Решение № 251 от 11.3.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 193/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. С Решение № 209 от 05.10.2022г. по гр.д.№ 392/2022 г. по описа на Районен съд- Карнобат е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Д. Д. от гр.Карнобат дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от 334, 66 лв. - главница, както и сумата от 5, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от 28.10.2019 г. до 02.03.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед № 150/14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№250/2021г. по описа на Районен съд– Карнобат. С решението Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от общо 570 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 495 лв. разноски в исковото производство и 75 лв. разноски за заповедното производство. С определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат Решение №209 от 05.10.2022 г., постановено по гр.д. №392/2022 г. по описа на РС-Карнобат е изменено в частта за разноските, като сумата на присъдените разноски в исковото производство е завишена със 100 лв. и Б. Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД общо 670 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 595 лв. разноски в исковото производство и 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство по гр.д. №250/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Против основното решение е постъпила въззивна жалба от Б. Д. Д., ЕГН ••••••••••, чрез адв.Димитринка Вълева, съдебен адрес: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 6. Против определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат е постъпила частна жалба, подадена от Б. Д. Д., чрез адв.Димитринка Вълева. По тази жалба е било образувано ч.гр.д.№180/2023г. по описа на БОС, което е прекратено, а жалбата е присъединена за разглеждане в настоящото производство на основание чл.80, ал.4 от ПАС. С въззивната жалба постановеното решение е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Въззивницата признава, че по делото е безспорно, че тя е собственик на имот в село Сигмен, община Карнобат, както и че е потребител на В и К- услуги за този имот, с абонатен номер 826661. Не оспорва и стойността на 1 куб.м. вода за процесния период. Заявява, че спорът по делото е относно количеството „потребена“ от нея вода. Изразява несъгласие с извода на съда, че поради отсъствието й, водомерът не е бил отчитан регулярно, както и че в интерес на потребителя било отчитането да се извърши при условията на чл.24, ал.4 от Общите условия на дружеството, тъй като отчетникът е „видял“ или взел показанията на водомера от клиента, като напрактика били отчетени действително потребените количества вода. Сочи, че след като водомерът не е бил видян от инкасатора, следвало да бъдат начислявани прогнозни количества вода. Освен това във връзка с показанията на свидетеля Д., ищцовото дружество не е представило протоколите за неосъществен достъп до имота за процесния период, каквито били приложени за следващ такъв. Счита, че показанията на тази свидетелка трябва да бъдат кредитирани внимателно, като се отчете служебната й зависимост от ищцовото дружество. Районният съд кредитирал частично нейните показания, а не приемал тези от тях, които не подкрепяли тезата на ищцовото дружество. Макар, че свидетелката изрично заявила, че въззивницата много често й носела снимка на показанията на водомера, каквито снимки не били представени по делото, не било ясно защо свидетелката не е правила съответните изчисления и не е издавала фактури за процесния период. Заявява, че не е носила на св.Д. показанията на водомера. На следващо място са изложени оплаквания, че съдът неправилно е приел за несъстоятелни твърденията на въззивницата за неправилно отчитане на водомера като е приел, че протоколът от 16.10.2019г. не е бил оспорен от въззивницата, а същият, според показанията на св.Д., съдържал донесени от въззивницата данни. Заявява, че в съдебно заседание, проведено на 13.06.2022г., протоколът е бил оспорен досежно съдържанието му, както и като неподписан от въззивницата. Ищцовото дружество не е успяло да докаже верността на съдържанието на този документ, нито е доказало, че данните от водомера са отчетени правилно. От събраните по делото доказателства не бил установен дори видът на процесния водомер. Св.Д. посочила, че същият не е електронен и е необходим достъп до него, за да бъдат отчетени данните, докато в исковата молба дружеството заявило, че отчитането е по електронен път и при всяко отчитане по електронен път са били издавани данъчни фактури. Това поставяло въпроса защо не са били издавани фактури, след като отчитането през процесния период е било електронно. На следващо място са развити оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил представените по делото от ищцовото дружество писмени доказателства, според които на 10.02.2020г. бил монтиран водомер с фабричен номер 904466, собственост на И.З., който бил демонтиран за ремонт на 9.10.2019г., монтиран в имота в присъствие на въззивницата. Според данните на водомера на водомерното стопанство на 10.02.2020г. бил демонтиран водомер с фабричен номер 891358; който по логика следвало да е водомера, ползван временно от нея докато другият е бил в ремонт. На 01.12.2020г. обаче бил съставен друг констативен протокол, според който бил демонтиран водомер с номер 9044888 Беласица и монтиран водомер с фабричен номер 934144, показанията на който били 0015 куб.м. вода. Всички тези документи, според въззивницата водят до извода, че не може да бъде установено водомер с какъв фабричен номер е бил демонтиран и съответно монтиран, и какви са били показанията му. Същевременно, според показанията на свидетеля Д., водомерът изобщо не е бил подменян. Ако последното обстоятелство се отнасяло само за процесния период, то преди демонтажа на водомера на 9.10.2019г. трябвало да бъдат посочени неговите показания. В заключението на вещото лице били посочени показанията на съвсем различен водомер- с номер 100069655, поради което СТЕ не следвало да бъде кредитирана, тъй като не било ясно как вещото лице установило количеството потребена вода, след като водомерът фактически не съществувал, сменян бил двукратно, а в протоколите при демонтажа и монтажа не били записани показанията. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата е оспорена като неоснователна, включително относно въведените възражения за начина на отчитане и обема консумация. Сочи се, че В и К- операторът е изпълнил задължението си за непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, установено било и наличието на индивидуален уред за отчитане на потребеното количество вода, както и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във възходящ ред. Затова намира за социално несправедливо въззивницата да ползва актив- публична държавна собственост като същевременно бъде освободена от задължението си за плащане на това ползване. Посочено е, че относно регулярността на отчетите е налице константна съдебна практика, която е цитирана. По отношение на количеството потребена вода се сочи, че същото било установено не само от заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза, но и посредством писмените доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел. За ответника съществувала възможността при съмнения в безпристрастността или обосноваността на експертизата, да поиска допълнително или повторно заключение, което не било сторено. Не следвало да бъде уважено и възражението във въззивната жалба относно показанията на свидетеля Д.. Сочи се още, че по делото е представено извлечение от карнета, в което се съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на уреда. Начинът на отчитане бил в съответствие със законовите изисквания, а потребителят следвало да противопостави евентуалните си възражения в установените за това срокове. В заключение сочи, че предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги от оператора и получаването им от потребителя е основание за възникване на задължението за заплащане на определената за това цена, като според въззиваемото дружество е налице съдебна практика, според която наличието на просрочие на периода за отчет не води до погасяване на задължението. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. С частната жалба, депозирана от Б. Д. Д. чрез адв.Димитринка Вълева, е обжалвано определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат за изменение на разноските. Изложени са съображения, че така постановеното определение, с което се присъждат допълнително 100 лв. за разноски, е неправилно и се иска същото да бъде отменено. Към момента на постановяване на съдебното решение, по делото не била представена вносна бележка за доплатен депозит за вещо лице, а същата била представена едва на 15.09.2022г. Ицщовото дружество не е изпълнило своевременно задължението си да представи доказателства за доплащане на сумата от 100 лв., както и не е представило списък на разноските. В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него частната жалба се оспорва неоснователна. Дружеството заявява, че е заплатило допълнителната сума за депозит за възнаграждение на вещото лице по сметка на съда и е представил доказателства за това в определения му от съда срок. При постановяване на решението си съдът не взел под внимание горните обстоятелства, което дало повод за депозиране на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Ето защо счита, че молбата по чл.248 ГПК правилно е била уважена. В проведеното открито съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата, а ответната страна не е взела участие в същото чрез свой представител. Не са ангажирани нови доказателства. По допустимостта на производството въззивната инстанция приема следното: Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество. Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е, че по ч.гр.д.№250 описа за 2022г. на Районен съд Карнобат, в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №150 от 14.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която на въззивницата Б. Д. е разпоредено да му заплати сумата от 334, 66 лв., представляваща главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода по фактура, издадена от дружеството за отчетен период от 19.10.2018г. до 16.10.2019г. за абонатен номер 826661 и обект, находящ се в общ. Сунгурларе, с. Сигмен, и сумата от 5, 67 лв., представляваща лихва за забава от 28.11.2019г. до 02.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 16.03.2022г., като същият своевременно е депозирал възражение по чл.414 ГПК, вследствие на което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията- така разпореждане № 422 от 29.03.2022г. В едномесечния срок въззиваемото дружество е предявило обективно съединени установителни искове против въззивника, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за установяване вземането си за главницата, мораторна и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по които е образувано гр.д.№392/2022г. на РС Карнобат. В исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответницата е клиент на дружеството, тъй като притежава качеството „потребител на В и К- услуги“ по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по отношение на водоснабден обект с административен адрес с. Сигмен, общ. Сунгурларе, със заведена партида в базата данни с абонатен № 826661. Сочи се, че възникналото между страните облигационно правоотношение се извършвало по силата на публично известни Общи условия, съгласно чл.8 от Наредба №4. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 3 от ОУ и чл. 32, ал. 4, предл. 2 от Наредба №4, отчитането на водомера на абоната за процесния период било извършвано по електронен път чрез използване на мобилно устройство. Ищцовото дружество твърди, че водомерът е разположен в имота, поради което абонатът има задължение да осигури достъп до него. Сочи се, отчитането на водомера се осъществяло по електронен път чрез сканиране на баркод, поставен в близост до водомера, чрез който баркод се осъществявала директна връзка с базата данни на дружеството и индикирал, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Използването на електронно устройство било причината, поради която не съществувала техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото било задължението при отчитане чрез карнет. Описани са и останалите начини на извършване на отчета- служебно отчитане /при липса на осигурен достъп/, както и самоотчет – когато клиентът сам предоставя на ВиК оператора данните на водомерните си устройства, което обстоятелство също се отразява в програмния продукт на оператора. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетния период, както и единичните цени на всяка предоставена услуга. За процесното задължение била издадена фактура № 0039176835 от 28.10.2019г., на стойност 367, 56 лв., салдото по която било 334, 66 лв. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ ответницата е следвало да заплати задължението си по фактурата в 30- дневен срок от издаването на фактурата, което не било сторено. Вследствие изпадането в забава на ответницата последната дължала и мораторна лихва от 5, 67 лв. за периода от 28.11.2019г. до 2.02.2022г. Иска от съда да бъде прието за установено, че ответницата му дължи сумата от 334, 66 лв. по фактура от 28.10.2019 г. за начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 19.10.2018 г. до 16.10.2019 г., както и сумата от 5, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 28.11.2019 г. до 02.03.2022 г. Претендира и разноски, включително за заповедното производство. Ангажира доказателства. Ответницата Б. Д. Д. е депозирала своевременно писмен отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не оспорва обстоятелството, че е клиент на дружеството, като пояснява, че с.Сигмен не е в общ.Сунгурларе, а в община Карнобат. Оспорва, че дължи на дружеството посочените в исковата молба суми за главница и лихви. Заявява, че не е изразходвала такова количество вода, няма такова потребление, тъй като почти не ползва водоснабдяването от ищцовото дружество. Сочи, че за отчетния период от 19.10.2018 до 16.10.2019г. е издадена само една, а не множество фактури, поради което не било ясно как следвало да заплаща всяка фактура в 30- дневен срок от издаването на всяка от тях, без да е необходимо да й се изпраща покана, при положение, че фактурата е една и падежът е само един. Заявява, че не е била уведомена за процесната фактура. Отбелязва, че в исковата молба се съдържат теоретични разсъждения за начина на отчитане, без да е посочено, че тя не е осигурила достъп до имота. От представената справка извлечение се установявало, че водомерът й е бил видян два пъти – на 19.10.2018 и на 16.10.2019 г., като количеството вода било 221 куб.м. Същевременно във фактурата били посочени два пункта- за периода от 19.10.2018г. до 31.12.2018г.- 45 куб.м. и за периода от 1.01.2019г. до 16.10.2019г.- 176 куб.м. Ето защо счита, че към 31.12.2018г. водомерът отново е бил засичан, в противен случай не било ясно как са отчетени различните показания за двата отделни периода. Така възниквал въпроса защо не е била издадена фактура за всеки отделен период. Оспорва верността на фактура №0039176835 от 28.10.2019 г. и на справката- извлечение, като заявява, че не е изразходила посочените в тях количества вода. Отправено е и възражение за изтекла погасителна давност за начислените суми от 19.10.2018 г. до 01.03.2019 г. Сочи, че дружеството е следвало отчита водомерите ежемесечно или поне на тримесечна база, и тъй като ищецът бил неизправен в това си задължение, то същият не можел да предявява иск за плащане на главница и лихви. Твърди, че водомерът не е бил отчитан електронно, а физически вече не съществувал в имота, тъй като от 2020г. водомерът бил сменян два пъти, за което тя не е подписвала протокол. Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молба /л.36 и сл./ в която е пояснил фактическите си твърдения. Посочил е, че за процесния период имотът е отчитан по физически снет, реален отчет, чрез електронно, директно отчитане с мобилно устройство, данните от което са обективирани в представената хартиена разпечатка, а именно- справка- извлечение. Сочи, че възраженията си за несвоевременно отчитане на водомера потребителят е следвало да заяви в сроковете по чл.40, ал.2 от Наредбата. Начинът на отчитане съвпадал със законоустановените форми съгласно Наредба №4/2004г. Сочи се още, че за процесния период е извършен един отчет. Потребеното количество вода възлизало на 221 куб. метра, представляващи разликата между отчетеното на 16.10.2019г. количество /231 куб.м./ и това, отчетено на 18.10.2018г. /10 куб.м./. Във фактурата това потребление било разбито на два периода, предвид изискването за пропорционално остойностяване, съобразно утвърдените регулаторни цени. Отчетът бил извършен съобразно обитаемостта на имота и изпълнението на задължението на потребителя да осигури достъп до измервателното средство. След като не осигурил необходимото на кредитора съдействие, потребителят не можел да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за да избегне отговорността за заплащане на потребеното количество вода. По отношение на възражението, че ответницата не е била уведомена за фактурата се сочи, че в законодателството не е предвидено плащането на задължението да е обвързано с някакво друго действие, извън фактурирането, посочено в ОУ, т.е. не било предвидено нарочно уведомяване на потребителя. На следващо място намира за неоснователно и възражението за изтекла давност, като сочи, че настъпването на падежа на насрещното задължение е обусловено от издаването на фактурата, поради което потребителят изпада в забава след изчитането на 30- дневния срок от датата на издаване на фактурата, от който момент настъпвала и изискуемостта на вземането. Цитирана е съдебна практика. Моли, при необходимост, да бъде приложена разпоредбата на чл.162 ГПК. В съдебното заседание, в което ищецът е представил изисканите от ответницата протоколи за монтаж и демонтаж на водомери /с дата 10.02.2020г., № 52 с дата 10.02.2020г./, както и за извършен отчет с дата 16.10.2019г./, същите са оспорени като такива с невярно съдържание и като неподписани от ответницата/, във връзка с което съдът е открил производство по чл.193 ГПК за установяване истинността на подписа на клиента за първите два документа. По делото е приета съдебно- почеркова експертиза, изпълнена от в.л. Щерю Николов, от която е било установено, че подписът за клиент в протокол с дата 10.02.2020г.- л.39 и подписът за клиент в протокол № 52 с дата 10.02.2020г.- л.40, в която е посочено, че е демонтиран на 9.10.2019г./, не са положени от ответницата Б. Д.. С протоколно определение от 12.09.2022г. районният съд, на основание чл.194, ал.2 ГПК е приел, че посочените два протокола за монтаж/демонтаж на водомер са неистински, неавтентични документи и ги е изключил от доказателствата по делото. В районния съд са приети още писмени доказателства, разпитани са свидетели и е приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л. Доневски. С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове. Приел е, че ответницата като собственик на недвижим имот, находящ се в с.Сигмен, който е водоснабден, отговаря за абонатен № 826661 и се явява потребител на ВиК- услуги. Приел е, че от справка- извлечение от електронния карнет за посочения абонатен номер, се установява, че водомерът в имота е отчетен за периода 19.10.2018 г. – 16.10.2019г., а следващият отчет е извършен на 17.10.2019г. За тези отчети е отразено, че водомерът е видян. На 19.10.2018г. показанието е било 10 куб. метра, а на 16.10.2019г. показанието му е било 231 куб.м. На следващата дата- 17.10.2019г. показанието отново е било 231 куб.м. Съдът е приел, че съгласно представената фактура № 00039176835 от 28.10.2019 г. отчетеното количеството от 231 куб.м. е било остойностено като за потребената вода били начислени 367, 56 лв. Съдът е приел също, че при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, докато процесните суми са фактурирани по отчети, извършени през есента на 2018 г. и 2019 г. – т.е. веднъж годишно, тъй като ответницата пребивавала преимуществено в имота си в с. Сигмен пред лятото, според показанията на св. Д.. Констатирал е, че в случая отчитането на показанията на водомера на ответника е извършено значително по-късно от предвидения в чл. 30, ал.1 от ОУ месечен срок, а издадената фактура за потребеното количество вода е за цялото количество, доставено в процесния период на ответницата. Счел е, че събраните доказателства недвусмислено доказват отчитането от инкасатора Д. при ограничен достъп до водомера (каквито затруднения е имал и експертът по СТЕ) въз основа на донесени й данни на потребителя, за което бил съставен протокол от 16.10.2019г. от инкасатора, подписан от последната и от Тодорка Иванова Ралчева- отговорник инкасо, поради което е приел, че отчетът касае реално потребените количества вода за процесния имот на ответницата. Приел е също, че предвид отсъствието на ответницата действително е налице нередовно отчитане на показанията на водомера - в отклонение от чл. 8, т.6 от ОУ и чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, но в сроковете по чл.24, ал.4 от ОУ, като това обаче няма за последица освобождаване на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Развити са доводи, че така извършения отчет не накърнява правата на потребителя, тъй като е по- благоприятен за него, за разлика от служебния отчет, какъвто е следвало да бъде извършен. Отхвърлил е като неоснователно възражението за настъпила в полза на ответницата погасителна давност. Посочил е, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, вземането падежира в 30- дневен срок от издаване на фактурата- на 28.11.2019 г., но изискуемостта му е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответницата. Приел е също, че давността по отношение на процесната главница е била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 11.03.2022г., поради което не е изтекла. В заключение е приел, че процесната главница от 334, 66 лв. е правилно начислена като потребено количество вода, в съответствие с приетите от водния регулатор цени на услугите за посочените във фактурата периоди, което се установява от заключението на експерта по делото. Констатирал е също, че предвид липсата на доказателства за плащане на процесното задължение, дължимата мораторна лихва за процесния период надхвърля значително претендираната, поради което и това задължение е установено. Затова е счел, че исковете за главницата и за обезщетението за забава (мораторна лихва) срещу ответника следва да бъдат уважени. В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен състав, в предвидената от закона форма, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.236 ГПК. Същото е постановено по допустим иск, в рамките на исканата защита, при наличие на правен интерес на ищеца от установяване на вземанията му по реда на чл.422, ал.1 ГПК. От фактическа и правна страна въззивната инстанция приема следното. От приложения нотариален акт от 30.08.2013г. се установява, че ответницата е собственик на процесния водоснабден обект- дворно място с площ 2125 кв.м., съставляващо УПИ VII-212 в кв. 31 по ЗРП на с. Сигмен, общ. Карнобат, отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в ПИ масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 63 кв.м. и масивна лятна кухня със ЗП 38 кв.м., масивна второстепенна постройка с площ 15 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със ЗП от 40 кв. За установяване на вземанията си спрямо ответницата ищцовото дружество е представило справка- извлечение от показанията за водомер 7/127 /карнет 7, стр.127/ в с. Сигмен, с титуляр на партидата Б. Д. Д.. В извлечението е посочено, че показанията на водомера са отчетени с мобилно устройство. На 19.10.2018г. водомерът е бил видян като показанията му са били 10 куб.м., а на 16.10.2019г. отново е бил видян и същите са били 231 куб.м. На 14.11.2019г. водомерът отново е бил отчетен като видян при което показанията му са били 231 куб.м., колкото са били и при предходния отчет на 17.10.2019г. Представено е и копие от фактура № 00039176835 от 28.10.2019 г. /л.16 от делото на РС/ за описания по- горе обект с абонатен №826661. В същата е посочено, че периода от 19.10.2018г. до 16.10.2019г. е отчетено потребление на вода в обем от 221 куб.м. /представляващи разликата между стария отчет- 10 куб. м. и новия- 231 куб.м., на обща стойност 367, 56 лв/. Видно е, че целия отчетен период- 19.10.2018г.- 16.10.2019г. е разделен на два подпериода- първия от 19.10.2018г. до 31.12.2018г. /45 куб.м./ и втория от 1.01.2019г.- 16.10.2019г.- 176 куб.м. От фактурата е видно още, че стойността на водата за първия подпериод е 1, 335 лв. на куб.м., или общо 60, 08 лв., а на втория- 1, 399 лв., или общо 246, 22 лв. Установява се също, че във фактурата не са включени други ВиК услуги- канал и пречистване. Данните в извлечението, както и във фактурата са оспорени от ответницата като такива с невярно съдържание, с твърдения, че тя почти не потребява вода в процесния имот, че водомерът не е редовно отчитан от представител на ищцовото дружество, както и че същият от 2020г. е подменен и фактически не се намира в имота. За установяване начина на отчитане на процесния водоснабден обект в първата инстанция е разпитана свидетелката Галя Д. - отчетник на измервателни уреди при ищцовото дружество, район Карнобат. Същата заявява, че от 2013 г. отчита имота на ответницата в с. Сигмен, който представлявал едноетaжна къща с двор, като водомерът бил на около 10 м. навътре в двора, но впоследствие самите собственици го били преместили на 2 м. от оградата. Свидетелката пояснява, че в процесния период 2018-2019 г. тя е отчитала имота, както и че много пъти е звъняла на Б. Д., но същата не й вдигала телефона, предоставен от ответницата за връзка с ищцовото дружество при откриването на партидата. Твърди, че през 2019г. ответницата й занесла във ВиК снимка с показанията на водомера, както е правила и преди това. Въз основа на данните от снимката св. Д. съставила протокола от 16.10.2019г. /л.42 от делото на РС/, в който е констатирана разлика 221 куб.м., на клиент по абонатен № 826661. Същата свидетелка сочи, че протоколът е бил подписан от нея и от отговорника инкасо, което се наложило тъй като ответницата категорично отказала да подпише протокола, като заявила, че не може да има такива кубици. Свидетелката заявява, че когато не е имала достъп до водомера не е отчитала нищо, нито е правила служебен отчет, а винаги е пускала отчет въз основа на реални справки от водомера, като в началото, след закупуването на имота ответницата й носела снимки на водомера. Твърди, че по неофициална информация знае, че имотът на Б. Д. се ползва само през лятото, затова през зимата, когато последната не била в имота, свидетелката не пишела протоколи за отказ за осигуряване на достъп през зимата. Според нея отчитането е сезонно. Свидетелката е посочила, че водомерът е 5-кубиков „Беласица“, с дълго тяло, не е електронен, понеже за електронните водомери, които били с радио модул, не било необходимо да има достъп до имота. Твърди също, че водомерът не е бил сменян и до момента е същият. Сочи, че само няколко пъти е влизала в имота, но не е в състояние да конкретизира датите, на които е станало това, тъй като не се е подготвила за заседанието. Според нея водомерът не е бил отчитан около година, но не помни точно периода, в който е станало това. Пояснява, че карнетът е електронен, като на клавиатура ръчно нанася данните и не прави електронен отчет. Заявява също, че не е запозната със съдържанието на фактурите, нито е разпределяла тя потреблението за 2018г. и за 2019г., посочено в процесната фактура. По искане на ответната страна ищцовото дружество е представило протоколи /л.110- 114/ за липса на достъп до имота или за отказ на потребителя да осигури достъп. Същите са неотносими към процесния период, тъй като са съставени в периода от 16.04.2021г. до 8.04.2022г. За процесния период не са представени протоколи за липса на достъп или за отказан достъп. Не следва да бъдат обсъждани подробно данните от оспорените относно автентичността на подписа на ответницата протоколи за подмяна на водомери с дата 10.02.2020г. /л.39-40/, както и показанията на разпитания в тази връзка св. Д.Ж., който е заявил, че е подменил водомера в имота на ответницата, подписал се е на двата протокола- за демонтаж на стария водомер и за монтаж на новия, не познава ответницата и не знае кой се е подписал в протокола за клиент. Това е така, понеже самата ответница в отговора на исковата молба е заявила, че водомерът е подменен през 2020г., което се установява и от датите на двата съставени протокола- 10.02.2020г. /датата 9.10.2019г., посочена в протокол №52 от 10.02.2020г. не е дата на съставяне на протокола, а е посочена като такава, когато е бил демонтиран водомера от предишния му собственик И.З. Г. от с. Житосвят, преди да бъде монтиран в имота на ответницата/. Освен това процесуално недопустимо е същите да бъдат обсъждани в настоящото въззивно производство, доколкото са изключени с протоколно определение на районния съд от доказателствения материал по делото като неавтентични с оглед експертизата на в.л.Щерю Николов, че двата протокола не са подписани от ответницата. В жалбата липсват оплаквания, че с изключването на протоколите от доказателствения материал районният съд е допуснал процесуално нарушение, нито е направено доказателствено искане тези протоколи да бъдат приети отново като доказателство във въззивната инстанция, поради което не е възможно въззивният съд да обсъжда тези протоколи поотделно и във връзка с останалите доказателства, в каквато насока са исканията във въззивната жалба. Показанията на св. С.И. също не следва да бъдат обсъждани подробно, тъй като същите установяват единствено, че той е подписал протокола за подмяна на водомера от 1.12.2020г. /л.41/, тъй като е извършил следващата подмяната на водомера, както и че не познава ответницата, но тези обстоятелства са неотносими към предмета на делото, тъй като касаят обстоятелства, настъпили повече от една година след процесния период. По делото е допуснатата съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Доневски. Според това заключение за процесния период в процесния имот има монтирано едно измервателно устройство, което е било отчитано по електронен път, чрез мобилен компютър. При този начин на отчитане на водомера, служителите на ВиК дружеството ползвали мобилни компютри, в които се съдържали електронни файлове, съхраняващи информация за всеки конкретен абонат. Самото отчитане ставало чрез сканиране на баркод, оставен в непосредствена близост до измервателното устройство, като визуалното отчитане можело да стане само ако има осигурен достъп до измервателното устройство, след което отчетът се нанасял в мобилния компютър, като оттам всички данни се прехвърляли в програмата на водния оператор. Отчетният механизъм бил конструиран така, че да отчита данни само във възходящ порядък, като мобилния софтуер не позволявал последващи промени. Според експерта, представената справка – извлечение за отчета на процесния обект е достоверна, като същата е извлечена от електронния карнет на абоната. От СТЕ се установява също, че общото доставено и потребено количество вода на абонат с абонатен номер 826661 за процесния период е 221 куб.м. както и че всички цени в издадената фактура за процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от 2013 г. ВиК- Бургас отчита електронно всички водомери, като за целта всяко едно измервателно устройство било снабдено с баркод, който служел за директна връзка с програмата на ВиК Бургас. Инкасаторите на ищцовото дружество имали сканиращи устройства, които служели за да влезе служителят в програмата и да определи абонатния номер, който му е необходим. След това сканиране на баркода срещу абонатния номер излизали имената на абоната. Цифрите на водомера се нанасят от инкасатора ръчно, след като му бъде осигурен достъп и баркода е сканиран. Тази информация се изпращала информацията в програмата на ВиК- Бургас и по този начин се формирал електронния карнет на абоната. Вещото лице Доневски е заявило също, че при изготвяне на експертизата е търсило контакт с ответницата, но без резултат, поради което достъп до имота не му е бил осигурен. Допълва, че във водоснабдителното дружество има няколко начина на отчитане – месечно, за обекти, които се обитават постоянно, служебно -когато няма достъп до абоната и „от клиента“, което значи, че абонатът по някакъв начин кореспондира с представител на ВиК и по този начин предоставя данните, както и отчитане на сезонни обекти като вили и хотели. Тази експертиза е оспорена от процесуалният представител на ответницата, но същата не е направила искане за назначаване на повторна или тричленна експертиза. След съвкупна преценка на приетите доказателства: справка- извлечение от електронния карнет и процесната фактура, показанията на св. Д., данните от протокола от 16.10.2019г. за извършен отчет и тези от съдебно- техническата експертиза, въззивният съд намира, че за процесния период 19.10.2018г.- 16.10.2019г. водомерът в имота на ответницата не е бил отчитан ежемесечно, макар обектът да не е такъв за сезонно ползване. Причината за нередовния отчет е обстоятелството, че имотът не е бил обитаван постоянно от ответницата, респективно- членове на семейството й, като въпреки усилията си инкасаторът не е успявал да осъществи контакт по телефона, за да му бъде осигурен достъп до имота. Въз основа на показанията на св. Д. се изяснява, че отчетените 221 куб. метра потребление в процесния водоснабден обект не са начислени въз основа на служебен отчет, а по показания, предоставени от ответницата чрез снимка на водомера, което е било постоянна практика от 2013г. За данните от водомера бил съставен и протокол от 16.10.2019г., подписан от свидетелката и друг служител на дружеството, поради отказ на ответницата да стори това предвид несъгласието й с отчетените данни. Действително, налице е противоречие между така приетите фактически изводи и изводите на в.л. Доневски по приетата по делото СТЕ, според когото видно от справката- извлечение от електронния карнет водомерът е бил отчетен реално, на място в процесния имот, чрез сканирането посредством баркод, за което свидетелствало отбелязването “видян“. Следва да се отбележи, че експертизата е изготвена и представена по делото преди разпита на св. Д., единствено по писмени данни, предоставени на експерта. Освен това ответницата не е осигурила достъп на експерта до процесния имот. При така констатираното противоречие съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на св.Д., че отчетът е извършен по данни на клиента /след представяне на снимка/, които кореспондират с данните от протокола за извършен отчет /л.41/. Тази свидетелка носи наказателна отговорност за показанията си пред съда, а ответната страна не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване показанията на тази свидетелка. Ето защо въззивният съд приема, че след като инкасаторът е снел показанията на измервателното устройство от снимката, предоставена от ответницата, то отчетът на водомера е извършен реално. Следователно, отчетът от 221 куб.м. вода за процесния период касае реално преминало през измервателното устройство количество вода за процесния период. При така установените факти, Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи: Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Сходна е дефиницията, съдържаща се в цитирания от районния съд закон- §1, ал.1, т.2, б. а и б от ДР на ЗРВКУ, който обаче урежда единствено регулираните цени на ВиК услугите за потребителите. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от действащите ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК- оператора за гр. Бургас /одобрени от ДКЕВР през 2014г./, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица- собственици и ползватели на имоти в етажната собственост. Безспорно е, че ответницата е собственик на процесния имот, поради което по силата на закона същата има качеството на потребител на ВиК- услуги. Ето защо, макар между страните да не е сключен нарочен писмен договор /имотът е закупен през 2013г., т.е. преди изменението на чл.8, ал.5 от Наредба №4/2004г./, между тях е налице валидна облигационната връзка по предоставянето на ВиК- услуги от страна на ищцовото дружество в полза на ответницата, а последната е длъжна да заплаща стойността на тези услуги. От показанията на св.Д. и съставения протокол за отчет от 16.10.2019г. се установява, че за процесния период по партидата на ответницата е отчетено реално потребление на вода 221 куб.м. За същото е съставена процесната фактура /л.16/ на стойност 367, 56 лв., от която като неплатени се претендират процесните 334, 66 лв. Вярно е, че процесния индивидуален водомер не е отчитан съобразно нормативните изисквания, а процесния период надвишава посочения в Общите условия срок /чл. 21 ал.1/, като отчетът е за една година. Въпреки това, въззивната инстанция намира, че определянето на задължението на ответната страна въз основа на този отчет е допустимо. Продължителният период, за който е извършен отчетът не е основание за освобождаване на ответницата от отговорността за заплащане на цената /в закона липсва подобно основание/. След като по делото е установено реалното потребление за процесния период, ответницата дължи заплащането на потребените количества вода, поради което искът е доказан по основание. Относно размерът му, на основание чл.162 ГПК съдът е длъжен да го определи, като в случая това е осъществено посредством експертизата на в.л. Доневски, установяващ обстоятелството, че посочените в процесната фактура цени на водата съответстват на определените от регулатора /КЕВР/. Действително, с оглед продължителността на отчетния период задължението по фактурата е обособено от ищцовото дружество на два подпериода, което е обяснимо с оглед разликата в цените на ВиК услугите за различните подпериоди. Това обаче не е нарушение, водещо до неяснота относно количеството и стойността на потребените услуги, както счита въззивницата. Разделянето на два подпериода в случая е в съответствие със задължението на ВиК- дружеството, вменено му с чл.29, ал.4 от Общите условия. Не е допуснато и нарушение на задължението на дружеството за издаване на фактурата в едномесечен срок от отчета, тъй като същият е извършен на 16.10.2019г., а фактурата е съставена на 28.10.2019г. В тази връзка въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението за погасяване по давност на задължението на ответницата, тъй като заявлението по чл.410 ГПК и следователно искът по чл.422 ГПК /така чл.422, ал.1 ГПК/ са предявени по пощата на 10.03.2022г., т.е. преди изтичането на тригодишната давност. Не се спори, че процесните задължения не са платени от ответницата. Ето защо исковете за главницата и обезщетенията за забавено плащане /мораторна и законна лихва/ са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователна е и частната жалба. Видно от протоколното определение от ОСЗ на 12.09.2022г., с която районният съд е приел заключението на в.л.Доневски, съдът е определил на експерта възнаграждение в размер на 350 лв., от които е разпоредил изплащане на предварително внесения депозит от 250 лв. На ищцовото дружество е бил даден едноседмичен срок за внасяне на остатъка от определения депозит, а именно- 100 лв. На 15.09.2022г. остатъкът от депозита е бил внесен по сметката на съда, а квитанцията за това /л.123/ е бил изпратен по пощата на 21.09.2022г. /л.124/, т.е. в определения от съда срок. Несъстоятелно е възражението за недопустимост на производството по изменение на решението в частта за разноските поради липса на списък за разноските- такъв списък е обективиран в молбата на л.52 от делото на РС, в молбата на л.88 от делото на РС, както и в молбата, с която квитанцията е приложена по делото. Ето защо, определението, с което е изменено решението в частта за разноските и е присъдена допълнителна сума от 100 лв. в тежест на ответницата за доплащане възнаграждението на вещото лице Доневски, е правилно и законосъобразно. На въззиваемото дружество следва да се присъдят извършените деловодни разноски за въззивната инстанция, както следва: 100 лв. възнаграждение за юрисконсулта, изготвил отговора на въззивната жалба. С оглед изхода на делото на въззивницата не се дължат разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд