Мотиви към Решение № 550 от 22.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 17 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Съдебното производство е образувано пред СГС по искане на СГП на основание чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА с искане за разглеждане и допускане на екстрадиция на А. Р. /A.R./, роден на ••••••••• в гр.Гуджранвала, Ислямска република Пакистан, с бащино име А. М. и майчино име Р.Ш., с национален удостоверителен № /NIC/••••••••••, с неистински документи за самоличност-пакистански паспорт с №••••, издаден на 03.10.23г. и вА.ден до 01.10.2033г. и разрешение за пребиваване № •••• издадено на 23.01.23г. от ПортугА.я вА.дно до 23.01.2027г., с пакистански адрес-гр.Вазирабад, обл.Гуджранвала, ул.••••. В искането се сочи, че екстрадиционната преписка с №11943/25г. на СГП е образувана чрез ВКП, отдел 04“Международен“ пр.преписка №5200/25г. на ВКП по повод предадено писмо рег. №А-6113/12.05.25г. от Д“МОС“ – МВР искане от съдебните власти на Ислямска република Пакистан чрез Интерпол – Исламабад за временно задържане под стража на пакистанския гражданин А. Р., обявен за международно издирване с червен бюлетин Control № А-7712/9-2022 от властите на Пакистан на основание национална заповед за арест от 09.07.2019г. на Additional Distt.Sessions Judge Wazirabad с оглед провеждане на наказателно преследване по наказателно дело №103/2017г. Същото дело е било заведено на 06.04.2017г. в полицейски участък в гр.Вазирабад, район Гуджранвала, Ислямска република Пакистан съгласно секция 302/34 от пакистанския Наказателен кодекс за убийство с огнестрелно оръжие, извършено от А. Р. на 06.04.2017г. близо до сградата на гражданския съд в гр.Вазирабад спрямо S.A.A., което престъпление се наказва с най-тежкото наказание или с „лишаване от свобода“ за срок до 25 години, при отчитане на мораториума върху смъртното наказание наложен от федералното правителство на Ислямска република Пакистан съгласно чл.401 от пакистанския Наказателно процесуален кодекс, а след екстрадицията А. Р. ще бъде задържан в Окръжен затвор-Хафизабад. Посочва се в искането на прокурора от СГП, че на 29.05.2025г. и 20.06.2025г. в отдел 04 „Международен„ при ВКП са постъпили от Посолството на Ислямска република Пакистан с нота първоначално в копие, а впоследствие е официално заверени с мокър печат копия на молба за екстрадиция, както и всички изискуеми документи по чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, които са били проверени съгласно чл.10 от ЗЕЕЗА от министъра на правосъдието и взаимност е била установена. Посочва се, че молбата за екстрадиция отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА като не са нА.це нито абсолютните, нито факултативните основания за отказ на екстрадиция съгласно чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА като се твърди и че по отношение на А. Р. не са нА.це условията по чл.6 от ЗЕЕЗА. Приложени са към искането писмо от министъра на правосъдието до ВКП с вх. №11943/25г. от 20.06.2025г. на СГП установяващо взаимност по конкретния случай, писмо от Посолство на Ислямска република Пакистан до ВКП от 20.06.2025г., ведно с оригинални документи на английски език с превод на български език представляващи-официално искане за временен арест и екстрадиция до Република България от Министерство на вътрешните работи, Правителството на Ислямска република Пакистан, Исламабад до Министерство на правосъдието, Правителството на Република България за А. Р. роден на ••••••••• в гр.Гуджранвала, Ислямска република Пакистан, с национален удостоверителен № /NIC/••••••••••, с копия на национална лична карта, копие на история на пътуванията, копие на червена бюлетина и пръстови отпечатъци за лицето, оригинА. на декларация/удостоверение за човешки права от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, декларация/сертификат за мораториум на смъртното наказание от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, удостоверение/сертификат за реципрочност от името на правителството Ислямска Република Пакистан, информация за условията в затвор Хафизабад, резюме на дело №103/2017г. по чл.302/34 от Наказателния кодекс на Пакистан, полицейски участък град Вазирабад, окръг Гуджранвала, първи информационен доклад по дело №103/2017г., отчет по дело №103/2017г., заповед за арест за А. Р. /без право на гаранция/ от 12.05.2017г., обява /съобщение/ за арест на обвиняемо лице от 26.05.2017г., заповед за арест/ перманентна/ за А. Р. от 09.07.2019г., меморандуми за изземване по дело №103/2017г. - 3 бр. и схема на местопрестъплението. В хода на съдебното производство съдът е присъединил към доказателствената съвкупност освен горепосочените писмени документи и справка от СГП с вх. №81792/04.07.2025г., справка от СГП с вх. №83963/09.07.2025г. за водени досъдебни производства по отношение на А. Р. в Република България, справка за съдимост на А. Р., копие на постановление за привличане на А. Р. като обвиняем по ДП №34/25г. на ГПУ-София, съобщение по чл.212, ал.2 от НПК за започнало ДП, доклад от МнВнР Дирекция „Права на човека“ с вх. №87319/18.07.2025г., уведомление с № CS/SG/303/2017 от Пакистанско движение за справедливост- в копие с превод на български език, „Свидетелство за регистрация на брак“- в копие с превод на български език, статия „Жестоко убийство на С.А.З.“-в копие с превод на български език и статия „Армията арестува гражданин, който неволно навлязъл в забранената зона на С.С. А. в МиявА.“- в копие с превод на български език, както и приложените в екстрадиционната преписка копия на експертни справки с №408, 409 и 410 от 11.05.2025г. изготвени от ГКПП – Аерогара-София. В съдебно заседание представителя на СГП по същество е заявил, че поддържа така депозираното искане за екстрадиция на А. Р., като моли в тази връзка и съдът да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото лице. Процесуалния представител на исканото лице адв.М. настоява съдът да постанови отказ от екстрадиция като се обосновава, че е нА.це сериозен риск положението на А. Р. да бъде влошено поради политическите му убеждения и реален риск същия да бъде подложен на изтезания, както и на нечовешко или унизително отношение като в тази връзка посочва доклада на МнВнР, където са цитирани доклади на ООН. Акцентира вниманието на съда и върху факта, че в Ислямска република Пакистан е нА.це само мораториум върху смъртното наказание като се чакат законодателни промени. Исканото лице А. Р. от своя страна заявява, че не желае да бъде предаван на пакистанските власти, тъй като се опасява за живота си. При упражняването на право на последна дума същия е заявил, че по отношение на него се е извършвало насилие и желае да получи справедливост в България. СЪДЪТ след като съобрази събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, наведените от страните доводи, възражения и искания в хода на съдебното производство, искането на СГП, инициирало образуването на настоящото производство по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕЗА и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Исканото за екстрадиция лице А. Р. е роден на ••••••••• в Пакистан, пакистанец, гражданин на Ислямска република Пакистан, с национален удостоверителен номер /NIC/ ••••••••••, с ЛНЧ •••••••••. В Д „МОС“-МВР било получено съобщение от ГКПП Аерогара София, че на 11.05.2025г. в 18.30 ч. след влизане на територията на Република България с полет FR6014 от Айдховен в салон „Пристигане“ е бил проверен пакистанския гражданин А. Р. легитимирал се с пакистански паспорт с №••••, издаден на 03.10.23г. и вА.ден до 01.10.2033г. и разрешение за пребиваване № •••• издадено на 23.01.23г. от ПортугА.я и вА.дно до 23.01.2027г. Поради възникнА. съмнения относно истинността на представените документи били извършени експертни справки №408 и 409 /11.05.2025г. от експерт при ГКПП Аерогара-София, при което се констатирало, че разрешението за пребиваване е неистинско, като не е издавано такова от португалските власти, а представения пакистански паспорт е преправен. Установило се, че А. Р. /A.R./, роден на ••••••••• в гр.Гуджранвала, Ислямска република Пакистан с национален удостоверителен № /NIC/•••••••••• е обявен за международно издирване с червен бюлетин Control № А-7712/9-2022 с цел издирване и екстрадиция от властите на Ислямска република Пакистан. Същия бил регистриран с категория „Издирван“ в ИКС “Интерпол“ с идентификатор №2022/59405. Изготвена била експертна справка №410/11.05.2025г. от експерт при ГКПП Аерогара- София която установила, че приносителят на пакистански паспорт с №•••• издаден на 03.10.23г. и вА.ден до 01.10.2033г. на името на A.R., роден на ••••••••• /с който А. Р. се легитимирал пред българските власти/ и снимката на издирваното лице от Интерпол съвпадат. От Д „МОС“ била уведомена ВКП, в едно с искане за временно задържане от съдебните власти на Ислямска Република Пакистан за А. Р.. Била образувана пр.преписка №5200/25г. по опис на ВКП и с Постановление от 12.05.2025г. на прокурор при ВКП на основание чл.4, ал.2, чл.13, ал.5 от ЗЕЕЗА във вр. с чл.64, ал.2 от НПК и принципа на взаимността А. Р. бил задържан под стража до 72 часа. Междувременно във ВКП постъпили документи от Д „МОС“, а именно заповед за арест /постоянен/ за А. Р. от 09.07.2019г., декларация /удостоверение за човешки права от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, декларация/сертификат за мораториум върху смъртното наказание от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, и удостоверение/сертификат за реципрочност от правителството на Ислямска република Пакистан. След направено искане по чл.13, ал.6 от ЗЕЕЗА от прокурор при СГП по ЧНД №3218 /25г. по опис на СГС е била взета мярка за неотклонение „Временно задържане под стража за срок до 40 дни“ спрямо пакистанския гражданин А. Р., роден на ••••••••• в гр.Гуджранвала, Ислямска република Пакистан въз основа на национална заповед да арест издадена на 09.07.2019г. от съдебните власти на Ислямска република Пакистан. Соченото съдебно определение е било потвърдено с определение на САС от 22.05.2025г. по ВЧНД №630/2025г. На 27.05.2025г. ВКП и СГП били уведомени от Д„МОС“ че официалните документи за екстрадиция са изпратени от властите на Ислямска република Пакистан по дипломатически канА., като им били изпратени и заверени копия, както и официално искане за временен арест и екстрадиция до Република България от 13.05.2025г. от Министерство на Вътрешните работи, Правителство на Ислямска република Пакистан, Исламабад за А. Р.. На 20.06.2025г. във ВКП от Посолството на Ислямска република Пакистан постъпили заверени с мокър печат официално искане за временен арест и екстрадиция до Министерство на правосъдието, Правителството на Република България от Министерство на вътрешните работи на Ислямска република Пакистан за А. Р. роден на ••••••••• в гр.Гуджранвала, Ислямска република Пакистан, с национален удостоверителен № /NIC/••••••••••, с копия на национална лична карта, копие на история на пътуванията, копие на червена бюлетина и пръстови отпечатъци за лицето, оригинА. на декларация/удостоверение за човешки права от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, декларация/сертификат за мораториум на смъртното наказание от името на правителството на провинция Пенджаб, Ислямска Република Пакистан, удостоверение/сертификат за реципрочност от името на правителството на Ислямска Република Пакистан, информация за условията в затвор Хафизабад, резюме на дело №103/2017г. по чл. 302/34 от Наказателния кодекс на Пакистан, полицейски участък град Вазирабад, окръг Гуджранвала, първи информационен доклад по дело №103/2017г., отчет по дело №103/2017г., заповед за арест за А. Р. /без право на гаранция/ от 12.05.2017г., обява /съобщение/ за арестуване на обвиняемо лице от 26.05.2017г., заповед за арест/ перманентна/ за А. Р. от 09.07.2019г., меморандуми за изземване по дело №103/2017г. - 3 бр. и схема на местопрестъплението. На 20.06.25г. същите били изпратени от ВКП на Министъра на правосъдието, който установил взаимност по конкретния случай. Официалните документи били върнати на ВКП от Министерство на правосъдието и са приложени към искането до съда от СГП. На 20.06.2025г. на основание чл.14, ал.2 от ЗЕЕЗА и чл.64, ал.2 от НПК А. Р. бил задържан под стража за срок до 72 часа считано от 20.06.2025г. от прокурор при ВКП. На 22.06.2025г. след направено искане по чл.14, ал.4, т.4 ЗЕЕЗА от прокурор при СГП в производство по чл.15 от ЗЕЕЗА е била взета постоянна мярка за неотклонение “Задържане под стража“ с определение по ЧНД №4139/25г. по опис на СГС, като същото е било потвърдено от САС с определение по ВЧНД №800/25г. При така установеното от фактическа страна, настоящият съд намира от правна страна, следното: Екстрадиционното производство е формално производство. В него съдът съобразява нА.це ли са формалните предпоставки по чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за екстрадиция от компетентен орган; нА.це ли са основания за отказ от нейното изпълнение по чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция на исканото лице. Компетентният съдебен орган на замолената държава не може да обсъжда и да извежда, както фактически, така и правни изводи относно основателността и доказаността на фактическите твърдения по така повдигнатото обвинение изложени, както в официалната молба на молещата държава, в която се съдържа искане за екстрадиция на исканото лице, в заповедта му за задържане, а така също и в приложените документи. Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България, което се издирва за участие в образувано срещу него наказателно производство. Молбата за екстрадиция е била издадена от Министерство на вътрешните работи, Правителството на Пакистан, като е била подадена по дипломатически път от Посолството на Ислямска република Пакистан до ВКП, като молбата за екстрадиция е била адресирана до компетентните органи на Република България, а именно до Министерство на правосъдието на Република България, в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. Върховна касационна прокуратура я е препратило на Министерство на правосъдието. След като министъра на правосъдието е установил взаимност по конкретния случай на основание чл.4, ал.2 от ЗЕЕЗА Министерство на правосъдието е върнало молбата в едно с придружаващите документи на ВКП. Впоследствие молбата- искане и материА.те във връзка с изпълнението й са изпратени на СГП, инициирала настоящото съдебно производство пред СГС. Молбата съдържа заповед за задържане на А. Р. описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правна квА.фикация и копие от приложимите законови разпоредби, включително за давността, данни за исканото лице, придружени и от информация, позволяваща установяване на самоличността и гражданството му и документи, удостоверяващи гаранциите по чл. 7, т. 8 по ЗЕЕЗА. Молбата и приложените към нея документи са на езика на молещата държава, като е приложен и превод на български език. В случая формално са нА.це условията, предвидени в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА за допускане на екстрадицията, доколкото наказателното преследване, за целите на което се иска предаване на лицето е за деяние, съставомерно и по българския НК. От даденото в молбата за екстрадиция описание на деянието е видно, че същото се квА.фицира, според наказателния кодекс на издаващата държава като убийство с приложими раздели чл.302/34 /подраздели А, В, С/-умишлено убийство съгласно Пакистанския наказателен кодекс. Видно от приложеният първи информационен доклад по дело №103/2017г. заведено на 06.04.2017г. в полицейски участък в гр.Вазирабад, район Гуджранвала, Ислямска република Пакистан, се касае за убийство с огнестрелно оръжие, което би могло да се квА.фицира като престъпление по чл.116 ал.1 вр. с чл.115 от НК на Република България и като такова е наказуемо с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Следователно деянието, за което лицето се иска с цел провеждане на наказателно производство, съставлява престъпление, както по българския наказателен закон така и по наказателния закон на молещата държава. И в молещата и в издаващата държава за това престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година. Съобразявайки ограниченията на чл.6 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че исканото за предаване лице не е български гражданин, не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и съгласно българското законодателство не е лице, което да е наказателно неотговорно. В съдебно заседание бе допуснато и в последствие отменено определението за допускане на справка от МВР Дирекция „Миграция“ дА. А. Р. е подавал документи за предоставяне на бежански статут като съдът в окончателното си становище е изходил именно, от законовата разпоредба, че предоставеното убежище се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция, съгласно чл.6, ал.3 от ЗЕЕЗА, а с оглед фактите по делото липсват доказателства към датата 20.06.2025г. лицето да е получило право на убежище в Република България. Разглеждайки факултативните основания за отказ от екстрадиция заложени в чл.8 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че съобразявайки териториалния, личния, персоналния и универсалния принцип заложени в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от НК не би могъл да определи, че съответното деяние се явява подсъдно на българския съд. Видно от приложената справка от СГП в Република България не е нА.це висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция като няма и доказателства за това престъпление да е образувано наказателно производство, което да е прекратено. В случая не е нА.це задочна присъда по отношение на А. Р., доколкото същия се иска от Ислямска република Пакистан по образувано наказателно производство за провеждане на наказателно преследване. В случая и престъплението е извършено на територията на молещата държава, при което не е нА.це и предпоставката на чл.8, т.5 от ЗЕЕЗА. Разглеждайки абсолютното основание за отказ от екстрадиция дефинирано в чл.7, т.1 от ЗЕЕЗА съдът преценява, че не би могъл да определи соченото престъпление като политическо. Същото не засяга специфични интереси само на молещата държава доколкото се явява престъпление срещу личността. Извод, че с конкретното престъпление се засяга политическата система или има за цел да и се навреди от исканото лице на същата не може да бъде сторен. В този смисъл представеното от защитата в копие с превод на български език уведомление с № CS/SG/303/2017 от Пакистанско движение за справедливост установяващо, че А. Р. е назначен за председател на Младежкото крило Инсаф на Пакистанското движение за справедливост Инсаф регион Вазирабад на 16.01.2017г. не води до подобен извод. Съдът не цени като доказателствени източници представените от защитата в съдебно заседание в копия и с превод на български език два броя статии. Тези документи съдът не намира за свързани със съществото по делото. Депозираното „Свидетелство за регистрация на брак“ в копие с превод на български език съдът също не цени като годно писмено доказателство. Съображението на съда е, че дори да съществува такъв сключен брак от сестрата на А. Р. от предходна дата на деянието този факт не би могъл да бъде преценяван от състава, доколкото съдът не може да прави никакви изводи по истинността на така събраните доказателства по дело №103/2017г., тъй като това е изцяло извън неговите компетентности в настоящето производство, както бе посочено по-горе. НА.це е в случая и декларация от името на правителството на провинция Пенджаб Ислямска република Пакистан, че престъплението за което се иска А. Р. не е с политически характер, а и характера на самото обвинение не го предполага. Характера на престъплението не го определя и като военно такова. Не са нА.це и данни, от които може да се стори извод, че А. Р. ще бъде съден от извънреден съд, нито че екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство или етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения. В същата декларация/удостоверение за човешки права дадена от компетентните пакистански власти се потвърждава, че искането за предаване не е с цел наказателно преследване или наказание заради неговата раса, религия, националност или политически убеждения, като са дадени гаранции, че същият няма да бъде подложен на съдебно преследване, осъден или задържан за престъпления извършени преди неговото предаване, като в този смисъл принципа на особеността закрепен в чл. 61 от ЗЕЕЗА е гарантирано, че ще бъде спазен. Съдът не намира и основание за извод, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от посочените по-горе основания. За съответното престъпление, за което се иска предаването на А. Р. не е изтекла давността за преследване съгласно законодателството на Република България, доколкото същото според твърдението на пакистанските власти е било осъществено през 2017г., а според молбата за екстрадиция подадена от пакистанските власти за соченото престъпление няма срок за давностно преследване в искащата държава. В Република България за същото престъпление не е нА.це влязла в сила присъда видно от приложеното свидетелство за съдимост. Всичко посочено дотук води до правния извод, че описаните абсолютни предпоставки в закона в чл.7 т.1, т.2, т.3, т.4, т.6 и т.7 на ЗЕЕЗА не са нА.це. Предвидената предпоставка в чл.7, т.8 от ЗЕЕЗА регламентира, че съдът е задължен да постанови отказ от екстрадиция, ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго. Видно от молбата за екстрадиция престъплението по чл.302 /А, Б/ се наказва със смъртно наказание или доживотен затвор, а престъплението по чл.302 /С/ се наказва с лишаване от свобода за срок до двадесет и пет години, в случай, че наказанието „кисас“ не е приложимо според предписанията на Исляма. В случая правителството на Пенджаб, Ислямска република Пакистан е удостоверило с декларация/сертификат за мораториум върху смъртното наказание, че ако съдът постанови смъртно наказание /каквото се предвижда за съответното престъпление/ за чието наказателно преследване се иска А. Р. наказанието няма да бъде изпълнено от изпълнителната власт на провинциалното правителство съгласно чл.401 от НПК на Пакистан, освен с предварителното съгласие на Република България. В Ислямска република Пакистан е нА.це мораториум на смъртното наказание като федералното правителство е забранило смъртните наказания в Пакистан до приемането на допълнително законодателство по въпроса. В приложената декларация/сертификат е посочен и цитиран чл.401 от НПК на Ислямска република Пакистан даващ право на провинциалните и федералните правителства да прекратяват или смекчават наказания като отложат тяхното изпълнение или ги отменят изцяло или частично. Установява се, че провинциалното правителство няма право да отлага или отменя изцяло или частично наказание, наложено на нарушител съгласно глава 16 от НК на Пакистан, ако престъплението е извършено от него на основание или претекст на „каро кари“ и „сия кари“ /убийства за чест/ или други подобни практики или обичаи. В случая обаче в декларацията/сертификат е декларирано от компетентните власти на Ислямска република Пакистан, че всяко от престъпленията, за които се търси екстрадицията на А. Р. не е престъпление извършено на основание „каро кари“ и „сия кари“ /убийства за чест/ или други подобни практики или обичаи. В настоящия случай и съпоставяйки сочените гаранции с приетия писмен доклад от МнВнР дирекция „Права на човека“ и закрепената информация в него съдът намира дадените гаранции за достатъчни, с оглед факта, че при представянето на последните два доклада съгласно чл.4 от Международния пакт за граждански и политически права, пред Комитета по правата на човека на ООН в Женева на 30.01.2023г. и 17/18.10.2024г. от правителствените представители на Ислямска република Пакистан е било декларирано, че след м.декември 2019г. в страната не са били изпълнявани екзекуции. Съдът е длъжен да откаже екстрадиция и при нА.чие на предпоставките по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, а именно ако констатира, че има опасност лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. Основният въпрос е дА., ако лицето бъде предадено на Ислямска република Пакистан, то няма да бъде подложено на отношения, несъвместими с изискванията на чл. 3 и чл. 6 ЕКПЧОС, по която конвенция Република България е страна. Съдът проверява не само нА.чието на гаранции от молещата държава, но и тяхната надеждност относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧОС, така както те се тълкуват в практиката на ЕСПЧ, СЕС и на националните съдилища. Гаранции от Ислямска република Пакистан в тази връзка са дадени. Твърди се, че след екстрадицията на А. Р. и предаването му на пакистанските власти ще бъде задържан в Окръжен затвор Хафизабад. Според приложената към молбата за екстрадиция информация за условията в затвор Хафизабад същият е с капацитет от 1000 затворника и настоящ брой от 860 затворника, с максимален капацитет от 3 затворника в килия с размер 12х10 или 14х10, като се сочи, че в момента няма проблем с пренаселване на затворниците и са нА.чни денонощни медицински заведения. В предоставената декларация/сертификат за човешки права от пакистанските компетентни власти се сочи, че на същия ще бъдат предоставени основни права като задържано лице в съответствие с Конституцията на Ислямска република Пакистан, право на справедливо съдебно производство, адекватна сигурност след неговата екстрадиция съобразно законовите разпоредби, както и че няма да бъде прехвърлян в други затворнически заведения, освен при форсмажорни обстоятелства и във всеки случай при уведомяване на Министерство на правосъдието на Република България. В приетия в съдебно заседание от съда доклад от МнВнР Дирекция „Права на човека“ се посочва, че в посочения по- горе периодичен доклад на Ислямска република Пакистан съгласно чл.4 от Международния пакт за граждански и политически права /по който пакт Пакистан е страна/ се признава от държавните власти проблема с пренаселеността на затворите, който е ограничен главно в Пенджаб. Сочения затвор в Хафизабад се намира именно в провинция Пенджаб. Член на комитета по правата на човека на ООН е посочил, че през януари 2024г. затворите в тази страна са били заети 152.2 %, а някой от тях са били заети на 200%. Ислямска република Пакистан е ратифицирала Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, но не е подписала Факултативния протокол към нея предвиждащ Национален превантивен механизъм и съответно посещения на Подкомитета в местата за лишаване от свобода под юрисдикцията на държавите-страни по протокола за осъществяване на контрол. След първоначалния доклад на Пакистан за изпълнение на въпросната Конвенция в Комитета против изтезанията на ООН в Женева от 04/05.05.2017г. Комитета е изразил загриженост от честото прилагане на оковаване във вериги по отношение на лишените от свобода лица. В този смисъл при липсата на Национален превантивен механизъм в молещата държавата и посещения на Подкомитета против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание извод за обективни наблюдения за спазване на въпросната конвенция не може да се дефинира. В доклада на МнВнР Дирекция „Права на човека“ се цитира и Доклад за практиките в областта на правата на човека в Пакистан изготвен от Държавния Департамент на САЩ. Според последният доклад условията в местата за лишаване от свобода в Ислямска република Пакистан са дефинирани като „изключително лоши“ и отново се твърди, че пренаселеността е сериозен проблем, както и че не е нА.це адекватна медицинска грижа и хранене, което води до хронични здравословни проблеми за лишените от свобода. Твърди се, че контролът на вътрешната температура, канА.зацията, вентилацията, осветлението и достъпът до питейна вода са незадоволителни, както и че е нА.це широко разпространена дискриминация срещу затворниците на основание на техния социално-икономически статус. В този смисъл в страната съществувА. и се прилагА. правила за затворите от 1978 г. класифициращи затворниците във висша, обикновена и политическа класа, което определяло качеството на тяхното третиране и услугите, които получавА., като трайно установена практика е лица които са били осъдени на смърт, да бъдат държани в изолатори за продължителни периоди. Според МнВнР Дирекция „Права на човека„ НА.чната информация за системно нарушаване на правата на човека и лошите условия в местата за лишаване от свобода позволяват да бъде направен извод, че в конкретната държава не се изпълняват и не се предприемат усилия за прилагане на минималните стандартни правила на ООН за третиране на затворниците известни като правилата на Нелсън Мандела. Съобразявайки посоченото по-горе настоящия състав прецени, че дадените от молещата държава гаранции с оглед на сериозните затруднения на централните пакистански власти да наложат спазването на стандартите за защита на правата на човека в местата за лишаване от свобода, съответно и препятствията в ефективността на международните механизми за наблюдение за възможността за ненарушаване на чл. 3 и чл.6 от Конвенцията в случая с екстрадирането на А. Р. са поставени под съмнение. ЕСПЧ в решения по делото Soering срещу Великобритания и делото Salah Sheekh срещу Холандия е приела, че ще нА.це нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ, ако страна по Конвенцията предаде на друга държава лице “когато има достатъчно основания да се смята, че въпросното лице е изложено на реален риск от изтезания или нечовешко или унизително отношение, или наказание в държавата поискала екстрадиция.“ Разглеждайки предвидимите последици от препращането на лицето към страната по местоназначението следва да се държи сметка за общата ситуация в страната и специфичните обстоятелства в случая на лицето. Връщайки се отново към доклада на МнВнР /който като доказателствен източник съдът кредитира изцяло/ съдът ще посочи, че видно от него представителите на Ислямска република Пакистан ежегодно гласуват против при гласуване на резолюция в Общото събрание на ООН за „Премахване на смъртното наказание“ като съответно не са и подписА. и Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, приет с цел премахване на смъртното наказание. Съответно е констатирано в доклада, че 73% от затворниците в Ислямска република Пакистан са очаквА. присъди по техните дела т.е в случая не е бил постановен краен съдебен акт. Към м.октомври 2024г. броят на лицата осъдени на смърт в страната е бил 3219 души като това е декларирано от делегацията на Ислямска република Пакистан при представяне на втория периодичен доклад съгласно чл.4 от Международния пакт за граждански и политически права пред Комитета по права на човека на ООН в Женева на 17/18.10.2024г. СЕС в своята практика също е разисквал нА.чието на опасност с оглед условията в местата за лишаване от свобода лицето да бъде подложено на нечовешко и унизително отношение като основание за отказ от предаване в Решения по дела С-404/15, С-659/15, С-220/18. В този смисъл е и националната практика инкорпорирана в Решение по ВНЧД №198/24г. на САС, ВНЧД№907/24г. на САС, Решение по ВНЧД№1088/22г. на САС, Решение по ВНЧД№207/22г. на АС-Бургас и последователно възприемаща позицията, че при нА.чие на реален риск лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право, а именно изискванията на чл.3 и чл.6 от ЕКЗПЧ следва да бъде постановен отказ от екстрадиция. Такова е и становището на настоящия съдебен състав, а именно че в случая е нА.це реален риск при постановяване на екстрадиция на А. Р. в Ислямска република Пакистан да се осъществят предвидените хипотези в чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото няма да бъдат спазени изискванията на ЕКПЧОС. Доколкото съдът констатира, че е нА.це абсолютно основание за отказ от изпълнение на молбата за екстрадиция, а именно предпоставката по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА не намира за нужно да обосновава предпоставките по чл.18 от ЗЕЕЗА, макар от материА.те по делото да е видно, че по отношение на А. Р. е нА.це висящо наказателно производство, а именно ДП №34/2025г. по опис на ГПУ-София за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК. Мотивиран от горните съображения, състава на съда прие, че в случая са нА.це законовите предпоставки по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА да се откаже уважаване на молба за екстрадиция издадена от Министерство на вътрешните работи на Ислямска република Пакистан въз основа на Национална заповед за арест издадена на 09.07.2019г. от Допълнителен окръжен и сесийен съдия във Вазирабад, район Гуджранвала, Ислямска република Пакистан Distt.Sessions Judge Wazirabad по дело №103/2017г. заведено на 06.04.2017г. в полицейски участък в гр.Вазирабад, район Гуджранвала, Ислямска република Пакистан във връзка с наказателно преследване на А. Р., роден на ••••••••• в Пакистан, пакистанец, гражданин на Ислямска република Пакистан, с национален удостоверителен номер /NIC/ ••••••••••, с ЛНЧ •••••••••, за престъпление по чл.302/34 /убийство с огнестрелно оръжие/ от Пакистанския наказателен кодекс, както и отмени и взетата на основание чл.15 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „Задържане под стража„ по отношение на исканото лице. Така мотивиран съдът постанови решението си. Председател: ……………. Членове: 1.…………... 2..................