Решение № 58 от 3.6.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 18/2025 г.

С присъда № 21/04.12.2024 г., постановена по НЧХД № 123/2022 г., Тетевенският районен съд е признал подсъдимите Л. И. В., ЕГН ••••••••••, И. В. И., ЕГН •••••••••• и В. И. В., ЕГН ••••••••••, всичките от гр. Я, обл. Ловешка за виновни в извършване в съучастие като съизвършители на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и също в извършване в съучастие като съизвършители на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за което съответно им е наложил наказания на всеки от един от тях за първото престъпление: пробация за срок от 6 (шест) месеца с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, и за второто престъпление им е наложил на всеки от тях наказание глоба в размер на по 1 000 (хиляда) лева, като на основание чл.23, ал.3 от НК към по-тежкото наложено им наказание е било присъединено и по-лекото такова. С горецитирания съдебен акт съдът е осъдил подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. да заплатят солидарно на ЧТ и ГИ И. И. Д. съответно обезщетение за неимуществени вреди за първото престъпление в размер на 3 000 (три хиляди) лева и всеки един от тях е бил осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за второто престъпление в размер на по 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 06.05.2021 г., до окончателното им изплащане, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. да заплатят на ЧТ и ГИ И. И. Д. сумата от сумата от 1 396, 22 лева представляваща разноски по делото, както и сумата от 1 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. да заплатят по сметка на РС – Тетевен разноските по делото. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. в предвидения от закона срок. Заявяват, че приемат горецитираната присъда в осъдителната й част за неправилна, необоснована и незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което считат, че същата следва да бъде отменена, сочат доводи в тази връзка. Молят въззивния съд да бъдат признати за невиновни и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани гражданскоправните претенции. Молят да им бъдат присъдени разноските за двете инстанции. Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран отговор от въззиваемия И. И. Д. чрез повереника му адв. В. И. – К от ЛАК. Изразява становище, че жалбата е допустима, като подадена в установения срок, от лица които имат правен интерес /след установяване на факта, от кои лица е подадена/, но счита същата за неоснователна, излага аргументи в тази връзка. В съдебно заседание въззивниците Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. се явяват лично и със защитника си – адв. Т. Ц. от ЛАК. Излагат, че поддържат казаното от техния защитник и молят съда да уважи жалбата. Защитникът заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли настоящата инстанция да постанови въззивен съдебен акт, с който отмени първоинстаанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, касаещи правото на защита на подзащитните му. Претендира да им бъдат присъдени разноските по делото. По оплакването за незаконосъобразност на присъдата, по отношение на второто престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, заявява, че е изложил на стр. 2 от жалбата своите оплаквания. Сочи, че съобразно установената съдебна практика, предмета на доказване и респективно фактите, които очертават състава на твърдяното от тъжителя престъпно деяние, в случая престъпление по чл. 146 от НК, което е от частен характер следва да се очертае, ако се докажат фактическите твърдения на тъжителя в тъжбата му. Твърди, че в конкретното производство районният съд на практика е излязъл извън фактическите твърдения в тъжбата, колкото и те да са пестеливи, неясни, неточни и непълни по обвинението на чл.146 от НК, като си е позволил да вмени извършване на деяние, което частният тъжител не го е описал от фактическа страна в какво се изразява. Счита, че по този начин, в предмета на доказване контролираният съд незаконно е въвел факти и обстоятелства, които не се съдържат в тъжбата. Сочи, че трайната съдебна практика по този вид престъпни деяния приема, че подсъдимите е възможно да се защитават срещу факти, които не се съдържат в повдигнатото им обвинение. Твърди, че другото възприето от съдилищата, като изискване, за да се приеме, че едно такова обвинение, по такъв текст на НК е доказано е, че твърдяната обида, е нужно с думи, ясно и точно да бъде описана. Твърди, че псуването на майка може да се осъществи по много начини. Счита, че самото посочване на едно деяние със съответен глагол не може