Решение № 1353 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/. Делото е образувано по жалба на Х. М. К. от гр. Севлиево против Заповед № РД08-213 от 21.05.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на отказа за утвърждаване на горскостопанската програма – дългосрочна сеч, като сочи, че в първоначално заявената ГСП лицензираният лесовъд е предложил два вида сеч, а по указания на проверяващия е премахната дългосрочната такава, като е подадена коригираща ГСП. Оспорващият счита, че не е имало пречка органът да измени програмата и я одобри като посочи друга насока за стопанисване. Прави се искане за отмяна на заповедта с указания за утвърждаване на ГСП с или без изменения. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново в депозиран писмен отговор оспорва жалбата, развива доводи по същество и прави искане за отхвърляне на оспорването, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатския хонорар /л. 43-44/. В открито съдебно заседание оспорващият Х. М. К. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който поддържа жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на направените разноски. Ответната страна Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт; оспорва се жалбата, заявява се искане за отхвърляне на оспорването, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатския хонорар. Заинтересованата страна К. М. К. не се явява и не се представлява, не заявява становище по оспорването. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С вх. № РДГ05-4103 от 18.04.2024 година е депозирано Заявление от ижн. Г. Г. Г., представляващ „Форест груп“ ООД – гр. Велико Търново, с което е представена за разглеждане и утвърждаване горскостопанска програма /ГСП/ за имот с № 46509.244.14 в землището на с. Малки Вършец, община Севлиево, собственост на жалбоподателя и заинтересованата страна /л. 6/, в която е посочена насока за стопанисване/вид сеч: възобновяване/краткосрочно-постепенна осеменителна фаза или възобновяване/постепенно-котловинна и възобновяване/постепенно-котловинна /за частите от имота, попадащи в 2 различни подотдела/, с размер на ползване – до 30 % /л. 46-47. Последвала е корекция на представената за утвърждаване ГСП, като е посочена насока за стопанисване/вид сеч: възобновяване/краткосрочно-постепенна осеменителна фаза и възобновяване/постепенно-котловинна /за частите от имота, попадащи в 2 различни подотдела/, с размер на ползване – до 25 % /л. 175-176/. Според писмо с изх. № 1157/1/ от 16.04.2024 година, подписано от Директора на РИОСВ – Велико Търново, не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Според Доклад за извършена проверка на ГСП, изготвен от инж. Я. И. – гл. експерт в РДГ – Велико Търново, изготвен след проверка по документи и на терен, предлага се да бъде издадена заповед за неутвърждаване на ГСП, тъй като на основание чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите възобновителният период на предложената вид сеч – краткосрочно постепенна осеменителна – е не по-малък от 15 години и се счита за краткосрочна вид сеч, а на 21.11.2018 година е издадено позволително за сеч № 0468344, като видът на сечта е постепенно котловинна и според чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите възобновителният период за постепенно котловинна е не по-малък от 20 години и се счита за дългосрочна вид сеч /л. 5/. Последвало е издаване на оспорената Заповед № РД08-213 от 21.05.2024 година на Директора на РДГ – Велико Търново, с която на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ процесната ГСП не е утвърдена с мотив, че основание чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите възобновителният период на предложената вид сеч – краткосрочно постепенна осеменителна – е не по-малък от 15 години и се счита за краткосрочна вид сеч, а на 21.11.2018 година е издадено позволително за сеч № 0468344, като видът на сечта е постепенно котловинна и според чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите възобновителният период за постепенно котловинна е не по-малък от 20 години и се счита за дългосрочна вид сеч, поради което не може да се планира краткосрочно-постепенна осеменителна фаза поради това, че лесовъдската намеса е започнала през 2018 година с постепенно-котловинна сеч, съгласно изискванията на чл. 52б, ал. 1 от Наредба № 8 от 04.08.2011 година. Според разпитания по делото свидетел Г. Г. Г. – вносител на процесната ГСП, при изработване на първоначалната ГСП дал възможност на Директора на РДГ – Велико Търново за преценка и за провеждане на постепенно-котловинна сеч в един от подотделите; след оглед на място, по препоръка на експерта от РДГ, изготвил коригираща ГСП, при която останала само краткосрочно постепенно осеменителната фаза, като бил учуден, че ГСП не е утвърдена; според експерта от РДГ, Директорът имал друго мнение относно вида на сечта; през 2018 година за същия имот издал позволително за постепенно котловинна сеч, а през 2023 година – за санитарна и принудителна сеч; през 2018 година, след сигнал на 112, се наложило освидетелстване на сечището, нова маркировка, при която покрай пътя да няма котли, като била променена и насоката за стопанисване от ГСП от 2014 – променена на „трансформация“; допустимият размер на ползване бил съгласуван с експерта от РДГ – да не е максималният 30%, а 25 %, предвид ефекта, който се очаква в бъдеще. Според разпитания по делото свидетел Я. И. – експерт от РДГ – Велико Търново, извършил проверката на процесната ГСП, след огледа и проверката на документите за имота, установил, че следва да се проведе постепенно котловинна сеч, тъй като нормативната уредба не позволява преминаване от дългосрочна към краткосрочна сеч, за което уведомил свидетеля Г., но последният отказал да бъде проведена постепенно котловинна сеч; процесната ГСП била дискутирана с експертния състав, след което свидетелят направил своето предложение до Директора на РДГ. На основание чл. 7 от ЗГ за установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 18 от 07.10.2015 година за инвентаризация и планиране в горските територии на инвентаризация подлежат всички горски територии, независимо от тяхната собственост, като горскостопанските планове и програми се изработват за всеки собственик, по вид на собствеността на горските територии и по формираните в нейните граници горскостопански единици /чл. 5 от Наредбата/. Съгласно чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ в компетентността на директора на съответната регионална дирекция по горите е да утвърждава със заповед горскостопански програми за горски територии, които са извън посочените по т. 1 от цитираната норма, но на основание чл. 13, ал. 7 от ЗГ изработването им се финансира от техните собственици. Раздел III и IV от Наредбата регламентират взаимоотношенията по време на изработване на горскостопанската програма и реда за разглеждане, приемане, утвърждаване и изменение на горскостопанските програми като изискват от собствениците или ползвателите на горски територии да възложат на компетентни лица изработването на ГСП, като им предоставят необходимата информация, след което да представят изработената ГСП на хартиен и електронен носител в съответната регионална дирекция по горите, в чийто район на дейност се намира горскостопанската единица, за разглеждане и утвърждаване. Преди утвърждаването й от директора на съответната регионална дирекция по горите се извършва проверка на терен, за което лицето изработило ГСП се уведомява. От представената по делото административна преписка се установява, че през 2018 година за имота е постъпило заявление от инж. Г. Г., управител на „Форест Груп“ ООД, до Директора на РДГ - Велико Търново за утвърждаване на план-извлечение за [имот номер], землище с. Малки Вършец, Община Севлиево – частна горска територия. Изготвен е Протокол от 12.09.2018 година за извършена проверка по документи и на терен на имота от комисия. В него комисията предлага на Директора на РДГ – Велико Търново да се утвърди насока на стопанисване - трансформация - до 30 % при първа лесовъдска намеса. За имота има утвърдено План-извлечение от 12.09.2018 година на Директора на РДГ - Велико Търново ГСП. Видно от Таксационното описание на ижн. Г. Г., изготвил план-извлечението, както и от протокола на комисията е, че участието на белия бор е 6, на черния бор - 2, на смърча - 1 и на цера - 1. През 2018 година са издадени два броя позволителни за сеч от инж. Г. за горепосочения имот: 1. Позволително за сеч № 0468344 от 21.11.2018 година за провеждане на постепенно-котловинна сеч с очакван добив от 506 плътни куб. м лежаща маса /л. 55/. По ПОС № 0435616 от 27.11.2018 година действително отсечени са 92.48 плътни куб. метра дървесина /л. 56/; 2. Позволително за сеч № 0469426 от 06.12.2018 година за провеждане на постепенно-котловинна сеч с втори вид сеч: в комплекс със сечи за трансформация с очакван добив от 322 плътни куб. метра дървесина /л. 57/, по ПОС са отсечени 276, 33 плътни куб. дървесина /л. 58/. От посоченото следва, че при определена насока на стопанисване трансформация /преминаване от иглолистни към широколистни насаждения/ инж. Г. Г. е издал позволителни за сеч за провеждане на постепенно-котловинна сеч в имота, която е дългосрочен вид сеч. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите възобновителния период при постепенно-котловинната сеч е не по-малък от 20 години, което я прави дългосрочен вид сеч. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна в частта на неутвърждаването на процесната ГСП за частта от [имот номер]. 4, попадащ в отдел 10337, подотдел „е2“, землище с, Малки Вършец, Община Севлиево, предвид изложените в заповедта мотиви – нарушаване на забраната по чл. 52б, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, според която разпоредба промяната на вида на сечта се извършва без изготвяне и одобряване на план-извлечение, в случай че се запазва насоката на стопанисване, а преминаването от дългосрочно-постепенна или изборна сеч към краткосрочно-постепенна сеч не се допуска. В случая, предвид установените по-горе факти, лесовъдската намеса в тази част от имота е стартирала през 2018 година, с предвидена постепенно-котловинна сеч, при която съгласно чл.25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите възобновителния период при постепенно-котловинната сеч е не по-малък от 20 години, което я прави дългосрочен вид сеч, за разлика от краткосрочно-постепенната сеч, която съгласно чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е с възобновителен период за отделните сечища не по-кратък от 15 години, което я прави краткосрочна вид сеч, а съгласно чл. 52б, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите преминаването от дългосрочно-постепенна или изборна сеч към краткосрочно-постепенна сеч не се допуска. Задължението за определяне от лицата, регистрирани в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, които са ангажирани с изпълнението на съответния горскостопански план или програма, на конкретния вид сеч е уредено в чл. 96, ал. 4 от Наредба № 18 от 07.10.2015 година за инвентаризация и планиране в горските територии, поради което доводът на оспорващия, че директорът на РДГ е можел да измени програмата и я одобри като посочи друга насока за стопанисване, респ. да я одобри само за един от предложените видове сечи, е несъстоятелен. По отношение на частта от [имот номер]. 4, попадащ в отдел 10337, подотдел „л2“, землище с, Малки Вършец, Община Севлиево, в процесната заповед липсват мотиви за неутвърждаване на процесната ГСП, което представлява нарушение на изискването за съдържание на административния акт, като от друга страна препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт. По изложените съображения съдът намира, че Заповед № РД08-213 от 21.05.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново в частта на неутвърждаването на процесната ГСП за частта от [имот номер]. 4, попадащ в отдел 10337, подотдел „е2“, землище с, Малки Вършец, Община Севлиево, е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта в посочената част и съответно неоснователност на оспорването. В частта на неутвърждаването на процесната ГСП за частта от [имот номер]. 4, попадащ в отдел 10337, подотдел „л2“, землище с, Малки Вършец, Община Севлиево, заповедта е издадена при липса на мотиви, което налага отмяна на заповедта в посочената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от оспорването. При този изход на спора, на оспорващата страна не се присъждат разноски, тъй като не са налице доказателства за тяхното извършване – в представеното по делото не е посочено по какъв начин е заплатено договореното адвокатско възнаграждение – в брой или по банков път, като липсват други доказателства относно плащането и начина на неговото извършване. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът