Решение № 136 от 17.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 239/2025 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 8/02.05.2025г., постановена по НОХД № 381/23 г. на Окръжен съд Разград, с която подс. А. К. А. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354 а ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, при особено мнение на съдията-докладчик за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 343 б ал. 3 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК. Съдът възложил на подсъдимия направените разноски по делото. С определение № 81/20.06.2025г. на основание чл. 306 от НПК съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора и жалба от защитник на подсъдимия - адв. Н. И.. В протеста прокурорът моли за отмяна на присъдата в оправдателните й части и осъждане на подсъдимия по първоначалните обвинения по чл. 343 б ал. 3 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК и изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание по чл. 354 а ал. 1 от НК на шест години. В представеното допълнително изложение прокурорът сочи, че липсват две отделни обвинения по чл. 354 а ал. 1 от НК, за да се прилага чл. 23 ал. 1 от НК. Аргументира искането си за увеличаване на наложеното наказание с наличието на неотчетени отегчаващи обстоятелства и неправилно отчетени от съда смекчаващи. След запознаване с мотивите на съда, прокурорът изразява съгласието си с оправдаването на подсъдимия по чл. 343 б ал. 3 от НК, но не оттегля протеста. На следващо място, не споделя тезата на съда за малозначителност по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК по отношение на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК за държане на 12 патрона, като намира, че всеки неразрешен патрон е опасен. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и по това обвинение с налагане на минимално наказание лишаване от свобода. В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и намира за основателни исканията за увеличаване на наказанието на подсъдимия по чл. 354 а ал. 1 от НК и осъждането му за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК. Счита, че неправилно с определението си по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът е върнал на подсъдимия семена, за които е установено, че съдържат канабис, които следва да бъдат отнети и унищожени. Прокурорът намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и обсъжда отделните възражения за оценката на доказателствата по делото.

Във въззивната жалба защитникът счита присъдата в осъдителната част за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като неправилно е приложен материалния закон, в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, по което е бил осъден. В пренията пред въззивната инстанция адв. И. поддържа жалбата, коментира редица действия в ДП и съдебното производство, които счита за съществено опорочени. По отношение на оправдаването на подсъдимия по възведените обвинения по реда на чл.343б, ал.3 и по чл.339, ал.1 от НК, защитата преценява постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Подсъдимият дава обяснения в проведеното въззивно следствие, като не признава вината си по обвинението. В личната си защита подчертава, че не е употребявал наркотични вещества, протоколите за претърсване били съставени с фиктивно участие на поемните лица, че правата му са нарушени, като са разпитани свидетели, уличили се в престъпление, без да им е назначен защитник, и които са подписвали готови показания. В последната си дума подс. А. моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на въззивната инстанция след запознаване с материалите по делото, провеждане на въззивно съдебно следствие и в резултат на задълбочена проверка служебно и по възраженията на страните, счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като съдът на основание чл. 372, ал. 3 от НПК одобрил изразеното съгласие на защитата и подсъдимия да не се провежда разпит на свидетелите Д.Р.Б., П.Р.С., О.Р.З. и вещото лице С.К., и при постановяване на присъдата се ползвал непосредствено от съдържанието на протоколите за разпит на посочените свидетели и заключението на оценителната експертиза от ДП. В хода на съдебното следствие били събрани и множество други доказателства, по които съдът изградил изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка.

Предвид възраженията на защитата, на първо място, съставът дължи да провери допуснати ли са били в хода на първоинстанционното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

Посочва се от защитника, че в изготвените мотиви при подписана присъда с особено мнение съдията докладчик е променил становището и е застъпил свое собствено мнение, различно от това, което е обективирал в първоинстанционната присъда, като е приел, че наложеното от състава наказание по чл. 354 а ал. 1 от НК е справедливо. Проверката не установи такова противоречие в позицията на председателя на състава и докладчик по делото. В частта на обосноваване на наказанието, мотивите към присъдата отразяват волята на решаващия съд, като общ състав. Макар и да не е конкретизирано изрично, че такава е волята на мнозинството от състава, а именно на съдебните заседатели, приложеното към мотивите особено мнение на председателя и докладчик по делото, позволява да се изясни неговата позиция. В мотивите на особеното мнение е посочено, че за разлика от мнозинството, предвид неголямото количество на прекурсорите и наличните характеристични данни за подсъдимия, следва да се наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона - 3 години лишаване от свобода и глоба в минималния размер - 20 000 лв. По отношение държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, докладчикът се присъединява към мнението на мнозинството и намира, че съответно на извършеното и е необходимо и достатъчно за поправянето на подсъдимия е наказание малко над минималния размер - 3 години лишаване от свобода и глоба в минималния размер - 5 000 лв. В заключение, и без да се отклони от вписаното в присъдата особено мнение относно размерът и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в мотивите си към него докладчикът счел, че подс. А. следва да бъде осъден и да изтърпи най-тежкото от определените наказания, а именно - лишаване от свобода в размер на 3 години и глоба в размер на 20 000 лв. и на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 5 години. Твърдяното от защитата на подсъдимия противоречие в позицията на докладчика не е установено.

Като процесуално нарушение защитата сочи, че по делото не е даден ход на съдебното следствие. Съставът установи, че в с.з. от 18.01.2024г. след приключване на разпоредителното заседание, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК – съкратено съдебно следствие (л. 71 от т. 1 на НОХД № 381/2023г. на РОС), протекла процедура по чл. 371 т. 1 от НПК и с определение по чл. 372 ал. 3 от НПК съдът одобрил съгласие за частично приобщаване на свидетелски показания и експертно заключение от ДП. Без да е прочетено изрично определение за даване ход на съдебното следствие, съдът е докладвал делото, дал възможност на прокурора да докладва обвинението, и извършил други действия, относими към стадия на съдебното следствие. В следващото с.з. от 28.02.2024г. (л. 108 от т. 1 на НОХД № 381/2023г. на РОС), съдът, отново без да е даден ход на съдебното следствие, за втори път докладвал делото и дал възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по обвинението, след което пристъпил към другите действия, отразени в съдебния протокол. Според състава на въззивната инстанция, пропускът да се даде ход на съдебното следствие със самостоятелно определение, при спазване на поредността на действията, изискуеми по НПК и относими към този етап, не може да бъде счетен за съществено процесуално нарушение. Видно е, че съдът е водил именно съдебно следствие, като е събирал и проверявал доказателства в присъствие и при активно участие на страните по делото, без формалният пропуск да произнесе определение и да обяви началото му, да е ограничил и/или засегнал правата на която и да е от тях.

Служебната проверка на въззивната инстанция установи, че и в двете с.з. от 18.01. и 28.02.2024г. при своя доклад по делото РОС е пропуснал да докладва обвинението срещу подсъдимия за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, доколкото съдебните протоколи не са оспорени и съдържанието им следва да се приема като отразяващо действително проведените съдебни действия. Този пропуск, според състава, също не е съществен, тъй като и в двете заседания представителят на първоинстанционната прокуратура е изложил обстоятелствата по обвинителния акт, включително и по това обвинение. С оглед на това, подс. А. и неговият защитник не са били затруднени да разберат в какво е обвинен от прокурора подсъдимия, както и да организират и изложат съответна защитна позиция. В крайния си съдебен акт първата инстанция се е произнесла и по това обвинение, изложени са и съответни мотиви, които са предмет на коментар в протеста и пренията на страните пред въззивната инстанция.

Като не установи допуснати от първоинстанционния съд отстраними съществени процесуални нарушения, с оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК и след провеждане на въззивно съдебно следствие, съставът намери за установени следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият А. К. А. е български гражданин, роден на 17.05.1980 г. в гр. Разград. Има регистриран постоянен адрес в гр. Разград и живее в гр. Разград, с висше образование, специалност „право“, не е женен, осъждан към момента на въззивното производство. Подс. А. притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено на 10.04.2019 г. и валидно до 10.04.2029 г., бил правоспособен водач от 1998 г., наказван с административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. На подс. А. не били издавани разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и да произвежда, преработва, придобива или държи наркотични вещества или техни аналози. Към м.09.2022г. подсъдимият живеел в апартамент, собственост на родителите му, в гр. Разград, на бул. „Васил Левски“ №31, вх. А, ет. 1, ап. 1. Притежавал друго жилище, в което живеели родителите му. Подсъдимият получавал пенсия поради инвалидност. В периода 2015 г. - 2020 г. А. работел в „Логис транс“ ЕООД, „Нев транс“ ЕООД и „Стагира“ ЕООД, към момента на въззивното производство по негови данни работи в Областна администрация Разград.

През 2022 г. в РУ МВР Разград се получила информация, че подсъдимият А. К. А. разпространява наркотици. Било предприето наблюдение над подсъдимия и приложени СРС. По приложения в периода 04.05.-06.10.2022г. способ „подслушване“ били изготвени ВДС звукозаписи на 16 разговора, последният от които от 11.08.2022г. Проверявана била оперативна информация, че подсъдимият продавал, давал, подарявал различни наркотични вещества, както и държал прекурсори и съоръжения за изготвяне на такива.

На 01.09.2022 г. в сектор „КП“ МВР Разград постъпила нова информация, че подс. А. държи наркотични вещества. Било предприето установяването му от полицейски екип, в който участвал свид. М. Т.. В следобедните часове подсъдимият бил забелязан да пътува сам с управляван от него лек автомобил „СЕАТ“ с рег. №РР 8434 ВН, собственост на негов познат - Левенд Мимишев. Когато преминавал през с. Манастирско, в посока гр. Разград, служителите на МВР, предприели действия, за да го спрат. Тъй като движението било натоварено, около 16.10ч., водачът на полицейски автомобил свид. Я.Д., в който бил и свид. М. Т., приближил служебния л.а. към този на подсъдимия. Подс. А. спрял автомобила. Свид. М. Т. незабавно слязъл от полицейския автомобил и се приближил към вратата на л.а., управляван от подсъдимия. Подс. А. бил запитан дали има незаконно държани вещества, при което той посочил седалката на пътника до себе си. Свид. М. Т. информирал дежурния при МВР за необходимостта от екип на КАТ за тестване на водача и разследващ полицай, който да извърши претърсване в автомобила. Подсъдимият бил изведен от автомобила, който управлявал, и отведен да изчака пристигането на екипите в помещение, което се намирало в близост. Местопроизшествието било запазено от служителите на МВР – униформени и цивилни. Сред служителите, присъствали на място в различни интервали от време, били свид. Я.Я. – младши разузнавач, Д.Д. – началник сектор „КП“, Н.Н. – инспектор в сектор „КП“, свид. Я.Д. - от сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към МВР-Разград.

Докато чакали пристигането на екипите на КАТ и разследващия полицай, свид. Я. донесъл вода за колегите си, предложил и на подс. А. и му дал шише с вода.

В периода 17ч – 18.03ч. разследващият полицай в присъствието на подсъдимия, експерт при НТЛ МВР Разград и поемните лица свидетелите О.О. и Р. М., извършил претърсване и изземване на л.а. „СЕАТ“ с рег. №РР 8434 ВН, дало начало на ДП. Запитан дали има вещества, забранени от закона, подсъдимият посочил на предна пасажерска седалка малка кожена чантичка, в задната част на която бил намерен прозрачен джъмпер, с полиетиленов плик с бяло кристалообразно вещество, което при полеви тест, реагирало положително на метамфетамин, и полиетиленов плик с бяла бучка, която при полеви тест, реагирало положително на кокаин. В предна маст на скоростния лост била намерена ел. везна с надпис „BL scale“ със следи от бяло прахообразно вещество; на пасажерската седалка бил намерен телефон, черен на цвят на гърба, на който има надпис „iphone“, с имей № - 355313083522993 (телефон 1), а между двете предни седалки и телефон, черен на цвят на гърба, с имей № - 356393108083139. Описаните вещи били иззети. Видно от съставения протокол от 01.09.2022 г., подсъдимият вписал в протокола: „Намерените вещества са мои. Телефон по протокол №1 не е мой.“. Бил изготвен фотоалбум със снимките от претърсването и изземването.

В 17.17ч. свид. Й. Й., младши автоконтрольор към Пътна полиция МВР Разград, извършил проверка за употреба на наркотични вещества на подс. А. с техническо средство Drugtest 5000, № ARNJ-0010, при което електронната скала на устройството отчела положителен резултат за употреба на кокаин и метафетамин. Свид. Й. издал талон за медицинско изследване 083686 и съставил на подс. А. акт cep.GA 685989 за установяване на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, подписан от подсъдимия без възражения. Впоследствие със Заповед №22-1075-000308, връчена на 02.09.2022 г., на подс. А. била наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца.

Подсъдимият А. поискал да даде кръв и урина за изследване.

Служителите на МВР го отвели в МБАЛ - Разград. Бил съставен протокол от 01.09.2022г. в 18, 30 ч., подписан и от подсъдимия, в който е отразено, че по въпросите на лекаря подс. А. е съобщил, че е употребил кокаин и амфетамин, по повод заболяване кокаин, не по медицинско предписание.

В периода от 19ч. до 21.07ч. разследващ полицай с участието на подсъдимия, експерт в НТЛ, инспектор КОС МВР Разград и поемните лица свидетелите Ю.И. и А.К., извършил претърсване и изземване в апартамент, в който живеел подсъдимият А., в гр. Разград, на бул. „Васил Левски“ №31, вх.А, ап.1. В жилището имало и други полицейски служители, които подпомагали разследващия полицай при претърсването на помещенията. Бащата на подсъдимия – свид. К. А. не бил допуснат в апартамента и изчаквал в коридора на сградата. В хода на действието били иззети следните вещи: от терасата - найлонова торбичка на бял и червен цвят с намираща се в нея зелена тревиста маса; 4 броя пластмасови бутилки с надписи: „Етилов алкохол“, „Ацетон“, „Сок Березовий“, „Na ОН Натриев хлорид“, пълни със прозрачно съдържание; от хола, от ниша под дивана - автомат „Калашников“ с номер КГ293460-обезопасен, без протокол за обезопасяване; поставен на скрин стъклен прибор, наподобяващ колба; оранжева на цвят и малка хартия с кристалообразно вещество върху нея; от спалня – върху дървен шкаф с телевизор, пластмасова кутийка с изображение върху капака - 3 броя момичета, с 3 броя сгънати поотделно, бели на цвят, малки парчета хартия и един брой сгъната разноцветна хартия, заедно с нагъната във формата на тръбичка банкнота с номинал от 10 леи; до телевизора - метална кутия, черна на цвят, в която има: 18 броя банкноти с номинал 50 евро и 30 броя банкноти с номинал 50 лева и пластмасова кутия, синя на цвят, с надпис върху капака „Vavieno“ в която има 9 броя банкноти по 50 лева и 25 броя банкноти с номинал по 50 лева сгънати през средата и вързани с оранжев ластик, и тефтер с надписи „ОК“, черно-червен на цвят и 8 броя листи с написани текст и формули по тях; от бюро - мобилен телефон с надпис „Самсунг“, черен на цвят с ИМЕЙ № 359038087632086/01; от шкаф - метална кутия, черна на цвят, с надпис на капака „STR“, в която има 9 броя боеприпаси от калибър 7, 62х 39 мм., 2 броя боеприпаси с калибър 7, 62 х 25 мм. и един брой от калибър 9x18 мм, брой гилза от калибър 38 специал; от кухнята – от плота - електронна везна с № 0280704005020280, с прозрачен бял капак; метална капачка с алуминиево фолио в него с вещество-черно на цвят; от масата - картонена кутия в която се намериха 5 броя картончета, с преобладаващ розов цвят, с прикрепени върху тях семена с надпис „Canabis“, „Royal Queen Swis“ и част от картонче, наподобяващо блистер с две семена в него; върху хладилника - гриндер - сив на цвят, със следи в него от зелена тревиста маса; метална кутия с прозрачен полиетиленов плик с общо тегло - 12, 75 грама; зад металната кутия – жълта картонена кутия с прозрачен полиетиленов плик, съдържащ прахообразно вещество с общо тегло 46, 75г. За процесуалното действие бил съставен протокол, подписан от подсъдимия, който отразил и обяснения за част от иззетите вещи – че е закупил автомата от битака, че парите са печалби от казино и пенсия, получавана с пълномощно, и че едното прахообразно вещество е кофеин, който ползва.

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза №Е-062/26.03.23 г. на ВМА, МБАЛ – Варна, в предоставената за изследване кръвна проба от А. К. А. не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити, а в пробата урина се открива наличие на амфетамин и метамфетамин, доказано по надлежния ред посредством газхроматографски анализ. Прието е за доказано състояние след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин от категория „високорискови“. Вещото лице потвърдило заключението в съдебно заседание и дало подробни разяснения, вкл. и относно метаболизмът, представляващ дълъг процес, като последните екстракти, изхвърляни от тялото, минават през урината.

Видно от заключението по назначената на ДП балистична експертиза и допълнителната от съдебното производство, иззетите от жилището, обитавано от подсъдимия, боеприпаси представляват: 9 бр. патрони, кал.7, 62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини и автомати кал. 7, 62x39 мм. с различни производители, съответно “SeHer&Bellot”, „Климовск“ Русия от 1975 г., Унгария - 1983 г., “Prvi Partizan”, Сърбия и Унгария, през 1983 г.; 2 бр. патрони кал. 7, 62 х 25 мм. „Токарев“, предназначени за стрелба с пистолети картечни пистолети кал. 7, 62 х 25 мм, произведени в България през 1950 г., патрон кал.

9 х 18 мм, предназначен за стрелба с пистолети картечни пистолети кал. 9 х 18 мм, произведени в България през 2000 г. и са годни за употреба по предназначение, и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Иззета е и гилза кал.38 „Special“, предназначена за стрелба с револвери.

Видно от заключението по назначената на ДП физико-химична експертиза, в иззетите от дома на подс. А. пластмасови бутилки се установява, съответно: етанол (безцветна течност обем 360мл, нето тегло 279, 60 г), ацетон (безцветна течност с обем 250 мл, нето тегло 182, 38 г), толуол/толуен (жълтеникова бистра течност с обем 800мл., нето тегло 674, 34г), натриева основа (бяло вещество на люспи с нето тегло 770, 09г). Ацетонът и толуол/толуенът са поставени са поставени под контрол на ЗКНВП в Категория 3. По иззетата от кухненския плот метална капачка с алуминиево фолио в него с вещество - черно на цвят, с нето тегло 2, 58 г, експертът е доказал наличие на ефедрин, като посочил и че в НИК не се провеждат анализи за определяне на съдържание на ефедрин/ псевдоефедрин. Ефедринът/псевдоефедринът е поставен под контрол съгласно чл.1 ЗКНВП, Категория І. Съгласно разясненията на вещото лице, толуолът играе ролята на разтворител, т.е. на среда, в която протича реакцията на синтез, натриевата основа се използва в етапите на подготовка на прекурсора, т.е. за извличането на ефедрина от таблетки, ако е бил налице такъв етап, както и за извличане на получения краен продукт метамфетамин от реакционната среда, в която е получен. Ацетонът се използва в етапите на т.нар. изсолване, което означава някакво наркотично вещество, от базовата му форма, която е маслоподобно вещество, с участието на някаква киселина и конкретно ацетон, да се превърне в солева форма, т.е. в твърдо кристално вещество, какъвто етап може да се проведе и при изсолване на кокаин.

В иззетите от л.а. и жилището на подс. А., веществени доказателства се установява наличие на кокаин, метамфетамин и суха растителна маса, която съдържа канабиноиди, включително и тетра хидроканабинол /активни компоненти в състав на растения от рода на конопа /марихуана/, както следва:

Веществото от иззетия от прозрачен джъмпер от предна пасажерска седалка на л.а. полиетиленов плик с бяла бучка, и намереното в сгънато пакетче от кутия с изображения на момичета от шкаф в спалнята на жилището, представлява бяло вещество на прах, с общо нетно тегло 11, 15гр., като веществата са сходни по външен вид, доказания качествен и количествен анализ, и в тях се доказва наличие на кокаин с определено съдържание на активен компонент кокаин в тях 68, 4 % тегл. Следи от кокаин са открити и по нагъната във формата на тръбичка банкнота с номинал от 10 леи, иззета от спалнята от същата кутийка с изображение върху капака на момичета.

Веществото от полиетиленов плик с бяло кристалообразно вещество, иззето от джъмпер от пасажерската седалка на л.а., и иззетото от оранжева на цвят малка хартия с кристалоообразно вещество върху нея от скрин от хола на жилището, и от трите пакетчета в кутия с изображение на момичета, иззета от шкаф в спалнята на жилището на подсъдимия, представлява бяло кристално вещество, с общо тегло 7, 39гр., доказано като наличие на метамфетамин, със съдържание на активния компонент 80, 2% тегл.

В найлонова торбичка с бял и червен цвят, иззета от стелаж на терасата на жилището, с намираща се в нея зелена тревиста маса, е доказано, че сухата растителна маса е с нетно тегло 7, 53гр., съдържа канабиноиди, включително и тетра хидраканабинол /активни компоненти в състав на растения от рода на конопа /марихуана/. Количественият анализ доказал, че процентното съдържание на активния компонент тетрахидраканабинол в обекта е 15, 3 % тегл.

В двете кутии, иззети от кухнята върху хладилника са установени бяло вещество на прах с нето тегло 9, 59 г, доказано наличие на манитол, и бяло вещество на прах с нето тегло 48, 42гр., доказано наличие на кофеин.

В кутия със семена, с общо тегло 0, 20гр. било доказано наличие на канабиноиди - вещества участващи в химически състав на конопените растения, поради което на база химическия състав, семената се идентифицират, като такива от конопено растение.

Метамфетаминът, кокаинът, марихуаната и тетрахидроканабинолът са поставени под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и са включени в Списък 1 на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

В хода на ДП била назначена и оценителна експертиза, която представила стойностите на веществата, иззети от подс. А., а именно: ацетон - 250 мл /нето тегло 182, 38 г/ на стойност 1, 65 лева; толуол/толуен 0, 800 л /нето тегло 674, 34 г/, на стойност 5, 04 лева, ефедрин с нето тегло 2, 58 гр. на стойност 80, 00 лева, на обща стойност - 86, 69 лева; както и на наркотични вещества - 11, 15 гр. кокаин определеното съдържание на активния компонент кокаин е 68, 4 % тегл. на стойност 2453, 00 лв., метамфетамин - 7, 39 гр. определеното съдържание на активния компонент метамфетамин е 80, 3 % тегл. на стойност 184, 75 лв., марихуана - 7, 53 гр. видно от количествения анализ активният компонент тетрахидроканабинол е 15, 3 % тегл. на стойност 45, 18 лв., на обща стойност 2682, 93 лева. Заключението било прието от страните и съда по реда на чл. 371 т. 1 от НПК.

В хода на с.з. била назначена СПЕ, която да установи дали поемното лице И., взело участие в претърсването и изземването от жилището на подсъдимия е било в състояние да възприема фактите и обстоятелствата и да дава достоверни показания. Видно от заключението на вещото лице, И. страда от параноидна шизофрения, представляващо продължително разстройство на съзнанието. Към 08.05.2024г., когато е бил прегледан, и с най-голяма вероятност към 01.09.2022г., е бил в медикаментозна ремисия. При отчитане на степента на промяна на личността и сложността на действията, на които е бил свидетел, на 01.09.2022г. е бил в състояние да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания за тях.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Б., С. и З., приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, показанията на свид. М. от ДП, приобщени по чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК, и частично от с.з.; на свид. К. и Х. - приобщени по чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК и частично от с.з.; свид. Й., Я., Н., Д., Д., И., К., О. и М.; частично от показанията на бащата на подсъдимия – свид. К. А.; частично от обясненията на подс. А. и приобщените от ДП на основание чл. 279, ал.2, вр. ал. 1 т.3 от НПК; писмените доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, за оглед на ВД; протокол за ВДС по приложени СРС; веществените доказателства; писмените доказателства – АУАН, протокол за вземане на кръвна проба, декларации, справки, документи за движението на ВД, за разрешителни, за здравословното състояние на И., за трудови договори и здравословно състояние на подс. А., копия от присъда, мотиви и решение на въззивната инстанция, и др.; интерпретирани от изготвените по делото експертни заключения, които в съвкупността си формират взаимнодопълваща се и безпротиворечива съвкупност.

При анализа на доказателствените средства в мотивите към първоинстанционната присъда са изложени подробни и логични съображения, споделени и от въззивната инстанция, с изключение на кредитирането на показанията на свид. М. Т., както и цялостното изключване на обясненията на подсъдимия и материалите по приложените СРС. В допълнение, съставът счита за необходимо да посочи следното:

За установяване на релевантните по делото факти и доказателства е дължима проверка както на източниците сами за себе си, така и в съпоставка с останалите. Нито едно от доказателствените средства не може да има предварително определена сила и стойност спрямо останалите. Поради това недопустимо е да се твърди, че на показанията на полицейските служители се придава по-голяма тежест от тези, депозирани от наркозависими лица. Но видно и за настоящия състав на съда е, че показанията от с.з. на свид. К., Х. и М., както и тези на бащата на подсъдимия свид. К. А. и поемното лице свид. М. са в зависимост и относителен синхрон със защитната теза на подс. А., каквито не се установяват за свид. Б., С., З.. Непълноценно би било изпълнението на задължението за проверка на доказателствата по делото ако вниманието се насочи единствено към отделен факт с контролно значение, например колко полицейски коли имало в с. Манастирско, колко служители на полицията имало в жилището на подсъдимия и колко крушки са му разопаковали, карал ли е автомобил и къде в дните преди да бъде спрян, и т.н., за сметка на проследяването на връзките и взаимообусловеността между релевантните факти. Подобно фокусиране, респ. разсейване от същинските факти и обстоятелства, би осуетило изследването на предмета на доказване по делото.

Като друг общ извод, предшестващ детайлния доказателствен анализ, въззивната инстанция следва да подчертае, че отричането без логика и аргументи, претендирането на пропуски и всяването на внушения, характерни за личната защита на подсъдимия, сами за себе си, не могат да опровергаят обективни данни по делото, без значение колко пъти са повтарят и модифицират. Така например, грешката на разследващия при изготвяне на преписа на протокола за претърсване и изземване на л. 7 от ДП да впише като място на провеждане гр. Разград, по никакъв начин не може да доведе до извод, че е налице съществен порок в протокола за това действие, най-малкото защото в оригинала на л. 3 е посочено, че действието се извършва в с. Манастирско. Израз на подобна интерпретация е обобщението, че свид. К. била поверила детето си 6 часа на полицейски служител, за да бъде разпитвана пред съдия, което не съответства на реалната продължителност на разпита й – от 13.30ч. до 14.36ч., отразен в 4 страници поради собствения обстоятелствен стил и изразни средства на свидетелката (категорично опровергаващ възражението на подсъдимия, че в ДП свидетелите са подписвали „готови“ протоколи), без да проявява каквато и да е тревога за своето дете или нещо друго, не съответства на твърденията на свид. Х., че докато са разпитвали К. за детето се е грижел той, не съответства и на общата продължителност на разпитите на двамата свидетели от 13.30ч. до 15.01ч. (Извънпроцесуалните обяснения пред полицията от двамата свидетели са кратки, без отбелязване на час на провеждане.) На тази основа не може да се твърди, че показанията на двамата свидетели от ДП не могат да бъдат кредитирани, същностните проверки следва да бъдат съвсем различни и те са били извършени от РОС. Сходен е подходът за постигане на съмнение чрез внушение, че във водата, която подс. А. е пил докато чакал пристигането на екипите, е имало разтворени наркотици, които по този начин са били внесени в организма му, отхвърлено от в.л. Панайотова и чрез показанията на служителя свид. Я., както и от установеното чрез показанията на свид. М., че в селото е имало поне един работещ магазин – собственост на жена му. На следващо място, камъчето (пемза, лава) от екскурзия на подсъдимия в Сицилия не може да обоснове изключване на изводите на в.л. Иванова по ФХЕ, че в капачка на кухненския плот на подсъдимия е имало ефедрин, в какъвто не би се превърнал и телефонът на съдията, ако бъде поставен във фолио – с оглед изявления на подсъдимия пред РОС. Без да се тълкуват във вреда на подсъдимия, подобни специфики на личното му участие съпътстват 33-те открити и закрити съдебни заседания, проведени от първоинстанционния съд, като прецизността в съдебните протоколи е била постигната и в резултат на процедурата по чл. 312 от НПК по инициатива на подсъдимия.

След запознаване с материалите по делото съставът констатира, че проверката на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия в конкретното производство е улеснена от наличието на множество писмени източници, изготвени от различни лица в изпълнение на служебните им функции, отразяващи обективно каква е била позицията на подсъдимия в съответния момент. По отношение на хронологията на събитията по делото тези писмени доказателствени средства и писмени доказателства, позволяват да се фиксират по часове действията, предприети от разследващите и полицейските служители спрямо подсъдимия. Отразеното в АУАН № 685989 спиране на л.а. на подсъдимия в около 16.10ч., тестването му в 17.17ч. са факти, надлежно описани от свид. Й., като подсъдимият е подписал акта без възражения. Междувременно, в 17ч. е започнало претърсването и изземването от л.а., на което подсъдимият е присъствал, посочил е мястото, където могат да бъдат намерени забранените от закона вещи, дал разяснения, че тези вещества са негови, но не и един от телефоните. След приключване на претърсването в 18.03ч. е бил отведен за вземане на кръвна проба и урина, като такива проби са били взети в 18.30ч., когато е съставен и протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби, л. 167 от ДП, подписан от подсъдимия. В 19ч. подсъдимият е присъствал на претърсването и изземването в жилището, което е обитавал, продължило до 21.07ч., когато също е дал разяснения по отношение на изземваните пари и вещи и е подписал протокола без възражения. Всичко описано дотук подчертава доброволното участие от страна на подсъдимия в подлежащите на извършване процедури, без да се установява да е бил принуден, подведен, заставен да пренебрегне своите интереси. Напротив, от самото начало на спирането на л.а., до приключване на претърсването в жилището му, подсъдимият е съдействал на полицейските служители, медицинските лица и разследващите органи, имал е възможност да следи непосредствено събитията и не е възразявал срещу отделни действия. Твърдението, че е искал адвокат и му е била отказана такава помощ е необосновано, тъй като не са налице подобни възражения в процесуалните книжа, чието правно значение подсъдимият е съзнавал. По делото не са налице документи, свидетелстващи за задържане на подсъдимия. Временното поставяне на белезници (от момента на довеждането с патрулката на подс. А. в жилището му до средата на претърсването, според свид. К., които са били премахнати, когато той поискал да се преоблече) не налага служебното ангажиране на защитник, доколкото определяща затова е волята на засегнатото лице. Нито един свидетел – полицейски служител и поемно лице, не сочи в което и да е от двете претърсвания подс. А. да е искал адвокат. Показанията на баща му – свид. К. А.: „Запитах вътре има ли адвокат. Отговориха, че каквото е трябвало е направено.“, не изключват подсъдимият да не е искал или да е отказал да има защитник в съответното действие. Следователно, възраженията на подсъдимия, че е бил лишен от това право са неоснователни, обективирана в процесуалните документи е готовността му сам да участва в протичащите действия.

По отношение на съставените при претърсванията в л.а. и жилището на подсъдимия протоколи, както първоинстанционният, така и въззивният съд не установява да са били допуснати процесуални нарушения по чл. 160 и следв. от НПК. Протоколите съдържат подробно описание на намерените вещи, мястото, откъдето са били иззети, участвали са поемни лица, поканени да участват и изразили съгласие затова, изготвени са били фотоснимки, приложени в албуми по делото, участвал при претърсването в жилището е и специализиран полицейски служител от сектор КОС. Иззетите предмети са били подробно и несъмнено описани. Налице е одобрение на действията от страна на съдия от първоинстанционния към този процесуален момент съдия по ЧНД № 547/22г. на РС Разград.

Свидетелските показания по делото условно могат да бъдат обхванати в три групи – депозирани от полицейски служители, от поемни лица и от лица, употребяващи наркотични вещества, контактували с подсъдимия по този повод.

В първата група попадат показанията на свид. Д., Д., Н., Я., Й., които са имали и са изпълнили определени задачи в с. Манастирско, а свид. Д. е участвал и при претърсването на жилището. Тези показания очертават рутинната ситуация, в която в спрения л.а. са били намерени наркотици, видели са подсъдимия до л.а., претърсването било водено от разследващите полицаи – различни в двете действия. Не се установява пристрастие у свид. Я. и Д. във връзка с беглото им житейско познанство с подсъдимия, съответно като съученици и внуци на две съседки. Показанията на посочените свидетели са процесуално допустими по чл. 118 ал. 1 т. 3 от НПК. От друга страна, неправилно РОС е кредитирал показанията на свид. М. Т. – началник група КП, който е работил по проверката на оперативната информация, постъпваща за подсъдимия от самото начало на прилагане на СРС, 04.05.2022г., и който на 01.09.2022г. след спирането на л.а. на подсъдимия провел беседа, в хода на която подс. А. признал, че държи в управлявания автомобил кокаин и кристали. За този полицейски служител е налице хипотезата на чл.118 ал.2 от НПК, доколкото провеждането на включените през 2024г. в процесуалната норма “разузнавателни беседи“, действа занапред, по отношение и на неприключили наказателни производства. Видно от показанията на свид. М. Т. още в ДП той е посочил, че е провел беседа с подсъдимия, което изключва участието му като свидетел, тъй като по чл.10 ал.1 т.1 от ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност. Необсъждането на показанията на свид. Т. обезпечава правото за защита на подсъдимия, направил самопризнания веднага след спирането на л.а. в с. Манастирско. В този смисъл - Решение №235 от 17.04.2024г. на ВКС, І н.о.; по арг. и от Решение № 575 от 13.11.2024г. на ВКС, І н.о. Следва да се подчертае, че фактите и обстоятелствата, съдържащи се в некредитираните от състава на въззивната инстанция показания на свид. М. Т., по отношение на поредността на предприетите действия на мястото на проверката и в жилището на подсъдимия, се извличат от показанията на останалите свидетели полицейски служители, поемни лица, извънпроцесуалните документи писмени доказателства и писмените доказателствени средства протоколи за претърсване.

Свидетелите, участвали в ДП в качеството на поемни лица, в с.

Манастирско - свид. О. и М., и в гр. Разград – свид. И. и К., са били допуснати до разпит по искане на защитата. Не се установява да са фиктивни – несъществуващи, поемни лица. Напротив, всеки от тях, с жизнените си опит, заболявания, личностни качества, се е отзовал на поканата да присъства на претърсване и изземване. За нито едно от вещите лица не се установяват основания по чл. 137 ал. 2 от НПК. Спомените им за този ангажимент са съхранени в различна степен.

Най-подробно впечатленията си възпроизвеждат свид. И. и К.. И двамата свидетели обясняват по какъв начин са били потърсени, какви предварителни разяснения са им били дадени, какви действия са били извършени в жилището на подсъдимия, какви вещи са били намерени и иззети. Заболяването на свид. И. не е било възприето от служителите, които са го потърсили като съсед, живущ на втория етаж в сградата, в която на първия етаж предстояло претърсване и изземване. Адекватността и добросъвестността на този свидетел е била оптимална и в хода на проведеното на 28.02.2024г. с.з. пред първоинстанционния съд. Сам е съобщил, че страда от психично заболяване, дало повод за назначаване и изслушване на СПЕ, съгласно заключението на която, към момента на претърсването е бил в медикаментозна ремисия. Възможностите на свидетеля правилно да възприема и възпроизвежда релевантните факти са били съхранени, независимо, че месеци след това е постъпил в болница. Разяснено е от вещото лице Киселова, че този болничен престой е рутинен и има значение за преосвидетелстването на лицето по ТЕЛК, по-важното е, че след този престой предписаната му терапия не се е променила, което обективира стабилност на състоянието му преди и след проведеното болнично наблюдение, без значение по какъв начин и кога е приемал предписаните му ежедневни медикаменти. Записаното като анамнеза и история на заболяването в надлежно предоставените медицински документи е отнесено към периода на проявлението му. Проверката установява, че в показанията му не само не се съдържат халюцинации, параноични твърдения или твърдения, отразяващи болестна промяна на личността, а напротив – свид. И. убедително пресъздава спомени, потвърдени от другото поемно лице свид. К., както и от записаното в протокола за претърсване и изземване от 01.09.2022г. Свид. И. дори сочи, че на 01.06.2023г. в жилището на подсъдимия отново е имало претърсване и изземване, факт, потвърден едва в хода на въззивното следствие от мотивите към присъда № 17/10.03.2025г. по НОХД № 175/2024г. на РС Разград. По отношение показанията на свид. К. съмнения не са налице, действително в жилището е открит автомат, като с оглед възрастта и познанията на свидетелката, не може да се очаква от нея да прави разлика между обезопасено и необезопасено оръжие.

Свидетелите О. и М. са участвали като поемни лица в хода на претърсването и изземването в с. Манастирско. Разпитани в с.з. на 02.05.2025г., потвърждават, че са били извикани от полицията и са присъствали на действие, за което обаче не помнят подробности, обяснимо с продължителността на претърсването от около час и изтеклият период от приблизително три години преди да застанат пред съда. Свид. О. сочи, че страда от онкологично заболяване, бил на памперси и ползвал проходилка, когато се пооправил, на 01.09.2022г. излязъл да се поразходи, извикал го кварталният, имало много полиция, дал си личната карта, после си я взел и си тръгнал, и нищо повече не си спомня. От друга страна сочи, че не е виждал подсъдимия, че е стоял на сянка в чакалня, отрича да е виждал документи, но разпознава подписа си. В показанията на свидетеля е отразено и: „Не исках даже да се меся, аз с такива работи, нямам работа, обаче…Аз даже от притеснения не знам, какво да правя.“, разкриващо повлияването на свидетеля от присъствието на подсъдимия и провеждането на заседанието, обърканост и притеснение от възможните последици от неговите думи. За съда не са налице съмнения, че свид. О. е присъствал и участвал като поемно лице, той и не сочи, че поради влошеното си здраве се е отклонявал от действието. Свид. М., кмет на селото тогава и към момента на въззивното производство, също бил извикан от полицаите, но не помни дори и дали са му искали личната карта, не помни дали са го питали за името и адреса, защото техните полицаи го знаели. Във връзка с проверката на защитната теза на подсъдимия, че полицаите са му дали вода от отворено шише (в която според него е имало разтворен наркотик), а не купена от магазин, свид. М. пред РОС твърди, че магазините в селото не са работили, пред ВАпс заявява, че единият от двата работещи магазина е на жена му и когато дойде някой клиент, тя слиза и му продава, каквото иска. В допълнителния разпит в хода на въззивното производство свид. М. твърди, че и друг път е бил поемно лице, но никога за наркотици, не е сигурен, че снимките по фотоалбума са направени в с. Манастирско – „Виждам снимките добре, но на тях няма нищо познато.“. Едва след внезапната намеса на подсъдимия, че може снимките да са направени в хода на претърсването, и свид. М. започва да разпознава елементи от пътната обстановка в своето село. Гравитирането около защитната позиция на подсъдимия в показанията на свид. М., според съда, се дължи на положението на подс. А. във воденото производство, и на обективираните, първоначално отречени от свидетеля, контакти с бащата на подсъдимия и със самия подсъдим непосредствено преди започване на съдебното заседание – в коридора на сградата и в съдебната зала: „Аз като влизах в залата и човека е влязъл, аз какво ме интересува кой влиза, за първи път го виждам…. С бащата на подсъдимия, преди да вляза в залата днес разговарях, разговарях на тема от рода къде си, от Манастирско, негов познат имал там, дето продават плодове и зеленчуци. Не съм разговарял с подсъдимия днес преди да вляза в залата, какво да приказвам, не съм приказвал. Може да сме казали нещо, нещо да ме е питал, ама...“. Независимо от актуалното към момента на въззивното производство съмнение в безпристрастността на свид. М., от отразеното в протокола от 01.09.2022г. се установява, че свид. М. е участвал доброволно в проведеното действие, предоставил е личната си карта, прочел е (с оглед и на обществената му позиция и практиката му като кмет) и е подписал протокола в качеството си на поемно лице без възражения. Не следва да се отминава и фактът, че към началния момент и подс. А. доброволно е участвал във всички действия и процедури, показвайки къде в л.а. са забранените от закона вещества. За наличието на инкриминираните вещества доказателства се извличат и от показанията на свидетелите полицейски служители, и от писменото доказателствено средство, приложени и изследвани са и самите веществени доказателства.

Предвид постъпилите възражения от защитата и подс. А. относно доказателствената стойност на показанията на свидетелите, употребяващи наркотични вещества, съставът намира да допълни към мотивите на РОС следните съображения:

Свидетелите К., Х., Б., С., З. и М. в показанията си на ДП действително са посочили, че употребяват наркотични вещества, но такива действия не са инкриминирани по НК. Съответно и не е било дължимо органите на ДП да организират защитата им и да им разяснят изрично правото да не се уличават в престъпление. Все пак в протоколите за разпит пред съдия на свид. К., Х. и Б., както и в разпитите на З., С., Й., М., проведени от полицейски служител след възлагане от разследващ полицай, правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК са били разяснени на свидетелите и последните четирима са се подписали под тази част на протоколите.

По делото не са били разпитвани случайни лица от криминалния контингент, а лица, за които е било изяснено, че са от кръга, сред който подсъдимият А. е разпространявал наркотични вещества. За разлика от първоинстанционния съд, съставът на въззивната инстанция преценява като инструмент за проверка на тези гласни доказателства и материалите от приложените СРС. Данните по приложените спрямо подс. А. СРС, видно от протокола за ВДС, сочат, че свид. Х. Х., Д. Б., О. З. и А. Й. са водили телефонни разговори с подсъдимия. При съпоставка на телефонните номера, отразени от разследващите в протоколите за разпит на свидетелите и на обвиняемия, се установява, че свид. Х. е разговарял с него на 31.05.22г., на 28.06.22г., на 29.06.22г.; свид. Б. – на 03.06.22г., 15.07.22г. (когато си уговарят среща и подс. А. пътува с такси), 22.07.22г. (също се уговарят да се срещнат), 28.07.22г. (два разговора), 05.08.22г. (2 разговора, като подсъдимият е в Силистра и се уговарят към 17ч. да се видят на паркинг), и на 11.08.22г.; свид. З. – на 19.07.22г. (когато го кани вкъщи) и на 24.07.22г.; свид. Й. на 27.06.22г. (като тя го моли „Да ми таковаш едно занапред ей сега, защото съм на басейна искам малко да релаксирам.“, което е различно от поисканата от нея по-късно в хода на разговора хавлия) и на 30.06.22г. Чрез засечената телефонна комуникация, служителите на полицията и разследващите са имали конкретна насока към определени лица, които да установят и разпитат като свидетели. На следващо място, тези материали подкрепят гласните източници относно действията на подсъдимия като лице, разпространяващо наркотични вещества. Предвид личностните качества на подсъдимия, от идентификацията на самите хора, които го търсят, той е знаел и защо го търсят, като просто е уговарял среща или ги насочвал към друг начин на разговор. Подсъдимият е настоявал да се свързват с него през интернет – в разговор от 28.06.22г. казва на свид. Х. – „Да бе, да бе, набери ме през телеграм бе, за какво ми звъниш по телефона…. Айде там бе.“, а на А. Й. обяснява „Еми, защото тука като ми звъниш аз почти не мога да те хвана, защото аз приказвам през, през интернет постоянно и постоянно съм на линия.“, в разговор със свид. З. подсъдимият го пита дали има телеграм и го кара да му звънне по уатсап. Безсъмнено, начинът по който подс. А. е предпочитал да комуникира през интернет приложения, сочи съзнателно предприети мерки по опазване от евентуално подслушване на телефона му и укриване на истинската информация за контактите му и поводите за уговаряните срещи. В разговорите по изготвените ВДС не се говори за наркотични вещества, но например хората от Ясеновец си поръчват и на тях по „едно подарък“, а Й. – „едно занапред“, в разговора с Х. подсъдимият го кори – „Идваш вкъщи, черпи нещо, туй онуй довечера ще се оправим…“.

Свидетелските показания на свидетелите от тази група – А. К., Х. Х., И. М. – разпитани в с.з. и поради противоречия с приобщени показания от ДП, както и Д. Б., П. С., О. З., чиито показания били приобщени по чл. 371 т. 1 от НПК, разкриват подсъдимия като човек, който може да достави всякакви наркотични вещества и реално го прави. Разнообразието и количествата високорискови наркотични вещества, намерени в дома му, везната до скоростния лост в л.а. (където е нямало протеини), подготвените пакетчета в жилището му, разкриват обективно, че подс. А. е разпространявал такива вещества, без значение дали е печелел пари и по колко от различните клиенти. Правилно РОС е отразил в мотивите, че форма на разпространение е и подаряването, черпенето, даването срещу услуга в знак на благодарност. С оглед на този извод, без значение от проявата на противоречия между заявеното пред съда и по-рано в хода на ДП, разгледани в мотивите към присъдата, свидетелските показания са еднопосочни. Отричането в с.з. на показанията от ДП от страна на свид. К. и М. е неубедително. Както бе посочено, собственият изказ на свидетелката е пространно проявен в протокола за разпит пред съдия от 02.09.2022г. в ДП, както и в с.з. от 29.10.2024г., като напълно нелогично е възмущението й срещу човекът, който в протокола от разпита пред съдия е записал нейните думи, като едновременно с това признава, че може да е използвала за подсъдимия израза „наглее“, и че подсъдимият не бил казвал, че е дилър, а може би, че винаги може да намира. Свид. М. в ДП сочи, че е вземал от Сашо кристали няколко пъти за по 20лв., последно на 24.08.2022г. Тези показания в с.з. са „редактирани“ от свидетеля: „Не е вярно, че знам от А., че продава наркотични вещества. Казах, че ме е почерпвал с кристали“. Добавен е и друг житейски елемент – предната вечер, преди да бъде разпитан, свид. М. паднал – ударил си главата, таза, крака, освен това имал и диабет, поради което по време на разпита не се чувствал добре. След освобождаване на свидетеля от съдебната зала подс. А. обяснил: „В тоя случай като падна понеже имахме уговорка на центъра, аз го намерих. Питах го: „Искаш ли да те закарам до Бърза помощ“, той каза, че предпочита у тях, защото има такива проблеми от диабета. Аз го закарах у тях, предполагам на другия ден са го вземали от тях.“ – факти, които свидетелят сам не е посочил, а и не е било обективно възможно подсъдимият да му звъни, да го взема и води където и да е, тъй като свид. М. е разпитан в ДП на 02.09.2022г., а предната вечер, когато би трябвало да е пострадал толкова тежко - на 01.09.2022г., подсъдимият е участвал в две претърсвания, като при първото му са били иззети и двата телефона, а второто е приключило след 21.00ч. С оглед на изложеното съставът не приема за достоверни показанията на свид. М., че по време на разпита си не се чувствал добре и казаното в ДП не е истина, отхвърлят се и обясненията на подсъдимия в подкрепа на тази версия.

От друга страна, нито един от свидетелите не описва да е видял подсъдимият да ползва установените на 01.09.2022г. в жилището му прекурсори, ефедрин, колба и формули, за да произвежда кристали. Свид. К. в ДП съобщава, че е виждала кристализиращо с дни вещество в купичка в дома на подс. А., който се хвалел, че „готви“ кристали – метамфетамини, но не и подсъдимия в процес на производство. Свид. Х. и разпита си от ДП не знае и не е запознат за „готвенето“ от подс. А.. Никой от другите свидетели не съобщава за такава дейност на подсъдимия. Към момента на претърсването на жилището на подс. А. на 01.09.2022г. не са били намерени и иззети съдове и приспособления, в които да протичат химични процеси или заготовки за производство на наркотични вещества. В разясненията си по заключението на ФХЕ в с.з. от 11.04.2024г. в.л. Л. Иванова е уточнила, че намерените в дома на подс. А. вещества ацетон, толуол, натриева основа, не са веществата, от които се синтезира наркотичното вещество, „обаче участват в схемите за получаване на метамфетамин конкретно, тъй като те са необходими реактиви в синтеза“. Принципното ползване на подобни вещества в процеси, завършващи с изготвяне на метамфетамин и кокаин, не е достатъчно да бъде обобщено, че конкретно иззетите от жилището са държани от подсъдимия за производство на наркотични вещества.

Съставът намира обясненията на подс. А. в хода на съдебното производство като частично достоверни, по отношение на фактите и обстоятелствата, които касаят управлението на л.а., спирането в с. Манастирско, участието му в протеклите процедури, жилището, където живее, наличието на автомат Калашников и патрони в жилището му (независимо, че не е сигурен дали са същите, иззети като ВД по делото), познанството му със свидетелите Я., Д., К., Х., Б., С., З., М. и А. Й., умението да си прави дезинфектант и възможната употреба на течностите, иззети от терасата за други цели, пътуванията му из страната и чужбина, в частност Сицилия, поради което и в тези части ги кредитира.

От друга страна, обаче, не могат да бъдат счетени като достоверни обясненията на подс. А. за проведена целенасочена и злонамерена полицейска акция срещу него, започнала от спирането на л.а. с риск за здравето му, през даването на вода с разтворени наркотици, до подхвърлянето на кутия с наркотици и листи с формули и текст на английски език в жилището му. Като упражняване на правото на лична защита чрез обясненията на подс. А. съдът преценява твърденията му, че не е употребявал, държал и разпространявал наркотични вещества, че не е показвал чантичката на пасажерската седалка на л.а., че не е заявил при вземането на кръвната проба, че е употребил кокаин и амфетамини, че е подписвал без да чете протоколи. Изложените в този смисъл от подсъдимия факти и връзки между отделни обстоятелства се опровергават от съвкупността от гласни, писмени и веществени доказателства, установяващи възприетото от фактическа страна в настоящото решение. Стилът на защита, упражняван от подсъдимия, е фокусиран върху отричането на отделни факти, за които той счита, че останалите доказателства - протоколи, свидетелски показания, веществени доказателства, са опорочени, недостатъчни, фиктивни. В част от обясненията си подсъдимият интерпретира узнатото от другите източници, а не е източник на обективни факти за своите действия. Например, обясненията му по намерените в дома му патрони са противоречиви в двете фази на производството. В обясненията си от ДП от 05.12.2022г., в присъствието на защитник, той е посочил, че намерените в дома му боеприпаси по обвинението категорично не са негови, като е възможно да са останали от баща му, от периода, в който родителите му са живели в същото жилище. Пред РОС и ВАпС твърди, че ги е намерил по време на ремонт и ги е прибрал в дома си. За разликата в тези твърдения по време на разпита пред въззивния съд уточнява, че когато е започнал и приключил протоколът „Аз не съм видял за какви патрони давам обяснения… По принцип тия изобщо не ги помнех, че ги има и, че са в апартамента ми. Аз просто нямах възможност там да погледна снимка или по някакъв начин, не съм запознат с ВД. Ако е имало и други патрони те най-вероятно щяха да ги изземат.“. Изложеното очертава процесът на изграждане на защитна теза от подсъдимия – отрича и свързва баща си с намерените боеприпаси, независимо, че това би довело до проблеми за свид. К. А., но след като тази линия е обективно опровергана и е разговарял с негов приятел оръжейник, променя твърденията си. Едновременно с това в изявленията си пред РОС не е сигурен, че ВД по делото са намерените в шкаф в спалнята му патрони. Съставът не кредитира обясненията на подсъдимия от ДП, поради установеното чрез протокола за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия, ВД и заключенията на балистичната и допълнителната балистична експертизи. На следващо място, част от обясненията на подсъдимия по делото са нелогични. Например, по отношение на разговора с лекаря преди вземане на кръвна проба, отразен в протокола, л. 167 от ДП, подс. А. сочи че не е имало такъв, не е чел протокола, но го е подписал. Съществуването на такъв разговор се установява от попълването на отговори, които единствено подсъдимият е могъл да даде, по отделните въпроси в протокола, особено за вида на веществата, за които подс. А. е посочил на лекаря, че е употребил „кокаин и амфетамин“, едно от които е различно от отчетените при проверката с Drugtest 5000 – метамфетамин, както и, че употребява кокаин по повод заболяване без лекарско предписание. Нелогични са обясненията на подсъдимия и, че не е посочвал нищо в л.а, че не е вписал, че желае адвокат, защото искал всичко да приключи по-бързо. Не са налице разумни аргументи защо, ако не е истина, е записал в разясненията си по иззетите вещи по протоколите за претърсване и изземване, че веществата от л.а. са негови, защо не е оспорил изземването на кутията с наркотици и листите с формули от дома си, за които твърди по-късно, че не са негови, а подхвърлени, и т.н. Поради изложените съображения, без да тълкува във вреда на подсъдимия, съставът изключи от доказателствената съвкупност обясненията в съответните конкретни пунктове.

Прочитът на доказателствата по делото, направен от първоинстанционния съд, с допълненията и уточненията от настоящия състав, е в съответствие с правилата за събиране, проверка и оценка, като позволява убедителни изводи ІІ. От правна страна.

Сезиран с въззивни протест и жалба с искания за преразглеждане на правната оценка на извършеното от подсъдимия, съставът извърши проверка по пунктовете на присъдата, както следва:

1.С присъдата подс. А. бил признат за виновен в това че на 01.09.2022 г. в с. Манастирско, обл. Разград и в гр. Разград, държал прекурсори - 250 мл. (нето тегло 182, 38 гр.) ацетон на стойност 1, 65 лева; 0, 800 л. (нето тегло 674, 34 гр.) толуол/толуен, на стойност 5, 04 лева; ефедрин с нето тегло 2, 58 гр. на стойност 80, 00 лева, всичко на обща стойност - 86, 69 лева, за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, както и държал високорискови наркотични вещества - 11, 15 гр. кокаин, определеното съдържание на активния компонент кокаин е 68, 4 % тегл. на стойност 2453 лева; метамфетамин - 7, 39 гр., определеното съдържание на активния компонент метамфетамин е 80, 3 % тегл., на стойност 184, 75 лева; марихуана - 7, 53 гр. активният компонент тетрахидроканабинол е 15, 3 % тегл., на стойност 45, 18 лв., всичко на обща стойност 2 682, 93 лева, които съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични са поставени под контрол на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в Списък 1 на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като деянията са с цел разпространение. Съдът счел, че с описаното подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.

Анализът от фактическа страна по събраните релевантни доказателства от състава на въззивната инстанция налага промяна в правната оценка в частта, с която подс. А. е бил признат за виновен за държане на прекурсори - 250 мл. (нето тегло 182, 38 гр.) ацетон на стойност 1, 65 лева; 0, 800 л. (нето тегло 674, 34 гр.) толуол/толуен, на стойност 5, 04 лева; ефедрин с нето тегло 2, 58 гр. на стойност 80, 00 лева, всичко на обща стойност - 86, 69 лева, за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел разпространение. Не се установяват източници, които да свържат намерените в дома на подс. А. конкретни вещества с процес на производство на метамфетамини. Свободният начин на придобиване на подобни вещества, възможната им употреба в бита и за технически цели, при отсъствие на преки доказателства че подс. А. ги е държал, за да произведе и разпространи наркотични, не позволява постигането на доказателствен стандарт в подкрепа на обвинението. Дори впечатленията на свид. К. за някакво кристализиращо с дни вещество в дома на подсъдимия не са относими, тъй като тя не го е опитала и не би могла да твърди, че то е наркотично. Свидетелката не сочи да е видяла подсъдимия да взема от терасата си една или друга течност, с която да провежда химични процеси. В.л. Иванова не определя намерените в дома на подсъдимия вещества да са такива, от които да се синтезира наркотичното вещество. При съобразяване и на относимата съдебна практика – напр. Решения на ВКС №№ 60253/12.03.2022г. на І н.о.; 15/12.01.2023г. на І н.о.; 227/21.06.2023г. на ІІ н.о.; 5000/21.02.2024г. на ІІІ н.о., и др., съставът на въззивната инстанция намира, че присъдата следва да бъде изменена с прилагане на закон за същото наказуемо престъпление и признаване на подс. А. за невинен в тази част на обвинението за престъпление по чл. 354 а ал. 1 изр. 2 от НК.

Във въззивната жалба и в позицията на защитата в хода на пренията са отправени множество възражения за допуснати процесуални нарушения и при оценката на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, при отчитане на които, подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 354 а ал. 1 от НК. Предвид обстойният анализ от фактическа страна, съставът намира за необходимо да посочи, че доказателствата безпротиворечиво очертават, че на 01.09.2022г. в л.а., спрян за проверка в с. Манастирско, и в жилището си в гр. Разград, подсъдимият е имал владение и е упражнявал фактическа власт по отношение на прецизно уточнените по вид и тегло наркотични вещества, като изпълнителното деяние е в една от формите по чл. 354 а ал. 1 изр. 1 от НК – „държи“. Съставът приема, че е налице и специалната цел на подсъдимия за разпространение на тези вещества, обоснована от обективно установеното за трайност в постъпването на оперативна информация, подкрепена от приложените спрямо подсъдимия СРС и резултатите от тях по протокола за ВДС, свидетелските показания на свид. К., Х., Б., С., З., М. за доставянето на различни наркотични вещества от подсъдимия, както и от самите наркотични вещества, иззети и приложени по делото като веществени доказателства – като разнообразие, опаковки, дозиране. Дори и без задълбочаване на изследването по отношение на имущественото състояние на подсъдимия, данните за размера на пенсията за инвалидност от 400 лв., опровергават с тези единствено получавани към момента официални доходи, подсъдимият да е имал възможност да управлява два автомобила, да посещава казина, да поддържа висок стандарт на живот, да употребява и подарява наркотични вещества. Съществуването на допълнителен източник на доходи чрез продажба на наркотични вещества е доказано чрез показанията на свидетелите, от които подсъдимият е вземал пари за доставките – М., Б., З., Х.. Изложеното убедително обосновава прекият умисъл и специалната цел на подс. А. по отношение на държаните от него наркотични вещества, съответно и субективните признаци на състава по чл. 354 а ал. 1 изр. 1 от НК.

2.Решаващият съд признал подс. А. за невиновен в това, че на 01.09.2022 г., в гр. Разград, придобил по какъвто и да е начин и държал общо 12 бр. патрони:

• 9 бр. патрони с кал.7, 62х39 мм., предназначени за стрелба с карабини и автомати с кал. 7, 62x39 мм., - 2 бр. патрони кал. 7, 62x25 мм. „Токарев", предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.7, 62х25 мм., - 1 бр. патрон кал. 9x18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм., - 1 бр. гилза, кал.38 „Special", предназначен за стрелба с револвери кал. 38 „Special", без да има за това надлежно разрешение и го оправдал по повдиганото обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

В мотивите към присъдата са изложени съображения, че описаното деяние формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Предвид естеството и броя на държаните без разрешение боеприпаси, както и с оглед степента на обществена опасност на личността на подс. А., първоинстанционният съд счел, че деянието е с явно незначителна обществена опасност и е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Преценил, че няма основание да приеме, че извършеното от А. държане на боеприпаси застрашава обществените отношения в достатъчна степен, за да е престъпление, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение за това престъпление. Тези мотиви са оспорвани от прокурора в протеста, поддържан и от представителят на въззивната прокуратура.

Настоящият състав на съда извърши фактическа и правна проверка по посочения пункт на обвинението, като на първо място установи, че то е напълно неоснователно в частта на посоченото като форма на изпълнително деяние придобиване на боеприпасите на 01.09.2022г. и в частта от предмета на държане – гилза. По делото не са налице доказателства придобиването, по какъвто и да е начин, от подсъдимия на посочените боеприпаси да е станало на 01.09.2022г. Поставени в кутия в шкаф в спалнята му те са били намерени при претърсването на жилището в този ден, очертаващо само формата на деяние по чл. 339 ал. 1 от НК „държи“, чрез установената фактическа власт върху боеприпасите. По отношение на 1 бр. гилза, кал.38 „Special", предназначен за стрелба с револвери кал. 38 „Special", изрично и категорично е установено, че не е боеприпас и не е ясно защо е била включена в обвинението, като според подсъдимия била интересна и си я пазел. В тези части оправдателната присъда следва да бъде потвърдена.

На следващо място, проверена бе преценката на първоинстанционния съд за приложението на чл. 9 ал. 2 от НК по отношение на това обвинение. Характеровите особености на подсъдимия довели до предоставяне на автомат Калашников на малкото дете на свид. К. и Х., макар и обезопасен, да си играе с него, защото Луси обичал полицейски коли и оръжия, като извън моралната укоримост други вредни последици не са настъпили. Действително с чисто съдебно минало към момента и определени здравословни проблеми, обективно подс. А. е съхранявал и 9 бр. подходящи за това оръжие патрони. Изследването на степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца са в основата на преценката на деянието като малозначително по чл. 9 ал. 2 от НК. Държането на боеприпаси е самостоятелно инкриминирано в чл. 339 ал. 1 от НК, независимо от липсата на годно оръжие за ползването им. У подсъдимия са установени общо 12бр. патрона, с които вещото е произвело контролни изстрели в хода на експертното им изследване, подчертаващо способността им да бъдат ползвани, независимо от годините, в които са били произведени. Количественият критерий за изследване на степента на обществена опасност на конкретното деяние по чл. 339 ал. 1 от НК и относим в случаите на прилагане на чл. 9 ал. 2 от НК съгласно установената съдебната практика позволява да се уточни, че в казусите по Решение № 294/31.07.2023г. на ВКС, ІІІ н.о., и Решение № 336/04.10.2023г. е било възприето държането на по 13 броя патрони, от различни калибри, да е предпоставящо приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. В Решение № 118/15.06.2021г. на ВКС, І н.о., в коментарите по отношение на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК досежно 6 бр. патрона (ведно с негодно оръжие), касационният съд е отхвърлил и двете хипотези по чл. 9 ал. 2 от НК, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и е приел действителна реална степен на обществена опасност. В Решение № 99/25.10.2022г. на ВКС, ІІІ н.о., е посочено, че по отношение на 28 боеприпаса, а по Решение № 50146/24.11.2022г. на ВКС, ІІІ н.о. – 24 бр. боеприпаса, не може да се приложи чл. 9 ал. 2 от НК. Изложените примери, относими и към периода на деянието, в което е обвинен подс. А., при отчитане на всички обстоятелства, характеризиращи деянието - време, място и начин на извършване, степен на засягане на защитените обществени отношения, и личността на дееца, подкрепят преценката на първоинстанционния съд за явно незначителната степен на обществена опасност на извършеното държане на 12бр. патрони от подс. А.. На следващо място, интерпретацията на указанията по т. 2 от ТР № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК, практиката на ВКС, напр. Решение № 67 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 737/2009 г., I н. о., и актуалните разпоредби на НПК за възможностите чл. 305 ал. 6 от НПК и чл. 337 ал. 2 т. 4 от НПК, позволяват ангажирането на административно-наказателната отговорност на подсъдим за деянието, по което е приложен чл. 9 ал. 2 от НК, ако същото осъществява състав на административно нарушение, предвидено в закон или указ (коментирано и в Решение № 225/12.03.2019г. на ВКС, ІІІ н.о.). В настоящото производство с присъдата на РОС подс. А. е признат за невинен по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, поради явно незначителна степен на опасност на извършеното по чл. 9 ал. 2 от НК, постъпил е въззивен протест на прокурора. Специалните правила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) дават правната рамка, съгласно която български граждани, физически лица, могат да придобиват боеприпаси. Съгласно чл. 50 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ тези лица могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Установено е в настоящото производство, че подс. А. е нямал надлежно разрешение да съхранява в дома си 12бр. боеприпаси, с което е извършил административно нарушение. Доколкото за това нарушение не е предвидено изрично наказание, приложима е нормата на чл. 212 от ЗОБВВПИ, съгласно която: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“. При отчитане на броя и вида на боеприпасите, както и на възрастта, здравословното състояние, трудовата ангажираност на подс. А., съставът намира, че размерът на глобата следва да бъде определен над минималния към средния размер, а именно – 700лв.

В този смисъл е налице основание за изменение на присъдата, като на оправдания за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, подс. А. по чл. 212 от ЗОБВВПИ бъде наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. за нарушение по чл. 50 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като на 01.09.2022 г., в гр. Разград държал общо 12 бр. патрони: 9 бр. патрони с кал.7, 62х39 мм., предназначени за стрелба с карабини и автомати с кал. 7, 62x39 мм.; 2 бр. патрони кал. 7, 62x25 мм. „Токарев", предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.7, 62х25 мм.; и 1 бр. патрон кал. 9x18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм., без да има за това надлежно разрешение.

3. С присъдата на основание чл. 304 НПК РОС признал подс. А. за невиновен в това, че на 01.09.2022 г. в с. Манастирско, обл. Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат“ с pen № РР 8434 ВН, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

Постъпил е въззивен протест срещу тази оправдателна част, но след запознаване с мотивите на съда и коментираната в тях съдебна практика, прокурорът изразява съгласието си с оправдаването на подсъдимия по това обвинение, а представителят на въззивната проверка не поддържа протеста в тази част. Доколкото протестът не е оттеглен, въззивната инстанция не е прекратила по чл. 326 от НПК производството в тази част.

Категоричните данни, че в кръвта на подсъдимия не са установени инкриминирани вещества при експертния анализ на взетата проба, водят до подкрепа на изложените в мотивите на първоинстанционния съд съображения за обективна несъставомерност на престъплението по чл. 343 б ал. 3 от НК.

ІІІ. По отношение на наказанието.

В подадения протест се иска увеличаване на наказанието за престъплението по чл. 354 а ал. 1 от НК до размер от 6 години, а след осъждане по чл. 339 ал. 1 от НК на подсъдимия да се наложи минимално наказание за това престъпление.

С оглед изложените в настоящото решение съображения, въззивната инстанция намери, че по обвинението по чл. 354 а ал. 1 изр. 2 от НК, присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан. Следва да се посочи, че незаконосъобразно в мотивите си РОС е разграничил дейността на подсъдимия по чл. 354 а ал. 1 от НК, като е наложил различни наказания по изр. 1 и изр. 2 от НК, а в заключение приложил чл. 23 от НК, непосочен в диспозитива на присъдата. Внесеното и разглеждано обвинение е било едно - за наркотичните вещества и прекурсорите, и в присъдата е постановено наказание по общото обвинение. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, съставът намери, че присъдата следва да бъде изменена, като на подсъдимия се наложи административно наказание за извършеното административно нарушение.

Поради което в границите за проверка на основателността на протеста е единствено наказанието за престъплението по чл. 354 а ал. 1 изр. 1 от НК.

При изследване на приложението на принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието се установява, че по отношение на държането с цел разпространение на високорисковите наркотични вещества, РОС е съобразил предвиденото в специалната норма наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Без да са изрично формулирани смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства, съдът отчел данните относно личността на подсъдимия и предмета на престъплението - различни видове наркотични вещества, и преценил, че следва да се определи наказание малко над минималния размер, а именно 3 години лишаване от свобода, и глоба в минималния размер - 5 000 лв.

Безспорно е, че извършеното от подсъдимия престъпление е със завишена степен на обществена опасност, тъй като се касае за сериозни количества и видове високорискови наркотични вещества, оценени на сравнително висока стойност и отегчаващи отговорността му. От друга страна, като смекчаващи обстоятелства следва да се съобрази, че подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на деянието /въпреки, че с по- късно влязъл в сила акт, е бил признат за виновен в престъпление от същия вид, извършено на 01.06.2023г./, има разнообразни здравословни проблеми, работи, притежава образование и полага усилия за личностното си развитие. Съставът намира, че при определяне на подс. А. на размерите на основното и кумулативно наказания, РОС е намерил баланс на значимите обстоятелства и е наложил съответни на извършеното санкции. Преценката за постижимост на целите на превенцията с такива по вид и размер наказания, предвид и взаимовръзката между тях по чл. 57 ал. 2 от НК, е обективна и законосъобразна, поради което и не са налице основания за промяната им. Въззивният съд не установи основания за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, поискано по протеста.

С оглед на промяната на присъдата и частичното оправдаване на подсъдимия по чл. 354 а ал. 1 изр. 2 от НК, определените с присъдата наказания следва да бъдат изменени като бъдат намалени до размер на наказанието лишаване от свобода от три години и глоба от 5000лв.

При размер на наказанието лишаване от свобода до три години, без значение от вида на престъплението и тежестта на общественоопасните последици, при лице с чисто съдебно минало /към момента на деянието/, независимо от отсъствието на искане от страна на защитата, съдът обсъжда и най-подходящия начин на изтърпяване.

Прилагането на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК, редом с останалите материалноправни предпоставки, по силата на закона има акцент върху индивидуалната превенция - "...преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието". Въздействието върху останалите граждани е предвидено като част от общата оценка за съзвучие с целите на наказанието, но основното внимание следва да бъде насочено към дееца и възможността за постигане на поправянето му, без да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в този случай е завишена. Протича при съобразяване на личностните ресурси и ефектът на воденото наказателно производство. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с по-ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

Отчитайки изложеното, съставът счита, че не се налага изолацията на подс. А. от обществото по време на понасяне на определеното от съда наказание лишаване от свобода. При данните за личностните ресурси, като образование и трудова заетост, интересите на генералната превенция позволяват понасянето на наказанието и по този начин.

Необходимо е да бъдат предоставени достатъчно гаранции за балансираното превантивно отражение на наказанието в двете посоки на въздействие, поради което и изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години – считано от влизане на присъдата в сила. Съзнанието за наложеното наказание и възможността от привеждането му в този продължителен период обезпечава трайността на въздържането на подсъдимия от друга престъпна проява и обективно удовлетворява целите по чл. 36 от НК.

Поради изложеното и въззивният съд счете, че произнесената от РОС присъда следва да бъде изменена в частта на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като вместо това се отложи по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, в съответствие и с особеното мнение на съдията-докладчик от РОС.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване. Видно е, обаче, че първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК с определение в закрито заседание след постановяване на присъдата, като прецизността е налагала да изчака влизането й в сила. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК може да бъде преразгледан при настъпване на нови значими обстоятелства. Към настоящия момент, с оглед изменението на присъдата по чл. 337 ал. 2 т. 4 от НПК, основанието за разпореждането с боеприпасите се явява неправилно. Доколкото едва след влизане на присъдата в сила би било проведено и производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НК с оглед установеното за осъждане на подс. А. по НОХД № 175/2024г. на РС Разград и необходимото групиране по чл. 25 от НК. В това последващо производство би могло да бъде преразгледано и произнасянето по веществените доказателства, включително и спрямо семената, съдържащи канабиноиди, които според прокурора от въззивната прокуратура не могат да бъдат върнати на подсъдимия, тъй като създават предпоставки за извършване на ново престъпление.

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1, 2 и 3 и ал. 2 т. 4 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд