Решение № 40425 от 3.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8030/2025 г.

Производството е по реда на чл.85 и чл.84, ал.2, вр. чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. А. А., [ЛНЧ], роден на [дата]., [държава], чрез адв. Т. Л., срещу Решение № 21-В/14.07.2025г., издадено от интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ- МС), с което на основание чл. 76б, ал.1, т. 2 от ЗУБ последващата му молба с вх. № КП-01-5241/24.06.2025г. на ДАБ-МС не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като са налице предпоставките за допускане на последваща молба в производството за предоставяне на международна закрила. Счита, че административния орган, с оглед на изложеното в жалбата и на новите обстоятелства относно страната на произход, следва да събере допълнителни доказателства, които да обсъди и да прецени, как евентуално връщане до страната на произход би се отразило на кандидата и дали отказа от предоставяне на международна закрила няма да засегне и/или да наруши негови основни права, гарантирани в ЕКЗПЧОС, вр. чл. 9, ал.1 от ЗУБ. Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат предвид всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решението по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане. Актуалните данни за страната по произход не са обсъдени от органа в оспореното решение. Моли да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.. Осигурен му е и превод на език, който разбира и съдът му разяснява всички права и правни последици в процеса, съгласно служебното начало в това производство. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспорваното решение. Ответникът - интервюиращ орган при ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли съда да отхвърли оспорването. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 144, ал. 1 АПК, установи от фактическа страна следното: М. А. А. за първи път е поискал закрила с молба с вх. № В-13-910/31.07.2024г. на РПЦ – [населено място]. С решение № 11312/29.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е връчено лично на 26.11.2024г. Търсещият закрила е обжалвал административният акт пред Административен съд София-град (АССГ), който се е произнесъл с решение № 8252 от 11.03.2025г., постановено по адм. дело № 12239/2024г., с което отменя решение № 11312/29.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС. Съдебният акт е обжалван пред Върховен административен съд (ВАС) и е образувано адм. дело № 4134/2025г. Съдът се е произнесъл с решение № 6307/11.06.2025г., с което отменя решение № 8252 от 11.03.2025г. постановено по описа на АССГ и вместо това постановява решение, с което отхвърля жалбата на чужденеца срещу решението на ДАБ при МС. Подадена е последваща молба за предоставяне на международна закрила с вх. № КП-01-5241/24.06.2025г. на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, от М. А. А. от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], [държава], арабин по народност, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, семейно положение – неженен, [ЛНЧ]. Молбата е подадена лично пред длъжностните лица на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). В молбата си чужденецът заявява, че иска предоставяне на международна закрила като писмено декларира, че не желае да бъде взет войник от кюрдските сили, тъй като А. му забранява да убива. Посочва, че е получил окончателен отказ. Споменава, че молбата му е мотивирана с нови, последващи обстоятелства около тежката обстановка в [държава]. Твърди, че родният му град има стратегическо значение във водените военни действия. Към молбата, състояща се жалбоподателят е приложил: Справка относно положението в С. А. Р. в началото на 2025г., която е изготвена от юрк. София Баядсе с дата 03.06.2025г.; Справка относно положението в Манбидж в С. А. Р. в началото на 2025г., която е изготвена от юрк. София Баядсе и адв. К. Д. с дата 05.03.2025г.; Справка относно положението в Алепо в С. А. Р. в началото на 2025г., която е изготвена от юрк. София Баядсе и адв. К. Д. с дата 05.03.2025г.; Статия от интернет сайт с информанция относно: „Как жителите на Д. Е. З. избягват задължителната военна служба?“ с дата на статията 10.02.2024г.; Статии от интернет сайт относно актуализация за [държава] 15-28 януари 2025г. и 16-3 февруари 2025г.; Решение № 16118/12.05.2025г. от Административен съд – София-град, Първо отделение 69 състав; Статия от интернет сайт с информация относно доклад на „Уницеф“ за хуманитарната ситуация в [държава] към 20.01.2025г. След анализ на установените в административното производство факти и обстоятелства с обжалваното в настоящето производство Решение № 21-В/14.07.2025г. интервюиращият орган при ДАБ-МС е приел, че молба с вх. № КП-01-5241/24.06.2025г. не следва да бъде допусната до производство за предоставяне на международна закрила. За да постанови решението органът е приел, че не се обуславят нови обстоятелства въз основа, на които чужденецът да бъде допуснат до ново производство по предоставяне на международна закрила. За да постанови решението си административният орган е изследвал заявената от М. А. А. заплаха за живота му, при евентуалното му завръщане в [държава]. Приел е, че молителят не обосновава твърденията си, че след напускане на държавата си на произход са настъпили значими събития за живота му там, въз основа на които да може да се обосноват опасенията му от преследване, не представя доказателства за наличие на заплаха за неговия живот. Интервюиращият орган е разгледал актуалната обстановка в Сирийската арабска република и като се е позовал на информацията, съдържаща се в справка с входящ № МД-02-371/03.07.2025г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, е извел извод, че преходната администрация в [държава] премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Според различни източници, сирийската армия ще се превърне в армия от доброволци, в която населението ще бъде насърчавано да участва, с цел осигуряване на границите на страната. В страната на произход на жалбоподателя не е налице въоръжен конфликт, който да генерира ниво на насилие, водещо до общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Прието е, че предвид наличието на отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в предходното административно производство може да се приеме, че с така подадената си настояща молба, в която не се представят значими за личното положението на молителя и държавата му на произход аргументи тя се извършва единствено с цел - опит за формулиране и представяне на обстоятелства позволяващи допускането до производство на последваща молба по ЗУБ с цел узаконяване на нелегалния престой на чуждия гражданин. След като е заключил, че представените в последващата молба на чужденеца факти и обстоятелства не са нови и от съществено значение нито за личното му положение, нито за положението в страната му на произход, интервюиращият орган е приел, че последващата му молба за международна закрила е недопустима и не следва да се образува производство за предоставяне на международна закрила, и на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗУБ не я е допуснал до производство за предоставяне на международна закрила. По делото е приложена административната преписка по издаването на оспорения акт в цялост, както и допълнително ангажираните от страните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок за обжалване. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК. При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. В тази връзка съдът счита, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл. 48, ал.1, т. 10 от ЗУБ П. на ДАБ при МС на РБ е предоставил правото да провежда ускорено производство по реда на Глава шеста, раздел Втори от Закона за убежището и бежанците. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила. Производството е образувано на основание чл. 76б от Закона за убежището и бежанците, регламентиращ процедурата по предварително разглеждане на подадена последваща молба за международна закрила. Подадената от М. А. А. молба безспорно е последваща по смисъла на параграф 1 т. 6 от ДР на ЗУБ. Според легалната дефиниция, дадена в тази разпоредба "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в [държава], която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в [държава] е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на [държава]. В раздел III "Процедура за предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила", състоящ се от разпоредбите на чл. 76а –чл. 76в ЗУБ са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл. 40–42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл. 76а ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ, изискваща производство за предоставяне на международна закрила да не се образува, а образуваното да се прекрати, ако чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или държавата му на произход. В чл. 76б, ал. 1 ЗУБ тази преценка е възложена на интервюиращ орган на ДАБ, който в срок от 14 дни от подаване на последващата молба единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение с което я допуска или не до производство за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 76в, ал. 1 ЗУБ при провеждане на тази процедура за предварително разглеждане на последваща молба по раздел III от глава шеста ЗУБ чужденците се ползват от правото по чл. 23, ал. 1 ЗУБ на съдействие и помощ от страна на ВКБООН и на други правителствени или неправителствени организации, правото по чл. 29, ал. 1, т. 8 ЗУБ на преводач и тълковник, по чл. 29а ЗУБ на достъп до събраната информация, въз основа на която ще се вземе решението, и по чл. 58, ал. 7 ЗУБ за подаването на молба за международна закрила от чужденец с временна закрила. В чл. 76в, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ са посочени правата, които не се признават в процедурата за предварително разглеждане на последваща молба. Не се изключва приложимостта на общите правила по раздел І, глава VІ от закона, включително и приложимостта на чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, съгласно който на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата. Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ интервюиращият орган взима решение по подадена последваща молба за закрила въз основа на писмени доказателства, предоставени от чужденеца. В чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ е предвидено тези писмени доказателства да са свързани с нови обстоятелства, относно личното положение на чужденеца или ситуацията в страната му на произход. Преписката не съдържа доказателства за нарушаване в настоящото производство правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал.1 ЗУБ – липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение /чл. 29а ЗУБ/. Жалбоподателят не се ползва от временна закрила, което изключва приложението на чл. 58, ал.7 ЗУБ. Фактите, на които се позовава жалбоподателят в последващата си молба са свързани с обстановката в [държава]. От представената справка с вх. № МД-02-371/03.07.2025г., както и приложената от ответника справка с вх. № МД-02-556/13.10.2025г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС, може да се направи извод, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Въз основа на анализа на данните за ситуацията в [държава] правилно административният орган е констатирал, че не са налице законовите основания за допускане на последващата молба до производство за представяне на международна закрила. Действително, ситуацията в [държава] е променена след постановяването на решението за отказ, но промяната е в положителна насока и сама по себе си не е основание за получаване на бежански или хуманитарен статут. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. В случая се установява, че след като жалбоподателят е напуснал [държава] в страната са настъпили сериозни обществено-политически промени. От изложеното в справката следва, че не са налице данни ситуацията в [държава] да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Т.е. не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Сирийската арабска република, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). В самото решение също има изложени доводи в насока степента на насилие в [държава] и специфичното положение на жалбоподателя. Въпреки наличието на безредици в някои региони, включително въоръжени сблъсъци, обстановката не достига до наличието на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Положението в Сирийската арабска република е разгледано подробно и в решението на ВАС и към момента на подаване на последващата молба, както и към настоящия момент, не са налице нови обстоятелства от съществено значение относно държавата на произход или за личното положение на жалбоподателя. Съгласно чл. 33, §. 2 б. "г" от Директива 2013/32, държавите членки могат да приемат една последваща молба за недопустима единствено, ако не са се появили или не са представени от кандидата нови факти и съответно, ако в предварителното разглеждане тези факти увеличават в значителна степен вероятността на лицето да се предостави закрила –разглеждането на молбата следва да продължи (чл. 40, параграф 3 от Директива 2013/32). В процесния случай не са се появили и от кандидата не са представени нови факти, още по-малко такива, които в значителна степен да увеличават вероятността на лицето да се предостави закрила. Всеки изложен в молбата довод е подробно обсъдени оценен в мотивите на обжалваното решение. Изводите на интервюиращия орган се споделят напълно от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 76а ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл. 13, ал. 2 ЗУБ подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното й недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а разпоредбата на чл. 58, ал. 5 няма отношение към това, този орган да указва изрично на чужденеца, какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба. Поради изложеното, съдът счита, че решението на интервюиращия орган е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени подробни и непротиворечиви мотиви, описващи фактическата обстановка, релевантна за случая, както и основанията, които обуславят отказа на решаващия орган да допусне до производство за международна закрила последващата молба. Оспореният акт има необходимото съдържание, като не е установена липса на предписаните в чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като акта съответства и на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а издадения административен акт за законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, І отделение, 63-ти състав,