Решение № 5873 от 20.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11557/2024 г.

производството по чл. 405 от ЗСВ съдържа специални правила относно условията и реда, както за налагане на наказания, така и относно начина на тяхното обжалване. Съгласно чл. 405, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗСВ за неизпълнение на дадено въз основа на този закон разпореждане от съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се налага глоба от 50 до 2000 лв. В нормата на чл. 405, ал. 3 от ЗСВ е предвиден ред за оспорване на глобата - пред наложилия наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията въз основа на жалба на лицето, подадена в 7-дневен срок от съобщението, който има правомощията да я отмени или измени. Съгласно чл. 405, ал. 4 от ЗСВ, решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Следователно, цитираните норми на ЗСВ предвиждат особен ред, както с оглед органа, компетентен да налага наказанието за конкретно нарушение, така и този, който следва да извърши проверката, в различие от общата процедура по ЗАНН за налагане на административното наказание от несъдебен орган (което изисква проверка от съдебен орган по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН пред районния съд, в района на който е извършено/довършено нарушението). Поради тези специфики на производството, препращането в чл. 405, ал. 4 от ЗСВ към обжалването по ЗАНН се отнася единствено до правилата за касационното обжалване по чл. 63в от ЗАНН, което означава, че обжалването се осъществява по реда на глава дванадесета от АПК пред административния съд, но на основанията по НПК. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че подадената жалба е процесуално допустима, същата е постъпила в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че не е налице неизпълнение на прокурорско разпореждане, дадено с постановление от с постановление от 09.07.2024 г. за възлагане на проверка по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ. В изготвената докладна записка от С. М. са описани извършените от него действия, като ясно е посочено, че лицето О. Г. се намира в НСлС, където пребивава във връзка с взета МН „Задържане под стража“. В конкретиката на настоящия казус следва да се отбележи, че преписката се е намирала в 07 РУ – СДВР за сравнително кратък период от време – от 16.07.2024 г. до 22.07.2024 г., след което е била изпратена в СРП с отбелязване „изпълнени указания“. Изцяло в правомощията и задълженията на наблюдаващия прокурор е да провери какви действия са били извършени в хода на проверката, какви факти са били установени, респ. какви последващи действия следва да се възложат, за да бъдат резултатите от проверката всестранни и обективни, установяващи релевантните към предмета й факти. Така наблюдаващият прокурор, вместо да укаже на пол.инспектор, извършващ проверката, че следва да посети ареста и да снеме допълнителни сведения от лицето по конкретно поставени въпроси, като за тази цел издаде съответното разпореждане по реда на чл.253, ал.3 от ЗИНЗС, е изискал писмени обяснения от инспектор М. за неизпълнение на дадените указания, след което е санкционирал същия с налагане на глоба с постановление от 28.08.2024 г. Изтекъл е едномесечен срок, в който е могло да бъдат извършени съответните действия в хода на проверката –инсп. М. да посети ареста и да снеме допълнителни сведения от лицето. В случая следва да се отбележи, че не е налице нито твърдяната в жалбата обективна невъзможност за изпълнение на дадените от наблюдаващия прокурор указания, нито е налице твърдяното в постановлението на прокурора за налагане на глоба „пълно неизпълнение на дадените разпореждания“. Налице е частично изпълнение на указанията, дадени в постановлението за възлагане на предварителна проверка от 09.07.2024 г., което по никакъв начин не е довело до неоснователното забавяне на производството. Ето защо, не е осъществен фактическият състав на административното нарушение по чл.405, ал.1 от ЗСВ, поради което оспореното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно. Само за пълнота на изложението във връзка с направеното от жалбоподателя възражение в жалбата, че в случая не се касаело за прокурорско разпореждане, дадено по съответния ред въз основа ЗСВ, което да води до липса на елементите на фактическия състав на твърдяното нарушение, както и основание за налагането на административно наказание, съдът намира същото за неоснователно. В тази насока следва да се отбележи, че липсва друг процесуален ред, по който да се ангажира административната отговорност за неизпълнение на дадените от прокурора разпореждания. При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят, чийто процесуален представител своевременно поиска присъждане на такива на основание чл.38, ал.1 от ЗА. В тази връзка обаче не са представени никакви писмени доказателства, установяващи наличието на някоя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.1- т.3 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ, поради което искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 405, ал.4 от ЗСВ, IV касационен състав