Решение № 87 от 22.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 132/2025 г.

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда №28/18.10.2024 г. по НОХД №279/2022г. Хасковският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Г. Т. В., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода 24.07.2015г. - 01.09.2015г., включително на километър 105 и на километър 110 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - „•“ в • при •, на два пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в общ размер на 60 /шестдесет/ евро, с левова равностойност от 117.35 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както следва: 1.На 24.07.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка „•“ с турски рег. № •••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 50 /петдесет/ евро, с левова равностойност 97.79 лева /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ от турския гражданин В. Б. /V. B./, роден на •• г.в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него извършено от страна на водача на товарната композиция В. Б. /V. B./ нарушение по чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

2.На 01.09.2015 г. на километър 110 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • след извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с румънски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке марка "•" с румънски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 10 /десет/ евро с левова равностойност 19.56 лева /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ от румънския гражданин Г. В. /G. V./, род. на • г. в Република Румъния, загдето е извършил действие по служба, а именно, че е изпълнил служебните си задължения по чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията от 09.03.2012г.; чл.14 ал.1, ал.2 и ал.3, във вр. приложение № 1 и 2 от НАРЕДБА № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, редакция от 09.03.2012 г.; раздел V, б. “А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 4 и чл. 96, ал. 3, т. 1 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-4 от 04.03.2014 г. на Изпълнителния директор, изменени със Заповед № РД-08- 16/ 28.11.2014 г. на Изпълнителния директор на •, при извършената от него контролна проверка за техническата изправност на т.а. марка "•" с румънски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке марка "•" с румънски рег. № ••, поради което и на основание чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ и ал. 2 от НК му е наложил наказания: „пробация“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност от по 1 (една) година и 6 (шест) месеца и „глоба“ от 6 000 (шест хиляди) лева.

На основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК съдът е наложил на подс. Г. Т. В. наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 307а от НК е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - 60 Евро и доколкото същия липсва, е осъдил подс. Г. Т. В. да заплати неговата равностойност от 117.34 лева.

Със същата присъда Хасковският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Д. Х. Х., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода 16.10.2015 г. - 18.11.2015 г. вкл., на километър 105 и на километър 112 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - "•" в • - • при •, на три пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в общ размер на 60 /осемдесет/ евро с левова равностойност 117.34 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, за да наруши службата си, както следва: 1.Ha 16.10.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка „•“ с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Г. Н. /G. N./, роден на •• в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б. „а“ и б. “б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал.3 и чл.96, ал.1 и ал.2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •; като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Г. Н. /G. N./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

2.На 16.10.2015 г. на километър 112 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин У. Т. /U. T./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него, извършено от страна на водача на товарната композиция У. Т. /U. T./, нарушение по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

1. На 18.11.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл.•, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Д. Г. /C. G./, роден на •• г. в гр. •, •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б. „а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 - 609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег.№ ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Д. Г. /C. G./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 от НК му е наложил наказания: „пробация“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност от по 1 (една) година и 6 (шест) месеца и „глоба“ от 6 000 (шест хиляди) лева, а на основание чл. 304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН и ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение за разликата над 117. 34 лева до пълния предявен размер от 156.48 лева, както и относно това на 16.10.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № •• да е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Г. О. /G. O./, род. на •• г в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административни нарушения за констатираните от него, извършени от страна на водача на товарната композиция Г. О. /G. O./ нарушения по чл. 93б, ал. 6, т. 3 и по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

На основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК съдът е наложил на подс. Д. Х. Х. наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 307а от НК е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - 60 Евро и доколкото същия липсва, е осъдил подс. Д. Х. Х. да заплати неговата равностойност от 117.34 лева.

Съдът и признал подс. В. А. В., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - "•" в • ’’•” - • при •”, на три пъти, поискал и приел дар, който не му следва - парична сума в размер на 45 /четиридесет и пет/ евро с левова равностойност 88.02 лева /осемдесет и осем лева и две стотинки/, за да наруши службата си, както следва:

1.Ha 18.11.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с турски с рег. № •• приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 5 /пет/ евро, с левова равностойност от 9.78 лева /девет лева седемдесет и осем стотинки/ от водача му - българския и турски гражданин Б. М. А., за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б. “А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01-609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача - българския и турски гражданин Б. М. А., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление; 2.На 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл.• при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност 39.12 лева / тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ от водача му - турския гражданин Е. С. /Е. S./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал.4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.3012 г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 -609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача - турския гражданин Е. С. /Е. S./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление. 3.На 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин С. С. /S. S./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него извършено от страна на водача на товарната композиция С. С. /S. S./ нарушение по чл. 93б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление, поради което и на чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 от НК му е наложил наказания: „пробация“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност от по 1 (една) година и „глоба“ от 6 000 (шест хиляди) лева.

На основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК е наложил на подс.

В. А. В. наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 307а от НК е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - 45 Евро и доколкото същия липсва, е осъдил подс. В. А. В. да заплати неговата равностойност от 88.02 лева.

Със същата присъда Хасковският окръжен съд и ПРИЗНАЛ подс. Д. М. М., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • в качеството си на длъжностно лице - • в ••• при • С. при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № •• приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ лева, от турския гражданин Ю. Ш., роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91 ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г., раздел V, б.“А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 26.10.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 -609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Ю. Ш., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 от НК му е наложил наказания: „пробация“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност от по 8 (осем) месеца и „глоба“ от 5 000 (пет хиляди) лева, а на основание чл. 304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН и ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение за извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК продължавано престъпление и за разликата над 39.12 лева до пълния предявен размер на обвинението от 58.68 лева, относно това, че на същата дата и място, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "• •" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с турски рег. № •• да е поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 10 /десет/ евро, с левова равностойност от 19, 56 лева /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ от водача му - българския и турски гражданин И. М. А., за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г., раздел V, б.“А“, т. 1, предл. първо, б. „а“ и б. “б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 26.10.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 - 609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на • като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "• •" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "• •" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - българския и турски гражданин И. М. А., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

На основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК е наложил на подс.

Д. М. М. наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 307а от НК е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - 20 Евро и доколкото същия липсва, е осъдил подс. Д. М. М. да заплати неговата равностойност от 39.12 лева.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подс. К. И. В., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, в качеството си на длъжностно лице -„•“ в • - • при •”, на когото съобразно Раздел V, т. 10 „Изпълнява други задачи, възлагани от прекия ръководител“ от длъжностната му характеристика, връчена на служителя на 19.10.2015 г. и т. 4 от „Седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от 16.11.2015 г. до 22.11.2015 г.“, изготвено и утвърдено от • на • - •, е било възложено „Да извършва контрол на ППС по ECR“ за времето от 06.00 - 14.00 часа на 18.11.2015 г. на АМ „•“, гр. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин И. А. /I. A./, роден на •• в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01-609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин И. А. /I. A./, роден на •• •, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 от НК му е наложил наказания: „пробация“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност от по 6 (шест) месеца и „глоба“ от 5 000 (пет хиляди) лева.

На основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК е наложил на подс.

К. И. В. наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност“ за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 307а от НК отнема в полза на Държавата предмета на престъплението- 20 Евро и доколкото същия липсва, осъжда подс. К. И. В. да заплати неговата равностойност от 39.12 лева.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.

Недоволна от така постановената присъда е останала Окръжна прокуратура – •, която я протестира с искане тя да се отмени в оправдателните и части и се постанови нова, с която подс. Д. Х. бъде признат по първоначално повдигнатото обвинение по чл.301 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК и подс. Д. М. М. да бъде признат за виновен по чл.301 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, за което е бил предаден на съд.

Недоволни от присъдата са останали и подсъдимите Г. В., Д. М., В. В., Д. Х. и К. В., които чрез своите защитници са я обжалвали с искане тя да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъдат признати за невинни по повдигнатите обвинения.

Прокурорът поддържа протеста и счита жалбите за неоснователни.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбите, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, Хасковският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че със заповед № 702 от 12.09.2014г. на изпълнителния директор на • “•“ подс.Г. В. е преназначен на длъжност „•“ в ••, а със Заповед № 333 от 08.06.2015г. на изпълнителния директор на • “•“ е преназначен на длъжност „•“ в •, считано от 08.06.2015г. На 15.09.2015г. подс. Г. В. се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността - •.

Със заповед № 447 от 10.07.2014г. на изпълнителния директор на • “•“ подс.Д. Х. е назначен на длъжност „•“ в ••, а със Заповед № 332 от 08.06.2015г. на изпълнителния директор на • “•“ е преназначен на длъжност „•“ в •, считано от 08.06.2015г. След постъпване на работа в • на 15.09.2015г. подсъдимият се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността - •.

Със заповед № 159 от 03.04.2007г. на изпълнителния директор на • “•“ подс.В. В. бил назначен на длъжност „• •“в • „•“ - •, а със Заповед № 683 от 24.06.2015г. на изпълнителния директор на • “•“ В. В. бил преназначен на длъжност „•“ в •, считано от 15.05.2015г. След постъпване на работа в • на 15.09.2015г. той се запознал и подписал длъжностната си характеристика.

Със заповед № 1070 от 01.10.2015 на изпълнителния директор на • “•“ подс.Д. М. бил назначен на длъжност „•“ в • „•“ - •, а със Заповед № 1127 от 26.10.2015г. на изпълнителният директор на • “•“ той е преназначен на длъжност „•“ в •, считано от 26.10.2015г.

След постъпване на работа в • на 26.10.2015г. подсъдимият се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността - •.

С трудов договор № 1113 от 16.10.2015г. изпълнителния директор на • “•“ възложил на подс. К. В. да изпълнява длъжността „•“ в • „•“ •. След постъпване на работа в • на 19.10.2015г. подсъдимият се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността - „•“.

Съобразно длъжностната си характеристика подс. К. В. имал основно деловодни и административни функции. Съгласно Раздел V, т. 10 от длъжностната характеристика можел да изпълнява и други задачи, възлагани от прекия му ръководител. Именно на това правно основание със седмични разпределения на задачите на •ския състав по екипи, считано от 31.10.2015г. до 20.11.2015г., св. Н. М., изпълняващ длъжността „• • „•“ •“ за времето от 31.07.2015г. до месец декември на 2015г. и явяващ се пряк ръководител на подс. К. В., му възлагал да изпълнява и контролни функции, а именно: „контрол на пътни превозни средства по ECR /Европейски пътен контрол/, включени в длъжностната характеристика за длъжността „•“ в • „•“ при •.

Подсъдимият К. В. можел и бил задължен да извършва контролна дейност, с изключение на последващото й документалното оформяне - нямал връчен личен печат, който да поставя върху надлежните официални документи.

Първоинстанционният съд е приел, че съгласно Раздел V. А. т. 1. и т. 2 от длъжностната характеристика за длъжността „•“ в • „•“ при •” преките служебни задължения на •а, каквито функции изпълнявали и петимата (първите четирима с оглед длъжността си, а петия – съобразно възложеното му от •а на отдела) били: т.1 „Извършване на проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролните функции на •“ •, възложени със: Закона за автомобилните превози /ЗАП/, Закона за движение по пътищата; Закона за управление на отпадъците; Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/; Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси /ИНТЕРБУС/; Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специални транспортни средства, които се ползват при тези превози /АТР/ и Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/“ и т.н. т.2 „Съставяне на актове за установяване на административни нарушения.“ Служебните задължения на подсъдимите били регламентирани още в Закона за автомобилните превози: чл. 91, ал. 4 и чл. 92 изр. 1-во от същия - „Служителите на • "•” изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.“, „В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица съставят актове за констатираните нарушения.“, както и Наредба Н14/27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка в редакцията й от 09.03.2012г. - чл. 9 „Непосредственото извършване на контролните проверки се осъществява от служителите на • "•" с контролни функции“.

При изпълнение на основните си задължения, свързани с извършване на контролни проверки, всеки един от подсъдимите е следвало да изпълнява и Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в •, утвърдени със Заповед № РД-08-4 от 04.03.2014г. на Изпълнителния директор на •, изменени със Заповед № РД - 08-16/28.11.2014г. на Изпълнителния директор на •, както и тези, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД - 01- 609/17.11.2015г. на Изпълнителния директор на •. Наредба Н- 14/27.08.2009г. и Указанията за контролната и административно-наказателната дейност в •.

Извършваните от •ите на • проверки били внезапни, основани на случаен принцип, независимо от наличието или липсата на информация за допуснати от водача на превозното средство нарушения. Този принцип обуславял проверка да бъде извършвана на всяко спряно превозно средство от страна на контролния орган, доколкото предходно извършената проверка имала действие до извършване на последваща такава.

Изборът кое превозно средство да бъде спряно за проверка се извършвал последователно от членовете на проверяващия екип, като •ът, който подавал сигнал със стоп палка и спирал превозното средство, бил водещ на проверката. Последното обстоятелство обуславяло и последващите индивидуални задължения на всеки от •ите в екипа.

Съобразно чл. 84, ал.3 и ал.4 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-4 от 04.03.2014г. на Изпълнителния директор, изменени със Заповед № РД - 08- 16/28.11.2014г. на същия и тези, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015г. на Изпълнителния директор ИА „•“, изменени и допълнени със Заповед № РД - 01- 609/ 17.11.2015г. на същия орган сочат - ал. 3 “Водещият • проверява всички документи, свързани с превоза.“ и ал.4 „Другият служител от екипа извършва визуална проверка на ППC“.

В чл. 96, ал.1, ал.2, ал.3, т.1 и ал. 6 от посочените по-горе Указанията за контролната и административно-наказателната дейност се определял задължителния обем на извършваната контролната дейност от страна на проверяващите •и, както и задължението им при констатиране на нарушения да съставят актове за установяването им, както следва: „Контролните органи проверяват всички документи необходими за извършване на международен превоз на товари, посочени в Регламент ЕО №1/2005, в Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕИО) № 3821/85. Директива 2006/22/ЕО, Спогодба АТР и Спогодба AETR в ЗУО, в ЗДвП, в ЗАвтП и в издадените въз основа на тях законови нормативни актове - Наредба № 11 и Наредба № Н-32.“, „При проверката по ал.1 •ите проверяват наличието на: заверено• копие на лиценз на Общността: разрешителни за превоз: а) еднократно разрешително за преминаване през територията на съответната/ите страна/и по маршрута, ако част от него е през територията на държава, която не е членка на Европейския съюз; б) при превоз с многостранно разрешително (ЕКМТ/СЕМТ), на борда на автомобила трябва да има и: б.а) бордови дневник към разрешителното; б.б) сертификати за: съответствие на екологичност и безопасност на МПС; за изискванията за безопасност на ремарке или полуремарке и за техническа изправност на МПС и ППС, които трябва да са на един от официалните езици (френски, немски, английски) и на официалния език на страната, от която е регистрацията на ППС; валидно свидетелство за управление на МПС от съответната категория; карта за квалификация на водачи, работещи в предприятия, регистрирани в държава-членка на ЕС; сертификат за водач на моторно превозно средство, ако водачът е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз и работи в предприятие, регистрирано в държава членка на Европейския съюз; трудов договор на водача или извлечение от него, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на ППС; международна товарителница (CMR); тахографските листове или разпечатки от дигиталната карта за текущия и предходните 28 дни; удостоверение за дейностите и попълването му съгласно Указание 5 към Регламент ЕО 561/2006, ако няма данни за работата през последните 28 дни; свидетелство за регистрация на МПС; валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или Зелена карта"; валидно удостоверение за техническа изправност част I, буква А и част II и знак периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС; наличието на табела, удостоверяваща валидността на извършената последна контролна проверка на монтирания уред за регистриране работа на водача (тахограф); договор за лизинг или наем, ако ППС не с собственост на превозвача; други документи свързани с превоза, включително и митническите гаранционни документи.“; ал. 3 - “По време на проверката по ал. 1 се извършва и: т.1. визуална проверка на техническата изправност и проверка с наличните технически средства по елементите от протокола за проверка (Приложение 1)“; ал. 6 „В случай на установено нарушение, служителят, който го е констатирал, запознава другия служител от екипа с нарушението, като водещият • съставя АУАН“.

•ите в • – подс.Г. В., подс.Д. Х., подс.В. В. и подс.Д. М. и главният специалист подс.К. В. били запознати със своите задължения, последният натоварен от •а си да изпълнява контролни функциите за длъжността „•“.

В инкриминирания период св. Н. М. бил назначен да изпълнява длъжността • на • на „• – •, като именно в неговите правомощия било поставяне и разпределение на задачите на •ите от този отдел, включително изготвянето на седмичното разпределение на екипите.

Съобразно седмично разпределение от 20.07.2015г. до 26.07.2015г. на подс. Г. В. и подс.Д. Х. - първи екип, била поставена задача - на 24.07.2015г. за времето от 06.00 - 14.00 часа да осъществяват контрол на пътни превозни средства за превоз на товари и пътници, таксиметрови и учебни автомобили в гр. •, в гр. • и на автомагистрала /АМ/ •. На двамата бил предоставен служебен автомобил марка „•“, модел „•“ с peг. № ••, с който сутринта на 24.07.2015г., подс.Г. В. и подс. Д. Х. спрели служебния микробус на километър 105 от Автомагистрала •, землището на •.

Около 07.00 часа св. В. Б., преминал при •• в 05.52ч. на 24.07.2015г., бил спрян със стоп палка по образец от подс. Г. В. за извършване на контролна проверка. В. Б. работил като • във фирма „•“ - гр. Б., • и осъществявал международен курс от • до • с товарен автомобил марка "•" с турски peг. № •••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••. Преди да потегли към ГКПП „•“, съобразявайки чакането на граничните пунктове, за да се вмести в допустимото време за движение, както и срока за доставка на стоките, свидетелят поставил магнит на изводите, излизащи от скоростната кутия на двигателя към дигиталния тахограф на управлявания от него товарен автомобил, манипулирайки устройството така, че да отчита - МПС в покой /водачът почива/, въпреки движението на камиона.

Подсъдимият Г. В. отишъл до св. В. Б. поискал му документите, при което свидетелят предал на служителя на Автомобилната Администрация своя паспорт. Подсъдимият Г. В. се качил в шофьорската кабина на влекача, върнал паспорта на В. Б. и взел извлечение от дигиталния тахограф. Разпечатката от последния невярно показвала, че товарната композиция е в „пауза/почивка“ докато се движила.

Подсъдимият установил, че В. Б. е манипулирал тахографа - нарушение по чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози: „Водач, който манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните, се наказва с глоба 1 500 лв.“. Уведомил шофьора на товарната композиция за констатираното с думите - “Проблем, комшу, имаш голяма пауза” и няколкократно повторил „Проблем“.

От опита си като международен шофьор, св. В. Б. разбрал, че да се разреши „проблема“ му служителят иска пари, за да не му състави акт. Поставил банкнота от 20 евро в международния си паспорт, като го подал на подс. Г. В.. •ът взел документа за самоличност, разпечатката и поканил В. Б. в служебния микробус. След като седнали разтворил паспорта, видял банкнотата и поискал от нарушителя да я смени, разтваряйки петте пръста на ръката си. Подсъдимият върнал паспорта на водача, който се досетил, че предложените 20 евро са малко и за да уточни сумата която му се иска също показал разтворените пръсти на ръката на проверяващия, като попитал подс.Г. В. дали 50 евро са достатъчно и стигат. Кимайки с глава подсъдимият потвърдил. В. Б. се върнал до камиона си, сменил 20 евро с банкнота от 50 евро, поставил я в паспорта си и отишъл до микробуса. Сядайки, подал паспорта на подс. Г. В.. Последният го разгърнал и взел банкнотата от 50 евро.

Акт за извършено от св. В. Б. нарушение на чл. 93в, ал. 19 от ЗАП подс.

Г. В. не съставил, но изготвил протокол от крайпътна техническа проверка № •• от 24.07.2015г., без да отрази нередности. Екземпляр от протокола предал на водача и го отразил в ежедневния отчет на •ите от ••- гр. • за проверени МПС и взето отношение от 24.07.2015г. от 06.00 до 14.00 часа.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. В. Б., дадени от него в разпита пред съдия по ЧНД №600/2016г. /т.3 л.103 ДП/, прочетени по време на съдебното следствие от първоинстанционния съд /л.562 т.3 НОХД/, протокол за разпознаване /т.3 л.98 ДП/, в който свидетелят е разпознал подс. Г. В., който му е направил разпечатката от тахографа и протокол за разпознаване /т.3 л.100 ДП/, в който св. В. Б. е разпознал подс. Д. Х., като вторият служител, участвал в проверката.

С утвърдено от изпълняващия длъжността • на • на „•“ •, седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от 31.08.2015г. до 06.09.2015г. на подс. Г. В. и Д. Т., също • в Отдела, като екип била поставена задача - на 01.09.2015г. за времето от 06.00 - 14.00 часа да осъществяват контрол на пътно превозни средства за превоз на товари и пътници, таксиметрови и учебни автомобили в • и на автомагистрала /АМ/ • със служебен автомобил „• •“ с per. № ••.

Сутринта подс. Г. В. и Д. Т. спрели микробуса на километър 110 от Автомагистрала • и започнали да извършват контролни проверки.

Същият ден в 08.30 часа св. Г. В., работещ като • във фирма „•“ – •, осъществявал превоз на стоки с товарен автомобил марка "•" с румънски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке марка "•" с румънски peг. № •• от • за Румъния, преминал през ••.

След 09.00 часа св. Г. В. управлявал товарния автомобил по автомагистрала „•“, като четвърт час по-късно на километър 110, в землището на гр. •, обл. • бил спрян със стоп палка по образец от Д. Т. за извършване на контролна проверка. Водещият проверката • Д. Т. отишъл до св. Г. В. и поискал документите за самоличност, за правоспособност, както и тези за МПС, включително разпечатка от тахографа.

Водачът на товарната композиция подал поисканите документи, ведно с извлечение от тахографа, като последвал Д. Т. в служебния микробус на „••“. През това време в изпълнение на служебните задължения, като втори служител от екипа подс. Г. В. направил външен оглед на композицията за техническа изправност. След това подсъдимият се върнал до служебния микробус и застанал от външния край до страничната му врата в близост до седящия вътре св. Г. В.. Междувременно Д. Т. приключил проверката на документите и изготвил протокол от крайпътна техническа проверка с № ••. В момента, в който той връщал документите и протокола от крайпътната проверка на св. Г. В., подс. Г. В. се навел към него и му заявил: „Дай кафе“. Шофьорът разбрал, че подсъдимият му иска пари и за да си спести неприятности извадил и подал в ръката на подсъдимия банкнота от 10 евро. Подсъдимият Г. В. взел парите и ги прибрал у себе си, след което Г. В. продължил пътуването си.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. В. /л.140 НОХД/, тези депозирани по време на досъдебното производство пред съдия по ЧНД № 466/2016г. /т.3 л.80 ДП/ прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 141 гърба НОХД/, протокол за извършена проверка /л.77 т.3 ДП/, ежедневен отчет /л.75 т.3 ДП/ поз. №6, протокол за разпознаване /л.73 т.3 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.82 т.3 ДП/, копие от протокол за извършена проверка /л.83 т.3 ДП/, разпечатка от тахограф /л.84 т.3 ДП/.

Според заключението на извършената СТЕ /л.135 т.8 ДП/, тахографската лента от товарната композиция, управлявана от св. Г. В. е изтеглена при крайпътната техническа проверка в 09: 15 ч., без да е поставена контролна карта в проверявания апарат. Според възможностите на представената разпечатка вещите лица са направили извод, че от регистрираните дейности на водача за седем дни в изтеглената разпечатка, към момента на проверката се е установило, че водачът е управлявал превозното средство, спазвайки изискванията за време на управление и почивка при извършване на международен превоз. В протокола за извършена проверка няма констатирани нарушения.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че с друго, утвърдено от св. Н. М. седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от • на „•“ • от 12.10.2015г. до 18.10.2015г. /л.80 т.2 ДП/, на подс. Д. Х. и подс.В. В., като първи екип, била поставена задача - на 16.10.2015г. за времето от 09.00 - 17.00 часа да осъществяват контрол на пътно превозни средства /пътници, товари/ таксиметрови и учебни МПС, ПППТИ, автогари в гр. • и на автомагистрала /АМ/ •.

Служителите използвали служебен автомобил марка „• •“ с peг. № ••.

Прецизността изисква да се посочи, че в седмичното разпределение на задачите /л.80 т.2 ДП/ е посочен номер на служебен автомобил СА ••, а в ежедневния отчет на екипа в състав В. В. и Д. Х. за работата им на 16.10.2015 за времето от 9: 00 ч.до 17: 30 е посочен номер на служебен автомобил ••, поради което въззивната инстанция намира, че напълно правилно първостепенният съд е приел, че проверките са извършване именно с автомобил peг. № ••.

Установили се на километър 105 от АМ • и започнали работа. Същият ден, малко след 10 часа, в страната ни влязъл и св. Г. Н. с управлявания от него товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••. Свидетелят работил като • във фирма „•“ - гр. •, •. Превозвал стока от • до Кралство Дания. Около 10.30 часа на 16.10.2015г. на километър 105 от магистрала •, в землището на гр. • св. Г. Н. бил спрян със стоп палка за извършване на контролна проверка от подс. Д. Х.. Като водещ проверката • подсъдимият следвало да следи за безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари със съдействието на подс. В. В., отговорен за техническия преглед на МПС. На подс. Д. Х. били възложени задълженията да извърши проверка на всички документи на водача, на товарния автомобил, включително и на тахографа му и на превозвания товар, а след това да отрази извършването на проверката в ежедневния отчет на •ите от • на „•“ - гр. • за проверените МПС и взето отношение на 16.10.2015г.

В мотивите към присъдата е прието, че подс. Д. Х. отишъл до товарния автомобил и, след като св. Г. Н. отворил вратата на влекача, подсъдимият поискал документи за проверка - задграничния му паспорт, документите за МПС и тахошайбата на влекача, при което му заявил: „Хайде комшу, обърни ми внимание, уважи ме“, посочвайки паспорта. Г. Н. разбрал, че подс. Д. Х. му иска пари и за да си спести неприятности с „•“ /известна сред шофьорите, извършващи международни превози през територията на страната ни; предишно •; сега •“/, взел от жабката и поставил в паспорта си банкнота от 20 евро. След това паспорта, заедно с документите на товарната композиция и извадената тахошайба от аналоговия тахограф, ги подал на подс. Д. Х.. Последният се отправил към служебния автомобил, следван от Г. Н.. Там подсъдимият разлистил паспорта, взел банкнотата от 20 евро, погледнал тахошайбата, подпечатал я с личния си печат № • и съставил протокол от крайпътна техническа проверка с № 274176.

Извършената проверка била отразена в ежедневния отчет на •ите от ••- • от 16.10.2015г. /л.65 т.2 поз.№2 ДП/. Междувременно, като си получил документите, св. Г. Н. се върнал в камиона, поставил в тахографа шайбата и продължил пътя си.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. Н., депозирани по време на досъдебното производство пред съдия по ЧНД № 687/2015г. /л. 52 т.1 ДП/ прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л.562 НОХД/, копие от протокол за извършена проверка /л.44 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л.47 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л.49 т.1 ДП/, тахошайба /л.46 т.1 ДП/.

Според заключението на извършената СТЕ /л.112 т.8 ДП/, има несъответствия в часа, в който е извадена за проверка тахошайбата - 10: 34 /според графичната следа/ и протокол №274176 от крайпътната техническа проверка-09: 50ч. на 16.10.20215г. За да се осигури обективен контрол на нормативните изисквания за извършване на международни превози е необходим оглед и анализ на 7 до 28 броя предходни тахошайби. Само снетата тахошайба регистрирала 5 мин в управление от общо 1 час запис /до проверката/ и това не може да се установи. Според експертите при тези данни следва да се приеме, че водачът не е допуснал нарушения. В протокола за извършена проверка такива няма констатирани. няма констатирани нарушения.

По-късно, след 13.00 часа, подс.В. В. и подс.Д. Х. преместили служебния автомобил от километър 105 на километър 112 от АМ •. Около час по-късно на територията на България през ••, с товарна композиция, състояща се товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № •• и на път за Германия влязъл св.У. Т.. Последният работел като • във фирма „••“ гр. •, •.

През деня на 16.10.2015г. той потеглил към ГКПП „•“, без да се снабди с документ и/или да въведе ръчно данните в тахографа за извършените от него дейности за предходните четири дни /10 - 13.10.2015г./, когато картата му на водач не била поставена в отчитащото устройство (изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година).

Около 15.00 часа на 16.10.2015г. на километър 112 от магистралата, в землището на •, обл. •, св. У. Т. бил спрян от подс. Д. Х.. Последният поискал от водача документи за проверка, попитал за проблеми с тахографа, изискал разпечатка.

Свидетелят нямал хартия в устройството, взел хартия от друг, спрян за проверка водач и отпечатал показанията на дигиталния тахограф в 15: 32 часа.

Разглеждайки дадената му от водача разпечатка от отчитащото устройство, съдържаща запис за три дни /14-16.10.2015г./, подс. Д. Х. видял, че св. У. Т. не е въвел ръчно данните за извършените от него дейности през предходните 4 дни, нито пък представя надлежен документ за това.

Констатираното от при проверката при проверката на разпечатката представлява нарушение по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози: „Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1 500 лв“.

Подсъдимият Д. Х. продължително се взирал в разпечатката, бавел се и поискал разрешителното на св. У. Т., гледайки го вторачено. Свидетелят бил наясно, че при съставяне на АУАН, без други уговорки, служителят на „••“ ще го покани в служебния автомобил и би пристъпил към изготвянето на документа.

Свидетелят разбрал, че подсъдимят му иска пари, за да не му състави акт, поради което поставил банкнота от 20 евро на пода на шофьорската кабина до отворената врата. Виждайки банкнотата, подс. Д. Х. я взел с ръка, стискайки я в юмрука си, подпечатал с личния си печат № • извлечението от тахографа и освободил свидетеля. Акт за установяване на нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАП и протокол от крайпътна техническа проверка не били съставени, а самата проверка не била отразена и в Ежедневния отчет на •ите.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. У. Т., депозирани по време на досъдебното производство пред съдия по ЧНД № 685/2015г. /л. 60 т.1 ДП/ прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л.491 НОХД/, протокол за разпознаване /л.58 т.1 ДП/, разпечатка от тахограф /л.57 т.1 ДП/.

Според заключението на извършената СТЕ /л.113 т.8 ДП/, тахолентата с разпечатана дейност на водача за последните седем дни е изтеглена при крайпътна техническа проверка на 16.10.2015г. в 15: 32ч. местно време, без да е поставена контролна карта от проверяващия в тахографа. Експертите са направили извод, че може да се счита, че тахографският запис е манипулиран по време на преминаване на ГКПП „•“, понеже в приложената по делото справка /л.55 т.4 ДП/ е видно, че автомобилът, управляван от св. У. Т. е влязъл в България на 16.10.2015г.в 14: 07, а по това време записът отчита престой. Картата на водача е поставена в 06: 00 UTC на 14.10.2015г и той е длъжен ръчно да въведе информация за дейността си за времето, когато картата е била извън тахографа. Това не е направено и не може да се установи дали той е бил на пауза или е управлявал МПС с аналогов тахограф. В случая това е нарушение на регламент 165.

Експертите са приели /л.116 т.8 поз. 2.4.3./, че за извършената контролна проверка е изготвен протокол № 274176, издаден на 16.10.2015 /т.1 л.44 ДП/, подпечата н печат с цифров код 25 01, в който не бил отбелязан негативен резултат от проверката или други забележки. Този протокол, обаче, касае св. Г. Н. и обстойно е коментиран в заключението при изследване тахографската шайба на този водач. Поради това въззивният съд намира, че напълно обосновано в мотивите към атакувания съдебен акт е прието, че протокол за извършена проверка не е съставян по отношение на св. У. Т., подс. Д. Х. само е подпечатал лентата от разпечатката от тахографския апарат, което е видно и от поставения личен печат на подсъдимия с № 25 01.

Хасковският окръжен съд е приел, че след 16.00 часа на 16.10.2015г. подс. В. В. и подс.Д. Х. преместили местостоянката си от километър 112 на километър 105 от АМ •.

Около 16.30 часа един от двамата служители спрял за проверка св. Г. О., работещ в „••“ - гр. •, Р • и превозващ стоки за Нидерландия с товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••. На 16.10.2015г., св. Г. О. потеглил към ГКПП „•“, без да ползва нормална или намалена дневна почивка и без преди това, съобразно изискванията на посочения по-горе Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, да се снабди с документ или да въведе ръчно данните в тахографа за извършените от него дейности за времето, през което картата му на водач не била поставена в отчитащото устройство /от 11.35 до 12.40 на 13.10.2015г. и от 06, 30 ч. до 18.50 ч. на 14.10.2015г./.

Единият от •ите отишъл до св.Г. О., отворил вратата на шофьорската кабина, поискал документите за проверка, както и извлечение от тахографа. В 16.36 часа на горепосочената дата водачът на композицията извадил разпечатка от дигиталния тахограф, с който бил оборудван товарния автомобил и я подал на спрелият го служител. В разпечатката имало празнини на запис, сочещи че преди да тръгне на път на 16.10.2015г. св.Г. О. ползвал само 7ч.15 мин. дневна почивка, което представлява нарушение по чл. 93б, ал. 6, т. 3 и чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози съответно: „Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална дневна почивка: над 2 часа и 30 минути - с глоба 1 500 лв.“ и „Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1 500 лв.“. Служителят на •• поискал международния паспорт на св. Г. О., при което го уведомил за наличен „Проблем“.

Съзнавайки неизрядността си, свидетелят поставил в документа 20 евро, а служителят взел парите и не съставил АУАН; не бил съставен протокол за крайпътна проверка, а самата тя не била отразена в ежедневния отчет на екипа. Върху извлечението на разпечатката е бил поставен печат с № • – личен печат на подс. Д. Х.. Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от разпита на св.Г. О. пред съдия по ЧНД № 686/2015г. /л.39 т1 ДП/, прочетени по време на съдебното следствие /л.562 НОХД/, протокол за разпознаване /л.35 т.1 ДП, в който свидетелят е посочил като лице участващо в проверката К. К., чиято снимка е поставена под №4 във фотоалбума, протокол за разпознаване /л.37 т.1 ДП/, в който свидетелят не е бил категоричен, но е заявил, е по-скоро лицето на снимка под №1 - подс.В. В., е бил по-възрастният служител, присъствал на проверката и изготвената СТЕ от вещите лица инж. М. К. и инж.Г. М. /л.91 т.8 ДП/, разпечатка от тахограф /л.29 т.1 ДП/.

Съгласно утвърдено седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от • на • • от 16.11.2015г. до 22.11.2015г. на подс.Д. Х. и подс. К. В., като •• екип, била поставена задача на 18.11.2015г. от 06.00ч. до 14.00 часа да осъществяват „Контрол на ППС по ECR” в • и на АМ •. Двамата паркирали служебния „• •“ с peг. № •• на километър 105 от магистралата.

Около 9.40 часа св.Д. Г., работещ в „•“ - •, • като •, осъществяващ превоз на стоки до ФРГ и управляващ товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••, бил спрян от подс. Д. Х.. Последният отишъл до кабината на камиона и поискал необходимите за проверката документи на водача. Забавянето на свидетеля при събирането на документите провокирало подсъдимият да го подкани с думите „Хайде, аби“. Възприемайки думите като покана от страна на служителя да не извърши траеща около 20 минути проверка на документите и МПС, св.Д. Г. поставил в паспорта си банкнота от 20 евро, който /паспорта/ заедно с документите на МПС и тахошайбата дал на подсъдимия. Виждайки парите, поставени в паспорта, подс. Д. Х. взел банкнотата, сложил я във вътрешния джоб якето си и върнал документите на водача, без да ги погледне. Д. Г. поискал подс. Д. Х. да му издаде документ за проверката, при което той подпечатал с личния си печат № • тахошайбата и съставил, съответно предал на шофьора протокол от крайпътна техническа проверка с № •• от 18.11.2015г. Проверката била отразена под № 6 в Ежедневния отчет на •ите от ••от 18.11.2015г. /л.53 т.2 ДП/. Свидетелят Д. Г., след като получил документите и снабден с протокол № •• от 18.11.2015г. /л.59 т.2 ДП/, поставил обратно подпечатаната от подс. Д. Х. тахошайба в тахографа и потеглил.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д. Г., дадени в разпита му пред съдия по ЧНД №773/2015г. /л.74 т.1 ДП/ и прочетени по време на съдебното следствие /л.562 НОХД/, удостоверение /л.73 т.1 ДП/, протокол за извършена техническа проверка /л.70 т.1 ДП/, тахошайба /л.71 т.1 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.69 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л.67 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л. 65 т.1 ДП/.

Съгласно заключението на СТЕ /л.116 т.8 ДП/, тахошайбата е свалена на 18.11.2015г. в 9: 46 местно време, като автомобилът е бил в престой за проверка до 9: 50 ч. /л.117 т.8 ДП/. Експертите изрично са посочили, че при този случай е било необходимо да се разгледат, за целта на проверката, поне няколко тахошайби от предишните дати, чийто преглед и анализ биха отнели повече време от регистрираните четири минути и да се проконтролира спазването на нормативните изисквания за извършване на международен превоз.

Със седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от • на „•“ • от 16.11.2015г. до 22.11.2015г. на подс.В. В. и подс.Д. М., като втори екип, била поставена задача - на 18.11.2015г. за времето от 14.00 - 22.00 часа - „Контрол на ППС по ECR” в • и на автомагистрала •, като им бил предоставен служебен автомобил марка „• •“ с peг. № ••.

Паркирали на километър 105 от АМ •. Около 14.57 часа св. Б. А., работещ като • в „К.“ - гр. М., Р •, осъществяващ превоз на стоки до България с товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено полуремарке с турски с peг. № ••, бил спрян за проверка от подс.В. В.. Проверяващият отишъл до камиона и поискал от св.Б. А. документите за проверка. Шофьорът предал на водещият проверката подсъдим старите тахошайби, позволителното си и издаденото от фирмата-работодател удостоверение за дейности. Тъй като в последното не били посочени часове, подс. В. В. обяснил на свидетеля, че липсата на конкретните времеви граници за дейностите му в документа, го правили изцяло негоден.

За да си спести неприятности св.Б. А. поставил в паспорта си банкнота от 5 евро и го подал на подс. В. В.. Последният разлистил документа, видял парите и ги взел. Решил да не извършва проверката и върнал паспорта, позволителното и удостоверението на водача на автомобила, след което го освободил.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от разпита на св.Б. А. пред първоинстанционния съд /л.191 НОХД/ и тези, депозирани пред съдия по ЧНД №778/2015 /л.97 т.1 ДП/, прочетени по време на съдебното заседание /л.192 гърба НОХД/ и показанията му в протоколът за разпит от досъдебното производство /л.89 т.1 ДП/, прочетени в хода на съдебното следствие /л.193 НОХД/, тахошайба /л.93 т.1 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.92 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л.90 т.1 ДП/.

Според СТЕ /л.122 т.8 ДП/ тахошайбата е поставена в товарния автомобил 3 мин. след влизането в България, а именно 13: 46 ч. За времето на проверката е отчетен престой за времето от 14: 57 ч. до 15: 00 ч. По хартиения диск от 18.11.2015г. няма следи от изваждането по време на път до 19: 50 ч., место време, което означава, че проверяващият не е видял тахошайбата при проверката.

Около 14.55 часа на 18.11.2015г. на километър 105 от магистрала •, в землището на гр. •, обл. • св. И. А. бил спрян със стоп палка по образец за извършване на контролна проверка от служител на ОО • при •• С.. Работещият като • във фирма „•“ със седалище гр. М., • български гражданин трябвало да извърши международен курс на стоки от южната ни съседка до столицата на страната с товарен автомобил марка "• •" с турски peг. № ••, с прикачено полуремарке с турски peг. № ••.

Същият ден св. И. А. преминал през ГКПП „•“ и в 13.50 часа на същата дата с управляваната от него товарна композиция влязъл в България. След като напуснал ГКПП „•“ по АМ „•“.

Около 14: 55 ч. на 18.11..2015 г. на километър 105 на магистралата, в землището на • св. И. А. бил спрян за извършване на проверка.

Вместо да извърши контролна проверка, включваща - непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари със съдействието на другия служител - техническия преглед на МПС, и индивидуално да извърши проверка на всички документи на водача - св. И. А., на товарния автомобил, включително на тахографа му, на превозвания товар и след това да отрази своевременно проверката в ежедневния отчет на •ите от • •- гр. • /••- гр. •/ за проверени МПС и взето отношение на 18.11.2015г., спрелият свидетеля • решил да поиска пари, за да наруши службата си, като не извърши дължимата проверка на спрения товарен автомобил марка "• •" с турски peг. № ••, с прикачено полуремарке с турски peг. № ••, тахографа, документите на МПС, на превозвания товар и на водача. •ът отишъл до товарния автомобил и след като св. И. А. отворил вратата на кабината му поискал документи за проверка: задграничния паспорт, документите за МПС и тахошайбата. Докато водачът подготвял документите чул служителят на •• да казва „Ще почерпиш ли нещо или да правим генерална проверка?“. Така разбрал, че спрелият го • иска пари, за да не извърши дължимата проверка, която обичайно траяла около 20 минути, поради което поставил в международния си паспорт банкнота с номинал от 10 евро и го подал на служителя. Последният, вземайки документа за задгранично пътуване на св. И. А., го отворил и взел банкнотата, не извършил никаква проверка и върнал паспорта на водача, като му пожелал приятен път.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. И. А. /л.177 гърба НОХД/, както и показанията му, дадени пред съдия по ЧНД №625/2015г. /л.78 т.8 ДП/, разпечатка от тахограф /л.12 т.1 ДП/.

Според СТЕ /л.129 т.8 ДП/ предадената за разследването тахошайба от 18.11.2015г. е поставена в тахографа в 14: 55 ч., един час след влизане в България. По хартиения диск няма следи от изваждането му по време на път до 20: 50 часа местно време, когато отново е сменен. Това показва, че при проверката тахошайбата не е поискана и не е преглеждана. Ако проверяващият е изискал тахошайбата при спирането на автомобила на км.105 по АМ, би видял едночасов запис, с регистрирано движение 9-10 минути при 12-13 км. пробег. За целите на проверката е следвало да се изискат поне няколко тахошайби от предишните дати, чиито преглед и анализ биха отнели повече време от регистрираната 1 мин. в престой между 15: 55 ч. и 15: 56 ч. и да се установят несъответствията в записа на тахографа по време и скорост, т.е. нарушението на Регламент 561.

Малко след 15.00 часа на същата дата и място подс. В. В. спрял за проверка управлявания от св.

Е. С. товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••, превозващ стоки за Германия. Водещият проверката • подс. В. В. отишъл до камиона и поискал от водача документите за проверка. Заедно с паспорта си и поставени в него 20 евро, свидетелят предал на подсъдимия. Проверявайки първо документа за задгранично пътуване, подс. В. В. видял и с ръка взел банкнотата от 20 евро, поставил печат върху извлечението от тахографа на товарния автомобил и съставил протокол от крайпътна техническа проверка № • /л.13 т.2 ДП/, който вписал под № 2 в Ежедневния отчет на •ите в • - гр. • /л.8 т.2 ДП/.

Свидетелят Е. С., след като получил подпечатаната извадка от тахографа и протокола от извършена проверка, продължил по курса си.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на св. Е. С. пред съда /л.175 гърба НОХД/, показанията му депозирани пред съдия по ЧНД №776/2015 /л.115 т.1 ДП/, прочетени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л.177 НОХД/, протокол за разпознаване /л.113 т.1 ДП/, разпечатка от тахограф /л.112 т.1ДП/.

От заключението на СТЕ /л.127 т.8 ДП/ се установява, че тахолентата на управлявания от св. Е. С. товарен автомобил е изтеглена при крайпътна техническа проверка на 18.11.2015г. в 15: 07 местно време и в края е поставен печат на проверяващия. Лентата е изтеглена, без от проверяващия да е поставена контролна дигитална карта в тахографа. Не са установени нарушения на нормативните изисквания за извършване на международен превоз.

По същото време, малко след 15.00 часа на същите дата и място подс. Д. М. спрял за проверка св. Ю. Ш., управляващ товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••. Той извършвал превоз на стока за ФРГ, влязъл на територията на страната ни около час по-рано.

Водещият проверката • – подс. Д. М. отишъл до св. Ю. Ш., поискал и документите за проверка. Заедно с документите свидетелят дал на проверяващия и международния си паспорт, с поставена в него банкнота от 20 евро. Вземайки документите, подсъдимият разлистил паспорта, видял парите и ги взел. Прибрал банкнотата в страничния джоб на панталона си, върнал шофьора документите и извлечението от тахографа на товарния автомобил, което подпечатал с личния си печат № 2503, след което освободил св. Ю. Ш.. Описаното по-горе се установява от показанията на свидетеля дадени пред съдия по ЧНД №775/2015 г. /т.1 л.136 ДП/, прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 562 гърба НОХД/, протокол за разпознаване /л.134 т.1 ДП/, разпечатка от тахограф /л.128 т.1 ДП/.

От заключението на СТЕ /л.132 т.8 ДП/ се установява, че лентата от тахографа на св. Ю. Ш. е разпечата на 18.11.2015 г. при крайпътна техническа проверка след като е спрян минута по-рано в 15: 07. Разпечатката е проверена и е поставен печат в долния ъгъл, но протокол от крайпътната техническа проверка не е съставян. Проверката не е описана и ежедневния отчет на •а от ОО на „••“ от 18.11.2015г., смяна от 14: 00 /л.8 т.2 ДП/.

Преминаването на границата за час и половина само с три премествания буди съмнения за използването на манипулативно устройство от типа на магнит. Вещите лица са отразили, че не се установени нарушения на нормативните изисквания за извършване на международни превози, но е отразено, че на 12.11.2015 г. работният ден на водача продължава повече от 19 часа, което е грубо нарушение.

Около 15.50 часа, на същите дата и място за проверка бил спрян и управляващият товарен автомобил марка „•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № •• св. С. С.. Последният бил • във фирма „•“ - гр. •, •, преминал на територията на България малко преди 14.00 часа и управлявал камиона, въпреки превишаване времето за управление на предишния ден – 17.11.2015г.

Подсъдимият В. В., като подал сигнал за спиране и водещ проверката, отишъл до камиона и поискал от св. С. С. документите за проверка, подканяйки го с думите: „Хайде комшу“. Осъзнавайки неблагоприятните последици от нарушението си, заедно с изисканите му документи, свидетелят дал на подс.В. В. и задграничния си паспорт, с поставена в него банкнота от 10 евро. Проверявайки паспорта, подсъдимият видял банкнотата, но останал неудовлетворен от сумата го върнал на св. С. С., указвайки му с жест да постави повече пари. Свидетелят взел документа си и заменил банкнотата от 10 евро с такава от 20 евро, след което дал паспорта си на подс.В. В. с извлечение от тахографа и пътния дневник на автомобила.

Преглеждайки разпечатката от тахографа, сочеща за извършено от св.С. С. нарушение по чл. 93б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози: „Водач, който не спазва изискванията относно дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО)№ 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за управление: 1. до 1 час - с глоба 100 лв.; 2. от 1 до 2 часа - с глоба 300 лв.; 3. над 2 часа - с глоба 1 500 лв.“ подс. В. В. взел банкнотата от 20 евро, подпечатал с личния си печат № 2511 извлечението от тахографа, изготвил протокол от крайпътна техническа проверка с № 274463 и го вписал под № 5 в Ежедневния отчет на •ите в 00“••“ - гр. • /л.8 т.2 ДП/. Свидетелят С. С. получил документите си, подпечатаното извлечение от тахографа и екземпляр от протокола от подсъдимия, след което продължил по пътя си.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. С. С. в протокола му за разпит пред съдия по ЧНД №779/2015г. /л.106 т.1 ДП/, прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л.491 НОХД/, протокол за разпознаване /л.104 т.1 ДП/, копие от задграничен паспорт /л.101 и сл. ДП/, разпечатка от тахограф /л.100 т.1 ДП/, копие от протокол за извършена проверка /л.99 т.1 ДП/.

От назначената СТЕ се установява /л.125 т.8 ДП/, че тахолентата с разпечатката е изтеглена в 15: 50 местно време по време на крайпътна проверка, без да е поставяна контролна карта на проверяващия в тахографа. Според експертите два дни преди проверката, с автомобила е иззършван петчасов пробег на 16.11.2015г. и 10, 5 часов на 17.11.2015г. Пробег от до 10 на ден е допустим два пъти седмично, ако не се надвишава 56 часа на седмица.

Следователно времето за управление на 17.11.2015 е нарушено. В протокола от проверката не е отразен негативен резултат, но са описани около 20 различни проверки.

Като заемащ длъжността „•“ в • при • и съобразно посочената в началото длъжностна характеристика със седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от • на „•“ • от 16.11.2015г. до 22.11.2015г. св. Н. М. - изпълняващ длъжността • на • на • - •, възложил на подс. К. В. на 18.11.2015г. за времето от 06.00 - 14.00 часа, като член от •• екип, заедно с подс. Д. Х. да изпълнява задача „Контрол на ППС по ECR” в • и на АМ •.

На подс. К. В. били възложени всички контролни правомощия и задължения на „•“ в •, включително да извършва контролна дейност, без документалното й оформяне. На този ден носил униформено облекло, с всички знаци на службата в която работил.

Сутринта на 18.11.2015г. подс. К. В. и подс. Д. Х. спрели служебното МПС с peг. № •• на километър 105 от АМ • и около 08, 58 часа първият спрял за проверка св. И. А. - • в „•“ гр. •, изпълняващ превоз на стоки за Русия с товарен автомобил марка "•" с турски peг. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски peг. № ••.

По-рано през деня, около 07.00 ч., свидетелят влязъл през •• на територията на страната ни и предприел движение по магистралата. След спирането на МПС подс.К. В. отишъл до автомобила и поискал документите на МПС, тир карнета, международния паспорт, шофьорската книжка и разрешителното за проверка от водача. Подготвяйки документите, св.И. А. се поинтересувал дали ще му бъде издаден протокол за проверката, при което подсъдимият му казал на турски език: „20 евро“. Разбрал, че подс. К. В. му иска пари, за да не му извърши проверка, но пък ще му бъде издаден документ за такава, св.И. А. извадил банкнота от 20 евро, поставил я върху документите и с разпечатката от дигиталния тахограф ги подал на подсъдимия. След като взел парите, подсъдимият отнесъл документите до служебния микробус и без да ги провери поискал подс. Д. Х. да състави протокол за извършена крайпътна проверка. Подсъдимият Д. Х. от своя страна подпечал с личния си печат № • тахолентата, изготвил и предал на св.И. А. протокол от крайпътна техническа проверка № •6 от 18.11.2015г. Последната е отразена с № 3 в Ежедневния отчет на •ите от ••от 18.11.2015г. /т. II, л. 53, 62/. След като се снабдил с протокола от извършена проверка свидетелят потеглил.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св.И. А., депозирани пред съдия по ЧНД №774/2015г. /л.86 т.1 ДП/ и тези ред органите на досъдебното производство /л.76 т.1 ДП/, прочетени по време на първоинстанционното съдебно следствие /л.562 НОХД/, протокол за разпознаване /л.78 т.1 ДП/, протокол за разпознаване /л.80 т.1 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.82 т.1 ДП/, протокол за извършена крайпътна техническа проверка /л.83 т.1 ДП/, разпечатка от тахограф /л.84 т.1 ДП/.

От назначената СТЕ /л.119 т.8 ДП/ се установява, че разпечатката от тахографа е разпечатана на 18.11.2015г. в 08: 58 ч местно време. За 7 дни, за които е регистрирана дейността на водача И. А. по разпечатката не са установени. Има данни за манипулиране на тахографа. В изготвения протокол за извършена проверка не е отразен негативен резултат или други забележки.

Хасковският окръжен съд с основание се е позовал на показанията на св.

М. Д. - •, отговарящ за провеждане на изпити /л.175 НОХД/. Той подробно е обяснил организацията на работата в ОО •• •.

Свидетелят А. С., който към 2015г. не е работил в звеното, споделил своите наблюдения от 2007г. до 2013г., когато изпълнявал задълженията на • и сам извършвал крайпътни проверки.

За задълженията на •ите в ОО •• • и разпределението на екипите подробни показания дава св. Д. Х. – старши • в отдела към 2015г., който година след последното инкриминирано деяние заемал и длъжността • на отдела.

Свидетелят Н. М. споделя, че в качеството си на • изготвял седмичното разписание на екипите в отдела, както сторил това и със седмично разпределение на екипите в отдела от 16.11. – 22.11.2015г., като възложил на подс. К. В. на 18.11.2015г. за времето от 06.00ч до 14.00ч. съвместно с подс. Д. Х. да изпълнява задача „контрол на ППС по ЕСR“. Като пряк ръководител на подсъдимите и съобразно длъжностната характеристика на главния специалист, св. Н. М. възложил на подс. К. В. изпълнението на задачата. Последният бил с униформа, можел да спира за проверка МПС, да взема от водачите документите, да помага на •а при документалната проверка; да извършва физически оглед на превозното средство и др., но не и да съставя АУАН, протоколи за проверка и всички документи, специфично свързани с длъжността на •а.

От особено значение за разкриване на обективната истина са показанията на свидетеля с тайна самоличност ИН 1/2015. Той подробно описва въведената организация от •а, който при изготвяне на седмичните графици и разпределение на задачите поставя на „оборотни местостоянки“ – автомагистрала • свои доверени, ползващи се с благоразположението му служители.

В мотивите към първоинстанционната присъда е прието, че по повод постъпили сигнали и информация за извършвани престъпни деяния от служители на „••“ в страната и в частност на територията на • • било получено разрешение за експлоатиране на СРС, съответно били изготвени и ВДС от прилаганите способи.

В деня на реализацията - 18.11.2025г., от 20.35 часа до 21.10 часа, в близост до местостоянката, където подс. В. В. и подс. Д. М., паркирали служебния микробус на автомагистрала „•“ - км. 105+700, е извършен оглед на местопроизшествие.

В близост до МПС бил открит кашон, с кутия от цигари твърда опаковка „Parlament”. Последната съдържала 10 банкноти от 20 евро със серийни номера: ••; 6 банкноти от 10 евро със серийни номера: •; банкнота от 5 евро със сериен номер •; 2 банкноти с номинал от по 10 щатски долара със серийни номера: • и •.

Според заключението на дактилоскопната експертиза, по две от банкнотите с номинал 20 евро със серийни номера: •• и • са открити отпечатъци от ляв среден пръст по първата и от ляв безименен пръст по втората на подс. Д. М.. Назначената по ДП видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза, изготвена след оглед на приобщените по делото веществени доказателства - флаш памет, п•сими компютри и SD карти с номера - 4 и 12, не установява относими към предмета на делото файлове.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от показанията на свидетелите: С. М., М. Д., Д. Х., А. С., Н. М., Г. В. (дадени при разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК), У. Т. и С. С. (приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК), Б. А. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК), И. А. и Е. С. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК); В. Б., Г. Н., Г. О., Д. Г., Ю. Ш., И. А. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, за последния и тези, дадени на досъдебното производство и на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от с.з), свидетел с тайна самоличност № 1/2015г. от регистъра на ОП •, изготвените на досъдебното производство експертизи; както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени материали съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, декларации, ВДС от експлоатираните СРС /в огромната си част несъдържащи относима към делото информация/.

Пловдивският апелативен съд намира, че с основание са възприети с доверие думите на свидетелите Г. В., У. Т., С. С., Б. А., И. А., Е. С., В. Б., Г. Н., Г. О., Д. Г., Ю. Ш. и И. А.. Действително шестима от тях не са били разпитани непосредствено от съда по време на съдебното следствие, а са приобщени показанията им, депозирани пред съдя по време на досъдебното производство. Това се е наложило поради нежеланието на турските власти да изпълнят изпратената им съдебна поръчка за връчване на призовки.

Свидетелите обаче са категорични относно факта, че са били спирани за проверка от служители на Автомобилната администрация /BAG/, като всеки един от тях е давал на •ите пари, в някои от случаите след като са им били поискани.

Показанията на свидетелите В. Б., Г. В., Г. Н., У. Т., Д. Г., Б. М. А., Е. С., С. С., Ю. Ш. и И. А. са подробни, ясни, точни и конкретни относно срещите им с подс. Г. В. – св. В. Б., св. Г. В.; с подс. Д. Х. – св.Г. Н., св.У. Т., св.Д. Г.; подс. В. В. – св.Б. А., св.Е. С., св.С. С.; подс.Д. М. – св. Ю. Ш. и подс. К. В. – св. И. А. на инкриминираните дати.

Не може да бъде споделен доводът на защитата на подс. Д. Х. /л.32 ВНОХД/, според който е допуснато съществено процесуално нарушение при извършване разпознаванията от свидетелите У. Т. и Г. Н., поради обстоятелството, че когато са извършвани те, на 16.10.2015г., подсъдимият се е намирал в страната, а при извършеното разпознаване на 18.11.2015 г. от св. Д. Г., подс. Д. Х. е бил задържан и липсват по делото данни да са правени опити за неговото осигуряване.

Пловдивският апелативен съд намира, че в мотивите към атакуваната присъда е даден ясен и убедителен отговор на това възражение на защитата. С основание първоинстанционният съд е приел, че св. Г. Н., св.У. Т., св.Д. Г., посочени от защитата на подс. Д. Х., а така също и останалите свидетели – св. С. С., св. Б. М. А., св. Е. С. и св. И. А. категорично посочват подсъдимите като лицата, на които са дали пари – евро, видно от протоколите за разпознаване на лица.

С основание е преценено, че процесните протоколи не съдържат непълноти. При извършване на разпознаванията са присъствали поемни лица. Протоколите са изготвени са по реда, уреден в НПК, подписани от всички присъствали лица и след като всеки един от тях е посочил идивидуалините признаци на лицето, по които то е било разпознато. По този начин е изпълнено изискването на нормата на чл. 170 НПК.

От протоколите и приложените фотоалбуми към тях се установява, че при действието по разследване са поставени по четири снимки на лица.

С основание в мотивите на атакувания съдебен акт е прието, че действително разпознаването по снимки е изключение от общото правило по смисъла на чл. 171, ал. 4 от НПК, но в случая изключението е било налице категорично.

Разпознаващите са шофьори, които осъществяват международен превоз на стоки, са разпитвани от разследващ полицай и пред съдия в дните преди реализацията вечерта и през нощта на 16 и 17.10.2015г. – за установяване на извършителите, а друга група от водачите на 18.11.2015г., при задържането на подсъдимите, когато последните са участвали в множество извършвани в тяхно присъствие и/или с тяхно участие действия по разследването.

Напълно правилно Хасковският окръжен съд е приел, че свидетелите е трябвало да бъдат освободени своевременно от ангажименти към разследването, за да продължат пътуването си, предвид спецификата на извършваната от тях дейност.

Впрочем, не може да се очаква, че органите на досъдебното производство ще направят разпознаване лице в лице, при положение, че в случая е протичало разследване за последователно извършвана дейност, при която е било необходимо да се установи и последваща престъпна дейност на подсъдимия, извършената в условията на продължавано престъпление и с край на инкриминирания период месец след първоначално направените разпознавания. Това би означавало да се компрометира установяване на пресъпната дейност след 16.10.2015г.

Отделно от това подсъдимият Д. Х. е бил задържан със заповед за задържане /л.157 т.2 ДП/ на 18.11.2015 г. в 18: 00 ч., а разпознаванията са извършени от 14: 20 ч. до 14: 40 ч. /л.65 т.1 ДП/ и от 14: 50 ч. до 15: 00ч. /л.67 т.1 ДП/ на 18.11.2015г.

Следователно, в случая безспорно е била налице хипотезата на чл. 171 ал.4 НПК. Съгласно този текст, когато не е възможно да се покаже самото лице, чиято идентификация се търси, се предоставя снимката му заедно със снимки на три или повече лица, сходни с него по външност. Разпознаването на живо лице е по-сигурно от това по снимки, второто е изключение в процесуалния закон и то може да бъде извършено, само ако е невъзможно разпознаване на живо лице /Р 34-2018-II н.о./. Категорично е установено, че свидетелите, с които е извършено разпознаването са нямали възможност да останат на разположение на разследващите, а и към монета на извършване на тези действия по разследването подсъдимият не е бил задържан от органите на досъдебното производство.

Обстоятелството че св. Д. Г. е посочил в разпита си пред съдия, че служителят на когото дал парите бил с брада не компрометира разпознаването по никакъв начин. Това е така, понеже свидетелят споделил, че служителят, който е взел парите бил с брада, но в протокола за разпознаване изрично е уточнил /л.67 т.1 ДП/, че именно лицето под снимка № 4 - подс. Д. Х. е този, на който е дал 20 евро, „който беше леко брадясал, по-младият“. Свидетелят Д. Г. категорично е разпознал и вторият, по-възрастен служител, а именно подс.К. В. /л.65 т.1 ДП/. Тези показания са безспорни, понеже изцяло кореспондират с протокола за извършена проверка, подписан от подс. Д. Х. /л.70 т.1 ДП/ и печатът на същия подсъдим №•, поставен върху тахошайбата /л.71 т.1 ДП/. Отделно от това, СТЕ /л.116 т.8 ДП/ потвърждава, че тахошайбата е свалена по време на проверката за времето от 9: 46 до 9: 50 на 18.11.2025 г. Поради това и не може да се сподели доводът на защитата, че осъждането на подс. Д. Х. се основава единствено на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Техните показания пред съдия са били приобщени надлежно по съответния процесуален ред в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Освен това, те изцяло кореспондират с останалите доказателства, които подробно са посочени както при обсъждане възраженията на защитата пред настоящата инстанция, така и при описването на възприетата и от въззивния съд фактическа обстановка по делото за всеки отделен пункт.

Неоснователно и възражението, че на разпита пред съдия на св. Д. Г. не бил присъствал подс. Д. Х.. Разпитът на този свидетел е проведен на 18.11.2015 г.за времето от 16: 35 до 16: 55 часа. Подсъдимият Д. Х. е задържан със заповед за задържане /л.157 т.2 ДП/ на 18.11.2015 г. в 18: 00 ч. Привлечен е като обвиняем на следващия ден - 19.11.2015 г. /л.5 т.1 ДП/. Следователно към момента на разпита подс. Д. Х. е нямал това качество, за да му се дава възможност на него и неговият защитник да участват в разпита при хипотезата на чл. 223 ал.2 НПК.

Неоснователно е възражението на защитата на подс. К. В. във въззивната жалба /л.35 абз.3 ВНОХД/, според което направеното разпознаване от св.И. А. /л.78 т.1 ДП/ било компрометирано, понеже е извършено по снимки, въпреки, че по това време подсъдимият бил на разположение на разследващите органи, понеже бил задържан. Разпознаването е направено на 18.11.2015г. за времето от 15: 06 ч.до 15: 15 ч., когато свидетелят е посочил кой служител му е поискал пари, а разпознаването на служителят, седял в микробуса и оформил протокола за проверката е направено за времето от 15: 20ч до 15: 30ч. /л.80 т.1 ДП/. Подсъдимия К. В. към този момент не е бил задържан, понеже видно от заповед за задържане /л.158 т.2 ДП/, това е сто• на 18.11.2015 г. в 21 часа.

Защитата твърди, че в протокола за разпит пред съдия /л.87 т.1 ДП/ свидетелят е описал служителят, поискал му подкуп с коса, а на снимките при направеното разпознаване всички показани лица са били без коса. Внимателният прочит на показанията на този свидетел обаче показва, че думите му са абсолютно последователни, логични и кореспондират с направените две разпознавания от него. В протокола за разпит св. И. А. много точно е описал служителят, който му е поискал 20 евро, за да му се състави протокол за проверката. Той е бил „…над 50 годишен. Беше с шапка и не му видях косата…“. В протокола за разпознаване /л.78 т.1 ДП/ е посочил без колебание подс. К. В. като служителят на когото дал документите, заедно с банкнотата от 20 евро, разпознавайки го по лицето и физиономията. В разпита си пред съдия свидетелят пояснил, че тогава този служител му казал да се върне в камиона и да чака. След това отишъл до микробуса, за да си вземе документите. В микробуса имало друг служител, който му връчил протокола. Описва го по следния начин: „Той беше с тъмно лице и къса коса, около 40-45 годишен“. В протокола за разпознаване /л.80 т.1 ДП/ св. И. А. е посочил подс. Д. Х. като служителят, който седял в микробуса и той му подал протокола. Именно него свидетелят разпознал по косата и по лицето. Тези думи изцяло съвпадат с приложения протокол от крайпътна проверка /л.83 т.1 ДП/, който е подписан от подс. Д. Х. подпечатан с неговия печат с №•, с който печат е подпечатана и разпечатката от тахографа /л.84 т.1 ДП/. Поради това и възражението на защитата не може да бъде споделено.

Неоснователен е доводът на защитата на подс. К. В., че съгласно длъжностната му характеристика той нямал на разположение контролни функции, а само такива по документооборота. Тъй като той нямал възможност да извърши контрол на автомобила на място, не е бил в състояние да съставя протоколи други документи, относно проверката на автомобили респ. няма как да получи подкуп за нещо, което не е в състояние да извърши.

Хасковският окръжен съд подробно е анализирал всички обстоятелства, досежно участието на подс. К. В. в проверката на автомобила на св. И. А.. В мотивите към атакуваната присъда с основание е прието, че с трудов договор № 1113 от 16.10.2015г. изпълнителния директор на • “•“ възложил на подс. К. В. да изпълнява длъжността „•“ в • „•“ •. Съгласно Раздел V, т. 10 от длъжностната характеристика можел да изпълнява и други задачи, възлагани от прекия му ръководител. На това основание със седмичните разпределения на задачите на •ския състав по екипи, считано от 31.10.2015г. до 20.11.2015г., св. Н. М., изпълняващ длъжността „• • „•“ •“ за времето от 31.07.2015г. до месец декември на 2015г. и явяващ се пряк ръководител на подс. К. В., му възлагал да изпълнява и контролни функции, а именно: „контрол на пътни превозни средства по ECR /Европейски пътен контрол/, включени в длъжностната характеристика за длъжността „•“ в • „•“ при •.

Напълно правилен е изводът на първоинстанционният съд, според който подсъдимият К. В. можел и бил задължен да извършва контролна дейност, с изключение на последващото й документалното оформяне - нямал връчен личен печат, който да поставя върху надлежните официални документи.

Точно това е извършил подс. К. В., спрял е товарната композиция, управлявана от св. И. А.. Взел му е документите и разпечатка от тахографа и му е разпоредил да се върне в автомобила, след като е взел банкнотата от 20 евро. След това документите са оформени от подс. Д. Х.. По този начин подс. К. В., спирайки автомобила на св. И. А., той се е превърнал във водещият проверката служител. От него е зависило дали проверката да продължи или не, той е разпоредил какви документи трябва да представи водача и къде да изчака документалното оформяне на крайпътната проверка от подс.Д. Х.. Поради това и възражението на защитата, че деянието по отношение на подс. К. В. е несъставомерно не може да бъде споделено.

Защитата на подс. В. В. също прави възражение с твърдение за неправомерно прилагане разпоредбата на чл.171 ал.4 НПК. Според защитата нямало е пречки след като подсъдимият бил задържан на 18.11.2015 г. в 17: 00 ч. разпознаването да бъде направено с негово участие, понеже разпознаванията, извършени от св. Б. А. – на 18.11.2015г. от 20: 00ч. до 20: 10ч. /л.90 т.1 ДП/, от св. Е. С. – на 18.11.2015г. от 21: 35 ч. до 21: 45 ч. /л.113 т.1 ДП/ и С. С. – на 18.11.2015г. от 22: 20ч. до 22: 30ч. /л.104 т.1 ДП/ са във време, когато подсъдимият е можело да бъде осигурен. Обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан междувременно не означава, че не е било налице основанието, регламентирано в чл. 171 ал.4 НПК. Това е така, понеже в късните часове на денонощието – 20: 00ч. - 22: 30ч. е нямало как освен подсъдимия да бъдат осигурени още минимум три лица, със сходна външност, за да бъде изпълнено изискването на чл. 171 ал.2 НПК. Самото систематическо място на тази разпоредба показва, че законодателят е дал приоритет именно на това, да се извърши разпознаване с участието на идентифицираното лице, но в този случай е необходимо да се осигурят три или повече лица със сходна външност. Това е сто• при извършваното разпознаване по снимки, което е било и единствената възможност, защото свидетелите е следвало да продължат своето пътуване и е нямало възможност да изчакват осигуряване на още лица със сходна външност. Нормата на чл. 171 ал.2 НПК поставя като изискване предявените за разпознаване лица да бъдат най-малко четири, като бъдат сходни по външност, т.е. да не се различават драстично един от друг така, че необичайните черти по лицето, ръстът, цветът на кожата или други белези само на един от разпознаваните да бъдат решаващи за целенасочен избор на разпознаващия, като по този начин се създаде неверен резултат от проведеното процесуално действие /Р 76-2019 II н.о./. Именно, за да се спази това изискване, органите на досъдебното производство с основание са приложили разпоредбата на чл. 171 ал.4 НПК, извършвайки разпознаване по снимки.

В описанието на възприетата от съда безспорна фактическа обстановка по-горе, за всеки един от тези пунктове на обвинението е посочено, освен от извършените разпознавания и от кои други доказателствени източници се установяват правнорелевантните факти, въз основа на които може да бъде направени и единствено възможните и категорични изводи относно авторството на деянията.

Конкретно, по отношение развития във въззивната жалба довод за колебливите, според защитата, показания на св. Е. С., следва да се посочи, че действително в разпита си пред съда /л.176 НОХД/, свидетелят е заявил, че не си спомня обстоятелства във връзка със случая и това е напълно разбираемо, понеже е разпитван на 16.02.2023г. за деяние на 18.11.2015г. В протоколът му за разпит пред съдия той е изразил несигурност по отношение служителя, който е взел двадесетте евро, поставени в паспорта му, но е посочил подсъд. В. В. при извършеното разпознаване. Думите му, че проверяващият само е сложил печат върху разпечатката от тахографа се потвърждават от приложената разпечатка /л.112 т.1 ДП/.

От заключението на СТЕ /л.127 т.8 ДП/ се установява, че тахолентата на управлявания от св. Е. С. товарен автомобил е изтеглена при крайпътна техническа проверка на 18.11.2015г. в 15: 07 местно време и в края е поставен печат на проверяващия. Лентата е изтеглена, без от проверяващия да е поставена контролна дигитална карта в тахографа. Не са установени нарушения на нормативните изисквания за извършване на международен превоз Също от заключението на СТЕ /л.132 т.8 ДП/ се установява, че лентата от тахографа на св. Ю. Ш. е разпечата на 18.11.2015 г. при крайпътна техническа проверка след като е спрян минута по-рано в 15: 07. Разпечатката е проверена и е поставен печат в долния ъгъл, но протокол от крайпътната техническа проверка не е съставян. Проверката не е описана и ежедневния отчет на •а от ОО на „••“ от 18.11., смяна от 14: 00 /л.8 т.2 ДП/.

Този свидетел е вторият автомобил спрян за проверка, за който споделя в своите показания св. Е. С. и това се установява от напълно сходните часове на извършване на проверката и разпечатването на тахолентите. Свидетелят Ю. Ш. обаче категорично е разпознал, че служителят, извършил проверката на неговия автомобил е именно подс. Д. М. /л.134 т.1 ДП/, което се потвърждава от приложената разпечатка от тахографа, върху която е положен четлив личен печат №2503. Следователно по безспорен и категоричен начин се установява, в това време именно подс. В. В. е извършвал проверката на св. Е. С. и именно той е •ът, за който говори този свидетел в своите показания.

В допълнението към въззивната жалба защитата на подс. В. В. прави довод, че св. Б. А. в разпита си пред първоинстанционния съд /л.190 гърба НОХД/ заявил, че никой от служителите, след спирането на камиона не му искал пари, понеже документите му били изрядни и това, което е заявил пред органите на досъдебното производство всъщност му е било посочено да го каже.

Пловдивският апелативен съд внимателно обсъди това възражение на защитата и го намира за напълно неоснователно. Действително в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св. Б. А. се е неглижирал поведението на проверяващия служител и се е опитал да убеди съда, че след като бил спрян проверяващият го запитал дали всичко е наред и му казал „айде давай“ /л.191 НОХД/. Тогава свидетелят решил да даде пет евро за почерпка. Свидетелят е възразил, че това, което било записано в протокола за разпита му пред съдия /л.97 т.1 ДП/ не било вярно. Включително е заявил, че не са му искали тахошайбата.

Още в протокола за разпит пред разследващия полицай /л.89 т.1 ДП/, които също са приобщени по време на съдебното следствие /л.193 НОХД/, свидетелят е споменал, че е учил в България и владее писмено и говоримо български език. В разпита му пред съдия, протоколът от който е приобщен /л.192 гърба НОХД/, свидетелят изрично е заявил, че към 15: 00 ч. са спрени три коли за проверка. Един служител от • му поискал документите. Той дал поисканите документи и старите тахошйби, вкл. и бележка, че не е карал в •. В тази бележка били пропуснали да запишат часът, в който е взел автомобила. За да не му прави по-голям проблем, св. Б. А. сложил 5 евро в паспорта и го дал на служителя. Проверяващият взел парите, върнал паспорта и му казал да тръгва. В показанията си пред разследващият полицай свидетелят е бил още по-конкретен. В тях той доуточнява, че самият служител установил, че в бележката нямало часовете за работно време и заявил, че „..след като не са написани часове означава, че все едно нямам такава бележка“. Тогава свидетелят сложил между страниците на международния си паспорт банкнота от 5 евро и подал паспорта. Проверяващият взел банкнотата и ми върна паспорта и документите“.

Действително св. Б. А. ориентировъчно посочил ръста на проверяващия около 174 см., но е заявил, че ако го види ще го разпознае. Точно това е направил по време на разпознаването. Категорично е посочил снимката на подс. В. В. и е заявил „Разпознах го по физиономията като цяло. Това е служителят, който взе 5 евро от мен“.

Показанията на свидетеля Б. А., депозирани в хода на досъдебното производство изцяло съответства на СТЕ /л.122 т.8 ДП/. Според експертите тахошайбата е поставена в товарния автомобил 3 мин. след влизането в България, а именно 13: 46 ч. За времето на проверката е отчетен престой за времето от 14: 57 ч. до 15: 00 ч. По хартиения диск от 18.11.2015г. няма следи от изваждането по време на път до 19: 50 ч., место време, което означава, че проверяващият не е видял тахошайбата при проверката. Тахошайбата е предадена с протокол за доброволно предаване от 18.11.2015 г. /л.92 т.1 ДП/, което изцяло съвпада с времето на разпита от разследващия полицай, приключил в 19: 52ч. и преди извършване на разпознаването започнало в 20: 00ч и приключило в 20: 10ч. Впрочем в разпита си пред разследващия полицай свидетелят изрично е посочил, че проверяващият не е проверил тахошайбата на автомобила. В разпита си пред съдия заявява, че е предал с документите единствено старите тахошайби.

Неоснователно е твърдението на защитата, че свидетелят говори за един служител, който е извършил проверката. В протокола за разпит пред съдия св. Б. А. изрично е казал, че при проверката е имало и втори служител, който бил в гръб.

Поради изложеното и настоящата инстанция намира, че следва да се кредитират с доверие думите на св. Б. А., пред органите на досъдебното производство, понеже те са логични, кореспондират едно с друго и съответстват на всички останали доказателства, които бяха подробно анализирани. Думите на свидетеля пред първоинстанционния съд са противоречиви, което се дължи очевидно на дългия период, изминал от деянията до разпита на свидетеля от Хасковския окръжен съд.

По отношение на св. Ю. Ш., защитата на подс. Д. М. твърди, че в разпита си пред съдия /л.136 т.1 ДП/ е заявил, че служителят който го е спрял не му е искал пари. Действително св. Ю. Ш. е заявил, че служителят не му искал пари, но той сложил 20 евро в паспорта. Служителят прибрал парите в джоба, погледнал към автомобила и поискал тир-карнета и разпечатка от тахографа. Подпечатал разпечатката. По време на разпознаването е посочил категорично подс. Д. М. /л.135 т.1 ДП/, разпознавайки го по формата на лицето и по физиономията. Нещо повече той е уточнил, че по време на проверката е бил с шапка, но е заявил „Това е човекът, който ми взе 20 евро от мен“. Думите му кореспондират с приложената разпечатка от тахографа /л.128 т.1 ДП/ подпечатана с печат №2503. Обстоятелството, че подс. Д. М. е взел сумата от 20 евро, без да я е поискал е отразена и квалификацията на деянието за конкретния случая, а именно, че изпълнителното деяние е свързвано с това че е приел дар.

Защитата на подс. Д. М. също прави възражение с твърдение за неправомерно прилагане разпоредбата на чл.171 ал.4 НПК. Според нея нямало пречки след като подсъдимият е бил задържан на 18.11.2015 г. в 17: 00 ч. /л.156 т.2 ДП/ разпознаването да бъде направено с негово участие, понеже разпознаването, извършени от св. Ю. Ш. са във време, когато подсъдимият е можело да бъде осигурен. Обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан междувременно не означава, че не е било налице основанието, регламентирано в чл. 171 ал.4 НПК. Това е така, понеже в късните часове на денонощието – 19: 10ч.-19: 15ч. е нямало как освен подсъдимия да бъдат осигурени още минимум три лица, със сходна външност, за да бъде изпълнено изискването на чл. 171 ал.2 НПК.

В допълнение към въззивната жалба защитата на подс.Г. В. прави възражение, че разпитът на св. В. Б. е проведен година след инкриминираното деяние и поставя под съмнение обстоятелството, че свидетелят е предал тахошайбата, която била поставена в автомобила по време на проверката, извършена на 24.07.2015г.

Показанията на св. В. Б., дадени от него в разпита пред съдия по ЧНД №600/2016г. /т.3 л.103 ДП/, са прочетени по време на съдебното следствие от първоинстанционния съд /л.562 т.3 НОХД/. В тях той пояснява изключително подробно и логично, как имал поставен магнит на тахографа, който не отчитал движение на камиона. Водачът след влизане в България не махнал магнита и бил спрян за проверка. Служителят, извършващ проверката му поискал документите и разпечатка от тахографа. След това на няколко пъти му казал: “Има проблем комшу“. Първоначално свидетелят сложил в паспорта 20 евро, но проверяващият отново казал, че има проблем. След това се отправил към втория проверяващ, който стоял в микробуса. Той излезнал и започнал да обикаля около камиона. Към първия проверяващ, който не харесал първоначално поставените 20 евро, с жест от петте пръста св. В. Б. попитал 50 евро достатъчни ли са, понеже му било съобщено, че ще му направят акт за глоба. Служителят му върнал паспорта с 20 евро и шофьорът ги сменил банкнота от 50 евро. Проверяващият взел отново паспорта, взел парите и „ги бутнал някъде“, направили му протокол за проверка, а разпечатката я скъсали и хвърлили.

Думите на св. В. Б. кореспондират с протокола за разпознаване /т.3 л.98 ДП/, в който свидетелят е разпознал подс. Г. В., който му е направил разпечатката от тахографа и върнал паспорта с 20 евро и поискал да ги смени. След това взел банкнотата от 50 евро. При разпознаването с протокол за разпознаване /т.3 л.100 ДП/, свидетелят В. Б. също със сигурност посочил вторият служител, който обикалял около товарната композиция, а именно подс.Д. Х.. Думите на свидетеля кореспондират и с изготвения протокол от крайпътна техническа проверка № •• от 24.07.2015г., в който не са отразени нередности, въпреки заявеното от свидетеля манипулиране на тахографа. Този протокол е отразен в ежедневния отчет на •ите от ••- гр. • за проверени МПС и взето отношение от 24.07.2015г. от 06.00 до 14.00 часа /л.116 т.3 ДП поз. №3/. Протоколът е съставен именно от подс. Г. В. и подпечатан с неговия печат /л.118 т.3 ДП/ В графата под №7 „Друго оборудване, вкл. тахограф и ограничител на скоростта“ изрично е отбелязано, че подсъдимият е проверил тахографа и не са установени нередности.

Твърденията на защитата, че не е ясно как тахошайбата е предадена година по-късно на органите на досъдебното производство и изследване от експертите, след като самият свидетел е заявил, че проверяващите са я скъсали категорично не могат да бъдат споделени. Видно от приложената експертиза /л.107 т.8 ДП/ разпечатката от тахографски апарат такава лента не е предоставяна за изследване и тя не е била обект на изследване на тази експертиза, както и от СТЕ /л.91 т.8 ДП/, свързана единствено с предоставената разпечатка от св. Г. О.. Отделно от това св. В. Б. заявява, че автомобилът му бил оборудван именно с тахограф, което съответства в отразеното в протокола от крайпътна проверка, а не със стария тип апарати с тахошайба.

Поради всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд намира, че възражението на защитата на подс. Г. В., че не следва да се кредитират показанията на свидетеля не могат да бъдат възприети.

Неоснователно е възражението на защитата на подс. Г. В., че има противоречия в показанията на св. Г. В.. В разпита си по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелят действително е заявил, че от двамата проверяващи, този който е бил в микробуса на масата е искал парите, той сложил 20 евро на масата.

В показанията му пред съдия, дадени по време на досъдебното производство /л.79 т.3 ДП/ свидетелят много точно и подробно е описал фактите по делото, които е възприел. Единият служител се качил в автомобила и извадил разпечатката от дигиталния тахограф. Взел документите и отишъл в микробуса. Другият, който оглеждал камиона дошъл, подпрял се до микробуса и казал, че иска „кафе“. Това означавало, че иска пари. Тогава свидетелят Г. В. извадил и му дал 10 евро. В този разпит изрично е подчертал, че бил извън микробуса, както и служителят, на когото дал парите.

Показанията на св. Г. В., депозирани по време на досъдебното производство пред съдия по ЧНД № 466/2016г. /т.3 л.80 ДП/ прочетени по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 141 гърба НОХД/, които следва да се възприемат с доверие, поради по-близкото време от събитията, за които се отнасят, кореспондират с протокол за извършена проверка /л.77 т.3 ДП/, ежедневен отчет /л.75 т.3 ДП/ поз. №6, протокол за разпознаване /л.73 т.3 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.82 т.3 ДП/, копие от протокол за извършена проверка /л.83 т.3 ДП/, разпечатка от тахограф /л.84 т.3 ДП/.

Според заключението на извършената СТЕ /л.135 т.8 ДП/, тахографската лента от товарната композиция, управлявана от св. Г. В. е изтеглена при крайпътната техническа проверка в 09: 15 ч., без да е поставена контролна карта в проверявания апарат.

Не може да се възприеме твърдението на защитата, че тахошайбата е била бяла и кръгла с ръчно нанасяне на номера на автомобили и дата на поставяне, което се отнасяло и за всички тахошайби, приложени по делото. Следва да подчертае, че първо при тахошайбите освен ръчно изписаните реквизити има графичен запис, който е изследван изключително прецизно от експертите и съпоставен с времето на извършването на проверките. Освен това и по отношение на св. Г. В. е приложена дигитална разпечатка от тахограф, в която е отбелязано автоматично името на водача и времето, когато и извлечена разпечатката /л.84 т.3 ДП/.

В допълнението към въззивните жалби защитата на подсъдимите В. В., Д. М. и Г. В. прави възражение, че прокуратурата не е приложила записите от камерите, монтирани в микробуса вкл. от изготвените ВДС нямало нито един запис, от който да се установява предаване на банкноти от водачите на товарните автомобили към подсъдимите.

По отношение задълженията на •ите в ОО •• • и разпределението на екипите подробни показания е депозирал св. Д. Х. – старши • в отдела към 2015г., който година след последното инкриминирано деяние заемал и длъжността • на отдела. Той е заявил, че графиците за седмични дежурства били изготвяни от •а на отдела, одобрявани от чиновник в •• С., след което екипът – винаги двама служители, бил запознаван с разпределението. Последното съдържало конкретно мястото на което следва да се установи служебния автомобил, часовете на смяната и пр. В зависимост от разпределението на работата, единият служител извършвал проверка на документите на спряното МПС, докато другият – на техническото му състояние. Обикновено продължителността на проверката била 15-20 минути, понякога повече, като се изисквали относимите към правомощията на служителите документи: задължително тахошайба за деня и 28 дни назад – за аналоговите апарати, а за дигиталните – разпечатка от тахографа по преценка на екипа – дневна или седем дни назад. След края на проверката задължително се поставял печат върху тахошайбата или разпечатката (имаща точно определено място за това), винаги се съставял протокол с констатации от проверката, като дейността на служителите била отразявана в ежедневния отчет. Свидетелят е категоричен, че в случай на констатирано от •ите нарушение задължително се съставя АУАН, който също се отбелязвал в протокола и отчета. Съставянето на протокола само по себе си не изключвало възможността водачът на проверения камион отново да бъде спрян от контролните органи на ••; съответно отново да му бъде извършена такава. Печатът на всеки един • му се предоставял с протокол, като предоставянето му на друго лице било забранено.

В мотивите към атакуваната присъда много подробно са анализирани показанията на свидетеля с тайна самоличност ИН 1/2015. Последният подробно описва въведената организация от •а, който при изготвяне на седмичните графици и разпределение на задачите поставя на оборотни местостоянки – АМ • свои доверени, ползващи се с благоразположението му служители. Свидетелят описва в детайли дължимата проверка; продължителността й от не по-малко от 10 мин.; тарифата за подпечатване на извадката от тахографа – 10 евро; със съставяне на протокол за крайпътна проверка – 20 евро, но също така сочи, че при нарушение на времето за почивка и/или манипулация на тахографа следвало задължително да се състави АУАН, най-малко поради налична възможност МПС да участва в ПТП. Обект на проверките били предимно турски шофьори, превозващи бързо развалящи се стоки, при които забавянето за проверки значително увеличава времето за доставка.

С оглед възражението на защитата следва да се подчартае, че именно този свидетел дава подробни сведения и за механизма, по който се избягва видеонаблюдението от камерата на служебния микробус, снемането на записа от картата, „загубата на записа“, който иначе следвало да се съхранява 20 дни. Поради това и Пловдивският апелативен съд намира, че въпреки експлоатиране на СРС и съответно изготвянето на ВДС от прилаганите способи, основните доказателствени източници, подробно са анализирани по- горе, са напълно достатъчни да се изгради безпротиворечивата фактическа обстановка, върху която да се направят и съответните правни изводи.

Не може да се възприеме възражението на защитата на подс. Д. М., че по нито една от банкнотите не е открита у подсъдимите по делото или в микробуса. По отношение на този довод Хасковският окръжен съд с основание е приел, че в деня на реализацията - 18.11.2025г., от 20.35 часа до 21.10 часа, в близост до местостоянката, където подс. В. В. и подс. Д. М., паркирали служебния микробус на автомагистрала „•“ - км. 105+700, бил извършен оглед на местопроизшествие. С протокол, в близост до МПС бил открит кашон, с кутия от цигари твърда опаковка „Parlament”. Последната съдържала 10 банкноти от 20 евро със серийни номера: ••; 6 банкноти от 10 евро със серийни номера: •; банкнота от 5 евро със сериен номер •; 2 банкноти с номинал от по 10 щатски долара със серийни номера: • и •. Заключението на дактилоскопната експертиза сочи, че по две от банкнотите с номинал 20 евро със серийни номера: •• и • са открити отпечатъци от ляв среден пръст по първата и от ляв безименен пръст по втората на подс. Д. М.. При така установената безспорна фактическа обстановка, Хасковският окръжен съд законосъобразно е преценил, че подс. Г. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, понеже в периода 24.07.2015г. - 01.09.2015г., включително на километър 105 и на километър 110 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - „•“ в • при •, на два пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в общ размер на 60 /шейсет/ евро, с левова равностойност от 117.35 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както следва: 1.На 24.07.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка „•“ с турски рег. № •••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 50 /петдесет/ евро, с левова равностойност 97.79 лева /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ от турския гражданин В. Б. /V. B./, роден на •• г.в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него извършено от страна на водача на товарната композиция В. Б. /V. B./ нарушение по чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

2.На 01.09.2015 г. на километър 110 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • след извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с румънски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке марка "•" с румънски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 10 /десет/ евро с левова равностойност 19.56 лева /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ от румънския гражданин Г. В. /G. V./, род. на • г. в Република Румъния, загдето е извършил действие по служба, а именно, че е изпълнил служебните си задължения по чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията от 09.03.2012г.; чл.14 ал.1, ал.2 и ал.3, във вр. приложение № 1 и 2 от НАРЕДБА № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, редакция от 09.03.2012 г.; раздел V, б. “А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 4 и чл. 96, ал. 3, т. 1 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-4 от 04.03.2014 г. на Изпълнителния директор, изменени със Заповед № РД-08- 16/ 28.11.2014 г. на Изпълнителния директор на •, при извършената от него контролна проверка за техническата изправност на т.а. марка "•" с румънски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке марка "•" с румънски рег. № ••.

Подсъдимият Д. Х. Х. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, понеже в периода 16.10.2015 г. - 18.11.2015 г. вкл., на километър 105 и на километър 112 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - "•" в • - • при •, на три пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в общ размер на 60 /осемдесет/ евро с левова равностойност 117.34 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, за да наруши службата си, както следва: 1.Ha 16.10.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка „•“ с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Г. Н. /G. N./, роден на •• в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б. „а“ и б. “б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал.3 и чл.96, ал.1 и ал.2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •; като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Г. Н. /G. N./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

2.На 16.10.2015 г. на километър 112 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин У. Т. /U. T./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него, извършено от страна на водача на товарната композиция У. Т. /U. T./, нарушение по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

3.На 18.11.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл.•, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Д. Г. /C. G./, роден на •• г. в гр. •, •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б. „а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 - 609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег.№ ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Д. Г. /C. G./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

Подсъдимият В. А. В. осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1НК, понеже на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - "•" в • ’’•” - • при •”, на три пъти, поискал и приел дар, който не му следва - парична сума в размер на 45 /четиридесет и пет/ евро с левова равностойност 88.02 лева /осемдесет и осем лева и две стотинки/, за да наруши службата си, както следва:

1.Ha 18.11.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с турски с рег. № •• приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 5 /пет/ евро, с левова равностойност от 9.78 лева /девет лева седемдесет и осем стотинки/ от водача му - българския и турски гражданин Б. М. А., за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; раздел V, б. “А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 -609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача - българския и турски гражданин Б. М. А., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление; 2.На 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл.• при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност 39.12 лева / тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ от водача му - турския гражданин Е. С. /Е. S./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал.4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.3012 г.; раздел V, б.“А“, т.1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 15.09.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 -609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача - турския гражданин Е. С. /Е. S./, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление. 3.На 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин С. С. /S. S./, роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираното от него извършено от страна на водача на товарната композиция С. С. /S. S./ нарушение по чл. 93б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

Подсъдимият Д. М. М. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 НК, понеже на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. • в качеството си на длъжностно лице - • в ••• при • С. при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № •• приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ лева, от турския гражданин Ю. Ш., роден на •• г. в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91 ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г., раздел V, б.“А“, т. 1, предл. първо, б.„а“ и б.“б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 26.10.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 -609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин Ю. Ш., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

Подсъдимият К. И. В. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 НК, понеже на 18.11.2015 г., на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, в качеството си на длъжностно лице -„•“ в • - • при •”, на когото съобразно Раздел V, т. 10 „Изпълнява други задачи, възлагани от прекия ръководител“ от длъжностната му характеристика, връчена на служителя на 19.10.2015 г. и т. 4 от „Седмично разпределение на задачите на •ския състав по екипи от 16.11.2015 г. до 22.11.2015 г.“, изготвено и утвърдено от • на • - •, е било възложено „Да извършва контрол на ППС по ECR“ за времето от 06.00 - 14.00 часа на 18.11.2015 г. на АМ „•“, гр. • при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин И. А. /I. A./, роден на •• в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози; чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01-609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на •, като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "•" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - турския гражданин И. А. /I. A./, роден на •• •, като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

От субективна страна подсъдимите са извършили престъпленията с пряк умисъл. Те са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.

Не могат да бъдат споделени доводите на прокуратурата в протеста и допълнението към него по отношение на това, че оценъчната дейност на първоинстанционния съд по отношение на обвиненията свързани със св. Г. О. и И. А. страда от пороци във връзка с оправдаването на подсъдимия Д. Х. по отношение на обвинението досежно св. Г. О. за деяние, извършено на 16. 10. 2015 г. и по отношение обвинението спрямо подс. Д. М. досежно св. И. А. за деяние, извършено на 18. 11. 2015 г. Според обвинението е установено, че съобразно твърдените от св. Н. М. седмични разпределения на задачите на •ския състав именно на датите 16. 10. 2015 г. и 18. 11. 2015 г. подсъдимите Д. Х. и Д. М. са били на работа, изпълнявайки служебните си задължения, когато и съответно св. Г. О. и И. А. са били спрени за проверка. Всеки един от подсъдимите е разполагал със собствен печат, използван само от притежателя му, а отстъпването му било забранено. Според протеста доказателствата по делото сочат по безспорен и категоричен начин, че по отношение и на тези двама водачи на тежкотоварни автомобили са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършените престъпления, в които са обвинени.

Хасковският окръжен съд внимателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съпоставил ги е едно с друго по отношение на тези две деяния, спрямо които е депозиран протестът и е направил напълно законосъобразни изводи, въз основа на които е признал подс. Д. Х. за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за сумата представляваща разлика от 117. 134 лв. до пълния предявен размер от 156. 48 лв. относно това на 16.10.2015 г. на километър 105 от автомагистрала „•“, в землището на гр. •, обл. •, при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил марка "•" с турски рег. № ••, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № •• да е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност от 39, 12 лева /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от турския гражданин Г. О. /G. O./, род. на •• г в •, за да наруши службата си, регламентирана в чл. 92, изр. 1-во от Закона за автомобилните превози, като не състави акт за установяване на административни нарушения за констатираните от него, извършени от страна на водача на товарната композиция Г. О. /G. O./ нарушения по чл. 93б, ал. 6, т. 3 и по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, като това нарушение на службата не съставлява престъпление.

Както с основание е посочил първостепенния съд по делото, единствено е установено, че върху тахошайбата е поставен печат с № •, който е на подс. Д. Х.. И настоящата инстанция обаче счита, че в хода на досъдебното производство, както в разпита си пред съдия, така и в протокола за разпознаване свидетелят не е посочил подс. Д. Х. като лицето, на което е дало 20-евровата банкнота. В случай, че проверките винаги са били извършвани от двама •и, с основание в мотивите към атакуваната присъда е прието, че съществува неяснота дали именно подсъдимият Д. Х. е спрял свидетеля за проверка и дали точно е поискал и е взел въпросните 20 евро. Поради това и Пловдивският апелативен счита, че напълно правилно подсъдимият е обвинен само по този пункт на обвинението.

По идентичен начин въззивната инстанция преценя и протестът в частта досежно оправдаването на подс. Д. М. по отношение на това да е поискал и приел дар, който не му се следва – парична сума от 10 евро, от водача И. А. при извършване на проверка на пътя на товарен автомобил с турски рег. номер •• с прикачено полуремарке •• с левова равностойност 19. 56 лв., за да наруши службата си – за да наруши службата си, регламентирана в чл. 91, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, чл. 9 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, в редакцията й от 09.03.2012г., раздел V, б.“А“, т. 1, предл. първо, б. „а“ и б. “б“ от Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 26.10.2015 г.; чл. 84, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейност в •, утвърдени със Заповед № РД-08-7 от 16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на •, изменени и допълнени със Заповед № РД-01 - 609/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на • като не изпълни контролните си задължения, относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил, марка "• •" с турски рег. № ••, с прикачено полуремарке с турски рег. № ••, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил, марка "• •" с турски рег. № ••, на превозвания товар и на водача му - българския и турски гражданин И. М. А., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление.

По отношение и на този подсъдим с основание първоинстанционният съд е приел, че действително на 18. 11. 2015 г. същият е изпълнявал служебните си задължения, съгласно седмичното разпределение на задачите. В хода на досъдебното производство обаче в разпита пред съдия и в протокола за разпознаване св. И. А. не е посочил подс. Д. М. като лицето, на което е дало 10-евровата банкнота. Впрочем напълно правилно в мотивите е отбелязано, че самото разпознаване е извършено още същия ден и то няколко часа след деянието, в което подсъдимият Д. М. е обвинен. Поради това и настоящата инстанция счита, че съществува неяснота дали точно подс. М. е спрял св. И. А. за проверка и дали той е взел въпросните 10 евро, съгласно обвинителната теза.

В тази част на обвинението действително липсват други писмени доказателства, респ. печат на •а на тахошайбата, протокол за пътна проверка. Отделно от това, прецизно Хасковският окръжен съд е посочил, че въпреки че в близост до местоположението, където е бил спрян служебният автомобил, е иззета кутия от цигари, съдържаща евро с различен номинал, включително и по 10 евро, негов отпечатък от пръсти по такъв копюр не е открит освен по кутията от цигари, поради което и напълно правилно по отношение на този пункт както и във връзка с обвинението във вр. чл. 26 НК подс. Д. М. е бил признат за невинен и оправдан.

Пловдивският апелативен съд за пореден път обръща внимание, че при изписването на диспозитива в присъдата, когато престъплението е свързано с бланкетна норма, е достатъчно да се спомене, за разлика от мотивите към присъдата, единствено цифровото изражение на нормите, които запълват съответния бланкетен текст. Тяхното дословно словесно изписване е достатъчно да бъде изписано единствено и само в мотивите към присъдата. Същото се отнася и за обвинителния акт.

Предвид посочената по-горе правна квалификация Хасковският окръжен съд е подложил на внимателна преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите, по отношение на всеки един от тях са изложени убедителни съображения по отношение на това защо е прието наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като в тази насока напълно правилно са посочени чистото съдебно минало, липсата на отрицателни характеристични данни и криминални прояви по отношение на подсъдимите и разбира се отдалечеността на времето на инкриминираното деяние, което вече константната съдебна практика във всички случаи следва да се преценя, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

По отношение на наложените наказания няма протест, поради което не е и необходимо да се излагат съображения относно това дали същите следва да бъдат увеличавани, или да бъде наложено друго по вид наказание.

Първоинстанционният съд е наложил справедливи наказания, които действително отговарят на целите, регламентирани в чл. 36 НК и ще спомогнат да се постигне както специалната, така и генералната превенция, а именно:

• за подс. Г. В. наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 6 000 лева и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от 2 години;

• за подс. Д. Х. наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 6 000 лева и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от 2 години;

• за подс. В. В. наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, както и глоба в размер на 6 000 лева и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от 2 години;

• за подс. Д. М. наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, както и глоба в размер на 5 000 лева и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от 2 години;

• за подс. К. В. наказание наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и глоба в размер на 5 000 лева и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност за срок от 2 години.

Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 307а НК. Правилно е процедирано и с приложените по делото веществени доказателства.

Направените по делото разноски правилно са изчислени и на основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимите.

Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.

Предвид на изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК, Пловдивският апелативен съд и