Решение № 53 от 20.5.2022 г. на Районен съд - Белоградчик по дело № 65/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ №..., с ЕГН ••••••••••, срещу НП № 64/01.03.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300, 00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ. В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата обстановка, сочена в АУАН не е установена правилно. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата, излага още и по-конкретни доводи за отмяна, като претендира и разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по същество на казуса. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното: Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, неоспорено качество от страните / респ. неговата/, въпреки липсата на изрично доказателсво в тази насока. В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на ЮЛ, на 31.12.2021 г., получил позволително за сеч № 0641095, с очакван добив на 384.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида черен бор / като едра и средна дървесина и дърва за огрев/ от отдел 374 ”л2”, имот от ГФ, собственост на ФЛ, в землището на с. Г., общ. Р., като собственикът / ФЛ / бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 03.01.2022 г. до 31.05.2022 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период. На 05.01.2022 г. свидетелят Ст. С. и колегата му Ив. На. – гл. специалисти при ИАГ-София, били командировани на територията на обл. В., с цел извършване на проверки по ЗГ. Така в посочения ден, двамата проверявали и землището на с.., общ. Р., обл. В.. Още на входа на селото, установили МПС с товарещи се в него дърва. На мястото на товаренето присъствал жалбоподателят Т. Т., като лицензиран лесовъд. Двамата служители на ИАГ решили да извършат проверка на място, на терен – в сечището, от където били добити и докарани дървата. Т. им указал къде се осъществява сечта и заедно с него те посетили мястото - отдел 374 „л2“, в землището на самото с. Г.. Установили, че за сечището имало издаденото позволително за сеч № 0641095, получено от Т. Т. и констатирали, че на терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета – общо 30 бр. Измерили диаметъра на пъните им – същият варирал от 0, 20 м. до 0, 28 м. Маркирали с червена боя така отрязаните дървета / пъните/. Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета проверяващите приели, че на Т. следва да се състави АУАН за нарушение по ЗГ. Своите констатации Ив. Н. отразил в Констативен протокол - № 152804/05.01.2022 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т.. Протоколът бил подписан от Н., С. и Т.. Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, веднага, също на 05.01.2022 г., Ст. С. съставил АУАН № 64 от същата дата на Т. Т., в неговото присъствие: за това, че “ на 03.01.2022 г., на територията на ТП ДГС-Белоградчик, в землището на с. Гюргич, отдел 374 „л2“, като лицензиран лесовъд на частна практика, получил Позволително за сеч № 0641095/03.01.2022 г., носещ отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил контрол и допуснал да се извърши сеч на 30 бр. дървета от черен бор, с диаметри от 20-28 см, немаркирани с КГМ в основата на пъна“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, С. посочил чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е вписан Ив. Н. – съставил констативния протокол от проверката. Нарушителят подписал акта и да получи копие от него, без да отрази писмено възражения. Устно дал обяснения, че виновни били резачите / секачите/, а той според него „често“ минавал да види мястото на сеч в гората. На 01.03.2022 г. въз основа на акт № 64/05.01.2022 г. на св. Ст. С., е издадено обжалваното НП № 64/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0641095/31.12.21г. документът – позволително е получено именно от Т. Т.. Установи се /от констативния протокол за проверката/, и гласните доказателства – показания на свид. С., дадени в с.з., че на 05.01.22 г. са установени в сечището сечени и немаркирани дървета, като количеството им е определено на общо 30 бр., а видът – черен бор. Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. С., а също така писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до отсичане на немаркирани дървета. При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснати няколко съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на постановлението – неточности в ползваните писмени доказателства по случая /позволително за сеч/, неправилно описание на деянието – текстово и придадена неправилна цифрова квалификация на вмененото нарушение на Т.. На първо място, съдът намира за основателни доводите на представителя на жалбоподателя, за неточности в АУАН и НП, където се визира позволително за сеч, получено от Т. и въз основа на което той понася принципно отговорността за сечището. В КП, изготвен от Ив. Н. е посочен само номер на позволителното, без датата му на издаване. В АУАН, то е твърдяно за издадено на 03.01.22г., а в НП – на 31.12.21 г. Съдът констатира, запознавайки се със самото него – позволителното, че то е издадено действително на 31.12.21г., а сечта, позволена с него е с начална дата, като възможна за отпочване – 03.01.22г. Възможно е да става въпрос за недоглеждане от страна на актосъставителя, и поради това неправилно отразяване в АУАН на датата на издаване на позволителното, но в настоящия вид производство – админ. наказателни, не е допустимо да има подобни разминавания, технически грешки и прочее. Още повече, както каза съдът – значението на документа за казуса – именно от него следват правомощията и задълженията на лесовъда, получил позволителното. Съществено е и другото разминаване – в датите на извършване на деянието и констатирането му. Няма пречка принципно, едно деяние да е извършено в даден момент / например 03.01/, а установяването му да е станало по-късно – както в случая 05.01. Но по делото не се изясни, защо проверяващите, в частност актосъставителя / т.к. в КП няма визирана дата на извършване на нарушението, само дата на проверката и констатации за наличие на нередности/, а именно актосъставителят е положил началото на адм. нак. производство със съставяне на АУАН – и не става ясно защо той е приел, че нарушението е осъществено още на 03.01.22 г. / а не например на 04.01. или в деня на проверката, преди да посетят сечището – 05.01/. И докато това е въпрос по същество на казуса, то налице е процесуално нарушение чрез твърдението на АНО – в НП, че деянието е „извършено и открито на 03.01.22 г.“, т.к. второто не е вярно – нарушението е открито на 05.01.22 г., когато е осъществена проверка от контролните органи – служители на ИАГ. На следващо място, възражението на защитата на жалбоподателя за изпълнително деяние под формата на „допустителство“ принципно е основателно. Този термин – „допуснал“ е използван и в АУАН и в НП, като резултат от не упражнен контрол. Действително „допустителството“ съгласно чл.10 от ЗАНН се наказва само в изрично предвидени случай. В хипотезите на чл.257 ал.1 от ЗГ – съдът открива предвидена такава отговорност единствено по т.6 и т.7, но те нямат отношение въобще към настоящия казус / свързани са с нерегламентирано допускане на строителство в горски територии или други дейности, от неправоспособни лица/. Относно довода на представителя на жалбоподателя за не носене на отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, тъй като Т. е само получател на позволителното за сеч, а не лице, на което то е издадено – съдът не намира това за правилно. Несъвършенство на закона е израза в тази ал.3 „на когото е издадено“, очевидно законодателят е имал предвид „получателя“ на позволителното, тъй като същевременно в ал.2 на чл.108 е предвидено, че този документ се издава на лице, което е „вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика“ и именно затова ал.3 вменява това лице да извършва „ контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина”. Само лесовъдът може да упражнява този контрол. Иначе, формално лицата на които се издава не винаги са лесовъди, напротив в повечето случаи са собствениците на горските имоти – ФЛ/ЮЛ, или такива взели ги за ползване само, но тези лица нямат специалното качество „лицензиран лесовъд“. Така, че няма спор за съда, че законодателят е искал да вмени отговорността именно на лесовъда, който по см. чл.108 ал.2 ЗГ „е лице на което е издадено позволителното“ т.е неправилно назовано така, вместо „получател“ на позволителното. Законодателят е смесил двата термина тук, тъй като по смисъла на подзаконовия нормативен акт - чл.12 б ал.1 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ – лесовъда е „получател“ на документа - „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: …“. И там се изброяват задълженията му по-подробно. На последно място като изброяване само, но не и по значимост за решаване на случая, съдът отбелязва, че текстово нарушението е описано като „не упражнен контрол“, и в АУАН и в НП, а така се заяви и от свид. С., съставил акта. Или волята на актосъставителя и наказващия орган всъщност е била да се вмени вина и санкционира виновния за това поведение „не упражнен контрол“. Тогава цифром квалификацията на деянието следва да се посочи като чл.257 ал.1 т. 1 от ЗГ, а не т.3 ЗГ, която е за съвсем друго поведение. Освен това санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че има наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което „ не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Това е бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2 от ЗГ и чл.12 Б ал.1 иал.2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, според съда, тъй като там е предвидено кой упражнява контрол при провеждане на сечта и какъв точно. Изложеното до тук, не прави необходимо обсъждането от съда и на обстоятелството, навеждано като довод от защитата на жалбоподателя, свързано с начина на маркиране или не, на подлежащите на сеч дървета в едно сечище / уредено иначе изрично в чл.50 ал.3-5 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите/. Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено. С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300, 00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя. Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН