РЕШЕНИЕ

№ 183

гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Д. Пепеляшев Членове: Г. Хр., Иванов Красимира, Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Г. Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600795 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по повод постъпила жалба от адв.Т.Д. от АК- Бургас, в качеството на защитник на А. Е. С., ЕГН •••••••••• – подсъдим по НОХД №44/2022г. на РС Карнобат срещу решение № 38 от 30.05.2022г., постановено по НОХД №44/2022г. на РС Карнобат, с което първоинстанционният съд признал С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 44, ал. 1 вр. с чл. 46 от ЗДвП, на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и го санкционирал с административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева, лишил го е от право да управлява МПС за срок от четири месеца, като го осъдил да заплати и сторените в досъдебното производство разноски в размер на 1 265, 60 лв. /хиляда двеста шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/. С жалбата се изразява несъгласие с решението на РС Карнобат. След депозиране на тази жалба е постъпила и допълнителна жалба от адв.М.Д. – защитник на А. Е. С., в който се твърди, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и се моли за отмяната и за оправдаването на С. по повдигнатото му обвинение.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбите, което аргументира с липсата на пороци в доказателствената и правоприлагащата дейност на първоинстанционния съд. Предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.С. се явява лично и с упълномощен защитник-адвокат М.Д., която поддържа жалбите с изложените в тях доводи.

Подсъдимият С. моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбите за процесуално допустими - подадени в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд.

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.

Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд прие за установена фактическа обстановка, която изцяло съответства с възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд:

А. Е. С. е роден на ••••••••• г. в гр. ••••••, общ. •••••••, ••••••• гражданин, •••••••, с постоянен адрес и адрес за призоваване: ••••••••••, ••••••••, с ••••• образование, •••••••, месторабота - фирма „••••••••••••••“ като •••••••• специалист, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият А. Е. С. е правоспособен водач от 07.05.2007 г. на моторно превозно средство /МПС/, притежаващ СУМПС с № ••••••••••••, валидно до 09.09.2022 г. с придобити категории: “В“ и “АМ“. Срещу него за нарушения на ЗДвП има издадени седем наказателни постановления и пет електронни фиша.

На 19.11.2018 г. около 13.45 ч. С. управлявал лек автомобил „••••••••“ с рег. № ••••••• по общински път BGS2069 по посока от село Сигмен, общ. Карнобат, обл. Бургас към село Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас. С него на задната седалка пътувала и свидетелката П. Т. Ж.. Скоростта на движение на автомобила била 78, 5 км/ч. По същото време и по същият път, но в обратна посока, пътувал специален автомобил „••••••“ с рег. № ••••••••, управляван от свид. Г. А. К., чиято скоростта била около 20 км. Пътното платно, по което се движели двата автомобила било с ширина около 4, 05 м., като към него момент било асфалтирано и без неравности и дупки. От двете страни на платното за движение имало оформени банкети, обрасли с трева. Ширината на специалният автомобил е около 2, 5 м. а ширината на лекият автомобил е около 1, 73 м. без огледалата. Сборът от ширините им бил по- голям от ширината на пътното платно. Времето било ясно и с добра видимост, в светлата част на денонощието. Пътната настилка била суха. На км. 9 по посока от село Сигмен в посока с. Раклица, след преминаване през десен завой, подс.С. видял движещият се срещу него „••••••“ с рег. № ••••••••••, управляван от свид. Г. А. К. и веднага предприел аварийно спиране. Водачът на специалния автомобил също възприел лекият автомобил при излизането му от завоя и направил опит да отклони автомобила си към дясната част на платното за движение и десния банкет. Въпреки предприетото аварийно спиране, лекият автомобил на С. не успял да спре и на 40 м. от десния завой се ударил с предната си част в предната лява част на предната броня на специалния автомобил. Към момента на удара специален автомобил „••••••“ бил навлязъл с около 0, 6 метра в условната пътна лента за движение на лекия автомобил. След настъпилото ПТП Подсъдимият С. съобщил за пътно-транспортното произшествие на телефон 112, а П. Т. Ж. била откарана в болницата в гр. Карнобат, а по-късно и в УМБАЛ-Бургас.

Видно от заключението на СМЕ, в резултат от настъпилото ПТП, на пострадалата П. Т. Ж.били причинени: фрактура на дясна ключица в медиалната й част, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 1, 5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване на проксималната фаланга на палеца на дясна ръка със размачкване на тъканите и лезия на дългия мускул, които са довели до трайно затруднение движението на ръката за срок от около 6-8 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза относно телесните повреди на А. Е. С., последният е получил счупване на десен радиус (лъчева кост), което увреждане е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.

Изложената фактическа обстановка следва от отделния и съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелските показания на П. Т. Ж., водачът на ••••••• - Г. А. К., полицейските служители - И. П. П. и П. Н. Р., както и частично от разпита на подс. А. Е. С. в хода на досъдебното производство и обясненията, дадени в съдебна фаза, писмени доказателства и доказателствени средства: медицински документи - епикриза (л.22, л.89 от ДП ), резултат от разчитане на рентгенова снимка (л. 90), фиш за консултации и лечение от стационарен екип, фотоснимки (л. 23-25), протокол за оглед; АУАН (л. 11), справка нарушител-водач на Г. К. и на А. С. (л. 29-30), справка за съдимост; справка регистрирано обаждане на тел. 112 (л. 7), протокол за доброволно предаване ведно с фотоснимки (л. 22), протокол от следствен експеримент ведно с препис и фотоалбум (л. 30-36) и изготвените експертизи: съдебномедицинска (л. 91-92 по ДП), съдебна автотехническа (том 1, л. 108-118), повторна съдебна автотехническа (том 2, л. 37-48) и допълнителна съдебна автотехническа експертиза (том 2, л. 87-98).

Всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства са били събрани, закрепени, проверени и анализирани по реда и чрез способите, предвидени в НПК, поради което настоящата инстанция ги счита за годна и достатъчна фактическа основа за правилното установяване на релевантните факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК. В досъдебното и в първоинстанционното съдебно производство, проведено по диференцираната процедура на Глава XXVIII от НПК, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи или лишаващи С. от ефективно упражняване на защитата му срещу обвинението.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел от обективна страна, че е реализиран състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 46 от ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение.

Видно от заключението на втората допълнителна САТЕ, л.а. ••••••• се е движел със скорост 78, 5 км/ч по четвъртокласен път без маркировка с ширина 4, 05 м., а водачът на „•••••••“ - с около 20 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране на „••••••••“ е била 59 м., а на „••••••“ - 9 м. Становището на вещото лице е, ПТП-то е било предотвратимо ако л.а. •••••• се е движил с най-много 70, 02 км/ч при своевременна реакция на шофьора, като технически съобразената скорост е изчислена на 48, 6 км/ч. Насрещно движещия се ЗИЛ е можел да бъде възприет от подсъдимия за първи път на разстояние извън опасната зона - при излизане от десния завой и при избор на скорост по-ниска от процесната, произшествието е било технически предотвратимо. Следователно скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила, е била неподходяща в този участък на пътя. Той е бил длъжен да се движи с такава скорост на движение, която при появата на опасност извън опасната му зона ще му позволи да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Ето защо правилно и обосновано РС е стигнал до извода, че С. е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка за да има възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие. Налице е и нарушението на чл. 46 от ЗДВП, тъй като подсъдимия не се е движел със скорост, позволяваща му да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост. Пътното платно, по което се движели двете превозни средства е с ширина около 4, 05 м. Ширината на специалният автомобил е около 2, 5 м. а ширината на лекият автомобил е около 1, 73 м. без огледалата, следователно сборът от ширините им е бил по- голям от ширината на пътното платно, което прави практически невъзможно разминаването им без да се предприемат допълнителни мерки за сигурност. Следователно водачът на лекия автомобил С. е трябвало да се движи с такава скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост, но в случая не го е сторил и е нарушил чл.46 от ЗДвП. В резултат на тези си нарушения, подсъдимият е допуснал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се „•••••••“ и по непредпазливост причинил на - П. Т. Ж., средните телесни повреди, описани по-горе.

Настоящият състав счита, че настъпилите от пътно-транспортното произшествие съставомерни последици не са резултат от нарушаване от страна на подсъдимия на правилото, задължаващо го да осигури достатъчно разстояние при разминаване с друго превозно средство – чл. 44, ал.1 от ЗДвП /каквото нарушение му е вменено с обвинението/, а вследствие на осъществяваното от него движение в нарушение на правилата на чл.20, ал.2 и чл.46 от ЗДвП. Сборът от ширините на участвалите в ПТП-то моторни превозни средства е бил по- голям от ширината на пътното платно, което прави практически невъзможно разминаването им без да се предприемат допълнителни мерки за сигурност. Ударът е бил прав ексцентричен, челен, между предната част на лекия автомобил и предната лява част на предната броня на специалния автомобил следователно произшествието, при което са причинени телесните увреждания на пострадалата, не се е случило при разминаване на двете превозни средства, тъй като до такова изобщо не се стигнало, защото е било невъзможно. Ето защо въззивният съд прие, че подсъдимия следва да бъде оправдан за това, че е нарушил правилото на чл.44, ал.1 от ЗДвП. Отпадането на посоченото нарушение не води до несъставомерност на деянието, тъй като бланкетната диспозиция на нормата на чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е запълнена с допуснатите нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл.46 от ЗДП.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е осъществил това деяние при форма на вината непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасния резултат, но е и могъл и е бил длъжен да го предвиди.

Много обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за наличие на случайно деяние по чл. 15 от НК.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда алтернативни наказания „Лишаване от свобода” до 3 години, или „Пробация”. Районният съд правилно съобразил, че деецът е •••••••••••• т.е. •••••••••• и не е освобождаван по реда на Глава VІІІ от общата част на НК, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, и предвидените за него наказания не надхвърлят установения в чл.78а ал.1 б.„а” предл. второ от НК горен праг за непредпазливи престъпления. Въз основа на тези съображения, първата инстанция изпълнила императивното изискване на тази разпоредба С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, и съответно освободен от наказателна отговорност за него с налагане на административно наказание „Глоба”. При индивидуализиране размера на административното наказание РС правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид оправдаването на С. по едно от допуснатите нарушения на ЗДвП, настоящият състав счита, че наказанието му следва да се намали с 500 лева до размер от хиляда и петстотин лева. Съдът счита, че това наказание е справедливо и адекватно на извършеното, съответства на интензитета и степента на обществената опасност на престъплението и дееца, и би спомогнало за постигането на целите, дефинирани в чл.12 от ЗАНН, и най-вече деецът да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на ЗДвП занапред. Съдът е наложил кумулативната санкция лишаване от право да управлява МПС в размер близък до минималния, който също е адекватен и съобразен с обществената опасност на дееца.

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските по наказателното производство се дължат от подсъдимия, ако бъде признат за виновен. Всички заключения са приети по делото, поради което и предвид признаването на С. за виновен по повдигнатото му обвинение, РС правилно и законосъобразно основание чл.189, ал. 3 от НПК е присъдил направените по делото разноски за изготвяне на експертизи да бъдат възложени в тежест на последния.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира други допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство такива нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна.

Така мотивиран, на основание чл.334 т.3 във връзка с чл.337, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд,