Решение № 445 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба от К. В., родена на [дата]. в Украйна, [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с настоящ адрес: [населено място], к.к. ••, хотел "••, чрез адв. Д. А., против Заповед № 3СПД/Д-В/29549/23.10.2024 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д-В/29549/14.10.2024 г. за м.10.2024 г. й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закон за семейни помощи за деца /ЗСПД/ за детето Н. Б.. Жалбоподателката е изложила следните доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед: Н. Б. е ученичка в първи клас, което се установява от представеното удостоверение от СУ „Л. К.“ – Варна. На основание чл.2, ал.6 от ЗСП, чл.2, чл.3, чл.27, §1 и §3 от Конвенцията за правата на детето /КПД/, която е ратифицирана на 11.04.1991 г. от РБългария, чл.1, ал.2 и чл.3 от Закон за закрила на детето, чл.14 от Конституцията на РБългария, чл.13 и чл.16 от Европейска социална харта намира, че е налице основание за получаване на поисканата помощ. Чл.3, ал.5 ЗСПД е в противоречие с чл.2, чл. 3 и чл.27 от КПД, Конституцията на РБългария, ЗСП и ЗЗДт. Разрешаването на това противоречие е предвидено с чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБългария, като приложими са нормите на КПД, както и чл. 39, ал.1, т.4 3УБ. В писмено молба № 127/06.01.2025 г., чрез процесуален представител не е възразено да се даде ход на делото и са изложени съображения по същество на спора. Претендира за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат осъществил безплатно правна помощ на основание чл.38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, в писмена молба № 55/03.01.2025 г. посочва, че оспорената заповед е издадена при спазване на чл. 59 АПК. В условията на обвързана компетентност и с оглед императивния характер на чл. 3, т.5 ЗСПД е отказано предоставяне на помощта. На основание чл.3, т.3 ЗСПД следва единият от родителите да е български гражданин. С оглед нормативната уредба не следва да се приеме, че с нормата на чл.10а, ал.1 от ЗСПД е предвидена възможност за отпускане на помощ на украински гражданин. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съдът приема за установено от фактическа страна следното: Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825205716 от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е издадена на К. В., гражданин на Украйна, на 12.02.2024 г., посочено е че важи до 04.03.2025 г., дата на първоначална регистрация 30.03.2022 г. В регистрационната карта като придружаващо лице под [възраст] възраст, е вписана Н. – 12.09.2017 г. с [ЛНЧ]. Жалбоподателката се ползва с временна закрила, предоставена с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. В изпълнение на Решение № 54/25.01.2024 г. на Министерски съвет и Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 на Съвета от 19.10.2023 г. за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) № 2022/382, срокът на предоставената временна закрила на жалбоподателката и придружаващите я лица, е определен до 4 март 2025 г. Служебна бележка № РД05-53/04.10.202024 г. от директора на Средно училище „Л.К.“ – [населено място] е издадена на Н. Б. в уверение, че е записана в дневна форма на обучение в 1б клас през учебната 2024/2025 г. Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца № ЗСПД /ДВ/29549/14.10.2024 г. е подадено от К. В., декларирала е, че има дете Б. Н. С. [ЛНЧ], гражданство – Украйна и е записана в училище за учебната 2024/2025 г. Към заявлението е приложена Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825205716 и Служебна бележка № РД05-53/04.10.2024 г. от директора на Средно училище „Л.К.“ – [населено място]. Заявлението-декларация е разгледано от социален работник, който на 23.10.2024 г. е дал заключение, че е налице основание за отказ, като е отбелязано, че подготвената заповед отговаря не изискванията на нормативната уредба. Със Заповед № 3СПД/Д-В/29549/23.10.2024 г. издадена от директора на ДСП-Варна е отказал на К. В. отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето Н. Б., по съображения, че членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключен международен договор, в който да е предвидено получаването на семейни помощи, по които РБългария да е страна. С тези мотиви еднократната помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД е отказана на основание чл.3, т.5 от ЗСПД. При подаване на жалбата от жалбоподателката е представена Служебна бележка № РД05-112/07.11.2024 г. издадена от директора на СУ „Л.К. – Варна, в уверение, че Н. Б. е ученичка в 1б клас през учебната 2024/2025 г. Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 05.11.2024 г., жалбата е подадена на 11.11.2024 г. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със Заповед № 0301-РД01-0425/21.10.2024 г. на директора на ДСП – Варна е наредено в периода 23.10.2024 до 25.10.2024 г., поради служебна командировка за изнесена работна среща на служители на териториалните структури /РДСП и ДСП/, функциите на директор на ДСП – Варна да се изпълняват от К. М. началник отдел СД към ДСП – Варна. В условията на заместване обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 10, ал. 4 ЗСПД – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна. В съответствие с чл.10, ал.5 ЗСПД заповедта е мотивирана, като в същата са изложени фактически и правни основания за издаването й. Липсват съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на оспорената заповед. Процесният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката и непълнолетното й дете Н. Б. са граждани на Украйна, поради което на основание чл. 2, § 1, букви а) и в), вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., се ползват с временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила. Според съображение 17 към Решението за изпълнение, същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55 ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, т. к. посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО. Както следва от чл. 1 от Директива 2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием. Според съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица. Според съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО, задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В тази връзка в съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО, държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. Поради причини, свързани с политиката по отношение на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на граждани на Европейския съюз и на граждани от държави, обвързани с Договора за Европейското икономическо пространство, както и на законно пребиваващи на техните територии граждани на трети страни, които получават помощи за безработни. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта. На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който видно от § 1а ДР ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУБ, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане. Спорът между страните в конкретния случай е формиран по въпроса подпомагането по ЗСПД, в частност по чл. 10а ЗСПД, попада ли в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп. Съдът приема, че отговорът на този въпрос следва да е положителен и на лицата, на които е предоставена временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, следва да се предостави достъп и до семейните помощи за деца, регламентирани в ЗСПД, в частност - до еднократната помощ за ученици по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД. Действително съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република и България е страна. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД съществува в редакцията към ДВ, бр. 69/2004 г., поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата и на нейната цел. Изрично в Решение от 13 март 2019 г., С-635/17, EU: С: 2019: 192, точка 54, СЕС е приел, че държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза. Това означава държавите членки, при прилагане на националните схеми за социално подпомагане, да не третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които са получили международна закрила – тези, на които е предоставено убежище и са получили статут на бежанец. Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под [възраст] възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. Съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от същият член, родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл. 27, § 3 от Конвенцията, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл. 2, § 1 КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 КПД. Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и изискванията във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/. Съгласно чл. 13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 16 ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл. 16 ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V "Недопускане на дискриминация", упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл. 34, § 1 ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики; § 2 Всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики; § 3 С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл. 34, § 3 ХОПЕС се основава именно на чл. 13 ЕСХ. Съгласно чл. 21, § 1 ХОПЕС, забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл. 18, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството. Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят различни видове помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД е еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас. Тази помощ се отпуска без доходен тест и е за покриване на разходите в началото на учебната година, за да могат родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците и се получава при положение, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт. Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП, е част от общата система за социално подпомагане, попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО. Ето защо, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното прилагане на разпоредбата на чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО, както и на прякото прилагане на чл. 27, § 1 КПД, вр. чл. 5, ал. 4 Конституцията на РБългария, достъпът до тази помощ следва да се предостави и на лицата, ползващи се с временна закрила по силата на Директива 2001/55/ЕО – каквито безспорно са жалбоподателката К. В. и детето й Н. Б.. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 КПД, чл. 21, ал. 2 ХОПЕС, чл. Е от част V на ЕСХ и съображение 16, вр. чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО. Като е обосновал обжалваният отказ с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени по арг. на чл.146, т.4 и т.5 от АПК, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление-декларация вх. № 3СПД/Д-В/29549/14.10.2024 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. На основание чл.174 от АПК и чл. 57, ал.1 от АПК съдът определя 14 – дневен срок на ответника за издаване на административен акт. Относно разноските: Жалбоподателката е заплатила държавна такса 10 лева. Агенция за социално подпомагане е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал.3 от Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане /УПАСП/, към която структура е ответника на основание чл.7, ал.2 от УПАСП. Съобразно §1, т.6 от ДР на АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателката сумата от 10 лева. Представено е Пълномощно от 08.11.2024 г. от жалбоподателката за адв. Д. М. А. за процесуално представителство по настоящото дело и такова е осъществено. Договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2024 г., между жалбоподателката и адвокати, сред които е посочена и адв. Д. А., е подписан от жалбоподателката и преводач: Д. А.. В договора е посочено, че адвокатите предоставят правната помощ и съдействие безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/. Поради липса на подпис срещу „адвокат: Д. А.“ в Договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2024 г., съдът приема, че липсва сключен такъв, а изявлението на жалбоподателката в същия следва да се възприема, като декларация, че правната помощ и съдействие е предоставена безплатно. На основание чл.36, ал.3 от ЗА, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Следва че и съда е компетентен да стори същото. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл. 5, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатите могат да оказват безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица. От представената декларация от 08.11.2024 г. от жалбоподателката се установява, че няма доходи, недвижими имоти и МПС, също така е посочила, че семейството й се състои от нея и дъщеря й. С оглед тези доказателства съдът приема, че жалбоподателката е материално затруднено лице, на което е оказана безплатно адвокатска помощ. Ответникът е направил възражение за прекомерност относно претендираните разноски. На основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат е 1000 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, без нуждата от експертизи, поради което при съобразяване с Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, съдът приема, че справедливото възнаграждение за адвокат е в размер на 500 лева. На основание чл.143, ал.1 от АПК и чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане да заплати в полза на адв. Д. А. сумата от 500 лева за оказана безплатно адвокатска помощ. На основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД настоящото решение е окончателно. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, съдът