Решение № 134 от 11.4.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 182/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Т. Ф. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес •• против Наказателно постановление № 744981-F740989/20.12.2023 г., издадено от директора на офис за обслужване - Благоевград при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ е наложена "глоба" в размер на 26403, 75лв./двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и седемдесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. „г“ ЗДДФЛ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в наказателното постановление било изложена неясна фактическа обстановка, поради което не било възможно жалбоподателят да разбере за какво нарушение е наказан. Акцентира се на двете различни алтернативи на изпълнителни деяния, предвидени с чл.50, ал.1, т.5 ЗДДФЛ и се сочи, че наказващият орган е смесил фактическите състави на нарушение по чл.80, ал.1 ЗДДФЛ и чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ. Поддържа се, че с оглед съотношението на чл.80, ал.1 ЗДДФЛ към чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ като обща към специална, би следвало да се приеме, че е осъществен съставът на нарушение на чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ, като се подчертава, че съставът на тази разпоредба не предвижда санкция за късно деклариране на посочените в чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ обстоятелства, а само такава за недеклариране или невярно деклариране.

Твърди се, че с подаването на декларацията по чл.50 ЗДДФЛ и вярното деклариране на съответните обстоятелства, жалбоподателят е отстранил допуснатото нарушение и следвало да се носи административнонаказателна отговорност по общия състав. Сочи се и че датата на извършено нарушение на чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ е датата на подаване на декларацията, съдържаща предвидените в чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ обстоятелства, в която тези обстоятелства не са декларирани или са грешно декларирани. За сравнение датата на извършване на нарушението по чл.80, ал.1 ЗДДФЛ бил денят, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията, посочен и в НП. Навежда се, че описаната в НП фактическа обстановка обуславяла извод за вярно и пълно деклариране на фактите по чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ, но направено извън предвидения с чл.53, ал.1 ЗДДФЛ срок. Посочва се, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния срок от датата на извършване на нарушението.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа въведените с жалбата възражения.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт •••, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че доказателствената съвкупност по делото установявала по несъмнен начин извършването на санкционираното нарушение, като при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена от служители на НАП проверка на управлявано от жалбоподателя дружество било установено финансирането на дружеството от страна на жалбоподателя Т. А. с голяма сума.

Свидетелят Н. Я. – служител на НАП ТД Пловдив с цел установяване произхода на сумата, с която А. финансирал управляваното от него търговско дружество, извършил проверка на жалбоподателя като физическо лице.

В хода на проверката и въз основа на предоставените от А. документи, Я. установил, че Т. Ф. А. на 10.05.2015 г. е получил от Ф. А.••• жител на Р ••• гр. ••• обл. ••• с паспорт •• паричен заем в размер на 135 000, 00 евро/ 264037, 05 лева/, за което е сключен договор за паричен заем от същата дата със страни Ф. А.••• като заематодател и Т. Ф. А. с ЕГН •••••••••• като заемател. Съгласно договора сумата е получена в брой при неговото подписване, като срокът за връщане на заема е 10 години.

Съгласно разписка от 10.05.2015 г. жалбоподателят е получила в брой заетата сума, като същият писмено декларирал, че предоставеният му от Ф. А.••• заем в размер на 135000, 00 евро не е върнат.

При така направените констатации, свидетелят Я. приел, че в законоустановения срок от 10.01.2023 г. - 30.04.2023 г. жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г, в която да декларира непогасените към 31.12.2022 г. остатъци от получени парични заеми през предходните, на 2022г. години, в общ размер над 40 000 лв., а именно непогасени остатъци по получени парични заеми, възлизащи на 135000, 00 евро/ 264 037, 05 лева/ по договор, както следва:

1. Непогасен остатък от получен паричен заем в размер на 135000, 00 евро /264037, 05лв./ по договор за паричен заем от 10.05.2015г., сключен между Ф. А.••• жител на Р ••• гр. ••• общ. ••• паспорт •• и Т. Ф. А. с ЕГН ••••••••••, получени в брой в при подписване на договора, който не бил върнат към 23.10.2023 г. Предвид установеното, Я. направил извод, че на 02.05.2023 г. /с изтичането на срока, в който заемите са могли да бъдат коректно декларирани, предвид факта, че 01.05.2023 г. е неработен ден/ А. е извършил нарушение на чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ и чл.50, ал.1, т.5 б. „г“ ЗДДФЛ, поради което на 23.10.2023 г. в присъствието на свидетеля В. и нарушителя, съставил срещу последния АУАН № F740989. Актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, който не обективирал в него възражения. Такива не са постъпили и в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

На 24.10.2023 г. жалбоподателят подал годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2022 г., в която като общ размер на непогасени остатъци от получени парични заеми е посочено 0.00лв.

Въз основа на АУАН № F740989/23.10.2023 г., директорът на офис Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, в което като дата на нарушението е посочена 03.05.2023 г. НП е връчено на жалбоподателя на 08.01.2024 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Н. Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо изх. № 26007/19.02.2024 г. от НАП, ТД на НАП София, офис Благоевград, ведно с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на Т. Ф. А. вх. № 0100И0672111/24.10.2023 г., Известие за доставяне до Т. А. на НП -744981- F740989/20.12.2023 г.; АУАН № F740989/23.10.2023 г; Покана изх. № РД-21-2557/11.10.2023 г на НАП до Т. Ф. А.; Удостоверение за извършено връчване по електронен път; Разписка за получен заем; Декларация за невърнат заем; Декларация за пренасяне на получени средства през митница; Договор за паричен заем от 10.05.2015 г. между Ф. А.••• и Т. Ф. А.; Протокол № П-22000123104387-073- 001/27.10.2023 г. за извършена проверка по отношение съпоставка на получени доходи от лицето и направени разходи за периода 2017-2022 г. свързани с Т. Ф. А.; Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП.

При изграждането на фактическите си констатации съдът се довери на показанията на свидетелите Я. и В., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на служителите на НАП се притежават висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства и незаинтересоваността им от изхода на делото.

Въззивната инстанция кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото. Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации, относно факта и момента на подаване на годишната данъчна декларация, съдържаща обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5 б. „г“ ЗДДФЛ за 2022г. от жалбоподателя се изясняват посредством показанията на свидетелите и приложеното по делото копие от декларация.

От приложеното копие на договор за паричен заем се установява размерът на предоставеният заем, страните по договора и уговореният срок за неговото връщане. Съгласно подписана от жалбоподателя Декларация, предоставеният му от Ф. А.••• паричен заем не е върнат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.01.2024 г., а жалбата е от 16.1.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в същата съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 278, ал.1, пр.1 ЗКПО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП от т.2.1 от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгл. чл. 278, ал.1, предл.2 ЗКПО и т.1.2. от същата заповед.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока по чл.53, ал.1 ЗДДФЛ - в случая на 03.05.2023 г., която дата е посочена като дата на нарушението НП. Действително в съставения АУАН като дата на нарушението е отразена 02.05.2023 г., но предвид това че актосъставителят коректно е посочил срока, в който жалбоподателят е следвало да подаде процесната декларация, не е допуснато процесуално нарушение, което съществено да е затруднило защитата на наказаното лице.

Неоснователно е и оплакването за съставяне на АУАН извън предвидените с чл.34 ЗАНН срокове. Съгласно доказателствената съвкупност по делото нарушението е установено на 11.10.2023 г. при окончателното представяне на писмените обяснения и договор от Т. Ф. А., поради което това е и дата от която започва да тече регламентираният с чл.34 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН, който е спазен със съставянето на акта на 23.10.2023 г. Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира обаче наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за незаконосъобразно от материалноправно страна Според разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.5, б. „г“ ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за получените парични заеми, непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Санкционната разпоредба на чл. 80а, ал.1 ЗДДФЛ предвижда, че физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми.

Доказателствената съвкупност по делото установява, че на 10.05.2015 г. жалбоподателят е получил от Ф. А.••• жител на Р••• гр. ••• обл. ••• с паспорт •• паричен заем в размер на 135000, 00 евро /264037, 05 лева/, за което е сключен договор за паричен заем от същата дата със страни Ф. А.••• като заемодател и Т. Ф. А. с ЕГН •••••••••• като заемател.

Предвид установената по делото дата на получаване на паричния заем – 10.05.2015 г., се налага изводът, че получаването на този заем не попада в рамките на предходни пет данъчни години преди данъчната 2022 г., а именно за периода 2017 г. до 2021 г., поради което независимо, че към 31.12.2022 г. жалбоподателят е имал непогасен остатък от посочения паричен заем в размер на 135000, 00 евро/ 264037, 05 лева/, същият не е бил задължен да декларира този остатък в декларацията по чл. 50, ал.1, т.5, б. „г“ ЗДДФЛ за данъчната 2022 г. С оглед горното съдът приема, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 50, ал.1, т.5, б. „г“ ЗДДФЛ, поради което незаконосъобразно е санкциониран на основание чл.80а, ал.1 от същия закон.

Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление, поради издаването му при допуснато неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, който претендира присъждането на 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия за поддържане на защитната теза и провеждането на само едно открито съдебно заседание, в което е извършен разпит на двама свидетели и са приети съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени документи.

Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по изложените съображения за фактическата и правна сложност на делото, като се отчете предметът на делото, размерът на наложената глоба, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани на 500 лева.

Разноските следва да се възложат в тежест на Националната агенция по приходите, която съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган - издател на обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав