Решение № 9205 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1108/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на В. В. К. срещу решение № 5/21.05.2024г., постановено по АНД № 10/2024г. на РС М. Т., в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-0299-000010/02.02.2024г. на Началника на РУ на МВР М. Т. в частта му, с която на касационния жалбоподател са наложени административни наказания глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за извършено по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДП административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл.348 от НПК. Оспорва се съставомерността на вмененото на касатора нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДП, поради което се прави искане АдмС Бургас да отмени решението на РС Малко Търново и да отмени НП в оспорената част. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът В. В. К. не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация Началникът на РУ на МВР Малко не се явява и не изпраща представител. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС М. Т. е потвърдил НП № 24-0299-000010/02.02.2024г. на Началника на РУ на МВР Малко Търново, с което на В. В. К. са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 3 от ЗДП - наложено наказание глоба в размер 50 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДП - наложено наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДП на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДП – наложено наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. От фактическа страна съдът приел, че на 29.12.2023 г. в 08: 30 часа, в [населено място] на [улица]до № 4, жалбоподателят управлявал л. а. "Форд Транзит" с рeг. № [рег. номер] и при движение на заден ход допуснал ПТП с паркирания л. а. "Фолксваген Голф" с рeг. № [рег. номер]. След настъпване на ПТП същият напуснал мястото на инцидента и не изпълнил задълженията си като участник в ПТП. От ПТП настъпили материални щети по МПС без пострадали. РС приел също така, че автомобилът бил технически неизправен - износени два броя предни гуми с дълбочина на протектора 2, 61 мм и на места износени до гладкост, измерени с техническо средство дълбокомер. Без марка на гумата. На следващо място автомобилът бил технически неизправен, тъй като заден десен стоп, габарит и мигач били счупени респ. не светели. Не бил залепен отпред вляво холограмен стикер към "ГО", а двете регистрационни табели - предна и задна, били нечетливи. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 465967/02.01.2024 г., въз основа на който било издадено оспореното НП. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба въз основа на събраните по делото доказателства, включително разпита на актосъставителя Попов и свидетеля В. Ц.. Съдът е извършил и проверката по чл.28 от ЗАНН и е приел, че деянието не разкрива белезите за маловажност. С оглед изложените мотиви, макар и твърде кратки и пестеливи, РС М. Т. потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което пряко е рефлектирало върху крайния му извод за законосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и съответно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Допуснати са особено съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са ограничили правото на защита на наказаното лице, и от друга, поставят съда в невъзможност да провери правилността на обжалваното НП. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са допуснали съществено нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочат законните разпоредби, които са били нарушени с необходимата конкретика, тъй като приемат, че касаторът е допуснал нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДП, без да посочат коя подхипотеза считат, че е осъществена с описаното в обстоятелствената част на АУАН, респ. НП, деяние. Диспозицията норма на чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, послужила като основание за налагане на наказанията, е от категорията на бланкетните, доколкото предвидената в нея санкция се налага на водач, който "... наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие", без да се сочи конкретното поведение, в което се изразява това нарушение. За попълването на тази санкционна норма със съдържание и определяне на конкретните признаци на нарушението от обективна страна, е необходимо да бъде посочена точно определена хипотеза по чл. 123 от ЗДП, индивидуализирана със съответната алинея, точка и буква от тази разпоредба, респ. чрез словесното описание в АУАН и НП на кореспондиращото й противоправно поведение от страна на водача – участник в ПТП. За административнонаказателното производство са установени строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при стриктно им съблюдаване. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител, е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Когато определено лице е привлечено към административнонаказателна отговорност, органите, осъществящи правомощият по съставяне на АУАН и НП, са длъжни, съобразно посочените правни норми, да конкретизират точно и изчерпателно както текстовете от закона, които са били нарушени, така и тези, по които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. Изпълнението на това задължение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи както коя точно правна норма е нарушена от него, така и въз основа на коя такава се ангажира отговорността му, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административнонаказателното право. Административните наказания са форма на държавна принуда, те са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. Като е потвърдил обжалваното НП в частта му, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за извършено по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДП административно нарушение, РС М. Т. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че НП е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено в оспорената част. Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав