Решение № 1220 от 24.10.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1688/2024 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. Обжалва се от ищцата по спора М. Й. К., ЕГН - •••••••••• Решение № 1224 от 19.03.2024 г., пост. по гр.д. № 10 893/2022 г. на РС - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск за осъждането на ЗАД „ Армеец „ АД, ЕИК 121076907 да й заплати сумата 19 262, 23 лв., представляваща обезщетение по застраховка „ Каско „ за имуществени вреди по л.а. „ Volкswagen „, модел T – Roc, рег. № ••• вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 08.03.2022 г. в гр. •••. За постановяването на този резултат съдът е приел, че е налице хипотеза на чл. 395 ал. 4 от КЗ вр. чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ вр. чл. чл.50.5 и 50.9 от ОУ на застрахователя, приложими към конкретния договор за застраховка. Приел е за неоснователно възражението на ищцата Общите Условия / ОУ / да са в случая неприложими, тъй като в индивидуалния застрахователен договор – обективиран в застрахователната полица № •••, се съдържа изрична декларация, че Общите условия и Специалните условия по застраховки „ Каско на МПС „ са неразделна част от застрахователния договор. Въззивницата поддържа оплакване за неправилност на решението, като настоява, че ОУ не я обвързват, тъй като нито са й предоставени, нито е изрично писмено декларирала да ги приема, нито са подписани от нея – в която насока се позовава на разпоредбите на чл. 348 ал.1 от КЗ и на чл. 147а вр. § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Настоява и че не е налице хипотеза на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ. По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска – доколкото са налице всички останали елементи от фактическия състав на чл. 405 ал. 1 от КЗ. Претендира направените за двете инстанции разноски. Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че потребителската защита по ЗЗП е в случая неприложима, тъй като ищцата е встъпила на основание чл. 413 от КЗ във вече съществуващо застрахователното правоотношение, замествайки като страна по същото търговското дружество „ Райфайзен Лизинг България „ ЕООД – предишен собственик и прехвърлител на застрахования лек автомобил, поради което правата и задълженията й по договора като приобретател на застрахованата вещ са тези, при които този договор е бил сключен от прехвърлителя, а встъпването й в същия няма за последица прилагане на по висока защита като потребителската поради липса на законова делегация за това и при липса на подобно договоряне между встъпилата страна и застрахователя. Поддържа също, че Общите Условия са приложими, тъй като на горепосоченото дружество същите са били предоставени и то е изрично писмено заявило да се е запознало с тях и да ги приема – видно от представеното по първоинстанционното дело въпросник – предложение за сключването на процесния договор. Така е изпълнено изискването на чл. 348 ал. 1 от КЗ. По така изложените доводи моли за потвърждаване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания. Съдът установи следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивницата срещу въззиваемото застрахователно дружество иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ вр. чл. 386 от КЗ - за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Каско „ в размер на 19 262, 23 лв. вследствие настъпило застрахователно събитие / ПТП от 08.03.2022 г. в гр. •••, кръстовището на бул. ••• и улица ••• / и претърпени в пряка причинна връзка с ПТП имуществени вреди - увреди по застрахования л.а. „ Volкswagen „, модел T – Roc, рег. № ••• в размер на исковата сума. Поддържала е, че ОУ на застрахователя към договора са неприложими, т.к. не е декларирала да са й предоставени и да ги приема съгласно разпоредбата на чл. 298 от ТЗ, поради което неоснователно ответникът е отказал заплащане на обезщетението на основание чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ вр.чл. 50.9. вр. 50.5 от ОУ по застраховката Каско. Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа, че не носи търсената имуществена отговорност, т.к. ПТП е настъпило изцяло по вина на ищцата / преминала през кръстовището при забранителен за нея сигнал на светофарната уредба /, поради което е налице нарушение на основно задължение на застрахования да спазва правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му съгласно чл. 50.5 ОУ на застраховка Каско, което нарушение в чл. 50.9 от казаните ОУ е предвидено като основание застрахователят да откаже заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие / допустимо от закона предвид разп. на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ /. В случай, че съдът приеме да не е налице твърдяната хипотеза на изключен риск, моли – също с оглед механизма на ПТП и вината на ищцата за него и на основание чл. 50.9 вр. чл. 50.5 от ОУ, обезщетението да бъде намалено с 90%, т.к. е налице проявена груба небрежност – в този смисъл и разп. на чл. 395 ал. 4 изр. 2 от КЗ. В случай, че съдът приеме да не е налице основание и за намаляване на отговорността му по възведеното възражение, оспорва размера на иска с твърдения за настъпила при ПТП тотал щета на застрахования автомобил. По делото няма спор и е установено от представените двустранен протокол между участниците в ПТП и заключението на САТЕ относно механизмът на произшествието е, че то е настъпило изцяло по вина на ищцата, която на 08.03.2022 г. е управлявала л.а. „ Volкswagen „, модел T – Roc, рег. № ••• по източната пътна лента на улица ••• в гр. ••• в посока от юг на север и достигайки кръстовището на улицата с бул. ••• го е преминала на червен за нея светофар и така е ударила управлявания от лицето Д.П. л. а. „ Рено Мастер „, рег. № •••, който по същото време се е движил в посока изток- запад на северното платно на бул. ••• и е навлязъл в кръстовището при подаван за него от светофарната уредба зелен сигнал. По делото е безспорно установено също така и наличие на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „ Volкswagen „, модел T – Roc, рег. № ••• по застраховка „ Каско „ при ответника към датата на ПТП. Видно от застрахователната полица, договорът е сключен между ответното застрахователно дружество и „ Райфайзен Лизинг България „ ЕООД / собственик на лекия автомобил, представляващ лизингово имущество към датата на сключването/ чрез представляващ ищцата М. К., като е посочено и че същата е ползвател на вещта в качеството си на лизингополучател. С тези качества страните са означени и в представеното по делото въпросник – предложение за сключването на договора – също с дата 09.03.2021 г., което е подписано от ищцата като представител на Райфайзен лизинг България ЕООД и в което тя е декларирала приложимите към застраховката „ Каско „ ОУ да са й предадени, да се е запознала с тях и да ги приема – чл. 348 ал. 1 от КЗ. Преди настъпването на застрахователното събитие и конкретно на 15.03.2021 г. собствеността върху автомобила е била придобита от ищцата на основание и в изпълнение на сключения между нея и Райфайзен Лизинг България „ ЕООД договор за лизинг от 07.03.2019 г. и с придобиването на собствеността и на основание чл. 413 от КЗ ищцата е встъпила в правата и задълженията и на дружеството по договора за застраховка. Няма спор, че казаното по горе поведение на ищцата, несъобразено с пътната обстановка и съставляващо причината за настъпване на ПТП, съставлява съществено нарушение на ЗДвП и правилника за неговото прилагане. Няма спор, че приложимите ОУ по застраховка Каско – представени по делото, към датата на сключване на застрахователния договор и настъпването на ПТП предвиждат освобождаване на застрахователя от отговорност при допуснато от застрахования нарушение на ЗДвП и правилника за приложението му, станало причина за настъпването на ПТП - чл. 50.9 вр. чл. 50.5 от ОУ. Съгласно трайно установената съдебна практика понятието „ значително „ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху възникването, проявлението и обхвата на риска – т.е. върху настъпването на застрахователното събитие и причинените от него вреди. В случая казаното по горе поведение на ищцата, несъобразено с пътната обстановка и съставляващо причината за настъпване на ПТП, съставлява съществено нарушение на ЗДвП и Правилника за неговото приложение, т. к. без него процесното ПТП не би настъпило. Като така, в случая е налице предвиденото в ОУ основание / чл. 50.9 вр. чл. 50.5 / за освобождаване на застрахователя от имуществена отговорност, които разпоредби са и законосъобразни – чл. 408 ал. 1 т.3 от КЗ. Спорът между страните пред настоящата инстанция е само за това приложими ли са тези ОУ спрямо ищцата. С подписването на казано по горе въпросник – предложение и в частност деклариното досежно ОУ следва да се приеме, че Райфайзен Лизинг България ЕАД се е запознало с тях и ги е приело и като така същите са приложими към индивидуалния застрахователен договор, по който е страна / чл. 348 ал. 1 от КЗ /, а доколкото дружеството е било представлявано от ищцата във вр. и със сключването на договора – че по отношение на нея е изпълнено изискването на чл. 384 ал. 1 от КЗ, а именно, че лизингодателят е получил нейното изрично писмено съгласие в качеството й на лизингополучател с условията на застрахователния договор, в т.ч. и приложимите за него ОУ. Следователно е неоснователно възражението й за неприложимост на ОУ поради неизпълнение на задължителни изисквания на КЗ за тяхната приложимост. Неоснователно е възражението за неприложимост на ОУ във вр. с разпоредбите на ЗЗП и конкретно затова, че ОУ не са подписани от нея съгласно задължителното изискване на чл. 147а ал. 2 от ЗЗП. Страни по процесния застрахователен договор са лизингодателя Райфайзен Лизинг България ЕООД и застрахователя ЗАД „ Армеец „ АД. Лизингополучателят – ищцата, макар и с правата на застрахован съгласно чл. 384 ал. 2 и 3 от КЗ по повод изплащането на обезщетението не е страна по договора. Следователно договорът не е потребителски и само по себе си встъпването на ищцата като страна по него на основание чл. 413 от КЗ не го трансформира в потребителски, т.к. то / встъпването / не й придава качеството „ потребител „. Т.е. ищцата не се ползва с потребителската защита по ЗЗП и в частност не е необходимо ОУ да са подписани от нея, за да са приложими. Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно се потвърждава. С оглед този инстанционен резултат на въззиваемото дружество се присъжда претендираното в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване / чл. 280 ал. 3 т. 1, предл. второ от ГПК / и е окончателно. Водим от горното съдът