Решение № 17744 от 23.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна на „Скай Лайн Къмпани“ ООД, ЕИК: , чрез адв. А. Д., срещу решение № 5165 от 26.11.2024 г. по НАХД № 17387/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 18-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25/23.11.2023 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията (Комисията), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЕС. Касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че районният съд в нарушение на процесуалните правила е допуснал събиране на веществено доказателство – компактдиск, в който се съдържа запис на телефонен разговор, за който касаторът не е уведомен, че се записва, поради което съдът е следвало да установи неговата незаконност и да го изключи от доказателствения материал по делото. Счита за неправилен извода на районния съд, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Навежда доводи, че в НП липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и конкретно съдържанието на проведения телефонен разговор, което е възпрепятствало нарушителят да разбере в какво се състои административното обвинение и да организира защитата си. По изложените съображения се иска отмяна на решението на районния съд и вместо него да се отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът – „Скай Лайн Къмпани“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. А. Д., който поддържа жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира разноски за първата инстанция. Ответникът – Председателят на Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която оспорва жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В представен отговор с изх. № 09-00-22-1/18.02.2025 г. се излагат подробни съображения за правилността на оспореното решение. Поддържа, че напълно ясно в НП са посочени фактите и обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, което от своя страна е гарантирало правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност. Изложени са доводи, че няма пречка в административнонаказателното производство да се събират и допускат гласни, писмени и веществени доказателства във връзка с разкриване на обективната истина. В тази връзка ответникът поддържа, че извършеното нарушение е безспорно доказано и без запис на проведения разговор. Изложени са също така аргументи за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. В заключение ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийска градска прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор П., която излага заключение за законосъобразност на обжалваното решение. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София град, XVIII касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установява се следната фактическата обстановка: Във връзка с постъпил в Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) на 12.06.2023 г. сигнал с вх. № 14-00-802 на 12.06.2023 г. от Я. В. И. с оплакване, че е получил на 11.06.2023 г. телефонно обаждане от номер 029036999, с цел рекламна кампания, без да е дал съгласие за това, е образувана проверка. При извършената проверка от служителите на КРС се установило, че между „Виваком България“ ЕАД и „Конкорд сейл“ ООД е бил сключен договор за електронни услуги, съгласно който на абоната „Конкорд сейл“ ООД са представени 200 бр. номера за маркетингови съобщения, като услугите се предоставят чрез фиксирана SIP свързаност. Изискано е било становище от „Виваком България“ ЕАД, в което операторът е посочил, че номер 029036999 е част от групов номер 0290415 на фирма „Конкорд сейл“ ООД, ЕИК: – с ново наименование „Скай Лайн Къмпани“ ООД. Представена е била детайлизирана справка, от която се установило, че извършеното обаждане на 11.06.2023 г. в 14: 43 ч. до Я. В. И., е с продължителност 0: 00: 43 от географски номер 029036999. За резултатите от проверката по сигнала са били съставени констативни протоколи № С-ЦМ-044/29.06.2023 г., № С-ЦМ-050/06.07.2023 г., № С-ЦМ-056/17.07.2023 г. и № С-ЦМ-063/08.08.2023 г. на КРС, съгласно които Я. В. И. е получил на 11.06.2023 г. телефонно обаждане от номер 029036999, с цел рекламна кампания, без да е дал съгласие за това. За описаното по-горе деяние на дружеството е съставен АУАН № С-031/04.09.2023 г. за извършено нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЕС, според който осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. При идентична фактическа обстановка е издадено и НП № 25/03.11.2023 г., с което на „Скай Лайн Къмпани“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЕС на основание чл. 335 ЗЕС във вр. чл. 336 ЗЕС. Районният съд в съдебно заседание на 03.10.2024 г. в присъствието на страните е изслушал записа от диска, на който е записано телефонното обаждане. Въз основа на възпроизведеното съдържание на записа, както и на събраните по делото писмени доказателства е обосновал извод, че целта на обаждането до Я. В. И. е по повод рекламна кампания, което попада в обхвата „за целите на директния маркетинг и реклама“ по смисъла на чл. 261, ал. 1 ЗЕС. Изложил е съображения, че в случая не е налице съмнение относно целите на извършеното обаждане, и тъй като дружеството не е получавало предварително съгласие от Я. В. И. за осъществяване на повиквания за целите