да бъде описанието на доста специфично престъпление „обида“, което е следвало да се констатира от районния съд и предлага подзащитните му да бъдат оправдани по това обвинение, излага доводи в тази връзка. По отношение на оплакванията в гражданско-правната част на присъдата за едното деяние, също поддържа, че подзащитните му са осъдени солидарно да плащат, а за другото деяние са осъдени поотделно, което за него също е непонятно на какви принципи и законови норми почиват. В съдебно заседание въззиваемият И. И. Д., се явява лично и с повереника си - адв. В. К от ЛАК. Заявява, че поддържа изложеното от неговия процесуален представител и дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди като правилна присъдата на РС -Тетевен. Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че заплахи и обиди са започнали още пред блока, където е извършено деянието преди още тримата въззивници да са били пристигнали. Твърди, че псувните изречени от тримата подсъдими и възприети, както от свидетелката - съседка на пострадалия, така и от неговата сестра, племенник, са били изречени на висок глас, със заплашителен тон, едновременно и преплитайки се, и счита, че не следва да бъдат детайлно уточнявани, тъй като тогава, когато ти нанасят побой, отправят заплахи за живота и здравето ти, пострадалият е възприел различните видове псувни отправени пред свидетели, включително и пред служители на реда и счита, че това не е основание същите да не бъдат осъдени за деянието по чл.146, ал.1 от НК. Заявява, че е изложила подробно становище относно основателността на въззивната жалба. Счита, че постановената присъда е мотивирана и детайлно са обсъдени всички доказателства, като съдът се е обосновал кои от тях кредитира, кои не и защо ги кредитира и не следва да се повтаря в тази насока. Моли настоящият състав да съобрази становището и отговора на въззивната жалба и да постанови решение, с което потвърди постановената присъда, като моли както в гражданската, така и в наказателната част съдът да присъди дължимия й се адвокатски хонорар. Заявява, че нейният е по чл.38 от ЗА, като няма представа какъв е хонорарът на защитника на подсъдимите. Заявява, че не възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на колегата си. Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, отговорът на жалбата становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: На дата 06.05.2021 г. тъжителят И. И. Д. пътувал с автомобил от гр. Я към гр. С с цел пазаруване, като в автомобила пътували и сестра му св. М.И.К., племенницата му – св. И.И.К. и св. В.И.К.. По пътя св. И.К. им споделила, че предния ден между нея и Г. В. И. от гр. Я, възникнала разправия като последният й ударил шамар. След като се върнали от гр. С, св. М.К. и синът й св. В.К. се прибрали в дома им в гр. Я ж.к. „••••“, •••••. Брат й тъжителят И Д. излязъл навън. Намирайки се в дома си св. М.К. чула викове и видяла през шпионката на вратата пред входа подсъдимите В. Л. И. и Гошо /Г. В. И./, който бил с бухалка, там бил и брат и се карали, а след пет минути пристигнали и подсъдимите Л., В. и И. и още едно лице, което било непознато на свидетелката. Последната излязла пред входа, а св. В.К. последвал майка. Повод за избухналия скандал станало поведението на пострадалия Д., който ударил шамар на подсъдимия Г. В. И. в салона за подстригване в гр. Я, на което свидетели станали И.М.Т. и Ц.Н.Н.. Подсъдимият Г. И. замахвал с бухалката към И. Д., като тогава св. К се опитала да вземе бухалката за де не бъде ударен брат й и тогава подс. В. И. В. я взел и я прибрал. Подсъдимият Л. В. заявил пред св. М.К., че тъжителят нямало да остане жив и ще бъдел изселен от града. Тогава св. К помолила подс. В. И. В., който е баща подс. Г. В. И. да се разберат като родители. Св. П.Г.Н., която живеела в същия блок, където станал инцидената чула викове и крясъци и от терасата си видяла св. М.К., която била боса и синът й В както и подсъдимите, които имали бухалка. Св. Н заявява, че видяла как св. М.К. изскубнала бухалката от единия подсъдим. Видяла как подсъдимият В. В. разговаря с М, която искала да се разберат, но подсъдиимят псувал, заканвал се и търсел пострадалия Д.. Св. Н излага, че след това подъсъдимите и М влезли в хода и съседката само чувала удари по вратата на апартамента на К. В това време вече пострадалият Д. бил в апартамента на сестра си и тя го помолила да отвори, тъй като вратата е дървена и да не и я разбият, защото скандалът продължавал, като от своя страна пострадалият се обадил на тел.112. Подсъдимите тръгнали към вратата, чували се псувни, а след тях били св. К и синът й св. В.К.. След като тъжителят отворил вратата върху него се нахвърлили подсъдимите В. И. В., Л. И. В. и И. В. И., като В. удрял И по главата, а Л. го хванал за гушатата да го души. На инцидента в късния следобяд били изпратени свидетелите полицейски служители - П.М. И. и Г.А. Д., които получили сигнал за скандал в гр. Я. Когато отишли на място от блока се чували викове и крясъци от единия вход, поради което отишли на втория етаж в средния апартамент, където възникнал скандала. На място видяли група лица, които са саморазправяли, като имало лица отвътре в апартамента и от вън. Предвид тези обстоятелства полицейските служители взели мерки да ги разтърват, тъй като пострадалият Д. бил прегънат на земята и хванат от подсъдимия Л. В. за врата, а върху тях двамата имало още две лица- това били подсъдимите И. В. и В. В.. Пред апартамента се намирали посъдимите В. Л. И. и Г. В. И., които не вземали участие в инцидента. След като разтървали биещите се, тъжителят И. Д. бил одраскан по врата и ударен в устатата. След края на инцидента тъжителят бил с главоболие и повръщал, бил прегледан от медиците от дошлата на адреса бърза помощ. От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза (л.119 - 121), се установява, че на тъжителя И. Д. са причинени повърхностно раскъсна контузна рана на горната устна, която му е причинила временно и неопасно разстройство на здравето, както и зашеметяване, което от своя страна обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. От заключението на назначената по делото комплексна съдебно психиатрично психологична експертиза (л.241 - 259), се установява, че тъжителят Д. е преживял остра стресова реакция в момента на нанасяне на побоя, придружен със заплахи и обидни думи, което се е отразило негативно върху емоционалното му състояние и довело до продължаващо и към момента на изготвяне на експертизата /14.07.2023 г./ състояние - лек депресивен епизод, което продължава повече от две години, състояние на леко изразена депресия, съпътствани от нарушен сън, загуба на тегло, подтиснатост и понижено настроение, което немнуемо влошавало качеството на живот на тъжителя. От съдебно психиатрично психологичната експертиза на подсъдимия Г. В. И. (л.328 - 346) се установява, че емоционалното състояние на подсъдимия след като му е нанесен шамар от тъжителя половин час преди инцидента е преминало в импулсивно и агресивно, тъй като се очертава от очертаната личностна акцентуация на И., която се изразява в емоционална нестабилност и социална незрялост, присъща на личностна структура с хипохондрични, хистрионни и шизоидни черти мотивиращо поведението. При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави категоричния и безспорен извод, че подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. са осъществили от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Първостепенният съд е изградил своите съображения въз основа на анализ на всички релевантни към делото доказателства – свидетелски показания, съдебно медицинската експертиза, двете съдебно психиатрично психологични експертизи, като направените изводи са аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Правилно е приел, че от обективна и субективна страна е доказано, че подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. са причинили в съучастие на пострадалия И. И. Д., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, като травматичните увреждания, посочени по- горе са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Настоящият състав приема, че по отношение на това обвинение Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Ето защо, възраженията на защитата във връзка с недоказаност на това обвинение следва да се оставят без уважение, като неоснователни. Въззивната инстанция не споделя доводите на първостепенния съд за това, че в конкретния случай са налице доказателства, че подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. и тримата в съучастие на 06.05.2021 г. около 17, 30 ч. в съучастие като съизвършители в гр. Я, обл. Ловешка, ж.к. „••••“, б••••, като съизвършители в присъствието на И. И. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. Я, ул. „Р.“ № 4 унизили честта и достойнствот му с думи, като го псували на майка, с което да са осъществили състава на престъплението обида по смисъла на чл. 146, ал.1 НК. В изложените съображения решаващият съд е приел, че: „Обидните изрази в случая представляват неприлични думи пусувни, които подсъдимите отправили към тъжителя и той непосредствено ги е възприел, тъй като безспорно е, че когато подсъдимите тръгнали към вратата на апартамента на тъжителката се е псувало, които псувни са възприети от всички участници в инцидента. Така са засегнати честта и достойнството на тъжителя, разбирани като представи на тъжителя - самооценка за качествата на своята личност. От субективна страна подсъдимите Л. В., И. В., В. В. са действали с пряк умисъл - съзнателно са обидили пострадалия, точно това са целели. Същевременно и тримата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние, което обстоятелство ясно са съзнавали“. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като престъплението е довършено с възприемането от засегнатия на обидната проява. За да е налице обида следва да бъдат казани в присъствието на обидения конкретни думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. В тази връзка съдът констатира, че никъде в частната тъжба не е конкретизирано и изрично описано с какви точно думи подсъдимите са псували на майка тъжителя и дали всички са употребявали еднакви думи, или пък с различни думи те са извършили това престъпление. При прочит на диспозитива на частното обвинение в тъжбата - на стр.3, точка 3, абзац 2-ри се установява, че липсва описание на формата на изпълнително деяние по чл.146, ал.1 от НК - тъжителят е посочил: , .за това, че на 06.05.2021 г.около 17.30 ч.в гр.Я, ж.к.••••, б•••• в мое присъствие унизителни за честта и достойнството ми думи, псувайки ме на майка - престъпление по чл.146.ал.1 от НК“. На следващо място по никакъв начин контролираният съд не е посочил как точно подсъдимите са осъществили деянието по чл.146, ал.1 от НК в съучастие и като съизвършители, за което са изложени съображения по-горе. Изложените съображения налагат оправдаването на подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. по това обвинение (по чл.146, ал.1 от НК) и отмяна на присъдата в тази й част. Тъй като за престъплението по чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание до две години лишаване от свобода или пробация и тримата подсъдими към момента на извършване на деянието са били с чисто съдебно минало, няма данни да са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК. С деянието не са причинени имуществени вреди, поради което съдът счита, че налице са предпоставките за освобождаване на дейците от наказателна отговорност, по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание глоба в размер на по 1 000 (хиляда) лева на всеки от тях в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. Следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо подсъдимите ще действа предупредително и възпиращо и по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Оправдаването на въззивниците по едното обвинение налага отмяната на присъдата в частта й в която на основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил изцяло към по-тежкото наложено им наказание пробация и по- лекото такова – глоба в размер на по 1 000 лева. На следващо място, присъдата следва да бъде отменена в гражданската й част по отношение уважения гр. иск касаещ престъплението по чл.146, ал.1 от НК, по който Тетевенския РС е осъдил всеки един от подсъдимите да заплати обезщетение за неимуществени вреди на тъжителя в размер на по 500 (петстотин) лева. Отмяната на присъдата в гражданската й част касаеща горецитираното обезщетение налага и отмяната й за съответните разноски, които са били осъдени да заплатят подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В., а именно по сметка на РС – Тетевен държавните такси - сумата от по 50 (петдесет) лева за държавна такса върху размера на уважения граждански иск за деянието по чл.146, ал.1 от НК, както и по 5(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските за настоящата инстанция сторени от въззивниците Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. в размер на по 500 (петстотин) лева или общо 1 500 (петстотин) лева възнаграждение за защитник, половината от тях с оглед този изход на процеса следва да бъдат възложени върху въззиваемия И. И. Д. или Д. следва да заплати на всеки от въззивниците сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.18 от ВНЧХД). Разноските за настоящата инстанция претендирани от повереника на въззиваемия И. И. Д., а именно при условията на чл.38, ал.2 от ЗА (Закона за адвокатурата), във вр. с чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, половината от тях с оглед този изход на процеса следва да бъдат възложени върху въззивниците Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. или последните следва да заплатят солидарно на адв. В. И. К от АК - Ловеч, БУЛСТАТ •••••, кантора гр.Ловеч, ул. „Т“ № 1 сумата от 900 (деветстотин) лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.4 и ал.3 от НПК, съдът