г. е в размер на 22 305, 56 лв.Наред с това, за периода 24.09.2016 г. до 19.06.2013 г. размера на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ възлиза на сумата от 7 285, 93 лв. и като краен резултат общата дължима сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава към кредита възлиза на сумата от 75 796, 25 лв. към датата 19.06.2023 г. Предвид горните установени по делото обстоятелства се налага извода, че е доказано както възникването на твърдяното от Б.-ищец облигационно правоотношение, съставляващо основание на претендираните по делото суми, респективно-основание на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, така и усвояването на предоставената по договора за кредит главница от кредитополучателя, а наред с това задължаването на ответницата като съдлъжник по договора за всички възниквали по него задължения за кредитополучателя.Доказва се и възникването на обективно, произтичащо от договора, основание за банковата-ищец да се възползва от правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, а именно-неизпълнение от страна на кредитополучателя, респ. от съдлъжника за погасяването на множество месечни /с настъпил падеж/ вноски за главница и възнаградителни лихви по кредита.Представено е и писмено доказателство за уведомяването на ответницата-съдлъжник относно обявената от Б. предсрочна изискуемост на кредита, като в законния срок, т.е. в срока за отговор на исковата молба, ответницата не е оспорила соченото от Б. уведомяване.Наред с това е доказано, че както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, така и към момента на предявяване на процесния иск, всички претендирани от Б.-ищец суми са дължими и изискуеми, като ответницата не е въвела в срок никакви възражения по иска, нито пък е представила доказателства за реално осъществено от нея /или от кредитополучателя/ изпълнение на изискуемите и неплатени парични задължения по процесния договор за кредит.Предвид изложеното е правилен извода на първоинстанционния съд и същият се споделя от настоящия съд, че процесният иск е доказан по основание и размер. В процесната въззивна жалба ответницата Р. за първи път въвежда възражения за нередовното й уведомяване от страна на Б.-ищец относно обявяване предсрочната изискуемост на кредита, но въззивният съд счита, че тези възражения изобщо не подлежат на преценка по същество, тъй като са несвоевременно заявени-след изтичане срока за отговор на исковата молба.Затова няма да коментира същите възражения по същество. На преценка по същество подлежат само възраженията на жалбоподателката за недействителност на процесния договор за кредит, тъй като те са основани на твърдения за нарушена потребителска защита и заявяването им не е скрепено със срок.Същите възражения са неоснователни.Действително накрая в процесния договор за кредит, за който няма спор, че е подписан от жалбоподателката в качеството й на съдлъжник, е отразено, че погасителният план, представляващ приложение №1, не е част от договора със съдлъжника и/или поръчителя, но заедно с това е отразено, че те могат да получат погасителен план при поискване от Б..При това положение не е налице нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според което договора за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и др.Такъв план в случая е налице, а това, че според горното отбелязване в договора, не е бил предоставен на съдлъжника в момента на подписване на договора, не води до нарушаване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като има изрично отбелязване в договора, че при поискване от Б. същия план ще бъде предоставен на съдлъжника, респ. на поръчителя. На следващо място, не е налице недействителност на договора и на другото сочено от жалбоподателката основание-чл.22 във вр. с чл.20 от ЗПК.В чл.6, ал.2, изр. първо от договора за кредит изрично е отразено, че кредитополучателят е запознат с Тарифата за таксите и комисионните за индивидуални клиенти” на Б.-кредитор, а предвидената в същата клауза /изречение второ/ възможност Б. да променя таксите и комисионните за свързаните със сключването и изпълнението на договора операции и дейности, е обвързана с двимусечно предизвестие /на хартиен или друг дълготраен носител/, съгласно реда, посочен в Общите условия на Б. за платежни сметки и платежни услуги за индивидуални клиенти.С други думи, не се касае за предвидена едностранна промяна на Тарифата от страна на Б., без предварително запознаване на потребителя по договора с такава промяна.Наред с това, съдът счита, че дори и да се касае за безусловна едностранна промяна, то тя в случая не е такава, че да води до недействителност на целия договор за кредит, тъй като става въпрос за Тарифа, свързана с такси и комисионни по договора, нямащи отношение към същинските парични задължения, произтичащи от потребителския договор.Дори е клаузата на чл.6ал.2 от процесния договор да бе неравноправна, както твърди жалбоподателката, то неравноправността на същата клауза не води до недействителност на целия процесен договор, респ. не води и до недължимост на процесните суми, съставляващи задължения за главници и лихви по договора. Предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайния извод, че разгледаната въззивна жалба на Т. Р. е изцяло неоснователна и като такава не следва да се уважава, а атакуваното с нея решение №512/21.12.2023 г., постановено по т.д.№414/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, ТО, XVIII-ти състав, е правилно и като такова следва да се потвърди изцяло /включително и в частта за разноските/. Предвид неоснователността на жалбата, на жалбоподателката не се дължат разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред същата инстанция и тъй като Б.-ответник по жалбата е представлявана пред тази инстанция от юрисконсулт, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на същата банка на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено като размер на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното съдът