на директен маркетинг и реклама на съответните услуги, е осъществен фактическия състав на нарушение по чл. 261, ал. 1 ЗЕС. Приел е, че АУАН и НП съдържат всички фактически и правни параметри по обвинението и не са установени причини за отмяна на наказателното постановление. Обжалваното решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата. Съответен на установените фактически обстоятелства е изводът на районния съд, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията за съдържание съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЕС осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. В случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че Я. В. И. не е дал съгласие да получава на телефонния си номер повиквания с цел директен маркетинг и реклама. Също така безспорно се установява, че телефонното обаждане е осъществено от дружеството „Скай лайн къмпани“ ООД с цел рекламна кампания на продукти и организиране на събитие, посветено на здравето, във връзка с което се отправя покана до потребителите. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на описание на обстоятелствата в АУАН и НП, при които е било извършено нарушението, тъй като достатъчно ясно в НП са посочени всички релевантни факти, имащи отношение към извършеното нарушение, а именно: посочена е датата на извършване на нарушението - 11.06.2023 г., номера на телефонното обаждане - 029036999, потребителя до когото е позвъняването, неговия номер 0884326520, както и че същият не е дал предварително съгласие за повиквания с цел маркетинг и реклама. КРС е изискала сключения между „Виваком България“ ЕАД и „Конкорд сейл“ ООД договор, приложенията към него, справка за проведените разговори на дата 11.06.2023 г., в резултат на които е установила, на кого принадлежи набиращият номер 029036999, на коя дата е осъществено позвъняването към номер 0884326520, неговата продължителност, както и целта на обаждането. Нарушението е установено след изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с процесното телефонно обаждане, включително са били изискани подробни обяснения от „Скай лайн къмпани“ ООД, чрез конкретно поставени въпроси. Ето защо не може да се приеме за основателно възражението на дружеството, че е било възпрепятствано да разбере административното обвинение и съответно да организира защитата си. Възраженията в касационната жалба, че от представения по делото запис на диск не може да се разбере дали в действителност записаният разговор е направен от и до посочените телефонни номера, са неоснователни. Противно на твърдението на касатора при извършения оглед на диска, чрез неговото изслушване и възпроизвеждане на съдържанието му в протокола, районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Дискът е изискан като веществено доказателство по делото именно по искане на процесуалния представител на „Скай лайн къмпани“ ООД с цел доказване на съдържанието на процесния разговор, тъй като с жалбата си пред районния съд е твърдял, че получателят на телефонното обаждане (вероятно г-н И.) е използвал груб и циничен език, и нецензурни думи, поради което дискът е следвало да бъде изключен като доказателство по делото. Следователно касаторът не е оспорвал авторството и достоверността на записа на телефонното обаждане, а единствено че е направен не по предвидения в НПК ред. Дори и да се приеме за основателно възражението му следва да се подчертае, че нарушението се установява безспорно и от писмени доказателства по делото. Видно от предмета на договора за електронни услуги, сключен между дружеството „Скай лайн къмпани“ ООД и „Виваком България“ ЕАД е, че същият има за цел предоставянето на данни на абонатни номера за изпращане на рекламни съобщения. Видно от писмото на „Виваком България“ ЕАД до КРС е, че номер 029036999, от който е направено повикването до Я. В. И., е част от групов номер 0290415 на фирма „Конкорд сейл“ ООД с ново наименование „Скай лайн къмпани“ ООД, което дружество на основание сключения договор с „Виваком България“ ЕАД е получило 200 бр. номера за маркетингови съобщения. Следователно именно „Скай лайн къмпани“ ООД е притежател на процесния номер 029036999, от който е извършено обаждане към номер 0884326520, абонат на „Виваком България“ ЕАД, с цел маркетинг и реклама. Касаторът въпреки проведеното от него насрещно доказване, включително и с направения оглед на диска, не е опровергал констатациите в АУАН, че е било проведено процесното телефонното обаждане от и до посочените телефонни номера. В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя извода на районния съд, че не е налице съмнение, че прослушаният запис от диска е този на процесното телефонно обаждане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, за правилен извода на районния съд, че дружеството „Скай лайн къмпани“ ООД е осъществило състава нарушение по чл. 261, ал. 5, т. 2 ЗЕС, за което е санкционирано на основание чл. 335 вр. чл. 336 от ЗЕС. Предвидената от законодателя санкция е определена в границите от 500 до 5000 лева, като в конкретния случай административнонаказващият орган правилно е наложил имуществена санкция в минимален размер, предвид липсата на отегчаващи обстоятелства. При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд София – град, XVIII касационен състав